Възпаление на средното ухо при деца се нарича среден отит (otitis media).

Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всяка възрастова група, но кърмачета и малки деца до 3 годшна възраст боледуват най- често.Три от всеки четири деца преболедуват поне веднъж от ушна инфекция, докато навършат 3годишна възраст.

Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси.

Няколко са причините за голямата честота на ушните инфекции при децата. В детска възраст. Евстахиевите тръби са по-тесни и къси, отколкото при възрастните. Детската имунна система е все още незряла и не функционира перфектно.

Видове отит

Има 3 основни типа отити:

• Остър катарален отит – остро възпаление на средното ухо. Много болезнено състояние със зачервено тъпанче. Обикновено се предхожда от банална настинка.

• Серозен отит – възниква, когато Евстахиевите тръби не функционират нормално и зад тъпанчевата мембрана се задържа серозна течност. Рядко има болка. Водещият симптом е чувството за заглъхване на ухото и намален слух.

• Гноен отит – гнойно възпаление на средното ухо.

Защо кърмачетата и малките деца боледуват често от отит?

Основната причина е в липсата на изграден имунитет.  В ранна детска възраст децата се срещат с бактерии и вируси, към които нямат изградени антитела и лесно се поддават на инфекция. Второто важно условие е структурата на Евстахиевата тръба. В ранна детска възраст тя е къса и права, което позволява по-лесно преминаване на бактерии и вируси през нея и инфектиране на средното ухо. Счита се, че храненето с биберон и използването на гумени предмети за смучене (залъгалки) повишава риска от среден отит при кърмачета. Във възрастта между 1 и 3 години събирането на много деца на едно място (повече от 4-5) също е рисков фактор за развитие на среден отит. Честите инфекции на гърлото, възпалени сливици (ангина), възпалена трета сливица, хрема също могат да бъдат причина за развитие на среден отит при деца. При най-малките кърмачета (до към 4 месечна възраст) повръщането на стомашно съдържимо (регургитация) може да бъде скрита причина за възпаление на средното ухо. Обичайно до към 6-7 годишна възраст децата спират да боледуват често от отити.

Причинители на средния отит при деца са бактерии и вируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси. В по-редки случаи не се открива инфекция и като причина се приема алергия.

Оплакванията при остър среден отит при деца са зависими от възрастта, но като правило кърмачетата и малките деца не могат да локализират и да посочат болното ухо, а реагират с общи симптоми.

Винаги трябва да се мисли за отит при един или повече от следните симптоми:

• неспокойствие през деня;
• неспокоен сън или безсъние;
• повишена температура;
• безапетитие;
• повръщане;
• диария;
• изтичане на секрет от ухото;
• посягане към или докосване на болното ухо;
• заболявания на горни дихателни пътища.

Кои са рисковите фактори за ушна инфекция?

Най-честите рискови фактори за развитие на ушна инфекция са:

• Възраст – бебета и малки деца
• Деца на изкуствено хранене
• Инфекции на дихателната система
• Отглеждане в детски ясли
• Пушене в присъствие на детето
• Наследственост

Как се поставя диагнозата?

 Преглед на детето е задължителен. Най-сигурен начин е директната отоскопия от опитен лекар. Чрез това изследване се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Без отоскопия диагнозата е несигурна.

Как се лекува среден отит при деца?

Предписва ли се атибиотик? В началото и при ранно поставяне на диагнозата не се препоръчва антибиотично лечение, особено ако общото състояние на детето е добро и температурата е нормална или леко повищена. В тези случаи тъпанчевата мембрана е леко вазпалена, липсват данни за излив в средното ухо и в голям процент от случаите може да се постигне оздравяване без антибиотично лечение. Използват се деконгестанти в носа, капки за уши, обезболяващи лекарства през устата. При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. Решението за въздържане от антибиотично лечение изисква ежедневни или през ден контролни прегледи на детето и проследяване на възпалението. Наличието на тежко възпаление в средното ухо, негноен излив (течност) или гнойно възпаление изискват лечение с антибиотик. Изборът на антибиотик зависи от вида на възпаленето, предпоагаемия микроб и опита на лекаря. Изтичане на секрет от ухото е признак за спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана и налага също антибиотично лечение. Спонтанната перфорация на мембраната улеснява оздравителния процес, но изисква серьозно антибиотично лечение и внимателно наблюдение.

