Всичко за пробиотиците- от откриването им до наши дни

Съгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН пробиотиците са „живи микроорганизми, които, предписвани в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема“.

Тези организми не са патогенни и не са токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.

Пробиотиците могат да се използват за предпазване от диария и подобряват симптомите на лактозна нетолерантност.

По обобщени литературни данни, трите най-полезни и най-често използвани вида пробиотици са:

  • Lactobacillus acidophilus;
  • Bifidobacterium bifidum;
  • Lactobacillus bulgaricus.

Пребиотици

Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и (или) активността на определени видове бактерии в дебелото черво (колона) и по този начин укрепват здравето.

За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигат дебелото черво, без да са усвоени в по-горната част на храносмилателната система, а след като го достигнат, те трябва да могат да бъдат оползотворени от специализирани групи микроорганизми, които имат ясно изразени и подобряващи здравословното състояние възможности.

Хранителните вещества, отговарящи на тези критерии, са няколко основни групи олигозахариди, като част от тях се срещат в кромида, цикорията и чесъна, други – в боба и граха, трети – в прясното мляко и т.н.

Изброени по-долу, тези вещества стимулират главно растежа на бифидобактериите, заради което се наричат и бифидогенни фактори:

Фруктоолигозахариди 

Те се отнасят към късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза, съдържат от 3 до 5 монозахаридни остатъка и имат енергийна стойност от 6 KJ/g.

FOS не са токсични, карциногенни или предизвикващи токсикологични дефекти и са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт. Трябва да се има предвид, че FOS действат като разслабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози има оплаквания от натрупване на газове (метеоризъм).

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че FOS, приемани в доза 15 г/ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво, докато приемането на соеви зърна (10 г/ден) води до същия ефект, но той е по-слабо изразен.

Инулини

Инулините се отнасят към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди. Те се получават от корените на цикорията и артишока.

Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза в края на веригата. Инулините стимулират растежа на видове Bifidobacterium в дебелото черво.

Изомалтоолигозахариди

Те представляват смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди.

Изомалтоолигозахаридите се получават в резултат на много ензимни процеси. Те стимулират растежа на видове Bifidobacterium и Lactobacillus в дебелото черво.

Изомалтоолигозахаридите се продават в Япония и САЩ като диетична добавка.

Лактулоза

Тя е полусинтетичен дизахарид, който се разгражда от ограничен брой бактерии в дебелото черво.

Лактилол

Лактилолът е дизахарид, аналогичен на лактулозата. Основното му приложение е при лечение на запек, но в Япония се използва и като пребиотик. Не се усвоява в горната част на храносмилателния тракт и се ферментира от ограничен брой колониални бактерии.

Като резултат се увеличава количеството на бифидобактерии и лактобацили в дебелото черво. В Европа лактитолът се използва като подсладител.

Лактозахароза

Тя е тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза. Лактозахарозата се получава по ензимен път и не се усвоява в стомаха и тънките черва, но се усвоява от чревни видове бифидобактерии и като резултат се увеличава техният брой в дебелото черво.

Пиродекстрини

Те представляват смес от глюкозосъдържащи олигозахариди, които се получават при хидролиза на скорбялата. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт.

Те стимулират размножаването на на бифидобактериите в дебелото черво. Използват се като хранителна добавка.

Соеви олигозахариди

Откриват се в соеви зърна, а също така в боб и грах. Двата най-известни са тризахарид рафиноза и стахиоза.

Соевите олигозахариди стимулират растежа на бифидобактериите в дебелото черво. Продават се като диетични добавки и функционална храна.

Трансгалактоолигозахариди

Те са смес от олигозахариди, съдържащи глюкоза и галактоза. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт и стимулират растежа на бифидобактериите. Продават се като диетични добавки.

Ксилоолигозахариди

Получават се чрез ензимна хидролиза на полизахарида ксилан и са изградени от олигозахариди, съдържащи от 2 до 4 свързани ксилозни остатъци.

Галактоолигозахариди

Те присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства.

Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите, и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Синбиотици

Това са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.

Средното съдържание на белтъчини в тях е 16-25%, на въглехидрати – 40-60% и на мазнини – 20-30%. За наша радост, в магазините за хранителни добавки вече може да се открие голямо разнообразие от синбиотици, произведени от наши и чужди фирми.

В състава на тези хранителни добавки различните фирми включват и допълнителни вещества и по този начин се увеличават ползите от приемането на синбиотици – понижава се процентът мазнини в тялото, повишава се възможността за натрупване на мускулна маса, намаляват умората и стресът, регулира се калциево-фосфорната обмяна, предотвратяват се пораженията при остеопороза.

Полезни ефекти на пробиотиците

1. Антитуморен ефект на дебелото черво – Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва – Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания – Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект – Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции – Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori – Конкурентна колонизация

7. Алергии – Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система – Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин;

9. Устойчивост към вътрешни патогени – Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия – Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата – Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Фармакологично и токсикологично проучване на български пробиотик

Задълбочена научна работа на редица български учени, позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични млечнокисели нисколактозни продукти, съдържащи основно Lactobacillus bulgaricus.

Изисквания към микроорганизмите за приложението им като пробиотици са:

  • Точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект (Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002). Някои от ефектите на лактобацила Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.

Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).

Пробиотиците – исторически преглед на изследванията върху тях в България

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.

Според някои практикуващи алтернативна медицина на чревната дисбактериоза следните болести и смущения могат да бъдат добре лекувани с пробиотици:

  • Психични смущения
  • Синдром на хроничната умора
  • Болезненост и скованост на мускулите
  • Автоимунни разстройства, включително лупус, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), реактивен артрит и синдром на Райтер (чрез регулиране на имунната система и възстановяване на пропускащите черва)
  • Непоносимост към лактоза (чрез увеличаване на количеството на лактазата)
  • Инфекциозни болести
  • Високо кръвно налягане (едно изследване показва, че систоличното кръвно налягане спада с 10-20 мм Hg при прием на ферментирал млечен продукт)
  • Висок холестерол (клиничните изследвания не са категорични; спо­ред един източник „данните не са убедителни“)
  • Рак (чрез намаляване на контакта с променящи гените вещества)
  • Проблеми, свързани с менопаузата при жените (чрез подобряване на способността на черния дроб да отстранява отровите и да елиминира хормоналните метаболити)
  • Вагиноза (преди време се смяташе за относително безобидна, но сега на нея се отдава ранното предаване на венерическите болести, на тазово-възпалителните заболявания и на свързаните с бременността усложнения, които се подобряват от понижаването на вагиналното pH, възпиращо развитието на неблагоприятни бактерии)
  • Алергии и астма (двойно сляпо плацебо-контролирано изследване показва спад на симптомите с 50% при децата, проследен до навършването на втората година)
  • Камъни в бъбреците (като пречи на абсорбцията на оксалат от червата).

