Tag Archives: габриела кехайова

Мануалната терапия-сигурно безоперативно и безболезнено лечение на болести на опорно-двигателния апарат с траен ефект!

История на мануалната терапия

“Това е старо изкуство. Към тези, които първи са го открили, изпитвам най-голямо уважение, както и към тези, които идват след мен и които със своите открития ще допринесат за по-нататъшното развитие на изкуството да се лекува по естествен начин. Нищо не бива да отбягва от окото или ръцете на способния лекар, за да може да оправи на операционната маса плъзнатите прешлени без вреда за болния…щом като манипулацията е извършена по правилата на изкуството, не може да се достигне до вреда”.

Хипократ, V в. пр.н.е.

media/images/chiropractice-01.jpgМануалната медицина е толкова стара, колкото старо е и човечеството. От най-древни времена болните са се доверявали на изпитани методи, които могат единствено чрез изкуството на ръцете и познанието на анатомията, да манипулират върху гръбначния стълб и да облекчат и премахнат страданието.

Още от 4000 г. пр. н. е. са открити релефи, папируси и други археологически находки, свидетелстващи за възникването и развитието на тази наука в Месопотамия, Китай, Египет и Тайланд. Доста по – късно, около 500 г. пр. н. е. “бащата на европейската медицина” Хипократ, Аристотел и Гален са оставили множество писмени доказателства за важността, която имат манипулациите върху гръбнака, както за лечението на конкретни заболявания, така и за общото здравословно състояние на организма.

media/images/chiropractice-03.jpgПрез 1874 г. в Криксвил, САЩ Andrew Still основава първото медицинско училище за остеопати. Студентите не са завършили медици, обучението трае 2 години, през които усвояват различни методики за манипулации върху гръбначния стълб. Остеопатите отдават по-голяма стойност на функционалните смущения, като предпочитат при манипулациите дългите лостове в човешкото тяло (глава и крайници), но могат да въздействат целенасочено на един-единствен двигателен сегмент.

media/images/chiropractice-04.jpgПрез 1895 г. D. Palmer основава и първото официално хиропрактическо училище в Девенпорт. Там учениците се обучават не само в основите на медицинската наука, но и как да продават своите знания и умения. Първо курсът траел едва 14 дни, като по-късно продължителността му била увеличена на 1 година. Хиропрактиците отдавали най-голямо значение на структурните неправилности на гръбначния стълб и употребявали в практиката си преди всичко късите лостове (израстъците на прешлените), върху които въздействали с контактни похвати.

Добрите резултати и популярността, които набират двете школи на лаици (хиропрактици и остеопати) успешно лекуващи редица патологии на гръбнака, провокират и дипломираните лекари да се насочат към мануалната медицина. Този процес е особено ясно изразен след Втората световна война (след откриването на дисковата херния), когато механотерапията и безоперативните интервенции при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, набират голяма популярност сред пациентите. Лекарите започват не само да практикуват и изучават мануалната терапия, но основават и научни дружества и школи.

Същност на мануалната терапия

“Човекът е във висша степен саморегулираща се машина, която сама се поддържа, насочва и дори усъвършенства.”

И.Павлов

media/images/chiropractice-05.jpgЗа същността на мануалната терапия може да се изпише много. Теориите и практическите похвати, използвани при нейното развитие са многобройни, като всеки практикуващ специалист ги интерпретира спрямо своя опит, виждания и резултати. Безспорно най- голяма роля се отдава на откриването и отстраняването на нарушената ставна игра (“joint play”), както и диагностицирането и премахване на възникналия “блокаж” в засегнатата става и последствията, които оказва той върху нервната система и общото здравословно състояние на пациента. Именно поради тази причина ще обърнем внимание на ролята на нервната система и гръбначния стълб, на възникването и промените, които настъпват при блокаж и ролята на терапевтичната манипулация за неговото отстраняване.

Нервната система (НС) регулира както вътрешната среда на организма, така и спомага за адаптирането на индивида към непрестанно изменящите се условия и дразнения от външната среда. Чрез преработването на дразнения, имащи ролята на сигнали НС трябва да пригоди вътрешната среда към условията на външната. По този начин се отчита ръководния й принцип във висшестоящите организми.

Човешкото тяло е богато на множество и различни по своите функции и устройство рецептори. При дразненето им посредством НС се получава двигателна или секреторна ответна реакция, означена като “рефлекс”. Рефлексът сам по себе си бил условен или безусловен, прост или сложен е основата за управление чрез НС.

