Tag Archives: диагноза

Констипация (запек). Причини, диагностика, традиционни и хомеопатични методи за лечение.

imagesНай-често под констипация  от клинична гледна точка  разбираме редки (под 3 изхождания по голяма нужда седмично) или регулярно изхождане на твърди изпражнения, често придружено с трудности при дефекацията и чувство за незавършващо изхождане. Всеки четвърти у нас страда от запек и съпътстващите го здравни проблеми – газове, хемороиди, затлъстяване, разширени вени и т.н.

constip3Причини за запек могат да бъдат начинът на хранене, намаленият прием на храна, богата на фибри, недостатъчно вода, обездвижване. Редица заболявания като хипертиреоидизъм, захарен диабет, болест на Паркинсон, мултиплена склероза, анални фисури, полипи или карцином на дебелото черво също могат да протекът с пероиди на констипация. Много лекарства също водят до запек: антидепресанти, антипаркиносонови, антиепилептични, антипсихотици, опиоидни аналгетици (морфин) и др.

При най-често срещаната форма на запек изпражненията са твърди и трудни за изхождане. Напъването от своя страна може да причини хемороиди и анални фисури. В долната част на корема се появяват болки, къркорене, газове.

download (1)Запек  при бебета и малки деца

При новородени, бебета и малки деца, запекът си има своите характерни особености.

Първото, което трябва да се знае за запека при новородени е, че обикновено той зависи от храната, която поема майката, ако детето е на кърма и от бебешката храна, която консумира, ако е на изкуствено хранене.

При запек изпражненията на новороденото стават сухи и с характерна миризма, то се свива и изчервява, докато се напъва. Може да се стигне до отказ от храна, раздразнителност и силен плач. Решението са свещички, някои сиропи на билкова основа или различни отвари от билки, познати от народната медицина.

Помага и масаж на долната част на коремчето, а често влиза в употреба термометърът, който, намазан с кремче, са вкарва леко около 1 см в дупенцето на бебето. Ако майката кърми, трябва да промени храната си, щом бебето получава запек, а при изкуствено хранене може да се помисли за промяна на адаптираното мляко.

При бебетата над 4 месеца в храната им може да се включат специално адаптирани каши и чай против запек.

При малките деца запекът може да бъде предизвикан както от количеството и вида на храната, която трябва да е богата на фибри, с много плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб и зърнени закуски, така и от недостатъчен прием на вода, липсата на достатъчно движение и от емоционални причини.

Важно е да се изгради навик за редовно изхождане, особено при децата, които посещават детска градина и обикновено избягват ходенето по голяма нужда там.

8Бременност и запек

Бременността е един от най-критичните периоди за жената и тогава тя е силно предразположена към запек. Причината за това са най-вече промените, които настъпват в хормоналния баланс по време на бременност. По време на бременност трябва да се подхожда изключително внимателно към лечението на запек.

За това се препоръчват основно промени в хранителния режим – фибри, плодове и зеленчуци, сушени плодове.

Много полезни са в случая сладко или сок от рози и от смокини на гладно с няколко чаши топла вода.

Също така се препоръчва консумацията на храни богати на магнезий и пиенето на много вода.

При бременност допълнителна предпоставка за получаване на запек се явява фактът, че червата се повлияват от прогестерона, който отпуска матката и това води до намаляване и забавяне на техните естествени движения.

Не се препоръчва решаването на проблема с лаксативи, поради опасността от контракции. Доброто решение е правилното хранене, с много плодове, като сливи, смокини и други, в краен случай използване на меки средства, като водни екстракти от плодове, домашно приготвени или от рода на „Фрутилакс”.

Полезни съвети при запек по време на бременност:

При неразположение в чревния тракт хората често прибягват до народната медицина. Запекът може да стане сериозен проблем, но ако си наложите няколко прости правила, ще се справите бързо с неприятната ситуация:

  • на първо място забравете за белия хляб и го заменете с пълнозърнест
  • намалете до минимум консумацията на тестените изделия
  • наблягайте на плодове като круши, сини сливи и всякакви подобни, които действат разхлабващо ма организма
  • препоръчва се яденето на овесени ядки, които да са залети с 3 с.л. гореща вода и 1 с.л. мед

images (2)Диагноза

Анамнеза- характеристика на дефекациите, начин на хранене, прием на течности, начин на живот, начало на констипацията. Трябва да се снеме и лекарствена анамнеза.

Физикален преглед- наличие на болезнена коремна стена при палпация, подуване на корема, опипване на туморна маса, ректално туширане.

Лабораторни тестове- хематологични и биохимични изследвания (електролити, кръвна захар на гладно, серумен креатинин), вкл. хормони на щитовидната жлеза.

Двойно контрастно изследване с бариев сулфат при всички пациенти  над 50 години.

При наличието на алармиращи симптоми (астеноадинамия, консумативен синдром, анемия и гастроинтестинално кървене)- извършване  и на ендоскопия и радиографско изследване.

