Tag Archives: д-р габриела кехайова

Хомеопатия при болезнено никнене на зъбки

Болезненото никнене на зъби

Детето се ражда с 36 зъбни зародиша – 20 за временни  зъбки и 16 за постоянни. След раждането до 9-ия месец се оформят зародишите на другите постоянни зъби, а до 4-та година и тези на мъдреците.

Редът по който зъбите поникват:

По правило първите зъби пробиват към 6 – 7-ия месец. Първи се показват двата долни резци, после двата горни. След това в последователен ред поникват и останалите  резци.

Слюнчените жлези са недоразвити и функционират  слабо, слюнката е с недостатъчна ензимна активност. Едва към 4 месец количеството на слюнката се увеличава,  но поради недостатъчно развитият рефлекс на поглъщане  децата се лигавят.

Между 12 и 18 месец поникват малките кътници, четири на брой, по един от всяка страна, горе и долу. Пространството между малкия кътник и малкия резец,  останало празно, се запълва с кучешкия зъб на 12 – 24 месечна възраст. Големите кътници, четири на брой, излизат  между 20 – 30 месец. С това се оформят всичките млечни  зъби – общо 20 на брой

Нарушение на зъбния пробив, често се среща при рахит  и недостиг на други пълноценни белтъчини, нарушение на обмяната на веществата, състоянието на ендокринните  жлези – хипофиза, тимус, щитовидна жлеза, надбъбрек.

Симптомите, съпровождащи никненето на зъбите са  различни за всяко дете

Сърбеж и чесане: След третия, четвъртия месец бебето  започва да пъха всичко в устата си и да си чеше венците. Това е предизвикано от растежа на зъбите и при някои  бебета е по-болезнено отколкото при други. „Децата опознават околния свят чрез храносмилателната  си система“

Обилна саливация: Ако бебето си чеше много венците,  това може да предизвика увеличаване на слюнката и тя  дразни кожата около устата.

Раздразване кожата на лицето. При обилното слюно-отделяне около устата и под брадичката често кожата се зачервява и разранява. За да се предотврати това, по-често  трябва да се подсушават тези места и да се намазват с омекотяващ крем.

Нервност: Преди да се покаже  зъбчето, венецът може да стане доста твърд и чувствителен на болка, което прави  детето много нервно.

Болката и дискомфорта често са най-големи при  поникването на първото зъбче и при кътниците заради техният размер.

Неспокоен сън: Болката от  никненето на зъби може да се прояви през деня или нощта. Това може да е причината,поради която детето да се буди по-често нощем отколкото Обикновено.

Загуба на апетит. Децата, на които никнат зъби, може да капризничат по отношение на храненето и то се държи така, сякаш винаги иска да яде. Но при хранене се засилва чувството на дискомфорт и бебето се отказва от гърдата или биберона, които толкова настоятелно е искало.

Кашлица: Увеличеното слюнкоотделяе през деня може да предизвика закашляне у детето. Лекар трябва да прецени дали няма признаци за настинка, температура или някакво друго заболяване. Често пробива на зъби съвпада с друго заболяване.

Повишена температура: възможно е преходно повишаване на телесната температура, като общото състояние на детето не е увредено. Винаги трябва да се обърнете към лекар, ако Вашето бебе има симптоми, които Ви притесняват или ректална температура 38,5 или по-висока.

Постоянни зъби

Пробивът на постоянните зъби започва на 6 години и завършва на 11 – 12 годишна възраст, с изключение на мъдреците. Средна продължителност на пробива на постоянните зъби е 8 месеца, а средния месечен прираст е 0, 8 мм.

Във връзка с акселерацията, през последното десетилетие сеустановява по-ранен пробив на постоянните зъби с около  1,5 години. Закъснял се смята пробивът на временните зъби, когато те пробиват над 5 месец след средните срокове за пробив, а за постоянните – над 2 год. Това води до неправилно подреждане на зъбите в зъбната редица и развитие на  заболявания.