Рефлексорната дейност има три функционална съставки:

  • Рецепторна функция – възприемане на дразненията.
  • Асоциативна функция – синтез и анализ на получената информация в различни отдели на ЦНС.
  • Ефекторна функция – осъществява се реакция-отговор, изразяваща се в двигателна или секреторна дейност.

media/images/chiropractice-01.jpgНервната система се разделя на централна (ЦНС) и периферна (ПНС). От своя страна ЦНС е изградена от главния и гръбначния мозък, а ПНС е представена от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или “нервна клетка”. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки.

Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни, предавани по тънки влакна, наречени аксони. Напречен отрязък от гръбначния мозък и свързаните с него леви и десни гръбначномозъчни нерви, чрез които главният мозък контролира определен участък от тялото се нарича нервен сегмент.

Гръбначният стълб играе огромна роля в рефлекторната дейност на организма. Благодарение на своето устройство и функции, той излиза на преден план в практиката. Образуван е от различни по големина и форма прешлени, както следва: 7 шийни, 12 гръдни (торакални), 5 поясни (лумбални), 5 кръстцови (срастнали в едно) и опашната кост. Между прешлените се намират междупрешленни дискове, състоящи се от пихтиесто ядро и фиброзен пръстен, образуван от плътна съединителна тъкан, който го обгражда. Тези дискове имат огромна роля, тъй като осигуряват подвижността, еластичността, устойчивостта и способността на гръбначния стълб да издържа на натоварване. Два прешлена, съединени с 2 междупрешленни стави и междупрешленен диск, защитаващи участък от гръбначния мозък, се означават като гръбначен сегмент.

Въпреки ръководната роля, която се пада на ЦНС, рефлекторната терапия обръща особено внимание на периферията. Мануалната интервенция трябва да се извърши по възможност по-близко до сетивата – да се започва от рецепторите в периферията съгласно принципа, че аференциацията (предаването на информация от рецепторите към ЦНС) е основата на всяка рефлекторна дейност, тоест точката на въздействие лежи точно там, където клиничното изследване е открило смущение в рефлекторния процес. Периферията може да се дефинира чрез сегмента , който редовно излиза на преден план, особено когато в неговата зона съществува някакъв вид дразнене, особено болково. При негово смущение откриваме типични находки: блокаж, мускулен спазъм, типични точки на натиск върху сухожилията, връзките и периоста (максимални точки), хипералгични кожни зони на Head и функционални смущения в орган.

media/images/chiropractice-02.gifМануалната терапия представлява ефективно лечение на ставите на крайниците, както е и терапия на избор при функционална нарушения на осевия орган, тоест тя се явява терапия на двигателната система на човека. Най-честото и типично функционално смущение на гръбначния стълб е ограничението на подвижността му в даден двигателен сегмент, така нареченият “обратим блокаж”. Това смущение се локализира в ставата и води до значими рефлекторни изменения. Причините могат да бъдат динамични и статични, но най-често са неправилните мускулни натоварвания, травмите и рефлекторната фиксация на двигателния сегмент вследствие на патологично дразнене в сегмента (при вътрешни заболявания). В много случаи пациентите съобщават за “сецване” (именно това представлява блокажът), съпроводено с чувството за остра болка и невъзможност за движение. Трябва да се знае, че блокирането в един дял предизвиква функционални смущения в други, съседните дялове, които първоначално компенсират чрез хипермобилитет (свръхподвижност), като при напредване и нелекуване на процеса и там започват да се образуват нови блокажи, при което се образува един порочен кръг на хипер- и хипофункция, което изключително влошава състоянието на болния. При напреднали процеси се достига и до морфологични изменения. Функционалните смущения от своя страна довеждат до нарушения в трофиката. Крайният резултат е намалени приспособителни възможности на гръбначния стълб, свързани с болка и значително влошаване на качеството на живот на пациента. Целта на мануалната терапия е да възстанови функцията на ставата там, където тя е блокирана. Манипулацията е най-прякото, най- ефективното и най- икономичното средство. При успешна манипулация подвижността в двигателния сегмент се възстановява веднага след процедурата. След възстановяването на ставната функция се установяват и рефлекторни въздействия – изчезва рефлекторният мускулен спазъм и хипералгичната зона. Настъпва хипотония на мускулатурата и съединителната тъкан, болният започва да чувства облекчение и чувство за топлина. Силата на засегнатия мускул се подобрява мигновено, както се подобряват и отслабените мускулни рефлекси. Всички въздействия освен възвръщането на ставната подвижност (предмет на мануалната терапия) са от рефлекторно естество поради простата причина, че ставите успоредно с механичната си функция, изпълняват и тази на рефлекторни полета, от които изхождат интензивни рефлекси. Заседналия начин на живот в последните десетилетия, липсата на физическа активност и поддържане на опорно- двигателния апарат на съвременния човек, допълнително провокират възникването и развитието на този вид заболявания. Пациентите на трябва да пренебрегват проблемите свързани с болки в областта на гръбначния стълб и ограничение на техните движения. Колкото по-рано потърсят специализирана лекарска помощ и блокажът бъде остранен, толкова по-малко ще са последствията за качеството на техния живот.

