Като всички алтернативни методи на лечение,съвременната медицина отдава все по-малко значение на вендузотерапията като ефективна терапия на заболявания от най- различен характер. Наистина, дори за специалистите, занимаващи се с тази методика е прекалено да се вярва, че
единствено с помощта на „малката чашка“ пациентът ще се вдигне на крака и ще забрави за болките. Именно поради тази причина искам да направя предварителна уговорка, че лечението чрез вендузи е изключително допълнение към цялостния комплекс за лечение на различни по вид и тежест заболявания.

За да можем максимално адекватно да разберем смисъла на този вид терапия бих желал първо да се запознаем с нейната история. Данни за употребата на вендузи съществуват от най- дълбока древност. Интресното е, че въпреки всеобщото мнение за произхода на методиката от древната китайска медицина, първите описани случаи датират от преди 5000 г. от Древен Египет.Смята се, че първоначално са се ползвали релаксиращите свойства на вендузите- един вид „древна спа- процедура“, мобилизираща тялото и духа. Кой е бил първоизточникът няма толкова голямо значение, но е факт, че основоположниците на Китайската медицина са проучили из основи ефектите на терапията и до днес я използват като незамениема част от своите терапевтични методи. Със сигурност малко по-късно и обичащите живота римляни са взаимствали процедурата. От една страна при тях е била използвана като лечебно средство (особено при настинки и проблеми с гърба), но от друга страна е станала  „козметична процедура“, подобряваща тонуса на тялото. Във времето много народи и нации са се възползвали от ефектите на вендузотерапията, докато стигнем до наши дни, където тя присъства както във физиотерапевтичната , курортологията и балнеологията, козметиката , така и в холестичната медицина . Като заключение можем да си направим извода, че развиваща се във времето и допълвана от новите научни познания на съвременната наука, вендузотерапията е запазила първоначалните си „зони на действие“, а именно лечение и отпускане на организма.

Какво представлява вендузата ? На този въпрос почти всеки без да се замисля би могъл да отговори, което е още едно доказателство за популярността на този метод. Първоначално тя се е изработвала от животински рог, който обаче поради недостатъчно гладките си долни повърности и невъзможността на древния лечител за фина допънителна обработка е отстъпила пред керамичните и глинени разновидности. Древните лечители са разбрали, че за да има ефект е необходимо създаването на максимален вакуум между чашката и човешкото тяло.

Значително по-късно започват да се произвеждат масово вендузите и от стъкло, които са познати и на съвременния човек. Те остават може би най-ефективните и употребявани от специалистите. Големината им също варира, като има голямо значение както от зоните, за които се употребяват, така и от желания от терапевта ефект. През последните години се произвеждат и пластмасови, и силиконови, но техните качества са спорни и много малко от терапевтите, занимаващи се с тази методика прибягват до тях.

Какви са ефектите на вендузата ?

Този въпрос е значително по- труден и може да получи голям брой различни отговори, спрямо различните теории, зависещи и от възможностите на науката да проучва и изследва. Интересното е, че за разлика от разнопосочните мнения за много други видове терапии, някои, от които са и взаимноизключващи се, при вендузотерапията всички теории само се допълват и развиват. Най- общо можем да разграничим 10 различни ефекта/ теории, а именно:

1. Източна теория (Теория на 5 елемента). Най- древната от всички. Смятало се е, че благодарение на нагряването на вендузата в нея се вкарва енергия чрез един от петте елемента, а именно огън. Така се внася лечебна „Ян“ енергия, която помага на тялото да се активира.
2. Механична теория. Благодарение на вакуумът, който се създава, успешно се отделя кожата от подкожието. По този начин се възпрепядстват всякакъв по вид застойни процеси. При тази теория вендузотерапията се явява един вид масажна техника.
3. Циркулаторна теория. Може би най- широко приеманата от всички. Благодарение на процесите, възникващи под влияние на вендузата, в участъка, в който е поставена се повишава кръвообръщението. Благодарение на това, до клетките достига повече кислород и хранители вещества, а по- лесно се отделят отпадните продукти на обмяната.
4. Физиологична теория. Част от циркулаторната. Доказано е, че при различни по вид патологични процеси в организма на човек се образуват токсини с изключително неблагоприятно влияние. Смята се, че чрез процеса на физична детоксикация тези токсини се изтеглят посредством вендузата и процесите, свързани с тях се прекратяват.
5. Биохимична теория. Тя също може да се разглежда като част от циркулаторната и приема, че се повишава кислородната сатурация (насищането с кислород) на клетките, благодарение, на което се ускоряват оздравителните процеси.
6. Електрохимична теория. Според нея се променят електрическите потенциали на клетъчните мембрани, като по този начин се променя тяхната пропускливост.
7. Електрическа теория. Тя гласи, че се променя йонното равновесие и като следствие от това се променя проводимостта в тъканите.
8. Рефлексогенна теория. Тя приема, че се действа рефлекторно на органите според зоните на Захарин- Хед. Те са ограничени участъци по кожата, при които с възбуждането на патологично огнище в сегментарния апарат на гръбначния мозък, възниква кожна проекция в зоната, инервирана от съответния сегмент. Чрез вендузата се въздейства по обратния път- от кожата към гръбнака.
9. Теория на патофакторите. Леко абстрактно виждане, според което чрез вендузата се изтеглят патологичните вибрации от студ, вятър и влага.
10. Хормонална теория. Тя гласи, че след разпад на някои клетки се отделят некрохормони, които от своя страна имат мощно стимулиращо действие в разработването на анти-тела към патогените за огранизма.

