Акне
Акнето е най-разпространеният кожен проблем, който засяга не само тийнейджъри, но и много хора в зряла възраст. Възниква на местата, където са разположени най-голям брой мастни жлези – лицето, гърба, гърдите и раменете. Според статистиката около 80% от хората на възраст между 11 и 30 години имат прояви на акне.
От акне по-често страдат момчетата, отколкото момичетата. Според медицината основна причина за образуване на акне е повишената чувствителност на организма към нормалното ниво на половия хормон тестостерон. Заради това мастните жлези в кожата произвеждат необичайно голямо количество себум. Той е мастен секрет, който смазва и предпазва кожата.
Точната причина за появата на акне не е ясна, но най-вероятно няколко са рисковите фактори, които го причиняват. Това са нарасналата продукция на хормонипо време на пуберетата; хормонални промени по време на бременност; започване или прекратяване на прием на противозачатъчни таблетки; някои видове лекарства;гримове с високо съдържание на липиди; наследственост – гените на всеки човек определят големината на мастните жлези. Някои ендокринни проблеми като поликистозни яйчници и хиперплазия на надбъбречните жлези също могат да провокират акне.
Механизъм на поява на акне
Мастните жлези в тялото отделят мастна субстанция, наречена себум. Той се излива в порите на космените фоликули, а когато пората е блокирана анаеробните бактерии започват да се размножават и да секретират различни химични вещества, които разширяват стената на пората. Концентрацията на себум е под контрол на хормоните в тялото. Андрогените стимулират себоцитите и себумната продукция, докато естрогените действат инхибиращо.
Propionibacterium acnes представлява микроаерофилен организъм, който се открива в голяма част от акне лезиите. Това е бавнорастяща, грам положителна бактерия, която освен акне може да причини и възпаление на клепачите и обвивките на очната ябълка. Възпалението може да бъде първична или вторична причина за появата на акнето. В повечето случаи то е вторичен фактор.
Видове акне
Акнето може да се изглежда като малка червена точка до голяма, изпълнена с гной киста. Възможно е да се прояви под много форми, които от своя страна да преминават от една в друга или да бъдат напълно независими по произход. Акнето се развива, вследствие от запушването на космения фоликул от себум и мъртви клетки. След това се инфектира от бактерии.
Това причинява запушване, зачервяване и болка в засегнатото от инфекцията място. В зависимост от своите форми и големина, акнето се разделя на възпалително и невъзпалително.
Началото на акнето представлява микрокомедон – микроскопична лезия. Според нейният растеж може да се получи черна точка – отворен комедон или бяла точка – затворен комедон. Пустулите и възелчетата са сериозна форма на усложнение на акнето. Пустулите представляват жълтеникави подутини, пълни с гной, а възелчетата са големи и плътни подкожни образувания.
Съществува и средна форма на акнето, при която има само зачервяване. Гнойните кисти са най-тежката форма на акнето, която причинява силна болка. Тези кисти засягат дълбоките слоеве на кожата и се разпространяват около първичното място на инфектиране.
Акне Вулгарис (Acne vulgaris) – представлява най-срещаната форма на акне. Едновременно се наблюдават бели и черни комедони.
Акне Розацеа (Acne rosacea) – тази форма на акне се среща предимно при възрастните, засяга по-често мъжете. Проявява се със зачервени и възпалени подутини по лицето и най-вече носа.
Инфантилно акне – представлява лека форма на акнето, проявяваща се при новородени бебета. Получава се под действието на феталните хормони, понякога от повишен тестостерон и фоликуло-стимулиращ хормон.
Кортикостероидно акне – често се получава при употреба на стероиди от спортуващите. Не е изключено да прерасне в изключително тежка форма.
Диагностициране на акне
Диагнозата се поставя въз основа на редица клинични данни. При жени с установен хирзутизъм или дисменорея е необходимо да се назначи хормонално изследване. При пациентки с хиперандрогенизъм се прави оценка на серумните липидни нива. Друг метод за диагностициране на акне е микробиологичното изследване, като се взема материал от кожните лезии.
Лечение на акне
Акнето е козметичен и медицински проблем, който изисква продължително лечение и много търпение. Локалните антибиотици са важна част от борбата с акнето. За острите форми на акнето се използва еритромицин. Предписва се на хора, които имат непоносимост към тетрациклин. Нанася се на малки участъци и най-често се съчетава с орално лечение. Салициловата киселина се ползва при по-леките форми на акне, но е възможно да предизвика страничен ефект, като екзема. Хормоналното лечение е подходящо за жени, при които освен акне има и смущения в менструалния цикъл и прекалено окосмяване.
