Хомеопатия при грип и настинки

3ced58d386Хомеопатия при грип и настинки

Грипът е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Разпространява се лесно от човек на човек, циркулира по целия свят и може да засегне всеки – от най-малките до старите хора и да причини епидемии. Болестта е известна от древността. Има данни, че досега човечеството е преживяло над 30 пандемии, като само през миналия век те са три. Най-сериозната от тях, т.нар. “испански грип”, възникнал през 1918 год., е довела до смъртта на 20-50 млн. души.
Инкубационният период (периодът между заразяването и появата на симптоми) е между 1-4 дни. Началото на заболяването може да се появи внезапно в продължение на един ден или може да напредва по-бавно в продължение на няколко дни. Грипът започва остро и обикновено включва много от характерни за заболяването симптоми. Клиничната картина се разгръща бързо, за броени часове.

Грипът започва с внезапно втрисане и покачване на телесната температура до 38ºС-40ºС. Обикновено температурата е по-ниска при пациенти в напреднала възраст, отколкото при млади хора.
Кожата може да бъде топла или гореща в зависимост от състоянието на вътрешната температура. Пациенти, които са фебрилни с лош прием на течности, могат да покажат признаци на лека хиповолемия със суха кожа.

Основният неврологичен симптом е главоболието, придружено от фотофобия, усещане за парене или болка при движение на очите.
Миалгията е често срещана при грип и варира от лека до тежка. Слабост и тежка умора могат да попречат на пациентите да изпълняват нормалните си дейности или работа.
Кашлица и други респираторни симптоми могат първоначално да бъдат минимални, но често прогресират, когато се развие инфекцията. Пациентите страдат от суха, дразнеща и непродуктивна кашлица, свързана с кашлица плеврална гръдна болка и диспнея. Често се развива трахеобронхит. Други респираторни признаци са възпалено гърло и назална конгестия (хрема, запушен нос). Болките в гърлото могат да бъдат тежки и да продължат 3-5 дни.

imagesХомеопатичнo лечение на настинки и грип

Хомеопатията отдавна е доказала своята ефикасност при подобни заболявания. По време на Испанската болест, смъртността сред пациентите, лекувани с традиционните лекарства била над 30%, а смъртността на тези, които се подложили на хомеопатично лечение, само 1,05%.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, намаляват продължителността на грипа и настинката и предотвратяват настъпването на усложнения. Те са безопасни за употреба и за бебета и бременни. Могат да се закупят от аптечната мрежа без рецепта.

Лечението с хомеопатия е индивидуализирано, т.е всеки пациент получава различна рецепта. Продължителността и вида на симптомите при настинки и грип са различни при всеки човек заради различното състояние на тяхната имунна система. Всеки изпитва различни симптоми и има нужда от хомеопатично лекарство, което да пасне точно на неговия случай.

Най-честите хомеопатични лекарства за настинки и грип могат лесно да се разграничат едно от друго по типа на температурата и другите оплаквания на пациента.

Хомеопатични лекарства за висока температура с внезапно начало на болестта

  • Аконит е най-полезен при първите симптоми на настинка и грип. Внезапно начало на оплакванията, обикновено след излагане на студ или леден вятър. Много висока температура с втрисане, зачервена, суха кожа. Пациентът е много тревожен и постоянно се движи неспокойно.
  • Беладона – рязко начало на заболяването с много висока температура, която ту се покачва, ту спада. Лицето е силно зачервено с обилно изпотяване. Пациентът се дразни от силната светлина. Състоянието на Беладона често следва след употребата на Аконит, когато температурата започне да спада и пациентът започва да се поти.

Хомеопатични лекарства за постепенно начало на настинка или грип и постоянна температура

  • Гелсемиум – оплакванията се развиват постепенно, в рамките на няколко дни. На пациента му е студено, втриса го, много е отпуснат и вял, постоянно му се лежи в леглото. Тъпо главоболие в областта на тила. Не му се пие вода, въпреки постоянната температура и обилното изпотяване.
  • Бриония – Силна сухота на лигавиците (пресъхнала уста) и непрекъсната жажда за големи количества течности. Пациентът се старае да е напълно неподвижен в леглото, защото всяко движение предизвиква силна болка. Силните болки и главоболието го правят много раздразнителен за разлика от сънливия и отпуснат Гелсемиум.
  • Рус токс – пациент с температура и ставни болки, който постоянно се движи в леглото, защото движението облекчава болките в ставите. Настинката или грипът често започват след намокряне в дъжда.
  • Еупаториум – силни костно-ставни болки сякаш костите са счупени. Болка при натиск върху очите.

Хомеопатични лекарства за настинка и грип с “ниска” температура

  • Ферум фосфорикум – симптомите на настинка и грип са неясни и се развиват в рамките на няколко дни. Отпаднал пациент. Леко повишена температура до 38градуса. Лицето е бледо или розово в зависимост от това доколко е висока температурата. Настинките и грипът понякога се усложняват с болки в ушите или болезнена суха кашлица.

Как да се предпазим от грипа?

