Астма (от гръцки άσθμα, ásthma, “panting”) е често срещано възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с обратима обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм. Симптомите включват хрипове, кашлица, стягане в гърдите и недостиг на въздух.

Астмата се причинява от генетични фактори и фактори на средата. От тях зависи тежестта на астмата и дали симптоматиката ще се повлияе от терапията. Взаимовръзката между тези фактори е сложна и не напълно изучена.

Един от най-важните доказани рискови фактори за развитие на астма са развитие на някое от т.нар атопични заболявания (атопичен дерматит, сенна хрема). Наличието на някое от тях повишава риска за развитие на астма до 3-4 пъти, в сравнение с останалата част от популацията. Деца на възраст между 3 и 14 години, с позитивен кожен тест за алергия и повишени нива на IgE в кръвта, имат повишен риск за развитие на астма. При възрастни към колкото повече алергени има доказана чувствителност, толкова по-голяма е вероятността от развитие на астма.

Повишаването на заболеваемостта от астма през последните десетилетия се свързва и с епидемията от затлъстяване, набираща сила в развитите страни.

Предполага се също наличие на връзка между развитието на болестта и много фактори на околната среда и индивидуалното развитие, особено при деца:

• Тютюноушенето на майката по време на бременността и след раждането се свързва повишен риск от развитие на астматични оплаквания по време на детството;
• Замърсяване на въздуха в големите градове, вследствие на трафика;
• Повишени нива на озон в атмосферата;
• Вирусните инфекции може не само да усложнят налична астма, но и да я предизвикат;
• Стресът рядко предизвиква директно развитието на астма, но увеличава чувствителността на имунната система към алергените и дразнителите;
• Употребата на антибиотици в ранно детство води до нарушения в развитието на чревната флора, откъдето се нарушава нормалното развитие и узряване на имунната система. При деца, предразположени към атопични заболявания тези нарушения биха могли да отключат различни алергии, включително астма (вж. Хигиенна теория);
• Респираторни инфекции като риновирусни, хламидийни (Chlamydia pneumoniae), коклюшни и др. могат да усложнят съществуваща астма; според други теории инфекции на долните дихателни пътища в ранно детство (бронхиолит, пневмония) могат директно да откючат астма;

• Някои лекарства като бета-блокери могат да отключат астма при предразположени индивиди;
• DEHP (diethylhexyl phthalate) – съставка, използвана в строителните материали. Метаболитът, който се получава при хидролизата му, се нарича MEHP (Monoethylhexyl phthalate). Той имитира медиаторите на възпалението и причинява симптоми, подобни на астма;

В повечето случаи отключващите фактори за такъв пристъп са няколко:

• У дома – домашен прах, акари, кучешки и котешки косми, хлебарки (изпаражнения, части от мъртви насекоми), плесени, парфюми;
• Навън – замърсявания на въздуха, особено прахови частици и влага;
• Вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.

Какви са болестните промени?

---

Патогенезата е добре проучена при атопичната астма. При контакт с алергена в организма се развиват последователно ранна и късна алергична реакции, всяка от които се медиира от ИгЕ и се характеризира с участието на различни клетки и медиатори.

Специфични клетки за ранната алергична реакция са мастоцитите. При контакта на алергена с предварително синтезираните в организма ИгЕ, настъпва дегранулация – освобождаване на гранули от мастоцитите, съдържащи различни медиатори. При това се отделят хистамин, простагландини, левкотриени и други биологично активни вещества, които предизвикват острия астматичен пристъп – бронхоспазъм, оток на лигавицата, отделяне на жилав секрет. Това е ранната алергична (астматична) реакция, която се развива в рамките на първите 20-30 мин. от контакта с алергена.

Основна роля в късната алергична реакция играят еозинофилите. Тя се развива между 6-12 часа от контакта с алергена. Еозинофилите отделят токсични медиатори, които са отговорни за увредата и хроничното възпаление на респираторния епител. Т.е. докато ранната алергична реакция е отговорна за астматичния пристъп, то късната алергична реакция води до подостро и хронично алергично възпаление, което е характерно за хроничната бронхиална астма. Това възпаление води до хиперреактивност на бронхиалната лигавица и към неспецифични дразнители от околната среда.

Какви са симптомите?

