Названието холестерол произлиза от гръцката дума “chole”-жлъчка и “stereos”-твърд, последвани от наставката –ол, с която се обозначава алкохол. Представлява восъкоподобна субстанция, чиято структура е комбинация от липид (мазнина) и стероид. Холестеролът е свързан с множество жизненонеобходими функции в организма. По-голямата част от него е съсредоточена в състава на клетъчните стени и мембрани, липидно-белтъчните обвивки, които обграждат клетките, определят формата им и ги изолират от околните компоненти. В качеството си на основен техен градивен материал, холестеролът  има определяща функция за мембранната пропускливост, т.е. определя кои молекули могат и кои не могат да преминат в клетката или извън нея. Практически се намира в клетките на цялото тяло: мозък, нервни келтки, мускули, кожа, черен дроб, сърце.

Особено богати на холестерол са и миелиновите обвивки около аксоните на нервните клетки (невроните), които служат като изолатор за предаването на електрически импулси, с което се осигурява провеждането на нервните сигнали от една към друга клетка.

В далеч по-малки количества, но с изключително важна роля, холестеролът служи като изходен продукт за синтезата на стероидните хормони: мъжки (тестостерон) и женски (естрогени, прогестерон) полови хормони, глюкокортикоиди (кортизол), минералкортикоиди (алдостерон).

Той е предшественик за синтезата на витамин Д, а също така има важна роля в обмяната на мастноразтворимите витамини: А, Д, E и K. Подпомага правилното функциониране на серотониновите рецептори.

Холестеролът служи и като продукт за синтезата на жлъчните киселини, които се образуват в черния дроб и се излъчват в жлъчката чрез жлъчните пътища и жлъчния мехур. Те имат основна роля в абсорбцията ( всмукването) на мазнините от чревното съдържимо.

В човешкото тяло се съдържат приблизително 100 г холестерол. Около 85% от него се синтезира в черния дроб. Количеството холестерол, което се образува в даден организъм е в зависимост от неговите гени. Ето защо голяма част от хората имат високо ниво на холестерола, независимо от спазването на бедна на холестерол диета, което представлява един наследствен проблем.

Останалото количество около 15% холестерол се внася в организма чрез храната.  Храните, които са особено богати на холестерол са яйчен жълтък, бекон, хайвер, гъши дроб, черен дроб, масло, пълномаслени млека и сирена, кашкавал, сметана, сладолед, скариди, миди, октоподи, сардини, бързи закуски (хамбургери, тостери и др.), говежди бял дроб, бъбреци, език и др.

Когато в организма се внася повече холестерол чрез храната, намалява неговата продукция в черния дроб. Обратно, ако се намали вносът на холестерол чрез консумиране на нискохолестеролови храни, то тогава нараства образуването на холестерол в организма ни. Крайният резултат е, че за повечето хора, холестероловото съдържание на храната всъщност оказва много малко влияние върху нивата на кръвния им холестерол. Доказателство за тази зависимост е факта, че въпреки ограничаването на холестерола в менюто, в голяма част от случаите нивото на кръвния холестерол остава почти непроменено.

Познати са няколко вида холестерол:.

Липопротеини с ниска плътност (LDL), познати още като “лош” холестерол.  LDL пренася холестерола от черния дроб към клетките. Ако съдържанието му в кръвта е по-голямо, съответно и до клетките достига по-голямо количество, като неоползотвореният излишък от “лош” холестерол се натрупва в стените на артериите. С течение на времето натрупването на “лош” холестерол  нараства, като се образува уплътнение в стената на кръвоносния съд. Това е т.нар. плака, която постепенно нараства, като стеснява и дори може напълно да запуши кръвоносния съд, блокирайки кръвотока в дадена атерия, с което да доведе до исхемични съдови инциденти, най-сериозните от които инфаркт на миокарда и мозъчен иснулт. От тук и названието “лош” холестерол.