Лично аз смятам, че се упражнява съчетано действие, в което имат най-голямо значение имат повишаването на кръвообръщението, насищането на клетките с кислород, засилване на отделянето на отпадните продукти, промяната на електическите потенциали на кл. мембрани и рефлекторното въздействие по зоните на Захарин- Хед.

Методи на използване на вендузата

Най-общо могат да се откроят четири основни начини на работа във вендузотерапията, а именно:

1. Фиксиране на вендузите в определени области. При този метод вендузите се поставят на определени места по повърхността на човешкото тялото и се оставят за известен период от време без да се докосват нито от лекаря, нито от пациента. Интересен феномен е, че в областите, в които има патологични изменения, вендузата веднага засмуква и престоява доста време, докато в незасегнатите области, тя може да падне почти веднага. Този метод е най-широко застъпен и лично според мен с най- голяма ефективност, стига разбира се да се използва от професионалист.
2. Плъзгане/ масаж с вендуза. Интересен метод, чрез който първоначално зоните на въздействие се обработват с масажен или друг вид крем, за да се подпомогне плъзгането на вендузата. Лекарят плъзга вендузата по повърхността на тялото, което води до отпукане на подлежащата мускулатура. Лично аз не препоръчвам този метод от една страна поради кожните особености на всеки пациент ( бемки, обриви, рани), а от друга страна, макар и прецизно извършена при тази процедура малко или много се нарушава вакуума, а съответно и действието на вендузата. Смятам, че правилно поставената и фиксирана вендуза, за правилен период от време е значително по- ефективна.
3. Поставяне на голям брой малки по размер вендузи и бързото им преместване от зона на зона. Използва се главно от руските медици. Този метод се използва за заболявания на гръбначния стълб и се характеризира с позициониране на вендузите по самия гръбнак. Вендузата престоява малко (около 10-15 сек.), след което бързо се променят местата им за залавяне.
4. Съчетано използване на вендузите с други методи. Тук вариациите са много и ще разгледаме само някои от тях. Има специалисти използващи съчетано вендузотерапия с иглотерапия, като на мястото на поставяне на вендузата, поставят и игла. Според мен в по- голямата част от случаите конкретните точки на действие на иглотерапията и вендузотерапията не съвпадат и от тяхното съвместно действие няма по- добър резултат. Съчетаването на вендузотерапия с билкотерапия (престой на вендузите в билкова смес или директното поставяне на билки във вендузата) също няма логична медицинска обосновка, но няма и да навреди. Терапевти, вече част от холестичната медицина, използват и съвместно вендузотерапията и кристалолечението, като в мястото на поставяне на вендузата, слагат и кристал. Също доста впечатляващ пациента,но и не твърде научно- обоснован метод,

Противопоказания

Като всеки метод на лечение, вендузотерапията също има своите противопоказания и състояния, при които трябва да се действа с особена предпазливост от страна на терапевта.

1. Възпалително заболяваня по кожата и образувания с неясен произход (рани, язви, бенки, брадавици). При наличие на рани, обриви или бенки, вендузата не бива да се поставя в засегнатите участъци, защото може допълнително да усложни наличните изменения.
2. Заболявания на сърдечно- съдовата система. Трябва предварително пациентът да се разпита за наличие на хипертония, степен и медикаментозно лечение. Всички процеси, свързани с нарушения на кръвотока трябва да се прецизират и да се прецени риска за лекувания.
3. Възпалителни заболявания на вътрешните органи. При тях,поставени в конкретна зона на тялото, имаща отношение към заболелия орган, могат да се появят много и различн нежелани странични реакции.
4. Онкологични заболявания. Трябва да се знае вида на заболяването, стадия и да се снеме подробна анамнеза за състоянието на пациента.
5. Остри хирургични състояния. Отново подробно снетата анамнеза за оплакванията и техния характер, ще помогне на лекаря да прецени колко е спешно състоянието и как да се процедира.
6. Бременни жени. Въпреки многото и различни мнения, според мен вендузотерапията не бива да се прилага при жени в напреднала бременност.
7. Състояния, свързани с повишена температура. Практиката показва, че първо трябва да се овладее причината за повишената температура и едва след нормализирането й да се прибегне към вендузотерапия.

Като всяка терапия и тук е възможна появата на странични реакции от провежданото лечение. Все пак всеки човек има индивидуални особености, които трябва да се имат в предвид от лекаря, за да може да реагира адекватно в различните ситуации. Най- често пациентите могат да се оплакват от главоболие, световъртеж, задух и стягане в областта на гърдите или гадене. При такива случаи е необходимо процедурата да се преустанови и да се даде почивка на лекувания.