---

Основните симптоми вкючват:

• Пристъпно възникващ задух;
• Сухи свиркащи хрипове при издишване (експираторен стридор);
• Мъчителна дразнеща кашлица;
• По време на пристъпа болният седи изправен с ръце подпряни на коленете в принудителна поза (ортопнея). Видимо се ангажира дихателната мускулатура на гръдния кош;
• Удължено време на издишване;
• Редуване на коремно и ребрено дишане (дихателен алтеранс) при изтошение на болния;
• Учестен пулс (тахикардия);
• Оскъдни жилави стъкловидни храчки ;
• ГЕРБ – често съпровожда астмата, като възниква поради нарушението във функцията на храноппровода поради увеличение в обема на белите дробове по време на пристъпи;

Класификация

Клиничната класификация има за цел да даде представа на лекарите за силата и тежестта на бронхиалната астма. Тя се определя от няколко фактора – честота на симптомите, оплаквания по време на сън, ФЕО1 и употреба на препарати за купиране на остри пристъпи (бързодействащи бета 2 агонисти).

Клинична класификация
Тежест при пациенти над 12 години	Честота на симптомите	Оплаквания през нощта	%ФЕО1	ФЕО1промяна	Употреба на бързо действащи бета2-агонисти (при нужда)
интермитентна	≤2 седмично	≤2 месечно	≥80%	<20%	≤2 седмично
Лека персистираща	>2 дневно, но не ежедневно	3-4 месечно	≥80%	20–30%	>2 дневно, но не ежедневно
Средна персистираща	ежедневно	>1 седмично	60–80%	>30%	ежедневно
Тежка персистираща	През целия ден	Чести (до 6-7 седмично)	<60%	>30%	по няколко пъти на ден

Астмата би могла също да се раздели и на атопична или неатопична в зависимост от това дали се провокира на алергична основа или не.

Астматичен пристъп:

Рязко настъпил пристъп, характеризиращ се с недостиг на въздух, хрипове и стягане на гръдния кош се нарича астматичен пристъп. При някои хора пристъпът може да се прояви само с кашлица.
Други прояви по време на астматичен пристъп могат да бъдат напрягане и участие на допълнителни мускулни групи в дишането (шиини, гръбни, междуребрени), може да се усети т.нар. парадоксален пулс (пулс, който отслабва при вдишване и се засилва и учестява при вдишване – получава се от притискане на сърцето в гръдната кухина), поради форсирането на въздуха и затрудненото дишане в гръдния кош остава много въздух и той се “издува”. Поради липсата на кислород може да се наблюдава посиняване на кожата и ноктите.

Астматичен стаус (Status asthmaticus):

Астматичния стаус е много опасно състояние, което се получава, когато острия астматичен пристъп не може да се овладее с използването на бързодействащи бета2-агонисти. Някои лекарства като неселективните бета-блокери, използвани в кардиологията, могат да предизвикат фатален астматичен статус.

Астма, предизвикана от физически усилия:

Астмата е често срещана сред атлетите. Причините са малко известни на науката. Според изследване на участници в олимпиадата през 1996 в САЩ 10% от участниците са били на терапия за астма. Спортове като колоездене и бягане на далечни разстояния се свързват с по-голяма честота на болестта, за разлика от спортове като вдигане на тежести и гмуркане.

Астма, предизвикана от фактори на работната среда:

Астмата е много често срещано професионално заболяване. Най-застрашени са работещите в брашнената, месопреработвателната, както и навсякъде, където има замърсители и прахови частици във въздуха.

Как се поставя диагноза?

---

Диагнозата се поставя на базата на изразената клинична картина по време на пристъп и резултатите от провокационния тест в ремисиите.

Бронхиалната астма е епизодично заболяване и извън пристъпите може да няма отклонения в белодробната функция.

• В такива случаи се прибягва до т.нар провокационен тест. При този тест се инхалират препарати които имитират астматичен пристъп. При положителна реакция се наблюдава спадане на ФЕО1 до 20%;
• Тестове за алергии;
• Имунологична диагностика – концентрацията на IgE се повишава при чувствителност към алергени. При сенсибилизация към един антиген стойностите са в норма.

С какво може да се обърка?

---

Заболяванията, от които най-често трябва да се различи астмата са:

• Хроничен обструктивен бронхит;
• Кардиална астма;
• Задух при бронхиални емболии;
• Задух при обструкция в горните дихателни пътища – фаринкс, ларинкс, трахея;
• Спазъм на ларинкса – получава се психични заболявания;
• Пневмоторакс;
• Хипервентилация;

Как се лекува?

