Бъбречно- каменната болест (нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки,които могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето,но особено често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите),пикочния мехур и уретрата (пикочния канал).Предполага се обаче,че латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече. Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като България е ендемична зона (т.е. болестта е често срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват годишно.
Честотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка при деца.
Данни за нефролитиаза има от дълбока древност в трудовете на Хипократ,Гален,Целзиус и Авицена. Бъбречни камъни са откривани в мумии отпреди 7000 години в Египед.
Причини и класификация.
- наследственост/тя е определяща/
- заболявания на бъбреците, паращитовидните жлези
- подагра
- химиотерапия
- консумация на много месо
- прием на големи количества соли, на твърде големи дози витамин С и Д
- дълго лечение с антиацидни медикаменти.
Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са: топъл и сух климат, недостиг на вода, вродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината, неврогенни заболявания, травми, ендокринни заболявания- хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези), тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза), подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта), инфекции на пикочните пътища, заболявания изискващи продължителен покой- счупване на кости, парализи, тежки вътрешни заболявания, нарушения на храненето и витаминния баланс- недостиг на вит.А и вит.С, излишък на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати), рахит, злоупотреба с лекарства-сулфонамиди, климакс и др…
Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди, но при промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки,чужди тела, бактерии,излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци на следните видове бъбречни камъни според химичният им състав:
I.Неорганични.
1.Калциево-оксалатни камъни.
Те са твърди,оранжеви или кафяви (дори черни ако е имало хематурия-кръв във урината), със шипчета, рентгенопозитивни (виждат са на обикновена рентгенова снимка) и съставляват около 60% от всички бъбречни камъни. Изключете от менюто си киселец, спанак, ревен, магданоз, бобови продукти, домати, кафе и шоколад. Ограничете млечните продукти. Разрешени храни: черен хляб, елда, овесени ядки, патладжан, фасул, тиква, сушени сливи
Солите на оксаловата киселина лесно се изхвърлят с ябълките (яжте ги с кората), крушите, гроздето, черната боровинка, прасковите и кайсиите.
2.Калциево-фосфатни камъни.
Биват белезникави,меки и трошливи,с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите където се утаяват. Почти винаги се съпътстват от инфекция на бъбреците с един микроб наречен Протеус (Proteus), който причинява алкализиране (намаляване на киселинността) на урината и представляват 20-23% от бъбречните камъни. Това налага да се откажете от млякото, изварата, сиренето, кашкавала и йогурта. За предпочитане е да наблегнете на вареното месо, рибата и яйцата. Полезни в този случай са киселите горски плодове и въобще киселите плодове, дините, киселото зеле, брезовият сок.
I I.Органични.
1.Уратни камъни.
Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност,по-меки от органичните и съставляват около 15% от всички бъбречни камъни. Това налага да се откажете от маринатите, пърженото месо, концентрираните месни бульони, субпродуктите, спанака, марулята, ряпата, бобовите продукти, цветното зеле, алкохола и шоколада. Основа на менюто в този случай е растителната храна, млечните и млечно-киселите продукти. За изхвърлянето на такива камъни помагат тиквата, магданозът, целината, краставиците, ягодите, боровинките, дините. Разрешени храни: мляко и млечни продукти, овесена каша, хляб, картофи, мед, сушени плодове, минерална вода
2.Други-цистинови,ксантинови…
Клинична изява
Бъбречно-каменната болест може дълго време да протича безсимптомно и при случайно рентгеново или ехографско (“видеозон”) изследване да се установи камък в бъбреците.В такива случаи става въпрос за латентна нефролитиаза.
Болковата форма на протичане на бъбречно-каменната болест и особено кризисно- болковата- бъбречната колика се изявява с драматични оплаквания:остри болки в кръста,обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер, с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи, щипене и парене при уриниране, често уриниране, потъмняване на урината дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните, най-често при калциево-оксалатните),подуване на корема, гадене и повръщане, слабо повишение на телесната температура, забавяне на пулса, изпотяване, влияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка. При слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно.
При наличието на допълнителна бъбречна инфекция, болката може да е двустранна, с висока температура и помътняване на урината вследствие наличието на гной в урината (пиурия).
Диагноза.
Тя се основава на данните от прегледа,данни за евентуални предшестващи болки в кръста, наличието на кръв във урината, изхвърлянето на камък при уриниране което се чува като изтракване в тоалетната чиния ( в такива случаи се казва,че пациентът си е “изпикал” диагнозата), данните от ехографското изследване (видеозон) и от обикновена рентгенова снимка, венозната урография (рентгенова снимка с контраст вкаран във кръвта,който се отделя с урината), КАТ (скенер) и ЯМР (ядреномагнитен резонанс). Препоръчително е да се изследва химичния състав на всеки камък, изхвърлен при уриниране с цел установяване на вида му, като за целта е препоръчително пациентът да уринира в някакаъв съд във времето на протичане на бъбречната колика.
