Category Archives: здраве

Хомеопатия за всички: задължителната спешна хомеопатична аптечка

Редица състояния могат да се лекуват в домашни условия без лекарска намеса а именно ухапвания от насекоми, травми, настинки, стомашно- чревни разтройства и др. Представям ви кратък списък на най-често използваните хомеопатични медикаменти, подходящ за първа помощ у дома или когато сте на път. Ако симптомите не отзвучат, незабавно потърсете лекарска помощ!

images АЛЕРГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ

Apis mellifica 15 или 30СН е подходящ при всички прояви на алергия – внезапно появили се кожни обриви и оток, вследствие на прием на определени храни, медикаменти или след употреба на козметични средства. Алергичната реакция може да се прояви със запушен нос, кихане, сърбеж в гърлото или очите. Този медикамент се използва и при всички ухапвания от насекоми. Дозировката е по 5 гранули през 5-10 минути, за първия час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение.

Той  е  показан  и  при:

  • всички  видове  оток  от  алергичен  или  възпалителен  характер, който  може  да  бъде
  • локален  –  ухапване  от  насекоми, циреи
  • генерализиран – слънчев  удар  или  уртикария.

Характерно  за  всички  отоци  е,  че  са  придружени  със  сърбеж, облекчаващ  се  от  студено.
Подобрява  състоянието   ако  има  треска, придружена  с  липса  на  жажда.

05314ТРАВМИ

Arnica мontana 9 или 15СН се предписва при всякакви травми- изкълчване, навяхване, удар, падане… при всички тези спешни ситуации този медикамент бързо повлиява болката, ограничава кръвонасядането и отока и спомага за бързото възстановяване на тъканите. Дозировката е по 5 гранули през 5-10 минути, за първия час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение. Съществува и хомеопатичен крем с Arnica, който може да се прилага върху нараненето място. Arnigel е подходящ при всяка травма – навехнато, изкълчено или ужулено място се намазва 1-2 пъти с Arnigel. Кремът намалява отока и болката, ограничава кръвонасядането и ускорява оздравяването. Phosphorus може да се дава при всички случаи на травми с кървене в комбинация с Arnica. При кървене е препоръчително през 10-15 минути да се редуват по 5 гранули от двата медикамента в 15 СН.

Арника  можем  да  използваме  при:

  • травматизъм  и  кръвотечение  от  всякакво  естество
  • при  различни  удари,  падане, рани
  • пред  и  следоперативно  лечение
  • последици  от  раждане  при  новородени – хематом  по  главичката /кефалхематом/
  • синини  и  кръвоизливи  под  кожата.

3ced58d386ПРИ ПЪРВИ СИМПТОМИ НА НАСТИНКА

С много добър ефект са Парагрип, Осцилококцинум и Инфлуцид. При първи симптоми като единични изкашляния, леко запушен нос или промяна в гласа, тръпки, втрисане, намръзване, лека болка в гърлото се приема  по един флакон  през три часа, общо три флакона. Обикновено тази бърза и адекватна реакция от страна на родителите е достатъчна организмът на детето да се справи бързо с атаката на вирусите. Дозировката на Oscillococcinum не зависи от възрастта на детето. Флакончето с глобули се изсипва в устата на детето ли се разтваря в лъжичка с водичка. Единственото изискване е да има интервал от 10-15 минути между приема на лекарството и храненето на детето. Осцилококцинум може да се приема и профилактично през есенно зимния сезон по 1 туба веднъж седмично.

gripВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА

В сезона на настинките задължително трябва да имаме Aconitum napellus 9 CH. Използва се при различни състояния, провокирани от измръзване или излагане на студ- зачервено гърло, суха кашлица, висока температура.  Belladonna 9 или 15СН е медикамент, подходящ за употреба при внезапно повишила се температура до 38,5° С. Медикамент за първа помощ и при остро настъпили болки в гърлото, възпалено ухо, главоболие или претопляне: Дозировката е по 5 гранули през половин-един час.

Ferrum phosphoricum 9CH намира приложение при банални настинки, протичащи с лека хрема, лека кашлица, невисока субфебрилна температура до 37,5° С,  леко общо неразположение: Дозировката е по 5 гранули през половин-един час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение.

Pyrogenium 9СН е подходящ за приложение при гнойни процеси и при висока температура, независимо от причината. Дозировката е по 5 гранули през половин-един час.

АКОНИТУМ  НАПЕЛУС
При внезапно и бурно начало:

  • температура – над  39 градуса  и  задържаща  се, често след  излагане  на  студ.
  • топлинен  и  слънчев  удар
  • пристъп  на  внезапен  страх, неспокойствие, мъчително  безпокойство.
  • рязко  повишаване  на  кръвното  налягане.  Разбира  се,  той  не  е  основен  медикамент,  но  помага.
  • внезапно  появило  се  сърцебиене.

Приема  се  през  половин  час  и  при  подобрение,  го  разреждаме  през  2-3 часа.
Използваме  разреждане  15  и  30.

povrashtane_jenaПОВРЪЩАНЕ, ДИАРИЯ, ОБЕЗВОДНЯВАНЕ

Ipeca е най-често предписваният хомеопатичен медикамент за облекчаване на гадене и повръщане. Още при първи прояви на гадене и повръщане при детето може да се започне прием на по 5 гранули през 10-15 минути, може да се разтваря и в малка лъжичка с вода. Това лекарство е особено подходящо и в случаите на упорита кашлица, провокираща гадене и повръщане.

Arsenicum album 9СН е най-често предписваното лекарство при остри гастро-ентерити. При всички случаи на повръщане или разстройство, може да се дават по 5 гранули през 15-20 минути. Това лекарство е подходящо и за деца с бронхиална астма, ако при пристъп водещо оплакване е задухът.

Phosphorus е много близък по показания с Arsenicum album и много често те се комбинират при остри гастро-ентерити и суха кашлица.

China rubra 9СН се препоръчва, когато съществува риск от обезводняване при детето. Например при обилно повръщане и/или разстройство. Този медикамент предпазва детския организъм от обезводняване и спомага за по – бързо възстановяване на водно-солевия му баланс. Разбира се в комбинация с подходящата диета, и балансиран прием на течности. При нужда и ежедневно проследяване на състоянието на детето от лекар. Дозировката е по 5 гранули през един час. Приемите се разреждат след настъпване на подобрение.

product_3418Дерматити

Homeoplasmine е подходящ за деца над 30 месеца, облекчава различни видове иритативни дерматити. Homeoplasmine осигурява нужното омазняване, бързо облекчаване и възстановяване целостта на кожата. Нанася се 3 пъти дневно върху кожата.

150013-21674-4ПРИЛОШАВАНЕ ПРИ ПЪТУВАНЕ

Изключително ефективен при “болест на пътуването” (кинетози)- като морка болест, прилошаване в кола, самолет и др.

Възрастни и деца:

– Профилактично: по 2 таблетки З пъти дневно в деня преди пътуването и в деня на пътуването.
– С лечебна цел: по 2 таблетки на всеки час при появяване на симптомите. Приемът се повтаря при нужда.
Таблетките се държат в устата до бавното им разтваряне.

g_115170Предстоящи стресови ситуации

Височко ефективен при всички предстоящи стресови ситуации като страх преди изпит, изява пред публика (сценична треска), страх от предстоящо раждане и др.
 Gelsemium  sempervirens 15СН:
Приема се   по  5  гранули  всяка  вечер,  една  седмица  преди  събитието. В  деня  на  изпитанието,  можем  да  го  приемаме  2-3 пъти.

22ecdc6d91c3a8eddae7e2da932d40b7_bigНай-често изписвани хомеопатични медикаменти при детски травматизъм:

Ухапвания от насекоми:

Клинично  най-често  се  проявяват  със  зачервяване, оток,  придружени  с  щипещи  и  парещи  болки,  които  се  успокояват  от  студен  компрес.
Профилактично  може  да  се приема Ledum palustre 9 ch – два  пъти  на  ден  – сутрин  и  вечер  по  5  гранули  за  времето  на  целия  престой.