Лечението е трудно, упорито и продължително, ако се установи вторична констипация се лекува основното заболяване. Като начало се започва с нефармакологични методи на терапия.

imagesДиетата е от огромно значение. Тя трябва да съдържа достатъчно фибри и течности за осигуряване на достатъчна фекална маса. В развитите страни най-честата причина за констипацията е недостатъчният прием на фибри с храната. Пациентът се стимулира да приема около 25 – 30 грама фибри на ден, като се започва с ниско дозов прием на фибри (около 10 грама дневно) и постепенно той се увеличава до необходимото за предизвикване на нормална дефекация количество.

Богати на фибри са небелени ябълки, портокали, банани, сливи, круши, моркови, фасул, грах, в аптеките се продават и хранителни добавки съдържащи фибри.

Адекватна хидратация, приема на вода трябва да е поне 1500 мл/дневно. Прием на топла вода с мен сутрин на гладно.

Желателно е да се увеличи и физическата активност.

Белият хляб да се замени с пълнозърнест, богат на фибри.

downloadЛечение на запек с хомеопатия

Има много хомеопатични лекарства, които успешно лекуват констипация.Те са ефикасни и без странични ефекти. Поради тяхната безопасност хомеопатичните медикаменти са отличен избор за лечение на запек при деца, бременни и възрастни хора.

Изборът на лекарство се определя от симптомите и причината за запека. Целта на терапията е изхождания на всеки 2 до 3 дни без напъване.

  • Аlumina лекува запек, при който напъването е много мъчително и дори меки изпражнения се изхождат трудно.
  • Bryonia alba е ефикасно лекарство за сухи, твърди и обемни изпражнения, които изглеждат черни, като изгорели. Запекът е предизвикан от силна сухота на лигавиците.
  • Graphites– запек без позиви за изхождане, хемороиди и фисури на ануса, от които сълзи жълтеникава течност. Запек поради намалена функция на щитовидната жлеза. Зиморничав пациент, склонен към напълняване.
  • Causticum– възрастни пациенти с атеросклероза (или след мозъчен инсулт) със запек и болезнени напъни; честа употреба при тежък запек при деца, които се изхождат по-лесно прави.
  • Collinsonia – болезнено напъване и обемни изпражнения; честа употреба при бременност; запек и хемороиди.
  • Nux vomica – запекът е провокиран от заседнал начин на живот, преяждане, консумация на храни, които са богати на полуфабрикати и консерванти, алкохол. Хемороиди.
  • Opium – липса на напъни за изхождане, парализа на перисталтиката; твърди, черни изпражнения; запек след операция.
  • Hydrastis canadensis – хроничен запек, изпражненията са обвити в слуз; дълготрайна употреба на слабителни средства.

Прости промени в начина на живот, като увеличаване на физическата активност, прием на повече течности и целулоза в храната, могат значително да подобрят оплакванията от запек и се използват едновременно с хомеопатичното лечение.

zapek5

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.rozali.com, www.wikipedia.org, www.lekar.bg и др.

Хомеопатия при деца: рецидивиращ среден отит

images (2)

Възпаление на средното ухо при деца се нарича среден отит (otitis media).

Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всяка възрастова група, но кърмачета и малки деца до 3 годшна възраст боледуват най- често.Три от всеки четири деца преболедуват поне веднъж от ушна инфекция, докато навършат 3годишна възраст.

Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси.

Няколко са причините за голямата честота на ушните инфекции при децата. В детска възраст. Евстахиевите тръби са по-тесни и къси, отколкото при възрастните. Детската имунна система е все още незряла и не функционира перфектно.

Видове отит

Има 3 основни типа отити:

  • Остър катарален отит – остро възпаление на средното ухо. Много болезнено състояние със зачервено тъпанче. Обикновено се предхожда от банална настинка.
  • Серозен отит – възниква, когато Евстахиевите тръби не функционират нормално и зад тъпанчевата мембрана се задържа серозна течност. Рядко има болка. Водещият симптом е чувството за заглъхване на ухото и намален слух.
  • Гноен отит – гнойно възпаление на средното ухо.

Заразен-ли-отит

Защо кърмачетата и малките деца боледуват често от отит?

Основната причина е в липсата на изграден имунитет.  В ранна детска възраст децата се срещат с бактерии и вируси, към които нямат изградени антитела и лесно се поддават на инфекция. Второто важно условие е структурата на Евстахиевата тръба. В ранна детска възраст тя е къса и права, което позволява по-лесно преминаване на бактерии и вируси през нея и инфектиране на средното ухо. Счита се, че храненето с биберон и използването на гумени предмети за смучене (залъгалки) повишава риска от среден отит при кърмачета. Във възрастта между 1 и 3 години събирането на много деца на едно място (повече от 4-5) също е рисков фактор за развитие на среден отит. Честите инфекции на гърлото, възпалени сливици (ангина), възпалена трета сливица, хрема също могат да бъдат причина за развитие на среден отит при деца. При най-малките кърмачета (до към 4 месечна възраст) повръщането на стомашно съдържимо (регургитация) може да бъде скрита причина за възпаление на средното ухо. Обичайно до към 6-7 годишна възраст децата спират да боледуват често от отити.

