Tag Archives: габриела кехайова

Хомеопатия при грип и настинки

3ced58d386Хомеопатия при грип и настинки

Грипът е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Разпространява се лесно от човек на човек, циркулира по целия свят и може да засегне всеки – от най-малките до старите хора и да причини епидемии. Болестта е известна от древността. Има данни, че досега човечеството е преживяло над 30 пандемии, като само през миналия век те са три. Най-сериозната от тях, т.нар. “испански грип”, възникнал през 1918 год., е довела до смъртта на 20-50 млн. души.
Инкубационният период (периодът между заразяването и появата на симптоми) е между 1-4 дни. Началото на заболяването може да се появи внезапно в продължение на един ден или може да напредва по-бавно в продължение на няколко дни. Грипът започва остро и обикновено включва много от характерни за заболяването симптоми. Клиничната картина се разгръща бързо, за броени часове.

Грипът започва с внезапно втрисане и покачване на телесната температура до 38ºС-40ºС. Обикновено температурата е по-ниска при пациенти в напреднала възраст, отколкото при млади хора.
Кожата може да бъде топла или гореща в зависимост от състоянието на вътрешната температура. Пациенти, които са фебрилни с лош прием на течности, могат да покажат признаци на лека хиповолемия със суха кожа.

Основният неврологичен симптом е главоболието, придружено от фотофобия, усещане за парене или болка при движение на очите.
Миалгията е често срещана при грип и варира от лека до тежка. Слабост и тежка умора могат да попречат на пациентите да изпълняват нормалните си дейности или работа.
Кашлица и други респираторни симптоми могат първоначално да бъдат минимални, но често прогресират, когато се развие инфекцията. Пациентите страдат от суха, дразнеща и непродуктивна кашлица, свързана с кашлица плеврална гръдна болка и диспнея. Често се развива трахеобронхит. Други респираторни признаци са възпалено гърло и назална конгестия (хрема, запушен нос). Болките в гърлото могат да бъдат тежки и да продължат 3-5 дни.

imagesХомеопатичнo лечение на настинки и грип

Хомеопатията отдавна е доказала своята ефикасност при подобни заболявания. По време на Испанската болест, смъртността сред пациентите, лекувани с традиционните лекарства била над 30%, а смъртността на тези, които се подложили на хомеопатично лечение, само 1,05%.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, намаляват продължителността на грипа и настинката и предотвратяват настъпването на усложнения. Те са безопасни за употреба и за бебета и бременни. Могат да се закупят от аптечната мрежа без рецепта.

Лечението с хомеопатия е индивидуализирано, т.е всеки пациент получава различна рецепта. Продължителността и вида на симптомите при настинки и грип са различни при всеки човек заради различното състояние на тяхната имунна система. Всеки изпитва различни симптоми и има нужда от хомеопатично лекарство, което да пасне точно на неговия случай.

Най-честите хомеопатични лекарства за настинки и грип могат лесно да се разграничат едно от друго по типа на температурата и другите оплаквания на пациента.

Хомеопатични лекарства за висока температура с внезапно начало на болестта

  • Аконит е най-полезен при първите симптоми на настинка и грип. Внезапно начало на оплакванията, обикновено след излагане на студ или леден вятър. Много висока температура с втрисане, зачервена, суха кожа. Пациентът е много тревожен и постоянно се движи неспокойно.
  • Беладона – рязко начало на заболяването с много висока температура, която ту се покачва, ту спада. Лицето е силно зачервено с обилно изпотяване. Пациентът се дразни от силната светлина. Състоянието на Беладона често следва след употребата на Аконит, когато температурата започне да спада и пациентът започва да се поти.

Хомеопатични лекарства за постепенно начало на настинка или грип и постоянна температура

  • Гелсемиум – оплакванията се развиват постепенно, в рамките на няколко дни. На пациента му е студено, втриса го, много е отпуснат и вял, постоянно му се лежи в леглото. Тъпо главоболие в областта на тила. Не му се пие вода, въпреки постоянната температура и обилното изпотяване.
  • Бриония – Силна сухота на лигавиците (пресъхнала уста) и непрекъсната жажда за големи количества течности. Пациентът се старае да е напълно неподвижен в леглото, защото всяко движение предизвиква силна болка. Силните болки и главоболието го правят много раздразнителен за разлика от сънливия и отпуснат Гелсемиум.
  • Рус токс – пациент с температура и ставни болки, който постоянно се движи в леглото, защото движението облекчава болките в ставите. Настинката или грипът често започват след намокряне в дъжда.
  • Еупаториум – силни костно-ставни болки сякаш костите са счупени. Болка при натиск върху очите.

Хомеопатични лекарства за настинка и грип с “ниска” температура

  • Ферум фосфорикум – симптомите на настинка и грип са неясни и се развиват в рамките на няколко дни. Отпаднал пациент. Леко повишена температура до 38градуса. Лицето е бледо или розово в зависимост от това доколко е висока температурата. Настинките и грипът понякога се усложняват с болки в ушите или болезнена суха кашлица.

Как да се предпазим от грипа?

 Хранете се здравословно – приемайте храни, богати на витамин С (ябълки, цитруси, червени чушки и пр.); лук, хрян и чесън; храни, съдържащи протеини и др.
Поддържайте добра хигиена на ръцете, устната и носна лигавица.
Не претопляйте дома си и проветрявайте редовно помещенията.
Приемайте добавки с мултивитамини и минерали.
Носете маска, ако се намирате в близост до болен от грип.
Всекидневно правете физически упражнения.
По време на епидемия избягвайте местата, където се събират много хора.

VaccinationКлюч в профилактиката на грипа е противогрипната ваксина. Заболеваемостта и смъртността от грип могат да бъдат в голяма степен предотвратени посредством ежегодна противогрипна ваксинация. Ваксината се препоръчва специално за тези хора, изложени на висок риск от заболяване и/или развитие на усложнения в резултат на инфекцията. Тук влизат:

Бременни жени
Деца под 5 години, особено под 2 години
Хора с хронични заболявания – белодробни, сърдечносъдови, диабет и др.
Имуносупресирани хора вследствие на заболявания или терапия
Хора от социалните домове
Здравни работници, работещи в аптеки и пр.