По преценка на лекар-специалист понякога се налага оперативно, целево перфориране на тъпанчевата мембрана (миринготомия), целящо изтичане на течност или гной от средното ухо. След оздравяване, перфорацията, независимо дали е спонтанна или целева, се затваря без последствия. Като крайна мярка, целяща запазване на слуха при тежки, продължителни или повтарящи се отити, в оперативния отвор на тъпанчевата мембрана се поставя специална вентилационна тръбичка, която може да остане там месеци и служи за вентилиране на средното ухо и преодоляване на инфекцията.

 Усложнения на срения отит при деца (при нелекуване):

• Преминаване на серозния (негноен) среден отит в гноен среден отит;
• Разпространение на инфекцията в други части на главата, вклучително вътрешното ухо и мозъка;
• Хронифициране на инфекцията и повтарящи се отити;
• Намаление или загуба на слуха и впоследствие говорни нарушения;

 Как да предпазим детето от среден отит?

Кърмачетата на естествено хранене (кърмене) боледуват по-рядко и по леко от среден отит;

Предпазването от инфекции на горните дихателни пътища (ангина, ринофарингит, аденоидит) предпазва и от среден отит. Навременното им лечение цели недопускане на инфекция на средното ухо;

Ограничете  контактите с болни деца;

Не допускайте често боледуващото дете в големи колективи (ясли, детски градини) особено прз зимните месеци;

Ако детето боледува често от ангина или възпалена трета сливица, обсъдете с вашия лекар вероятната причинна връзка със повтарящия се среден отит. Трябва да се прецени нуждата от оперативно отстраняване на небните тонзили (сливици) или аденоидектомия (оперативно отстраняване на трета сливица)

Хомеопатичните лекарства при повтарящи се инфекции на средното ухо

При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

Катарален отит

Гноен отит

При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително.

Редица хомеопатични лекарства успешно лекуват рецидивиращи възпаления на средното ухо. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

• Arsenicum album –болката в ухото обикновено започва нощем, между 1 и 3ч. Детето слага ръчичка върху засегнатото ухо и болката намалява бързо от топъл компрес върху ухото. При повечето заболявания детето реагира с отпадналост и тревожност.

• Calcarea carbonica – дете с рецидивиращи ушни инфекции и ангини; отитът често е провокиран от увеличена трета сливица; пълничко бебе или дете с голяма глава и коремче, склонно към изпотяване по дланите и главата; по-бавно прохождане и никнене на зъбите.

• Chamomilla – болка в ухото при раздразнителни и гневливи бебета и деца; болката изглежда нетърпима. Детето е ядосано, пищи и удря; ушните инфекции са често свързани с много болезнено никнене на зъбите. Детето се чувства по-добре, когато е носено на ръце.

• Pulsatila е често предписвано лекарство за отит, който следва банална настинка. Болката в ухото се провокира от гъста жълтеникава хрема, която блокира Евстахиевите тръби. Детето е плачливо и иска да бъде гушкано.

• Silicea е едно от най-добрите лекарства за ушни инфекции, които се точат със седмици и сякаш не се повлияват от антибиотичното лечение; бавно и продължително нагнояване на средното ухо; слабичко дете с капризен апетит, което много често боледува от УНГ инфекции и често развива усложнения.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.lekar.bg, www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu и др.

Заекването е говорен дефект, който представлява нарушение на темпоритмичната организация на речта, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Макар че няма точна статистика, сред хората, които имат този проблем, се говори, че 1% от българското население заеква. Според статистиката 4 от 100 новородени деца развиват нарушения в говора. Три от тях са момчета.

Заекването е един от най-стари­те и дискусионни проблеми в исто­рията на изучаването на речевите разстройства. В древността на не­го се е гледало предимно като на болест, свързана с натрупване на течност (влага) в главния мозък (Хипократ) или от неправилно съ­отношение между частите на го­ворния апарат (Аристотел). Почти тогава, а и в Средновековието въз­никва и предположението, че заек­ването е свързано с дисфункции в главния мозък – неврологично обяс­нение.