Причинители на средния отит при деца са бактерии и вируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси. В по-редки случаи не се открива инфекция и като причина се приема алергия.

Оплакванията при остър среден отит при деца са зависими от възрастта, но като правило кърмачетата и малките деца не могат да локализират и да посочат болното ухо, а реагират с общи симптоми.

Винаги трябва да се мисли за отит при един или повече от следните симптоми:
  • неспокойствие през деня;
  • неспокоен сън или безсъние;
  • безапетитие;
  • повръщане;
  • диария;
  • изтичане на секрет от ухото;
  • посягане към или докосване на болното ухо;
  • заболявания на горни дихателни пътища.
Кои са рисковите фактори за ушна инфекция?

Най-честите рискови фактори за развитие на ушна инфекция са:

  • Възраст – бебета и малки деца
  • Деца на изкуствено хранене
  • Инфекции на дихателната система
  • Отглеждане в детски ясли
  • Пушене в присъствие на детето
  • Наследственост

pochistvane_ushi

Как се поставя диагнозата?

 Преглед на детето е задължителен. Най-сигурен начин е директната отоскопия от опитен лекар. Чрез това изследване се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Без отоскопия диагнозата е несигурна.

article__20bbb4b27b4f07682833ab9979c5edef

Как се лекува среден отит при деца?

Предписва ли се атибиотик? В началото и при ранно поставяне на диагнозата не се препоръчва антибиотично лечение, особено ако общото състояние на детето е добро и температурата е нормална или леко повищена. В тези случаи тъпанчевата мембрана е леко вазпалена, липсват данни за излив в средното ухо и в голям процент от случаите може да се постигне оздравяване без антибиотично лечение. Използват се деконгестанти в носа, капки за уши, обезболяващи лекарства през устата. При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. Решението за въздържане от антибиотично лечение изисква ежедневни или през ден контролни прегледи на детето и проследяване на възпалението. Наличието на тежко възпаление в средното ухо, негноен излив (течност) или гнойно възпаление изискват лечение с антибиотик. Изборът на антибиотик зависи от вида на възпаленето, предпоагаемия микроб и опита на лекаря. Изтичане на секрет от ухото е признак за спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана и налага също антибиотично лечение. Спонтанната перфорация на мембраната улеснява оздравителния процес, но изисква серьозно антибиотично лечение и внимателно наблюдение.

По преценка на лекар-специалист понякога се налага оперативно, целево перфориране на тъпанчевата мембрана (миринготомия), целящо изтичане на течност или гной от средното ухо. След оздравяване, перфорацията, независимо дали е спонтанна или целева, се затваря без последствия. Като крайна мярка, целяща запазване на слуха при тежки, продължителни или повтарящи се отити, в оперативния отвор на тъпанчевата мембрана се поставя специална вентилационна тръбичка, която може да остане там месеци и служи за вентилиране на средното ухо и преодоляване на инфекцията.

 Усложнения на срения отит при деца (при нелекуване):
  • Преминаване на серозния (негноен) среден отит в гноен среден отит;
  • Разпространение на инфекцията в други части на главата, вклучително вътрешното ухо и мозъка;
  • Хронифициране на инфекцията и повтарящи се отити;
  • Намаление или загуба на слуха и впоследствие говорни нарушения;
 Как да предпазим детето от среден отит?

Кърмачетата на естествено хранене (кърмене) боледуват по-рядко и по леко от среден отит;

Предпазването от инфекции на горните дихателни пътища (ангина, ринофарингит, аденоидит) предпазва и от среден отит. Навременното им лечение цели недопускане на инфекция на средното ухо;

Ограничете  контактите с болни деца;

Не допускайте често боледуващото дете в големи колективи (ясли, детски градини) особено прз зимните месеци;

Ако детето боледува често от ангина или възпалена трета сливица, обсъдете с вашия лекар вероятната причинна връзка със повтарящия се среден отит. Трябва да се прецени нуждата от оперативно отстраняване на небните тонзили (сливици) или аденоидектомия (оперативно отстраняване на трета сливица)

HOMEOPATHY-IN-MEERUT_19551_image

Хомеопатичните лекарства при повтарящи се инфекции на средното ухо

При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

Катарален отит

Ferrum phosphoricum. Постепенно начало, субфебрилна температура 9СН 3 пъти по 5 гранули
Oscillococcinum+ Aviare. Профилактично при деца с рецидивиращи отити след всяка хрема Oscillococcinum- през 6 часа по една туба

Aviare 15CH- 10 гранули веднъж дневно

Belladonna. Висока температура, зачервено лице,изпотена глава 15 СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Arsenicum album. Неспокойно дете,подобрение от затопляне, парещи болки в ухото 9СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Chammomilla. Отит при никнене на млечните зъби  15 СН 4 пъти по 5 гранули

Гноен отит

Hidrastis Canadensis. Гноен,жълто-зелен секрет от ушите, заден ринит 9 СН 3 пъти по 5 гранули
Pyrogenium+ Hepar sulfur

Комбинация, изписвана при гнойни процеси от различен произход

9 СН Пез 1 час по 5 гранули, двата медикамента се редуват

При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително.