Хомеопатични възможности в лечението на сезонните алергии

alergiaСенна хрема, алергичен ринит или полиноза (от „полен“ – тичинковия прашец на цветя и треви), е името на алергична реакция на организма и най-вече на горните дихателни пътища към полени. Името „сенна хрема“ е дадено от лекар през 19 век, защото всеки път, когато влизал в плевня със сено, започвал да киха.

Проявява се сезонно, според цъфтежа на различните растения в дадената климатична област: края на зимата – ранна пролет, пролет – лято, есен.

Сенната хрема е алергия, която се проявява в кихане, сърбеж в носа, очите, устата, силно повишена секреция и чувство за отпадналост. Симптомите на това неприятно състояние се засилват при слънчево, сухо и ветровито време и намаляват при дъждовно.

При някои хора симптоми на сенната хрема могат да се проявяват през цялата година, предизвикани и от животински косми, прах, пера, гъбични спори, пух и други дразнители от околната среда. Предразположението към сенна хрема най-често е наследствено. Често е съпровождана от астма и копривна треска.

Дихателните пътища се замърсяват от втечнения секрет и предизвикват многократни кихания, зачервяване на очите, сърбеж, раздразнения и възпаления. Връзката уши-нос-гърло е свързана, както е ясно, и при липса на лечение на засилваща се сенна хрема може да се увреди дори слуха.

При по-млади хора и по-силни алергични реакции има опасност от отток на ларинкса и задушаване. В такива ситуации се търси възможно най-спешната помощ.

От сенна хрема страдат и възрастни хора, но масово се увеличава броят на децата. Това се случва, поради все по-замърсената ни среда на живот и атаката върху имунната система. Алергиите имат силен генетичен елемент – ако родителите ви страдат от алергии, е много по-вероятно те да се появят и при вас. 

Класификация

Съществуват две категории алергичен ринит:

  • Сезонен – настъпва през поленовия сезон. Рядко се появява преди 6-годишна възраст;
  • Целогодишен – наблюдава се през цялата година и е характерен за по-малките деца.

Основните симптоми на сенната хрема са: бистра секреция от носа, сълзене на очите, намалено обоняние, сърбеж в носа или очите, сърбеж по кожата, зачервяване на очите и носът, кихане, намалено обоняние, кашлица и други.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата, освен по клиничната картина, се поставя по резултатите от направените алергологични тестове. Тестовете имат за цел да определят конкретния антиген, причиняващ симптомите.

Кожни тестове – използват се най-често и включват:

  • Кожна скарификационна проба – с игла се нанасят плитки драскотини по предмишницата, където се накапват антигените. Резултатите се отчитат в зависимост от еритемната реакция, според която се съди за чувствителността;
  • Интердермална проба – антигените се инжектират вътрекожно;
  • Пачове – алергените се поставят чрез специални лепенки и резултатът се отчита най-често след 12-24 часа;
  • Накапване в долния клепач – по-рядко се използва от другите тестове.

Кръвен алергологичен тест:

  • Общ серумен ИгЕ в кръвта – първоначален скриниг тест за алергия;
  • Тест за алерген – специфични ИгЕ антитела – RAST (radioallergosorbent test) – чрез радиоимунологичен метод се търсят алерген-специфични ИгЕ антитела в серума на пациента. Този тест е добра алтернатива на кожните алергични тестове, тъй като сравнен с кожните тестове показва добра специфичност и сензитивност. Освен това тестът има предимство, тъй като се извършва in vitro (за разлика от кожния тест, който протича in vivo), което не налага прекъсване на противоалергичната терапия у пациента. Освен това при някои алергични кожни състояния, които се разпростират обширно по кожата (например екзема), кожният тест не може да бъде направен. Тестът е радиоимунологичен. Основава се на търсене на антитела в серума на пациента, насочени срещу познати алергени. Подозираният познат алерген се свързва с неразтворимо вещество, след което се добавя серума на пациента. Ако той съдържа антитела срещу антигена, те ще се свържат с него (комплементарно свързване антиген-антитяло). Протеклата реакция се отчита с помощта на белязани с радиоактивни изотопи антитела и измерване на радиоактивността. Последната ще е налице ако в изследвания серум има антитела срещу имобилизирания антиген.