• Липопротеини с висока плътност (HDL), наричани още “добър” холестерол. Обратно на LDL, HDL пренася холестерол от клетките към черния дроб, където той се метаболизира. Освен това “добрият” холестерол има важна функция за подържане нормалната структура на ендотела на кръвоносните съдове, чието увреждане е първата стъпка към атеросклероза.
•  Липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Те са преносители на холестерол и триглицериди. Образуват се в черния дроб в отговор на богата на въглехидрати храна. Тяхното ниво се увеличава при затлъстяване, захарен диабет и някои видове рак. Счита се, че имат роля за развитието на атеросклероза.
• Триглицериди (ТГ). Те са друга химична форма, под която се намират повечето мазнини в тялото, като тези, които се съдържат в храната. Те произхождат от храната или се образуват от други енергийни източници, като например въглехидратите. Калориите, които приемаме, но не изразходваме пряко, се преобразуват в ТГ и се съхраняват в мастните клетки. Когато тялото се нуждае от енергия, но няма прием на храна, ТГ се осовбождават от мастните клетки и служат като енергиен източник. Високото им ниво, подобно на LDL холестерола  е свързано с повишен риск от сърдечно-съдово и мозъчно-съдово заболяване.

Висок LDL холестерол, означава повишени нива в кръвта на холестерол с ниска плътност на липопротеините. LDL холестерола се нарича още лош холестерол, тъй като той се натрупва по стените на кръвоносните съдове повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Високият LDL холестерол може да се дължи на: затлъстяване, алкохолизъм, тютюнопушене, уседнал живот, захарен диабет, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), панкреатит, бъбречни заболявания, бременност, първична хипопротеинемия тип 1, наследствена обремененост, болест на сънната артерия, а също така прием на някои лекарства, като глюкокортикостероиди и естрогени

Високият HDL холестерол, представлява повишени стойности на така наречения “добър’ холестерол, спрямо общите нива на холестерола. HDL холестерола спомага за почистване на натупания по стените на кръвоносните съдове холестерол и пренасянето му до черния дроб, където той се преработва. Той предпазва организма от сърдечно-съдови заболявания. Количествата на HDL холестерол в тялото могат да се повишат по няколко начина, например чрез редовни аеробни упражнения, намаляване на телесното тегло, прием на повече разтворими фибри и омега 3 мастни киселини с храната и други.

Кои могат да бъдат причините за висок холестерол?

Начин на хранене

Прекомерното консумиране на наситени мастни киселини, транс-мазнини и холестерол води до увеличаване нивото на общия и на “лошия” холестерол. Наситените мастни киселини и холестеролът се съдържат основно в животинските продукти като месо, пълномаслено мляко, сирене, масло, а транс-мазнините или т.нар. частично хидрогенирани мазнини в пържените храни, маргарина, солети, чипс, крекери, бисквити, пайове и др.

• Телесно тегло

Затлъстяването може да доведе до покачване нивото на триглицеридите  и “лошия” холестерол и до снижаване на “добрия” холестерол.

• Ниво на физическа активност

Липсата на физическа активност, която е често в съчетание със затлъстяване като част от генезата му, също може да доведе до намаляване стойностите на “добрия” холестерол, както и да повиши нивата на “лошия” холестерол.

• Редовна употреба на алкохол
• Възраст и пол

След 20 годишна възраст нивото на холестерола се повишава по етсествен път. В повечето случаи при мъжете холестероловите нива се стабилизират след 50 годишна възраст. При жените холестеролът остава сравнително нисък до менопаузата в следствие на подтискащия ефект, който оказват женските полови хормони (естрогените) върху синтезата на “лошия” холестерол. След менопаузата с намаляване нивата на естрогените, общият и “лошият” холестерол съответно се повишава и достигат същите нива както при мъжете. Ето защо с цел намаляване на риска от атеросклероза при жените след менопауза се препоръчва заместително лечение с естрогени, разбира се ако не съществуват противопоказания за прилагането им.

• Някои заболявания

Хората с високо кръвно налягане и/или диабет често имат и висок холестерол.

Някои други заболявания като хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), хронични бъбречни и чернодробни заболявания, нефротичен синдром и др. също водят до покачаване нивото на холестерола.

• Наследственост

При наличие на фамилна анамнеза, баща или брат под 55 години и/или майка, сестра под 65 год., които са имали исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт,  нараства възможността да имате висок холестерол.

• Тютюнопушене

Химичното вещество акролеин, което се съдържа в цигарите може да намали нивата на “добрия” холестерол и да възпрепятства транспорта на “лошия” холестерол към черния дроб, с което се явява рисков фактор за развитието на атеросклероза

• Някои лекарства

Лекарства като тиазидни диуретици, бета-блокери, естрогени, кортикостероиди и др. могат да повишат нивото на триглицеридите и да намалят нивото на “добрия” холестерол.

До какви усложнения може да доведе високият холестерол?