Препоръчително е след всяка процедура пациентът да се остави да почине около 10 минути,преди да се премине към друга методика или да си тръгне.

Нормално е, след проведаната процедура, в зоните, където е била поставена вендузата да останат различни по цвят и интензивност на оцветяването следи. Те са във формата на кръг и пряко колерират с големината и формата на вендузата. Цветът  им може да бъде от червеникъв до тъмно син и не бива да притеснява пациентите. В повечето случаи, в зависимост от индивидуалните особености на кожата, преминава за 7-10 дни.

Заболявания, подходящи за вендузотерапия

Нашата практика е свързана най- вече със заболявания, засягащи гръбначния стълб и нервната система и именно поради тази причина, най- широко застъпени са процедурите в тази област, а именно:

1. Заболявания на опорно- двигателната система: болки в областта на гръбначния стълб, раменна и тазобедрена става, ошипяване, неясни болки в областта на тила, свързани с главоболие и схванатост. Атрозна болест- гонартроза, коксартроза. Травми от претоварване.
2. Заболявания на нервната система– дискова херния, дископатия, плексит, радикулит,ишиас, лумбаго, различни по произход и локализация невралгии.

При този вид заболявания имаме голям опит и наблюдения. Тук вендузотерапията е незаменимо допълнение към мануалната терапия и медикаментозното лечение за бързо и продължително повлияване на болковия синдром.

  Други патологични състояния, които могат да се повлияят от лечението чрез вендузи са както следва:

3. Дихателна система-обикновени настинки, бронхит, бронхиална астма, бронхиолит, хронична кашлица, стрес- обусловено стягане в гърдите, придружено с кашлица и чувство за задух. Спорни са разултатите при пневмония и туберкулоза като спомагатлно лечение, като при тях препоръчваме консултации със специалист- пулмолог.
4. Храносмилателна система– гастро- езофагеален рефлукс, гастрит, стомашна и дуоденална язва, колит, затруднена дефекация. Съчетаването на вендузотерапията с правилен хранителен режим и медикаментозно лечение от специалист- гастроентеролог, спомага за по- бързото възстановяване на пациентите.
5. Обща релаксация- използва се за отпускане и тонизиране на кожата и мускулатурата, премахване на хроничната умора, както и общо укрепване на организма. Добра ефективност при лечението на целулит, както и всички състояния предизвикани от стресови фактори.

Нямаме опит при използването на вендузотерапия при заболявания на сърдечно- съдовата система,тъй като в по- голямата част от случаите при подробно снета анамнеза и съпоставяне на рискове: ползи, сме преценили за излишно да се използва вендузотерапия при този вод пациенти.

От всичко написано, можем да си направим следните изводи:

1. Лечение чрез вендузи е сигурен помощник на лекаря в терапията на различни по вид заболявания, но то е само допълнение към основното лечение и добро средство за профилактика.
2. Ако сте решили да преминете към този алтернативен метод е необходимо поне първия път да се консултирате с лекар, за да се прецени състоянието, ползите и рисковете, които крие лечението ви.
3. Дори да сте преминали курс на лечение при конкретен лекар и да са ви направили подробна програма за домашно лечение чрез вендузи, всяка промяна в състоянието или особено чувство трябва да се обсъди с лекуващия.
4. Спокойно след консултация,може да бъдете обучени вие и близките ви, как да провеждате самостоятелно лечение в домашни условия.

Автор: д-р Николай Кехайов

Тиква

Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били издълбавани, пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.

Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост. В Лаос съществува легенда като тази за Ноевия ковчег, според която местен праведник бил предупреден за предстоящия потоп и той се скрил със семейството си в голяма тиква.

Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е  основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.

През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.

Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.

Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.

Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.

Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.

Тиква при заболявания на стомаха

Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма.Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.

Тиква при проблеми с бъбреците

Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за  профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.

Тиквата е отлично средство при диабет

При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.

Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.

Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол

Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.

Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.

Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.

Тиква против затлъстяване

Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт.ейства много деликатно на стомашно-чревния тракт.

Тиква при кожни заболявания

Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхот и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.

Тиква при заболявания на очите

Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.

Тиква за по-добра концентрация

Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.

Тиква за болна простата

За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.

Тиква за подсилване на либидото и подмладяване

Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция.

Печената тиква притежава много полезни свойства, които помагат на човек да поддържа здравето си в перфектно състояние, съдържа нужните на организма аминокиселини и витамини.

Съдържащият се в тиквата витамин Е, активно стимулира функциите на половите жлези, а също така подмладява организма, предпазвайки го от преждевременно стареене.

Ползата от тиквата е огромна, тъй като в нея се съдържат едни от най-важните микроелементи, към които се отнасят магнезий, калий, калций, фосфор инатрий.

В този природен дар има голямо количество витамин А, С, витамини от група В – В1, В2, В12, както и витамин РР. Един от най-ценните витамини, съдържащи се в тиквата, е витамин К, който практически липсва в останалите плодове и зеленчуци.

