Хомеопатични възможности в лечението на сезонните алергии

alergiaСенна хрема, алергичен ринит или полиноза (от „полен“ – тичинковия прашец на цветя и треви), е името на алергична реакция на организма и най-вече на горните дихателни пътища към полени. Името „сенна хрема“ е дадено от лекар през 19 век, защото всеки път, когато влизал в плевня със сено, започвал да киха.

Проявява се сезонно, според цъфтежа на различните растения в дадената климатична област: края на зимата – ранна пролет, пролет – лято, есен.

Сенната хрема е алергия, която се проявява в кихане, сърбеж в носа, очите, устата, силно повишена секреция и чувство за отпадналост. Симптомите на това неприятно състояние се засилват при слънчево, сухо и ветровито време и намаляват при дъждовно.

При някои хора симптоми на сенната хрема могат да се проявяват през цялата година, предизвикани и от животински косми, прах, пера, гъбични спори, пух и други дразнители от околната среда. Предразположението към сенна хрема най-често е наследствено. Често е съпровождана от астма и копривна треска.

Дихателните пътища се замърсяват от втечнения секрет и предизвикват многократни кихания, зачервяване на очите, сърбеж, раздразнения и възпаления. Връзката уши-нос-гърло е свързана, както е ясно, и при липса на лечение на засилваща се сенна хрема може да се увреди дори слуха.

При по-млади хора и по-силни алергични реакции има опасност от отток на ларинкса и задушаване. В такива ситуации се търси възможно най-спешната помощ.

От сенна хрема страдат и възрастни хора, но масово се увеличава броят на децата. Това се случва, поради все по-замърсената ни среда на живот и атаката върху имунната система. Алергиите имат силен генетичен елемент – ако родителите ви страдат от алергии, е много по-вероятно те да се появят и при вас. 

Класификация

Съществуват две категории алергичен ринит:

  • Сезонен – настъпва през поленовия сезон. Рядко се появява преди 6-годишна възраст;
  • Целогодишен – наблюдава се през цялата година и е характерен за по-малките деца.

Основните симптоми на сенната хрема са: бистра секреция от носа, сълзене на очите, намалено обоняние, сърбеж в носа или очите, сърбеж по кожата, зачервяване на очите и носът, кихане, намалено обоняние, кашлица и други.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата, освен по клиничната картина, се поставя по резултатите от направените алергологични тестове. Тестовете имат за цел да определят конкретния антиген, причиняващ симптомите.

Кожни тестове – използват се най-често и включват:

  • Кожна скарификационна проба – с игла се нанасят плитки драскотини по предмишницата, където се накапват антигените. Резултатите се отчитат в зависимост от еритемната реакция, според която се съди за чувствителността;
  • Интердермална проба – антигените се инжектират вътрекожно;
  • Пачове – алергените се поставят чрез специални лепенки и резултатът се отчита най-често след 12-24 часа;
  • Накапване в долния клепач – по-рядко се използва от другите тестове.

Кръвен алергологичен тест:

  • Общ серумен ИгЕ в кръвта – първоначален скриниг тест за алергия;
  • Тест за алерген – специфични ИгЕ антитела – RAST (radioallergosorbent test) – чрез радиоимунологичен метод се търсят алерген-специфични ИгЕ антитела в серума на пациента. Този тест е добра алтернатива на кожните алергични тестове, тъй като сравнен с кожните тестове показва добра специфичност и сензитивност. Освен това тестът има предимство, тъй като се извършва in vitro (за разлика от кожния тест, който протича in vivo), което не налага прекъсване на противоалергичната терапия у пациента. Освен това при някои алергични кожни състояния, които се разпростират обширно по кожата (например екзема), кожният тест не може да бъде направен. Тестът е радиоимунологичен. Основава се на търсене на антитела в серума на пациента, насочени срещу познати алергени. Подозираният познат алерген се свързва с неразтворимо вещество, след което се добавя серума на пациента. Ако той съдържа антитела срещу антигена, те ще се свържат с него (комплементарно свързване антиген-антитяло). Протеклата реакция се отчита с помощта на белязани с радиоактивни изотопи антитела и измерване на радиоактивността. Последната ще е налице ако в изследвания серум има антитела срещу имобилизирания антиген.