При  ухапване – Apis mellifica 15 ch – през  30  минути  по  5  гранули,  като  постепенно  се  разреждат  приемите  при  подобрение.

При порязване и малки рани
Първо раната трябва да се почисти и да се спре кървенето. Ако раната е голяма трябва да се потърси лекарска помощ. Хомеопатичната терапия включва редуване на   два  медикамента  през  4  часа : Arnica 5 ch   и  China 5 ch. Особено  ефективно е  третирането  на  раната  с  Homeoplasmine – крем.

Слънчеви изгаряния
Излагането на маки деца на силното слънце през летния период трябва да става  до  11часа  и  след  16  часа. Задължително е ползването на слънцезащитни лосиони, носенето на шапка и пиенето на достатъчно течности.
При състояния  след  слънчево  изгаряне използваме  Apis 15 ch  и  Belladonna 15 ch- редуват  се  по  5  гранули  през  4  часа.
При повръщане – Vomitus heel –  капки, в  зависимост  от  възрастта  дозировката  е от  3 пъти  по  6 капки  до  3  пъти  по  10.
При температура, независимо  от  причината
Belladonnа 15 ch – 4 пъти  по  5 гран.
При диария – Arsenicum  album 9 ch – 3 пъти  по  5 гранули, адекватна рехидратация с  Хидрасек, Хидратин алфа, пробиотици, нормализиращи чревната микрофлора.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.phytolek.com, www.rozali.com, www. homeopathytoday.eu

Всичко за рецидивиращия цистит. Помощ с хомеопатия.

cistit

ИПП са обикновено бактериални и са локализирани в долния уринарен тракт- пикочен мехур и уретра. Това са едни от най-често срещаните инфекции в активна възраст. Приблизително една на всеки 3 жени на възраст до 24г. е имала ИПП. За ИПП се приема наличието на микроорганизми в уринарния тракт, които не са резултат на контаминация. В 80% от случаите се касае за E.coli, произхождаща от чревната флора на гостоприемника.

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена . 

Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване /аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура/, той се нарича вторичен.

Какво причинява цистит?

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактериите (от латински colon – дебело черво).
В около 70-95% от случаите причинителите на цистит са бактерии Escherichia Coli. Това е бактерия, която нормално обитава червата, помага за храносмилането и унищожава някои вредни бактерии, но попаднала в пикочните пътища и в пикочния мехур, тя води до възпаление.
По-рядко, около 5-15% причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.
Рядко се срещат и други причинители като Proteus mirabilis и Klebsiella.
Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити. Циститът бива:

Според статистически проучвания при 15 % от жените периодично възникват оплаквания от често уриниране, съпроводено от парене и болка, дължаща се на възпаление на пикочния мехур ( цистит ) и на пикочните пътища. Причина за голямото разпространение на циститите сред жените е късата уретра при тях и близостта на нейния външен отвор до ануса. Това улеснява попадането на нормално присъстващи в червата бактерии ( най-вече Ешерихия коли ) в пикочните пътища и в пикочния мехур, където тези бактерии предизвикват възпаление на лигавицата. При мъжете пикочните инфекции зачестяват в по – напреднала възраст, когато увеличената простатна жлеза води до затруднено изпразване на пикочния мехур.

imagesСимптомите на пикочната инфекция варират в зависимост от възрастта, пола и засегнатия орган на отделителната система.

  • постоянни позиви за уриниране
  • парене в пикочния мехур и уретрата при уриниране
  • често отделяне на малки количества урина
  • тъмна, мътна или кървава урина с лош мирис
  • болка в кръста
  • болка в таза при жените или в ректума при мъжете.
cisРискови групи за развитие на уроинфекции:

Рисковите фактори за развитие на пикочни инфекции включват:

  • Жени
  • Аномалии на пикочополовата система
  • Сексуално активни хора
  • Менопауза
  • Захарен диабет
  • Камъни в бъбреците
  • Увеличена простата
  • Поставяне на катетър
  • След урологична операция
  • Потисната имунна система
  • Бременност
  • Лоша хигиена
  • Недостатъчен прием на вода

bremenna_macka_koremcheОсобености на ИПП по време на бременност

По време на бременност има изразена дилатация на бъбречното легенче и уретерите, намалена уретерална перисталтика, намален тонус на пикочния мехур. Тези промени водят до задържане на урина и намалена защита срещу рефлукса на бактерии към бъбреците.

Асимптоматична бактериурия се наблюдава при 4-7% от бременните. Нелекувана, може да предизвика прееклампсия, преждевременно раждане, мъртво раждане.

Затова се провеждат рутинни тестове за бактериурия преди забременяването и в 28 гестационна седмица.  20-40% от бременните с ИПП развиват остър пиелонефрит.

Назначава се 7-дневна терапия с Амоксицилин/ клавуланова киселина, цефалоспорини, нитрофурантоин. Урокултурата се проследява 1-2 седмици след завършване на терапията, а след това 1 път месечно до края на бременността. Тетрациклините, флуорохинолоните, сулфонамидите са противопоказани.

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показание се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При положителна посявка от урината лечението е антибиотично, като други лечебни мероприятия са пиенето на билкови чайове, особено полски хвощ, както и почивка от поне 10 дена. Важно е да се спомене, че ако заболяването не изчезне до 15-20 дена, е наложително да се направи детайлно урологично изследване.

Хроничният цистит се образува като резултат на неправилно излекуван остър цистит или в резултат на друго предществащо заболяване, което е довело да него (аденом на простатната жлеза, туберкулоза, т.н).  Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Този цистит може да протече с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване, което го е причинило.

Усложнения при нелекуван цистит:

  • Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
  • Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
  • Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
  • Пиелонефрит – това безспорно е едно от най-тежките усложнения на цистита. От пикочния мехур, през уретерите, бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците. Това усложнение трябва да се взима под внимание всеки път, особено, когато се наблюдават повишена температура или болки в лумбалната област.
  • Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
  • По време на бременност, циститът често може да протече (20-40%) без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

GranulesХомеопатично лечение на пикочни инфекции:

Хомеопатичното лечение на рецидивиращи пикочни инфекции трябва да е строго индивидуално, съобразено с възрастта, индивидуланите особености и фертилния статус на всеки пациент.

Антибиотиците са най-честият избор за лечение на остри пикочни инфекции, но за съжаление не винаги са ефикасни при често рецидивиращи такива. Продължителният им прием е съпроводен с гъбични инфекции и бактериална резистентност.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, те  са ефективни и напълно безопасни, затова могат да се приемат и от бременни жени.

Хомеопатични препарати за бързо облекчаване на оплакванията при пикочна инфекция:
  • Арсеникум албум – силно парене в пикочния мехур и уретрата, което се облекчава от топлина; оплакванията се влошават нощем; пациентът е много отпаднал, постоянно му е студено и е много разтревожен за състоянието си.
  • Кантарис – постоянни позиви за уриниране; парене преди, по време и след уриниране; оскъдно количество урина – уринира по няколко капки тъмна на цвят или кървава урина.
  • Химафила – болезнено уриниране на оскъдно количество урина; пикочни инфекции, провокирани от увеличена простата; невъзможност да уринира, освен ако пациентът не е прав със широко разтворени крака и наведено напред тяло.
  • Еквизетум – болка в пикочния мехур като от разтягане, пробождащи болки в уретрата, постоянни позиви за уриниране, обилно количество светла урина.
  • Меркуриус корозивус – изключително болезнено уриниране, може да отдели само няколко капки тъмна или кървава урина; повишена температура и нощно изпотяване.
  • Сарсапарила – силно парене в края на уринирането; болка в десния бъбрек, пикочни инфекции, причинени от камъни на бъбреците или хроничен простатит; кожни заболявания – екземи.
  • Стафизагрия – цистит след полов контакт, цистит на “младоженката”.