В началото на XX век се офор­мят три направления: заекване­то като еластична невроза, ре­зултат от дискоординация меж­ду мускулите на говорния апарпат; заекването като асоциатив­но нарушение от психичен про­изход (психогенно);заекването като подсъзнателна проява, ре­зултат от психични травми.

В последните години се разг­раничават два вида заекване: невротично и неврозоподобно (обикновето при рискови деца, с първи признаци на закъсняло моторно развитие).

Заекването е нарушение на темпа, ритъма и плавността на речта. Невротичното заекване (логоневроза, балбуцио) възник­ва най-често към 2-3-тата и 6-тата година. Началото му се свързва с психотрамва. Следва период на мълчание (мутизъм). След този период детето прого­варя, но вече със спазми, които нямат постоянен характер. Принципът е, че спазмите се увеличават в ситуации при об­щуване с непознати, възрастни.

Около 5% от хората се очаква да заекват в даден период от живота си, като около 1% от хората в даден момент заекват. Разликата се дължи на спонтанно възстановяване при много деца, около 65%–75%. Между три и четири пъти повече мъже заекват отколкото жени. Не се наблюдават различия между нивата и видовете заекване при различните култури и раси.

Според вида на проявлението или симптоматиката съществуват следните форми на заекване:

• физиологическо заекване. Спада към групата физиологически говорни смущения, обусловени от развитието;
• начална фаза на заекване;
• хронично заекване

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗАЕКВАНЕТО
Учените смятат, че спектърът от фактори, предразполагащи заекването включва:
– генетични причини: Около 60% от заекващите имат близки роднини, които заекват
– други говорни и езикови проблеми или изоставане в развитието;
– Разлики в мозъчното продуциране на езика: има изследвания, според които при заекващи езиковите процеси се локализират в други мозъчни зони. Според тази теория се появяват проблеми при взаимодействието на мозъка с мускулите, задвижвани при говорене.

РАННИ БЕЛЕЗИ ЗА ЗАЕКВАНЕТО
Първите белези на заекване може да се появят още между 18 и 24-ти месец, когато детето започва да образува първите изречения. За родителите тези ранни прояви могат да бъдат обезпокоителни, но те са често срещани и нормални за този етап от развитието. В този случай е важен деликатния и внимателен подход към детето, доколкото е възможно.
Детето може да заеква за няколко седмици или няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спорадично. За повечето деца, при които се е появявало преди 5 г., заекването отшумява без да е наложителна намесата на логопед. Но е добре детето да бъде направена консултация с логопед още около 3 годишна възраст.
Предучилищна и училищна възраст:
Обикновено заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира своите умения за комуникация. Ако заекването продължи до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема и това го смущава.
Съучениците и приятелите могат да обръщат внимание на това и дори да го дразнят.
Ако това се случва е необходимо да се разговаря с учителите на детето, които могат да окажат съдействие.  Те също трябва да намалят по възможност броя на стресиращите говорни ситуации за детето още преди логопедичната терапия да започне (Например да не изпитват детето устно пред класа. – б.пр.).

Симптоми на заекването:

Най-често заекването се съпровожда със смущение във вегетативната нервна систе­ма – зачервяване, изпотяване, нощни напи­кавания с изразени страхови преживявания (от вода, тъмно, животни и др), трудно зас­пиване.

Симптомите на заекването включват:

• затруднение при започване на дума, фраза или изречение
• повторение на звук, съгласна или дума

Заекването често се влошава, ако детето е възбудено или говори бързо. За деца, които заекват, ситуации като говорене с непознати или пред група хора може да е особено притеснително.
Проблемът с говора кара детето да се чувства притеснено, засрамено и дори да избягва да общува, а в по-късна възраст засяга неговата самоувереност и представяне в училище.
Ако заекването продължава да се влошава и трае над 6месеца, е желателно да се обърнете към логопед.