 Хранете се здравословно – приемайте храни, богати на витамин С (ябълки, цитруси, червени чушки и пр.); лук, хрян и чесън; храни, съдържащи протеини и др.
Поддържайте добра хигиена на ръцете, устната и носна лигавица.
Не претопляйте дома си и проветрявайте редовно помещенията.
Приемайте добавки с мултивитамини и минерали.
Носете маска, ако се намирате в близост до болен от грип.
Всекидневно правете физически упражнения.
По време на епидемия избягвайте местата, където се събират много хора.

VaccinationКлюч в профилактиката на грипа е противогрипната ваксина. Заболеваемостта и смъртността от грип могат да бъдат в голяма степен предотвратени посредством ежегодна противогрипна ваксинация. Ваксината се препоръчва специално за тези хора, изложени на висок риск от заболяване и/или развитие на усложнения в резултат на инфекцията. Тук влизат:

Бременни жени
Деца под 5 години, особено под 2 години
Хора с хронични заболявания – белодробни, сърдечносъдови, диабет и др.
Имуносупресирани хора вследствие на заболявания или терапия
Хора от социалните домове
Здравни работници, работещи в аптеки и пр.

Противогрипните ваксини се изготвят на базата на информация за текущо циркулиращите вирусни щамове. Добре е да се приложи преди сезона на повишена заболеваемост от грип.
При здрави хора усложненията от противогрипната ваксина са редки и преди всичко местни (оток, зачервяване и болка на инжекционното място), но съществуват определени групи хора или обстоятелства, когато ваксинация не бива да се прави:

При хора с алергия към яйца, тъй като вирусът се култивира на кокоши ембриони
При хора с активни инфекции или хронични заболявания на нервната система
При деца под 6-месечна възраст
При хора с бурни алергични реакции към други ваксини
Ваксинация не се прави по време на остро респираторно заболяване

Предложената статия има за цел само да информира пациента. Не се самолекувайте!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.framar.bg

Хомеопатия при болезнено никнене на зъбки

Болезненото никнене на зъби

Детето се ражда с 36 зъбни зародиша – 20 за временни  зъбки и 16 за постоянни. След раждането до 9-ия месец се оформят зародишите на другите постоянни зъби, а до 4-та година и тези на мъдреците.

Редът по който зъбите поникват:

По правило първите зъби пробиват към 6 – 7-ия месец. Първи се показват двата долни резци, после двата горни. След това в последователен ред поникват и останалите  резци.

Слюнчените жлези са недоразвити и функционират  слабо, слюнката е с недостатъчна ензимна активност. Едва към 4 месец количеството на слюнката се увеличава,  но поради недостатъчно развитият рефлекс на поглъщане  децата се лигавят.

Между 12 и 18 месец поникват малките кътници, четири на брой, по един от всяка страна, горе и долу. Пространството между малкия кътник и малкия резец,  останало празно, се запълва с кучешкия зъб на 12 – 24 месечна възраст. Големите кътници, четири на брой, излизат  между 20 – 30 месец. С това се оформят всичките млечни  зъби – общо 20 на брой

Нарушение на зъбния пробив, често се среща при рахит  и недостиг на други пълноценни белтъчини, нарушение на обмяната на веществата, състоянието на ендокринните  жлези – хипофиза, тимус, щитовидна жлеза, надбъбрек.

Симптомите, съпровождащи никненето на зъбите са  различни за всяко дете

Сърбеж и чесане: След третия, четвъртия месец бебето  започва да пъха всичко в устата си и да си чеше венците. Това е предизвикано от растежа на зъбите и при някои  бебета е по-болезнено отколкото при други. „Децата опознават околния свят чрез храносмилателната  си система“

Обилна саливация: Ако бебето си чеше много венците,  това може да предизвика увеличаване на слюнката и тя  дразни кожата около устата.

Раздразване кожата на лицето. При обилното слюно-отделяне около устата и под брадичката често кожата се зачервява и разранява. За да се предотврати това, по-често  трябва да се подсушават тези места и да се намазват с омекотяващ крем.

Нервност: Преди да се покаже  зъбчето, венецът може да стане доста твърд и чувствителен на болка, което прави  детето много нервно.

Болката и дискомфорта често са най-големи при  поникването на първото зъбче и при кътниците заради техният размер.

Неспокоен сън: Болката от  никненето на зъби може да се прояви през деня или нощта. Това може да е причината,поради която детето да се буди по-често нощем отколкото Обикновено.

Загуба на апетит. Децата, на които никнат зъби, може да капризничат по отношение на храненето и то се държи така, сякаш винаги иска да яде. Но при хранене се засилва чувството на дискомфорт и бебето се отказва от гърдата или биберона, които толкова настоятелно е искало.

Кашлица: Увеличеното слюнкоотделяе през деня може да предизвика закашляне у детето. Лекар трябва да прецени дали няма признаци за настинка, температура или някакво друго заболяване. Често пробива на зъби съвпада с друго заболяване.

Повишена температура: възможно е преходно повишаване на телесната температура, като общото състояние на детето не е увредено. Винаги трябва да се обърнете към лекар, ако Вашето бебе има симптоми, които Ви притесняват или ректална температура 38,5 или по-висока.