Безупречната хигиена на устната кухина е от изключителна важност по време на целия процес на смяна. Затова е добре да насърчите своето дете да използва два пъти на ден, четка и паста, а когато се появят и повечето постоянни зъби, да започне използването и на конец. Освен това е необходимо и редовно да го водите на зъболекар, за да създадете добро отношение към здравето на устната му кухина.

Ето установените периоди на пробив на постоянните зъби:
Горните зъби Долни зъби
Централни резци 6-7 години 6-7 години
Странични резци 8-9 години 8-9 години
Кучешки зъби 11-12 години 11-12 години
Първи премолар (първи предкътник) 10-12 години 10-11 години
Втори премолар (втори предкътник) 10-12 години 10-12 години
Първи кътник 6-7 години 6-7 години
Втори кътник 12-13 години 11-13 години
Третия кътник (мъдрец) 17-21 години 17-21 години

imagesХомеопатични лекарства за болезнена дентиция

Хомеопатията е безопасен метод на лечение, който използва лекарства на природна основа и дава ефикасно лечение на зачервените, оточни венци, на болката, успокоява бебето и нормализира неговия сън.

  • Камомила е най-често използваното хомеопатично лекарство. Бебето е нервно, ядосано, нищо не е в състояние да го успокои, непрекъснато плаче, крещи и иска да бъде постоянно на ръце. Спира да плаче само, когато го люшкат на ръце или ако е в кола (защото пасивното движение успокоява болката). Болезненото никнене на зъбите често се придружава от зеленикава диария и/или болка в ушите.
  • Беладона – червени, много възпалени венци. Нервно, възбудено дете, което не може да заспи. По време на никненето на зъбите детето понякога има зачервено гърло или отит с висока температура.
  • Калкарея фосфорика – зъбите излизат много бавно, късно и болезнено. Първият зъб обикновено се появява след 10-11я месец. Мрънкащо, хленчещо дете; невъзможно е да бъде успокоено. Зъбчетата много бързо се развалят скоро след появата им. Високо и слабичко дете.
  • Меркуриус солубилис – на детето непрекъснато му текат лиги, лош дъх, обложен език. Болката често се засилва нощем.
  • Пулсатила – плачливо дете, което е залепено за майка си. Постоянно иска да е в скута й и да бъде утешавано.Болката се успокоява от смучене на изстудени пластмасови играчки и когато е навън, на свеж въздух.
Комбинирани хомеопатични лекарства, облекчаващи болезнената дентиция:

Камилия. Хомеопатичен лекарствен продукт, съдържащ Chamomilla vulgaris 9 CH / Phytolacca decandra 5 СН / Rheum 5 CH. Препоръчителната доза е по 1 еднодозова опаковка 3 до 6 пъти за 24 часа, в продължение на 3 до 8 дни. Употребата на Камилия с храни и напитки не е препоръчителна. Спазвайте интервал от най-малко половин час между приема на Дентокинд и приема на храна и напитки.

Дентокинд. Хомеопатичен лекарствен продукт, съдържащ Belladonna D6, Chamomilla D6, Ferrum phosphoricum D6, Hepar sulfuris D12, Pulsatilla D6. Използва се за лечение на оплаквания при поникване на зъби при кърмачета и малки деца като раздразнимост, безпокойство, болезнени венци, болки в ушите, повишена температура, стомашно – чревно разтройство. Употребата на Дентокинд с храни и напитки не е препоръчителна. Спазвайте интервал от най-малко половин час между приема на Дентокинд и приема на храна и напитки.
Деца до 1 година: При остри оплаквания – по една таблетка на всеки час до максимум 6 таблетки дневно. След отшумяване на оплакванията – по 1 таблетка 3 пъти дневно.

Деца от 1 до 6 години: При остри оплаквания – по 2 таблетки на всеки час до максимум 12 таблетки дневно. След отшумяване на оплакванията – по 2 таблетки 3 пъти дневно. Таблетките се оставят да се разтопят бавно в устата. За кърмачета и малки деца таблетките могат да се разтворят в малко вода.