Липсата на този витамин предизвиква кръвотечения от носа, венците и най-лошото – във вътрешните органи. Всичко това прави тиквата незаменим продукт.

При заболявания на стомаха и стомашно-чревния тракт тиквата се препоръчва да се яде само печена. Вкусната печена тиква, освен че е изключително полезна, съдържа нищожно количество калории, което я прави незаменима при диети или за хора, които се притесняват за натрупване на излишни килограми.

Ябълка

Още от деца знаем английската поговорка, че ако изядем една ябълка на ден и лекарят няма да идва при нас. Това е вярно, тъй като тя спомага за укрепване на здравето ни и защото е ценен източник на витамини и минерални соли.

Ябълките са полезни не само за децата, но и за хората от всички възрасти и особено за тези над средната, тъй като играят важна роля върху регулиране на количеството на холестерина в кръвта. Според френски учени това се дължи на факта, че съдържащият се в ябълката пектин се съединява с холестерина в стомаха и по такъв начин става изхвърлянето му от организма. Ценното качество на ябълковия пектин е и в това, че той поема в себе си токсините от храните, натрупани в стомаха. Той е в състояние да “изнесе” от организма дори солите на оловото, живака и кобалта. Затова за хора, заети в производството на тези метали, е задължително ежедневното консумиране на ябълки.С това ролята на ябълковите пектини не се изчерпва. Те спомагат за минералното равновесие в човешкото тяло, а така също за подобряване на микрофлората, която разгражда в червата онези частици, които не се преработват напълно.

Друго ценно качество на ябълките е, че те са нискокалорични.

Проведени изследвания с опитни животни (морски свинчета) показват, че диета от ябълки спомага за лекуване на цироза на черния дроб, на хипертония и на сърдечно-съдови заболявания.

При отоци вследствие на сърдечни заболявания народната медицина препоръчва ябълкови диети, в които от 700 до 1000 г ябълка се смесват с 300 до 500 г извара.

Ябълките са много полезни и при анемията, тъй като съдържат голямо количество желязо и фолиева киселина. Народната медицина е измислила още по-оригинален начин, като препоръчва забиването в голяма по размери ябълка на 15-20 гвоздея и след 24 часа обогатената с желязо ябълка да се консумира.

Ябълките съдържат много фенолови съединения като фенолови киселини и флавоноиди. А те са отлична защита на сърцето.

В ролята си на антиоксиданти ябълките възпрепятстват оксидацията (окисляването) на LDL- холестерола и така предпазват от опасното вкалцяване на артериите – една от причините за високото кръвно налягане и сърдечния инфаркт.

Освен това ябълките предотвратяват образуването на тромбоксан – веществото, което причинява слепването на кръвните плочици. Вследствие на това не се образуват така лесно съсиреци.

Ябълката осигурява добро храносмилане. Баластните вещества в ябълките в преобладаващата си част са водноразтворими. Образуват желатиноподобни масла и правят съдържанието на червата меко и по-подходящо за преминаване на червата. Стимулират перисталтиката.

Ябълките са подходящи при лечението на гастрити и язви.

При бъбречни заболявания алкализират урината и препятстват образуването на пясък и камъни. Използват се при чернодробно-жлъчни страдания, подагра, анемии, при затлъстяване и диабет.

Наличният калий в ябълката от една страна поддържа нормалната сърдечна дейност и киселинно-алкално състояние на организма. От друга страна, извлича излишната вода и намалява отоците при бъбречна и сърдечна недостатъчност.

Добре е ябълките да се консумират един час преди или след хранене или да се пие по 200-250 мл ябълков сок.

Ябълките понижават холестерола 

Това се дължи на пектина в ябълките. Нужни са 3-4 плода на ден, за да се намали холестерола в кръвта. Пектинът набъбва в червата, неутрализира и свързва отровните вещества, също и оловото и живака.

Атариновите киселини в ябълката инхибират вредните ферментни образувания и заселването на проблемни бактерии в червата. Затова при диария се препоръчва многократно през деня да се яде настъргана ябълка.

Предпазва от рак.

Намиращите се в ябълката пектин, витамин С и флавоноиди предотвратяват възникването на злокачествени клетки. Действието на баластните вещества се проявява главно върху клетките на червата.

Флавоноидите и витамин С са част от защитната система срещу свободните радикали. Предпазват клетките от техните атаки и от злокачествено израждане. От друга страна, ябълките повишават имунитетът ви.

Какво лекува ябълката?
–    Отлично лекарство за сърцето.

–    Понижава холестерола.  

–    Понижава кръвното налягане.

–    Стабилизира кръвната захар.

–    Потиска апетита.

–    Съдържа пакет от химически съединения, които блокират развитието на рак.

–    Установено е, че ябълковият сок убива инфекциозните вируси.

Яденето на 2-3 ябълки на ден може да понижи холестерола и леко да увеличи полезния. Да понижи кръвното налягане и да понижи кръвната захар.