Противогрипните ваксини се изготвят на базата на информация за текущо циркулиращите вирусни щамове. Добре е да се приложи преди сезона на повишена заболеваемост от грип.
При здрави хора усложненията от противогрипната ваксина са редки и преди всичко местни (оток, зачервяване и болка на инжекционното място), но съществуват определени групи хора или обстоятелства, когато ваксинация не бива да се прави:

При хора с алергия към яйца, тъй като вирусът се култивира на кокоши ембриони
При хора с активни инфекции или хронични заболявания на нервната система
При деца под 6-месечна възраст
При хора с бурни алергични реакции към други ваксини
Ваксинация не се прави по време на остро респираторно заболяване

Предложената статия има за цел само да информира пациента. Не се самолекувайте!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.framar.bg

Всичко, което ви интересува за хомеопатията на едно място

История на хомеопатията

imagesХомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθοςпатос, болест) е терапевтичен метод, който се базира на принципите на подобието, безкрайно малката доза, динамизацията на медикаментите и индивидуалния подход към всеки пациент.

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник- гениалният немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843г.) е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са били кръвопускане, клизми, опиумсмирна и змийска плът. Подобни методи често влошавали симптомите, а се стигало и до летален изход.

Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство Ханеман придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Така формулирал за първи път принципа на подобието, като основен постулат на хомеопатията.

Следващите години Ханеман се отдал на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждал върху себе си, близките си и приятелите си, които приемали малки дози от различни вещества.

През 1810 г. Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава.

В наши дни, хомеопатията е много разпространена. В Европа най-известната клиникасе намира в Белгия, а във Франция Здравноосигурителната каса изплаща на пациентите 35% от стойността на хомеопатичните медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия и Латинска Америка.

Едва в началото на 90-те години на ХХ век в България официално се разрешава вносът на хомеопатични препарати, а през 2007 г. хомеопатията се регламентира със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (бр.31 от 13.04.2007г.)

Основни принципи в хомеопатията

Принцип на подобието (Similia similibus curentur- от лат.ез. „Подобното се лекува с подобно“). Веществата, които в измерими дози причиняват у здрав, чувствителен индивид определени симптоми, същите, предписвани в безкрайно малки дози, са премахнат подобна клинична картина у болни и чувствителни лица. Например лукът при здрави хора дразни лигавицата на очите и носа и предизвиква воднита хрема. В хомеопатията лукът  (Allium cepa) се използва именно, за да лекува подобни симптоми.

Принцип на безкрайно малките дози. Намаляването се осъществява с многократни, последователни разреждания на изходното вещество. Още Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект. Малките разреждания са ефективни при локални симптоми, а високите разреждания влияят вурху поведението и психиката на пациента.

Принцип на динамизацията. Приготвяйки хомеопатичните лекарства, Ханеман забелязал,че многократното разклащане на разтвора на едно лекарство, повишава неговата ефикасност. Този метод, известен като динамизация, се използва и до днес в производството на хомеопатични лекарства.

Принцип на персонализиране на хомепатичното лечение. Хомеопатията лекува конкретния болен и неговите индувидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и предразположението му към едно или друго заболяване. Понятието „терен“ е базисно в хомеопатията. Теренът е съвкупността от физическите, психически, поведенически и генетични особености на индивида, включително и факторите на околната среда, които оказват влияние чрез подобряване или влошаване на заболяването му.

Произход на хомеопатичните лекарства

Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Хомеопатичните лекарства от растителен произход се приготвят от свежи цели растения или части от тях. Полученият извлек традиционно се означава кат тинктура майка (ТМ). Той представлява изходна форма за получаване на различни разреждания.

Хомеопатичните лекарства от животински произход се получават от цели живи насекоми (Apis melifica-цяла пчела), части от животни и някои отрови (Lacesis mutus-отрова от ням кротал).

При хомеопатичните лекарства от минерален произход не същестуват ТМ. Те самите служат като изходен продукт за получаване на разреждания.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства – т.нар. биотерапевтици. (Tuberculinum, Pyrogenium, Pneumococcinum). Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

 

Етапи в създаването на хомеопатични лекарства. Ханеманови и Корсакови разреждания

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода, при коeто се извличат съдържащите се в растението активни вещества.Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и пречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН).

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича “динамизация”.

Използват се два метода за намаляване на концентрацията:

hahnemann_dynamizationМетод на Ханеман

Стотични разреждания по Ханеман. Означават се като СН (центизмално по Ханеман). Първоначално се взема една част от ТМ и се добавят 99 части спиртно-воден разтвор, след което сместа се динамизира. Така се получава първото стотно разреждане (1СН), в което се съдържат 1% от изходния разтвор. От полученото разреждане се взема отново една част и се добавят 99 части нов спиртно-воден разтвор, сместа се динамизира и така се получава 2СН разреждане. По същия начин се получават и следващите разреждания. Този процес е напълно автоматизиран и се извършва в специални лаборатории при спазване на строги стерилни условия.

Прието е стотните разреждания до 5СН да се означават като ниски, 9СН като средни, а от 15 и 30СН за високи.

Десетични разреждания по Ханеман. Намират широко прилжение в Германия. При този тип разреждане към една част от ТМ се добавят 9 части спиртно-воден разтвор и се получава разреждане 1DH (децимално по Ханеман), следва процес на динамизация и се преминава към следващото разреждане.

korsakov_3kМетод на Корсаков

Методът е известен още и като “методът на единственият флакон“.Използва се за производство на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Методът се състои в следното: във флакон се смесват една част от ТМ и 99 части дестилирана вода. Флаконът се разклаща енергично, след което се изпразва. Приема се, че течността, останала по стените му съдържа 1% от началния разтвор и се означава като първо Разреждане по Корсаков или 1К. Процедурата се повтаря до достигане на желаното разреждане (например 100 пъти за разреждане 100К).

След като приключи процесът на разреждане и динамизация, обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител е смес между млечна захар и обикновена захар.

От изходните вещества – 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. Те се импрегнират по т.нар. “тройна импрегнация”. с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

5-9-15-30-copy-e1423952099612След като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят – зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Хомеопатични лекарствени форми

Монопрепаратите се предлагат на българския пазар под формата на тройно импрегнирани гранули, поставени в цилиндрични пластмасови опаковки., които са различно оцветени в зависимост от разреждането: зелено – 5CH, синьо – 9CH, оранжево – 15CH и виолетово – 30CH.

Специалитетите са фиксирани комбинации, обикновено от две и повече хомеопатични лекарства, които имат определени терапевтични показания и дозировка, указани в листовката за пациента. В България се предлагат в различни фармацевтични форми: таблетки, сиропи, гел, мази, разтвор.

Показания и противопоказания за приложение на хомеопатични лекарства

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

  1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
  2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
  3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
  4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

  • Патологичните промени да бъдат обратими
  • Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Нежелани лекарствени реакции

Хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта в аптеките. Тъй като съществуват в безкрайно малки дози, практически са напълно безвредни.