Редица хомеопатични лекарства успешно лекуват рецидивиращи възпаления на средното ухо. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

  • Arsenicum album –болката в ухото обикновено започва нощем, между 1 и 3ч. Детето слага ръчичка върху засегнатото ухо и болката намалява бързо от топъл компрес върху ухото. При повечето заболявания детето реагира с отпадналост и тревожност.
  • Calcarea carbonica – дете с рецидивиращи ушни инфекции и ангини; отитът често е провокиран от увеличена трета сливица; пълничко бебе или дете с голяма глава и коремче, склонно към изпотяване по дланите и главата; по-бавно прохождане и никнене на зъбите.
  • Chamomilla – болка в ухото при раздразнителни и гневливи бебета и деца; болката изглежда нетърпима. Детето е ядосано, пищи и удря; ушните инфекции са често свързани с много болезнено никнене на зъбите. Детето се чувства по-добре, когато е носено на ръце.
  • Pulsatila е често предписвано лекарство за отит, който следва банална настинка. Болката в ухото се провокира от гъста жълтеникава хрема, която блокира Евстахиевите тръби. Детето е плачливо и иска да бъде гушкано.
  • Silicea е едно от най-добрите лекарства за ушни инфекции, които се точат със седмици и сякаш не се повлияват от антибиотичното лечение; бавно и продължително нагнояване на средното ухо; слабичко дете с капризен апетит, което много често боледува от УНГ инфекции и често развива усложнения.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.lekar.bg, www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu и др.

Хомеопатия за детето: заекване

zaekvaneЗаекването е говорен дефект, който представлява нарушение на темпоритмичната организация на речта, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Макар че няма точна статистика, сред хората, които имат този проблем, се говори, че 1% от българското население заеква. Според статистиката 4 от 100 новородени деца развиват нарушения в говора. Три от тях са момчета.

Заекването е един от най-стари­те и дискусионни проблеми в исто­рията на изучаването на речевите разстройства. В древността на не­го се е гледало предимно като на болест, свързана с натрупване на течност (влага) в главния мозък (Хипократ) или от неправилно съ­отношение между частите на го­ворния апарат (Аристотел). Почти тогава, а и в Средновековието въз­никва и предположението, че заек­ването е свързано с дисфункции в главния мозък – неврологично обяс­нение.

В началото на XX век се офор­мят три направления: заекване­то като еластична невроза, ре­зултат от дискоординация меж­ду мускулите на говорния апарпат; заекването като асоциатив­но нарушение от психичен про­изход (психогенно);заекването като подсъзнателна проява, ре­зултат от психични травми.

В последните години се разг­раничават два вида заекване: невротично и неврозоподобно (обикновето при рискови деца, с първи признаци на закъсняло моторно развитие).

Заекването е нарушение на темпа, ритъма и плавността на речта. Невротичното заекване (логоневроза, балбуцио) възник­ва най-често към 2-3-тата и 6-тата година. Началото му се свързва с психотрамва. Следва период на мълчание (мутизъм). След този период детето прого­варя, но вече със спазми, които нямат постоянен характер. Принципът е, че спазмите се увеличават в ситуации при об­щуване с непознати, възрастни.

Около 5% от хората се очаква да заекват в даден период от живота си, като около 1% от хората в даден момент заекват. Разликата се дължи на спонтанно възстановяване при много деца, около 65%–75%. Между три и четири пъти повече мъже заекват отколкото жени. Не се наблюдават различия между нивата и видовете заекване при различните култури и раси.

