Tag Archives: безплатни консултации

Всичко за рецидивиращия цистит. Помощ с хомеопатия.

cistit

ИПП са обикновено бактериални и са локализирани в долния уринарен тракт- пикочен мехур и уретра. Това са едни от най-често срещаните инфекции в активна възраст. Приблизително една на всеки 3 жени на възраст до 24г. е имала ИПП. За ИПП се приема наличието на микроорганизми в уринарния тракт, които не са резултат на контаминация. В 80% от случаите се касае за E.coli, произхождаща от чревната флора на гостоприемника.

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена . 

Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване /аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура/, той се нарича вторичен.

Какво причинява цистит?

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактериите (от латински colon – дебело черво).
В около 70-95% от случаите причинителите на цистит са бактерии Escherichia Coli. Това е бактерия, която нормално обитава червата, помага за храносмилането и унищожава някои вредни бактерии, но попаднала в пикочните пътища и в пикочния мехур, тя води до възпаление.
По-рядко, около 5-15% причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.
Рядко се срещат и други причинители като Proteus mirabilis и Klebsiella.
Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити. Циститът бива:

Според статистически проучвания при 15 % от жените периодично възникват оплаквания от често уриниране, съпроводено от парене и болка, дължаща се на възпаление на пикочния мехур ( цистит ) и на пикочните пътища. Причина за голямото разпространение на циститите сред жените е късата уретра при тях и близостта на нейния външен отвор до ануса. Това улеснява попадането на нормално присъстващи в червата бактерии ( най-вече Ешерихия коли ) в пикочните пътища и в пикочния мехур, където тези бактерии предизвикват възпаление на лигавицата. При мъжете пикочните инфекции зачестяват в по – напреднала възраст, когато увеличената простатна жлеза води до затруднено изпразване на пикочния мехур.

imagesСимптомите на пикочната инфекция варират в зависимост от възрастта, пола и засегнатия орган на отделителната система.

  • постоянни позиви за уриниране
  • парене в пикочния мехур и уретрата при уриниране
  • често отделяне на малки количества урина
  • тъмна, мътна или кървава урина с лош мирис
  • болка в кръста
  • болка в таза при жените или в ректума при мъжете.
cisРискови групи за развитие на уроинфекции:

Рисковите фактори за развитие на пикочни инфекции включват:

  • Жени
  • Аномалии на пикочополовата система
  • Сексуално активни хора
  • Менопауза
  • Захарен диабет
  • Камъни в бъбреците
  • Увеличена простата
  • Поставяне на катетър
  • След урологична операция
  • Потисната имунна система
  • Бременност
  • Лоша хигиена
  • Недостатъчен прием на вода

bremenna_macka_koremcheОсобености на ИПП по време на бременност

По време на бременност има изразена дилатация на бъбречното легенче и уретерите, намалена уретерална перисталтика, намален тонус на пикочния мехур. Тези промени водят до задържане на урина и намалена защита срещу рефлукса на бактерии към бъбреците.

Асимптоматична бактериурия се наблюдава при 4-7% от бременните. Нелекувана, може да предизвика прееклампсия, преждевременно раждане, мъртво раждане.

Затова се провеждат рутинни тестове за бактериурия преди забременяването и в 28 гестационна седмица.  20-40% от бременните с ИПП развиват остър пиелонефрит.

Назначава се 7-дневна терапия с Амоксицилин/ клавуланова киселина, цефалоспорини, нитрофурантоин. Урокултурата се проследява 1-2 седмици след завършване на терапията, а след това 1 път месечно до края на бременността. Тетрациклините, флуорохинолоните, сулфонамидите са противопоказани.

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показание се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При положителна посявка от урината лечението е антибиотично, като други лечебни мероприятия са пиенето на билкови чайове, особено полски хвощ, както и почивка от поне 10 дена. Важно е да се спомене, че ако заболяването не изчезне до 15-20 дена, е наложително да се направи детайлно урологично изследване.

Хроничният цистит се образува като резултат на неправилно излекуван остър цистит или в резултат на друго предществащо заболяване, което е довело да него (аденом на простатната жлеза, туберкулоза, т.н).  Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Този цистит може да протече с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване, което го е причинило.

Усложнения при нелекуван цистит:

  • Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
  • Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
  • Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
  • Пиелонефрит – това безспорно е едно от най-тежките усложнения на цистита. От пикочния мехур, през уретерите, бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците. Това усложнение трябва да се взима под внимание всеки път, особено, когато се наблюдават повишена температура или болки в лумбалната област.
  • Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
  • По време на бременност, циститът често може да протече (20-40%) без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

GranulesХомеопатично лечение на пикочни инфекции:

Хомеопатичното лечение на рецидивиращи пикочни инфекции трябва да е строго индивидуално, съобразено с възрастта, индивидуланите особености и фертилния статус на всеки пациент.

Антибиотиците са най-честият избор за лечение на остри пикочни инфекции, но за съжаление не винаги са ефикасни при често рецидивиращи такива. Продължителният им прием е съпроводен с гъбични инфекции и бактериална резистентност.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, те  са ефективни и напълно безопасни, затова могат да се приемат и от бременни жени.

Хомеопатични препарати за бързо облекчаване на оплакванията при пикочна инфекция:
  • Арсеникум албум – силно парене в пикочния мехур и уретрата, което се облекчава от топлина; оплакванията се влошават нощем; пациентът е много отпаднал, постоянно му е студено и е много разтревожен за състоянието си.
  • Кантарис – постоянни позиви за уриниране; парене преди, по време и след уриниране; оскъдно количество урина – уринира по няколко капки тъмна на цвят или кървава урина.
  • Химафила – болезнено уриниране на оскъдно количество урина; пикочни инфекции, провокирани от увеличена простата; невъзможност да уринира, освен ако пациентът не е прав със широко разтворени крака и наведено напред тяло.
  • Еквизетум – болка в пикочния мехур като от разтягане, пробождащи болки в уретрата, постоянни позиви за уриниране, обилно количество светла урина.
  • Меркуриус корозивус – изключително болезнено уриниране, може да отдели само няколко капки тъмна или кървава урина; повишена температура и нощно изпотяване.
  • Сарсапарила – силно парене в края на уринирането; болка в десния бъбрек, пикочни инфекции, причинени от камъни на бъбреците или хроничен простатит; кожни заболявания – екземи.
  • Стафизагрия – цистит след полов контакт, цистит на “младоженката”.