Клинично приложение на хомеопатията. Избор на медикамент

Изборът и предписването на хомеопатично лекарство става след подробно снета анамнеза в хода на хомеопатичното интервю и прегледа на пациента като най-общо се базира на принципа на подобието.

За улеснение при избора на хомеопатично лекарство се използва определен алгоритъм, известен като „кръст на Херинг“ (американски хомеопат от 19-ти век). Кръстът се попълва квадрант по квадрант съобразно информацията, получена от пациента.

 

I. Патоанатомично подобие

Локализация на патологичния процес, засегнати органи, тъкани

 

II. Усещания

Как се чувствате?

Какво усещате?

 IV. Съпътстващи признаци

Какви други оплаквания имате?

III. Модалности

От какво се подобряват и от какво се влошават оплакванията Ви?

При откриване на патоанатомично подобие (квадрант 1) се отбелязва лекарството, което е специфично за съответните болестни изменения. Например при травми на меките тъкани с увреждане не кръвоносните съдове подходящ медикамент е Arnica Montana.

В квадрант 2 се уточняват усещанията на пациента.

В квадрант 3 се търсят определени модалности. Необходимо е да се изясни от какво се подобрява или влошава пациента, има ли зависимост между неговите симптоми и външни фактори. Например при лумбална болка, влошаваща се при влага, подходящ медикамент е Dulcamara.

Съпътстващите признаци (квадрант 4) са симптоми,придружаващи основното заболяване. Например при фебрилни състояния,  ако кожата е суха, зачервена, пациентът изпитва силна жажда, подходящ медикамент е Belladonna.

При хроничните заболявания, наред със симптоматичните лекарства, се назначават и „теренни“ лекарства (поликрести), които имат дълбоко действие върху организма. Те се изписват във високи разреждания (15 СН, 30СН) обикновено веднъж седмично по 10 гранули. Например: случай на жена на средна възраст, с реактивна депресия след загуба на близък човек, оплаква се от чувство за задушаване, „топка в гърлото“, чести въздишки, сърцебиене, повишена чувствителност, подходящ медикамент е Ignatia amara.

Изборът на разреждане се определя от степента на подобие между патогенезата на хомеопатичния медикамент и оплакванията на пациента. Колкото е по-голямо подобието, толкова и разреждането е по-високо. Ако подобието е на ниво локални симптоми, се избират ниски разреждания (5СН), при подобие на ниво общи симптоми, се избират средни разреждания (9СН). При подобие на ниво психика, цялостно поведение на пациента, се избират високи разреждания (15-30СН).

Прием на хомеопатичните лекарства

Препоръчително е хомеопатичните лекарства да се приемат на „чиста уста“ т.е да се вземат поне 20 мин преди или след хранене като се поставят под езика без да се дъвчат до пълното им разтваряне. Желателно е да се избягват непосредствено след приема кафе, чай, продукти, съдържащи мента като пасти за зъби, дъвки.

Лечението с хомеопатични медикаменти не изключва тяхното съвместно приложение с алопатични лекарства. Не се самолекувайте!

 

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

  1. Ив.Енев „Практическа хомеопатия“, издателство „Изток-Запад“
  2. Материали на Европейската школа по клинична хомеопатия
  3. Ив. Ламбев, Н. Бояджиева, „Фармакология за студенти по медицина”, издателство „Арсо“
  4. Материали на Българската медицинска хомеопатична организация
  5. Материали от интернет

 

Планковете (японска дъска): тайната за стегнат корем

download„ Тялото не е създадено, за да се свива или навежда отново и отново; то е създадено, за да оказва съпротивление на сила”.

Планкът е статично упражнение, при което се задържате в позиция на модифицирана лицева опора, като тежестта е на пръстите на краката ви и на предмишниците. Тялото ви образува права, успоредна на земята  линия от врата, чак до глезените.  Ако сте начинаещи, може да се опитате да задържите в позиция на планк , започвайки от 20сек., докато успеете да задържате до 60сек.

Планкът е едно от най-ефективните упражнения за стягане на корема и подобряване на стойката. Извършва се без необходимост от уреди, изисква малко време и дава невероятни резултати за сравнително малко време.

Това, което трябва да направите, е да заемете позиция за лицева опора с поставени на земята длани и лакти, сгънати под 90°. Упражнението се състои в това да задържите в тази позиция продължително време (колкото можете по-дълго).

Планкът може да изглежда като едно съвсем просто упражнение, но от него има много ползи за тялото и за формата ви. От значение е обаче да изпълнявате упражнението правилно. Избрахме 10 причини, които ще ви убедят, че е добре да правите планка най-малко всяка сутрин.

1. Просто и статично упражнение

На първо място може да го правите у дома и без специална екипировка, но по-важно е да усвоите как точно да задържате тялото си за определ;ен период от време във въздуха, като се подпирате само на лакти и пръстите на краката си. Лактите ви трябва да са точно на ширината на раменете ви. За да постигате напредък, трябва всеки ден да увеличавате времето на задържане в тази позиция с 30 секунди.

2. Лесно се променя

Има няколко варианта на планк, които оформят различните мускули на тялото – страничен планк, повдигащ планк, планк с единия крак, кардио планк.

3. Не се изисква специална екипировка и уред

Все пак, за тези, които искат да направят планка по-трудно упражнение, може да използвате топка за основа. Резултатите с нея ще са по-бързи, но упражнението е по-трудно заради трудния баланс на равновесие. Може да търкаляте топката напред и назад – така ще работите върху коремните мускули и тезиу на ръцете. Задържайте раменете си точно над сгъвката на лактите.

4. Планковете изгарят повече калории

С тяхна помощ ще укрепите мускулите си в различните групи – крака, ръце, глутеуси. Планкът е много ефективно упражнение за изгаряне на мазнините в коремната област. За да имате по-голема ефект, комбинирайте планка с упражнения.

5. Планковете увеличават гъвкавостта

С тяхна помощ разтягате много добре мускулите на гърба и на краката. Докато изпълнявате упражнението, сводовете на краката се опъват силно, а това въздейства на мускулатурата на прасците и на задната част на бедрата. Страничните планкове помагат за разтягането на страничната коремна преса.

6. Планковете подобряват баланса на тялото

За да подобрите общия баланс, добре е да правите планк с топка и страничен планк. Те са истинско предизвикателство за неопитните, с редовни занимания ще постигнете невероятни за вас резултати. Практикуването на планкове помага за стягането на коремната област, на горната и на долната част на тялото, както и на силата на мускулите в тази част.