Според вида на проявлението или симптоматиката съществуват следните форми на заекване:

  • физиологическо заекване. Спада към групата физиологически говорни смущения, обусловени от развитието;
  • начална фаза на заекване;
  • хронично заекване

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗАЕКВАНЕТО
Учените смятат, че спектърът от фактори, предразполагащи заекването включва:
– генетични причини: Около 60% от заекващите имат близки роднини, които заекват
– други говорни и езикови проблеми или изоставане в развитието;
– Разлики в мозъчното продуциране на езика: има изследвания, според които при заекващи езиковите процеси се локализират в други мозъчни зони. Според тази теория се появяват проблеми при взаимодействието на мозъка с мускулите, задвижвани при говорене.

bilki-kato-hmel-i-lavandula-shte-vi-pomognat-protiv-zaekvane-framar

РАННИ БЕЛЕЗИ ЗА ЗАЕКВАНЕТО
Първите белези на заекване може да се появят още между 18 и 24-ти месец, когато детето започва да образува първите изречения. За родителите тези ранни прояви могат да бъдат обезпокоителни, но те са често срещани и нормални за този етап от развитието. В този случай е важен деликатния и внимателен подход към детето, доколкото е възможно.
Детето може да заеква за няколко седмици или няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спорадично. За повечето деца, при които се е появявало преди 5 г., заекването отшумява без да е наложителна намесата на логопед. Но е добре детето да бъде направена консултация с логопед още около 3 годишна възраст.
Предучилищна и училищна възраст:
Обикновено заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира своите умения за комуникация. Ако заекването продължи до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема и това го смущава.
Съучениците и приятелите могат да обръщат внимание на това и дори да го дразнят.
Ако това се случва е необходимо да се разговаря с учителите на детето, които могат да окажат съдействие.  Те също трябва да намалят по възможност броя на стресиращите говорни ситуации за детето още преди логопедичната терапия да започне (Например да не изпитват детето устно пред класа. – б.пр.).

zaecvane

Симптоми на заекването:

Най-често заекването се съпровожда със смущение във вегетативната нервна систе­ма – зачервяване, изпотяване, нощни напи­кавания с изразени страхови преживявания (от вода, тъмно, животни и др), трудно зас­пиване.

Симптомите на заекването включват:

  • затруднение при започване на дума, фраза или изречение
  • повторение на звук, съгласна или дума

Заекването често се влошава, ако детето е възбудено или говори бързо. За деца, които заекват, ситуации като говорене с непознати или пред група хора може да е особено притеснително.
Проблемът с говора кара детето да се чувства притеснено, засрамено и дори да избягва да общува, а в по-късна възраст засяга неговата самоувереност и представяне в училище.
Ако заекването продължава да се влошава и трае над 6месеца, е желателно да се обърнете към логопед.

imagesscared-girl

Рискови фактори за развитие на заекване:

  • Пол – заекването е 4 пъти по-често при момчета
  • Наследственост – и други членове на семейството имат този проблем
  • Стрес, изживян страх
  • Други проблеми с речта или с развитието на проговарянето

КАК ДА НАМЕРИМ ПОМОЩ
Ако детето е навършило 5 години и все още заеква,  потърсете помощта на логопед. Също може да се консултирате с логопед ако:
– зачестяват повторенията на цели фрази и думи;
– зачестяват повторенията на звукове и срички;
– налице е удължаване на звукове в думите;
– забелязвате, че детето е твърде напрегнато, когато говори;
– забелязвате напрежение на лицето и мимиката
– забелязвате говорно напрежение при издигане на гласа;
– вашето дете се стреми да избягва ситуации, при които се налага да говори;
– вашето дете извършва мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене;
– имате друго притеснения относно речта на детето.
Много училища разполагат с логопед, който може да окаже съдействие, ако е необходимо.

Какво може да направи логопедът?
Логопедът може да коригира заекването, като намали степента му. Да създаде спокойна атмосфера, успо¬кояваща говора на детето. Да даде „успокояващи“ съвети и на родителите. Ето едни от тях – на Дорвин Брайтънфелд, доктор на науките в Източен Вашингтонски университет:
1.  Целта е заекването да остане на същото ниво, да се предотврати задълбочаването му,  а детето да се стимулира да говори.
2.  Не допускайте детето да разбере, че сте обезпо¬коени от говорното му нарушение.
3.  Грижете се за здравето му, старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.
4.  Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.
5.  Въздържайте се от прилагането на някои непри¬вични жестове:  поемане дълбоко  въздух,  щракане с пръсти, махане с ръка и др.
6.  Не заставяйте детето да говори или рецитира пред  непознати.  Все  пак го  насърчавайте да  говори винаги, когато има нужда и желание.
7.  Приемайте детето си такова, каквото е. Не странете от него и не го отбягвайте.
8.  Не позволявайте на детето ви да бяга от обикно¬вените задължения.   Предявявайте  към  него същите изисквания, както към всяко друго дете.
9.  Не допълвайте думите и фразите. Нека то само да си ги намира. Не го и прекъсвайте.
10.  Когато заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и училище.
11.  Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.
12.  Не мъчете детето си да говори без грешка.
13. Помогнете на детето да намери подходящо твор¬ческо занимание. Насърчавайте го и го окуражавайте.
14.   Говорете спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето си.