На практика диагнозата най-често се поставя при ехография, макар че при това изследване може да се изпусне наличието на микролитиаза (така наречените “песъчинки”). Много често при бъбречна колика с уретеролитиаза (камък в пикочопровода) в дясно се налага да се отграничи от заболяването остър апендицит, който изисква незабавна операция. Често бъбречната колика в дясно може да се сбърка с жлъчна колика която обикновено възниква в дясно подребрие, правокира се от ядене на мазни и пържени храни, яйца,зеле и др., но често дава болезненост и в дясната поясна област.
Усложнения
Най-честото усложнение на бъбречно-каменната болест е острият и хроничен пиелонефрит (възпаление на бъбречното легенче). Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритичен абсцес (кухина с гной), пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване), хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека), атрофия на бъбрека, остра бъбречна недостатъчност, уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).
Нелекуваната БКБ може да доведе до следните усложнения:
- затруднено оттичане на урината
- хронични и рецидивиращи инфекции на бъбрека и пикочните пътища
- хипертонична болест
- в редки случаи – бъбречна недостатъчност
Лечение
Първостепенна задача при бъбречната колика е да се премахне болката. Ефекта от лекарствата поставени в домашни и амбулаторни (кабинетни) условия понякога е неубедителен и често се налага пациентът да постъпи за лечение в болница.
В извънболнични условия обикновено при бъбречна колика се използват лекарства от групата на аналгетиците (Аналгин, Парацетамол, Дексофен, Аулин, Нимезил…) и спазмолитиците (Спазмалгон, Но-Шпа, Бусколизин, Антиспазмин, Папаверин…).
В болнични условия (урологични клиники) обикновено се прилагат същите медикаменти, но във венозна инфузия и някои апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата, пикочния мехур и пикочопроводите. В най-упоритите случаи се пристъпва към оперативно премахване на конкремента от бъбреците. Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни и последващото изхвърляне на отломъците с урината е екстракорпоралната литотрипсия (пациентът се поставя във вана с вода и след центраж се провежда серия от ударни вълни до разрушаване на камъка, като подходящи за това лечение са пациенти с проходимост на пикочопроводите, липса на пикочна инфекция и големина на камъка до 2 сантиметра).
Хирургично отстраняване
Основно оперативното отстраняване на камъните се избира и прилага когато няма друга възможност за отстраняването на конкремента. Изборът на оперативен метод се определя от общото състояние на пациента, големината на камъка или камъните, неговото разположение по хода пикочо- отделителната система, химическия състав, бързината на нарастването му, повторното му появяване, наличието на придружаваща инфекция, функционалното състояние на бъбреците и на целия организъм като цяло,както и много други фактори.
При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците (пиелонефрит) се прилагат антибиотици и химиотерапевтици.
За предотвратяване на образуването на нови конкременти се препоръчва поемането на големи количества течности– минимум 2 литра на ден, мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните- черен дроб, слезка, мозък, бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза- избягване на салата, спанак, киселец, фасул, грах, сини сливи, какао, шоколад), а при фосфатните обратно- целта е повишаване на киселинността (с помощта на българското лекарство Солуран, белтъчна и мастна диета и вещества съдържащи вит.А и вит.Д- рибено и краве масло), разтваряне на уратните и смесените камъни посредством медикаментите Роватинекс, Цистенал, Алурекс…
Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, а при фосфатни камъни- вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.
Диета при бъбречно-каменна болест
Диета № 14:
Показания: при бъбречно-каменна болест/нефролитиаза/, при уратни, фосфатни, оксалатни и смесени камъни.
Цел на диетата: да възпрепядства образването на камъни в пикочно-отделителната система.
Характеристика: храната е разнообразна. В зависимост от от състава на камъните варират количеството и видът на белтъците, мазнините и въглехидратите. Избягва се прехранването, а болни с наднормено тегло приемат храни с ниска калорийност .Широко се застъпват витамините, особено вит. А./шипки, пиперки, моркови/, вит.С /шипки, цитруси, карфиол и др./
Препоръчва се минерална вода съобразно вида на камъните около 2 л. дневно, отвари, чайове, плодови и зеленчукови сокове, включвата се лаксативно действащи продукти/мед, сладко от рози и др. Солта е в умерено количество.Избягват се дразнещи храни, остри подправки и екстрактивни вещества.
Дита 14У:
При уратна нефролитиаза: храната е предимно млечно- зеленчуково-плодова. Приемат се предимно алкални минерални води. Мазнини и въглехидрати се ограничават. Дневната каларийност е 2500-2700ккал.