По-конкретно се твърди, че пробиотичните храни и диетични добавки противодействат на чревната дисбиоза по следните начини:

  • Производство на витамини. Смята се, че благотворните бактерии произвеждат витамин В3, витамин В6, В12 и фолиева киселина.
  • Антитуморно и противораково действие
  • Потискане на патогенните микроорганизми в полза на непатогенните
  • Облекчаване на симптомите на тревожност посредством косвена детоксикация
  • Защита от радиация и от други токсини в околната среда
  • Поддържане на имунната система чрез намаляване на обременяването й
  • Връщане в циркулацията на кръвния поток на женските хормони от по-чистия (от токсини) черен дроб и от по-чистата кръв. По този начин се поддържа по-високо ниво на естрогените при жените в менопауза
  • Под държане на редовната перисталтика (срещу някои форми на запек).

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.bb-team.org

Всичко, което ви интересува за хомеопатията на едно място

История на хомеопатията

imagesХомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθοςпатос, болест) е терапевтичен метод, който се базира на принципите на подобието, безкрайно малката доза, динамизацията на медикаментите и индивидуалния подход към всеки пациент.

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник- гениалният немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843г.) е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са били кръвопускане, клизми, опиумсмирна и змийска плът. Подобни методи често влошавали симптомите, а се стигало и до летален изход.

Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство Ханеман придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Така формулирал за първи път принципа на подобието, като основен постулат на хомеопатията.

Следващите години Ханеман се отдал на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждал върху себе си, близките си и приятелите си, които приемали малки дози от различни вещества.

През 1810 г. Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава.

В наши дни, хомеопатията е много разпространена. В Европа най-известната клиникасе намира в Белгия, а във Франция Здравноосигурителната каса изплаща на пациентите 35% от стойността на хомеопатичните медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия и Латинска Америка.

Едва в началото на 90-те години на ХХ век в България официално се разрешава вносът на хомеопатични препарати, а през 2007 г. хомеопатията се регламентира със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (бр.31 от 13.04.2007г.)

Основни принципи в хомеопатията

Принцип на подобието (Similia similibus curentur- от лат.ез. „Подобното се лекува с подобно“). Веществата, които в измерими дози причиняват у здрав, чувствителен индивид определени симптоми, същите, предписвани в безкрайно малки дози, са премахнат подобна клинична картина у болни и чувствителни лица. Например лукът при здрави хора дразни лигавицата на очите и носа и предизвиква воднита хрема. В хомеопатията лукът  (Allium cepa) се използва именно, за да лекува подобни симптоми.

Принцип на безкрайно малките дози. Намаляването се осъществява с многократни, последователни разреждания на изходното вещество. Още Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект. Малките разреждания са ефективни при локални симптоми, а високите разреждания влияят вурху поведението и психиката на пациента.

Принцип на динамизацията. Приготвяйки хомеопатичните лекарства, Ханеман забелязал,че многократното разклащане на разтвора на едно лекарство, повишава неговата ефикасност. Този метод, известен като динамизация, се използва и до днес в производството на хомеопатични лекарства.

Принцип на персонализиране на хомепатичното лечение. Хомеопатията лекува конкретния болен и неговите индувидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и предразположението му към едно или друго заболяване. Понятието „терен“ е базисно в хомеопатията. Теренът е съвкупността от физическите, психически, поведенически и генетични особености на индивида, включително и факторите на околната среда, които оказват влияние чрез подобряване или влошаване на заболяването му.

Произход на хомеопатичните лекарства

Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Хомеопатичните лекарства от растителен произход се приготвят от свежи цели растения или части от тях. Полученият извлек традиционно се означава кат тинктура майка (ТМ). Той представлява изходна форма за получаване на различни разреждания.

Хомеопатичните лекарства от животински произход се получават от цели живи насекоми (Apis melifica-цяла пчела), части от животни и някои отрови (Lacesis mutus-отрова от ням кротал).

При хомеопатичните лекарства от минерален произход не същестуват ТМ. Те самите служат като изходен продукт за получаване на разреждания.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства – т.нар. биотерапевтици. (Tuberculinum, Pyrogenium, Pneumococcinum). Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

 

Етапи в създаването на хомеопатични лекарства. Ханеманови и Корсакови разреждания

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода, при коeто се извличат съдържащите се в растението активни вещества.Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и пречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН).

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича “динамизация”.

Използват се два метода за намаляване на концентрацията:

hahnemann_dynamizationМетод на Ханеман

Стотични разреждания по Ханеман. Означават се като СН (центизмално по Ханеман). Първоначално се взема една част от ТМ и се добавят 99 части спиртно-воден разтвор, след което сместа се динамизира. Така се получава първото стотно разреждане (1СН), в което се съдържат 1% от изходния разтвор. От полученото разреждане се взема отново една част и се добавят 99 части нов спиртно-воден разтвор, сместа се динамизира и така се получава 2СН разреждане. По същия начин се получават и следващите разреждания. Този процес е напълно автоматизиран и се извършва в специални лаборатории при спазване на строги стерилни условия.

Прието е стотните разреждания до 5СН да се означават като ниски, 9СН като средни, а от 15 и 30СН за високи.