1403704113_1374474131_fitoterapiyaФитотерапия:

Американската червена боровинка

Златната пръчица действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Освен това тя има противомикробно и болкоуспокително действие. Химичният състав на билката е подробно проучен и клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица са най-много.
Брезовите листа са естествен диуретик и облекчават частично болката при пикочните инфекции.
Глухарчето също действа диуретично и пречиства черния дроб. Облекчава дискомфорта при пикочните инфекции.
Мечото грозде е една от най-често препоръчваните билки за цистит. Действа силно диуретично и антисептично. Много е ефективно специално срещу Escherihia Coli. Но не се препоръчва прием по време на бременност. При предозиране, билката може да бъде токсична.
Царевичната коса действа силно диуретично и противовъзпалитено.
Баросмата помага при инфекции на пикочния мехур, придружени от парене при уриниране.
Хидрастисът повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.
Корените от ружа подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.
Други полезни билки са корените от репей, плодовете от хвойна, кава кава и шипките.

Други методи:

  • Прием на пробиотици – могат да възстановят бактериалното равновесие в червата и да повишат имунната система;
  • Акупунктура;
  • Масаж;
  • Седящи бани;
  • Релаксация и визуализации;
  • Соколечение;
  • Хомеопатия;

images (2)Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

  • Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
  • Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня. Те имат диуретично и почистващо действие.
  • Препоръчително е да не приемате алкохол, газирани напитки, кафе, шоколад, пречистени и преработени храни, прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
  • Правете топли двадесетминутни седящи бани – помагат за облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Към водата можете да добавите две склидки чесън и да се редуват ваните. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
  • Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
  • Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
  • Когато отидете до тоалетна, седнете на чинията, така че да се облегнете на стената, а не да се навеждате напред, докато уринирате. В тази поза пикочният мехур се изпразва най-добре.
  • Подържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да се измиват гениталиите след полово сношение.
  • Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи. Избягвайте носенето на тясно, стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
  • Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
  • Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие.
  • Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони.
  • Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спрете употребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
  • Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

images (1)Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието, човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

  • Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност. Не носете твърде къси поли през студените месеци.
  • Спазвайте определни правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества и с едновременен прием на много вода.
  • За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища (ангини, синуити, кариеси и др.).
  • Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
  • При заседнал начин на живот, на всеки час, правете поне по 10 минути упражнения.
  • Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източници: www.botanic.cc, www.homeopathytoday.eu, www.bgwikipedia.org и др.

Хомеопатията успешно облекчава симптомите при екзема

pustulonodular-rosaceaЕкзема е остро или хронично незаразно кожно заболяване вследствие сериозно възпаление на епидермиса.

Екземата или т. нар. атопичен дерматит е възпалителна асептична реакция на кожата и се дели на три вида: екзогенна или контактна /появила се под действието на външни фактори/, ендогенна /появила се под действието на вътрешни фактори/ и себорейна екзема.

Въпреки че атопичният дерматит може да се появи във всяка възраст, той най-често започва при деца под 1година. Появяват се сухи, лющещи плаки със сърбеж по скалпа и лицето, които понякога засягат и цялото тяло.

Атопичната екзема не е заразно заболяване. Тя е резултат от взаимодействието на генетични фактори и фактори на околната среда.

ekzema

Признаците на атопичния дерматит включват:
  • Розови, червени или кафеникаво оцветени плаки.
  • Сърбеж, особено нощем. Разчесването често предизвиква кожни инфекции.
  • Обрив, който набъбва, после започва да секретира течност.
  • Задебеляване, залющване и нацепване на кожата.
Провокиращи фактори:

Множество фактори могат да предизвикат или влошат атопичния дерматит, като например:

  • Суха кожа
  • Контактни алергии
  • Хранителна алергия
  • Алергени, които се вдишват от въздуха
  • Дразнители на кожата, като сапуни и детергенти
  • Някои тъкани, като вълна, найлон и др.
  • Студен климат
  • Стрес
  • Кожни инфекции – инфекция със златист стафилокок (Staphyloccocus aureus)

Въпреки че симптомите на атопичен дерматит намаляват и дори изчезват при 50% от засегнатите деца до пубертета, заболяването може да продължи и в късна възраст. Не е възможно да се прогнозира дали една екзема ще се подобри или не.

e4Видове

1. Екзогенни /контактни/ екземи

Те възникват у предразположени хора при контакт с някои алергени: вредни вещества от физическо, химическо и биологично естество. Екзогенните /контактни/ екземи са най-честото възпаление на кожата в развитите страни. Сред дразнещите вредни вещества са перилните препарати, смазочните масла, органичните разтворители, калиевият бихромат в цимента, разтворителите на лакове за нокти, гримът, моливите, спиралите и др. При нарушена цялост на кожата гореизброените вещества проникват лесно през нея и увреждат структурата й. Екземата възниква на мястото на контакта, най-често по откритите части на лицето, китките, клепачите, долните крайници.

По начин на протичане екзогенните екземи биват остри, подостри и хронични. Водещ субективен признак е сърбежът.

  • Острата екзема е подмокряща. Тя е придружена с оток и зачервяване, оформяне на везикули /мехури/. Тези мехури лесно се разкъсват при разчесване. По-късно при развитието на екземата от мехурчетата се отделя бистра течност /лимфа/, която засъхва и образува корички.
  • Подострата екзема е по-сух вариант на заболяването, която се характеризира с образуването на папули /пъпки/ върху зачервената кожа.
  • Хроничната екзема е сух вариант на заболяването, която е придружена със силен локален сърбеж, като най-често се засягат гънките. Те са груби, с неравна повърхност и покрити с люспи.

В зависимост от причините екзогенните екземи биват още:

  • Професионални екземи, които се срещат у фризьорки, строителни работници и пр.
  • Дегенеративни екземи, които се наблюдават по ръцете на домакините, злоупетребяващи с миещи средства и перилни препарати. Възрастовите промени на кожата, комбинирани с нарушение на нейната цялост, улесняват сухотата и лющенето.
  • Микробни екземи, които се появяват при инфектиране на рани, при счупвания, изгаряния.
  • Екземи, локализирани по дланите и ходилата и засягащи предимно млади хора.

2. Ендогенни екземи

Причините за тези екземи не са напълно изяснени. Счита се, че те са генетично /вродено/ обусловени; налице е силна реактивност на организма на множество места: по големите гънки на тялото, по клепачите, раменете и др. Обикновено започва като екзема у кърмачета и малки деца /от 3 месеца до 3 години/, която преминава често безследно, но може да се прояви отново в ученическа възраст, а по-късно, в зряла възраст, като дифузен. Като правило болните оздравяват спонтанно. Този вид екзема се провокира много често от неврогенни фактори /при стресови ситуации, психични изживявания, силна умора и т. н./.

3. Себорейни екземи

Те се развиват в т. нар. себорейни области /богати на мастни жлези/ под влиянието на хормонални въздействия, невровегетативни смущения, стомашно-чревни смущения вследствие на хранителни грешки и др. При нея кожата става мазна и се покрива с жълти люспи. В косата се наблюдава себорея /пърхот/.

Причини

Екземата е често стремеж на тялото да се прочисти, изхвърляйки отровите през кожата навън. Понякога тя е израз на самолечебен процес на организма, в друг случай е последица от паразитно нашествие. Друг път тя се дължи на наличие на фокална инфекция: възпалени синуси, сливици, бронхи; дефицит на определени витамини и микроелементи; алергична пренастройка на имунната система; хормонален дисбаланс. Екземата може да се дължи и на преживян стрес, излагане на рязка температурна разлика, неправилна обмяна на веществата, отравяне с лекарства, замърсяване на кръвта, разстройство на храносмилането, прегряване на децата в силно затоплена стая, използване на завивки и възглавници от пух, употреба на храни с консерванти, консумиране на големи количества мляко и др.