Киселинният витамин А е в основата на всички кремове срещу акне. Тези кремове отпушват порите и по този начин позволяват на излишния секрет да изтече, без да инфектира други участъци. По време на лечението с киселинен витамин А не се препоръчва излагането на слънце, защото той е много чувствителен към светлина и може да се получи изгаряне на кожата.
Хомеопатия при акне
-Calcarea sulfurica– при ювенилно, пусулозно акне
Tuberculinum residuum– туберозно, тежко акне, оставящо белези
Selenium metallicum– младежко акне с комедони
Eugenia jambosa– акне с комедони,появяващи се преди и по време на менструация
Antimonium arsenicosum– младежко акне, в резултат на хранителни нарушения и тревожност
Хранене при акне
Препоръчва се да се ограничи консумацията на шоколад и сладки изделия. Мазни храни и млечни продукти трябва да се заменят с риба, ленено масло и конопено семе. Зеленият чай оказва голяма помощ за изчистването на кожата от неприятните пъпки. Прекалено солените храни също трябва да се изключат от дневно меню. Хубаво е да се наблегне на консумацията на пресни плодове и зеленчуци.
Уртикария
Уртикарията е едно от най-честите кожни заболявания. До 7% от цялото население на Земята поне веднъж в живота си е прекарало такъв обрив. В България този процент стига до 12%. Не зависи от пол и възраст на индивида.
Самият обрив при уртикарията се оприличава на „опарено” от коприва и се нарича уртика – от латинското наименование на копривата. Обхваща големи участъци от кожата на тялото и върви ръка за ръка с висока температура. Възниква както като алергичен отговор, така и като реакция на определени неалергични и физични фактори. Има два варианта на протичане на заболяването:
Остра уртикария – тя започва бързо, неочаквано, при цялостно здраве. Придружена е от много силен сърбеж и най-често генерализиран обрив и отоци;
Хронична уртикария – продължава до над 2 месеца, а може месеци и дори години. Сърбежът е по-слаб, отоци липсват, а обривите са по-оскъдни и се появяват периодично.
Обривът при тази болест е лесно разпознаваем, но лечението трябва да е строго съобразено с причинителя на Уртикария. Голяма част от пациентите се повлияват благоприятно от медикаментозна терапия. Антихистаминовите препарати са основната група медикаменти, които се използват в тези случаи, а при острите много добри резултати дава кратък курс с кортикостероиди. При хроничната уртикария се постигат добри резултати и с други групи медикаменти. Те се прилагат в случаите рефрактерни на антихистаминови препарати.
Изборът да се лекува уртикария с хомеопатия не отменя по никакъв начин необходимостта да се търси факторът, който я е отключил, както и да се приложи стандартната дерматологична терапия.
При наличието на розови, блестящи уртики, сърбеж и парене, засилващи се от топло и намаляващи от студено, хомеопатите препоръчват Apis 15 СН. Приемат се по 5 гранули под езика, на всеки 30 мин, като при отзвучаване на пристъпа приемите се разреждат. При по-бледи уртики, придружени от парещ сърбеж, който се засилва от студени апликации, се препоръчва Urtica urens 9 СН. Приемат се по 5 гранули 3-4 пъти дневно.
При уртикариална реакция, придружена от изразена дихателна алергия, се прилага хомеопатична терапия с екстракт от бял дроб на морско свинче в състояние на анафилактичен шок (Рoumon histamine ). Приема се 3 пъти на ден по 5 гранули. При уртикария, комбинирана със сенна хрема, бронхиална астма или ендогенна екзема, се прилага медикамента Histaminum 15 СН. Приемат се по 5 гранули на всеки 1-2 часа.
При уртикариален обрив без усещане за сърбеж по лицето, по-рядко по ръцете и външните полови органи хомеопатията дава кора от хининово дърво (China 9 CH)
Псориазис
Псориазис е широко разпространена хронично-рецидивираща дерматоза, която се характеризира с рязко ограничени еритемо-папуло-сквамозни изменения по кожата. Характерна за псориазиса е т.нар псориатична плака. Такива плаки могат да се появят навсякъде потялото, но най-често са по пределекционните места (такива са лактите, коленете, кръста, седалищната гънка, кожата в областта на пъпа, окосмената кожа на главата, ушната мида). Плаката представлява зачервена и уплътнена кожа, с груб кожен релеф, покрита със сребристо-бели люспи. При заболяването често се засягат и ноктите, а при по-тежки форми е възможно възпалението да обхване и ставите, което може да доведе до ставни болки и деформации.