Круша

Крушата може да бъде чудесно начало на деня. Тя може да ни зареди с жизненост и добро настроение през целия ден, благодарение на етеричните масла в нея, които борят стреса и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се из ползва като ободряващо и тонизиращо средство.

Тя е отлична комбинация от целулоза, пектин, бактерицидни вещества и ферменти и това я прави незаменим “чистач” на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един важен елемент – арбутин, който може да предотврати различни заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е полезен и при инфекции на пикочните пътища, тъй като притежава антимикробно действие. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и въздейства благоприятно върху жлъчния мехур.

Близкият родственик на ябълката и особено сладките му едроплодни сортове, съдържа голямо разнообразие от хранителни вещества. Без да е шампион по съдържание на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е много по-голямо от това на ябълките и сливите и в една голяма круша (ок. 180 гр) то достига до 12 мкгр. И макар да отстъпва на ябълките по съдържание на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкова разпространени роднини по съдържание на хлорогенни киселини. Те действат като антиоксидант и имат съдоукрепващо действие.

Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) отколкото в ябълката. Калият е нужен на организма ни за поддържане на нормална сърдечна дейност, както и за регулиране на функциите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно действие при сърцебиене, а също така действа диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо – до 0,3 мг, манган – до 0,9 мг, калций – 16 мг, фосфор – 19 мг, магнезий – 13 мг. Плодът е и ценен източник на цинк – 0,18 мг.

В народната медицина плодовете на всички сортове от круши, в пресен или сушен вид, се използват при чревни разстройства, поради значителното съдържание на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й притежават противоглистни свойства.

Крушата е и полезна съставка за любителите на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и след това да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като успешно прибира разширените пори.

Крушата, оказва се, е един от най-полезни плодове, които въпреки липсата на безценните омега-3, притежават качеството да потискат възпалителни процеси в организма, благодарение на антиоксидантите, които съдържа. Дори много повече, флавоноидите в този меден плод носят ползи не само на сърдечносъдовото здраве, но и имат антираков ефект.

Известно ни е, че консумацията на плодове и зеленчуци по принцип е от ползва в борбата срещу диабет, но измежду всички видове крушите и ябълките са тези, които има най-силен ефект да намаляват риска от захарна болест.

Въпреки сладостта й, крушата може да се използва в профилактичните режими срещу диабет тип 2, основно заради съдържанието на три групи флавоноиди, които имат свойството да подобряват чувствителността на клетките към инсулина. Това са: 1. флавоноли, включително изорамнетин, кверцетин и каемпферол; 2. фалаван-3-оли и по-специално епицатекин; и 3. антоцианини, на които са богати сортовете с червена коричка.

Според експерти флавоноидите в крушата, разтворими и неразтворими, допринасят и за превенцията на сърдечносъдовото здраве.
Фибрите на крушата влизат в реакция с жлъчните сокове, което допринася за разреждането им в червата и за елиминиране на неприятните усещания, но и за намаляване синтеза на холестерол, което я прави подходящ плод за сърдечно болни по принцип.

При сравнение действието на фибрите в различни плодове да понижават холестерола с това на холестерол понижаващото лекарство cholestyramine, крушите достигат 5% от ефекта му, като само бананите и ананасът показват по-високи резултати, съответно 9% и 5%.

Интересното е, че фибрите на крушата се свързват не просто със стероидните киселини, но и с вторичните стероидни киселини, които по принцип повишават риска от рак на дебелото и на правото черво, освен че носят и други чревни проблеми.

Що се отнася до стомаха, крушите са полезни и за него – те редуцират риска от рак и на този орган, което вече не се дължи на фибрите в тях, а на флавоноидите и по-специално на канелените киселини –  кумарова киселина, ферулова и 5-кафеоилхинова киселина. Според изследване достатъчно е на ден да се хапнат 2 круши и 4 порции зеленчуци (порцията се равнява на количество колкото топка за тенис), за да падне до минимум рискът от рак на стомаха.

Третият вид рак, срещу който са ни от полза крушите, е езофагеалният, и по специално ESCC, като това се доказва в машабно проучване на американския Национален здравен институт и Американската асоциация на пенсионерите, в което са участвали близо 500 хил. души. В тази насока полезни са и ябълките, сливите и ягодите, по данни на същото изследване.
Свързани статии..
Праскова – за младост и против депресия! (І част) 0
Фибрите – разтворими, неразтворими и непознати 0
Рак на дебелото черво 0

Крушата не случайно се препоръчва да бъде и една от първите твърди храни, с които се захранват кърмачетата – тя е от плодовете, които най-лесно се усвояват и най-малко киселеят. Освен това е хипоалергична.

За да бъде полезна обаче, крушата трябва да се консумира цяла, без да се обелва, тъй като кожата й съдържа 3-4 пъти повече фитонутриенти от вътрешността. В нея се намират около половината от фибрите на плода.

Иначе, минимум 1/3 от теглото на крушата са фибри. Един средно голям плод, от близо 200 грама, носи малко над 100 ккал. Три четвърти от това тегло е вода, което потвърждава безспорно факта, че крушата е диетична.