1357700975_dieta_21Как да се храним при екзема

Лечението на атопичен дерматит е изключително трудно, защото изисква тотална промяна на досегашния начин на живот, като най-съществената част е отказването от някои храни и заместването им с други.

Да се избягват  храните, които провокират формирането, обострянето и хронифицирането наатопичния дерматит:
-на първо място, това са шоколадовите изделия ( шоколади, шоколадови бонбони, вафли, млечно-какаови смеси, шоколадови торти и др.)

– на второ място са млечните произведения (прясно и кисело мляко, сирена и кашкавал, съдържащи сухо мляко и консерванти– за съжаление това са по-голямата част от млечните продукти на пазара)
– сухата и течна сметана

Атопиците са хора със значително повишена чувствителност. Кожата им реагира с алармиращи симптоми – сухота, сърбеж и зачервяване.
“Е”-тата са изключително вредни и за имунната ни система, подтискат я и ни правят изключително уязвими на инфекции и тумори. Статистиката показва, че раковите заболявания са скочили в пъти през последните няколко десетилетия.
По време на консултациите и прегледите е важно да се установи кои продукти са отключили заболяването при всеки отделен пациент. Когато става въпрос за кърмачки е важно да се установи храната на майката. Важно е и да се даде правилен съвет как една вредна храна да бъде заменена с една безвредна. Така например в сладкарницата може да заместите шоколадовата паста с тулумбичка или баклава, които не съдържат сухо мляко.

Други примери за заместване на вредни храни са представени в таблицата по-долу:

Забранени храни Разрешени храни
1. Прясно и кисело мляко (особено вредни са млеката с удължен срок на годност)2. Млечни произведения, съдържащи сухи млека и консерванти – сирене, кашкавал, топено сирене и др3. Шоколадови изделия (шоколади, вафли, бонбони, торти)4. Газирани напитки, сокове в кутийки и бутилки – на 100% съдържат консерванти, оцветители и ароматизанти, някои повече, други по-малко. Те водят до извратено вкусово усещане, което кара децата да не приемат впоследствие плодове и зеленчуци.

5. Хляб и тестени изделия, съдържащи набухватели и консерванти и други “подобрители”

6. Консервирани меса и месни деликатеси– пастети, кренвирши и салами

7. Извънсезонни плодове и зеленчуци(тяхната дълготрайност е постигната с помощта на химикали и облъчване). Да не се злоупотребява с банана, който е тежкосмилаема и нискостойностна храна.

1. Домашно подквасено кисело мляко,  плодови и билкови чайове2. Млечни произведения, които са сертифицирани по Български държавен стандарт, в които няма сухо мляко, палмово масло, консерванти, стабилизатори и др. вредни добавки3. Домашно приготвени десерти, предимно на плодова основа (ябълков пай, баклава, реване, тулумбичк) без мляко и сметана4. Прясно изцедени сокове, домашно приготвени компоти, нектари, сиропи, билкови и плодови чайове

5. Пълнозърнест хляб, домашно приготвен хляб, арабски питки ит.н.

6. Прясно месо, прясна риба, домашно пилешко месо

7. Сезонни плодове и зеленчуци, замразени или сушени плодове

За да се гарантира здравето на детето, не само кърмещите, но и бременните жени е добре да спазват тази диета, тъй като токсините се предават през плацентата на плода.

kak-bistro-pohudet-bez-diet2dulce-veneno-Instituto-de-Salud-Holistica

Кои са основните принципи при лечение на екземата?

Лечението на екземата се осъществява от специалист – дерматолог.
За локално лечение се използват:
емолиенти – те са необходими, за да предотвратят изсушаването на кожата. Тези медикаменти са под различна форма на приложение: мази при суха екзема и кремове, линименти и лосиони при мокреща екзема. Емолиентите са много разнообразни по вид и понякога се налага да се сменят няколко препарата, докато се открие най-подходящия.
кортикостероиди за локално приложение – използават се при липса на ефект от приложението на емолиенти. Съществуват четири групи кортикостероиди, като първа група са меко действащи, а четвърта група са най-мощни. Дерматологът определя кой вид локален кортикостероид ще използва в зависимост от:
възрастта на пациента,
големината на ангажирания от екземата кожен участък и
тежестта на състоянието.
локални имуномодулатори – Използват се при атопичната екзема (Protopic унгвент, Elidel крем).
ултравиолетови лъчи – при тежки форми под лекарски контрол.
Системно лечение:
перорални кортикостероиди – предписват се при много тежки случаи, когато локалните кортикостероиди са без ефект.
антихистаминови препарати – имат антиалергично действие и облекчават сърбежа. Прилагат се системно, тъй като локалните препарати не упражняват желания ефект и често дават локални алергични странични ефекти.

download

Хомеопатично лечение

Хомеопатичните лекарства не само се стремят да намалят възпалението и сърбежа, но също така балансират имунната система и по този начин помагат на организма да се лекува,освен това са напълно безвредни и могат да се приемат от бебета и бременни жени.

  • Antimonium crudum – пълничко дете или бебе, склонно да изяжда големи количества храна. Атопичният дерматит най-често засяга лицето и устата. Склонност към секретиращи обриви и бактериална суперинфекция. Детето е склонно към диария и брадавици.
  • Arsenicum album – суха кожа с парещ сърбеж, който се успокоява от топли компреси. Зиморничаво, тревожно дете със склонност към дихателни и кожни алергии, храносмилателни заболявания като болки в корема, повръщане с/без диария.
  • Graphites – това хомеопатично лекарство се прилага за лечение при мудни, пълнички и зиморничави деца с атопичен дерматит по лице, зад ушите и по гънките на тялото. Екземата често се усложнява с инфекция – обривът започва да секретира жълта, подобна на мед течност, която образува корички.
  • Calcarea carbonica – атопичният дерматит рецидивира през студените и влажни месеци на годината. Тенденция към честа заболеваемост от зачервено гърло и ушни инфекции, увеличение на сливиците и третата сливица, запек. Бавно дете, склонно към наднормено тегло.
  • Lycopodium – сухи плаки със залющване, които предизвикват изключително силен сърбеж. Детето се разчесва до кръв. Сърбежът се облекчава от хладен въздух. Детето ликоподиум страда от периодични повръщания, болки в коремчето или хроничен запек. То обича да се налага у дома, но е срамежливо и отстъпчиво в непозната среда.
  • Psorinum – атопичен дерматит със силно изсушаване на кожата и поява на нови плаки с подчертано влошаване през студените месеци на годината и подобрение при затопляне на времето. Атопичният дерматит се редува с други оплаквания на детето.
  • Сулфур – възпалени плаки с много силен сърбеж и парене, които се влошават след баня или от затопляне в леглото. Силно изразените симптоми карат детето постоянно да се чеши и разчесването води до развитие на вторична инфекция. Чувствителна, склонна към зачервяване и алергични обриви кожа. Зачервени отвори на тялото – червени клепачи, уши, нос, уста, анус, влагалище. Традиционните лекарства или мехлеми не водят до трайно облекчение на симптомите или обривът изчезва, но пациентът започва да страда от тежки дихателни алергии – алергична хрема или астма.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.lekar.bg, www.ezine.bg, www.puls.bg www.homeopathytoday.eu и др.

Хомеопатия при деца: рецидивиращ среден отит

images (2)

Възпаление на средното ухо при деца се нарича среден отит (otitis media).

Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всяка възрастова група, но кърмачета и малки деца до 3 годшна възраст боледуват най- често.Три от всеки четири деца преболедуват поне веднъж от ушна инфекция, докато навършат 3годишна възраст.

Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси.