7. Помагат за плосък корем

Планкът работи върху всеки мускул от коремната ви област – напречни, вътрешни, външни, на гърба и на бедрата. Това помага да подобрите общата стойка на тялото си.

8. Планкът помага за подсилване на мускулите на гърба

Ето защо след известно време практикуване на планкове ще почувствате гърба си по-изправен – мускулите му ще са по-силни. Планковете предотвратяват дегенеративни заболявания на дисковете, който е един от най-често срещаните проблеми на гърба. Планковете подсилват долната част на гърба, което ще ви помогне да се избавите от болките между плешките, които се появяват при продължително заседяване.

9. Планковете са безопасно упражнение

Това е статично упражнение, което обаче трябва да сте сигурни, че изпълнявате правилно. Много атлети, които тренират за бягане на дълги разстояния изпозлват планковете като превантивна мярка срещу претоварване по време на тренировките си.

10. Повдигат перфектно глутеусите,оформят раменете и краката

Дори и да изпълнявате класически планк, добре е да бъдете редовни – само така ще забележими резултати в мускулите на гърба, раменете и краката. За по-бързи резултати, може да изпълнявате планкове с повдигане на единия крак. Планковете оформят и мускулите на бицепсите и трицепсите и са чудесен начин на общо тонизиране.


Преден планк

Това упражнение помага за увеличаване на силата и издръжливостта на стабилизиращите мускули на корема и торса.

Изпълнение

Заемете положение за лицева опора, само че вместо на длани, застанете на лакти. Това е т.нар. лакътна опора. Важно е лакътните стави да са сгънати на 90 градуса и лактите да са поставени точно под раменете. От тази позиция стегнете дупето и корема. Горната част на тялото трябва да е хоризонтална, не позволявайте на кръста да пропада надолу. Задръжте за около 30 сек. Починете си малко и опитайте отново.

plankСтраничен планк

Това упражнение също помага за увеличаване на силата и издръжливостта на мускулите на корема, като има по- голямо отношение към косите ( страничните) коремни мускули.

Изпълнение

Легнете на пода на една страна. Сгънете лакътната става на 90 градуса и се подпрете на лакътя, като по този начин само предмишницата остава на пода. Торсът трябва е повдигнат. Краката са изпънати, а ходилата са едно върху друго. Стегнете мускулите на дупето и корема. Повдигнете дупето до момента, в който всички части на тялото ви (ходила, бедра, таз, торс и глава) застанат в една линия. Не позволявайте на дупето или на бедрата да пропадат надолу. Задръжте в тази позиция за около 30 сек. Повторете на другата страна.

Как да коригирате петте основни грешки при изпълнение на планк:

Грешка №1: Долната част на гърба се спуска надолу
Коригиране: Вместо да поставяте на риск долната част на гърба чрез спускане на дупето надолу, стегнете корема, представяйки си, че се опитвате да докоснете пъпа към гръбначния стълб! Това ще ви помогне да държите торса си изправен и кръста ви ще бъде в безопасност. Ако искате да бъдете перфектни, помолете ваш приятел да постави дълга дръжка от метла или друг дълъг подобен на този предмет на гърба ви, като вие се стараете да правите контакт с него с главата, плешките, дупето ви и прасците, което е гаранция, че сте изправен идеално.
Грешка №2: Вдигате дупето си твърде високо
Коригиране: При изпълнение на планк, вие не трябва да изглеждате сякаш сте заели йога поза „Куче гледащо надолу“. За да ангажирате наистина корема си, който е основната цел на упражнението, вие трябва да държите гърба си успоредно на пода. Нито прекаленото повдигане на дупето нагоре, нито спускането му ниско до земята може да ви осигури това напрежение в коремните мускули, както когато сте идеално изправен от главата до петите и именно силните усилия са гарант за правилното ви позициониране.
Грешка №3: Позволявате на главата си да пада надолу
Коригиране: Много често, изпълняващите упражнението се фокусират върху запазването на права линия от гърба до бедрата и спират да мислят за позицията на главата. Тя слиза надолу, което води до изпъване на гръбнака и създаване на напрежение в него. Погледът ви трябва да е към пода, на около 30 сантиметра пред ръцете ви, което дава възможност на врата ви да остава в неутрална позиция.
Грешка №4: Забравяте да дишате
Коригиране: В човешката природа е да задържа дъха си, когато е напрегнат за определен период от време. Но, спирането на притока на кислород може да ви донесе световъртеж или гадене, които са неприятни в най-добрия случай и опасни в най-лошия.
Грешка №5: Твърде много се съсредоточавате върху хронометъра
Коригиране: Качествените резултати при изпълнение на планк са правопропорционални на количеството време, което сте останали в позицията. Когато обаче развалите правилната форма поради умора, още в същата секунда трябва да спрете хронометъра. Няма никакъв смисъл да продължавате да гледате времето и да се измъчвате, само и само да издържите повече. В този случай, вие не сте ефективни и резултатите са нулеви. Ето защо, мислете за правилната форма, само тя и единствено тя ви носи ползите, когато започнете да мислите за изминалото време, вие несъзнателно губите връзката между ума и мускулите и провала веднага чука на вратата.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.framar.bg, www.elle.bg, www.ladyzone.bg, www.diana.bg и др.

Лечението с вендузи- сигурен помощник на лекаря в терапията на различни заболявания

venduzi-(4)-28586-500x334Като всички алтернативни методи на лечение,съвременната медицина отдава все по-малко значение на вендузотерапията като ефективна терапия на заболявания от най- различен характер. Наистина, дори за специалистите, занимаващи се с тази методика е прекалено да се вярва, че
единствено с помощта на „малката чашка“ пациентът ще се вдигне на крака и ще забрави за болките. Именно поради тази причина искам да направя предварителна уговорка, че лечението чрез вендузи е изключително допълнение към цялостния комплекс за лечение на различни по вид и тежест заболявания.

За да можем максимално адекватнcuppingо да разберем смисъла на този вид терапия бих желал първо да се запознаем с нейната история. Данни за употребата на вендузи съществуват от най- дълбока древност. Интресното е, че въпреки всеобщото мнение за произхода на методиката от древната китайска медицина, първите описани случаи датират от преди 5000 г. от Древен Египет.Смята се, че първоначално са се ползвали релаксиращите свойства на вендузите- един вид „древна спа- процедура“, мобилизираща тялото и духа. Кой е бил първоизточникът няма толкова голямо значение, но е факт, че основоположниците на Китайската медицина са проучили из основи ефектите на терапията и до днес я използват като незамениема част от своите терапевтични методи. Със сигурност малко по-късно и обичащите живота римляни са взаимствали процедурата. От една страна при тях е била използвана като лечебно средство (особено при настинки и проблеми с гърба), но от друга страна е станала  „козметична процедура“, подобряваща тонуса на тялото. Във времето много народи и нации са се възползвали от ефектите на вендузотерапията, докато стигнем до наши дни, където тя присъства както във физиотерапевтичната , курортологията и балнеологията, козметиката , така и в холестичната медицина . Като заключение можем да си направим извода, че развиваща се във времето и допълвана от новите научни познания на съвременната наука, вендузотерапията е запазила първоначалните си „зони на действие“, а именно лечение и отпускане на организма.