1403704113_1374474131_fitoterapiyaФитотерапия:

Американската червена боровинка

Златната пръчица действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Освен това тя има противомикробно и болкоуспокително действие. Химичният състав на билката е подробно проучен и клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица са най-много.
Брезовите листа са естествен диуретик и облекчават частично болката при пикочните инфекции.
Глухарчето също действа диуретично и пречиства черния дроб. Облекчава дискомфорта при пикочните инфекции.
Мечото грозде е една от най-често препоръчваните билки за цистит. Действа силно диуретично и антисептично. Много е ефективно специално срещу Escherihia Coli. Но не се препоръчва прием по време на бременност. При предозиране, билката може да бъде токсична.
Царевичната коса действа силно диуретично и противовъзпалитено.
Баросмата помага при инфекции на пикочния мехур, придружени от парене при уриниране.
Хидрастисът повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.
Корените от ружа подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.
Други полезни билки са корените от репей, плодовете от хвойна, кава кава и шипките.

Други методи:

  • Прием на пробиотици – могат да възстановят бактериалното равновесие в червата и да повишат имунната система;
  • Акупунктура;
  • Масаж;
  • Седящи бани;
  • Релаксация и визуализации;
  • Соколечение;
  • Хомеопатия;

images (2)Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

  • Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
  • Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня. Те имат диуретично и почистващо действие.
  • Препоръчително е да не приемате алкохол, газирани напитки, кафе, шоколад, пречистени и преработени храни, прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
  • Правете топли двадесетминутни седящи бани – помагат за облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Към водата можете да добавите две склидки чесън и да се редуват ваните. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
  • Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
  • Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
  • Когато отидете до тоалетна, седнете на чинията, така че да се облегнете на стената, а не да се навеждате напред, докато уринирате. В тази поза пикочният мехур се изпразва най-добре.
  • Подържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да се измиват гениталиите след полово сношение.
  • Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи. Избягвайте носенето на тясно, стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
  • Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
  • Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие.
  • Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони.
  • Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спрете употребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
  • Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

images (1)Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието, човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

  • Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност. Не носете твърде къси поли през студените месеци.
  • Спазвайте определни правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества и с едновременен прием на много вода.
  • За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища (ангини, синуити, кариеси и др.).
  • Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
  • При заседнал начин на живот, на всеки час, правете поне по 10 минути упражнения.
  • Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източници: www.botanic.cc, www.homeopathytoday.eu, www.bgwikipedia.org и др.

Подробни програми и хомеопатия за детоксикация на тялото.

2349_2Все по-голямото количество токсични храни и замърсени въздух, вода и околна среда, правят прочистването на черния дроб, червата и цялото тяло по-важна задача от когато и да било. Тези замърсявания се превръщат във виновниците, отговорни за слабата ни имунна система, правейки ни силно податливи на хронични дегенеративни заболявания, като някои форми на рак, сърдечни заболявания, диабет, болест на Алцхаймер и др.

Детоксикацията предствлява премахване на токсичните вещества и прочистване на черния дроб, бъбреците и дебелото черво, като органите, участващи в детоксикацията на химикали и токсини от нашето тяло и подобряване на основните функции на организма, като храносмилането и елиминацията.

Оказва се, че детоксикацията в домашни условия е много лесна задача и всеки от вас може да направи това без каквито и да било усилия. Препоръчва се извършването на детокс да се прави поне веднъж в годината. Добра идея е да си останете вкъщи, докато правите програма за детоксикация, защото първите няколко дни на прочистване могат да предизвикат чувство на слабост и световъртеж.

Като начало детоксикцията представлява пречистване на кръвта. Това се извършва чрез премахване на примесите от кръвта в черния дроб, чиято работа е да изхвърля токсините. Тялото елиминира и токсините от бъбреците, червата, дробовете, лимфата и кожата. Когато системата за пречистване не работи добре, това се отразява негативно върху всяка клетка в тялото. Положителният ефект на детокса се дължи на това, че той отговаря на нуждите на всяка индивидуална клетка – най-малкия елемент на човешкия живот.

2349_2Кои храни са детоксикиращи?
Тогава, когато токсините се натрупват в организма, неминуемо се стига до задръстване. Трябва да се направи постепенен преход от „по-задръстващите храни” като месо и преработени храни към свежи плодове и зеленчуци и пълнозърнести храни. Това е един прекрасен старт за вашия ефективен детокс в домашни условия. Друг подходящ вариант е за три седмици да се придържате към вегетарианска диета с много плодове, зеленчуци, ядки, семена и бобови. Елиминирайте алкохола, цигарите, кафето, наситените мазнини.

Друга добра идея е един 3-7 дневен детокс с пиене на свежи зеленчукови и плодови сокове и вода. Отдавна практикуван от много култури начин за пречистване е и целодневната консумация единствено на вода, един път седмично.

Детоксът с плодове се състои в консумацията на един вид плод, което прочиства тялото от мазнините, консервантите и другите нездравословни елементи. Подобен детокс включва например органични ябълки, ябълков сок и вода, които се консумират в рамките на три дни преди постепеннио да се добавят и останалите храни.

Течният детокс включва консумацията на органични и пресни плодове и зеленчукови сокове, пюрирани супи, супа мисо, смутита, масла (ленено, конопено, кокосово, сусамено или масло от тиквено семе) и свежа, чиста вода.

Детокс подправки
Подправките и билките като куркума, джинджифил, кориандър и розмарин са лесна добавка към всяко едно ястие. Много от тези билки и подправки имат изумителни детоксикиращи свойства и подпомагат пречистването на вашето тяло. Куркумата, например, е позната със способността да детоксикира черния дроб. Други прочистващи подправки, които може да добавите към вашата диета са канела, риган, кимион, сминдух, копър, лют червен пипер, черен пипер, карамфил и магданоз.

Контрастни душове
При тези душове се сменя температурата на вода, с която се къпете. В края на къпането пуснете топлата вода за две минути, след което я направете студена за една минута. Повторете 3-4 пъти. Смяната на температурата подпомага детокса, като повишава циркулацията и движението на лимфата. Контрастните душове не се препоръчват за бременни жени, за асматици и при проблеми с диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Увеличете приема на вода
Големият прием вода е най-недооценяваният детоксикиращ метод. Ние изхвърляме около 2.5 литра вода на ден. Когато настъпи дехидратация, бъбреците не могат ефективно да филтрират кръвта и предават част от работата си на черния дроб. Това може да причини стрес за черния дроб. Постарайте се да изпивате поне по два литра вода на ден. Ако работите – поне по 3 литра.