С висока концентрация в крушите се отличава наличието на фолиева киселина, холин, витамин С, витамин А и бета-каротин, както и лутеин и зеаксантин, витамин К – всички те достатъчно популярни с ползите си за здравето. Със сигурност това я прави полезна за нервната система и очите, най-малкото.

Богата е още на фосфор, калций, магнезий и изключително много на калий, с което крушата става подходяща и при профилактиката на високото кръвно и остеопорозата.

И не забравяйте, веднъж нарязана крушата бързо се окислява и потъмнява. Можете да предотвратите този ефект като намажете повърхността й с капчици сок от лимон, лайм или портокал.

Дюля

Семената на дюлята са много полезни, защото съдържат биологично активни вещества. В тях има много фруктоза, глюкоза, пектинови съединения,калий, калций, желязо, фосфор, мед.

Дюлята съдържа провитамин А, както и витамините С, Е, В1, В2, В6, РР. Дюлята не се препоръчва при запек, плеврит, както и за хора, които пеят, тъй като в големи количества тя действа зле на гласните струни.

Компотът от дюли и варените дюли, към които е добавен мед и ябълков оцет, подобряват храносмилането. Високото ниво на пектинови съединения в дюлите подобряват състоянието при стомашни възпаления и стомашни разстройства.

Печените и варените дюли се използват като средство срещу повръщане. Сокът от узрели дюли е антисептик. Консумацията му е полезна за всички, които страдат от заболявания на дихателните пътища.

Дюлите са полезни при цистит. Поради полезните макро и микроелементи, които се съдържат в дюлите, тези плодове действат добре на настроението и гонят мрачните мисли.

Астматичните пристъпи могат да намалеят, ако се пие отвара от листа на дюля. Все пак преди това е добре да се чуе и мнението на лекар.

Десет листа от дюля се заливат с една чаена чаша вряла вода и се варят петнадесет минути на водна баня. Пие се преди хранене три пъти дневно по две супени лъжици.

При гастрит помага отвара от семки на дюля. Десет грама семки се заливат с топла вода и се разбъркват пет минути. Не трябва да се смилат семките, защото ще отделят отровното вещество амигдалин, което дава на дюлята лекия аромат на горчив бадем.

Отварата се прецежда и се пие по една супена лъжица четири пъти дневно, половин час след хранене. Тази отвара е много полезна и при изгаряния, както и при кожни раздразнения. С отварата се мажат поразените места поне десет пъти през деня.

Мушмула

Съдържанието на плода включва голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (преобладават ябълчената, лимонената и винената, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, има и оцетна). Захарите в плода са за сметка на фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата подходяща храна за диабетици.

Витаминният състав включва витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Плодът съдържа и минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий.Хранителната стойност на мушмулите е равна на тази на ябълките и крушите.

Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много лекари от Средновековието например, са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.

Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.

Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.

Доброто лечебно действие на мушмулата се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.

При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.

Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.

Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.

Рецепта за отвара с листа от мушмула:
Двайсетина листа, заливат се с 500 мл вряла вода и се варят 10-12 минути. Отварата се прецежда и се оставя да изстине. С нея се жабури 3 пъти дневно, а външно се използва за мазане на възпалена кожа с напоен памучен тампон.

Лечебни свойства на дренките

Дренките съдържат захари, минерални вещества, витамин С, както и значително количество антиоксиданти. Всички части на растението имат адстрингентни (стягащи) свойства поради наличието на танин в тях. По тази причина дренките са ефективно средство при диария, действат освен запичащо и дезинфектиращо. Дренките се препоръчват за понижаване на висока температура, както и като кръвоспиращо средство. Отварата от дренки може да се използва при кървящи венци.

В народната медицина плодовете на дряна се употребяват за лечение на подагра, анемия, кожни заболявания, ставни болки, както и при нарушена обмяна на веществата. Както плодовете на дряна, така и листата и кората му се използват при заболявания на стомашно чревния тракт. “Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи”, съветва Петър Дънов.

Има изследвания, които сочат, че съставките на дренките са в състояние да извеждат от организма радиоактивни вещества. Тинктурата от кора на дряна или от самите му плодчета може да се използва още и при стомашни спазми и болки, при кожни инфекции, чревни паразити.

Грозде

Една от най-ценните съставки в гроздето е глюкозата, коя­то е много полезна за хората, страдащи от заболявания на сър­цето. От науката е известно, че за нормалното функциониране на сърцето са необходими 140-150 калории. Същите могат да бъдат набавени само от 200-300 г добре узряло грозде. Гроз­довата захар е физиологичен стимулатор на сърцето, спома­гащ за подобряване на окислителните процеси и подобрява об­мяната на веществата. Затова гроздето е известно като лечи­тел при много сърдечни заболявания. Гроздовата захар улес­нява усвояването на кислорода в тъканите и затова тя участва в енергийния баланс на човешкия организъм. Високо е и съ­държанието на органични киселини (винена, ябълчена, лимо­нена и други).