Какво представлява вендузата ? На този въпрос почти всеки без да се замисля би могъл да отговори, което е още едно доказателство за популярността на този метод. Първоначално тя се е изработвала от животински рог, който обаче поради недостатъчно гладките си долни повърности и невъзможността на древния лечител за фина допънителна обработка е отстъпила пред керамичните и глинени разновидности. Древните лечители са разбрали, че за да има ефект е необходимо създаването на максимален вакуум между чашката и човешкото тяло.

-fire-cup-glass-jars-various-dimensions-code-v4Значително по-късно започват да се произвеждат масово вендузите и от стъкло, които са познати и на съвременния човек. Те остават може би най-ефективните и употребявани от специалистите. Големината им също варира, като има голямо значение както от зоните, за които се употребяват, така и от желания от терапевта ефект. През последните години се произвеждат и пластмасови, и силиконови, но техните качества са спорни и много малко от терапевтите, занимаващи се с тази методика прибягват до тях.

Какви са ефектите на вендузата ?

Този въпрос е значително по- труден и може да получи голям брой различни отговори, спрямо различните теории, зависещи и от възможностите на науката да проучва и изследва. Интересното е, че за разлика от разнопосочните мнения за много други видове терапии, някои, от които са и взаимноизключващи се, при вендузотерапията всички теории само се допълват и развиват. Най- общо можем да разграничим 10 различни ефекта/ теории, а именно:

  1. Източна теория (Теория на 5 елемента). Най- древната от всички. Смятало се е, че благодарение на нагряването на вендузата в нея се вкарва енергия чрез един от петте елемента, а именно огън. Така се внася лечебна „Ян“ енергия, която помага на тялото да се активира.
  2. Механична теория. Благодарение на вакуумът, който се създава, успешно се отделя кожата от подкожието. По този начин се възпрепядстват всякакъв по вид застойни процеси. При тази теория вендузотерапията се явява един вид масажна техника.
  3. Циркулаторна теория. Може би най- широко приеманата от всички. Благодарение на процесите, възникващи под влияние на вендузата, в участъка, в който е поставена се повишава кръвообръщението. Благодарение на това, до клетките достига повече кислород и хранители вещества, а по- лесно се отделят отпадните продукти на обмяната.
  4. Физиологична теория. Част от циркулаторната. Доказано е, че при различни по вид патологични процеси в организма на човек се образуват токсини с изключително неблагоприятно влияние. Смята се, че чрез процеса на физична детоксикация тези токсини се изтеглят посредством вендузата и процесите, свързани с тях се прекратяват.
  5. Биохимична теория. Тя също може да се разглежда като част от циркулаторната и приема, че се повишава кислородната сатурация (насищането с кислород) на клетките, благодарение, на което се ускоряват оздравителните процеси.
  6. Електрохимична теория. Според нея се променят електрическите потенциали на клетъчните мембрани, като по този начин се променя тяхната пропускливост.
  7. Електрическа теория. Тя гласи, че се променя йонното равновесие и като следствие от това се променя проводимостта в тъканите.
  8. Рефлексогенна теория. Тя приема, че се действа рефлекторно на органите според зоните на Захарин- Хед. Те са ограничени участъци по кожата, при които с възбуждането на патологично огнище в сегментарния апарат на гръбначния мозък, възниква кожна проекция в зоната, инервирана от съответния сегмент. Чрез вендузата се въздейства по обратния път- от кожата към гръбнака.
  9. Теория на патофакторите. Леко абстрактно виждане, според което чрез вендузата се изтеглят патологичните вибрации от студ, вятър и влага.
  10. Хормонална теория. Тя гласи, че след разпад на някои клетки се отделят некрохормони, които от своя страна имат мощно стимулиращо действие в разработването на анти-тела към патогените за огранизма.

Лично аз смятам, че се упражнява съчетано действие, в което имат най-голямо значение имат повишаването на кръвообръщението, насищането на клетките с кислород, засилване на отделянето на отпадните продукти, промяната на електическите потенциали на кл. мембрани и рефлекторното въздействие по зоните на Захарин- Хед.

venduzi-(3)-28589-500x0Методи на използване на вендузата

Най-общо могат да се откроят четири основни начини на работа във вендузотерапията, а именно:

  1. Фиксиране на вендузите в определени области. При този метод вендузите се поставят на определени места по повърхността на човешкото тялото и се оставят за известен период от време без да се докосват нито от лекаря, нито от пациента. Интересен феномен е, че в областите, в които има патологични изменения, вендузата веднага засмуква и престоява доста време, докато в незасегнатите области, тя може да падне почти веднага. Този метод е най-широко застъпен и лично според мен с най- голяма ефективност, стига разбира се да се използва от професионалист.
  2. Плъзгане/ масаж с вендуза. Интересен метод, чрез който първоначално зоните на въздействие се обработват с масажен или друг вид крем, за да се подпомогне плъзгането на вендузата. Лекарят плъзга вендузата по повърхността на тялото, което води до отпукане на подлежащата мускулатура. Лично аз не препоръчвам този метод от една страна поради кожните особености на всеки пациент ( бемки, обриви, рани), а от друга страна, макар и прецизно извършена при тази процедура малко или много се нарушава вакуума, а съответно и действието на вендузата. Смятам, че правилно поставената и фиксирана вендуза, за правилен период от време е значително по- ефективна.
  3. Поставяне на голям брой малки по размер вендузи и бързото им преместване от зона на зона. Използва се главно от руските медици. Този метод се използва за заболявания на гръбначния стълб и се характеризира с позициониране на вендузите по самия гръбнак. Вендузата престоява малко (около 10-15 сек.), след което бързо се променят местата им за залавяне.
  4. Съчетано използване на вендузите с други методи. Тук вариациите са много и ще разгледаме само някои от тях. Има специалисти използващи съчетано вендузотерапия с иглотерапия, като на мястото на поставяне на вендузата, поставят и игла. Според мен в по- голямата част от случаите конкретните точки на действие на иглотерапията и вендузотерапията не съвпадат и от тяхното съвместно действие няма по- добър резултат. Съчетаването на вендузотерапия с билкотерапия (престой на вендузите в билкова смес или директното поставяне на билки във вендузата) също няма логична медицинска обосновка, но няма и да навреди. Терапевти, вече част от холестичната медицина, използват и съвместно вендузотерапията и кристалолечението, като в мястото на поставяне на вендузата, слагат и кристал. Също доста впечатляващ пациента,но и не твърде научно- обоснован метод,

drugi-opasnostiПротивопоказания

Като всеки метод на лечение, вендузотерапията също има своите противопоказания и състояния, при които трябва да се действа с особена предпазливост от страна на терапевта.