Рискови фактори за развитие на заекване:

• Пол – заекването е 4 пъти по-често при момчета
• Наследственост – и други членове на семейството имат този проблем
• Стрес, изживян страх
• Други проблеми с речта или с развитието на проговарянето

КАК ДА НАМЕРИМ ПОМОЩ
Ако детето е навършило 5 години и все още заеква,  потърсете помощта на логопед. Също може да се консултирате с логопед ако:
– зачестяват повторенията на цели фрази и думи;
– зачестяват повторенията на звукове и срички;
– налице е удължаване на звукове в думите;
– забелязвате, че детето е твърде напрегнато, когато говори;
– забелязвате напрежение на лицето и мимиката
– забелязвате говорно напрежение при издигане на гласа;
– вашето дете се стреми да избягва ситуации, при които се налага да говори;
– вашето дете извършва мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене;
– имате друго притеснения относно речта на детето.
Много училища разполагат с логопед, който може да окаже съдействие, ако е необходимо.

Какво може да направи логопедът?
Логопедът може да коригира заекването, като намали степента му. Да създаде спокойна атмосфера, успо¬кояваща говора на детето. Да даде „успокояващи“ съвети и на родителите. Ето едни от тях – на Дорвин Брайтънфелд, доктор на науките в Източен Вашингтонски университет:
1.  Целта е заекването да остане на същото ниво, да се предотврати задълбочаването му,  а детето да се стимулира да говори.
2.  Не допускайте детето да разбере, че сте обезпо¬коени от говорното му нарушение.
3.  Грижете се за здравето му, старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.
4.  Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.
5.  Въздържайте се от прилагането на някои непри¬вични жестове:  поемане дълбоко  въздух,  щракане с пръсти, махане с ръка и др.
6.  Не заставяйте детето да говори или рецитира пред  непознати.  Все  пак го  насърчавайте да  говори винаги, когато има нужда и желание.
7.  Приемайте детето си такова, каквото е. Не странете от него и не го отбягвайте.
8.  Не позволявайте на детето ви да бяга от обикно¬вените задължения.   Предявявайте  към  него същите изисквания, както към всяко друго дете.
9.  Не допълвайте думите и фразите. Нека то само да си ги намира. Не го и прекъсвайте.
10.  Когато заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и училище.
11.  Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.
12.  Не мъчете детето си да говори без грешка.
13. Помогнете на детето да намери подходящо твор¬ческо занимание. Насърчавайте го и го окуражавайте.
14.   Говорете спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето си.

Хомеопатична терапия

Хомеопатичта може да се включи в комплексната терапия на заекване. Хомеопатичните лекарства са напълно безвредни и лесни за прием от децата. Заекващите деца са по принцип по-чувствителни и емоционални, и заекването често започва след някаква стресова ситуация или е резултат от комбинация на физически и емоционални причини. Хомеопатията въздейства не само върху речевите мускули и говора, но също върху самата причина за заекването. Често изпизвани:

• Stramonium – най-често изписваното лекарство за заекване. В повечето случаи заекването започва след изживян страх и се проявява с трудност да се започне думата или фразата. Заекването се придружава от движения на тялото и очите (тикове) или нощно напикаване; агресивно поведение.
• Causticum – детето заеква, когато е притеснено; заекването е придружено понякога с тикове на лицето и нощно напикаване; парализа на гласна връзка; често дрезгав глас и суха кашлица.
• Belladonna – бърза и накъсана реч; тревожно дете, което се чувства несигурно.

• Cuprum metallicum – заекване поради спазми на мускулите; спазмите често се предхождат от хълцане; коремни колики.

• Mercurius solubilis – тревожност, когато му бъде зададен въпрос; заекване поради колебливост; хиперактивно дете.

• Natrum muriaticum – бавно и късно проговаряне; затворено и мълчаливо дете; предпочита да си играе само.

Особено важно е родителите да реагират правилно още при първите белези на заекване у своето дете. Добре е да установят дали е подложено на стрес в училище и да му осигурят спокойна атмосфера у дома, да го обгръщат с много топлота и да му помогнат да изгради увереност в себе си.
Ако децата получават внимание, само когато заекват, те се опират на заекването като помощно средство, очаквайки любов и грижа към тях. Това ги прави още по-зависими към говорното им нарушение.

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopatytoday.eu, www.wikipedia.org, www.roditel.bg, www.ladyzone.bg, www.hera.bg, www.logopedia.bg www.psychologist.bg и др.