---

Лечението на астмата е следното:

Лечение на причината – възможно е в редки случаи, главно при алергична астма, където се избягват алергените или се извършва хипосенсибилизация;

Противовъзпалително лечение:

• Кортикостероиди – използват се в извънпристъпния период, като притежават антиалергично и имуносупресивно действие;
• Антилевекотриени – при 50% от пациентите са неефективни. Ако не се постигне ефект в първите 1-2 седмици, впоследствие също остават неефективни;
• Кромони.

Изброените групи медикаменти се наричат още контролиращи възпалението медикаменти – Controllers.

Бронходезобструктивно лечение (дезобструкция – премахване на обструкцията на бронхите, тяхното стеснение, вследствие на алергичната реакция). Това се постига с:

• Бета2-агонисти;
• Метилксантини;
• Антихолинергични медикаменти.

Изброените групи медикаменти се наричат още облекчаващи бронхиалната астма средства – Relievers.

Как да се предпазим?

---

Малко е известно за предразполагащите към астма фактори. По тази причина не са напълно ясни методите, които да предотвратят настъпването й. Някои от тях включват:

• Предотвратяване на досега с тютюнев дим преди и след раждането;
• Кърмене на бебето – по този начин, както и с отстраняването на всякакви домашни животни може да се постигне до 50% намаляване на астматичните заболявания в по-късна възраст;
• Предотвратяване на респираторни инфекции според хигиенната хипотеза;

Какви са препоръките, след поставяне на диагнозата?

---

При вече диагностицирана астма, препоръките са следните:

• спиране на тютюнопуенето;
• отстраняване на алергена при сезонна алергия с полени;
• предпазване от студен въздух, мъгла, прах, професинални вредности;
• профилактика на инфекциите;
• имунизация срещу пневмококи и грип;
• лечение на ГЕРБ;
• избягване на прекомерните физически натоварвания;
• остраняване на алергена при алергия към домашен прах и акари.

Хомеопатично лечение на бронхиална астма

Хомеопатията има за цел да стимулира собствените оздравителни възможности на организма като използва много малки дози от вещества, които предизвикват съответни симптоми. Има голямо разнообразие от хомеопатични лекарства за астма. Те са ефективни и без странични ефекти, когато се предписват от квалифициран хомеопатичен лекар. Друго тяхно предимство е, че могат да се използват във всяка една възраст, дори и при деца и бременни. През последните години има публикувани проучвания, че повсеместно използваните за лечение на детска астма кортикостероидни помпички, забавят и дори намаляват израстването на ръст при децата. Подобни нежелани ефекти липсват при лечение с хомеопатия.

Преди да получите хомеопатично лечение, ще трябва да отговорите подробно на редица въпроси не само относно Вашата астма, но също и за предишни заболявания – лични и в семейството. Вашият случай винаги е много по-различен от този на друг човек с астма. И лечението, което ще получите, трябва да “пасва” на особеностите на Вашите оплаквания. Използват се два вида хомеопатични лекарства – едните са за бързо облекчаване на симптомите, а другите за дълготраен контрол на астмата.

В началото хомеопатичното лечение винаги би трябвало да се предписва едновременно с традиционното лечение, особено ако пациентът отдавна го приема. Дозите на конвенционалните лекарства се намаляват много бавно и постепенно от лекаря едва след като астмата е под контрол. При повечето случаи на лека и средно тежка астма традиционните лекарства могат да бъдат спрени 3 до 6месеца след започване на хомеопатично лечение.

Някои от най-често предписваните хомеопатични лекарства са:

• Антимониум тартарикум – тежък астматичен пристъп – пациентът трудно си поема дъх, влажна кашлица с много трудно отхрачване; блед или цианозиран, отпаднал.

• Арсеникум албум – нощни астматични пристъпи (между 1 и 3ч.); Пациентът е силно притеснен от недостига на въздух и свиркащото дишане; лекарството е подходящо за тревожни и възбудени пациенти. Кожни алергии (екзема, уртикария).
• Арсеникум йодатум– сезонни астматични пристъпи, предизвикани от алергия към полени. Пристъпите са по-често нощем, след продължителен контакт през деня с полен. Пареща алергична хрема, разраняваща носа.

• Блата ориенталис – алергична астма; основният провокиращ фактор на астматичните пристъпи е контактът с домашен прах и акари; тежък задух с обилно отделяне на храчки.

• Дулкамара– алергия към влага и плесени. Тежки астматични пристъпи, провокирани от дъждовно време, мъгли или престой в помещение, в което има мухъл или влага.