Пречистване на отделните органи

Детокс на черен дроб
Режимът за прочистване на черния дроб трябва да включи повече горчиви зеленелостни и хлорофилни сокове като пшенична трева. Други подходящи храни са моркови, целина, лайм, лимони и цвекло. Подправките, които подпомагат прочистването на черния дроб са куркума, розмарин, лют червен пипер, кимион и къри. Избягвайте кафето, млякото и сода, вместо това изберете пречистена вода и/или ябълков сок.

Детокс на храносмилателния тракт
Един от най-добрите естествени методи за детоксикация е шест или седем дневно пречистване с дестилирана вода, органичен/суров ябълков оцет, сок от алое вера и пробиотични добавки. Това изчистване е бърз и ефективен начин за осовбождаване на храносмилателния тракт.

Детокс чрез сурови/алкални храни
Включва консумация на сурови плодове и зеленчуци, в съчетание с по-малки количества сурови ядки, семена и кълнове. Представлява отличен начин за детоксикация на дебелото черво, черния дроб и други системи на тялото. Този начин на хранене намалява нуждата на тялото постоянно да алкализира киселинния характер на кръвта. Балансирането на тялото към своето нормално киселинно-алкално ниво подсилва естествените способности на организма да се самолекува.

А ето и един древен аюрведичен метод на прочистване на тялото чрез “моно-диета.” При този режим може да ядете супер-алкална диета с мунг боб, варени зеленчуци, ориз басмати и подправки. Тази диета предлага временно облекчение на храносмилателната система и допринася за цялостната детоксикация, особено когато се комбинира с прочистващите билки.

По време на самия детокс избягвайте рафинирани храни, захар, мая, млечни продукти, кофеин и шоколад, соя, фъстъци, алкохол.

images (2)Рецепти
А ето и няколко конкретни рецепти за вътрешен и външен детокс, които може да си приготвите вкъщи и то с минимални средства и усилия.

Вана със сода или морска сол
Добавете една чаша сода (или половин чаша морска сол) в средно топлата вода на вашата вана и постойте 20 минути. Содата помага за алкализирането на организма, тъй като повечето хора са с киселинна среда поради начина си на хранене. Може да добавите и няколко капки от вашите любими етерични масла, за да отпуснете сетивата и да се детоксикирате и на психично ниво. Правете си такава вана веднъж седмично или веднъж на две седмици.

Вана с магнезиеви кристали
Повечето хора имат дефицит на магнезий и се нуждаят от значителни количества, за да може калцият да се усвои пълноценно. Необходима ви е една чаша магнезиеви кристали във вана. Постойте във водата около 40 минути. Разтворът от 50% кристали и 50% вода има феноменално въздействие, ако напръскате върху синини, отоци от травми, болезнени участъци.

Баня с ябълков оцет
Ябълковият оцет е можен пречистващ и детоксикиращ агент. Той спомага за издърпването на токсините от тялото и помага при блокирани енергии. Добавете 2 чаши ябълков оцет към топлата вана и постойте 20 минути.

Вътрешно пречистване с морска сол
Необходими са ви 4 чаши пречистена вода и 2 равни чаени лъжици морска сол. Трябва да изпиете разтвора в рамките на 10 минути.

Зелева супа
Супата се прави със зеленчуци като лук, зелени чушки, домати, моркови, гъби, целина и зеле. Може да консумирате толкова супа, колкото пожелаете в продължение на седем дни, заедно с вода, като това е всичко, което консумирате през този период от време.

Погрижете се за кожата
Прекрасен начин за детокс на най-големия орган в нашето тяло – кожата. По този начин вие премахвате мъртвите клетки, стимулирате циркулацията и лимфната система.

Добавяйте лимон към водата, която консумирате през деня, защото киселината в лимоните подпомага процеса на прочистване. А защо не пробвате за три или четири дни да не ядете нищо, освен сурови, ранно зреещи ябълки, за предпочитане биологично отглеждани. Изяждайте най-малко шест ябълки всеки ден.

Как разбираме дали имаме нужда от детоксикация?

Хубаво е човек да се подлага на детоксикация поне веднъж годишно. Не е препоръчително да се прави детокс единствено при кърмачки, малки деца и пациенти с хронични дегенеративни заболявания, рак или туберколоза.

В днешно време сме заобиколени с токсини повече от всякога и е критично да си правим детоксикация. Препоръчителна е при симптоми на необяснима умора, мудност, раздразнителна кожа, алергии, инфекции , торбички под очите, раздразнителен стомах, менструални болки или умствени смущения.

tiempo-de-spa-relajacion-descanso-relax-chica-g10 начина за детоксикация на тялото

1.    Яжте храни богати на фирбри, включително кафяв ориз и домашно отгледани пресни плодове и зеленчуци.  Цвекло, репички, ябълки, зеле, броколи, спирулина, хлорела, и морски водорасли са отлични детоксикиращи храни.

2.    Прочиствайте и защитавайте черния дроб чрез приемането на билки като корен от глухарче, бял тръм и зелен чай.

3.    Приемайте витамин C. Той помага на тялото да произвежда глутатион, вещество което помага на черния дроб да изкара токсините.

4.    Пийте поне по 2 литра вода на ден.

5.    Дишайте дълбоко за да може кислорода да циркулира по-пълноценно в тялото.

6.    Избягвайте стресови ситуации и наблегнете на позитивните емоции.

7.    Практикувайте хидротерапия като взимате горещ душ за 5 минути, последван от 30 секунди студена вода. Направете това 3 пъти след което си легнете за 30 минути.

8.    Ходете на сауна. Потта елимининира отпадъците и токсините .

9.    Масажирайте кожата си със специални четки за да изкрате токсините през порите. Може да намерите такива в магазините за натурални продукти.

10.   Най-подходящия начин за детокс са упражненията. Йогата и скачането на въже са добри начини. Един час на ден е достатъчен.