Предложената статиъ има само информативна цел. Не се самолекувайте!

Автор: д-р Габриела Кехайова
Използвана литература: www.framar.bg, www.homeopathytoday.eu, www.d-rmario.com, www.mamatatkoiaz.bg

Всичко за пробиотиците- от откриването им до наши дни

downloadСъгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН пробиотиците са „живи микроорганизми, които, предписвани в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема“.

Тези организми не са патогенни и не са токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.

Пробиотиците могат да се използват за предпазване от диария и подобряват симптомите на лактозна нетолерантност.

По обобщени литературни данни, трите най-полезни и най-често използвани вида пробиотици са:

  • Lactobacillus acidophilus;
  • Bifidobacterium bifidum;
  • Lactobacillus bulgaricus.

Пребиотици

Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и (или) активността на определени видове бактерии в дебелото черво (колона) и по този начин укрепват здравето.

За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигат дебелото черво, без да са усвоени в по-горната част на храносмилателната система, а след като го достигнат, те трябва да могат да бъдат оползотворени от специализирани групи микроорганизми, които имат ясно изразени и подобряващи здравословното състояние възможности.

Хранителните вещества, отговарящи на тези критерии, са няколко основни групи олигозахариди, като част от тях се срещат в кромида, цикорията и чесъна, други – в боба и граха, трети – в прясното мляко и т.н.

Изброени по-долу, тези вещества стимулират главно растежа на бифидобактериите, заради което се наричат и бифидогенни фактори:

Фруктоолигозахариди 

Те се отнасят към късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза, съдържат от 3 до 5 монозахаридни остатъка и имат енергийна стойност от 6 KJ/g.

FOS не са токсични, карциногенни или предизвикващи токсикологични дефекти и са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт. Трябва да се има предвид, че FOS действат като разслабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози има оплаквания от натрупване на газове (метеоризъм).

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че FOS, приемани в доза 15 г/ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво, докато приемането на соеви зърна (10 г/ден) води до същия ефект, но той е по-слабо изразен.

Инулини

Инулините се отнасят към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди. Те се получават от корените на цикорията и артишока.

Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза в края на веригата. Инулините стимулират растежа на видове Bifidobacterium в дебелото черво.

Изомалтоолигозахариди

Те представляват смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди.

Изомалтоолигозахаридите се получават в резултат на много ензимни процеси. Те стимулират растежа на видове Bifidobacterium и Lactobacillus в дебелото черво.

Изомалтоолигозахаридите се продават в Япония и САЩ като диетична добавка.

Лактулоза

Тя е полусинтетичен дизахарид, който се разгражда от ограничен брой бактерии в дебелото черво.

Лактилол

Лактилолът е дизахарид, аналогичен на лактулозата. Основното му приложение е при лечение на запек, но в Япония се използва и като пребиотик. Не се усвоява в горната част на храносмилателния тракт и се ферментира от ограничен брой колониални бактерии.

Като резултат се увеличава количеството на бифидобактерии и лактобацили в дебелото черво. В Европа лактитолът се използва като подсладител.

Лактозахароза

Тя е тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза. Лактозахарозата се получава по ензимен път и не се усвоява в стомаха и тънките черва, но се усвоява от чревни видове бифидобактерии и като резултат се увеличава техният брой в дебелото черво.

Пиродекстрини

Те представляват смес от глюкозосъдържащи олигозахариди, които се получават при хидролиза на скорбялата. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт.

Те стимулират размножаването на на бифидобактериите в дебелото черво. Използват се като хранителна добавка.

Соеви олигозахариди

Откриват се в соеви зърна, а също така в боб и грах. Двата най-известни са тризахарид рафиноза и стахиоза.

Соевите олигозахариди стимулират растежа на бифидобактериите в дебелото черво. Продават се като диетични добавки и функционална храна.