Десетични разреждания по Ханеман. Намират широко прилжение в Германия. При този тип разреждане към една част от ТМ се добавят 9 части спиртно-воден разтвор и се получава разреждане 1DH (децимално по Ханеман), следва процес на динамизация и се преминава към следващото разреждане.

korsakov_3kМетод на Корсаков

Методът е известен още и като “методът на единственият флакон“.Използва се за производство на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Методът се състои в следното: във флакон се смесват една част от ТМ и 99 части дестилирана вода. Флаконът се разклаща енергично, след което се изпразва. Приема се, че течността, останала по стените му съдържа 1% от началния разтвор и се означава като първо Разреждане по Корсаков или 1К. Процедурата се повтаря до достигане на желаното разреждане (например 100 пъти за разреждане 100К).

След като приключи процесът на разреждане и динамизация, обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител е смес между млечна захар и обикновена захар.

От изходните вещества – 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. Те се импрегнират по т.нар. “тройна импрегнация”. с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

5-9-15-30-copy-e1423952099612След като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят – зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Хомеопатични лекарствени форми

Монопрепаратите се предлагат на българския пазар под формата на тройно импрегнирани гранули, поставени в цилиндрични пластмасови опаковки., които са различно оцветени в зависимост от разреждането: зелено – 5CH, синьо – 9CH, оранжево – 15CH и виолетово – 30CH.

Специалитетите са фиксирани комбинации, обикновено от две и повече хомеопатични лекарства, които имат определени терапевтични показания и дозировка, указани в листовката за пациента. В България се предлагат в различни фармацевтични форми: таблетки, сиропи, гел, мази, разтвор.

Показания и противопоказания за приложение на хомеопатични лекарства

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

  1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
  2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
  3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
  4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

  • Патологичните промени да бъдат обратими
  • Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Нежелани лекарствени реакции

Хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта в аптеките. Тъй като съществуват в безкрайно малки дози, практически са напълно безвредни.

Клинично приложение на хомеопатията. Избор на медикамент

Изборът и предписването на хомеопатично лекарство става след подробно снета анамнеза в хода на хомеопатичното интервю и прегледа на пациента като най-общо се базира на принципа на подобието.

За улеснение при избора на хомеопатично лекарство се използва определен алгоритъм, известен като „кръст на Херинг“ (американски хомеопат от 19-ти век). Кръстът се попълва квадрант по квадрант съобразно информацията, получена от пациента.

 

I. Патоанатомично подобие

Локализация на патологичния процес, засегнати органи, тъкани

 

II. Усещания

Как се чувствате?

Какво усещате?

 IV. Съпътстващи признаци

Какви други оплаквания имате?

III. Модалности

От какво се подобряват и от какво се влошават оплакванията Ви?

При откриване на патоанатомично подобие (квадрант 1) се отбелязва лекарството, което е специфично за съответните болестни изменения. Например при травми на меките тъкани с увреждане не кръвоносните съдове подходящ медикамент е Arnica Montana.

В квадрант 2 се уточняват усещанията на пациента.

В квадрант 3 се търсят определени модалности. Необходимо е да се изясни от какво се подобрява или влошава пациента, има ли зависимост между неговите симптоми и външни фактори. Например при лумбална болка, влошаваща се при влага, подходящ медикамент е Dulcamara.

Съпътстващите признаци (квадрант 4) са симптоми,придружаващи основното заболяване. Например при фебрилни състояния,  ако кожата е суха, зачервена, пациентът изпитва силна жажда, подходящ медикамент е Belladonna.

При хроничните заболявания, наред със симптоматичните лекарства, се назначават и „теренни“ лекарства (поликрести), които имат дълбоко действие върху организма. Те се изписват във високи разреждания (15 СН, 30СН) обикновено веднъж седмично по 10 гранули. Например: случай на жена на средна възраст, с реактивна депресия след загуба на близък човек, оплаква се от чувство за задушаване, „топка в гърлото“, чести въздишки, сърцебиене, повишена чувствителност, подходящ медикамент е Ignatia amara.

Изборът на разреждане се определя от степента на подобие между патогенезата на хомеопатичния медикамент и оплакванията на пациента. Колкото е по-голямо подобието, толкова и разреждането е по-високо. Ако подобието е на ниво локални симптоми, се избират ниски разреждания (5СН), при подобие на ниво общи симптоми, се избират средни разреждания (9СН). При подобие на ниво психика, цялостно поведение на пациента, се избират високи разреждания (15-30СН).

Прием на хомеопатичните лекарства

Препоръчително е хомеопатичните лекарства да се приемат на „чиста уста“ т.е да се вземат поне 20 мин преди или след хранене като се поставят под езика без да се дъвчат до пълното им разтваряне. Желателно е да се избягват непосредствено след приема кафе, чай, продукти, съдържащи мента като пасти за зъби, дъвки.

Лечението с хомеопатични медикаменти не изключва тяхното съвместно приложение с алопатични лекарства. Не се самолекувайте!

 

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

  1. Ив.Енев „Практическа хомеопатия“, издателство „Изток-Запад“
  2. Материали на Европейската школа по клинична хомеопатия
  3. Ив. Ламбев, Н. Бояджиева, „Фармакология за студенти по медицина”, издателство „Арсо“
  4. Материали на Българската медицинска хомеопатична организация
  5. Материали от интернет

 

Планковете (японска дъска): тайната за стегнат корем

download„ Тялото не е създадено, за да се свива или навежда отново и отново; то е създадено, за да оказва съпротивление на сила”.

Планкът е статично упражнение, при което се задържате в позиция на модифицирана лицева опора, като тежестта е на пръстите на краката ви и на предмишниците. Тялото ви образува права, успоредна на земята  линия от врата, чак до глезените.  Ако сте начинаещи, може да се опитате да задържите в позиция на планк , започвайки от 20сек., докато успеете да задържате до 60сек.

Планкът е едно от най-ефективните упражнения за стягане на корема и подобряване на стойката. Извършва се без необходимост от уреди, изисква малко време и дава невероятни резултати за сравнително малко време.

Това, което трябва да направите, е да заемете позиция за лицева опора с поставени на земята длани и лакти, сгънати под 90°. Упражнението се състои в това да задържите в тази позиция продължително време (колкото можете по-дълго).