Съществуват и други кръвни (in vitro) тестове. Засега обаче, когато е възможно, все още се предпочита кожното тестуване, тъй като е по-специфичен и по-чувствителен, по-евтин и по-прост за изпълнение метод.

Основните медикаменти са няколко групи:
– локално действащи назални спрейове, инхалационни кортикостероиди и антихистамини;
– орални антихистамини;
– деконгестанти.

Диетолечение

Смята се, че алергичният ринит (заедно с другите алергии), като резултат от нарушения на имунната система, се асоциира с автоимунни заболявания, макар че това далеч не е доказано при всички пациенти. Клинични изследвания предполагат съществуването на диетичен причинител на подобни състояния, което би означавало, че появата на някои алергични състояния може да се отключи след консумирането на определени хранителни продукти. Съществуват множество проучвания, предполагащи, че повишен прием с храната на въглехидрати, съдържащи високи нива на омега-6 маслени киселини и високо съдържание на глутен, допринасят директно за отключване на автоимунни заболлявания. Това с особена сила важи при хора с високи нива на глюкоза в кръвта. При пациенти с автоимунни заболявания с доказана връзка между заболяването и диетата, след лечение сенната хрема намалява и дори изчезва.

В последните години в западните страни се заражда неофициално движение, използващо т.нар. палеолитни диети за повлияване на имунни и автоимунни заболявания, вкючително алергичен ринит. Според проведени проучвания при някои пациенти с алергичен ринит след провеждане на строга диета се забелязва чувствително подобрение след около два месеца.

Диетолечението е все още хипотетично.

Самолечението не е желателно! Необходима е консултация с алерголог. Той ще ви помогне да уточните точно към какво сте алергични, като обсъдите симптомите и направите кожни изследвания – излагане на кожата на малки количества алергени с цел да се проследи на кои от тях ще реагирате. Алергологът ви може да ви посъветва и да си водите дневник, в който да отбелязвате кога и къде възникват алергичните реакции. Има няколко типа медикаменти срещу алергии, които се изписват с рецепта:
– Антихистамини;
– Антилевкотриени (които работят като блокират действието на възпалителните химикали, известни като левкотриени, които се освобождават, когато тялото е изложено на алергени);
– Интраназални антихистамини, които са бързодействащи и работят по-добре от оралните антихистамини по отношение на запушването на носа;
– Антихистаминови капки за очи, които могат да намалят зачервяването, отока, сърбежа и насълзяването на очите. Капките с противовъзпалителни вещества също могат да помогнат. Кортикостероидните капки за очи имат противовъзпалителен ефект, но могат да предизвикат значителни странични ефекти и следва да се използват под наблюдението на лекар.

Хомеопатия при алергичен ринит

Хомеопатията предлага ефикасно и безопасно лечение за сенна хрема. Липсата на странични ефекти правят хомеопатичните лекарства добър избор при деца, бременни и кърмачки Освен това хомеопатичните лекарства не предизвикват сънливост и световъртеж като антихистамините, използвани в традиционната медицина.

–      Alium cepa– медикаменти на избор при обилен, воднист секрет от носа, съчетан с недразнещо сълзене от очите.

–      Apis melifica– медикаменти на избор при всички видове отоци. Лигавицата е набъбнала, клепачите са оточни, настъпва подобрение от студен въздух.

–      Sabadilla– когато кихането и хремата са съпроводени от дразнещ сърбеж по небцето и гърлото.

–      Euphrasia– когато ринитът е съпроводен и от сълзене от очите. Те са зачервени и сърбящи.

–      Nux vomica– при неспирно, залпово кихана, суха лигавица с подобрение от студен въздух

–      Hydrastis, Hepar sulfur, Pyrogenium– при съмнение за насложена бактериална инфекция; гноевидни назални секрети

–   Oscillococcinum, Echinacea– при често боледуващи от вирусни респираторни инфекции.

–      Silicea–  при хронични хреми с намален общ и локален имунитет

article_16660_thema67

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.framar.bg, www.medinfo.bg, www.lekar.bg, www.rozali.com, www.medik.bg, и др.