  • Използвайте хомеопатична детоксикационна схема за поне 3 седмици, за да подпомогнете изчистването на токсини от черния дроб, червата, бъбреците и кожата.

kakvo-prichinqva-stresaСтранични ефекти при детоксикация

Режимът на детоксикация може да предизвика някои симптоми, докато тялото ни преминава през процес на пречистване и елиминиране на токсини. Тези оплаквания може да включват:

  • умора
  • главоболие
  • слаба концентрация
  • раздразнителност
  • диария
  • запек
  • често уриниране
  • отделяне на слуз или други секрети
  • обложен език
  • кожен обрив.

imagesХомеопатични дренажни медикаменти и детоксикация

Хомеопатичното дренажно лечение е естествен, безопасен метод за лечение, съвместим с други видове лечение. То също така спомага да се намалят до минимум страничните ефекти при детоксикация. Хомеопатичните препарати имат дренажно действие само когато се предписват в ниски разреждания, например 5СН. Продължителността на това лечение може да е от 3 до 10 седмици и обикновено зависи от общото здравословно състояние на пациента и неговите заболявания в миналото.

Най-честите хомеопатични лекарства за детоксикация включват:

  • Нукс вомика е лекарството на Човека на 21век. Показано е при симптоми в резултат на заседнал начин на живот и прекалена употреба на лекарства, мазни храни, кафе, цигари, акохол. Подобрява функцията на черния дроб и червата.
  • Хелидониум – отлично пречиства черния дроб и жлъчния мехурa, особено полезен в случаите на гъсти жлъчни секреции и камъни в жлъчката.
  • Хидрастис – дренира черния дроб, жлъчния мехур и червата; помага на тялото да се освободи от излишната слуз.
  • Берберис – мощно пречистващо средство за бъбреци и черен дроб; намалява нивата на пикочната киселина и разтваря уратните камъни.
  • Сапонария и Фумария дренират кожата.
  • Хамамелис и Кардуус марианус дренират вените.
  • Фитолака – дренаж на лимфната система.
  • Алое – пречистване на дебелото черво.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източници: www.zdravosloven.com, www.homeopathytoday.eu, www.iwot.net

Гастроезофагеална рефлуксна болест и хомеопатични възможности за лечение

КАКВО Е ГАСТРО-ЕЗОФАГЕАЛНА РЕФЛУКСНА БОЛЕСТ

Гастро-езофагеалната рефлуксна болест е често заболяване, от което страдат около 30-40% от населението. Характеризира се с обратно придвижване на стомашно и дуоденално съдържимо през долния хранопроводен сфинктер.

Какви са болестните промени?

imagesEзофагеалният сфинктер играе ролята на антирефлуксна бариера между различните налягания в стомаха и хранопровода. Нормално налягането в хранопровода е с 10-25 ммHg по-високо от това в стомаха. Физиологично разхлабване на езофагеалният сфинктер настъпва при акта на гълтане. Физиологичен рефлукс може да се наблюдава и при здрави хора след прием на вино, мазна храна, шоколад, цитрусови плодове. Различават се следните състояния, свързани с гастро-езофагеалния рефлукс:

  • гастро-езофагеален рефлукс – изразява се само с обратно връщане на стомашно съдържимо в хранопровода;
  • физиологичен рефлукс – при прием на някои храни;
  • рефлуксна болест – повтарящ се рефлукс със субективни оплаквания;
  • рефлукс-езофагит – рефлуксна болест с микроскопски белези за възпалителна инфилтрация в стената на хранопровода.

Недостатъчността на антирефлуксната бариера може да се дължи на различни причини – неадекватно разхлабване на долния езофагеален сфинктер извън акта на гълтане, прекалено ниско налягане в долната част на хранопровода, т.е. не се поддържа бариера между зони с различни налягания, абнормни контракции на сфинктера. Увреждането на езофагеалната лигавица – езофагит, се причинява от агресивното действие на стомашното съдържимо. За рефлукса на стомашно съдържимо способстват и заболявания на стомаха, които затрудняват неговото изпразване.

  • ПРИЧИНИ

Причините за патологичен рефлукс са:

Ниско налягане на долния хранопроводен сфинктер, анатомични вариации в дължината на частта от хранопровода под диафрагмата; забавено изпразване на стомаха, увеличено вътрекоремно налягане, повишена стомашна киселинност. Рефлукс се среща по време на бременност, тъй като има повишаване на вътрекоремното налягане от плода, както и намален тонус на долния хранопроводен сфинктер от ендокринни фактори.

Храните и лекарствата, които намаляват налягането в долната част на хранопровода или увреждат лигавицата на хранопровода са:

660_ed9d58057c54d1d7e12bcaf5f2f8bbb2-620x305Храни

  • Мазнини – намаляват тонуса на долния сфинктер на хранопровода и забавят изпразването на стомаха
  • Шоколад
  • Мента
  • Алкохол
  • Кафе
  • Цитрусови плодове
  • Домати
  • Газирани напитки
  • Зеле, броколи, карфиол

zdrawoslovno_hranene

Лекарства:

  • Прогестерон
  • Медикаменти с/у високо кръвно налягане и стенокардия – Бета-блокери; Калциеви антагонисти
  • Никотин
  • Морфин
  • Диазепам
  • Теофилин
  • СИМПТОМИ:kiselini
  • Парене зад гръдната кост
  • Връщане на кисело стомашно съдържимо към хранопровода (регургитация)
  • Болка зад гръдната кост. Може да се съчетае с паренето или да се появи самостоятелно. Наподобява болката при язва, жлъчна криза, стенокардия, инфаркт.

Връщането на стомашния сок към хранопровода през нощта може да доведе до симптоми на нощна кашлица, сутрешен пресипнал глас. Понякога се  появяват белодробни симптоми от аспирация (преминаване на стомашно съдържимо в дихателните пътища), които може да доведат до развитие на бронхиална астма. Други оплаквания са хъркане през нощта, чувство за притискане в областта на глътката.

УСЛОЖНЕНИЯ на заболяването

  • Язва на хранопровода, която се проявява с болка, разпространяваща се към гърба;
  • Развитие на стриктури (стеснения)
  • Синдром на Барет – най-тежкото усложнение, при което се променя епителът на хранопровода и може да се стигне до развитие на злокачествен процес.

 ДИАГНОСТИКА

evreler

Диагнозата се поставя чрез 24 – часовото мониториране на рН на хранопровода. Ендоскопското изследване е метод за доказване на видимите изменения на лигавицата на хранопровода.

С какво може да се обърка?