Планкът може да изглежда като едно съвсем просто упражнение, но от него има много ползи за тялото и за формата ви. От значение е обаче да изпълнявате упражнението правилно. Избрахме 10 причини, които ще ви убедят, че е добре да правите планка най-малко всяка сутрин.

1. Просто и статично упражнение

На първо място може да го правите у дома и без специална екипировка, но по-важно е да усвоите как точно да задържате тялото си за определ;ен период от време във въздуха, като се подпирате само на лакти и пръстите на краката си. Лактите ви трябва да са точно на ширината на раменете ви. За да постигате напредък, трябва всеки ден да увеличавате времето на задържане в тази позиция с 30 секунди.

2. Лесно се променя

Има няколко варианта на планк, които оформят различните мускули на тялото – страничен планк, повдигащ планк, планк с единия крак, кардио планк.

3. Не се изисква специална екипировка и уред

Все пак, за тези, които искат да направят планка по-трудно упражнение, може да използвате топка за основа. Резултатите с нея ще са по-бързи, но упражнението е по-трудно заради трудния баланс на равновесие. Може да търкаляте топката напред и назад – така ще работите върху коремните мускули и тезиу на ръцете. Задържайте раменете си точно над сгъвката на лактите.

4. Планковете изгарят повече калории

С тяхна помощ ще укрепите мускулите си в различните групи – крака, ръце, глутеуси. Планкът е много ефективно упражнение за изгаряне на мазнините в коремната област. За да имате по-голема ефект, комбинирайте планка с упражнения.

5. Планковете увеличават гъвкавостта

С тяхна помощ разтягате много добре мускулите на гърба и на краката. Докато изпълнявате упражнението, сводовете на краката се опъват силно, а това въздейства на мускулатурата на прасците и на задната част на бедрата. Страничните планкове помагат за разтягането на страничната коремна преса.

6. Планковете подобряват баланса на тялото

За да подобрите общия баланс, добре е да правите планк с топка и страничен планк. Те са истинско предизвикателство за неопитните, с редовни занимания ще постигнете невероятни за вас резултати. Практикуването на планкове помага за стягането на коремната област, на горната и на долната част на тялото, както и на силата на мускулите в тази част.

7. Помагат за плосък корем

Планкът работи върху всеки мускул от коремната ви област – напречни, вътрешни, външни, на гърба и на бедрата. Това помага да подобрите общата стойка на тялото си.

8. Планкът помага за подсилване на мускулите на гърба

Ето защо след известно време практикуване на планкове ще почувствате гърба си по-изправен – мускулите му ще са по-силни. Планковете предотвратяват дегенеративни заболявания на дисковете, който е един от най-често срещаните проблеми на гърба. Планковете подсилват долната част на гърба, което ще ви помогне да се избавите от болките между плешките, които се появяват при продължително заседяване.

9. Планковете са безопасно упражнение

Това е статично упражнение, което обаче трябва да сте сигурни, че изпълнявате правилно. Много атлети, които тренират за бягане на дълги разстояния изпозлват планковете като превантивна мярка срещу претоварване по време на тренировките си.

10. Повдигат перфектно глутеусите,оформят раменете и краката

Дори и да изпълнявате класически планк, добре е да бъдете редовни – само така ще забележими резултати в мускулите на гърба, раменете и краката. За по-бързи резултати, може да изпълнявате планкове с повдигане на единия крак. Планковете оформят и мускулите на бицепсите и трицепсите и са чудесен начин на общо тонизиране.


Преден планк

Това упражнение помага за увеличаване на силата и издръжливостта на стабилизиращите мускули на корема и торса.

Изпълнение

Заемете положение за лицева опора, само че вместо на длани, застанете на лакти. Това е т.нар. лакътна опора. Важно е лакътните стави да са сгънати на 90 градуса и лактите да са поставени точно под раменете. От тази позиция стегнете дупето и корема. Горната част на тялото трябва да е хоризонтална, не позволявайте на кръста да пропада надолу. Задръжте за около 30 сек. Починете си малко и опитайте отново.

plankСтраничен планк

Това упражнение също помага за увеличаване на силата и издръжливостта на мускулите на корема, като има по- голямо отношение към косите ( страничните) коремни мускули.

Изпълнение

Легнете на пода на една страна. Сгънете лакътната става на 90 градуса и се подпрете на лакътя, като по този начин само предмишницата остава на пода. Торсът трябва е повдигнат. Краката са изпънати, а ходилата са едно върху друго. Стегнете мускулите на дупето и корема. Повдигнете дупето до момента, в който всички части на тялото ви (ходила, бедра, таз, торс и глава) застанат в една линия. Не позволявайте на дупето или на бедрата да пропадат надолу. Задръжте в тази позиция за около 30 сек. Повторете на другата страна.

Как да коригирате петте основни грешки при изпълнение на планк:

Грешка №1: Долната част на гърба се спуска надолу
Коригиране: Вместо да поставяте на риск долната част на гърба чрез спускане на дупето надолу, стегнете корема, представяйки си, че се опитвате да докоснете пъпа към гръбначния стълб! Това ще ви помогне да държите торса си изправен и кръста ви ще бъде в безопасност. Ако искате да бъдете перфектни, помолете ваш приятел да постави дълга дръжка от метла или друг дълъг подобен на този предмет на гърба ви, като вие се стараете да правите контакт с него с главата, плешките, дупето ви и прасците, което е гаранция, че сте изправен идеално.
Грешка №2: Вдигате дупето си твърде високо
Коригиране: При изпълнение на планк, вие не трябва да изглеждате сякаш сте заели йога поза „Куче гледащо надолу“. За да ангажирате наистина корема си, който е основната цел на упражнението, вие трябва да държите гърба си успоредно на пода. Нито прекаленото повдигане на дупето нагоре, нито спускането му ниско до земята може да ви осигури това напрежение в коремните мускули, както когато сте идеално изправен от главата до петите и именно силните усилия са гарант за правилното ви позициониране.
Грешка №3: Позволявате на главата си да пада надолу
Коригиране: Много често, изпълняващите упражнението се фокусират върху запазването на права линия от гърба до бедрата и спират да мислят за позицията на главата. Тя слиза надолу, което води до изпъване на гръбнака и създаване на напрежение в него. Погледът ви трябва да е към пода, на около 30 сантиметра пред ръцете ви, което дава възможност на врата ви да остава в неутрална позиция.
Грешка №4: Забравяте да дишате
Коригиране: В човешката природа е да задържа дъха си, когато е напрегнат за определен период от време. Но, спирането на притока на кислород може да ви донесе световъртеж или гадене, които са неприятни в най-добрия случай и опасни в най-лошия.
Грешка №5: Твърде много се съсредоточавате върху хронометъра
Коригиране: Качествените резултати при изпълнение на планк са правопропорционални на количеството време, което сте останали в позицията. Когато обаче развалите правилната форма поради умора, още в същата секунда трябва да спрете хронометъра. Няма никакъв смисъл да продължавате да гледате времето и да се измъчвате, само и само да издържите повече. В този случай, вие не сте ефективни и резултатите са нулеви. Ето защо, мислете за правилната форма, само тя и единствено тя ви носи ползите, когато започнете да мислите за изминалото време, вие несъзнателно губите връзката между ума и мускулите и провала веднага чука на вратата.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.framar.bg, www.elle.bg, www.ladyzone.bg, www.diana.bg и др.