Постоянни зъби

Пробивът на постоянните зъби започва на 6 години и завършва на 11 – 12 годишна възраст, с изключение на мъдреците. Средна продължителност на пробива на постоянните зъби е 8 месеца, а средния месечен прираст е 0, 8 мм.

Във връзка с акселерацията, през последното десетилетие сеустановява по-ранен пробив на постоянните зъби с около  1,5 години. Закъснял се смята пробивът на временните зъби, когато те пробиват над 5 месец след средните срокове за пробив, а за постоянните – над 2 год. Това води до неправилно подреждане на зъбите в зъбната редица и развитие на  заболявания.

Безупречната хигиена на устната кухина е от изключителна важност по време на целия процес на смяна. Затова е добре да насърчите своето дете да използва два пъти на ден, четка и паста, а когато се появят и повечето постоянни зъби, да започне използването и на конец. Освен това е необходимо и редовно да го водите на зъболекар, за да създадете добро отношение към здравето на устната му кухина.

Ето установените периоди на пробив на постоянните зъби:
Горните зъби Долни зъби
Централни резци 6-7 години 6-7 години
Странични резци 8-9 години 8-9 години
Кучешки зъби 11-12 години 11-12 години
Първи премолар (първи предкътник) 10-12 години 10-11 години
Втори премолар (втори предкътник) 10-12 години 10-12 години
Първи кътник 6-7 години 6-7 години
Втори кътник 12-13 години 11-13 години
Третия кътник (мъдрец) 17-21 години 17-21 години

imagesХомеопатични лекарства за болезнена дентиция

Хомеопатията е безопасен метод на лечение, който използва лекарства на природна основа и дава ефикасно лечение на зачервените, оточни венци, на болката, успокоява бебето и нормализира неговия сън.

  • Камомила е най-често използваното хомеопатично лекарство. Бебето е нервно, ядосано, нищо не е в състояние да го успокои, непрекъснато плаче, крещи и иска да бъде постоянно на ръце. Спира да плаче само, когато го люшкат на ръце или ако е в кола (защото пасивното движение успокоява болката). Болезненото никнене на зъбите често се придружава от зеленикава диария и/или болка в ушите.
  • Беладона – червени, много възпалени венци. Нервно, възбудено дете, което не може да заспи. По време на никненето на зъбите детето понякога има зачервено гърло или отит с висока температура.
  • Калкарея фосфорика – зъбите излизат много бавно, късно и болезнено. Първият зъб обикновено се появява след 10-11я месец. Мрънкащо, хленчещо дете; невъзможно е да бъде успокоено. Зъбчетата много бързо се развалят скоро след появата им. Високо и слабичко дете.
  • Меркуриус солубилис – на детето непрекъснато му текат лиги, лош дъх, обложен език. Болката често се засилва нощем.
  • Пулсатила – плачливо дете, което е залепено за майка си. Постоянно иска да е в скута й и да бъде утешавано.Болката се успокоява от смучене на изстудени пластмасови играчки и когато е навън, на свеж въздух.
Комбинирани хомеопатични лекарства, облекчаващи болезнената дентиция:

Камилия. Хомеопатичен лекарствен продукт, съдържащ Chamomilla vulgaris 9 CH / Phytolacca decandra 5 СН / Rheum 5 CH. Препоръчителната доза е по 1 еднодозова опаковка 3 до 6 пъти за 24 часа, в продължение на 3 до 8 дни. Употребата на Камилия с храни и напитки не е препоръчителна. Спазвайте интервал от най-малко половин час между приема на Дентокинд и приема на храна и напитки.

Дентокинд. Хомеопатичен лекарствен продукт, съдържащ Belladonna D6, Chamomilla D6, Ferrum phosphoricum D6, Hepar sulfuris D12, Pulsatilla D6. Използва се за лечение на оплаквания при поникване на зъби при кърмачета и малки деца като раздразнимост, безпокойство, болезнени венци, болки в ушите, повишена температура, стомашно – чревно разтройство. Употребата на Дентокинд с храни и напитки не е препоръчителна. Спазвайте интервал от най-малко половин час между приема на Дентокинд и приема на храна и напитки.
Деца до 1 година: При остри оплаквания – по една таблетка на всеки час до максимум 6 таблетки дневно. След отшумяване на оплакванията – по 1 таблетка 3 пъти дневно.

Деца от 1 до 6 години: При остри оплаквания – по 2 таблетки на всеки час до максимум 12 таблетки дневно. След отшумяване на оплакванията – по 2 таблетки 3 пъти дневно. Таблетките се оставят да се разтопят бавно в устата. За кърмачета и малки деца таблетките могат да се разтворят в малко вода.

Предложената статиъ има само информативна цел. Не се самолекувайте!

Автор: д-р Габриела Кехайова
Използвана литература: www.framar.bg, www.homeopathytoday.eu, www.d-rmario.com, www.mamatatkoiaz.bg

Всичко за пробиотиците- от откриването им до наши дни

downloadСъгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН пробиотиците са „живи микроорганизми, които, предписвани в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема“.

Тези организми не са патогенни и не са токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.

