Tag Archives: доктор габриела кехайва

Внимание! Инсулинозависим диабет тип 1 и неговите усложнения

freedigitalphotos.net-Stuart Miles-2Панкреасът е жлеза в човешкия организъм с екзокринна и ендокринна функция. Той се намира в задната част на корема и има две основни функции – производство на стомашни сокове, подпомагащи храносмилането, и производство на хормона инсулин.

Инсулинът е хормон регулиращ нивото на глюкоза в клетките на човешкия организъм. Диабет тип 1 е заболяване, което се предизвиква от липса в производството на инсулин, причинено от автоимунни процеси ангажиращи задстомашната жлеза (панкреас).

Здравословното хранене също има важен принос в преодоляване на негативните симптоми на заболяването. Препоръчва се храна, богата на фибри и бедна на мазнини и въглехидрати. Също така е добре да се спазва едно и също количество на въглехидрати всеки ден с цел да се намери идеалната доза за инсулинова апликация и правилна въглехидратна обработка. Препоръчват се три основни хранения през деня и две до три междинни хранения – предимно с нискокалорична храна, богата на омега-3 и омега-9 мастни киселини, растителни протеини, целулоза и витамини (например – ядки, ябълки, банани).

4. Какви усложнения се очакват?

Ниските нива на кръвна захар (под 4 mmol) са също толкова опасни, колкото и високите. Те водят до преминаване в състояние на „безтегловност”, което се изразява със световъртеж, слабост и понякога до трудност при ориентиране и концентрация.

Некачественото регулиране на инсулинова апликация може да доведе до повишаване нивото на кръвна захар, което е предпоставка за поява на кетоацидоза и довеждане до хипергликемична транзиторна атака, водеща до хипергликемична кома (при стойности на кр.захар над 28 mmol).

Атеросклерозата е усложнение при диабетно болните. Тя обикновено води до поява на исхемични атаки на сърцето, инфаркт, тромбоемболизъм по крайниците, вследствие стесняване лумена на съдовете.

Диабет тип 1 има силно неблагоприятен ефект върху съдове с най-тесен лумен. Това е една от причините диабетиците често да развиват диабетна нефропатия – болест на бъбреците, диабетна ретинопатия – болест на ретината, диабетна невропатия – невронална дегенерация, водеща до кожно разязвяване и инфекции по крайниците.

За диабет тип 1 все още няма достатъчно добро радикално лечение. Но с подходящо заместващо лечение и поддържаща терапия на придружаващи симптоми, включително спазване на добър хранителен и физически режим, усложненията и рисковете се редуцират до минимум.

Диабет тип 1 се нарича още инсулинозависим диабет. Синонимното му название идва от нуждата пациентите да аплицират синтетичен инсулин под формата на инжекции. Увреждане на панкреаса може да настъпи по много причини – например вирусна инфекция. Но най-голямо значение се отдава на автоимунните процеси, които възприемат клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, като „чужди” и насочват имунните си комплекси към тях, като ги деактивират.

diabetes1_symptomsДиабет-1

1. Какви са симптомите на диабет тип 1?

За ежедневните енергийни нужди на клетката, организмът участва в специално програмиран метаболизъм позволяващ на приеманите с храната въглехидрати да се преобразуват до проста глюкоза, която е най-важният енергиен източник за клетките. Мозъкът и клетките на нервната система използват единствено глюкоза за своите енергийни нужди, докато клетките от други системи на организма позволяват за енергиен източник да се използва и преработват дълговерижни мастни киселини.

В резултат на инсулиновата зависимост, вследствие увреждане на клетките произвеждащи хормона, нивото на кръвна захар (глюкоза) се покачва. Най-честият клиничен белег за това са хипергликемия на гладно (високи нива на кръвна захар) и захар в урината.

Симптомите включват: повишена нужда от прием на вода, умора, често уриниране, включително през нощта (ноктурия), загуба на тегло и увеличен апетит, сърбежи в областта на гениталиите, както и кожни инфекции.