Лечението с вендузи- сигурен помощник на лекаря в терапията на различни заболявания

venduzi-(4)-28586-500x334Като всички алтернативни методи на лечение,съвременната медицина отдава все по-малко значение на вендузотерапията като ефективна терапия на заболявания от най- различен характер. Наистина, дори за специалистите, занимаващи се с тази методика е прекалено да се вярва, че
единствено с помощта на „малката чашка“ пациентът ще се вдигне на крака и ще забрави за болките. Именно поради тази причина искам да направя предварителна уговорка, че лечението чрез вендузи е изключително допълнение към цялостния комплекс за лечение на различни по вид и тежест заболявания.

За да можем максимално адекватнcuppingо да разберем смисъла на този вид терапия бих желал първо да се запознаем с нейната история. Данни за употребата на вендузи съществуват от най- дълбока древност. Интресното е, че въпреки всеобщото мнение за произхода на методиката от древната китайска медицина, първите описани случаи датират от преди 5000 г. от Древен Египет.Смята се, че първоначално са се ползвали релаксиращите свойства на вендузите- един вид „древна спа- процедура“, мобилизираща тялото и духа. Кой е бил първоизточникът няма толкова голямо значение, но е факт, че основоположниците на Китайската медицина са проучили из основи ефектите на терапията и до днес я използват като незамениема част от своите терапевтични методи. Със сигурност малко по-късно и обичащите живота римляни са взаимствали процедурата. От една страна при тях е била използвана като лечебно средство (особено при настинки и проблеми с гърба), но от друга страна е станала  „козметична процедура“, подобряваща тонуса на тялото. Във времето много народи и нации са се възползвали от ефектите на вендузотерапията, докато стигнем до наши дни, където тя присъства както във физиотерапевтичната , курортологията и балнеологията, козметиката , така и в холестичната медицина . Като заключение можем да си направим извода, че развиваща се във времето и допълвана от новите научни познания на съвременната наука, вендузотерапията е запазила първоначалните си „зони на действие“, а именно лечение и отпускане на организма.

Какво представлява вендузата ? На този въпрос почти всеки без да се замисля би могъл да отговори, което е още едно доказателство за популярността на този метод. Първоначално тя се е изработвала от животински рог, който обаче поради недостатъчно гладките си долни повърности и невъзможността на древния лечител за фина допънителна обработка е отстъпила пред керамичните и глинени разновидности. Древните лечители са разбрали, че за да има ефект е необходимо създаването на максимален вакуум между чашката и човешкото тяло.

-fire-cup-glass-jars-various-dimensions-code-v4Значително по-късно започват да се произвеждат масово вендузите и от стъкло, които са познати и на съвременния човек. Те остават може би най-ефективните и употребявани от специалистите. Големината им също варира, като има голямо значение както от зоните, за които се употребяват, така и от желания от терапевта ефект. През последните години се произвеждат и пластмасови, и силиконови, но техните качества са спорни и много малко от терапевтите, занимаващи се с тази методика прибягват до тях.

Какви са ефектите на вендузата ?

Този въпрос е значително по- труден и може да получи голям брой различни отговори, спрямо различните теории, зависещи и от възможностите на науката да проучва и изследва. Интересното е, че за разлика от разнопосочните мнения за много други видове терапии, някои, от които са и взаимноизключващи се, при вендузотерапията всички теории само се допълват и развиват. Най- общо можем да разграничим 10 различни ефекта/ теории, а именно:

  1. Източна теория (Теория на 5 елемента). Най- древната от всички. Смятало се е, че благодарение на нагряването на вендузата в нея се вкарва енергия чрез един от петте елемента, а именно огън. Така се внася лечебна „Ян“ енергия, която помага на тялото да се активира.
  2. Механична теория. Благодарение на вакуумът, който се създава, успешно се отделя кожата от подкожието. По този начин се възпрепядстват всякакъв по вид застойни процеси. При тази теория вендузотерапията се явява един вид масажна техника.
  3. Циркулаторна теория. Може би най- широко приеманата от всички. Благодарение на процесите, възникващи под влияние на вендузата, в участъка, в който е поставена се повишава кръвообръщението. Благодарение на това, до клетките достига повече кислород и хранители вещества, а по- лесно се отделят отпадните продукти на обмяната.
  4. Физиологична теория. Част от циркулаторната. Доказано е, че при различни по вид патологични процеси в организма на човек се образуват токсини с изключително неблагоприятно влияние. Смята се, че чрез процеса на физична детоксикация тези токсини се изтеглят посредством вендузата и процесите, свързани с тях се прекратяват.
  5. Биохимична теория. Тя също може да се разглежда като част от циркулаторната и приема, че се повишава кислородната сатурация (насищането с кислород) на клетките, благодарение, на което се ускоряват оздравителните процеси.
  6. Електрохимична теория. Според нея се променят електрическите потенциали на клетъчните мембрани, като по този начин се променя тяхната пропускливост.
  7. Електрическа теория. Тя гласи, че се променя йонното равновесие и като следствие от това се променя проводимостта в тъканите.
  8. Рефлексогенна теория. Тя приема, че се действа рефлекторно на органите според зоните на Захарин- Хед. Те са ограничени участъци по кожата, при които с възбуждането на патологично огнище в сегментарния апарат на гръбначния мозък, възниква кожна проекция в зоната, инервирана от съответния сегмент. Чрез вендузата се въздейства по обратния път- от кожата към гръбнака.
  9. Теория на патофакторите. Леко абстрактно виждане, според което чрез вендузата се изтеглят патологичните вибрации от студ, вятър и влага.
  10. Хормонална теория. Тя гласи, че след разпад на някои клетки се отделят некрохормони, които от своя страна имат мощно стимулиращо действие в разработването на анти-тела към патогените за огранизма.