  1. Възпалително заболяваня по кожата и образувания с неясен произход (рани, язви, бенки, брадавици). При наличие на рани, обриви или бенки, вендузата не бива да се поставя в засегнатите участъци, защото може допълнително да усложни наличните изменения.
  2. Заболявания на сърдечно- съдовата система. Трябва предварително пациентът да се разпита за наличие на хипертония, степен и медикаментозно лечение. Всички процеси, свързани с нарушения на кръвотока трябва да се прецизират и да се прецени риска за лекувания.
  3. Възпалителни заболявания на вътрешните органи. При тях,поставени в конкретна зона на тялото, имаща отношение към заболелия орган, могат да се появят много и различн нежелани странични реакции.
  4. Онкологични заболявания. Трябва да се знае вида на заболяването, стадия и да се снеме подробна анамнеза за състоянието на пациента.
  5. Остри хирургични състояния. Отново подробно снетата анамнеза за оплакванията и техния характер, ще помогне на лекаря да прецени колко е спешно състоянието и как да се процедира.
  6. Бременни жени. Въпреки многото и различни мнения, според мен вендузотерапията не бива да се прилага при жени в напреднала бременност.
  7. Състояния, свързани с повишена температура. Практиката показва, че първо трябва да се овладее причината за повишената температура и едва след нормализирането й да се прибегне към вендузотерапия.

Като всяка терапия и тук е възможна появата на странични реакции от провежданото лечение. Все пак всеки човек има индивидуални особености, които трябва да се имат в предвид от лекаря, за да може да реагира адекватно в различните ситуации. Най- често пациентите могат да се оплакват от главоболие, световъртеж, задух и стягане в областта на гърдите или гадене. При такива случаи е необходимо процедурата да се преустанови и да се даде почивка на лекувания.

Препоръчително е след всяка процедура пациентът да се остави да почине около 10 минути,преди да се премине към друга методика или да си тръгне.

Нормално е, след проведаната процедура, в зоните, където е била поставена вендузата да останат различни по цвят и интензивност на оцветяването следи. Те са във формата на кръг и пряко колерират с големината и формата на вендузата. Цветът  им може да бъде от червеникъв до тъмно син и не бива да притеснява пациентите. В повечето случаи, в зависимост от индивидуалните особености на кожата, преминава за 7-10 дни.

Зimagesаболявания, подходящи за вендузотерапия

Нашата практика е свързана най- вече със заболявания, засягащи гръбначния стълб и нервната система и именно поради тази причина, най- широко застъпени са процедурите в тази област, а именно:

  1. Заболявания на опорно- двигателната система: болки в областта на гръбначния стълб, раменна и тазобедрена става, ошипяване, неясни болки в областта на тила, свързани с главоболие и схванатост. Атрозна болест- гонартроза, коксартроза. Травми от претоварване.
  2. Заболявания на нервната система– дискова херния, дископатия, плексит, радикулит,ишиас, лумбаго, различни по произход и локализация невралгии.

При този вид заболявания имаме голям опит и наблюдения. Тук вендузотерапията е незаменимо допълнение към мануалната терапия и медикаментозното лечение за бързо и продължително повлияване на болковия синдром.

  Други патологични състояния, които могат да се повлияят от лечението чрез вендузи са както следва:

  1. Дихателна система-обикновени настинки, бронхит, бронхиална астма, бронхиолит, хронична кашлица, стрес- обусловено стягане в гърдите, придружено с кашлица и чувство за задух. Спорни са разултатите при пневмония и туберкулоза като спомагатлно лечение, като при тях препоръчваме консултации със специалист- пулмолог.
  2. Храносмилателна система– гастро- езофагеален рефлукс, гастрит, стомашна и дуоденална язва, колит, затруднена дефекация. Съчетаването на вендузотерапията с правилен хранителен режим и медикаментозно лечение от специалист- гастроентеролог, спомага за по- бързото възстановяване на пациентите.
  3. Обща релаксация- използва се за отпускане и тонизиране на кожата и мускулатурата, премахване на хроничната умора, както и общо укрепване на организма. Добра ефективност при лечението на целулит, както и всички състояния предизвикани от стресови фактори.

Нямаме опит при използването на вендузотерапия при заболявания на сърдечно- съдовата система,тъй като в по- голямата част от случаите при подробно снета анамнеза и съпоставяне на рискове: ползи, сме преценили за излишно да се използва вендузотерапия при този вод пациенти.

От всичко написано, можем да си направим следните изводи:

  1. Лечение чрез вендузи е сигурен помощник на лекаря в терапията на различни по вид заболявания, но то е само допълнение към основното лечение и добро средство за профилактика.
  2. Ако сте решили да преминете към този алтернативен метод е необходимо поне първия път да се консултирате с лекар, за да се прецени състоянието, ползите и рисковете, които крие лечението ви.
  3. Дори да сте преминали курс на лечение при конкретен лекар и да са ви направили подробна програма за домашно лечение чрез вендузи, всяка промяна в състоянието или особено чувство трябва да се обсъди с лекуващия.
  4. Спокойно след консултация,може да бъдете обучени вие и близките ви, как да провеждате самостоятелно лечение в домашни условия.

Автор: д-р Николай Кехайов

Да облекчим астмата с хомеопатия

vidove_bronhialna_astma

Астма (от гръцки άσθμα, ásthma, “panting”) е често срещано възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с обратима обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм. Симптомите включват хрипове, кашлица, стягане в гърдите и недостиг на въздух.

Астмата се причинява от генетични фактори и фактори на средата. От тях зависи тежестта на астмата и дали симптоматиката ще се повлияе от терапията. Взаимовръзката между тези фактори е сложна и не напълно изучена.