Diabetes2. Лечение

Прилагат се регулярни инжекции с инсулин, подкожно. Според нуждата от инсулин, може да се прилагат веднъж или няколко пъти дневно преди хранене. Друг важен елемент в лечението на диабет тип 1 е физическата активност. Поддържането на телесното тегло в границите на нормалното за ръст и възраст също има водеща роля в лечението и поддържането на благополучие при пациенти с диабет тип 1. Тъй като основният проблем при това заболяване е регулирането на кръвната захар с инсулинови апликации, към терапията се назначава и диета, която е бедна на въглехидрати, с цел да се редуцира нуждата от приложение на синтетичния хормон.

Целта при лечението на диабет тип 1 е поддържане на нормална или нормално-висока кръвна захар. По този начин организмът се предпазва от усложнения на опасната болест.

диабет3. Превенция и контрол в домашни условия

Бъдете бдителни за симптоми на диабет. Измервайте редовно нивата на глюкоза в кръвта си. На пазара се срещат апарати – глюкомери, които след леко убождане на пръста дават точна представа за стойността на кръвната захар в момента на изследването. За добра превенция и контрол на състоянието, лекарите съветват стриктно и редовно спазване на предписаната диета. На диабетиците се препоръчва да носят винаги в себе си пакетче захар, в случай, че получат хипогликемична криза (ниско ниво на кръвна захар) – състояние на ниска кръвна захар, водещо до дезориентираност, световъртеж, колапс, а понякога и до хипогликемична кома.

Физическата активност също допринася в поддържане на състоянието на благополучие. Упражненията и добрата мускулна работа поддържат нивото на холестерол в рамките на нормалното и предпазват от усложнения като инфаркт на миокарда, исхемични атаки по крайниците, както и подпомагат общото състояние на индивида.

Важно е да се отбележи, че трябва да се направи много точна дозировка на инсулиновите инжекции при спортуващи диабетици, защото физическата активност, съчетана с инсулинови апликации, може да доведе до внезапен срив на кръвна захар, и се стигне до състояние на хипогликемия.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източник:  www.puls.bg

Хомеопатични възможности в лечението на бъбречно- каменна болест

Bubrechnokamenna_bolest kidney_stones1

Бъбречно- каменната болест (нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки,които могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето,но особено често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите),пикочния мехур и уретрата (пикочния канал).Предполага се обаче,че латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече. Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като България е ендемична зона (т.е. болестта е често срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват годишно.
Честотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка при деца.
Данни за нефролитиаза има от дълбока древност в трудовете на Хипократ,Гален,Целзиус и Авицена. Бъбречни камъни са откривани в мумии отпреди 7000 години в Египед.

Причини и класификация.

  • наследственост/тя е определяща/
  • заболявания на бъбреците, паращитовидните жлези
  • подагра
  • химиотерапия
  • консумация на много месо
  • прием на големи количества соли, на твърде големи дози витамин С и Д
  • дълго лечение с антиацидни медикаменти. 

Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са: топъл и сух климат, недостиг на вода, вродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината, неврогенни заболявания, травми, ендокринни заболявания- хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези), тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза), подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта), инфекции на пикочните пътища, заболявания изискващи продължителен покой- счупване на кости, парализи, тежки вътрешни заболявания, нарушения на храненето и витаминния баланс- недостиг на вит.А и вит.С, излишък на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати), рахит, злоупотреба с лекарства-сулфонамиди, климакс и др…

Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди, но при промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки,чужди тела, бактерии,излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци на следните видове бъбречни камъни според химичният им състав:

I.Неорганични.
1.Калциево-оксалатни камъни.
Те са твърди,оранжеви или кафяви (дори черни ако е имало хематурия-кръв във урината), със шипчета, рентгенопозитивни (виждат са на обикновена рентгенова снимка) и съставляват около 60% от всички бъбречни камъни. Изключете от менюто си киселец, спанак, ревен, магданоз, бобови продукти, домати, кафе и шоколад. Ограничете млечните продукти. Разрешени храни: черен хляб, елда, овесени ядки, патладжан, фасул, тиква, сушени сливи