На първо място трябва да се изключат причини и състояния, които могат да предизвикат рефлукс – повишаване на интраабдоминалното налягане при бременност, асцит, затлъстяване, след хирургични интервенции в областта на хранопровода, при някои системни заболявания като склеродермия и др. Нарушената моторика на хранопровода също може да бъде причина за рефлукс и да се дължи на нервно-функционални нарушения с неясна причина. Обикновено те протичат като дифузен спазъм на хранопровода или съкращения на хранопровода с голяма амплитуда. Някои заболявания на хранопровода също могат да предизвикат рефлукс – карцином, язва, дивертикул. Не трябва да се забравя, че подобна симптоматика – пареща ретростернална болка, може да има и при исхемична болест на сърцето. Уточняването на диагнозата е задължително.

  • ЛЕЧЕНИЕ

Правилното лечение на гастроезофагеалната рефлуксна болест е съчетание от промени в начина на живот и медикаментозна терапия. В краен случай се стига и до хирургична намеса.

Прекратяване на тютюнопушенето;

Намаляване приема на алкохол и мазнини;

Редукция на телесна маса при пациенти с наднормено тегло;

Избягване на стегнати дрехи и колани.

Препоръчват се три основни хранения дневно и две леки закуски.

Избягване на прием на храна и течности 3 часа преди сън.

Повдигане с 15-20см на главата и горната половина на тялото по време на сън.

  • Медикаментозно лечение

Медикаменти, които подтискат стомашната секреция. Към тях се отнасят инхибиторите на протонната помпа (омепразол, езомепразол, пантопразол, ланзопразол, рабепразол); хистамин-2- рецепторните антагонисти (ранитидин, фамотидин). Прилагат се прокинетици, които увеличават тонуса на долния хранопроводен сфинктер и ускоряват изпразването на стомаха.

Инхибиторите на протонната помпа са най-ефективната терапия на ГЕРБ и водят до най-бързо облекчаване на рефлуксните симптоми и до подобряване на качеството на живот. Обикновено между 6 и 12 месеца след спиране на фармакологичното лечение, симптомите на заболяването се връщат в около 80% от случаите.

При недостатъчен ефект на консервативното лечение и тежки изменения на хранопровода се провежда хирургично лечение. Операцията се нарича фундопликация по Nissen. При нея се променя ъгълът на свързване на хранопровода със стомаха, което намалява рефлукса. Едно от усложненията на операцията е т.нар синдром на Roemheld – чувство на тежест, поради събиране на въздух в стомаха, което довежда до сърдечни оплаквания.

Как да се предпазим?

Развитието на гастро-езофагеалната рефлуксна болест в повечето случаи се дължи на функционални нарушения на хранопровода и долния езофагеален сфинктер, които са с неизяснена причина. Препоръчително е спазване на някои диетични мерки, които предпазват от рефлуксни оплаквания – намаляване на телесната маса, избягване на мазни храни,на късното вечерно хранене, да се избягва злоупотреба със сладки храни, никотин, вино, алкохол, след хранене да не се ляга веднага, да се спи с леко повдигната глава, да не се носят стегнати дрехи, колани и др.

downloadХомеопатична терапия

Хомеопатията предлага избор от средства за лечение и болезнени симптоми на киселини в стомаха и рефлукс. При избора на правилното лекарство за лечение на киселини в стомаха, трябва да се вземат предвид всички аспекти от проблема на пациента.

Nux vomica- Едно от основните средства за защита при повечето храносмилателни проблеми е Нукс Вомика. Пациентът може да се оплаква от всички видове болки в стомаха, включително парене, подуване на корема, болки, запек, гадене, оригване и киселини. Неговите личностни характеристики, които спомагат за определяне на това лекарство са претовареност, преумореност, забързан начин на живот. Той или тя може да бъде деспотичен и лесно да се гневи. Този човек често яде и пие алкохол в излишък. Той желае кафе, пикантни храни, мазни храни и други стимуланти. Лицето, нуждаещо се от Нукс Вомика, е склонно да прекалява с всичко, което допринася за неговите киселини и рефлукс.

Phosphorus- Пациентът се нуждае от хомеопатичен фосфор за киселини в стомаха, ако се оплаква от парене и болки в областта на корема, подуване на корема и чувство на ситост, придружено от голяма жажда за заледени студени напитки, които се връщат назад, скоро след като са се стоплили в стомаха. Оригване и повръщане на несмляна храна са характерни за лицето, нуждаещо се от фосфор. Лицето  често търси компания и привързаност.

Arsenicum album- Лицата, нуждаещи се от Арсеникум Албум за киселини и рефлукс, може да се оплакват от изгарящи болки в стомаха и в хранопровода. Това е съпроводено с болки чак до гърлото. Възможно е да има тежка водниста, жълта диария. При много от симптомите, ще се почувствате по-добре, когато пиете топли напитки като чай или чрез прилагане на горещи компреси. Те могат да бъдат жадни за малки, чести глътки студена вода. Тяхното психическо състояние може да бъде тревожност, нервност и страх да не бъдат изоставени.

Pulsatila- Лицата, нуждаещи се от Пулсатила, се оплакват от чувството на усещане за дупка в стомаха им, придружен от метеоризъм. Те могат да чувстват, че все едно са преяли след хранене и искат да разхлабят дрехите си за облекчение. Те са неженени, обикновено прекалено чувствителни личности. Те се страхуват да не останат сами и търсят много съчувствие. Те могат да имат глад за сладолед, мазни храни и сладкиши, които ги карат да се чувстват по-зле и предизвикват рефлукс.
Carbo vegetabilis- Индивидът нуждаещ се от Карбо Вегетабилис има киселини, характеризиращи се с оригване, подуване на корема, тежест в стомаха и гърдите и стресът от яденето на прости, обикновени храни.  Лицето може да има отвращение към храни като месо, мляко и мазнини. Много често характеристика на индивида е, че има голямо желание за свеж въздух или просто да са в легнало положение по време на атаките. Киселините в стомаха създават горящи болки, простиращи се от стомаха към гърба и пациентът изпитва временно освобождаване от тези симптоми по време на оригване.

Предпазни мерки

Лечението на рефлуксната болест трябва да се осъществи единствено след консултация с лекар специалист! Не се самолекувайте! Ако симптомите не изчезнат, потърсете медицинска помощ.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.biopoged.com

Връзка между храненето и раковите заболявания

cancer-cells-growing-through-normal-tissueРаковите заболявания са вторите по разпространение заболявания след сърдечно-съдовите болести, които предизвикват смъртта на милиони хора по света. В България различните видове рак са причина за 13-15% от общата смъртност на населението. Голяма част от раковите заболявания са свързани с храненето и рискът за възникването на раковите процеси може значително да бъде намален при положителна промяна в хранителното поведение. Голям оптимизъм за възможността да намалим заболеваемостта и смъртността от ракови заболявания ни дава фактът, че раковият процес може да бъде повлиян обратимо на всеки негов етап.