Гроздето е богато и на витамини Д, В1, В2, и С. Важно е да се знае, че те се съдържат повече в ципата, отколкото в месото на зърната. Гроздовите зърна трябва да се консумират заедно с ципата и поради това, че тя е отлично средство за изхвърля­не на натрупаните отрови в стомаха и червата. Друго ценно качество на гроздето е, че то съдържа пектинови вещества, ко­ито също се натрупват в ципата на зърната.

 

Гроздето съдържа и ферментите инвертаза, протеаза и липаза. Те играят положителна роля върху храносмилането.

 Лечебен ефект на гроздето върху сърдечносъдовата система. Както бе споменато по-горе, гроздето и гроздовият сок са едновременно отлична храна и отлично лекарство при почти всички видове заболявания на сърдечно-съдовата сис­тема и се препоръчва на болни като най-доброто и незамени­мо “гориво” за сърцето.

 Лечение на черния дроб и бъбреците. При заболява­не на черния дроб и бъбреците гроздето действа диуретично и по такъв начин пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пъти­ща. Наред с това гроздовата захар увеличава защитните сили на чернодробните клетки, а освен това тя има и противоотровно действие. Поради тези си качества на гроздето и гроздовия сок се гледа като на една от най-незаменимите храни и лекар­ства на човешкия организъм и с право някои ги наричат течни слънчеви лъчи, които възстановяват жизнените сили и здраве­то на хората.

Под влияние на гроздето се усилва обмяната на вещества­та и особено на водно-солевата обмяна, а някои соли и орга­нични киселини способстват за повишаване на алкалната ре­акция в червата.

Друго положително действие на гроздето е, че то не дразни епитела на бъбреците от натрупаните в тях соли на пикочната киселина, болестотворни продукти и отпадналите епителни клетки.

При болни от хроничен нефрит със.сравнително запазена функционална способност на бъбреците се наблюдава нама­ление на белтъчините в тях.

Поради липса на натриев хлорид в гроздето, то е отлично средство за провеждане на диета с безсолев хранителен ре­жим на бъбречно болни.

 Укрепване на организма. При редовна консумация на грозде се наблюдава увеличение на хемоглобина в кръвта, на червените кръвни телца, нормализиране дейността на стомаш­но-чревната система и секреторните функции на стомаха.

Заболяване на храносмилателната система. Върху хра­носмилателната система гроздето действа по различен начин и в зависимост от това кога се приема – преди или след ядене. Когато гроздето се консумира преди хранене (на гладен сто­мах), то се задържа в него за кратко време и постъпва бързо в дванадесетопръстника, където съдържащите се в него органич­ни киселини по рефлексен път стимулират отделянето на пове­че сокове от жлъчката и панкреаса, които спомагат за по-бър­зото смилане на мазнините и белтъчините.

Друго предимство при консумирането на гроздето на пра­зен стомах е, че то действа слабително, докато приемането му след хранене се смесва с храната в стомаха и създава чувст­вото за тежест.

Много американски лекари препоръчват консумирането не само на гроздето, но и на всички плодове и зеленчуци преди ядене на меса и други трудно смилаеми храни, тъй като за сми­лане на последните са необходими от 6 до 8 часа, а за първите само 1-2 часа. Консумирането на плодове след трудно смилае­мите храни създава условия за развитието в стомаха на гни- лостни процеси, които именно създават усещането на тежест и гадене.

Високото съдържание на целулоза (влакнини) от 10 до 20% е своеобразна “метла”, която очиства стомаха от натрупаните в него отрови, а освен това ускорява перисталтиката на черва­та и изхвърля преработената храна от организма. С това се предотвратява опасността от развитието на рак на стомаха и дебелото черво.

Заболявания на дихателната система. Гроздето се смя­та за едно от най-добрите лекарства както за острите, така и за хроничните белодробни заболявания. Изключително полезно е за туберкулозно болни, за астматици и болни от хронични бронхити. Освен че увеличава защитните сили на организма и че кръвта се алкализира, то очиства дихателните пътища от храчки и секрети.

Кой не трябва да консумира грозде?

 

За съжаление, от хранителните и лечебни свойства на гроз­дето не могат да се ползват хора, които имат язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични диарии, свръхчувствителност към гроздето, болните с тежки декомпенсации на сърцето, при напреднала фаза в развитието на туберкулоза и при язвички в устната кухина.

Както бялото, така и червеното грозде, съдържа големи ко­личества елагова киселина – една фенолова киселина, която може да обезвреди канцерогени като бензопирен и други аро­матни въглеводороди, свързвайки се с тях по химически път.

Флавоноидите пропъждат и свободните радикали и така па­зят клетките от уврежданията, нанасяни от радикалите, и от образуването на тумори.

Хора, които имат проблеми със сърцето, Добре е винаги да имат под ръка стафиди, особено когато работите. Дъвчете ги продължително, мускулите на вашето сърце ще са ви благо­дарни. Стафидите (сушените гроздови зърна) съдържат много баластни вещества и имат важен принос за доброто функцио­ниране на храносмилането. Можете да им се доверите и да ги използвате като подходящо за вкуса ви лечебно средство. Но все пак не трябва да се прекалява, тъй като те съдържат много въглехидрати и са висококалорични!