Солите на оксаловата киселина лесно се изхвърлят с ябълките (яжте ги с кората), крушите, гроздето, черната боровинка, прасковите и кайсиите.
2.Калциево-фосфатни камъни.
Биват белезникави,меки и трошливи,с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите където се утаяват. Почти винаги се съпътстват от инфекция на бъбреците с един микроб наречен Протеус (Proteus), който причинява алкализиране (намаляване на киселинността) на урината и представляват 20-23% от бъбречните камъни. Това налага да се откажете от млякото, изварата, сиренето, кашкавала и йогурта. За предпочитане е да наблегнете на вареното месо, рибата и яйцата. Полезни в този случай са киселите горски плодове и въобще киселите плодове, дините, киселото зеле, брезовият сок.

I I.Органични.
1.Уратни камъни.
Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност,по-меки от органичните и съставляват около 15% от всички бъбречни камъни. Това налага да се откажете от маринатите, пърженото месо, концентрираните месни бульони, субпродуктите, спанака, марулята, ряпата, бобовите продукти, цветното зеле, алкохола и шоколада. Основа на менюто в този случай е растителната храна, млечните и млечно-киселите продукти. За изхвърлянето на такива камъни помагат тиквата, магданозът, целината, краставиците, ягодите, боровинките, дините. Разрешени храни: мляко и млечни продукти, овесена каша, хляб, картофи, мед, сушени плодове, минерална вода
2.Други-цистинови,ксантинови…

kidneypain

Клинична изява

Бъбречно-каменната болест може дълго време да протича безсимптомно и при случайно рентгеново или ехографско (“видеозон”) изследване да се установи камък в бъбреците.В такива случаи става въпрос за латентна нефролитиаза.
Болковата форма на протичане на бъбречно-каменната болест и особено кризисно- болковата- бъбречната колика се изявява с драматични оплаквания:остри болки в кръста,обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер, с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи, щипене и парене при уриниране, често уриниране, потъмняване на урината дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните, най-често при калциево-оксалатните),подуване на корема, гадене и повръщане, слабо повишение на телесната температура, забавяне на пулса, изпотяване, влияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка. При слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно.
При наличието на допълнителна бъбречна инфекция, болката може да е двустранна, с висока температура и помътняване на урината вследствие наличието на гной в урината (пиурия).

Диагноза.

Тя се основава на данните от прегледа,данни за евентуални предшестващи болки в кръста, наличието на кръв във урината, изхвърлянето на камък при уриниране което се чува като изтракване в тоалетната чиния ( в такива случаи се казва,че пациентът си е “изпикал” диагнозата), данните от ехографското изследване (видеозон) и от обикновена рентгенова снимка, венозната урография (рентгенова снимка с контраст вкаран във кръвта,който се отделя с урината), КАТ (скенер) и ЯМР (ядреномагнитен резонанс). Препоръчително е да се изследва химичния състав на всеки камък, изхвърлен при уриниране с цел установяване на вида му, като за целта е препоръчително пациентът да уринира в някакаъв съд във времето на протичане на бъбречната колика.
На практика диагнозата най-често се поставя при ехография, макар че при това изследване може да се изпусне наличието на микролитиаза (така наречените “песъчинки”).    Много често при бъбречна колика с уретеролитиаза (камък в пикочопровода) в дясно се налага да се отграничи от заболяването остър апендицит, който изисква незабавна операция. Често бъбречната колика в дясно може да се сбърка с жлъчна колика която обикновено възниква в дясно подребрие, правокира се от ядене на мазни и пържени храни, яйца,зеле и др., но често дава болезненост и в дясната поясна област.

Усложнения

Най-честото усложнение на бъбречно-каменната болест е острият и хроничен пиелонефрит (възпаление на бъбречното легенче). Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритичен абсцес (кухина с гной), пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване), хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека), атрофия на бъбрека, остра бъбречна недостатъчност, уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).