Честотата на заболяването зависи от климатичните и генетичните особености на популацията. От псориазис боледуват както мъже, така и жени. По-често псориазисът се среща сред хората, населяващи северните части на земята, но е възможно да се наблюдава и при жителите на тропиците. От десетилетия е известно, че псориазисът е едно от заболяванията, които се влияят в изключително висока степен от психо-емоционалното състояние на организма.
Локални фактори, влошаващи псориазиса:
• Травма – всички видове травма се асоциират с развитие на плакатен псориазис (физична, химична, електрически ток, хирургична, инфекциозна и възпалителна). Развитието на псориатични плаки на мястото на травмата се обозначава като феномен на Кьобнер.
• Слънчева светлина – при повечето пациенти слънчевата светлина се отразява благоприятно върху развитието на псориазиса. Макар и рядко се срещат пациенти, чието състояние се влошава от действието на УВ лъчи на слънцето. По механизма на соларната травма слънцето може да доведе до слъчево изгаряне на кожата и поява на псориатични плаки като проява на феномена на Кьобнер.
Системни фактори, влошаващи псориазиса:
• Инфекции – стрептококовата инфекция на гърлото предизвиква поява на един от клиничните варианти на псориазис – psoriasis guttata. Съществува хипотеза, че субклиничната стрептококова колонизация или свръхрастеж са отговорни за резистентен на терапия плакатен псориазис.
• Медикаменти – най-често обвинявани лекарства за екзацербация на псориазис са литиеви соли, бета блокери, АСЕ инхибитори, тетрациклин, нестероидни противовъзпалителни, антималарици и др.
• Психологически фактори – стрес, емоционални фактори – често пациентите с псориазис съобщават за влошаване на заболяването след психологически стрес.
• Тютюнопушене – при пушачите съществува повишен риск от чести рецидиви на заболяването.
• Прием на алкохол – акохолът се счита за рисков фактор за обостряне на заболяването, наблюдавано предимно при млади мъже и мъже на средна възраст
• Студен климат
• Ендокринни фактори – тежестта на псориазиса варира в зависимост от хормоналните промени. Пиковете на заболяването са през пубертета и менопаузата. По време на бременност симптомите се подобряват, а в постпарталния период отново се влошават. Затлъстяването също е един от факторите, които влошават протичането на псориазис.
• HIV – при инфектираните с HIV се наблюдава активиране и влошаване на псориазиса.
Какви са проявите на псориазиса?
Леките случаи на псориазис могат да бъдат само естетичен проблем, но при по тежките случаи може да има болка в кожата и ставите, които да доведат до инвалидизиране на човек. Кожните прояви на псориазиса са изключително характерни и в повечето случаи могат да бъдат разпознати при 99% от пациентите, като за поставянето на диагнозата не са необходими допълнителни изследвания. Следните оплаквания са характерни за псориазиса:
• Червени петна по кожата, покрити от сребристи люспи
• Суха напукана кожа, като на някои участъци може да има прокървяване
• Сърбеж, парене или болка
• Задебелени нокти, с неравна повърхност
• Оток, болка и затруднена подвижност на ставите
Заболяването протича с хронично-рецидивиращ ход, т.е. периодите на обостряне са последвани от такива на липса на активност на заболяването. Пристъпите се влияят от изброените по-горе фактори и настъпват под влияние на действието на някой от тях. При провеждане на лечение заболяването се успокоява и навлиза в период на ремисия. Спокойните периоди могат да продължат различно дълго – от дни до години.
Проявите на заболяването могат да варират от единични плаки по лактите или в окосмената част на главата до засягане на 85-98% от кожната повърхност – състояние, известно като „еритродермия”.
Как се поставя диагнозата псориазис?
Псориазисът се диагностицира въз основа на клиничния преглед и рядко изисква провеждане на допълнителни изследвания. В някои случаи, когато клинични преглед не може със сигурност да установи същността на заболяването, е необходимо провеждане на кожна биопсия и хистопатологично изследване. При засягане на ставите често се налага рентгенографско изследване, което установява причините за засягане на ставите и може да отграничи ставната форма на псориазис от други ревматологични заболявания.