Пробиотиците могат да се използват за предпазване от диария и подобряват симптомите на лактозна нетолерантност.

По обобщени литературни данни, трите най-полезни и най-често използвани вида пробиотици са:

  • Lactobacillus acidophilus;
  • Bifidobacterium bifidum;
  • Lactobacillus bulgaricus.

Пребиотици

Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и (или) активността на определени видове бактерии в дебелото черво (колона) и по този начин укрепват здравето.

За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигат дебелото черво, без да са усвоени в по-горната част на храносмилателната система, а след като го достигнат, те трябва да могат да бъдат оползотворени от специализирани групи микроорганизми, които имат ясно изразени и подобряващи здравословното състояние възможности.

Хранителните вещества, отговарящи на тези критерии, са няколко основни групи олигозахариди, като част от тях се срещат в кромида, цикорията и чесъна, други – в боба и граха, трети – в прясното мляко и т.н.

Изброени по-долу, тези вещества стимулират главно растежа на бифидобактериите, заради което се наричат и бифидогенни фактори:

Фруктоолигозахариди 

Те се отнасят към късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза, съдържат от 3 до 5 монозахаридни остатъка и имат енергийна стойност от 6 KJ/g.

FOS не са токсични, карциногенни или предизвикващи токсикологични дефекти и са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт. Трябва да се има предвид, че FOS действат като разслабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози има оплаквания от натрупване на газове (метеоризъм).

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че FOS, приемани в доза 15 г/ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво, докато приемането на соеви зърна (10 г/ден) води до същия ефект, но той е по-слабо изразен.

Инулини

Инулините се отнасят към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди. Те се получават от корените на цикорията и артишока.

Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза в края на веригата. Инулините стимулират растежа на видове Bifidobacterium в дебелото черво.

Изомалтоолигозахариди

Те представляват смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди.

Изомалтоолигозахаридите се получават в резултат на много ензимни процеси. Те стимулират растежа на видове Bifidobacterium и Lactobacillus в дебелото черво.

Изомалтоолигозахаридите се продават в Япония и САЩ като диетична добавка.

Лактулоза

Тя е полусинтетичен дизахарид, който се разгражда от ограничен брой бактерии в дебелото черво.

Лактилол

Лактилолът е дизахарид, аналогичен на лактулозата. Основното му приложение е при лечение на запек, но в Япония се използва и като пребиотик. Не се усвоява в горната част на храносмилателния тракт и се ферментира от ограничен брой колониални бактерии.

Като резултат се увеличава количеството на бифидобактерии и лактобацили в дебелото черво. В Европа лактитолът се използва като подсладител.

Лактозахароза

Тя е тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза. Лактозахарозата се получава по ензимен път и не се усвоява в стомаха и тънките черва, но се усвоява от чревни видове бифидобактерии и като резултат се увеличава техният брой в дебелото черво.

Пиродекстрини

Те представляват смес от глюкозосъдържащи олигозахариди, които се получават при хидролиза на скорбялата. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт.

Те стимулират размножаването на на бифидобактериите в дебелото черво. Използват се като хранителна добавка.

Соеви олигозахариди

Откриват се в соеви зърна, а също така в боб и грах. Двата най-известни са тризахарид рафиноза и стахиоза.

Соевите олигозахариди стимулират растежа на бифидобактериите в дебелото черво. Продават се като диетични добавки и функционална храна.

Трансгалактоолигозахариди

Те са смес от олигозахариди, съдържащи глюкоза и галактоза. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт и стимулират растежа на бифидобактериите. Продават се като диетични добавки.

Ксилоолигозахариди

Получават се чрез ензимна хидролиза на полизахарида ксилан и са изградени от олигозахариди, съдържащи от 2 до 4 свързани ксилозни остатъци.

Галактоолигозахариди

Те присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства.

Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите, и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Синбиотици

Това са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.

Средното съдържание на белтъчини в тях е 16-25%, на въглехидрати – 40-60% и на мазнини – 20-30%. За наша радост, в магазините за хранителни добавки вече може да се открие голямо разнообразие от синбиотици, произведени от наши и чужди фирми.

В състава на тези хранителни добавки различните фирми включват и допълнителни вещества и по този начин се увеличават ползите от приемането на синбиотици – понижава се процентът мазнини в тялото, повишава се възможността за натрупване на мускулна маса, намаляват умората и стресът, регулира се калциево-фосфорната обмяна, предотвратяват се пораженията при остеопороза.

Полезни ефекти на пробиотиците

1. Антитуморен ефект на дебелото черво – Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва – Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания – Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект – Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции – Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori – Конкурентна колонизация

7. Алергии – Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система – Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин;

9. Устойчивост към вътрешни патогени – Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия – Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата – Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Фармакологично и токсикологично проучване на български пробиотик

imagesЗадълбочена научна работа на редица български учени, позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични млечнокисели нисколактозни продукти, съдържащи основно Lactobacillus bulgaricus.

Изисквания към микроорганизмите за приложението им като пробиотици са:

  • Точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект (Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002). Някои от ефектите на лактобацила Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.

Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).

Пробиотиците- исторически преглед на изследванията върху тях в България

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.