Нелекуваната БКБ може да доведе до следните усложнения:

  • затруднено оттичане на урината
  • хронични и рецидивиращи инфекции на бъбрека и пикочните пътища
  • хипертонична болест
  • в редки случаи – бъбречна недостатъчност

3013-300x234

Лечение

Първостепенна задача при бъбречната колика е да се премахне болката. Ефекта от лекарствата поставени в домашни и амбулаторни (кабинетни) условия понякога е неубедителен и често се налага пациентът да постъпи за лечение в болница.
В извънболнични условия обикновено при бъбречна колика се използват лекарства от групата на аналгетиците (АналгинПарацетамолДексофен, Аулин, Нимезил…) и спазмолитиците (Спазмалгон, Но-Шпа, Бусколизин, Антиспазмин, Папаверин…).
В болнични условия (урологични клиники) обикновено се прилагат същите медикаменти, но във венозна инфузия и някои апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата, пикочния мехур и пикочопроводите. В най-упоритите случаи се пристъпва към оперативно премахване на конкремента от бъбреците. Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни и последващото изхвърляне на отломъците с урината е екстракорпоралната литотрипсия (пациентът се поставя във вана с вода и след центраж се провежда серия от ударни вълни до разрушаване на камъка, като подходящи за това лечение са пациенти с проходимост на пикочопроводите, липса на пикочна инфекция и големина на камъка до 2 сантиметра).

Хирургично отстраняване
Основно оперативното отстраняване на камъните се избира и прилага когато няма друга възможност за отстраняването на конкремента. Изборът на оперативен метод се определя от общото състояние на пациента, големината на камъка или камъните, неговото разположение по хода пикочо- отделителната система, химическия състав, бързината на нарастването му, повторното му появяване, наличието на придружаваща инфекция, функционалното състояние на бъбреците и на целия организъм като цяло,както и много други фактори.
При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците (пиелонефрит) се прилагат антибиотици и химиотерапевтици.

drink_water2
За предотвратяване на образуването на нови конкременти се препоръчва поемането на големи количества течности– минимум 2 литра на ден, мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните- черен дроб, слезка, мозък, бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза- избягване на салата, спанак, киселец, фасул, грах, сини сливи, какао, шоколад), а при фосфатните обратно- целта е повишаване на киселинността (с помощта на българското лекарство Солуран, белтъчна и мастна диета и вещества съдържащи вит.А и вит.Д- рибено и краве масло), разтваряне на уратните и смесените камъни посредством медикаментите Роватинекс, Цистенал, Алурекс…
Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, а при фосфатни камъни- вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.

images (2)

Диета при бъбречно-каменна болест

Диета № 14:

Показания: при бъбречно-каменна болест/нефролитиаза/, при уратни, фосфатни, оксалатни и смесени камъни.

Цел на диетата: да възпрепядства образването на камъни в пикочно-отделителната система.

Характеристика: храната е разнообразна. В зависимост от от състава на камъните варират количеството и видът на белтъците, мазнините и въглехидратите. Избягва се прехранването, а болни с наднормено тегло приемат храни с ниска калорийност .Широко се застъпват витамините, особено вит. А./шипки, пиперки, моркови/, вит.С /шипки, цитруси, карфиол и др./

Препоръчва се минерална вода съобразно вида на камъните около 2 л. дневно, отвари, чайове, плодови и зеленчукови сокове, включвата се лаксативно действащи продукти/мед, сладко от рози и др. Солта е в умерено количество.Избягват се дразнещи храни, остри подправки и екстрактивни вещества.

Дита 14У:

При уратна нефролитиаза: храната е предимно млечно- зеленчуково-плодова. Приемат се предимно алкални минерални води. Мазнини и въглехидрати се ограничават. Дневната каларийност е 2500-2700ккал.