Установената връзка на псориазиса и атеросклерозата през последните години наложи значително по-задълбоченото биохимично изследване при пациенти с псориазис. Изследват се възпалителни показатели, кръвна захар, липиден профил, пикочна киселина.
Какъв е ходът на псориазиса?
Както вече беше отбелязано, псориазисът е заболяване с хронично-рецидивиращ ход. Хроничните форми се характеризират с наличие на единични т. нар. „дежурни” плаки, разположени предимно върху пределекционните за псориазиса места. Рецидивите започват под влияние на различни фактори, често еруптивно с малки пунктатни розови лезии или капковидни папули, без типична предилекция и често със сърбеж. При около 30% от болните от псориазис се наблюдават спонтанни ремисии.
Какви са най-честите усложнения при псориазиса?
В зависимост от формата на псориазис могат да се наблюдават следните усложнения:
- Задебеляване на кожата и навлизане на бактериални инфекции в резултат на сърбежа и разчесването
- Смутен баланс на тъканите течности при тежките форми на псориазис
- Ниско самочувствие и депресия
- Социална изолация
Хомеопатично лечение на псориазис
Kalium sulfuricum- при дерматози с мокрещи,гноевидни секреции и залющвания, влошаващи се от топлина.
Arsenicum album- отличен избор при псориазис,влошаващ се от студено и влажно време,подобряващ се от топло.
Selenium metallicum- при псориазис по дланите на ръцете, влошаващ се от слънце, топлина, алкохол
Sepia officinalis- псориазис със слабо изразени или неболезнени
Radium bromatum-при псориазис на пениса,съчетан със сърбеж обриви по лицето сълзене, зачервяване,еритемен обрив по лицето.
Sulfur- при всякакви дерматози,съпроводени със сърбеж, влошаващи се от затопляне и от вода
Хомеопатичната терпапия е с бавен ефект,необходимо е лечение в продължение на месеци. Терапията и съответните разреждания се назначават само от лекар-хомеопат!
Лабиален херпес
Ето няколко хомеопатични лекарства за бързо успокояване на симптомите при херпес на устните. Ако се използват правилно, те много бързо намаляват болката, отока и обрива и съкращават времето за излекуване.
- Apis mellifica – розов оток на устната, който пари и боцка; болката се облекчава от налагане със студен компрес. Започнете да приемате апис още при първите симптоми на херпес, когато започнете да усещате боцкане и щипане около устата. Когато се появяват мехурчета, трябва да смените това лекарство с някое от изброените по-долу.
- Cantharis се използва при силно болезнени големи мехури, които съдържат прозрачна течност.
- Mezereum – малки мехурчета, пълни с тъмна кафеникава течност; когато те се пукнат се образуват дебели жълтеникави крусти, под които има гной.
- Rhus tox – най-често използваното хомеопатично лекарство за бързо облекчаване на херпес на устата; мехурчета пълни със светла жълтеникава течност, много силен сърбеж.
- Vaccinotoxinum – произвежда се от ваксината за едра шарка; използва се при рецидивиращ херпес. Една единствена доза в 15СН се приема в самото начало на започващ херпес.
Косопад
Косата има основна естетическа роля и поради това косопадът тревожи както жените, така и мъжете. Смята се, че е нормално човек да губи дневно от 50 до 100 косъма. Преди да се пристъпи към лечение на косопада е задължително да се потърси възможната причина за падането на косата. Съществуват различни видове косопад.
Андрогенен косопад
Този косопад е най-често срещан и има генетичен характер. Предизвикан е от действието на андрогенни хормони на генетично предразположени космени фоликули. При мъжете започва с изтъняване на косата в областта на слепоочията, последвани от косопад на фронталната част. Процесът засяга симетрични участъци. Започва обикновено след двадесетата година. Жените също не са пощадени и според някои данни между 10 и 20% от тях страдат от андрогенен косопад.
Косопад, дължащ се на заболявания
Травматичният косопад е предизвикан от физическа травма, която може да бъде случайна или предизвикана в резултат на чести козметични процедури. В повечето случаи този косопад е обратим при спиране на агресията върху скалпа-боя за коса, фризьорски процедури. Внимавайте с много опънатите прически и стегнатите опашки. Силната горещина разрушава косъма, затова дръжте сешоара на около 20 см от косата и го движете, за да я сушите равномерно. Предпочитайте по-ниската степен на сушене.