Причини за развитието на рак

Причини за развитието на ракови заболявания могат да бъдат:

  • Вируси – само при някои видове рак (например рак на носната кухина и дихателната тръба, рак на черния дроб, рак на стомаха);
  • Радиация – около 3 % от раковите заболявания се свързват с въздействието на радиационно въздействие;
  • Химични вещества ( включително и хранителни канцерогени) – предизвикват от 70 до 90% от раковите заболявания.

Ефектите на свободните радикали, които се натрупват под въздействието на радиацията и голяма част от химичните канцерогени върху клетъчните структури се считат за едни от основните причини за развитие на раковите процеси. Свободните радикали могат да увреждат нуклеиновите киселини, които определят клетъчното делене.

Хранителни канцерогени

Хранителните продукти могат да станат източници на канцерогени (вещества, предизвикващи рак) при следните случаи:

  • Печене на директен огън (грил). Канцерогенни вещества, които предизвикват рак на стомаха могат да се получат, както при изгарянето на храните, богати на белтъци като месото и рибата, така и при въглехидратните храни;
  • При прибавянето на нитрит с цел консервиране в пушените меса, бекона и други месни продукти – могат да се образуват нитрозосъединения, които предизвикват рак на стомаха;
  • При лошо съхраняване (висока влажност и температура) на фъстъци и други ядки,зърнени храни (главно царевица), бобови храни, някои плодове (смокини), се развиват гъбички, които образуват вещества, предизвикващи главно рак на черния дроб.

Енергийната стойност на храната, видът и количеството на съдържащите се хранителни вещества в храните могат да увеличат или да намалят риска от развитие на ракови заболявания на различни органи.

Роля на енергийната стойност на храната и физическата активност

Установено е, че ниският енергиен прием се свързва с намаляване честотата и растежа на спонтанните тумори при експериментални животни. Обратно, при проучвания при хора се установява, че високата енергийна стойност на храната, специално когато това се дължи на голямо количество въглехидрати увеличава риска от рак на панкреасната жлеза. Механизмите са сложни и се свързват с въздействие върху нуклеиновите киселини и клетъчните функции.

Високият енергиен прием, когато е съчетан със затлъстяване повишава риска от развитие на рак на матката, на панкреаса, жлъчния мехур, дебелото черво и рак на гърдата. Счита се, че свъхтеглото и затлъстяването, при които има увеличаване на мазнините в тялото води до повишено натрупване на мастно разтворими химически канцерогени.

Установено е, че по-високата физическа активност намалява риска от рак на дебелото черво, както и от развитие на рак на белия дроб и гърдата. Механизмът на това действие се свързва с намаляване на така нареченото транзиторно време (времето на преминаване на канцерогенните вещества през организма).

10-27vaВлияние на въглехидратите

При изследвания на хора е установено, че високият прием на захароза (рафинирана захар) се свързва с повишена смъртност от рак на гърдата и на дебелото черво. При проучвания върху експериментални животни се установява, че големите количества захароза стимулират туморния процес, предизвикан от химични вещества с раково действие. Вероятната причина на този ефект на високите количества на рафинираната захар се свързва с действието на високите нива на инсулина в кръвта след хиперконсумация на захар.

Голям брой проучвания при хора показват, че повишаване консумацията на хранителни влакнини (целулоза, хемицелулоза, пектин и др.), които се намират в растителните продукти, особено в зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите зърнени храни и др., намалява риска от рак на правото и дебелото черво; има данни и по отношение рака на панкреаса и гърдата. Обратно, ниското съдържание на растителни влакнини се свързва с по- голяма честота на тези видове рак.

Установява се, че и нишестето, основният представител на сложните въглехидрати вероятно има предпазващ ефект по отношение рака на правото и дебелото черво. Счита се, че това действие на нишестето се дължи на ефекта на късоверижните мастни киселини, които се образуват при ферментацията на нишестето в дебелото черво

dieta122Влияние на мазнините

Високият прием общо на мазнини, когато те доставят 40-45% от енергийната стойност на храната увеличава риска от рак на гърдата, дебелото черво, панкреаса, простатата и белия дроб. Стимулиращият ефект на мазнините се свързва, както с високия прием на наситени мастни киселини, които се приемат главно с мазнините от животински произход, така и с прекомерния прием на полиненаситените мастни киселини, които в храненето на нашето население постъпват основно със слънчогледовото олио.

Прекалено големият прием на полиненаситените мастни киселини (n-6), постъпващи главно с растителните мазнини може да стимулира развитието на тумори, предизвиквани от попаднали в организма химически вещества с раково образуващо действие. Полиненаситените киселини (n-3), които са характерни за рибните мазнини, обаче потискат действието на химичните канцерогенни вещества.

Вероятният механизъм на действието на мазнините зависи от мястото на тумора. Например, при рак на дебелото черво се счита, че причината е в стимулиращото действие на мазнините за освобождаването на жлъчни киселини, които от своя страна стимулират развитието на ракови процеси. При рака на гърдата се счита, че ефектът на мазнините се дължи на предизвикани от тях промени в профила на половите хормони.

393Влияние на белтъка

При експериментални изследвания е установена връзка между количеството на консумирания белтък и риска от рак. Високото белтъчно съдържание води до увеличаване ферментацията на аминокиселини с дебелото черво и повишено образуване на амоняк и в резултат – повишаване на риска от рак на дебелото черво.

alkoholВлияние на алкохола

Прекомерната употреба на алкохол увеличава риска от рак на устната кухина, черния дроб, дихателната тръба, правото и дебелото черво, гърдата.

Високата алкохолна консумация при комбинирано действие с други фактори с раково действие като афлатоксините и хепатитния вирус B, стимулира тумор образуващия им ефект. Вероятните механизми на въздействието на големите количества алкохол върху ракообразуването включват от една страна директно въздействие върху нуклеиновите киселини в клетките, а от друга страна – непряко действие чрез натрупването на свободни радикали и потискането на ензими, участващи в синтеза на нуклеиновите киселини.