• Ипека – задушаваща спастична кашлица с гадене и повръщане; чист, необложен език; често приложение при лечение на детска астма.

• Калиум карбоникум – нощни астматични пристъпи (между 2 и 4ч.); задухът се облекчава, ако пациентът се наведе напред и се облегне с лакти върху коленете; уморен, отпаднал пациент.

 

Съединителната тъкан на хиподермата (подкожието) е място на синтез на мазнини. Трансформацията на мазнините и въвеждането в системата на кръвообращението се осъществява благодарение на адипоцитите (мастни клетки). Дисфункцията, свързана с поява на целулит всъщност е свързана с изкривена информация, получавана от адипоцитите, които престават да изпълняват правилно функциите си. Това незабавно води до натрупване на мазнини, отслабване на капилярите и образуване на отоци. Кожата добива оточен вид в незначителна степен, все още в незначителна степен – първи симптом на целулит.
Определящи фактори са полът, неправилното хранене, недостигът на движение, някои хормонални нарушения.

Кои са основните причини за появата на целулит?

Първата, и вероятно най-сериозна причина е наследствената предразположеност, следвана от възрастта. След което идва ред на нездравословното хранене – дневен режим, базиращ се на “забранени храни” от рода на хамбургери, пържени картофки, пица и какво ли още не, изобилие от въглехидрати под формата на вкусни вафлички и липса на всякакви плодове и зеленчуци.

От което неизменно следва проблемът с наднорменото тегло, а то е четвъртата причина за поява на портокалова кожа. При което в определен момент човек решава да се подложи на редуциращ режим на хранене, а честите колебания в телесната маса са следващата причина за появата на целулит.

Далеч не без значение се оказват заседналият начин на живот и вредните навици, свързани с честия прием на алкохол и тютюнопушенето. Твърде тесните дрехи понякога могат да се превърнат във вреден навик и като следствие от това да настъпи нарушение в процесите на кръвообращение.

Понякога обаче появата на целулит може да бъде провокирана и от настъпил дисбаланс на хормоните в организма. Например, дисфункция на яйчниците, надбъбречните жлези и щитовидната жлеза. Но не бива да поставяме на последно място замърсената околна среда и регулярно повтарящите се стерсови ситуации, защото в определен момент те могат да се превърнат в потенциална причина за появата на целулит.

Патологичните процеси при появата на целулит са свързани с настъпващи смущения в ензимните системи, ендокринни нарушения, локален недостиг на кислород и патологични окислителни процеси. Женското тяло е устроено така, че позволява по-голямо натрупване на мастна тъкан, отколкото при представителите на силния пол.

Друг особено важен и потенциално опасен фактор се оказва въздействието на свободните радикали и съпътстващите ги процеси, изразяващи се в натрупване на определени аниони, които предизвикват дегенерация на хиалуроновата киселина и колагена, увреждане на клетките чрез пероксидация и нарушаване на пропускливостта на клетъчните мембрани.

Резултатът е един – вследствие на всички тези промени нараства налягането вътре в тъканите, развива се хипоксия, а механичният натиск в посока навън към епидермиса деформира кожната повърхност и я прави неравна – с подутини и хлътвания или известната на всички ни портокалова кожа.

Целулитът и мъжете

Целулитът много рядко се наблюдава при мъжете, тъй като техния последен слой подкожна мазнина не е като при жените – успоредни кутийки, а почти хаотично разположени мастни клетки. При мъжете подкожната мазнина често е по-тънка. Това различие в структурата на подкожната мазнина се дължи на различния хормонален статус при мъжете. В много редки случаи мъжете с целулит са родени с дефицит на тестостерон.

И слаби жени имат целулит

Понеже целулитът се дължи на структурни изменения, можем да го срещнем дори при жени, които нямат подкожни мазнини. С годините целулитът се увеличава, защото с остаряването кожата изтънява. Друга причина е, че с възрастта намаляват еластичните влакна, които държат кожата за мазнината. Кожата е разхлабена и нееластична. Много жени, които свалят тегло, а съответно и подкожни мазнини, но си остават с целулит.

Целулитът е проблем, с който жената се опитва да се пребори всеки ден!

Макар да има успешни дейности с широка приложимост срещу целулита, неговото лечение е абсолютно индивидуално за всяка дама. Комплексното лечение задължително трябва да включва: диета, спорт, салонни дерматологични процедури и домашна грижа.