Косопад от недоимъчно хранене . При недостатъчен белтъчен прием космите стават сухи, чупливи, с частична загуба на пигмент.
Косопад при ендокринни заболявания . При хипотиреоидизма косопадът е честа проява. Косата е разредена, суха и груба.
Много лекарства, използвани при различни заболявания могат да доведат до косопад, например цитостатици, антикоагуланти, тиреостатични препарати и др.
Реакционен косопад. Някои събития като продължителната и висока температура, значителната кръвозагуба, психичен шок и др могат да провокират сериозен косопад.. Този косопад е обратим в рамките на няколко месеца. След раждането между 30 % и 50% от жените губят част от косата си. Загубата може да е значителна, но косата се възстановява след няколко месеца. В този случай не трябва да се страхуваме , че косопадът ще е дефинитивен. Косопадът не е само козметичен проблем, затова констатирате ли, че падането на косите е над нормалното, потърсете незабавно съветите на кожен лекар.
Днес медицината разполага с редица методи, които са в състояние да предпазят косъма от разрушаване, стига лечението да започне навреме.
Средствата, с които се преодолява косопадът, са не само медикаментозни, а включват и промяна в начина на живот, когато причината за проблема налага това:
• Диета – здравата коса изисква балансирано хранене – богатата на витамини и минерали диета доставя на косата необходимите й желязо, цинк и витамини B и C.
• Режим на живот – редуциране на стреса, намаляване на използваните химически субстанции, които се прилагат директно върху косата.
• Системна терапия – най-често се прилагат таблетки – комплекс от витамини, микроелементи и аминокиселини. При хормонални проблеми се налага лечение с медикаменти, повлияващи хормоналния баланс на организма.
• Локална терапия – Стимулиращи лосиони и ампули – засилват растежа на косъма. При лек до умерен косопад те са достатъчни за спиране на опадането на косата.
• Мезотерапия: метод, прилаган от няколко години в естетичната медицина за намаляване на разреждането на косата. Чрез серия от микроинжекции в областта на скалпа се инжектират комплекси от активни вещества, които стимулират растеж на косата. Процедурите се прилагат веднъж седмично, като са необходими поне 5-6 процедури за постигане на видим резултат.
Косопад при мъже
Андрогенна алопеция
Мъжкият тип опадане на косата е генетично определено и се предава от поколение на поколение. Рядко се проявява преди 20-годишна възраст. Основна причина е повишената чувствителност на рецепторите за мъжки полови хормони в космените фоликули. Основен хормон, чийто метаболизъм има отношение към мъжкия тип оплешивяване, е тестостеронът и по-точно неговият метаболит – дихидротестостерон. При предразположени хора мъжките полови хормони първоначално предизвикват скъсяване на фазата на космения растеж, а след това водят до изтъняване и отпадане на косъма. Най-често проявите на андрогенната алопеция се наблюдават при възрастни мъже, при които липсват над 70% от космената покривка на главата. Този процес обаче започва още в младежка възраст със задълбочаване на обезкосмената зона над челото, а впоследствие – в областта на темето. При мъжете, както и при жените, е възможно косата да се разреди и под влияние на хормонални проблеми, стресови фактори, лошо хранене.
Лечение на мъжки тип алопеция
Голяма част от хората с андрогенно оплешивяване се примиряват с това неприятно състояние. Медицината обаче разполага с множество лечебни подходи за намаляване и спиране на косопада:
• Локално лечение: Андрогенната алопеция се повлиява от веществото миноксидил. Най-добър ефект от този тип лечение има при разреждането на косата в областта над челото.
• Системно лечение: Съществува медикамент под формата на таблетки за лечение на андрогенна алопеция. Той блокира превръщането на тестостерона в дихидротестостерон. Системното и продължително приложение на такъв препарат води до растеж на коса на мястото на преди това оголените зони. Характерно за този вид терапия е ефективността й само за времето на приложение на медикамента. След спирането на терапия порасналата коса отпада в рамките на 6-12 месеца.
• Мезотерапия: Методът се прилага както при женски, така и при мъжки тип опадане на косата. Обичайно този метод допълва другите средства за лечение.
• Хирургично лечение: Присаждането на коса е хирургична процедура, която включва преместването на кожа, съдържаща космени фоликули, от една част на скалпа в друга. Пресаждат се генетично резистентни на оплешивяване фоликули в зони с липсващо окосмяване.
Домашни маски против косопад
Маска против косопад с мед, сок от алое и чеснов сок