Няколко са причините за голямата честота на ушните инфекции при децата. В детска възраст. Евстахиевите тръби са по-тесни и къси, отколкото при възрастните. Детската имунна система е все още незряла и не функционира перфектно.

Видове отит

Има 3 основни типа отити:

  • Остър катарален отит – остро възпаление на средното ухо. Много болезнено състояние със зачервено тъпанче. Обикновено се предхожда от банална настинка.
  • Серозен отит – възниква, когато Евстахиевите тръби не функционират нормално и зад тъпанчевата мембрана се задържа серозна течност. Рядко има болка. Водещият симптом е чувството за заглъхване на ухото и намален слух.
  • Гноен отит – гнойно възпаление на средното ухо.

Заразен-ли-отит

Защо кърмачетата и малките деца боледуват често от отит?

Основната причина е в липсата на изграден имунитет.  В ранна детска възраст децата се срещат с бактерии и вируси, към които нямат изградени антитела и лесно се поддават на инфекция. Второто важно условие е структурата на Евстахиевата тръба. В ранна детска възраст тя е къса и права, което позволява по-лесно преминаване на бактерии и вируси през нея и инфектиране на средното ухо. Счита се, че храненето с биберон и използването на гумени предмети за смучене (залъгалки) повишава риска от среден отит при кърмачета. Във възрастта между 1 и 3 години събирането на много деца на едно място (повече от 4-5) също е рисков фактор за развитие на среден отит. Честите инфекции на гърлото, възпалени сливици (ангина), възпалена трета сливица, хрема също могат да бъдат причина за развитие на среден отит при деца. При най-малките кърмачета (до към 4 месечна възраст) повръщането на стомашно съдържимо (регургитация) може да бъде скрита причина за възпаление на средното ухо. Обичайно до към 6-7 годишна възраст децата спират да боледуват често от отити.

Причинители на средния отит при деца са бактерии и вируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси. В по-редки случаи не се открива инфекция и като причина се приема алергия.

Оплакванията при остър среден отит при деца са зависими от възрастта, но като правило кърмачетата и малките деца не могат да локализират и да посочат болното ухо, а реагират с общи симптоми.

Винаги трябва да се мисли за отит при един или повече от следните симптоми:
  • неспокойствие през деня;
  • неспокоен сън или безсъние;
  • безапетитие;
  • повръщане;
  • диария;
  • изтичане на секрет от ухото;
  • посягане към или докосване на болното ухо;
  • заболявания на горни дихателни пътища.
Кои са рисковите фактори за ушна инфекция?

Най-честите рискови фактори за развитие на ушна инфекция са:

  • Възраст – бебета и малки деца
  • Деца на изкуствено хранене
  • Инфекции на дихателната система
  • Отглеждане в детски ясли
  • Пушене в присъствие на детето
  • Наследственост

pochistvane_ushi

Как се поставя диагнозата?

 Преглед на детето е задължителен. Най-сигурен начин е директната отоскопия от опитен лекар. Чрез това изследване се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Без отоскопия диагнозата е несигурна.

article__20bbb4b27b4f07682833ab9979c5edef

Как се лекува среден отит при деца?

Предписва ли се атибиотик? В началото и при ранно поставяне на диагнозата не се препоръчва антибиотично лечение, особено ако общото състояние на детето е добро и температурата е нормална или леко повищена. В тези случаи тъпанчевата мембрана е леко вазпалена, липсват данни за излив в средното ухо и в голям процент от случаите може да се постигне оздравяване без антибиотично лечение. Използват се деконгестанти в носа, капки за уши, обезболяващи лекарства през устата. При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. Решението за въздържане от антибиотично лечение изисква ежедневни или през ден контролни прегледи на детето и проследяване на възпалението. Наличието на тежко възпаление в средното ухо, негноен излив (течност) или гнойно възпаление изискват лечение с антибиотик. Изборът на антибиотик зависи от вида на възпаленето, предпоагаемия микроб и опита на лекаря. Изтичане на секрет от ухото е признак за спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана и налага също антибиотично лечение. Спонтанната перфорация на мембраната улеснява оздравителния процес, но изисква серьозно антибиотично лечение и внимателно наблюдение.

По преценка на лекар-специалист понякога се налага оперативно, целево перфориране на тъпанчевата мембрана (миринготомия), целящо изтичане на течност или гной от средното ухо. След оздравяване, перфорацията, независимо дали е спонтанна или целева, се затваря без последствия. Като крайна мярка, целяща запазване на слуха при тежки, продължителни или повтарящи се отити, в оперативния отвор на тъпанчевата мембрана се поставя специална вентилационна тръбичка, която може да остане там месеци и служи за вентилиране на средното ухо и преодоляване на инфекцията.

 Усложнения на срения отит при деца (при нелекуване):
  • Преминаване на серозния (негноен) среден отит в гноен среден отит;
  • Разпространение на инфекцията в други части на главата, вклучително вътрешното ухо и мозъка;
  • Хронифициране на инфекцията и повтарящи се отити;
  • Намаление или загуба на слуха и впоследствие говорни нарушения;
 Как да предпазим детето от среден отит?

Кърмачетата на естествено хранене (кърмене) боледуват по-рядко и по леко от среден отит;

Предпазването от инфекции на горните дихателни пътища (ангина, ринофарингит, аденоидит) предпазва и от среден отит. Навременното им лечение цели недопускане на инфекция на средното ухо;

Ограничете  контактите с болни деца;

Не допускайте често боледуващото дете в големи колективи (ясли, детски градини) особено прз зимните месеци;

Ако детето боледува често от ангина или възпалена трета сливица, обсъдете с вашия лекар вероятната причинна връзка със повтарящия се среден отит. Трябва да се прецени нуждата от оперативно отстраняване на небните тонзили (сливици) или аденоидектомия (оперативно отстраняване на трета сливица)

HOMEOPATHY-IN-MEERUT_19551_image

Хомеопатичните лекарства при повтарящи се инфекции на средното ухо

При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

Катарален отит

Ferrum phosphoricum. Постепенно начало, субфебрилна температура 9СН 3 пъти по 5 гранули
Oscillococcinum+ Aviare. Профилактично при деца с рецидивиращи отити след всяка хрема Oscillococcinum- през 6 часа по една туба

Aviare 15CH- 10 гранули веднъж дневно

Belladonna. Висока температура, зачервено лице,изпотена глава 15 СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Arsenicum album. Неспокойно дете,подобрение от затопляне, парещи болки в ухото 9СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Chammomilla. Отит при никнене на млечните зъби  15 СН 4 пъти по 5 гранули

Гноен отит

Hidrastis Canadensis. Гноен,жълто-зелен секрет от ушите, заден ринит 9 СН 3 пъти по 5 гранули
Pyrogenium+ Hepar sulfur

Комбинация, изписвана при гнойни процеси от различен произход

9 СН Пез 1 час по 5 гранули, двата медикамента се редуват

При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително.

Редица хомеопатични лекарства успешно лекуват рецидивиращи възпаления на средното ухо. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

  • Arsenicum album –болката в ухото обикновено започва нощем, между 1 и 3ч. Детето слага ръчичка върху засегнатото ухо и болката намалява бързо от топъл компрес върху ухото. При повечето заболявания детето реагира с отпадналост и тревожност.
  • Calcarea carbonica – дете с рецидивиращи ушни инфекции и ангини; отитът често е провокиран от увеличена трета сливица; пълничко бебе или дете с голяма глава и коремче, склонно към изпотяване по дланите и главата; по-бавно прохождане и никнене на зъбите.
  • Chamomilla – болка в ухото при раздразнителни и гневливи бебета и деца; болката изглежда нетърпима. Детето е ядосано, пищи и удря; ушните инфекции са често свързани с много болезнено никнене на зъбите. Детето се чувства по-добре, когато е носено на ръце.
  • Pulsatila е често предписвано лекарство за отит, който следва банална настинка. Болката в ухото се провокира от гъста жълтеникава хрема, която блокира Евстахиевите тръби. Детето е плачливо и иска да бъде гушкано.
  • Silicea е едно от най-добрите лекарства за ушни инфекции, които се точат със седмици и сякаш не се повлияват от антибиотичното лечение; бавно и продължително нагнояване на средното ухо; слабичко дете с капризен апетит, което много често боледува от УНГ инфекции и често развива усложнения.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.lekar.bg, www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu и др.