Лично аз смятам, че се упражнява съчетано действие, в което имат най-голямо значение имат повишаването на кръвообръщението, насищането на клетките с кислород, засилване на отделянето на отпадните продукти, промяната на електическите потенциали на кл. мембрани и рефлекторното въздействие по зоните на Захарин- Хед.

venduzi-(3)-28589-500x0Методи на използване на вендузата

Най-общо могат да се откроят четири основни начини на работа във вендузотерапията, а именно:

  1. Фиксиране на вендузите в определени области. При този метод вендузите се поставят на определени места по повърхността на човешкото тялото и се оставят за известен период от време без да се докосват нито от лекаря, нито от пациента. Интересен феномен е, че в областите, в които има патологични изменения, вендузата веднага засмуква и престоява доста време, докато в незасегнатите области, тя може да падне почти веднага. Този метод е най-широко застъпен и лично според мен с най- голяма ефективност, стига разбира се да се използва от професионалист.
  2. Плъзгане/ масаж с вендуза. Интересен метод, чрез който първоначално зоните на въздействие се обработват с масажен или друг вид крем, за да се подпомогне плъзгането на вендузата. Лекарят плъзга вендузата по повърхността на тялото, което води до отпукане на подлежащата мускулатура. Лично аз не препоръчвам този метод от една страна поради кожните особености на всеки пациент ( бемки, обриви, рани), а от друга страна, макар и прецизно извършена при тази процедура малко или много се нарушава вакуума, а съответно и действието на вендузата. Смятам, че правилно поставената и фиксирана вендуза, за правилен период от време е значително по- ефективна.
  3. Поставяне на голям брой малки по размер вендузи и бързото им преместване от зона на зона. Използва се главно от руските медици. Този метод се използва за заболявания на гръбначния стълб и се характеризира с позициониране на вендузите по самия гръбнак. Вендузата престоява малко (около 10-15 сек.), след което бързо се променят местата им за залавяне.
  4. Съчетано използване на вендузите с други методи. Тук вариациите са много и ще разгледаме само някои от тях. Има специалисти използващи съчетано вендузотерапия с иглотерапия, като на мястото на поставяне на вендузата, поставят и игла. Според мен в по- голямата част от случаите конкретните точки на действие на иглотерапията и вендузотерапията не съвпадат и от тяхното съвместно действие няма по- добър резултат. Съчетаването на вендузотерапия с билкотерапия (престой на вендузите в билкова смес или директното поставяне на билки във вендузата) също няма логична медицинска обосновка, но няма и да навреди. Терапевти, вече част от холестичната медицина, използват и съвместно вендузотерапията и кристалолечението, като в мястото на поставяне на вендузата, слагат и кристал. Също доста впечатляващ пациента,но и не твърде научно- обоснован метод,

drugi-opasnostiПротивопоказания

Като всеки метод на лечение, вендузотерапията също има своите противопоказания и състояния, при които трябва да се действа с особена предпазливост от страна на терапевта.

  1. Възпалително заболяваня по кожата и образувания с неясен произход (рани, язви, бенки, брадавици). При наличие на рани, обриви или бенки, вендузата не бива да се поставя в засегнатите участъци, защото може допълнително да усложни наличните изменения.
  2. Заболявания на сърдечно- съдовата система. Трябва предварително пациентът да се разпита за наличие на хипертония, степен и медикаментозно лечение. Всички процеси, свързани с нарушения на кръвотока трябва да се прецизират и да се прецени риска за лекувания.
  3. Възпалителни заболявания на вътрешните органи. При тях,поставени в конкретна зона на тялото, имаща отношение към заболелия орган, могат да се появят много и различн нежелани странични реакции.
  4. Онкологични заболявания. Трябва да се знае вида на заболяването, стадия и да се снеме подробна анамнеза за състоянието на пациента.
  5. Остри хирургични състояния. Отново подробно снетата анамнеза за оплакванията и техния характер, ще помогне на лекаря да прецени колко е спешно състоянието и как да се процедира.
  6. Бременни жени. Въпреки многото и различни мнения, според мен вендузотерапията не бива да се прилага при жени в напреднала бременност.
  7. Състояния, свързани с повишена температура. Практиката показва, че първо трябва да се овладее причината за повишената температура и едва след нормализирането й да се прибегне към вендузотерапия.

Като всяка терапия и тук е възможна появата на странични реакции от провежданото лечение. Все пак всеки човек има индивидуални особености, които трябва да се имат в предвид от лекаря, за да може да реагира адекватно в различните ситуации. Най- често пациентите могат да се оплакват от главоболие, световъртеж, задух и стягане в областта на гърдите или гадене. При такива случаи е необходимо процедурата да се преустанови и да се даде почивка на лекувания.

Препоръчително е след всяка процедура пациентът да се остави да почине около 10 минути,преди да се премине към друга методика или да си тръгне.

Нормално е, след проведаната процедура, в зоните, където е била поставена вендузата да останат различни по цвят и интензивност на оцветяването следи. Те са във формата на кръг и пряко колерират с големината и формата на вендузата. Цветът  им може да бъде от червеникъв до тъмно син и не бива да притеснява пациентите. В повечето случаи, в зависимост от индивидуалните особености на кожата, преминава за 7-10 дни.