Един от най-важните доказани рискови фактори за развитие на астма са развитие на някое от т.нар атопични заболявания (атопичен дерматит, сенна хрема). Наличието на някое от тях повишава риска за развитие на астма до 3-4 пъти, в сравнение с останалата част от популацията. Деца на възраст между 3 и 14 години, с позитивен кожен тест за алергия и повишени нива на IgE в кръвта, имат повишен риск за развитие на астма. При възрастни към колкото повече алергени има доказана чувствителност, толкова по-голяма е вероятността от развитие на астма.

Повишаването на заболеваемостта от астма през последните десетилетия се свързва и с епидемията от затлъстяване, набираща сила в развитите страни.

Предполага се също наличие на връзка между развитието на болестта и много фактори на околната среда и индивидуалното развитие, особено при деца:

  • Тютюноушенето на майката по време на бременността и след раждането се свързва повишен риск от развитие на астматични оплаквания по време на детството;
  • Замърсяване на въздуха в големите градове, вследствие на трафика;
  • Повишени нива на озон в атмосферата;
  • Вирусните инфекции може не само да усложнят налична астма, но и да я предизвикат;
  • Стресът рядко предизвиква директно развитието на астма, но увеличава чувствителността на имунната система към алергените и дразнителите;
  • Употребата на антибиотици в ранно детство води до нарушения в развитието на чревната флора, откъдето се нарушава нормалното развитие и узряване на имунната система. При деца, предразположени към атопични заболявания тези нарушения биха могли да отключат различни алергии, включително астма (вж. Хигиенна теория);
  • Респираторни инфекции като риновирусни, хламидийни (Chlamydia pneumoniae), коклюшни и др. могат да усложнят съществуваща астма; според други теории инфекции на долните дихателни пътища в ранно детство (бронхиолит, пневмония) могат директно да откючат астма;
  • Някои лекарства като бета-блокери могат да отключат астма при предразположени индивиди;
  • DEHP (diethylhexyl phthalate) – съставка, използвана в строителните материали. Метаболитът, който се получава при хидролизата му, се нарича MEHP (Monoethylhexyl phthalate). Той имитира медиаторите на възпалението и причинява симптоми, подобни на астма;

В повечето случаи отключващите фактори за такъв пристъп са няколко:

  • У дома – домашен прах, акари, кучешки и котешки косми, хлебарки (изпаражнения, части от мъртви насекоми), плесени, парфюми;
  • Навън – замърсявания на въздуха, особено прахови частици и влага;
  • Вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.

img_toolsКакви са болестните промени?


Патогенезата е добре проучена при атопичната астма. При контакт с алергена в организма се развиват последователно ранна и късна алергична реакции, всяка от които се медиира от ИгЕ и се характеризира с участието на различни клетки и медиатори.

Специфични клетки за ранната алергична реакция са мастоцитите. При контакта на алергена с предварително синтезираните в организма ИгЕ, настъпва дегранулация – освобождаване на гранули от мастоцитите, съдържащи различни медиатори. При това се отделят хистамин, простагландини, левкотриени и други биологично активни вещества, които предизвикват острия астматичен пристъп – бронхоспазъм, оток на лигавицата, отделяне на жилав секрет. Това е ранната алергична (астматична) реакция, която се развива в рамките на първите 20-30 мин. от контакта с алергена.

Основна роля в късната алергична реакция играят еозинофилите. Тя се развива между 6-12 часа от контакта с алергена. Еозинофилите отделят токсични медиатори, които са отговорни за увредата и хроничното възпаление на респираторния епител. Т.е. докато ранната алергична реакция е отговорна за астматичния пристъп, то късната алергична реакция води до подостро и хронично алергично възпаление, което е характерно за хроничната бронхиална астма. Това възпаление води до хиперреактивност на бронхиалната лигавица и към неспецифични дразнители от околната среда.

images Какви са симптомите?


Основните симптоми вкючват:

  • Пристъпно възникващ задух;
  • Сухи свиркащи хрипове при издишване (експираторен стридор);
  • Мъчителна дразнеща кашлица;
  • По време на пристъпа болният седи изправен с ръце подпряни на коленете в принудителна поза (ортопнея). Видимо се ангажира дихателната мускулатура на гръдния кош;
  • Удължено време на издишване;
  • Редуване на коремно и ребрено дишане (дихателен алтеранс) при изтошение на болния;
  • Учестен пулс (тахикардия);
  • Оскъдни жилави стъкловидни храчки ;
  • ГЕРБ – често съпровожда астмата, като възниква поради нарушението във функцията на храноппровода поради увеличение в обема на белите дробове по време на пристъпи;

Framar-kashlicataКласификация

Клиничната класификация има за цел да даде представа на лекарите за силата и тежестта на бронхиалната астма. Тя се определя от няколко фактора – честота на симптомите, оплаквания по време на сън, ФЕО1 и употреба на препарати за купиране на остри пристъпи (бързодействащи бета 2 агонисти).

Клинична класификация
Тежест при пациенти над 12 години Честота на симптомите Оплаквания през нощта %ФЕО1 ФЕО1промяна Употреба на бързо действащи бета2-агонисти (при нужда)
интермитентна ≤2 седмично ≤2 месечно ≥80% <20% ≤2 седмично
Лека персистираща >2 дневно, но не ежедневно 3-4 месечно ≥80% 20–30% >2 дневно, но не ежедневно
Средна персистираща ежедневно >1 седмично 60–80% >30% ежедневно
Тежка персистираща През целия ден Чести (до 6-7 седмично) <60% >30% по няколко пъти на ден

Астмата би могла също да се раздели и на атопична или неатопична в зависимост от това дали се провокира на алергична основа или не.

Астматичен пристъп:

Рязко настъпил пристъп, характеризиращ се с недостиг на въздух, хрипове и стягане на гръдния кош се нарича астматичен пристъп. При някои хора пристъпът може да се прояви само с кашлица.
Други прояви по време на астматичен пристъп могат да бъдат напрягане и участие на допълнителни мускулни групи в дишането (шиини, гръбни, междуребрени), може да се усети т.нар. парадоксален пулс (пулс, който отслабва при вдишване и се засилва и учестява при вдишване – получава се от притискане на сърцето в гръдната кухина), поради форсирането на въздуха и затрудненото дишане в гръдния кош остава много въздух и той се “издува”. Поради липсата на кислород може да се наблюдава посиняване на кожата и ноктите.

Астматичен стаус (Status asthmaticus):

Астматичния стаус е много опасно състояние, което се получава, когато острия астматичен пристъп не може да се овладее с използването на бързодействащи бета2-агонисти. Някои лекарства като неселективните бета-блокери, използвани в кардиологията, могат да предизвикат фатален астматичен статус.