Larg6_26_2009homeopathy1Хомеопатична терапия

Хомеопатичта може да се включи в комплексната терапия на заекване. Хомеопатичните лекарства са напълно безвредни и лесни за прием от децата. Заекващите деца са по принцип по-чувствителни и емоционални, и заекването често започва след някаква стресова ситуация или е резултат от комбинация на физически и емоционални причини. Хомеопатията въздейства не само върху речевите мускули и говора, но също върху самата причина за заекването. Често изпизвани:

  • Stramonium – най-често изписваното лекарство за заекване. В повечето случаи заекването започва след изживян страх и се проявява с трудност да се започне думата или фразата. Заекването се придружава от движения на тялото и очите (тикове) или нощно напикаване; агресивно поведение.
  • Causticum – детето заеква, когато е притеснено; заекването е придружено понякога с тикове на лицето и нощно напикаване; парализа на гласна връзка; често дрезгав глас и суха кашлица.
  • Belladonna – бърза и накъсана реч; тревожно дете, което се чувства несигурно.
  • Cuprum metallicum – заекване поради спазми на мускулите; спазмите често се предхождат от хълцане; коремни колики.
  • Mercurius solubilis – тревожност, когато му бъде зададен въпрос; заекване поради колебливост; хиперактивно дете.
  • Natrum muriaticum – бавно и късно проговаряне; затворено и мълчаливо дете; предпочита да си играе само.

Особено важно е родителите да реагират правилно още при първите белези на заекване у своето дете. Добре е да установят дали е подложено на стрес в училище и да му осигурят спокойна атмосфера у дома, да го обгръщат с много топлота и да му помогнат да изгради увереност в себе си.
Ако децата получават внимание, само когато заекват, те се опират на заекването като помощно средство, очаквайки любов и грижа към тях. Това ги прави още по-зависими към говорното им нарушение.

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopatytoday.eu, www.wikipedia.org, www.roditel.bg, www.ladyzone.bg, www.hera.bg, www.logopedia.bg www.psychologist.bg и др.

Какво не знаем за остеопорозата. Лечение с хомеопатия

osteoporosis (1)osteoporoza

Остеопороза e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания — особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии. Голяма част от останалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи. Поради голямата си разпространеност (остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст)и разходи на здравните системи тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението.

Остеопорозата бива първична — генерализирана (обхващаща целия скелет) и локална (при инфекции, продължително обездвижване на част от тялото и др.), и вторична — след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг. Вторичната се среща значително по-рядко — едва 5% от случаите. Първичната остеопороза е масовата — засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормониестрогени. Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса — с повече от 3% годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече прешлени се сплесква и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста.

Симптоми на остеопорозата

В ранните стадии костна загуба обикновено няма външна изява и изразени симптоми.

С напредването на процеса, могат да се появят следните признаци и оплаквания:

  • болки в гърба
  • загуба на височина
  • приведена поза
  • счупвания на прешлени
  • счупване на китки
  • счупване на шийката на бедрената кост
  • счупване на други кости

125577150548749Osteoporosis_Causes

Кои са рисковите фактори за развитие на остеопороза ?

  • Пол – счупванията при остеопороза са около два пъти по-чести при жените отколкото при мъжете – жените имат начална по-ниска костна маса и обикновено живеят по-дълго. Те преживяват рязък спад в нивото на естрогените по времето на менопаузата, което ускорява костната загуба. Грацилните жени са в особено голям риск. Мъжете с ниско ниво на мъжкия хормон тестестерон също са с повишен риск от заболяване. След 75-годишна възраст, остеопорозата е еднакво честа при мъжете и при жените.
  • Възраст – колкото повече остарявате, толкова повече нараства риска за остеопороза. Костите стават по-слаби с напредване на възрастта.
  • Раса – бялата и азиатската раса са по-предразположени към остеопороза, за разлика от черната и латиноамериканската раса.
  • Фамилна обремененост – остеопорозата се предава по наследство.
  • Структура на тялото – хората с ниско тегло са по-склонни към остеопороза, защото те имат по-малко резервна костна маса, която постепенно се губи в процеса на остаряването.
  • Тютюнопушене – точната му роля в развитието на остеопорозата не е изяснена, но се предполага, че цигарите допринасят за развитието й.
  • Естрогени – колкото по-дълго време жената е произвеждала или получавала женски полови хормони- естрогени, толкова е по-нисък е рискът от остеопороза. Ако менопаузата е настъпила късно, а първата менструация е в ранна възраст рискът е по-нисък.
  • Хранителни нарушения -жените и мъжете с анорексия нервоза или булимия по-често развиват ниска костна плътност на прешлените и шийката на бедрената кост.
  • Медикаменти – дълготрайната употреба на кортикостероди уврежда костите. Излишъкът от хормони на щитовидната жлеза също причинява загуба на костна маса. Това се случва при повишена функция на щитовидната жлеза или когато приемате прекалено голямо количество щитовидни хормони за лечение на хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза). Някои диуретици (отводняващи) могат да доведат до отделяне на повече калций – фурантрил и буметанид. Дълготрайната употреба на хепарин, лекарството метотрексат и някои противоепилептични медикаменти също могат да причинят костна загуба.
  • Нисък калций – недостатъчният прием на калций или намаленото му усвояване от организма могат да допринесат за загуба на костна тъкан. Операциите върху стомаха могат да повлияят способността на организма да усвоява калций от храната. До подобни нарушения водят болестта на Крон, болестта на Кушинг и анорексия нервоза.
  • Физическа активност – заседналия начин на живот, имобилизацията по една или друга причина благоприятнстват развитието на остеопороза.
  • Хроничен алкохолизъм – при мъжете, алкохолизмът е един от най-важните рискови фактори за остеопороза. Консумацията на високи дози алкохол намалява образуването на костна тъкан и снижава способността на организма да усвоява калция.
  • Депресия. Хората с депресия са с увеличена загуба на калций и минерали.

