Съгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН пробиотиците са „живи микроорганизми, които, предписвани в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема“.

Тези организми не са патогенни и не са токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.

Пробиотиците могат да се използват за предпазване от диария и подобряват симптомите на лактозна нетолерантност.

По обобщени литературни данни, трите най-полезни и най-често използвани вида пробиотици са:

• Lactobacillus acidophilus;
• Bifidobacterium bifidum;
• Lactobacillus bulgaricus.

Пребиотици

Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и (или) активността на определени видове бактерии в дебелото черво (колона) и по този начин укрепват здравето.

За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигат дебелото черво, без да са усвоени в по-горната част на храносмилателната система, а след като го достигнат, те трябва да могат да бъдат оползотворени от специализирани групи микроорганизми, които имат ясно изразени и подобряващи здравословното състояние възможности.

Хранителните вещества, отговарящи на тези критерии, са няколко основни групи олигозахариди, като част от тях се срещат в кромида, цикорията и чесъна, други – в боба и граха, трети – в прясното мляко и т.н.

Изброени по-долу, тези вещества стимулират главно растежа на бифидобактериите, заради което се наричат и бифидогенни фактори:

Фруктоолигозахариди 

Те се отнасят към късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза, съдържат от 3 до 5 монозахаридни остатъка и имат енергийна стойност от 6 KJ/g.

FOS не са токсични, карциногенни или предизвикващи токсикологични дефекти и са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт. Трябва да се има предвид, че FOS действат като разслабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози има оплаквания от натрупване на газове (метеоризъм).

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че FOS, приемани в доза 15 г/ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво, докато приемането на соеви зърна (10 г/ден) води до същия ефект, но той е по-слабо изразен.

Инулини

Инулините се отнасят към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди. Те се получават от корените на цикорията и артишока.

Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза в края на веригата. Инулините стимулират растежа на видове Bifidobacterium в дебелото черво.

Изомалтоолигозахариди

Те представляват смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди.

Изомалтоолигозахаридите се получават в резултат на много ензимни процеси. Те стимулират растежа на видове Bifidobacterium и Lactobacillus в дебелото черво.

Изомалтоолигозахаридите се продават в Япония и САЩ като диетична добавка.

Лактулоза

Тя е полусинтетичен дизахарид, който се разгражда от ограничен брой бактерии в дебелото черво.

Лактилол

Лактилолът е дизахарид, аналогичен на лактулозата. Основното му приложение е при лечение на запек, но в Япония се използва и като пребиотик. Не се усвоява в горната част на храносмилателния тракт и се ферментира от ограничен брой колониални бактерии.

Като резултат се увеличава количеството на бифидобактерии и лактобацили в дебелото черво. В Европа лактитолът се използва като подсладител.

Лактозахароза

Тя е тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза. Лактозахарозата се получава по ензимен път и не се усвоява в стомаха и тънките черва, но се усвоява от чревни видове бифидобактерии и като резултат се увеличава техният брой в дебелото черво.

Пиродекстрини

Те представляват смес от глюкозосъдържащи олигозахариди, които се получават при хидролиза на скорбялата. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт.

Те стимулират размножаването на на бифидобактериите в дебелото черво. Използват се като хранителна добавка.

Соеви олигозахариди

Откриват се в соеви зърна, а също така в боб и грах. Двата най-известни са тризахарид рафиноза и стахиоза.

Соевите олигозахариди стимулират растежа на бифидобактериите в дебелото черво. Продават се като диетични добавки и функционална храна.

Трансгалактоолигозахариди

Те са смес от олигозахариди, съдържащи глюкоза и галактоза. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт и стимулират растежа на бифидобактериите. Продават се като диетични добавки.

Ксилоолигозахариди

Получават се чрез ензимна хидролиза на полизахарида ксилан и са изградени от олигозахариди, съдържащи от 2 до 4 свързани ксилозни остатъци.

Галактоолигозахариди

Те присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства.

Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите, и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Синбиотици

Това са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.

Средното съдържание на белтъчини в тях е 16-25%, на въглехидрати – 40-60% и на мазнини – 20-30%. За наша радост, в магазините за хранителни добавки вече може да се открие голямо разнообразие от синбиотици, произведени от наши и чужди фирми.

В състава на тези хранителни добавки различните фирми включват и допълнителни вещества и по този начин се увеличават ползите от приемането на синбиотици – понижава се процентът мазнини в тялото, повишава се възможността за натрупване на мускулна маса, намаляват умората и стресът, регулира се калциево-фосфорната обмяна, предотвратяват се пораженията при остеопороза.

Полезни ефекти на пробиотиците

1. Антитуморен ефект на дебелото черво – Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва – Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания – Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект – Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции – Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori – Конкурентна колонизация

7. Алергии – Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система – Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин;

9. Устойчивост към вътрешни патогени – Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия – Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата – Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Фармакологично и токсикологично проучване на български пробиотик

Задълбочена научна работа на редица български учени, позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични млечнокисели нисколактозни продукти, съдържащи основно Lactobacillus bulgaricus.

Изисквания към микроорганизмите за приложението им като пробиотици са:

• Точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект (Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002). Някои от ефектите на лактобацила Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.

Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).

Пробиотиците- исторически преглед на изследванията върху тях в България

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.

Според някои практикуващи алтернативна медицина на чревната дисбактериоза следните болести и смущения могат да бъдат добре лекувани с пробиотици:

• Психични смущения
• Синдром на хроничната умора
• Болезненост и скованост на мускулите
• Автоимунни разстройства, включително лупус, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), реактивен артрит и синдром на Райтер (чрез регулиране на имунната система и възстановяване на пропускащите черва)
• Непоносимост към лактоза (чрез увеличаване на количеството на лактазата)
• Инфекциозни болести
• Високо кръвно налягане (едно изследване показва, че систоличното кръвно налягане спада с 10-20 мм Hg при прием на ферментирал млечен продукт)
• Висок холестерол (клиничните изследвания не са категорични; спо­ред един източник „данните не са убедителни“)
• Рак (чрез намаляване на контакта с променящи гените вещества)
• Проблеми, свързани с менопаузата при жените (чрез подобряване на способността на черния дроб да отстранява отровите и да елиминира хормоналните метаболити)
• Вагиноза (преди време се смяташе за относително безобидна, но сега на нея се отдава ранното предаване на венерическите болести, на тазово-възпалителните заболявания и на свързаните с бременността усложнения, които се подобряват от понижаването на вагиналното pH, възпиращо развитието на неблагоприятни бактерии)
• Алергии и астма (двойно сляпо плацебо-контролирано изследване показва спад на симптомите с 50% при децата, проследен до навършването на втората година)
• Камъни в бъбреците (като пречи на абсорбцията на оксалат от червата).

По-конкретно се твърди, че пробиотичните храни и диетични добавки противодействат на чревната дисбиоза по следните начини:

• Производство на витамини. Смята се, че благотворните бактерии произвеждат витамин В3, витамин В6, В12 и фолиева киселина.
• Антитуморно и противораково действие
• Потискане на патогенните микроорганизми в полза на непатогенните
• Облекчаване на симптомите на тревожност посредством косвена детоксикация
• Защита от радиация и от други токсини в околната среда
• Поддържане на имунната система чрез намаляване на обременяването й
• Връщане в циркулацията на кръвния поток на женските хормони от по-чистия (от токсини) черен дроб и от по-чистата кръв. По този начин се поддържа по-високо ниво на естрогените при жените в менопауза
• Под държане на редовната перисталтика (срещу някои форми на запек).

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.bb-team.org и др.