Установено е, че консумацията на червено вино, което е богато на флавоноиди (вещества с доказано ефективно антиоксидантно действие) има връзка с намаляване риска от голям брой тумори.

imagesВлияние на витамините

Каротиноидите, които представляват растителни пигменти и голяма част от тях служат като предшественици за образуването на витамин А в организма (най-известен в това отношение е бета каротинът) намаляват риска от голям брой тумори – рак на белия дроб, на хранителната тръба, на стомаха, на правото и дебелото черво, на маточната шийка. Защитното им действие по отношение развитието на ракови процеси се свързва от една страна с факта, че от тях в организма се образува витамин А, необходим за нормалното развитие на епителните клетки, а от друга с антиоксидантните им свойства .

Достатъчният прием на витамин С намалява риска от рак на стомаха, устната кухина, храносмилателната и дихателната тръба, белия дроб, панкреаса, маточната шийка. Предпазният ефект на този витамин се свързва главно с антиоксидантното му действие и възможността да потиска образуването на канцерогенните нитрозосъединения.

Установено е, че витамин Е намалява риска от рак на белия дроб и на маточната шийка. Механизмът на антираковото действие на витамина е близък до този на витамин С.

Фолиевата киселина е друг важен витамин в храненето на човека, който оказва защитно действие по отношение на възникването на ракови процеси. Данните от проучванията са показали, че той намалява риска от рак на правото и дебелото черво. Роля за този ефект на фолиевата киселина имат физиологичните функции на витамина, свързани с участието й в синтеза на нуклеиновите киселини, които определят клетъчното делене.

Нужно ли е да взимаме допълнително витамини като добавки към храната за намаляване риска от ракови заболявания?

Когато храната доставя достатъчни количества витамини, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хапчета за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразното хранене, осигуряващо достатъчни количества от антиоксидантните витамини С и Е, каротини, витамин А и фолиева киселина изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови, сърдечно-съдови и други заболявания.

Допълнителни хранителни фактори

Прекомерната употреба на готварска сол действа като силен дразнител на стомашната лигавица и може да предизвика разрушаване на повърхностния слой на стомашната лигавица, което увеличава контакта на епителните клетки с попадналите в стомашното съдържание канцерогенни вещества, поради което увеличава риска от рак на стомаха.

Селенът, който се съдържа в по-големи количества в морските храни също оказва защитен ефект по отношение на рака (такъв ефект е установен по отношение рака на гърдата и на дебелото черво). Това действие на селена се свързва с факта, че той е незаменима съставна част на един ензим, който е важен компонент в антиоксидантната защита на клетките.

Други биоактивни съединения в храните

Освен хранителните вещества, в храните се съдържат и редица съединения, които не изпълняват хранителни функции, т.е. не са необходими за функциите на организма, но проявяват биологично действие, което е полезно за здравето, включително и защитен ефект по отношение на раковите заболявания.

Тези съединения включват:

  • Алицин – намира се в чесъна, лука, праз лука. Установено е, че алицинът стимулира активността на ензими, които участват в обезвреждането на веществата, потиска развитието на канцерогенните вируси.
  • Дитиолтиони – сяра съдържащо съединения, които се намират в зелевите зеленчуци, редица подправки
  • Терпеноиди главен компонент на маслата в кората на цитрусовите плодове(портокали, лимони, грейпфрут, мандарини)
  • Фитоестрогени съдържат се в соята, боба и лещата. Те променят обмяната на стероидните хормони и потискат растежа на хормон зависимите видове рак като рака на гърдата, рака на маточната шийка и др.
  • Флавоноиди и други фенолни съединения – група от голям брой разнообразни фенолни съединения, които се намират в редица растителни продукти като зеленчуци, плодове и ядки и други. Най-често флавоноидите придават вкуса и цвета на тези продукти. Богати на флавоноиди са черното грозде, съответно червеното вино, боровинките, къпините, касиса, чая (зелен и черен), какаото, има го в лука и праз лука, ябълките, малините, ягодите, цитрусовите плодове, тиквата, репичките, патладжаните, орехите и други. Флавоноидите са мощни антиоксиданти и това е в основата на тяхното защитно действие по отношение на раковите процеси в редица органи. Също така, флавоноидите могат да свързват метални йони, като тези на желязото и медта, които стимулират окислителните процеси и така допринасят за увеличаване на риска от ракови промени в клетките. Някои фенолни съединения стимулират детоксикационните ензимни системи, с което увеличават възможността на организма да обезврежда вещества с потенциал за раково действие. Те имат и директен потискащ ефект по отношение образуването на канцерогенните нитрозосъединения, както във храните, така и в стомашно-чревния тракт.
  • Други биоактивни вещества, които се намират в растенията. Тук могат да се изброят допълнително голям брой субстанции (фитинова киселина, глюкозинолати, стероли, сапонини и много други), които се намират в разнообразни растителни продукти, включващи зърнени и бобови храни, зеленчуци и плодове, билки и семена, които оказват защитен, предпазващ ефект по отношение на раковите заболявания,

Групи храни, намаляващи риска от ракови заболявания

Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като защитни храни, намаляващи риска от развитие на ракови процеси на значителен брой органи. Този ефект е установен при много голям брой изследвания, проведени през последните 10-20 години. Защитен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на суровиплодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мандарини, лимони) и т.н. Препоръката на Световната Здравна Организация е да се консумират ежедневно поне 400 грама общо плодове и зеленчуци, а Световната Асоциация по рака препоръчва прием на 800 грама дневно от тези безспорно полезни храни.

Други безспорно полезни храни са пълнозърнестите зърнени храни, които имат специално защитен ефект по отношение на рака на стомаха и рака на дебелото и правото черво.

downloadЯдките и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Такова е становището и по отношение на рибата.

По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати, но все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените.

Любимите напитки за много хора кафе и чай се оказаха със сериозен потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Съдържащите се в тях фенолни вещества, кофеин и други подобни съединения са най-вероятната причина за този полезен ефект на кафето и чая. С кафето обаче не бива да се прекалява, защото при свръхконсумация то може да има даже обратен ефект. В едно проучване е намерено, че консумация над 5 чаши дневно може да увеличи риска от рак на пикочния мехур.

По отношение на течните храни е полезни да знаете, че много горещите напитки могат да увеличат риска от рак на хранопровода.