Холестеролът е жизненонеобходим градивен и функционален елемент в организма, но твърде високите му нива в кръвта са свързани с появата на усложнения, които от своя страна водят до намалено качество и/или продължителност на живота.

При повишени нива на кръвния холестерол излишъкът от него и особено “лошият” LDL холестерол се отлага в стените на артериите и води до развитие на атеросклероза. Тя представлява заболяване, което засяга големите и средни по калибър артерии (предимно мозъчни, коронарни, бъбречни, артериите на долните крайници, гръдната и коремната аорта).

Сърдечни усложнения

Наличието на атеросклеротични плаки в коронарните артерии води до исхемична болест на сърцето, която се изявява със стенокардия (болка зад гръдната кост, разпространяваща се към ръцете, долната челюст, шията, гърба), стягане, тежест в гърдите, умора и др.

 Инсулт

Образуването на плаки в стената на вътрешната сънна артерия води до стесняването на лумена и редуциране на кръвотока в дадена област на главния мозък. Много по-често с нарастването на стеснението части от плаката се откъсват и преминават към мозъчните съдове като блокират кръвотока в даден участък, вследствие на което мозъчната тъкан в този участък загива, т.е. развива се исхемичен инсулт. Клиничната изява включва парализа на крайниците, като могат да са налице предвестници като главоболие, лесна уморяемост, пребледняване, изтръпване на крайниците и др.

 Периферна артериална недостатъчност (ПАН)

ПАН е заболяване, което се дължи на формирането на плаки в артериите, които кръвоснабдяват ръцете, дланите, краката и стъпалата. Най-често се засягат долните крайници с развитие на хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). Рискът от развитие на ХАНК се увеличава при съпътстващо тютюнопушене, дори по-изразено отколкото за коронарните артерии. Едни от първите белези за ХАНК е отслабването или липсата на периферния пулс, както и по-ниската локална температура (по-студен) на засегнатия крайник. Освен това е налице промяна в цвета на кожата-по-блед, кожата е по-изтънена и с намалено окосмяване в засегнатия участък.  Налице са оплаквания като болки и схващане на мускулите на долните крайници при физическо натоварване, които отминават при покой.

Как да се храним когато имаме висок холестерол?

Първото средтво в борбата с повишения холестерол е промяната в начина на хранене.

1. Да се консумират повече плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни.

Съдържайки хранителни фибри те могат да се окажат един от най-значимите начини за намаляване на сърдечно-съдовия риск.  Богати на разтворими фибри са овес, боб, леща, грах, нахут, плодовете и зленчуците. Препоръчва се да се консумират пресни плодове и зеленчуци ежедневно на всяко хранене, пълнозърнести храни поне три пъти седмично и четири пъти седмично да се консумират бобови храни, ядки, семена.  

      2. Внимателен подбор на калорийния внос за сметка на мазнините

Мазнините не бива да надвишават 30% от дневния калориен внос, т.е. количеството им да бъде до 70 грама дневно. Наситените мазнини да са под 7% от общия хранителен калориен внос, което се равнява на не повече от 20 грама дневно. Богати на НМК са най-вече тлъстите меса, мазнини от животински произход, сметана, пълномаслени млека и млечни продукти и др. Консумирането на мазнини да е основно за сметка на ненаситените масти в растителните масла: рапично, фастъчено, зехтин, царевично, соево масло.  

      3. Да се консумират разнообразни белтъчни храни

Предпочита се да се консумират риба и пилешко месо (без кожа), които са по-бедни на наситени мазнини и холестерол в сравнение с червените меса (свинско, агнешко, говеждо, месо от патици и др.). От значение е да се консумират достатъчно омега-3 мастни кислеини (омега-3 МК), чийто отличен източник са сьомга, сардини, ленено семе, карамфил, орехи. Добър източник на омега-3 МК са скариди, риба треска, риба тон, соя.

      4. Ограничаване приема на холестерол и масти

Необходимо е ограничаване на простите въглехидрати, основно в храните и напитките, съдържащи кристална захар (подсладени сокове, безалкохолни напитки, шоколад и други захарни изделия).

     5.Редовно хранене

Пропускането на едно хранене обикновено води до последващо преяждане. Препоръчват се 5-6 балансирани по количество хранения дневно.