salmon_10.01osteoporosis-calcio-fracturas-menopausia-artritis-ancianos10532614_3_2010621_11_37_16

За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано. Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите. Достатъчен прием на храни, богати на силиций и витамин C, е ключов за изграждане на еластина и колагена в костната структура, витамин Д и калций са по-маловажни фактори в поддържането здравината на скелета. Добър източник на витамин C са портокалите, чушките и кивитата, на силиций — пълнозърнестите продукти, трици и минерална вода, а Витамин Д е витаминът, осигуряващ доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в ограничен брой храни — мазни риби, особено сьомга, рибено масло, яйчен жълтък. Някои от храните се обогатяват допълнително с този важен за костната обмяна витамин — мляко, маргарин, десерти на зърнена основа, пудинги. Други хранителни вещества, необходими за костното здраве, са магнезийфосфоркалийцинк. Те се съдържат в повечето храни и се препоръчват като много здравословни. Богати храни на калций са сирене (730 мг в 100 г продукт), бадеми (240 мг в 100 г), както и сухи смокини, хайвер, яйчен жълтък и др. Средният дневен прием на калций е около 600-900 мг при здрави хора на възраст над 40 години. 

Освен физически упражнения и адекватно хранене, при жени в менопауза се прилага хормонозаместителна терапия. При всички случаи, когато калциеви препарати се предписват на жени в менопауза, хормонозаместителна терапия е нужна за усвояването на калция от организма.

images

Как се поставя диагнозата остеопороза ?

Лекарите могат да открият ранните белези на остеопорозата чрез различни апарати за измерване на костната плътност. Най-доброто профилактично изследване е остеоденситометрията. Процедурата е бърза, проста и веднага отчита резултата. Тя позволява да бъде измерена костната плътност на прешлените, шийката на бедрената кост и китката (областите, най-предразположени към остеопороза) и точно да проследяват промените с течение на времето.

Други изследвания, които точно измерват костната плътност включват ултразвуково изследване и количествено компютърно-томографско сканиране.

Лечение

Както за профилактика, така и за лечение като средство на избор се считат медикаменти от групата на бифосфонатите. Най-използваните и успешни препарати от тази група в световен мащаб са Актонел и Фосамакс. Други групи медикаменти, използвани за лечение на остеопороза, с нееднородни резултати са калцитонин, стронциеви препарати, специфичните естроген-рецепторни агонисти, препарати на базата на парат-хормона и др.

Билки, които са доказали своето положително въздействие при боледуващи от остеопороза, са агримония, борови връхчета, бял равнец, орехови листа и др. Важно е да се отбележи важността на физическите упражнения при болни от остеопороза. Основополагащ елемент от лечението на това заболяване е всекидневното ходене пеша на чист въздух или леката гимнастика — без излишни натоварвания и без никакви тежести. 

Larg6_26_2009homeopathy1

Редица хомеопатични лекарства могат да забавят загубата на костна плътност и дори да стабилизират или увеличат костната плътност. Те нямат страничните ефекти на най-често използваните в традиционната медицина биофосфонати.

Хомеопатията е най-ефикасна за профилактика и лечение на лека и средно тежка остеопороза. При тежка остеопороза тя би могла да се добави към конвенционалното лечение.

Най-често използваните хомеопатични медикаменти за остеопороза са Силицея, Калкарея карбоника, Калкарея фосфорика, Калкарея флуорика, Фосфор и Натрум муриатикум. Всички те подобряват калциево-фосфорната обмяна и се предписват като дългосрочно лечение.

Благоприятен ефект има прилагането на комбинирания хомеопатичен медикамент Остеоцинезин при остеопороза при жени в менопауза. Остеоцинезин съдържа ниски разреждания на хомеопатичните лекарства Калкарея карбоника, Калкарея фосфорика, Калкарея флуорика и Сулфур йодатум.