Редица подправки и билки също могат да увеличат нашата защита срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати. Така че не се притеснявайте да използвате тези подправки при приготвяне на ястията. Разбира се, с нищо не трябва да се прекалява.

И така, чрез храненето си вие реално може да намалите риска от развитие на ракови заболявания. Яжте разнообразна храна, предимно от растителен произход, с повече зеленчуци и плодове и вие ще осигурите естествената защита на организма си срещу едни от най-опасните болести на нашето време.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източник: www.howtoeat.info

Внимание! Инсулинозависим диабет тип 1 и неговите усложнения

freedigitalphotos.net-Stuart Miles-2Панкреасът е жлеза в човешкия организъм с екзокринна и ендокринна функция. Той се намира в задната част на корема и има две основни функции – производство на стомашни сокове, подпомагащи храносмилането, и производство на хормона инсулин.

Инсулинът е хормон регулиращ нивото на глюкоза в клетките на човешкия организъм. Диабет тип 1 е заболяване, което се предизвиква от липса в производството на инсулин, причинено от автоимунни процеси ангажиращи задстомашната жлеза (панкреас).

Здравословното хранене също има важен принос в преодоляване на негативните симптоми на заболяването. Препоръчва се храна, богата на фибри и бедна на мазнини и въглехидрати. Също така е добре да се спазва едно и също количество на въглехидрати всеки ден с цел да се намери идеалната доза за инсулинова апликация и правилна въглехидратна обработка. Препоръчват се три основни хранения през деня и две до три междинни хранения – предимно с нискокалорична храна, богата на омега-3 и омега-9 мастни киселини, растителни протеини, целулоза и витамини (например – ядки, ябълки, банани).

4. Какви усложнения се очакват?

Ниските нива на кръвна захар (под 4 mmol) са също толкова опасни, колкото и високите. Те водят до преминаване в състояние на „безтегловност”, което се изразява със световъртеж, слабост и понякога до трудност при ориентиране и концентрация.

Некачественото регулиране на инсулинова апликация може да доведе до повишаване нивото на кръвна захар, което е предпоставка за поява на кетоацидоза и довеждане до хипергликемична транзиторна атака, водеща до хипергликемична кома (при стойности на кр.захар над 28 mmol).

Атеросклерозата е усложнение при диабетно болните. Тя обикновено води до поява на исхемични атаки на сърцето, инфаркт, тромбоемболизъм по крайниците, вследствие стесняване лумена на съдовете.

Диабет тип 1 има силно неблагоприятен ефект върху съдове с най-тесен лумен. Това е една от причините диабетиците често да развиват диабетна нефропатия – болест на бъбреците, диабетна ретинопатия – болест на ретината, диабетна невропатия – невронална дегенерация, водеща до кожно разязвяване и инфекции по крайниците.

За диабет тип 1 все още няма достатъчно добро радикално лечение. Но с подходящо заместващо лечение и поддържаща терапия на придружаващи симптоми, включително спазване на добър хранителен и физически режим, усложненията и рисковете се редуцират до минимум.

Диабет тип 1 се нарича още инсулинозависим диабет. Синонимното му название идва от нуждата пациентите да аплицират синтетичен инсулин под формата на инжекции. Увреждане на панкреаса може да настъпи по много причини – например вирусна инфекция. Но най-голямо значение се отдава на автоимунните процеси, които възприемат клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, като „чужди” и насочват имунните си комплекси към тях, като ги деактивират.

diabetes1_symptomsДиабет-1

1. Какви са симптомите на диабет тип 1?

За ежедневните енергийни нужди на клетката, организмът участва в специално програмиран метаболизъм позволяващ на приеманите с храната въглехидрати да се преобразуват до проста глюкоза, която е най-важният енергиен източник за клетките. Мозъкът и клетките на нервната система използват единствено глюкоза за своите енергийни нужди, докато клетките от други системи на организма позволяват за енергиен източник да се използва и преработват дълговерижни мастни киселини.

В резултат на инсулиновата зависимост, вследствие увреждане на клетките произвеждащи хормона, нивото на кръвна захар (глюкоза) се покачва. Най-честият клиничен белег за това са хипергликемия на гладно (високи нива на кръвна захар) и захар в урината.

Симптомите включват: повишена нужда от прием на вода, умора, често уриниране, включително през нощта (ноктурия), загуба на тегло и увеличен апетит, сърбежи в областта на гениталиите, както и кожни инфекции.

Diabetes2. Лечение

Прилагат се регулярни инжекции с инсулин, подкожно. Според нуждата от инсулин, може да се прилагат веднъж или няколко пъти дневно преди хранене. Друг важен елемент в лечението на диабет тип 1 е физическата активност. Поддържането на телесното тегло в границите на нормалното за ръст и възраст също има водеща роля в лечението и поддържането на благополучие при пациенти с диабет тип 1. Тъй като основният проблем при това заболяване е регулирането на кръвната захар с инсулинови апликации, към терапията се назначава и диета, която е бедна на въглехидрати, с цел да се редуцира нуждата от приложение на синтетичния хормон.

Целта при лечението на диабет тип 1 е поддържане на нормална или нормално-висока кръвна захар. По този начин организмът се предпазва от усложнения на опасната болест.

диабет3. Превенция и контрол в домашни условия

Бъдете бдителни за симптоми на диабет. Измервайте редовно нивата на глюкоза в кръвта си. На пазара се срещат апарати – глюкомери, които след леко убождане на пръста дават точна представа за стойността на кръвната захар в момента на изследването. За добра превенция и контрол на състоянието, лекарите съветват стриктно и редовно спазване на предписаната диета. На диабетиците се препоръчва да носят винаги в себе си пакетче захар, в случай, че получат хипогликемична криза (ниско ниво на кръвна захар) – състояние на ниска кръвна захар, водещо до дезориентираност, световъртеж, колапс, а понякога и до хипогликемична кома.

Физическата активност също допринася в поддържане на състоянието на благополучие. Упражненията и добрата мускулна работа поддържат нивото на холестерол в рамките на нормалното и предпазват от усложнения като инфаркт на миокарда, исхемични атаки по крайниците, както и подпомагат общото състояние на индивида.

Важно е да се отбележи, че трябва да се направи много точна дозировка на инсулиновите инжекции при спортуващи диабетици, защото физическата активност, съчетана с инсулинови апликации, може да доведе до внезапен срив на кръвна захар, и се стигне до състояние на хипогликемия.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източник:  www.puls.bg