Хомеопатията има своето място в борбата с високия холестерол.Само с нея можем да лекуваме начален стадий на хиперхолестеролемия. В напредналите стадии, хомеопатията е допълващ лечебен метод.  В следващите редове ще спомена някои медикаменти с добър ефект срещу хиперхолестеролемията:

– Lycopodium clavatum изписва се при повишени нива на холестерол и триглицериди в съчетание с чернодробна стеатоза и повишени нива на пикочна киселина и урея

– Sulfur– при нарушена мастна обмяна и повишено кръвнозахарно ниво

-Phosphorus–  допълва лечебното действие на Lycopodium и  Sulfur

–Arsenicum iodatum– при повишено ниво на холестерол и триглицериди, водещи до ранно отлагане на атеросклеротични плаки по съдовете и сърдечни смущения

Baryta carbonica– дава се за профилактика на атеросклеротичните процеси,особено при мудни хора с нарушена концентрация

–Berberis, Carduus marianus, Chelidonium majus– подобряват жлъчно-чернодробната функция

Anacardium orientale, Antimonium crudum- изписват се при повишен апетит, лакомия, затлъстяване

–Thuya occidentalis и Natrum sulfuricum– изписват се при пациенти със значителни целулитни натрупвания по ханша и бедрата

Ignatia amara, Staphysagria– когато причината за наднорменото тегло са отицателни емоции, преживяна мъка, стрес.

Източник: www.homeopathytoday.eu

Енурезата се дефинира като неволно изпразване на пикочния мехур през нощта при деца над 5 годишна възраст. Според резултатите от наскоро проведено  проучване, около 20% от всички деца в първи клас се напикават понякога, като при 4% от тях това се случва поне два-три пъти седмично. От децата с енуреза 1-2% продължават да се напикават в леглото през целия си живот.

Енурезата се среща предимно при момчета. Енурезата може да се раздели също на първична и вторична. Първичната се дефинира като :

–       Неволно изпускане на урина след 6 годишна възраст

–       По време на нощния сън

–       Повече от 3 пъти седмично

–       Датира от раждането

За вторична се приема тази, при която след шест месеца на пълна липса на епизоди на напикаване, то отново се появи.

Патогенезата на двете форми е сходна и включва нарушения, свързани с по-трудно събуждане от сън, нощна полакиурия, намален капацитет на пикочния мехур. От изключително важно значение са възрастта, пола, наследствеността, вродени и придобити заболявания. Фамилността е 45% при един родител с енуреза и 75% при двама родители енуретици. Съотношението момчета:момичета е 3:2. Прецизната анамнеза е съществена за диагностициране на енурезата.

Органични фактори:

–       Вродени и придобити заболявания на отделителната система

–       Заболяваниа на Централна нервна система- спина бифида, минингити, миелити

–       Изоставане в развитието

–       Аденоидити, тонзилити, чревни паразити, епилепсия

–       От изключително важно значение е и средата, в която живее детето

Симптомите, които насочват към наличие на намален функционален капацитет на пикочния мехур, включват чести позиви за уриниране и никтурия. Необходимо е да се проследи и приемът на течности. Много от децата не приемат достатъчно течности през деня, обикновено когато са извън дома, като техният основен прием е късно следобед и вечер, което благоприятства нощната полиурия. Конвенционалното лечение на енурезата включва поведенчески интервенции, използването на алармена система и фармакотерапия и хомеопатия. Целта на поведенческата терапия е създаване на редовни навици за микция и дефекация. Децата трябва да се стимулират да уринират често, на кратки интервали, за да се избегнат дневната инконтиненция и да се изхождат редовно всяка сутрин, след закуска, преди тръгване за училище.

Този вид лечение изисква мотивирано дете, подкрепа от страна на родителите, достатъчно време (средно шест месеца) и много търпение. Съдействието от страна на децата и родителите е налице, когато и двете страни осъзнават ясно проблема и разбират, че промените в поведението имат смисъл.

При малките деца използването на адаптори за тоалетната чиния и столчета за поставяне на краката подпомага заемането на подходящата поза, която води до релаксиране на мускулите на тазовото дъно и улеснява изпразването на пикочния мехур и червата.