Не подценявайте качествата на тези плодове! Вижте защо.

Тикваfon_tikvi_[132]

Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били издълбавани, пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.

Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост. В Лаос съществува легенда като тази за Ноевия ковчег, според която местен праведник бил предупреден за предстоящия потоп и той се скрил със семейството си в голяма тиква.

Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е  основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.

През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.

Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.

Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.

Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.

Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.

Тиква при заболявания на стомаха

Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма.Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.

Тиква при проблеми с бъбреците

Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за  профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.

Тиквата е отлично средство при диабет

При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.

Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.

Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол

Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.

Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.

Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.

Тиква против затлъстяване

Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт.ейства много деликатно на стомашно-чревния тракт.

Тиква при кожни заболявания

Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхот и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.

Тиква при заболявания на очите

Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.

Тиква за по-добра концентрация

Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.

Тиква за болна простата

За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.

Тиква за подсилване на либидото и подмладяване

Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция.

large_varena-tikva-s-orehi-i-med_snimka_2

Печената тиква притежава много полезни свойства, които помагат на човек да поддържа здравето си в перфектно състояние, съдържа нужните на организма аминокиселини и витамини.

Съдържащият се в тиквата витамин Е, активно стимулира функциите на половите жлези, а също така подмладява организма, предпазвайки го от преждевременно стареене.

Ползата от тиквата е огромна, тъй като в нея се съдържат едни от най-важните микроелементи, към които се отнасят магнезийкалийкалцийфосфор инатрий.

В този природен дар има голямо количество витамин А, С, витамини от група В – В1, В2, В12, както и витамин РР. Един от най-ценните витамини, съдържащи се в тиквата, е витамин К, който практически липсва в останалите плодове и зеленчуци.

Липсата на този витамин предизвиква кръвотечения от носа, венците и най-лошото – във вътрешните органи. Всичко това прави тиквата незаменим продукт.

Печена тиква със сушени плодове

При заболявания на стомаха и стомашно-чревния тракт тиквата се препоръчва да се яде само печена. Вкусната печена тиква, освен че е изключително полезна, съдържа нищожно количество калории, което я прави незаменима при диети или за хора, които се притесняват за натрупване на излишни килограми.

iabalka-41399-500x334

Ябълка

Още от деца знаем английската поговорка, че ако изядем една ябълка на ден и лекарят няма да идва при нас. Това е вярно, тъй като тя спомага за укрепване на здравето ни и защото е ценен източник на витамини и минерални соли.

Ябълките са полезни не само за децата, но и за хората от всички възрасти и особено за тези над средната, тъй като играят важна роля върху регулиране на количеството на холестерина в кръвта. Според френски учени това се дължи на факта, че съдържащият се в ябълката пектин се съединява с холестерина в стомаха и по такъв начин става изхвърлянето му от организма. Ценното качество на ябълковия пектин е и в това, че той поема в себе си токсините от храните, натрупани в стомаха. Той е в състояние да “изнесе” от организма дори солите на оловото, живака и кобалта. Затова за хора, заети в производството на тези метали, е задължително ежедневното консумиране на ябълки.С това ролята на ябълковите пектини не се изчерпва. Те спомагат за минералното равновесие в човешкото тяло, а така също за подобряване на микрофлората, която разгражда в червата онези частици, които не се преработват напълно.

Друго ценно качество на ябълките е, че те са нискокалорични.apple-strudel1

Проведени изследвания с опитни животни (морски свинчета) показват, че диета от ябълки спомага за лекуване на цироза на черния дроб, на хипертония и на сърдечно-съдови заболявания.

При отоци вследствие на сърдечни заболявания народната медицина препоръчва ябълкови диети, в които от 700 до 1000 г ябълка се смесват с 300 до 500 г извара.

Ябълките са много полезни и при анемията, тъй като съдържат голямо количество желязо и фолиева киселина. Народната медицина е измислила още по-оригинален начин, като препоръчва забиването в голяма по размери ябълка на 15-20 гвоздея и след 24 часа обогатената с желязо ябълка да се консумира.

Ябълките съдържат много фенолови съединения като фенолови киселини и флавоноиди. А те са отлична защита на сърцето.

В ролята си на антиоксиданти ябълките възпрепятстват оксидацията (окисляването) на LDL- холестерола и така предпазват от опасното вкалцяване на артериите – една от причините за високото кръвно налягане и сърдечния инфаркт.

Освен това ябълките предотвратяват образуването на тромбоксан – веществото, което причинява слепването на кръвните плочици. Вследствие на това не се образуват така лесно съсиреци.

Ябълката осигурява добро храносмилане. Баластните вещества в ябълките в преобладаващата си част са водноразтворими. Образуват желатиноподобни масла и правят съдържанието на червата меко и по-подходящо за преминаване на червата. Стимулират перисталтиката.

Ябълките са подходящи при лечението на гастрити и язви.

При бъбречни заболявания алкализират урината и препятстват образуването на пясък и камъни. Използват се при чернодробно-жлъчни страдания, подагра, анемии, при затлъстяване и диабет.

Наличният калий в ябълката от една страна поддържа нормалната сърдечна дейност и киселинно-алкално състояние на организма. От друга страна, извлича излишната вода и намалява отоците при бъбречна и сърдечна недостатъчност.

Добре е ябълките да се консумират един час преди или след хранене или да се пие по 200-250 мл ябълков сок.

Ябълките понижават холестерола 

Това се дължи на пектина в ябълките. Нужни са 3-4 плода на ден, за да се намали холестерола в кръвта. Пектинът набъбва в червата, неутрализира и свързва отровните вещества, също и оловото и живака.

Атариновите киселини в ябълката инхибират вредните ферментни образувания и заселването на проблемни бактерии в червата. Затова при диария се препоръчва многократно през деня да се яде настъргана ябълка.

Предпазва от рак.

Намиращите се в ябълката пектин, витамин С и флавоноиди предотвратяват възникването на злокачествени клетки. Действието на баластните вещества се проявява главно върху клетките на червата.

Флавоноидите и витамин С са част от защитната система срещу свободните радикали. Предпазват клетките от техните атаки и от злокачествено израждане. От друга страна, ябълките повишават имунитетът ви.

Какво лекува ябълката?
–    Отлично лекарство за сърцето.

–    Понижава холестерола.  

–    Понижава кръвното налягане.

–    Стабилизира кръвната захар.

–    Потиска апетита.

–    Съдържа пакет от химически съединения, които блокират развитието на рак.

–    Установено е, че ябълковият сок убива инфекциозните вируси.

Яденето на 2-3 ябълки на ден може да понижи холестерола и леко да увеличи полезния. Да понижи кръвното налягане и да понижи кръвната захар.

Pears

Круша

Крушата може да бъде чудесно начало на деня. Тя може да ни зареди с жизненост и добро настроение през целия ден, благодарение на етеричните масла в нея, които борят стреса и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се из ползва като ободряващо и тонизиращо средство.

Тя е отлична комбинация от целулоза, пектин, бактерицидни вещества и ферменти и това я прави незаменим “чистач” на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един важен елемент – арбутин, който може да предотврати различни заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е полезен и при инфекции на пикочните пътища, тъй като притежава антимикробно действие. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и въздейства благоприятно върху жлъчния мехур.