Диетата

Учени твърдят, че няма пряка зависимост между наднорменото тегло и целулита, защото той представлява нарушение в разпределението на мастната тъкан на кожата, а подкожна мазнина имат дори и много слабите дами. Основен момент в антицелулитната диета не е количеството калории, а минералният състав на продуктите.

Вашата диета трябва да бъде балансирана и проста. Старайте се да си набавяте достатъчно количество пресни плодове и зеленчуци – богати на целулоза. Търсете хранителни продукти с минимално участие на овкусители, консерванти и подобрители. Приемайте често прясно изцедени сокове – известно е, че витамин С ускорява обмяната на веществата и подобрява микроциркулацията на кръвта. Отделете достатъчно внимание на зеления чай – съдържащите се в него антиоксиданти спомагат за извеждането на всички шлаки и токсини от организма, които са потенциално отговорни за появата на целулит.

Трябва да приемате и храни, богати на лецитин, мастни киселини и аминокиселини. Те намаляват течността между мастните клетки и повишават кръвообращението на тези на кожата. Богати на лецитин са яйцата и соята. Правилното съотношение на мастни киселини се съдържат в зехтина, олиото от ленено семе, рапицата и суровите ядки, а полифеноли има в изобилие в ягодите, нара, шипките, гроздето и цитрусовите плодове.

Спортът

Една от главните причини за появата на портокаловата кожа е лошата микроциркулация на кръвта, която възниква при воденето на слабо активен начин на живот и отсъствие на физически тренировки.

Можете да спечелите битката с целулита, ако практикувате водни спортове, като аквааеробика и плуване. Водата тонизира кожата и действа благоприятно на кръвоносните съдове, а мазнините се изгарят само в условията на интензивно снабдяване на тъканите с кислород.

Антицелулитните процедури стават все по-масова и по-достъпна услуга на родния пазар на услуги в сферата на здравето и красотата. За едни от най-ефективните антицелулитни процедури се смятат горещите обвивания на основата на тъмните водорасли и кафето, а също и специалните масажи: ръчен, апаратен и вакуумен. Полезни в борбата с портокаловата кожа са и детокс процедурите, в програмата на които влизат обвивания, маски, масажи и хидротерапия.

Дерматологични процедури срещу целулит се провеждат с успех в рамките на курсове с по 5-6 процедури на месец. Ползата само от едно обвиване едва ли ще бъде голяма, препоръчително е колкото се може по-често в домашни условия да се масажирате с морска сол, която укрепва съединителната тъкан и отстранява излишната вода от клетките.

 Домашната козметика

На първо място стои утайката от кафе. Смесена с подходящ хидратантен крем, тя е прекрасно средство за масажиране на засегнатите от целулита места. Изварата също се оказва отлично средство за отводняване на тъканите. Нанесете я върху портокаловата кожа, попийте с кърпа и оставете да действа поне половин час, след което изплакнете обилно с вода.

Можете да си приготвите гореща вана, в която сте добавили една шепа едра морска сол. След изплакване намажете тялото си със зехтин, а за да има осезаем ефект – трябва да отделите поне десет дни в месеца за изпълнението на тази процедура.

Друг вариант: към 100 мл растително олио добавете по 20 капки ароматни масла от риган, лимон, кипарис и хвойна. След душ масажирайте зоните с целулит с тази смес. Етеричните масла подпомагат и стимулират клетките при възвръщането на нормалния им жизнен цикъл.

Aнтицелулитна козметика

Kремовете и лосионите против целулит не се справят изцяло с проблема, но те действат стягащо и съдействат портокаловата кожа да се забелязва по-малко. Колкото и ценни свойства да има вашият антицелулитен крем, неговата ефективност значително намалява, ако го използвате неправилно.

• Нанася не веднъж, а два пъти на ден: сутрин и вечер.
• Кожата задължително трябва да бъде почистена и напарена, един или два пъти седмично преди нанасяне на антицелулитната козметика е необходимо да се използва скраб или пилинг.
• Средството трябва да се втрива няколко минути с кръгови масажни движения, повтаряйки движението на кръвния ток, т.е. отдолу нагоре, от колената към бедрата, а не обратното.

Горещи камъни

Как да се храним срещу целулит?

Всеобщо известен факт е, че от целулит страдат над 90% от жените по света.

Балансираното хранене е първата и водеща стъпка в поддържането на гладка и стегната кожа без целулит.