Трансгалактоолигозахариди

Те са смес от олигозахариди, съдържащи глюкоза и галактоза. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт и стимулират растежа на бифидобактериите. Продават се като диетични добавки.

Ксилоолигозахариди

Получават се чрез ензимна хидролиза на полизахарида ксилан и са изградени от олигозахариди, съдържащи от 2 до 4 свързани ксилозни остатъци.

Галактоолигозахариди

Те присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства.

Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите, и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Синбиотици

Това са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.

Средното съдържание на белтъчини в тях е 16-25%, на въглехидрати – 40-60% и на мазнини – 20-30%. За наша радост, в магазините за хранителни добавки вече може да се открие голямо разнообразие от синбиотици, произведени от наши и чужди фирми.

В състава на тези хранителни добавки различните фирми включват и допълнителни вещества и по този начин се увеличават ползите от приемането на синбиотици – понижава се процентът мазнини в тялото, повишава се възможността за натрупване на мускулна маса, намаляват умората и стресът, регулира се калциево-фосфорната обмяна, предотвратяват се пораженията при остеопороза.

Полезни ефекти на пробиотиците

1. Антитуморен ефект на дебелото черво – Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва – Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания – Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект – Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции – Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori – Конкурентна колонизация

7. Алергии – Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система – Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин;

9. Устойчивост към вътрешни патогени – Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия – Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата – Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Фармакологично и токсикологично проучване на български пробиотик

imagesЗадълбочена научна работа на редица български учени, позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични млечнокисели нисколактозни продукти, съдържащи основно Lactobacillus bulgaricus.

Изисквания към микроорганизмите за приложението им като пробиотици са:

  • Точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект (Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002). Някои от ефектите на лактобацила Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.

Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).

Пробиотиците- исторически преглед на изследванията върху тях в България

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.

Според някои практикуващи алтернативна медицина на чревната дисбактериоза следните болести и смущения могат да бъдат добре лекувани с пробиотици:

  • Психични смущения
  • Синдром на хроничната умора
  • Болезненост и скованост на мускулите
  • Автоимунни разстройства, включително лупус, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), реактивен артрит и синдром на Райтер (чрез регулиране на имунната система и възстановяване на пропускащите черва)
  • Непоносимост към лактоза (чрез увеличаване на количеството на лактазата)
  • Инфекциозни болести
  • Високо кръвно налягане (едно изследване показва, че систоличното кръвно налягане спада с 10-20 мм Hg при прием на ферментирал млечен продукт)
  • Висок холестерол (клиничните изследвания не са категорични; спо­ред един източник „данните не са убедителни“)
  • Рак (чрез намаляване на контакта с променящи гените вещества)
  • Проблеми, свързани с менопаузата при жените (чрез подобряване на способността на черния дроб да отстранява отровите и да елиминира хормоналните метаболити)
  • Вагиноза (преди време се смяташе за относително безобидна, но сега на нея се отдава ранното предаване на венерическите болести, на тазово-възпалителните заболявания и на свързаните с бременността усложнения, които се подобряват от понижаването на вагиналното pH, възпиращо развитието на неблагоприятни бактерии)
  • Алергии и астма (двойно сляпо плацебо-контролирано изследване показва спад на симптомите с 50% при децата, проследен до навършването на втората година)
  • Камъни в бъбреците (като пречи на абсорбцията на оксалат от червата).

По-конкретно се твърди, че пробиотичните храни и диетични добавки противодействат на чревната дисбиоза по следните начини:

  • Производство на витамини. Смята се, че благотворните бактерии произвеждат витамин В3, витамин В6, В12 и фолиева киселина.
  • Антитуморно и противораково действие
  • Потискане на патогенните микроорганизми в полза на непатогенните
  • Облекчаване на симптомите на тревожност посредством косвена детоксикация
  • Защита от радиация и от други токсини в околната среда
  • Поддържане на имунната система чрез намаляване на обременяването й
  • Връщане в циркулацията на кръвния поток на женските хормони от по-чистия (от токсини) черен дроб и от по-чистата кръв. По този начин се поддържа по-високо ниво на естрогените при жените в менопауза
  • Под държане на редовната перисталтика (срещу някои форми на запек).