Близкият родственик на ябълката и особено сладките му едроплодни сортове, съдържа голямо разнообразие от хранителни вещества. Без да е шампион по съдържание на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е много по-голямо от това на ябълките и сливите и в една голяма круша (ок. 180 гр) то достига до 12 мкгр. И макар да отстъпва на ябълките по съдържание на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкова разпространени роднини по съдържание на хлорогенни киселини. Те действат като антиоксидант и имат съдоукрепващо действие.

Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) отколкото в ябълката. Калият е нужен на организма ни за поддържане на нормална сърдечна дейност, както и за регулиране на функциите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно действие при сърцебиене, а също така действа диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо – до 0,3 мг, манган – до 0,9 мг, калций – 16 мг, фосфор – 19 мг, магнезий – 13 мг. Плодът е и ценен източник на цинк – 0,18 мг.

В народната медицина плодовете на всички сортове от круши, в пресен или сушен вид, се използват при чревни разстройства, поради значителното съдържание на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й притежават противоглистни свойства.

Крушата е и полезна съставка за любителите на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и след това да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като успешно прибира разширените пори.

Крушата, оказва се, е един от най-полезни плодове, които въпреки липсата на безценните омега-3, притежават качеството да потискат възпалителни процеси в организма, благодарение на антиоксидантите, които съдържа. Дори много повече, флавоноидите в този меден плод носят ползи не само на сърдечносъдовото здраве, но и имат антираков ефект.

Известно ни е, че консумацията на плодове и зеленчуци по принцип е от ползва в борбата срещу диабет, но измежду всички видове крушите и ябълките са тези, които има най-силен ефект да намаляват риска от захарна болест.DSCI9246-crop ДА

Въпреки сладостта й, крушата може да се използва в профилактичните режими срещу диабет тип 2, основно заради съдържанието на три групи флавоноиди, които имат свойството да подобряват чувствителността на клетките към инсулина. Това са: 1. флавоноли, включително изорамнетин, кверцетин и каемпферол; 2. фалаван-3-оли и по-специално епицатекин; и 3. антоцианини, на които са богати сортовете с червена коричка.

Според експерти флавоноидите в крушата, разтворими и неразтворими, допринасят и за превенцията на сърдечносъдовото здраве.
Фибрите на крушата влизат в реакция с жлъчните сокове, което допринася за разреждането им в червата и за елиминиране на неприятните усещания, но и за намаляване синтеза на холестерол, което я прави подходящ плод за сърдечно болни по принцип.

При сравнение действието на фибрите в различни плодове да понижават холестерола с това на холестерол понижаващото лекарство cholestyramine, крушите достигат 5% от ефекта му, като само бананите и ананасът показват по-високи резултати, съответно 9% и 5%.

Интересното е, че фибрите на крушата се свързват не просто със стероидните киселини, но и с вторичните стероидни киселини, които по принцип повишават риска от рак на дебелото и на правото черво, освен че носят и други чревни проблеми.

Що се отнася до стомаха, крушите са полезни и за него – те редуцират риска от рак и на този орган, което вече не се дължи на фибрите в тях, а на флавоноидите и по-специално на канелените киселини –  кумарова киселина, ферулова и 5-кафеоилхинова киселина. Според изследване достатъчно е на ден да се хапнат 2 круши и 4 порции зеленчуци (порцията се равнява на количество колкото топка за тенис), за да падне до минимум рискът от рак на стомаха.

Третият вид рак, срещу който са ни от полза крушите, е езофагеалният, и по специално ESCC, като това се доказва в машабно проучване на американския Национален здравен институт и Американската асоциация на пенсионерите, в което са участвали близо 500 хил. души. В тази насока полезни са и ябълките, сливите и ягодите, по данни на същото изследване.
Свързани статии..
Праскова – за младост и против депресия! (І част) 0
Фибрите – разтворими, неразтворими и непознати 0
Рак на дебелото черво 0

Крушата не случайно се препоръчва да бъде и една от първите твърди храни, с които се захранват кърмачетата – тя е от плодовете, които най-лесно се усвояват и най-малко киселеят. Освен това е хипоалергична.

За да бъде полезна обаче, крушата трябва да се консумира цяла, без да се обелва, тъй като кожата й съдържа 3-4 пъти повече фитонутриенти от вътрешността. В нея се намират около половината от фибрите на плода.

Иначе, минимум 1/3 от теглото на крушата са фибри. Един средно голям плод, от близо 200 грама, носи малко над 100 ккал. Три четвърти от това тегло е вода, което потвърждава безспорно факта, че крушата е диетична.

С висока концентрация в крушите се отличава наличието на фолиева киселина, холин, витамин С, витамин А и бета-каротин, както и лутеин и зеаксантин, витамин К – всички те достатъчно популярни с ползите си за здравето. Със сигурност това я прави полезна за нервната система и очите, най-малкото.

Богата е още на фосфор, калций, магнезий и изключително много на калий, с което крушата става подходяща и при профилактиката на високото кръвно и остеопорозата.

И не забравяйте, веднъж нарязана крушата бързо се окислява и потъмнява. Можете да предотвратите този ефект като намажете повърхността й с капчици сок от лимон, лайм или портокал.

дюля

Дюля

Семената на дюлята са много полезни, защото съдържат биологично активни вещества. В тях има много фруктоза, глюкоза, пектинови съединения,калийкалцийжелязофосфор, мед.

Дюлята съдържа провитамин А, както и витамините С, Е, В1, В2, В6, РР. Дюлята не се препоръчва при запек, плеврит, както и за хора, които пеят, тъй като в големи количества тя действа зле на гласните струни.

За какво е полезна дюлята

Компотът от дюли и варените дюли, към които е добавен мед и ябълков оцет, подобряват храносмилането. Високото ниво на пектинови съединения в дюлите подобряват състоянието при стомашни възпаления и стомашни разстройства.

Печените и варените дюли се използват като средство срещу повръщане. Сокът от узрели дюли е антисептик. Консумацията му е полезна за всички, които страдат от заболявания на дихателните пътища.

Дюлите са полезни при цистит. Поради полезните макро и микроелементи, които се съдържат в дюлите, тези плодове действат добре на настроението и гонят мрачните мисли.

Астматичните пристъпи могат да намалеят, ако се пие отвара от листа на дюля. Все пак преди това е добре да се чуе и мнението на лекар.

Десет листа от дюля се заливат с една чаена чаша вряла вода и се варят петнадесет минути на водна баня. Пие се преди хранене три пъти дневно по две супени лъжици.

При гастрит помага отвара от семки на дюля. Десет грама семки се заливат с топла вода и се разбъркват пет минути. Не трябва да се смилат семките, защото ще отделят отровното вещество амигдалин, което дава на дюлята лекия аромат на горчив бадем.

Отварата се прецежда и се пие по една супена лъжица четири пъти дневно, половин час след хранене. Тази отвара е много полезна и при изгаряния, както и при кожни раздразнения. С отварата се мажат поразените места поне десет пъти през деня.

download (2)

Мушмула

Съдържанието на плода включва голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (преобладават ябълчената, лимонената и винената, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, има и оцетна). Захарите в плода са за сметка на фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата подходяща храна за диабетици.

Витаминният състав включва витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Плодът съдържа и минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий.Хранителната стойност на мушмулите е равна на тази на ябълките и крушите.

Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много лекари от Средновековието например, са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.003699156-big

Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.

Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.

Доброто лечебно действие на мушмулата се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.

При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.

Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.

Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.

Рецепта за отвара с листа от мушмула:
Двайсетина листа, заливат се с 500 мл вряла вода и се варят 10-12 минути. Отварата се прецежда и се оставя да изстине. С нея се жабури 3 пъти дневно, а външно се използва за мазане на възпалена кожа с напоен памучен тампон.

images (7)

Лечебни свойства на дренките

Дренките съдържат захари, минерални вещества, витамин С, както и значително количество антиоксиданти. Всички части на растението имат адстрингентни (стягащи) свойства поради наличието на танин в тях. По тази причина дренките са ефективно средство при диария, действат освен запичащо и дезинфектиращо. Дренките се препоръчват за понижаване на висока температура, както и като кръвоспиращо средство. Отварата от дренки може да се използва при кървящи венци.