Общи съвети за хранене срещу целулит

*Разделното хранене е отлично решение срещу целулит. Затова спазвайте принципите му. Най-вече яжте месото и рибата със зеленчуци, а не с паста, ориз, картофи и други въглехидратни храни.

*Пийте много вода – поне 1,5-3 литра дневно.  Дехидратираната кожа е по-склонна към образуване на целулит.

*Изключете от менюто си колбасите, чипса, консервите и всички прекалено солени храни. Организмът има нужда от баланс на натрия и калия, а тези продукти съдържат голямо количестви натрий. Същевременно имаме сериозен недостиг на калий заради начина, по който се храним.

*Захарта е не по-малко вредна от солта. Сладкишите и всички захарни изделия нямат място в чиниите ви. Заменете ги с плодове.

*Стремете се да консумирате възможно най-малко храни с консерванти. Следете за съдържанието на различни Е-номера на етикетите и ги избягвайте.

*Ограничете алкохола. Една чаша вино дневно е достатъчна. Алкохолът е висококалоричен, при това с празни калории.

*Заменете кафето с  чай. Прекаляването с кофеина свива кръвоносните съдове и води до образуване на „портокалова кожа“. Чаят е далеч по-полезен, защото освен кофеин, съдържа и танини, които имат благотворен ефект върху кръвообращението.

*Яжте храни, богати на витамините C и P. Те заздравяват капилярите и правят кожата по-еластична, т.е. по-малко склонна към образуване на целулит.

Ягодите, вишните, гроздето, цитрусите, доматите, червените чушки, елдата и т.н., са отлични източници на двата витамина.

*Забравете мазните храни, продукти и субпродукти като масло, маргарин, сметана, колбаси и всичко пържено.

Те са сред основните причини за натрупването на мастни депа и превръщането им в “портокалова кожа”.

Ето ги и най-мощните врагове на целулита сред храните: аспержи, броколи, карфиол, брюкселско зеле, спанак, грах, лук, гъби, моркови, тиква, домати, целина, тиквички, ябълки, кайсии, сливи, ягоди, смокини, пъпеш, грейпфрут, кафяв ориз, овесени ядки и пълнозърнест хляб.

Хомеопатия

Към комплексните мерки като различните по степен съобразени със здравословното ни състояние физически упражнения (бягане, аеробика, каланетика), към различните методи на масаж може да включим и един природосъобразен ефикасен и приложим без никакви странични вредни за здравето метод на лечение – хомеопатичния.

Хомеопатичните медикаменти ще подпомогнат организма да се регулира и да организира по добре своя метаболизъм, бавно, но трайно, без никакви вредни странични въздействия! В следващите редове ще разгледам само някои от многото хомеоатични медикаменти,подходящи при целулит.

– Thuya occidentalis- много подходящо за хора с широк ханш, който при най-малкото отклонение от диетата се увеличава все повече и повече. При тревога тези хора преминават на много мазни храни и стават булимични. Този медикамент е много ценен в борбата с целулита!

– Ignatia amara- при нервни хора, с повишен апетит в следствие на стрес и напрежение

– Nux vomica- за хиперактивни, делови, раздразнителни хора,често изпадащи в ярост и са жертви на заседнал начин на живот; постоянно изпитват нужда от консумация на кафе, алкохол, тютюн, за да са винаги във форма.

– Natrum sulfuricum –подходящ при проблеми с водното преразпределение в организма. Целулитът е болезнен при натиск. Тези хора често имат проблеми със ставите, може да страдат и от астма. Те са много чувствителни на влага и усещат дъждовното време.

– Anacardium orientale- за хора,подложени на стрес,който се облекчава от честия прием на храна

Atmonium crudum-подходящ за хора,склонни към преяждане, след което изпитват чувство за вина от поетата храна.

Цефамадар- при наднормено тегло, по една таблетка 1 до 3 пъти дневно.

Слимбел– хомеопатичен продукт, особено подходящ за хора с наднормено тегло. Успешно използван за отслабване, разграждайки мазнините от мастните депа, както и ефективно изчиства излишъка от телесни течности. СЛИМБЕЛ е ефективен и при целулитни проблеми и стрии. Стяга кожата в процеса на отслабване. По 2 таблетки 3 пъти дневно.

За да се заглади кожата, да се намалят стриите, за по стегнат и здрав вид е добре към горните лекарства да се прибави Calcarea fluorica 15 CH, 10 гранули седмично.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.d-rmario.com, www.framar.bg и др.