Според някои практикуващи алтернативна медицина на чревната дисбактериоза следните болести и смущения могат да бъдат добре лекувани с пробиотици:

  • Психични смущения
  • Синдром на хроничната умора
  • Болезненост и скованост на мускулите
  • Автоимунни разстройства, включително лупус, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), реактивен артрит и синдром на Райтер (чрез регулиране на имунната система и възстановяване на пропускащите черва)
  • Непоносимост към лактоза (чрез увеличаване на количеството на лактазата)
  • Инфекциозни болести
  • Високо кръвно налягане (едно изследване показва, че систоличното кръвно налягане спада с 10-20 мм Hg при прием на ферментирал млечен продукт)
  • Висок холестерол (клиничните изследвания не са категорични; спо­ред един източник „данните не са убедителни“)
  • Рак (чрез намаляване на контакта с променящи гените вещества)
  • Проблеми, свързани с менопаузата при жените (чрез подобряване на способността на черния дроб да отстранява отровите и да елиминира хормоналните метаболити)
  • Вагиноза (преди време се смяташе за относително безобидна, но сега на нея се отдава ранното предаване на венерическите болести, на тазово-възпалителните заболявания и на свързаните с бременността усложнения, които се подобряват от понижаването на вагиналното pH, възпиращо развитието на неблагоприятни бактерии)
  • Алергии и астма (двойно сляпо плацебо-контролирано изследване показва спад на симптомите с 50% при децата, проследен до навършването на втората година)
  • Камъни в бъбреците (като пречи на абсорбцията на оксалат от червата).

По-конкретно се твърди, че пробиотичните храни и диетични добавки противодействат на чревната дисбиоза по следните начини:

  • Производство на витамини. Смята се, че благотворните бактерии произвеждат витамин В3, витамин В6, В12 и фолиева киселина.
  • Антитуморно и противораково действие
  • Потискане на патогенните микроорганизми в полза на непатогенните
  • Облекчаване на симптомите на тревожност посредством косвена детоксикация
  • Защита от радиация и от други токсини в околната среда
  • Поддържане на имунната система чрез намаляване на обременяването й
  • Връщане в циркулацията на кръвния поток на женските хормони от по-чистия (от токсини) черен дроб и от по-чистата кръв. По този начин се поддържа по-високо ниво на естрогените при жените в менопауза
  • Под държане на редовната перисталтика (срещу някои форми на запек).

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.bb-team.org и др.

Всичко, което ви интересува за хомеопатията на едно място

История на хомеопатията

imagesХомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθοςпатос, болест) е терапевтичен метод, който се базира на принципите на подобието, безкрайно малката доза, динамизацията на медикаментите и индивидуалния подход към всеки пациент.

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник- гениалният немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843г.) е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са били кръвопускане, клизми, опиумсмирна и змийска плът. Подобни методи често влошавали симптомите, а се стигало и до летален изход.

Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство Ханеман придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Така формулирал за първи път принципа на подобието, като основен постулат на хомеопатията.

Следващите години Ханеман се отдал на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждал върху себе си, близките си и приятелите си, които приемали малки дози от различни вещества.

През 1810 г. Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава.

В наши дни, хомеопатията е много разпространена. В Европа най-известната клиникасе намира в Белгия, а във Франция Здравноосигурителната каса изплаща на пациентите 35% от стойността на хомеопатичните медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия и Латинска Америка.

Едва в началото на 90-те години на ХХ век в България официално се разрешава вносът на хомеопатични препарати, а през 2007 г. хомеопатията се регламентира със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (бр.31 от 13.04.2007г.)

Основни принципи в хомеопатията

Принцип на подобието (Similia similibus curentur- от лат.ез. „Подобното се лекува с подобно“). Веществата, които в измерими дози причиняват у здрав, чувствителен индивид определени симптоми, същите, предписвани в безкрайно малки дози, са премахнат подобна клинична картина у болни и чувствителни лица. Например лукът при здрави хора дразни лигавицата на очите и носа и предизвиква воднита хрема. В хомеопатията лукът  (Allium cepa) се използва именно, за да лекува подобни симптоми.

Принцип на безкрайно малките дози. Намаляването се осъществява с многократни, последователни разреждания на изходното вещество. Още Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект. Малките разреждания са ефективни при локални симптоми, а високите разреждания влияят вурху поведението и психиката на пациента.

Принцип на динамизацията. Приготвяйки хомеопатичните лекарства, Ханеман забелязал,че многократното разклащане на разтвора на едно лекарство, повишава неговата ефикасност. Този метод, известен като динамизация, се използва и до днес в производството на хомеопатични лекарства.

Принцип на персонализиране на хомепатичното лечение. Хомеопатията лекува конкретния болен и неговите индувидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и предразположението му към едно или друго заболяване. Понятието „терен“ е базисно в хомеопатията. Теренът е съвкупността от физическите, психически, поведенически и генетични особености на индивида, включително и факторите на околната среда, които оказват влияние чрез подобряване или влошаване на заболяването му.