Диета 14О:

При наличие на оксалатни камъни: широко се застъпват храни богати на алкали/картофи, моркови, зеле, ягоди, ябълки, дренки/: Минералната вода е алкална около 1,5-2 л. дневно. Застъпват се умерени количества месо и месни, а се ограничавата млякото и млечни и храни богати на /калций/. Изключват се храни богати на оксалова киселина/спанак, лапад, патладжан, червено цвекло и др./

Диета 14 Ф:

При наличие на фосфатни камъни: храната е пълноценна и богата. Трябва да е предимно белтъчна с широко застъпване на месни и рибни ястия. Ограничават се плодовете, зеленчуците, млякото и млечните. Веднъж седмично менюто меж да се състои само от месни или рибни продукти. Да се приемат дневно големи количества течности и въглекисели минерални води. Билкови чайове и отвари.

Ястията при всички от дитеа 14 се приготвят чрез варене, печене на фурна и скара, задушаване и рядко пържене. Сол-до 8гр. дневно. Препоръчва се 4-5 кратно хранене.

Течности 1,5-2 л. дневно.

В зависимост от състава на камъните има различни ограничения в диетата, но ето някои общи препоръки:

  • Пийте поне литър и половина минерална вода дневно
  • Не приемайте за дълъг период от време големи дози витамин С, витамин Д, антиацидни медикаменти, съдържащи калций.
  • Ако сте предразположен към образуване на камъни, намалете вноса на белтъци с храната/не злоупотребявайте с месо/, сол и алкохол.
  • Ако камъните, които образувате съдържат оксалати, ограничете употребата на чай, кафе, шоколад, спанак,
  • Не намалявайте вноса на калций с храната/ рискувате остеопороза/, но не приемайте калциеви таблетки.
  • Ако имате наднормено тегло или водите заседнал начин на живот, проведете диета с цел нормализирането му и правете повече физически упражнения.
  • Приемайте като хранителна добавка магнезий и витамин В6.
  • Увеличете в менюто си храни, съдържащи витамин А.

Coca-Cola3

Променете калциевия метаболизъм!

Проблемът се решава трайно, когато се акцентира на профилактиката и се вземат мерки за коригиране на калциевия метаболизъм. Любителите на „Кока-кола”,  „Фанта”, „Спрайт” и други трябва да са особено внимателни. Тези напитки съдържат фосфорна киселина, която смущава калциевия метаболизъм. Опасни са, ако пием големи количества или често. При химическо изследване на камъка – магнезиево-амониев фосфат, се оказва, че около 67% са калциев оксалат, карбонат, цистин. Така, ако имаме „песъчинки”, за няколко месеца те пак могат да образуват отливъчен камък.

Larg6_26_2009homeopathy1

Хомеопатично лечение на камъни в бъбреците

Хомеопатичното лечение дава много добри резултати в борбата с БКБ и позволява от една страна да се обезболи пациента и да се забави скоростта на образуването на нови камъни, а от друга да не се допуснат усложнения и рецидиви.. Най-често използваните медикаменти при бъбречна колика са:

  • Calcarea carbonica – най-често изписваният медикамент. Дава се системно при всеки болен,тъй като повечето камъни съдържат калций.
  • Colocynthis– при бъбречна криза със силни спазми и много силна пристъпна болка, пациентът се подобрява, ако се присвие надве, силно притисне корема или от топло.
  • Berberis vulgaris – болки като от натъртено по дължината на уретера, болка в кръста с чувство за изтръпване, която се излъчва към пикочния мехур и бедрата. Най-често е левостранна колика с мътна, червеникава урина, с много кристали.
  • Pareira brava – непрекъснати позиви за уриниране, а се отделя съвсем оскъдно количество урина, болният може да уринира само свит в ембрионална поза- това облекчава болката; болки като от натъртено по дължината на уретера
  • Belladonna– внезапно начало на болката, често е пулсираща и се влошава от минимално сътресение на тялото. Често пациентът е със зачервено и потно лице, ускорен пълен пулс, повишена температура.
  • Cantharis – пареща болка в бъбреците, ирадиираща към пикочния мехур, отделя се кървава урина.
  • Calcarea phosphorica– намира приложение в профилактиката и лечението на фосфатните бъбречни камъни при деца с издължена конструкция, които се уморяват лесно и при които умствената умора води до главоболие. При тези деца често е налице тенденция към рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища. В такива случаи е препоръчително детето ежедневно да приема по пет гранули от медикамента в разреждане.
  • Аrnica montana– универсален съдов протектор. При положение, че кръвозагубите не са големи, да се приемат по 5 гранули дневно 1-2 пъти. При по-големи кръвозагуби, да се приемат по пет гранули по пет-шест пъти дневно.