Зimagesаболявания, подходящи за вендузотерапия

Нашата практика е свързана най- вече със заболявания, засягащи гръбначния стълб и нервната система и именно поради тази причина, най- широко застъпени са процедурите в тази област, а именно:

  1. Заболявания на опорно- двигателната система: болки в областта на гръбначния стълб, раменна и тазобедрена става, ошипяване, неясни болки в областта на тила, свързани с главоболие и схванатост. Атрозна болест- гонартроза, коксартроза. Травми от претоварване.
  2. Заболявания на нервната система– дискова херния, дископатия, плексит, радикулит,ишиас, лумбаго, различни по произход и локализация невралгии.

При този вид заболявания имаме голям опит и наблюдения. Тук вендузотерапията е незаменимо допълнение към мануалната терапия и медикаментозното лечение за бързо и продължително повлияване на болковия синдром.

  Други патологични състояния, които могат да се повлияят от лечението чрез вендузи са както следва:

  1. Дихателна система-обикновени настинки, бронхит, бронхиална астма, бронхиолит, хронична кашлица, стрес- обусловено стягане в гърдите, придружено с кашлица и чувство за задух. Спорни са разултатите при пневмония и туберкулоза като спомагатлно лечение, като при тях препоръчваме консултации със специалист- пулмолог.
  2. Храносмилателна система– гастро- езофагеален рефлукс, гастрит, стомашна и дуоденална язва, колит, затруднена дефекация. Съчетаването на вендузотерапията с правилен хранителен режим и медикаментозно лечение от специалист- гастроентеролог, спомага за по- бързото възстановяване на пациентите.
  3. Обща релаксация- използва се за отпускане и тонизиране на кожата и мускулатурата, премахване на хроничната умора, както и общо укрепване на организма. Добра ефективност при лечението на целулит, както и всички състояния предизвикани от стресови фактори.

Нямаме опит при използването на вендузотерапия при заболявания на сърдечно- съдовата система,тъй като в по- голямата част от случаите при подробно снета анамнеза и съпоставяне на рискове: ползи, сме преценили за излишно да се използва вендузотерапия при този вод пациенти.

От всичко написано, можем да си направим следните изводи:

  1. Лечение чрез вендузи е сигурен помощник на лекаря в терапията на различни по вид заболявания, но то е само допълнение към основното лечение и добро средство за профилактика.
  2. Ако сте решили да преминете към този алтернативен метод е необходимо поне първия път да се консултирате с лекар, за да се прецени състоянието, ползите и рисковете, които крие лечението ви.
  3. Дори да сте преминали курс на лечение при конкретен лекар и да са ви направили подробна програма за домашно лечение чрез вендузи, всяка промяна в състоянието или особено чувство трябва да се обсъди с лекуващия.
  4. Спокойно след консултация,може да бъдете обучени вие и близките ви, как да провеждате самостоятелно лечение в домашни условия.

Автор: д-р Николай Кехайов

Хомеопатия за всички: задължителната спешна хомеопатична аптечка

Редица състояния могат да се лекуват в домашни условия без лекарска намеса а именно ухапвания от насекоми, травми, настинки, стомашно- чревни разтройства и др. Представям ви кратък списък на най-често използваните хомеопатични медикаменти, подходящ за първа помощ у дома или когато сте на път. Ако симптомите не отзвучат, незабавно потърсете лекарска помощ!

images АЛЕРГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ

Apis mellifica 15 или 30СН е подходящ при всички прояви на алергия – внезапно появили се кожни обриви и оток, вследствие на прием на определени храни, медикаменти или след употреба на козметични средства. Алергичната реакция може да се прояви със запушен нос, кихане, сърбеж в гърлото или очите. Този медикамент се използва и при всички ухапвания от насекоми. Дозировката е по 5 гранули през 5-10 минути, за първия час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение.

Той  е  показан  и  при:

  • всички  видове  оток  от  алергичен  или  възпалителен  характер, който  може  да  бъде
  • локален  –  ухапване  от  насекоми, циреи
  • генерализиран – слънчев  удар  или  уртикария.

Характерно  за  всички  отоци  е,  че  са  придружени  със  сърбеж, облекчаващ  се  от  студено.
Подобрява  състоянието   ако  има  треска, придружена  с  липса  на  жажда.

05314ТРАВМИ

Arnica мontana 9 или 15СН се предписва при всякакви травми- изкълчване, навяхване, удар, падане… при всички тези спешни ситуации този медикамент бързо повлиява болката, ограничава кръвонасядането и отока и спомага за бързото възстановяване на тъканите. Дозировката е по 5 гранули през 5-10 минути, за първия час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение. Съществува и хомеопатичен крем с Arnica, който може да се прилага върху нараненето място. Arnigel е подходящ при всяка травма – навехнато, изкълчено или ужулено място се намазва 1-2 пъти с Arnigel. Кремът намалява отока и болката, ограничава кръвонасядането и ускорява оздравяването. Phosphorus може да се дава при всички случаи на травми с кървене в комбинация с Arnica. При кървене е препоръчително през 10-15 минути да се редуват по 5 гранули от двата медикамента в 15 СН.

Арника  можем  да  използваме  при:

  • травматизъм  и  кръвотечение  от  всякакво  естество
  • при  различни  удари,  падане, рани
  • пред  и  следоперативно  лечение
  • последици  от  раждане  при  новородени – хематом  по  главичката /кефалхематом/
  • синини  и  кръвоизливи  под  кожата.

3ced58d386ПРИ ПЪРВИ СИМПТОМИ НА НАСТИНКА

С много добър ефект са Парагрип, Осцилококцинум и Инфлуцид. При първи симптоми като единични изкашляния, леко запушен нос или промяна в гласа, тръпки, втрисане, намръзване, лека болка в гърлото се приема  по един флакон  през три часа, общо три флакона. Обикновено тази бърза и адекватна реакция от страна на родителите е достатъчна организмът на детето да се справи бързо с атаката на вирусите. Дозировката на Oscillococcinum не зависи от възрастта на детето. Флакончето с глобули се изсипва в устата на детето ли се разтваря в лъжичка с водичка. Единственото изискване е да има интервал от 10-15 минути между приема на лекарството и храненето на детето. Осцилококцинум може да се приема и профилактично през есенно зимния сезон по 1 туба веднъж седмично.

gripВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА

В сезона на настинките задължително трябва да имаме Aconitum napellus 9 CH. Използва се при различни състояния, провокирани от измръзване или излагане на студ- зачервено гърло, суха кашлица, висока температура.  Belladonna 9 или 15СН е медикамент, подходящ за употреба при внезапно повишила се температура до 38,5° С. Медикамент за първа помощ и при остро настъпили болки в гърлото, възпалено ухо, главоболие или претопляне: Дозировката е по 5 гранули през половин-един час.