Съществуват и други кръвни (in vitro) тестове. Засега обаче, когато е възможно, все още се предпочита кожното тестуване, тъй като е по-специфичен и по-чувствителен, по-евтин и по-прост за изпълнение метод.

Основните медикаменти са няколко групи:
– локално действащи назални спрейове, инхалационни кортикостероиди и антихистамини;
– орални антихистамини;
– деконгестанти.

Диетолечение

Смята се, че алергичният ринит (заедно с другите алергии), като резултат от нарушения на имунната система, се асоциира с автоимунни заболявания, макар че това далеч не е доказано при всички пациенти. Клинични изследвания предполагат съществуването на диетичен причинител на подобни състояния, което би означавало, че появата на някои алергични състояния може да се отключи след консумирането на определени хранителни продукти. Съществуват множество проучвания, предполагащи, че повишен прием с храната на въглехидрати, съдържащи високи нива на омега-6 маслени киселини и високо съдържание на глутен, допринасят директно за отключване на автоимунни заболлявания. Това с особена сила важи при хора с високи нива на глюкоза в кръвта. При пациенти с автоимунни заболявания с доказана връзка между заболяването и диетата, след лечение сенната хрема намалява и дори изчезва.

В последните години в западните страни се заражда неофициално движение, използващо т.нар. палеолитни диети за повлияване на имунни и автоимунни заболявания, вкючително алергичен ринит. Според проведени проучвания при някои пациенти с алергичен ринит след провеждане на строга диета се забелязва чувствително подобрение след около два месеца.

Диетолечението е все още хипотетично.

Самолечението не е желателно! Необходима е консултация с алерголог. Той ще ви помогне да уточните точно към какво сте алергични, като обсъдите симптомите и направите кожни изследвания – излагане на кожата на малки количества алергени с цел да се проследи на кои от тях ще реагирате. Алергологът ви може да ви посъветва и да си водите дневник, в който да отбелязвате кога и къде възникват алергичните реакции. Има няколко типа медикаменти срещу алергии, които се изписват с рецепта:
– Антихистамини;
– Антилевкотриени (които работят като блокират действието на възпалителните химикали, известни като левкотриени, които се освобождават, когато тялото е изложено на алергени);
– Интраназални антихистамини, които са бързодействащи и работят по-добре от оралните антихистамини по отношение на запушването на носа;
– Антихистаминови капки за очи, които могат да намалят зачервяването, отока, сърбежа и насълзяването на очите. Капките с противовъзпалителни вещества също могат да помогнат. Кортикостероидните капки за очи имат противовъзпалителен ефект, но могат да предизвикат значителни странични ефекти и следва да се използват под наблюдението на лекар.

Хомеопатия при алергичен ринит

Хомеопатията предлага ефикасно и безопасно лечение за сенна хрема. Липсата на странични ефекти правят хомеопатичните лекарства добър избор при деца, бременни и кърмачки Освен това хомеопатичните лекарства не предизвикват сънливост и световъртеж като антихистамините, използвани в традиционната медицина.

–      Alium cepa– медикаменти на избор при обилен, воднист секрет от носа, съчетан с недразнещо сълзене от очите.

–      Apis melifica– медикаменти на избор при всички видове отоци. Лигавицата е набъбнала, клепачите са оточни, настъпва подобрение от студен въздух.

–      Sabadilla– когато кихането и хремата са съпроводени от дразнещ сърбеж по небцето и гърлото.

–      Euphrasia– когато ринитът е съпроводен и от сълзене от очите. Те са зачервени и сърбящи.

–      Nux vomica– при неспирно, залпово кихана, суха лигавица с подобрение от студен въздух

–      Hydrastis, Hepar sulfur, Pyrogenium– при съмнение за насложена бактериална инфекция; гноевидни назални секрети

–   Oscillococcinum, Echinacea– при често боледуващи от вирусни респираторни инфекции.

–      Silicea–  при хронични хреми с намален общ и локален имунитет

article_16660_thema67

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.framar.bg, www.medinfo.bg, www.lekar.bg, www.rozali.com, www.medik.bg, и др.