В народната медицина плодовете на дряна се употребяват за лечение на подагра, анемия, кожни заболявания, ставни болки, както и при нарушена обмяна на веществата. Както плодовете на дряна, така и листата и кората му се използват при заболявания на стомашно чревния тракт. “Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи”, съветва Петър Дънов.

domashno-sladko-plodcheta

Има изследвания, които сочат, че съставките на дренките са в състояние да извеждат от организма радиоактивни вещества. Тинктурата от кора на дряна или от самите му плодчета може да се използва още и при стомашни спазми и болки, при кожни инфекции, чревни паразити.

grozde

Грозде

Една от най-ценните съставки в гроздето е глюкозата, коя­то е много полезна за хората, страдащи от заболявания на сър­цето. От науката е известно, че за нормалното функциониране на сърцето са необходими 140-150 калории. Същите могат да бъдат набавени само от 200-300 г добре узряло грозде. Гроз­довата захар е физиологичен стимулатор на сърцето, спома­гащ за подобряване на окислителните процеси и подобрява об­мяната на веществата. Затова гроздето е известно като лечи­тел при много сърдечни заболявания. Гроздовата захар улес­нява усвояването на кислорода в тъканите и затова тя участва в енергийния баланс на човешкия организъм. Високо е и съ­държанието на органични киселини (винена, ябълчена, лимо­нена и други).
Гроздето е богато и на витамини Д, В1, В2, и С. Важно е да се знае, че те се съдържат повече в ципата, отколкото в месото на зърната. Гроздовите зърна трябва да се консумират заедно с ципата и поради това, че тя е отлично средство за изхвърля­не на натрупаните отрови в стомаха и червата. Друго ценно качество на гроздето е, че то съдържа пектинови вещества, ко­ито също се натрупват в ципата на зърната.
 
Гроздето съдържа и ферментите инвертаза, протеаза и липаза. Те играят положителна роля върху храносмилането.
 Лечебен ефект на гроздето върху сърдечносъдовата система. Както бе споменато по-горе, гроздето и гроздовият сок са едновременно отлична храна и отлично лекарство при почти всички видове заболявания на сърдечно-съдовата сис­тема и се препоръчва на болни като най-доброто и незамени­мо “гориво” за сърцето.
 Лечение на черния дроб и бъбреците. При заболява­не на черния дроб и бъбреците гроздето действа диуретично и по такъв начин пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пъти­ща. Наред с това гроздовата захар увеличава защитните сили на чернодробните клетки, а освен това тя има и противоотровно действие. Поради тези си качества на гроздето и гроздовия сок се гледа като на една от най-незаменимите храни и лекар­ства на човешкия организъм и с право някои ги наричат течни слънчеви лъчи, които възстановяват жизнените сили и здраве­то на хората.
Под влияние на гроздето се усилва обмяната на вещества­та и особено на водно-солевата обмяна, а някои соли и орга­нични киселини способстват за повишаване на алкалната ре­акция в червата.
Друго положително действие на гроздето е, че то не дразни епитела на бъбреците от натрупаните в тях соли на пикочната киселина, болестотворни продукти и отпадналите епителни клетки.
При болни от хроничен нефрит със.сравнително запазена функционална способност на бъбреците се наблюдава нама­ление на белтъчините в тях.
Поради липса на натриев хлорид в гроздето, то е отлично средство за провеждане на диета с безсолев хранителен ре­жим на бъбречно болни.
 Укрепване на организма. При редовна консумация на грозде се наблюдава увеличение на хемоглобина в кръвта, на червените кръвни телца, нормализиране дейността на стомаш­но-чревната система и секреторните функции на стомаха.
Заболяване на храносмилателната система. Върху хра­носмилателната система гроздето действа по различен начин и в зависимост от това кога се приема – преди или след ядене. Когато гроздето се консумира преди хранене (на гладен сто­мах), то се задържа в него за кратко време и постъпва бързо в дванадесетопръстника, където съдържащите се в него органич­ни киселини по рефлексен път стимулират отделянето на пове­че сокове от жлъчката и панкреаса, които спомагат за по-бър­зото смилане на мазнините и белтъчините.
Друго предимство при консумирането на гроздето на пра­зен стомах е, че то действа слабително, докато приемането му след хранене се смесва с храната в стомаха и създава чувст­вото за тежест.
Много американски лекари препоръчват консумирането не само на гроздето, но и на всички плодове и зеленчуци преди ядене на меса и други трудно смилаеми храни, тъй като за сми­лане на последните са необходими от 6 до 8 часа, а за първите само 1-2 часа. Консумирането на плодове след трудно смилае­мите храни създава условия за развитието в стомаха на гни- лостни процеси, които именно създават усещането на тежест и гадене.
Високото съдържание на целулоза (влакнини) от 10 до 20% е своеобразна “метла”, която очиства стомаха от натрупаните в него отрови, а освен това ускорява перисталтиката на черва­та и изхвърля преработената храна от организма. С това се предотвратява опасността от развитието на рак на стомаха и дебелото черво.
Заболявания на дихателната система. Гроздето се смя­та за едно от най-добрите лекарства както за острите, така и за хроничните белодробни заболявания. Изключително полезно е за туберкулозно болни, за астматици и болни от хронични бронхити. Освен че увеличава защитните сили на организма и че кръвта се алкализира, то очиства дихателните пътища от храчки и секрети.
Кой не трябва да консумира грозде?
 
За съжаление, от хранителните и лечебни свойства на гроз­дето не могат да се ползват хора, които имат язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични диарии, свръхчувствителност към гроздето, болните с тежки декомпенсации на сърцето, при напреднала фаза в развитието на туберкулоза и при язвички в устната кухина.
Както бялото, така и червеното грозде, съдържа големи ко­личества елагова киселина – една фенолова киселина, която може да обезвреди канцерогени като бензопирен и други аро­матни въглеводороди, свързвайки се с тях по химически път.
Флавоноидите пропъждат и свободните радикали и така па­зят клетките от уврежданията, нанасяни от радикалите, и от образуването на тумори.
Хора, които имат проблеми със сърцето, Добре е винаги да имат под ръка стафиди, особено когато работите. Дъвчете ги продължително, мускулите на вашето сърце ще са ви благо­дарни. Стафидите (сушените гроздови зърна) съдържат много баластни вещества и имат важен принос за доброто функцио­ниране на храносмилането. Можете да им се доверите и да ги използвате като подходящо за вкуса ви лечебно средство. Но все пак не трябва да се прекалява, тъй като те съдържат много въглехидрати и са висококалорични!
Гроздето се отличава с приятен вкус, характерен за типич­ните десертни сортове.
Всеки сорт има свои специфичен вкус, благодарение на ко­ето е много трудно за добрите специалисти да бъдат заблуде­ни по това от кой сорт е даден грозд. Тамянката не може да се сбърка с Перла, Хамбургския Мискет, Червен Мискет, Димят, Чауш, Болгар и т.н.
download
Десертните сортове в зависимост от структурата на зърна­та се делят на три основни групи:
–  I-ва   група – с нежна обвивка и освен това сочни. Към тази гру­па са: Перл, Дьо Ксаба, Шасла доре, Памид и Мискет.
–   II-ра  група сортове са груби и месести – Болгар, Чауш, Димят и Хамбургски Мискет.
Към 3-та група са ароматичните сортове Червен Мискет, Чауш, Хамбургски Мискет и Перла Дьо Ксоба.
Автор: Габриела Кехайова
Използвана литература: www.zdravedae.bg, www.rozali.com, www.zaneya.com и др.