Произход на хомеопатичните лекарства

Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Хомеопатичните лекарства от растителен произход се приготвят от свежи цели растения или части от тях. Полученият извлек традиционно се означава кат тинктура майка (ТМ). Той представлява изходна форма за получаване на различни разреждания.

Хомеопатичните лекарства от животински произход се получават от цели живи насекоми (Apis melifica-цяла пчела), части от животни и някои отрови (Lacesis mutus-отрова от ням кротал).

При хомеопатичните лекарства от минерален произход не същестуват ТМ. Те самите служат като изходен продукт за получаване на разреждания.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства – т.нар. биотерапевтици. (Tuberculinum, Pyrogenium, Pneumococcinum). Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

 

Етапи в създаването на хомеопатични лекарства. Ханеманови и Корсакови разреждания

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода, при коeто се извличат съдържащите се в растението активни вещества.Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и пречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН).

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича “динамизация”.

Използват се два метода за намаляване на концентрацията:

hahnemann_dynamizationМетод на Ханеман

Стотични разреждания по Ханеман. Означават се като СН (центизмално по Ханеман). Първоначално се взема една част от ТМ и се добавят 99 части спиртно-воден разтвор, след което сместа се динамизира. Така се получава първото стотно разреждане (1СН), в което се съдържат 1% от изходния разтвор. От полученото разреждане се взема отново една част и се добавят 99 части нов спиртно-воден разтвор, сместа се динамизира и така се получава 2СН разреждане. По същия начин се получават и следващите разреждания. Този процес е напълно автоматизиран и се извършва в специални лаборатории при спазване на строги стерилни условия.

Прието е стотните разреждания до 5СН да се означават като ниски, 9СН като средни, а от 15 и 30СН за високи.

Десетични разреждания по Ханеман. Намират широко прилжение в Германия. При този тип разреждане към една част от ТМ се добавят 9 части спиртно-воден разтвор и се получава разреждане 1DH (децимално по Ханеман), следва процес на динамизация и се преминава към следващото разреждане.

korsakov_3kМетод на Корсаков

Методът е известен още и като “методът на единственият флакон“.Използва се за производство на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Методът се състои в следното: във флакон се смесват една част от ТМ и 99 части дестилирана вода. Флаконът се разклаща енергично, след което се изпразва. Приема се, че течността, останала по стените му съдържа 1% от началния разтвор и се означава като първо Разреждане по Корсаков или 1К. Процедурата се повтаря до достигане на желаното разреждане (например 100 пъти за разреждане 100К).

След като приключи процесът на разреждане и динамизация, обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител е смес между млечна захар и обикновена захар.

От изходните вещества – 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. Те се импрегнират по т.нар. “тройна импрегнация”. с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

5-9-15-30-copy-e1423952099612След като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят – зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Хомеопатични лекарствени форми

Монопрепаратите се предлагат на българския пазар под формата на тройно импрегнирани гранули, поставени в цилиндрични пластмасови опаковки., които са различно оцветени в зависимост от разреждането: зелено – 5CH, синьо – 9CH, оранжево – 15CH и виолетово – 30CH.

Специалитетите са фиксирани комбинации, обикновено от две и повече хомеопатични лекарства, които имат определени терапевтични показания и дозировка, указани в листовката за пациента. В България се предлагат в различни фармацевтични форми: таблетки, сиропи, гел, мази, разтвор.

Показания и противопоказания за приложение на хомеопатични лекарства

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

  1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
  2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
  3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
  4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

  • Патологичните промени да бъдат обратими
  • Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Нежелани лекарствени реакции

Хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта в аптеките. Тъй като съществуват в безкрайно малки дози, практически са напълно безвредни.

Клинично приложение на хомеопатията. Избор на медикамент

Изборът и предписването на хомеопатично лекарство става след подробно снета анамнеза в хода на хомеопатичното интервю и прегледа на пациента като най-общо се базира на принципа на подобието.

За улеснение при избора на хомеопатично лекарство се използва определен алгоритъм, известен като „кръст на Херинг“ (американски хомеопат от 19-ти век). Кръстът се попълва квадрант по квадрант съобразно информацията, получена от пациента.

 

I. Патоанатомично подобие

Локализация на патологичния процес, засегнати органи, тъкани

 

II. Усещания

Как се чувствате?

Какво усещате?

 IV. Съпътстващи признаци

Какви други оплаквания имате?

III. Модалности

От какво се подобряват и от какво се влошават оплакванията Ви?

При откриване на патоанатомично подобие (квадрант 1) се отбелязва лекарството, което е специфично за съответните болестни изменения. Например при травми на меките тъкани с увреждане не кръвоносните съдове подходящ медикамент е Arnica Montana.

В квадрант 2 се уточняват усещанията на пациента.

В квадрант 3 се търсят определени модалности. Необходимо е да се изясни от какво се подобрява или влошава пациента, има ли зависимост между неговите симптоми и външни фактори. Например при лумбална болка, влошаваща се при влага, подходящ медикамент е Dulcamara.

Съпътстващите признаци (квадрант 4) са симптоми,придружаващи основното заболяване. Например при фебрилни състояния,  ако кожата е суха, зачервена, пациентът изпитва силна жажда, подходящ медикамент е Belladonna.