Ferrum phosphoricum 9CH намира приложение при банални настинки, протичащи с лека хрема, лека кашлица, невисока субфебрилна температура до 37,5° С,  леко общо неразположение: Дозировката е по 5 гранули през половин-един час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение.

Pyrogenium 9СН е подходящ за приложение при гнойни процеси и при висока температура, независимо от причината. Дозировката е по 5 гранули през половин-един час.

АКОНИТУМ  НАПЕЛУС
При внезапно и бурно начало:

  • температура – над  39 градуса  и  задържаща  се, често след  излагане  на  студ.
  • топлинен  и  слънчев  удар
  • пристъп  на  внезапен  страх, неспокойствие, мъчително  безпокойство.
  • рязко  повишаване  на  кръвното  налягане.  Разбира  се,  той  не  е  основен  медикамент,  но  помага.
  • внезапно  появило  се  сърцебиене.

Приема  се  през  половин  час  и  при  подобрение,  го  разреждаме  през  2-3 часа.
Използваме  разреждане  15  и  30.

povrashtane_jenaПОВРЪЩАНЕ, ДИАРИЯ, ОБЕЗВОДНЯВАНЕ

Ipeca е най-често предписваният хомеопатичен медикамент за облекчаване на гадене и повръщане. Още при първи прояви на гадене и повръщане при детето може да се започне прием на по 5 гранули през 10-15 минути, може да се разтваря и в малка лъжичка с вода. Това лекарство е особено подходящо и в случаите на упорита кашлица, провокираща гадене и повръщане.

Arsenicum album 9СН е най-често предписваното лекарство при остри гастро-ентерити. При всички случаи на повръщане или разстройство, може да се дават по 5 гранули през 15-20 минути. Това лекарство е подходящо и за деца с бронхиална астма, ако при пристъп водещо оплакване е задухът.

Phosphorus е много близък по показания с Arsenicum album и много често те се комбинират при остри гастро-ентерити и суха кашлица.

China rubra 9СН се препоръчва, когато съществува риск от обезводняване при детето. Например при обилно повръщане и/или разстройство. Този медикамент предпазва детския организъм от обезводняване и спомага за по – бързо възстановяване на водно-солевия му баланс. Разбира се в комбинация с подходящата диета, и балансиран прием на течности. При нужда и ежедневно проследяване на състоянието на детето от лекар. Дозировката е по 5 гранули през един час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение.

product_3418Дерматити

Homeoplasmine е подходящ за деца над 30 месеца, облекчава различни видове иритативни дерматити. Homeoplasmine осигурява нужното омазняване, бързо облекчаване и възстановяване целостта на кожата. Нанася се 3 пъти дневно върху кожата.

150013-21674-4ПРИЛОШАВАНЕ ПРИ ПЪТУВАНЕ

Изключително ефективен при “болест на пътуването” (кинетози)- като морка болест, прилошаване в кола, самолет и др.

Възрастни и деца:

– Профилактично: по 2 таблетки З пъти дневно в деня преди пътуването и в деня на пътуването.
– С лечебна цел: по 2 таблетки на всеки час при появяване на симптомите. Приемът се повтаря при нужда.
Таблетките се държат в устата до бавното им разтваряне.

g_115170Предстоящи стресови ситуации

Височко ефективен при всички предстоящи стресови ситуации като страх преди изпит, изява пред публика (сценична треска), страх от предстоящо раждане и др.
 Gelsemium  sempervirens 15СН:
Приема се   по  5  гранули  всяка  вечер,  една  седмица  преди  събитието. В  деня  на  изпитанието,  можем  да  го  приемаме  2-3 пъти.

22ecdc6d91c3a8eddae7e2da932d40b7_bigНай-често изписвани хомеопатични медикаменти при детски травматизъм:

Ухапвания от насекоми:

Клинично  най-често  се  проявяват  със  зачервяване, оток,  придружени  с  щипещи  и  парещи  болки,  които  се  успокояват  от  студен  компрес.
Профилактично  може  да  се приема Ledum palustre 9 ch – два  пъти  на  ден  – сутрин  и  вечер  по  5  гранули  за  времето  на  целия  престой.

При  ухапване – Apis mellifica 15 ch – през  30  минути  по  5  гранули,  като  постепенно  се  разреждат  приемите  при  подобрение.

При порязване и малки рани
Първо раната трябва да се почисти и да се спре кървенето. Ако раната е голяма трябва да се потърси лекарска помощ. Хомеопатичната терапия включва редуване на   два  медикамента  през  4  часа : Arnica 5 ch   и  China 5 ch. Особено  ефективно е  третирането  на  раната  с  Homeoplasmine – крем.

Слънчеви изгаряния
Излагането на маки деца на силното слънце през летния период трябва да става  до  11часа  и  след  16  часа. Задължително е ползването на слънцезащитни лосиони, носенето на шапка и пиенето на достатъчно течности.
При състояния  след  слънчево  изгаряне използваме  Apis 15 ch  и  Belladonna 15 ch- редуват  се  по  5  гранули  през  4  часа.
При повръщане – Vomitus heel –  капки, в  зависимост  от  възрастта  дозировката  е от  3 пъти  по  6 капки  до  3  пъти  по  10.
При температура, независимо  от  причината
Belladonnа 15 ch – 4 пъти  по  5 гран.
При диария – Arsenicum  album 9 ch – 3 пъти  по  5 гранули, адекватна рехидратация с  Хидрасек, Хидратин алфа, пробиотици, нормализиращи чревната микрофлора.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.phytolek.com, www.rozali.com, www. homeopathytoday.eu