 Извън период на криза помагат:

Calcarea carbonica 9 CH – два пъти дневно по 5 гранули, но през ден (примерно – понеделник, сряда и петък). Тази потенция отговаря за калциевите соли. А именно калциевите отлагания в бъбрека се поддават трудно на консервативно лечение.

Lycopodium 9 CH – приема се като Calcarea carbonica. Като двата препарата се редуват (вторник, четвъртък и събота). Ликоподиумът отговаря за урати, холестерол, чернодробна стеатоза и т. н. Често след 3-4 дни уратите започват да се отделят във вид, подобен на стрита керемида.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източник: www.medik.bg, www.pramed.com, www.homeopathytoday.eu, www.medinfo.bg  и др.

Хомеопатични възможности при болезнена менструация и предменструален синдром

Хомеопатия при жени

Болезнена менструация

media/images/homeopathy-women-01.jpg

Болезнената менструация (дисменорея) е медицински термин за менструални крампи – пулсиращи болки в долната част на корема, които някои жени изпитват преди и по време на менструация. В някой случаи те са много силни и могат да нарушат ежедневните дейности на жената. Симптомите се изразяват в тъпи и пулсиращи болки ниско в корема, излъчващи се към гърба и бедрата. По-рядко тези симптоми се придружават от гадене и повръщане,диария, изпотяване и световъртеж. Крампите обикновено започват три години след започване на менструацията, но могат да се появят и по-късно. Те могат да продължават през 20-те години или до раждането , след което да намалеят по сила или да изчезнат напълно.

Най-честият фактор, предизвикващ болка е производството на простагландини от организма – хормоноподобни субстанции , които причиняват контракции (свивания на мускулатурата) на матката по време на менструация и осигуряват изхвърляне извън организма на менструалната кръв и тъкани.

Други причини за болезнена менструация

  • Ендометриоза
  • Тазова възпалителна болест
  • Употребата на противозачатъчна спирала
  • Миома или полипи на матката
  • Карцином

При болезнена менструация, дължаща се на заболяване трябва да се лекува основното заболяване. В зависимост от причината, лечението може да бъде антибиотично (при инфекция),оперативно (при миоматозни възли или полипи).

Възможни хомеопатични монопрепарати са следните:

  • Colocynthis – силни болки, намаляващи от прегъване на две.
  • Dioscorea villosa – силни болки, облекчаващи се от изпъване на тялото назад.
  • Veratrum abum – много силни болки, съпроводени от изпотяване и прималяване.
  • Chammomilla – силни болки, подобряващи е от затопляне и движение; раздразнителност.
  • Lachesis – болки, намаляващи от установяване на кървене; главоболие, нервност.
  • Sabina – силни болки, обхващащи и бедрата, кръвта е тъмна, може да има и съсиреци.
  • Cyclamen – при изключително силни болки, тежък Предменструален синдром.

Предменструален синдром (ПМС)

ПМС е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. Причина за ПМС са цикличните хормонални изменения в женския организъм, които се проявяват в двуседмичния период между овулацията и менструацията. Изследвания показват, че ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст 19-29 години, и при 55-60% от тези над 30 години.