Диета 14О:
При наличие на оксалатни камъни: широко се застъпват храни богати на алкали/картофи, моркови, зеле, ягоди, ябълки, дренки/: Минералната вода е алкална около 1,5-2 л. дневно. Застъпват се умерени количества месо и месни, а се ограничавата млякото и млечни и храни богати на /калций/. Изключват се храни богати на оксалова киселина/спанак, лапад, патладжан, червено цвекло и др./
Диета 14 Ф:
При наличие на фосфатни камъни: храната е пълноценна и богата. Трябва да е предимно белтъчна с широко застъпване на месни и рибни ястия. Ограничават се плодовете, зеленчуците, млякото и млечните. Веднъж седмично менюто меж да се състои само от месни или рибни продукти. Да се приемат дневно големи количества течности и въглекисели минерални води. Билкови чайове и отвари.
Ястията при всички от дитеа 14 се приготвят чрез варене, печене на фурна и скара, задушаване и рядко пържене. Сол-до 8гр. дневно. Препоръчва се 4-5 кратно хранене.
Течности 1,5-2 л. дневно.
В зависимост от състава на камъните има различни ограничения в диетата, но ето някои общи препоръки:
- Пийте поне литър и половина минерална вода дневно
- Не приемайте за дълъг период от време големи дози витамин С, витамин Д, антиацидни медикаменти, съдържащи калций.
- Ако сте предразположен към образуване на камъни, намалете вноса на белтъци с храната/не злоупотребявайте с месо/, сол и алкохол.
- Ако камъните, които образувате съдържат оксалати, ограничете употребата на чай, кафе, шоколад, спанак,
- Не намалявайте вноса на калций с храната/ рискувате остеопороза/, но не приемайте калциеви таблетки.
- Ако имате наднормено тегло или водите заседнал начин на живот, проведете диета с цел нормализирането му и правете повече физически упражнения.
- Приемайте като хранителна добавка магнезий и витамин В6.
- Увеличете в менюто си храни, съдържащи витамин А.
Променете калциевия метаболизъм!
Проблемът се решава трайно, когато се акцентира на профилактиката и се вземат мерки за коригиране на калциевия метаболизъм. Любителите на „Кока-кола”, „Фанта”, „Спрайт” и други трябва да са особено внимателни. Тези напитки съдържат фосфорна киселина, която смущава калциевия метаболизъм. Опасни са, ако пием големи количества или често. При химическо изследване на камъка – магнезиево-амониев фосфат, се оказва, че около 67% са калциев оксалат, карбонат, цистин. Така, ако имаме „песъчинки”, за няколко месеца те пак могат да образуват отливъчен камък.
Хомеопатично лечение на камъни в бъбреците
Хомеопатичното лечение дава много добри резултати в борбата с БКБ и позволява от една страна да се обезболи пациента и да се забави скоростта на образуването на нови камъни, а от друга да не се допуснат усложнения и рецидиви.. Най-често използваните медикаменти при бъбречна колика са:
- Calcarea carbonica – най-често изписваният медикамент. Дава се системно при всеки болен,тъй като повечето камъни съдържат калций.
- Colocynthis– при бъбречна криза със силни спазми и много силна пристъпна болка, пациентът се подобрява, ако се присвие надве, силно притисне корема или от топло.
- Berberis vulgaris – болки като от натъртено по дължината на уретера, болка в кръста с чувство за изтръпване, която се излъчва към пикочния мехур и бедрата. Най-често е левостранна колика с мътна, червеникава урина, с много кристали.
- Pareira brava – непрекъснати позиви за уриниране, а се отделя съвсем оскъдно количество урина, болният може да уринира само свит в ембрионална поза- това облекчава болката; болки като от натъртено по дължината на уретера
- Belladonna– внезапно начало на болката, често е пулсираща и се влошава от минимално сътресение на тялото. Често пациентът е със зачервено и потно лице, ускорен пълен пулс, повишена температура.
- Cantharis – пареща болка в бъбреците, ирадиираща към пикочния мехур, отделя се кървава урина.
- Calcarea phosphorica– намира приложение в профилактиката и лечението на фосфатните бъбречни камъни при деца с издължена конструкция, които се уморяват лесно и при които умствената умора води до главоболие. При тези деца често е налице тенденция към рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища. В такива случаи е препоръчително детето ежедневно да приема по пет гранули от медикамента в разреждане.
- Аrnica montana– универсален съдов протектор. При положение, че кръвозагубите не са големи, да се приемат по 5 гранули дневно 1-2 пъти. При по-големи кръвозагуби, да се приемат по пет гранули по пет-шест пъти дневно.
Извън период на криза помагат:
Calcarea carbonica 9 CH – два пъти дневно по 5 гранули, но през ден (примерно – понеделник, сряда и петък). Тази потенция отговаря за калциевите соли. А именно калциевите отлагания в бъбрека се поддават трудно на консервативно лечение.
Lycopodium 9 CH – приема се като Calcarea carbonica. Като двата препарата се редуват (вторник, четвъртък и събота). Ликоподиумът отговаря за урати, холестерол, чернодробна стеатоза и т. н. Често след 3-4 дни уратите започват да се отделят във вид, подобен на стрита керемида.
Автор: д-р Габриела Кехайова
Източник: www.medik.bg, www.pramed.com, www.homeopathytoday.eu, www.medinfo.bg и др.