Калкарея Флуорика – много добър хомеопатичен медикамент,играещ важна роля в обмяната на веществата в костната тъкан. Особенно е подходящ при хора с издължена конституция, при които е налице склонност към ранни гръбначни изкривявания. Този медикамент има добро лечебно действие и по отношение на честите болки в гърба и чувство на скованост. Когато тези оплаквания са най-често сутрин след ставане от сън,след продължително обездвижване,при студено и влажно време много добре се допълва и от медикамента Рус Токсикодендрон.
Много добър хомеопатичен медикамент за парещи болки по хода на гръбначния стълб и между плешките е Фосфорус. При хора изключително слаби,зиморничави,раздразнителни с тънки кости, много добър ефект има медикаментът Силицея. При силни болки в кръста с много добър ефект се прилага Радиум Броматум. При жени,които са ниски и набити с тенденция към затлъстяване, добър ефект има медикаменьт Калкарея Карбоника
За жените ,които са застрашени от остеопороза след настъпване на менопауза е полезно всеки ден или през ден да приемат хомеопатичното лекарство Фоликулинум. По този начин се стимулира яйчниковата функция. Той се използва често и за облекчаване на други смущения,свьрзани с промяната на половите хормони,каквито са топлите вълни.
Разбира се за да има траен ефект от хомеопатичното лечение на остеопорозата се назначават строго индивидуални медикаменти според типа реакция на организма. Такива могат да бъдат някои от горе изброените, но могат да бъдат и много други. Затова трябва да бъдат назначени от лекар – хомеопат.

Хомеопатични възможности при болезнена менструация и предменструален синдром

Хомеопатия при жени

Болезнена менструация

media/images/homeopathy-women-01.jpg

Болезнената менструация (дисменорея) е медицински термин за менструални крампи – пулсиращи болки в долната част на корема, които някои жени изпитват преди и по време на менструация. В някой случаи те са много силни и могат да нарушат ежедневните дейности на жената. Симптомите се изразяват в тъпи и пулсиращи болки ниско в корема, излъчващи се към гърба и бедрата. По-рядко тези симптоми се придружават от гадене и повръщане,диария, изпотяване и световъртеж. Крампите обикновено започват три години след започване на менструацията, но могат да се появят и по-късно. Те могат да продължават през 20-те години или до раждането , след което да намалеят по сила или да изчезнат напълно.

Най-честият фактор, предизвикващ болка е производството на простагландини от организма – хормоноподобни субстанции , които причиняват контракции (свивания на мускулатурата) на матката по време на менструация и осигуряват изхвърляне извън организма на менструалната кръв и тъкани.

Други причини за болезнена менструация

  • Ендометриоза
  • Тазова възпалителна болест
  • Употребата на противозачатъчна спирала
  • Миома или полипи на матката
  • Карцином

При болезнена менструация, дължаща се на заболяване трябва да се лекува основното заболяване. В зависимост от причината, лечението може да бъде антибиотично (при инфекция),оперативно (при миоматозни възли или полипи).

Възможни хомеопатични монопрепарати са следните:

  • Colocynthis – силни болки, намаляващи от прегъване на две.
  • Dioscorea villosa – силни болки, облекчаващи се от изпъване на тялото назад.
  • Veratrum abum – много силни болки, съпроводени от изпотяване и прималяване.
  • Chammomilla – силни болки, подобряващи е от затопляне и движение; раздразнителност.
  • Lachesis – болки, намаляващи от установяване на кървене; главоболие, нервност.
  • Sabina – силни болки, обхващащи и бедрата, кръвта е тъмна, може да има и съсиреци.
  • Cyclamen – при изключително силни болки, тежък Предменструален синдром.

Предменструален синдром (ПМС)

ПМС е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. Причина за ПМС са цикличните хормонални изменения в женския организъм, които се проявяват в двуседмичния период между овулацията и менструацията. Изследвания показват, че ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст 19-29 години, и при 55-60% от тези над 30 години.

Най- честите симптоми са:

  • Главоболие.
  • Подуване на корема и гърдите.
  • Увеличена жажда и задръжка на течности.
  • Повишен апетит за сладки храни.
  • Тревожност и раздразнителност.
  • Депресия, враждебност и загуба на увереността.

Лечението обикновено започна със смяна на начина на живот – намаляване приема на кофеин, захар и натрий.

Хомеопатични възможности при ПМС:

Задължителна е консултацията с лекар-хомеопат тъй като хомеопатичните монопрепарати се вземат в специфични разреждания в точно определено време от месечния цикъл на жената!

  • Главоболиe, мигрена: може да се опита с Cyclamen 9CH, Sepia 9CH.
  • Задръжка на течности: добър ефект има Natrum sulfuricum 9CH.
  • Болезненост на млечните жлези: подходящи са Phytolacca decandra, Folliculinum.
  • Психично напрежение: често ПМС се съпровожда от нервност, раздразнителност, плачливо и лабилно поведение. За тази цел с успех се прилагат Actea racemosa, Lachesis, Ignatia.

 

Източник: www.homeopathytoday.eu