Най- честите симптоми са:

  • Главоболие.
  • Подуване на корема и гърдите.
  • Увеличена жажда и задръжка на течности.
  • Повишен апетит за сладки храни.
  • Тревожност и раздразнителност.
  • Депресия, враждебност и загуба на увереността.

Лечението обикновено започна със смяна на начина на живот – намаляване приема на кофеин, захар и натрий.

Хомеопатични възможности при ПМС:

Задължителна е консултацията с лекар-хомеопат тъй като хомеопатичните монопрепарати се вземат в специфични разреждания в точно определено време от месечния цикъл на жената!

  • Главоболиe, мигрена: може да се опита с Cyclamen 9CH, Sepia 9CH.
  • Задръжка на течности: добър ефект има Natrum sulfuricum 9CH.
  • Болезненост на млечните жлези: подходящи са Phytolacca decandra, Folliculinum.
  • Психично напрежение: често ПМС се съпровожда от нервност, раздразнителност, плачливо и лабилно поведение. За тази цел с успех се прилагат Actea racemosa, Lachesis, Ignatia.

 

Източник: www.homeopathytoday.eu

Неподозираните качества на яйцата

file13992

Британски учени наскоро обявиха че са намерили отговор на вечния въпрос кое е първо- яйцето или кокошката. Те са категорични, че първа е кокошката, защото за образуването на черупката на яйцето са необходими протеини, които се съдържат само в яйчниците на кокошката. От дълги години яйцето е обект на дебати, свързани с това вредна или не е косумацията му, трябва ли да ядем само белтъка, а жълтъка да го хвърляме, защото увеличавал холестерола. Яйцето по отношение на хранителния си състав е истински феномен! Само суровите яйца са опасни, защото могат да провокират салмонелоза.

Доказано е, че яйченият белтък е изключително полезен – повече от бялото месо, от рибата и млечните продукти. Защото се усвоява почти изцяло и съдържа много аминокиселини, а именно валин, левцин и изолевцин. Жълтъкът съдържа такива важни биологичноактивни вещества като лутеин, холин, лецитин, биотин, метионин. В него има и много мастноразтворими витамини – А, D, Е и такива от групата В. От минералните вещества най-важни са фосфорът, цинкът, сярата, калцият, калият, магнезият, магният, желязото. Фосфорът от кокоше яйце е изключително полезен за нервната система на човека, включително и за кората на главния мозък. 

Print
Освен всичко друго яйцата са много подходящи и при анемия. Средната маса на едно яйце е 60 г и съдържа средно 85 ккал. Влияе и на образуването на антителата.  Благодарение на този продукт можете бързо да възстановите силите и да укрепите имунната система. Изключително полезен е и за растежа на детския организъм! 

Въпреки всички изброени полезни съставки на яйцата, защо тогава много хора започнаха да се отказват от него? Пак заради това – голямото количество холестерол, съдържащ се в жълтъка. Преди години паниката започна да се разпространява в Америка, където отдавна са предприели антихолестеролова кампания. Затова първата работа на американските диетолози била да забранят яйцата като вредни и да започнат да пропагандират маргарина като полезен продукт.

Въпреки това обаче броят на сърдечносъдовите, раковите и автоимунните заболявания съвсем не намалял. Пак обърнали внимание на яйцата, провели изследвания и стигнали до извода, че този продукт няма никакво отношение към повишаване нивото на холестерола в кръвта. Сега вече в Америка и Европа се водят обширни кампании, пропагандиращи полезните свойства на яйцата.

Дори нещо повече – яйцата не само че не са вредни за кръвоносните съдове, те са полезни, защото съдържат повече лецитин от холестерола. Те са истинско лекарство и профилактика на атеросклерозата.  В страните, където традиционно се ядат повече яйца като Япония и Франция например, е най-ниско нивото на сърдечно-съдовите заболявания.

Така, че скъпи читатели, Великден наближава, консумирайте с удоволствие  и без притеснение пресни яйца!

easter-bunny-2easter_eggs_final_04_slide-448615ee5f4de78b66b454a7f3734169f3f21a94-s6-c30