Препоръки за промени в поведението:

– Насърчавайте децата да не отлагат микцията

– Стимулирайте децата да посещават тоалетната за микция поне веднъж на два часа, поне няколко пъти на ден в училище, за да се предотвратят инконтиненцията и енурезата

– Опитайте да гарантирате лесен достъп до тоалетните в училище

– Стимулирайте децата да приемат достатъчно количество вода през деня (поне 30 ml/kg)

– Намалете до минимум приема на течности късно вечер, с изключение на случаите на активно спортуване

– Създайте навик за редовна дефекация, за предпочитане сутрин след закуска, преди тръгване за училище

– Уверете се, че децата заемат правилна позиция за релаксиране на мускулите на тазовото дъно и улесняване на изпразването на пикочния мехур и червата

– Предлагайте на децата меню, богато на плодове, които да стимулират чревната перисталтика

– Стимулирайте децата да спортуват активно и да избягват заседналия начин на живот

Алармените системи събуждат децата при първите признаци на подмокряне. Целта е подобряване на събуждането от сън.

Хомеопатичният терапевтичен метод заема изключително място в комплекса от лечебни мерки срещу нощното напикаване. В по-долните редове ще посоча медикаментите с добър ефект, като е задъжителна консултацията с лекар!

–       Equisetum hiemale– показан е при дневна и многократно повтаряща се нощтна енуреза. Особено при деца с аномалии на долните етажи на уринарния тракт

–       Cina– при многократно напикаващи се деца, склонни към скърцане със зъби, сомнамбулизъм. Те са мрачни, вечно недоволни и капризни

–       Kreosotum– за този медикамент е характерно, че децата изпитват спешна нужда да уринират,когато си легнат и спят дълбоко, като се напикават още в първата половина на нощта.

–       Causticum– този медикамент оказва влияние върху сфинктера на пикочния мехур и подобрява процеса на задържане на урина

–       Pulsatila– при трудно заспиващи деца, които не искат да се отделят от родителите си. Напикават се веднага щом заспят, искат да бъдат гушкани и да са център на внимание

–       Lachesis mutus– когато причината за енурезата е ревност поради раждане на друго дете в семейството

–       Staphysagria– чрез енурезата детето изразява вътрешната си подтиснатост. Това дете е много чувствително, тътри вината в себе си.

–       Ignatia amara– енурезата е израз на преживяна мъка, тъга, противоречие

–       Gelsemium–  изписва се при много притеснителни деца, предварително преживяващи събитията

–       Nux vomica– при раздразнителни, избухливи деца, склонни към спазми

Лечението на този проблем е винаги комплексно, в тясно сътрудничество с лекари от различни специалности- нефролози, психиатри, ендокринолози, хомеопати!

www.homeopathytoday.eu

Гръбначният стълб е основата на човека.

Това твърдение, застъпено от най-древните лечители, намира своето място и в съвременната медицина. Широко известни са основните функции, изпълнявани от гръбначния стълб .

Гръбнакът е основата на скелета. Той придава необходимите форма и правилно положение на тялото в пространството. Благодарение на неговата ресорна и опорна функция човекът се движи изправен. Защитната  му функция се изразява във фактът, че в него е разположен и гръбначният мозък със своите нерви, които осигуряват синхронизираната дейност на целия организъм. Към гръбнака са прикрепени и крайниците, както и огромно количество различни мускули и връзки на гърба и корема, които задържат тялото във вертикално положение, а всички жизнено важни органи по местата им.

В миналото по-голямата част от заболяванията се е обяснявала именно с проблеми и патология, засягащи гръбначния стълб. Със сигурност липсата на съвременна диагностична техника и значително по- малките познания върху характерните причинители и етиологични фактори са позволявали на лекарите в миналото, имащи реална представа за важността на гръбнака и гръбначния мозък да си обясняват дори елементарни за съвременната медицина заболявания с промени именно в осевия орган на човешкото тяло.

Интерес представляват два основни момента. Реално много от оплакванията на пациентите в миналото са били успешно лекувани именно чрез манипулации, засягащи гръбначния стълб. Доказателства за това са хилядите останали и до днес записки и документи на „старите медици”, като се започне от „бащата на съвременната медицина”  Хипократ,премине се през  Авицена в Арабския свят,  Имхотеп в Египет, Гален  и се достигне до лекарите от Средновековието. Наистина техните способи за манипулации са били доста ограничени, но знанието, опитът и ръката на опитния лечител успешно са избавяли пациентите от страданието и болката. Тоест първият важен момент са безспорните факти, че правилно извършените тракции, намествания и мануални интервенции са лекували!