Гроздето се отличава с приятен вкус, характерен за типич­ните десертни сортове.

Всеки сорт има свои специфичен вкус, благодарение на ко­ето е много трудно за добрите специалисти да бъдат заблуде­ни по това от кой сорт е даден грозд. Тамянката не може да се сбърка с Перла, Хамбургския Мискет, Червен Мискет, Димят, Чауш, Болгар и т.н.

Десертните сортове в зависимост от структурата на зърна­та се делят на три основни групи:

–  I-ва   група – с нежна обвивка и освен това сочни. Към тази гру­па са: Перл, Дьо Ксаба, Шасла доре, Памид и Мискет.

–   II-ра  група сортове са груби и месести – Болгар, Чауш, Димят и Хамбургски Мискет.

Към 3-та група са ароматичните сортове Червен Мискет, Чауш, Хамбургски Мискет и Перла Дьо Ксоба.

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.zdravedae.bg, www.rozali.com, www.zaneya.com и др.

Ечемик (хордеолум)

Инфекцията на мастните жлези на клепача протича с малка пъпка на външната или вътрешна страна на клепача. Причинява се най-често от Staphylococcus aureus. Във възпалението се въвлича и околната съединителна тъкан.

Инфекцията се предизвиква от стафилококи, попаднали в окото от мръсни ръце. Кожата на клепача отначало започва да сърби, след това се подува. В продължение на няколко дни отокът се увеличава, а след това върху него се образува гнойник. Мнозина не му обръщат достатъчно внимание и пренебрегват появяването на ечемика. Но понякога той се превръща в голям проблем.

Жените по-често страдат от този проблем. Причината е в ежедневното нанасяне на грим.  Децата също рискуват да получат такова замърсяване и възпаление заради това, че още не са усвоили личната хигиена.

Има и други предпоставки за появяване на ечемик – преди всичко наследствена предразположеност. Следващ, не по-малко важен фактор, е понижаването на защитните сили на организма. Ечемикът е своеобразен сигнал за това, че има нарушения в имунната система. Не трябва да пренебрегваме и това, че той често се появява заедно с някои хронични заболявания – болести на стомашно-чревния тракт и захарен диабет.

Какви са симптомите при ечемик?

• Втвърдена подутина на клепача
• Зачервяване
• Болка
• Парене в окото
• Корички по клепачите

Зрението не се засяга.

При появил се ечемик, гримирането трябва да се преустанови за известно време и да не се опитва да се изстисква гнойта. С много добър ефект е прилагането на топли компреси върху засегнатото око.  В повечето случаи ечемикът преминава сам за 3-5 дни.

При по-тежки форми се предписват антибиотици. Възможно е предписването и на физиотерапевтични процедури.

В случай че процесът се разпространи, може да се приложи по-мощна противовъзпалителна терапия с антибиотици и сулфаниламиди. А разпространение на процеса означава засилване на болката, зачервяване, отоци, повишена температура на тялото, увеличаване на челюстните или околоушните лимфни възли. При по-тежки форми може да се наложи хирургична намеса- инцизия.

Потърсете лекарска помощ, ако:

• Окото на детето е затворено напълно от силен оток
• Детето има силни болки
• Има висока температура
• Отокът трае над 20 дни
• Непрекъснато се отделя гной от окото
• Клепачът започва да кърви
• Детето има проблем със зрението

Хомеопатично лечение на ечемик

Хомеопатичните лекарства за ечемик са безопасни и ефикасни. Те нямат странични ефекти. Могат да бъдат закупени от аптеките без рецепта.

• Apis mellifica – розов оток на клепача с боцкане и парене. Отокът и болката намаляват от студени компреси.

• Belladonna – болезнена втвърдена бучка на клепача, която предизвиква пулсираща болка. Окото е силно чувствително към светлина.

• Euphrasia – чувство за пясък в окото, червена конюнктива, сълзене.

• Hepar sulfur – много болезнен ечемик у дете, податливо на остри гнойни процеси. Клепачите са слепени от гноен секрет. Детето е много раздразнително и не допуска да бъде прегледано – рита, удря лекаря и родителите. Топли компреси върху окото ускоряват спукването на ечемика и намаляват болката.

• Pulsatila – възпалени клепачи, слепени от жълт секрет, неболезнен ечемик или слабо болезнен. Възпалението се облекчава от студени компреси. Ечемикът е почти винаги на горен клепач. Срамежливо и любвеобилно дете, склонно към рецидивиращи ечемици.

• Silicea- помага да се предотвратят чести рецидиви на ечемик. Детето е слабичко, злоядо и склонно към развитие на рецидивиращи или хронични (тлеещи с месеци) гнойни процеси – ечемици, УНГ или урогенитални гнойни инфекции.

• Staphysagria – основното лекарство за халацион – неболезнено уплътнение на клепача.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu, , www.medik.bg, www.lechenie.bg и др.