Астма, предизвикана от физически усилия:

Астмата е често срещана сред атлетите. Причините са малко известни на науката. Според изследване на участници в олимпиадата през 1996 в САЩ 10% от участниците са били на терапия за астма. Спортове като колоездене и бягане на далечни разстояния се свързват с по-голяма честота на болестта, за разлика от спортове като вдигане на тежести и гмуркане.

Астма, предизвикана от фактори на работната среда:

Астмата е много често срещано професионално заболяване. Най-застрашени са работещите в брашнената, месопреработвателната, както и навсякъде, където има замърсители и прахови частици във въздуха.

images (1)Как се поставя диагноза?


Диагнозата се поставя на базата на изразената клинична картина по време на пристъп и резултатите от провокационния тест в ремисиите.

Бронхиалната астма е епизодично заболяване и извън пристъпите може да няма отклонения в белодробната функция.

  • В такива случаи се прибягва до т.нар провокационен тест. При този тест се инхалират препарати които имитират астматичен пристъп. При положителна реакция се наблюдава спадане на ФЕО1 до 20%;
  • Тестове за алергии;
  • Имунологична диагностика – концентрацията на IgE се повишава при чувствителност към алергени. При сенсибилизация към един антиген стойностите са в норма.

С какво може да се обърка?


Заболяванията, от които най-често трябва да се различи астмата са:

  • Хроничен обструктивен бронхит;
  • Кардиална астма;
  • Задух при бронхиални емболии;
  • Задух при обструкция в горните дихателни пътища – фаринкс, ларинкс, трахея;
  • Спазъм на ларинкса – получава се психични заболявания;
  • Пневмоторакс;
  • Хипервентилация;

6ffba33311Как се лекува?


Лечението на астмата е следното:

Лечение на причината – възможно е в редки случаи, главно при алергична астма, където се избягват алергените или се извършва хипосенсибилизация;

Противовъзпалително лечение:

  • Кортикостероиди – използват се в извънпристъпния период, като притежават антиалергично и имуносупресивно действие;
  • Антилевекотриени – при 50% от пациентите са неефективни. Ако не се постигне ефект в първите 1-2 седмици, впоследствие също остават неефективни;
  • Кромони.

Изброените групи медикаменти се наричат още контролиращи възпалението медикаменти – Controllers.

Бронходезобструктивно лечение (дезобструкция – премахване на обструкцията на бронхите, тяхното стеснение, вследствие на алергичната реакция). Това се постига с:

  • Бета2-агонисти;
  • Метилксантини;
  • Антихолинергични медикаменти.

Изброените групи медикаменти се наричат още облекчаващи бронхиалната астма средства – Relievers.

Как да се предпазим?


Малко е известно за предразполагащите към астма фактори. По тази причина не са напълно ясни методите, които да предотвратят настъпването й. Някои от тях включват:

  • Предотвратяване на досега с тютюнев дим преди и след раждането;
  • Кърмене на бебето – по този начин, както и с отстраняването на всякакви домашни животни може да се постигне до 50% намаляване на астматичните заболявания в по-късна възраст;
  • Предотвратяване на респираторни инфекции според хигиенната хипотеза;

Какви са препоръките, след поставяне на диагнозата?


При вече диагностицирана астма, препоръките са следните:

  • спиране на тютюнопуенето;
  • отстраняване на алергена при сезонна алергия с полени;
  • предпазване от студен въздух, мъгла, прах, професинални вредности;
  • профилактика на инфекциите;
  • имунизация срещу пневмококи и грип;
  • лечение на ГЕРБ;
  • избягване на прекомерните физически натоварвания;
  • остраняване на алергена при алергия към домашен прах и акари.

downloadХомеопатично лечение на бронхиална астма

Хомеопатията има за цел да стимулира собствените оздравителни възможности на организма като използва много малки дози от вещества, които предизвикват съответни симптоми. Има голямо разнообразие от хомеопатични лекарства за астма. Те са ефективни и без странични ефекти, когато се предписват от квалифициран хомеопатичен лекар. Друго тяхно предимство е, че могат да се използват във всяка една възраст, дори и при деца и бременни. През последните години има публикувани проучвания, че повсеместно използваните за лечение на детска астма кортикостероидни помпички, забавят и дори намаляват израстването на ръст при децата. Подобни нежелани ефекти липсват при лечение с хомеопатия.

Преди да получите хомеопатично лечение, ще трябва да отговорите подробно на редица въпроси не само относно Вашата астма, но също и за предишни заболявания – лични и в семейството. Вашият случай винаги е много по-различен от този на друг човек с астма. И лечението, което ще получите, трябва да “пасва” на особеностите на Вашите оплаквания. Използват се два вида хомеопатични лекарства – едните са за бързо облекчаване на симптомите, а другите за дълготраен контрол на астмата.

В началото хомеопатичното лечение винаги би трябвало да се предписва едновременно с традиционното лечение, особено ако пациентът отдавна го приема. Дозите на конвенционалните лекарства се намаляват много бавно и постепенно от лекаря едва след като астмата е под контрол. При повечето случаи на лека и средно тежка астма традиционните лекарства могат да бъдат спрени 3 до 6месеца след започване на хомеопатично лечение.

Някои от най-често предписваните хомеопатични лекарства са:

  • Антимониум тартарикум – тежък астматичен пристъп – пациентът трудно си поема дъх, влажна кашлица с много трудно отхрачване; блед или цианозиран, отпаднал.
  • Арсеникум албум – нощни астматични пристъпи (между 1 и 3ч.); Пациентът е силно притеснен от недостига на въздух и свиркащото дишане; лекарството е подходящо за тревожни и възбудени пациенти. Кожни алергии (екзема, уртикария).
  • Арсеникум йодатум– сезонни астматични пристъпи, предизвикани от алергия към полени. Пристъпите са по-често нощем, след продължителен контакт през деня с полен. Пареща алергична хрема, разраняваща носа.
  • Блата ориенталис – алергична астма; основният провокиращ фактор на астматичните пристъпи е контактът с домашен прах и акари; тежък задух с обилно отделяне на храчки.
  • Дулкамара– алергия към влага и плесени. Тежки астматични пристъпи, провокирани от дъждовно време, мъгли или престой в помещение, в което има мухъл или влага.
  • Ипека – задушаваща спастична кашлица с гадене и повръщане; чист, необложен език; често приложение при лечение на детска астма.
  • Калиум карбоникум – нощни астматични пристъпи (между 2 и 4ч.); задухът се облекчава, ако пациентът се наведе напред и се облегне с лакти върху коленете; уморен, отпаднал пациент.

 

 Изтоници: www.medik.bg
                           www.homeopathytoday.eu