Другата, предизвикваща интерес истина е, че въпреки невероятния набор от диагностични и интервенционални способи, с които има шанса да си служи днешният лекар, много на пръв поглед  „ясни” заболявания остават в хода на лечението „тема-табу”. Не може да се открие конкретния причинител, не може да се намери вярното лечение. Медикът на 21 век идеално е запознат с подробния алгоритъм за лечение: Анамнеза- Физикален преглед- Изследвания- Терапия, но въпреки това не може да се открие причината за много от здравословните проблеми и третирани остават само симптомите.  В такъв момент пациентът сменя много на брой лекари, изпива различни по състав и действие медикаменти, получава временно облекчение, но реалната причина за неговото страдание често си остава „да го дебне в гръб”.

За да не бъда разбран погрешно отчитам като огромен плюс напредъка на съвременната медицина. Трудно, дори невъзможно би било третирането на почти всички заболявания без развитата диагностична и фармацевтична промишленост и те дават резултат и „служат вярно” на всеки един лекар, но моето мнение е, че когато не успее да се открие конкретната причина и чрез всички възможни методи, не получаваме реален резултат, можем да се обърнем с гръб, да отвърнем глава към огледалото и да се замислим: „Дали реалният проблем не е точно там..?”

Ако имате оплаквания, които безуспешно сте третирали и все пак не получавате желаното подобрение, като правя уточнението, че проблемите може да не са свързани с характерните болки , сковавания и невъзможност за движение, така присъщи на гръбнака, то представям тази най- обща таблица на влиянието, което оказва всяка една от частите на гръбначния стълб на вашите органи и характерни области от тялото.

Всеки един пациент сам може да си даде сметка за оплакванията си, за лечението, което е било приложено и за полученият резултат.  Пожелавам той винаги да е положителен, но ако все още не сте го постигнали, винаги може да се замислите и дори да помогнете на вашите лекари.

Британски учени наскоро обявиха че са намерили отговор на вечния въпрос кое е първо- яйцето или кокошката. Те са категорични, че първа е кокошката, защото за образуването на черупката на яйцето са необходими протеини, които се съдържат само в яйчниците на кокошката. От дълги години яйцето е обект на дебати, свързани с това вредна или не е косумацията му, трябва ли да ядем само белтъка, а жълтъка да го хвърляме, защото увеличавал холестерола. Яйцето по отношение на хранителния си състав е истински феномен! Само суровите яйца са опасни, защото могат да провокират салмонелоза.

Доказано е, че яйченият белтък е изключително полезен – повече от бялото месо, от рибата и млечните продукти. Защото се усвоява почти изцяло и съдържа много аминокиселини, а именно валин, левцин и изолевцин. Жълтъкът съдържа такива важни биологичноактивни вещества като лутеин, холин, лецитин, биотин, метионин. В него има и много мастноразтворими витамини – А, D, Е и такива от групата В. От минералните вещества най-важни са фосфорът, цинкът, сярата, калцият, калият, магнезият, магният, желязото. Фосфорът от кокоше яйце е изключително полезен за нервната система на човека, включително и за кората на главния мозък. 

Освен всичко друго яйцата са много подходящи и при анемия. Средната маса на едно яйце е 60 г и съдържа средно 85 ккал. Влияе и на образуването на антителата.  Благодарение на този продукт можете бързо да възстановите силите и да укрепите имунната система. Изключително полезен е и за растежа на детския организъм! 

Въпреки всички изброени полезни съставки на яйцата, защо тогава много хора започнаха да се отказват от него? Пак заради това – голямото количество холестерол, съдържащ се в жълтъка. Преди години паниката започна да се разпространява в Америка, където отдавна са предприели антихолестеролова кампания. Затова първата работа на американските диетолози била да забранят яйцата като вредни и да започнат да пропагандират маргарина като полезен продукт.

Въпреки това обаче броят на сърдечносъдовите, раковите и автоимунните заболявания съвсем не намалял. Пак обърнали внимание на яйцата, провели изследвания и стигнали до извода, че този продукт няма никакво отношение към повишаване нивото на холестерола в кръвта. Сега вече в Америка и Европа се водят обширни кампании, пропагандиращи полезните свойства на яйцата.

Дори нещо повече – яйцата не само че не са вредни за кръвоносните съдове, те са полезни, защото съдържат повече лецитин от холестерола. Те са истинско лекарство и профилактика на атеросклерозата.  В страните, където традиционно се ядат повече яйца като Япония и Франция например, е най-ниско нивото на сърдечно-съдовите заболявания.

Така, че скъпи читатели, Великден наближава, консумирайте с удоволствие  и без притеснение пресни яйца!