При хроничните заболявания, наред със симптоматичните лекарства, се назначават и „теренни“ лекарства (поликрести), които имат дълбоко действие върху организма. Те се изписват във високи разреждания (15 СН, 30СН) обикновено веднъж седмично по 10 гранули. Например: случай на жена на средна възраст, с реактивна депресия след загуба на близък човек, оплаква се от чувство за задушаване, „топка в гърлото“, чести въздишки, сърцебиене, повишена чувствителност, подходящ медикамент е Ignatia amara.

Изборът на разреждане се определя от степента на подобие между патогенезата на хомеопатичния медикамент и оплакванията на пациента. Колкото е по-голямо подобието, толкова и разреждането е по-високо. Ако подобието е на ниво локални симптоми, се избират ниски разреждания (5СН), при подобие на ниво общи симптоми, се избират средни разреждания (9СН). При подобие на ниво психика, цялостно поведение на пациента, се избират високи разреждания (15-30СН).

Прием на хомеопатичните лекарства

Препоръчително е хомеопатичните лекарства да се приемат на „чиста уста“ т.е да се вземат поне 20 мин преди или след хранене като се поставят под езика без да се дъвчат до пълното им разтваряне. Желателно е да се избягват непосредствено след приема кафе, чай, продукти, съдържащи мента като пасти за зъби, дъвки.

Лечението с хомеопатични медикаменти не изключва тяхното съвместно приложение с алопатични лекарства. Не се самолекувайте!

 

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

  1. Ив.Енев „Практическа хомеопатия“, издателство „Изток-Запад“
  2. Материали на Европейската школа по клинична хомеопатия
  3. Ив. Ламбев, Н. Бояджиева, „Фармакология за студенти по медицина”, издателство „Арсо“
  4. Материали на Българската медицинска хомеопатична организация
  5. Материали от интернет

 

Планковете (японска дъска): тайната за стегнат корем

download„ Тялото не е създадено, за да се свива или навежда отново и отново; то е създадено, за да оказва съпротивление на сила”.

Планкът е статично упражнение, при което се задържате в позиция на модифицирана лицева опора, като тежестта е на пръстите на краката ви и на предмишниците. Тялото ви образува права, успоредна на земята  линия от врата, чак до глезените.  Ако сте начинаещи, може да се опитате да задържите в позиция на планк , започвайки от 20сек., докато успеете да задържате до 60сек.

Планкът е едно от най-ефективните упражнения за стягане на корема и подобряване на стойката. Извършва се без необходимост от уреди, изисква малко време и дава невероятни резултати за сравнително малко време.

Това, което трябва да направите, е да заемете позиция за лицева опора с поставени на земята длани и лакти, сгънати под 90°. Упражнението се състои в това да задържите в тази позиция продължително време (колкото можете по-дълго).

Планкът може да изглежда като едно съвсем просто упражнение, но от него има много ползи за тялото и за формата ви. От значение е обаче да изпълнявате упражнението правилно. Избрахме 10 причини, които ще ви убедят, че е добре да правите планка най-малко всяка сутрин.

1. Просто и статично упражнение

На първо място може да го правите у дома и без специална екипировка, но по-важно е да усвоите как точно да задържате тялото си за определ;ен период от време във въздуха, като се подпирате само на лакти и пръстите на краката си. Лактите ви трябва да са точно на ширината на раменете ви. За да постигате напредък, трябва всеки ден да увеличавате времето на задържане в тази позиция с 30 секунди.

2. Лесно се променя

Има няколко варианта на планк, които оформят различните мускули на тялото – страничен планк, повдигащ планк, планк с единия крак, кардио планк.

3. Не се изисква специална екипировка и уред

Все пак, за тези, които искат да направят планка по-трудно упражнение, може да използвате топка за основа. Резултатите с нея ще са по-бързи, но упражнението е по-трудно заради трудния баланс на равновесие. Може да търкаляте топката напред и назад – така ще работите върху коремните мускули и тезиу на ръцете. Задържайте раменете си точно над сгъвката на лактите.

4. Планковете изгарят повече калории

С тяхна помощ ще укрепите мускулите си в различните групи – крака, ръце, глутеуси. Планкът е много ефективно упражнение за изгаряне на мазнините в коремната област. За да имате по-голема ефект, комбинирайте планка с упражнения.

5. Планковете увеличават гъвкавостта

С тяхна помощ разтягате много добре мускулите на гърба и на краката. Докато изпълнявате упражнението, сводовете на краката се опъват силно, а това въздейства на мускулатурата на прасците и на задната част на бедрата. Страничните планкове помагат за разтягането на страничната коремна преса.

6. Планковете подобряват баланса на тялото

За да подобрите общия баланс, добре е да правите планк с топка и страничен планк. Те са истинско предизвикателство за неопитните, с редовни занимания ще постигнете невероятни за вас резултати. Практикуването на планкове помага за стягането на коремната област, на горната и на долната част на тялото, както и на силата на мускулите в тази част.

7. Помагат за плосък корем

Планкът работи върху всеки мускул от коремната ви област – напречни, вътрешни, външни, на гърба и на бедрата. Това помага да подобрите общата стойка на тялото си.

8. Планкът помага за подсилване на мускулите на гърба

Ето защо след известно време практикуване на планкове ще почувствате гърба си по-изправен – мускулите му ще са по-силни. Планковете предотвратяват дегенеративни заболявания на дисковете, който е един от най-често срещаните проблеми на гърба. Планковете подсилват долната част на гърба, което ще ви помогне да се избавите от болките между плешките, които се появяват при продължително заседяване.

9. Планковете са безопасно упражнение

Това е статично упражнение, което обаче трябва да сте сигурни, че изпълнявате правилно. Много атлети, които тренират за бягане на дълги разстояния изпозлват планковете като превантивна мярка срещу претоварване по време на тренировките си.

10. Повдигат перфектно глутеусите,оформят раменете и краката

Дори и да изпълнявате класически планк, добре е да бъдете редовни – само така ще забележими резултати в мускулите на гърба, раменете и краката. За по-бързи резултати, може да изпълнявате планкове с повдигане на единия крак. Планковете оформят и мускулите на бицепсите и трицепсите и са чудесен начин на общо тонизиране.


Преден планк

Това упражнение помага за увеличаване на силата и издръжливостта на стабилизиращите мускули на корема и торса.

Изпълнение

Заемете положение за лицева опора, само че вместо на длани, застанете на лакти. Това е т.нар. лакътна опора. Важно е лакътните стави да са сгънати на 90 градуса и лактите да са поставени точно под раменете. От тази позиция стегнете дупето и корема. Горната част на тялото трябва да е хоризонтална, не позволявайте на кръста да пропада надолу. Задръжте за около 30 сек. Починете си малко и опитайте отново.

plankСтраничен планк

Това упражнение също помага за увеличаване на силата и издръжливостта на мускулите на корема, като има по- голямо отношение към косите ( страничните) коремни мускули.

Изпълнение

Легнете на пода на една страна. Сгънете лакътната става на 90 градуса и се подпрете на лакътя, като по този начин само предмишницата остава на пода. Торсът трябва е повдигнат. Краката са изпънати, а ходилата са едно върху друго. Стегнете мускулите на дупето и корема. Повдигнете дупето до момента, в който всички части на тялото ви (ходила, бедра, таз, торс и глава) застанат в една линия. Не позволявайте на дупето или на бедрата да пропадат надолу. Задръжте в тази позиция за около 30 сек. Повторете на другата страна.

Как да коригирате петте основни грешки при изпълнение на планк:

Грешка №1: Долната част на гърба се спуска надолу
Коригиране: Вместо да поставяте на риск долната част на гърба чрез спускане на дупето надолу, стегнете корема, представяйки си, че се опитвате да докоснете пъпа към гръбначния стълб! Това ще ви помогне да държите торса си изправен и кръста ви ще бъде в безопасност. Ако искате да бъдете перфектни, помолете ваш приятел да постави дълга дръжка от метла или друг дълъг подобен на този предмет на гърба ви, като вие се стараете да правите контакт с него с главата, плешките, дупето ви и прасците, което е гаранция, че сте изправен идеално.
Грешка №2: Вдигате дупето си твърде високо
Коригиране: При изпълнение на планк, вие не трябва да изглеждате сякаш сте заели йога поза „Куче гледащо надолу“. За да ангажирате наистина корема си, който е основната цел на упражнението, вие трябва да държите гърба си успоредно на пода. Нито прекаленото повдигане на дупето нагоре, нито спускането му ниско до земята може да ви осигури това напрежение в коремните мускули, както когато сте идеално изправен от главата до петите и именно силните усилия са гарант за правилното ви позициониране.
Грешка №3: Позволявате на главата си да пада надолу
Коригиране: Много често, изпълняващите упражнението се фокусират върху запазването на права линия от гърба до бедрата и спират да мислят за позицията на главата. Тя слиза надолу, което води до изпъване на гръбнака и създаване на напрежение в него. Погледът ви трябва да е към пода, на около 30 сантиметра пред ръцете ви, което дава възможност на врата ви да остава в неутрална позиция.
Грешка №4: Забравяте да дишате
Коригиране: В човешката природа е да задържа дъха си, когато е напрегнат за определен период от време. Но, спирането на притока на кислород може да ви донесе световъртеж или гадене, които са неприятни в най-добрия случай и опасни в най-лошия.
Грешка №5: Твърде много се съсредоточавате върху хронометъра
Коригиране: Качествените резултати при изпълнение на планк са правопропорционални на количеството време, което сте останали в позицията. Когато обаче развалите правилната форма поради умора, още в същата секунда трябва да спрете хронометъра. Няма никакъв смисъл да продължавате да гледате времето и да се измъчвате, само и само да издържите повече. В този случай, вие не сте ефективни и резултатите са нулеви. Ето защо, мислете за правилната форма, само тя и единствено тя ви носи ползите, когато започнете да мислите за изминалото време, вие несъзнателно губите връзката между ума и мускулите и провала веднага чука на вратата.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.framar.bg, www.elle.bg, www.ladyzone.bg, www.diana.bg и др.