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.bb-team.org и др.

Хомеопатията успешно облекчава симптомите при екзема

pustulonodular-rosaceaЕкзема е остро или хронично незаразно кожно заболяване вследствие сериозно възпаление на епидермиса.

Екземата или т. нар. атопичен дерматит е възпалителна асептична реакция на кожата и се дели на три вида: екзогенна или контактна /появила се под действието на външни фактори/, ендогенна /появила се под действието на вътрешни фактори/ и себорейна екзема.

Въпреки че атопичният дерматит може да се появи във всяка възраст, той най-често започва при деца под 1година. Появяват се сухи, лющещи плаки със сърбеж по скалпа и лицето, които понякога засягат и цялото тяло.

Атопичната екзема не е заразно заболяване. Тя е резултат от взаимодействието на генетични фактори и фактори на околната среда.

ekzema

Признаците на атопичния дерматит включват:
  • Розови, червени или кафеникаво оцветени плаки.
  • Сърбеж, особено нощем. Разчесването често предизвиква кожни инфекции.
  • Обрив, който набъбва, после започва да секретира течност.
  • Задебеляване, залющване и нацепване на кожата.
Провокиращи фактори:

Множество фактори могат да предизвикат или влошат атопичния дерматит, като например:

  • Суха кожа
  • Контактни алергии
  • Хранителна алергия
  • Алергени, които се вдишват от въздуха
  • Дразнители на кожата, като сапуни и детергенти
  • Някои тъкани, като вълна, найлон и др.
  • Студен климат
  • Стрес
  • Кожни инфекции – инфекция със златист стафилокок (Staphyloccocus aureus)

Въпреки че симптомите на атопичен дерматит намаляват и дори изчезват при 50% от засегнатите деца до пубертета, заболяването може да продължи и в късна възраст. Не е възможно да се прогнозира дали една екзема ще се подобри или не.

e4Видове

1. Екзогенни /контактни/ екземи

Те възникват у предразположени хора при контакт с някои алергени: вредни вещества от физическо, химическо и биологично естество. Екзогенните /контактни/ екземи са най-честото възпаление на кожата в развитите страни. Сред дразнещите вредни вещества са перилните препарати, смазочните масла, органичните разтворители, калиевият бихромат в цимента, разтворителите на лакове за нокти, гримът, моливите, спиралите и др. При нарушена цялост на кожата гореизброените вещества проникват лесно през нея и увреждат структурата й. Екземата възниква на мястото на контакта, най-често по откритите части на лицето, китките, клепачите, долните крайници.

По начин на протичане екзогенните екземи биват остри, подостри и хронични. Водещ субективен признак е сърбежът.

  • Острата екзема е подмокряща. Тя е придружена с оток и зачервяване, оформяне на везикули /мехури/. Тези мехури лесно се разкъсват при разчесване. По-късно при развитието на екземата от мехурчетата се отделя бистра течност /лимфа/, която засъхва и образува корички.
  • Подострата екзема е по-сух вариант на заболяването, която се характеризира с образуването на папули /пъпки/ върху зачервената кожа.
  • Хроничната екзема е сух вариант на заболяването, която е придружена със силен локален сърбеж, като най-често се засягат гънките. Те са груби, с неравна повърхност и покрити с люспи.

В зависимост от причините екзогенните екземи биват още:

  • Професионални екземи, които се срещат у фризьорки, строителни работници и пр.
  • Дегенеративни екземи, които се наблюдават по ръцете на домакините, злоупетребяващи с миещи средства и перилни препарати. Възрастовите промени на кожата, комбинирани с нарушение на нейната цялост, улесняват сухотата и лющенето.
  • Микробни екземи, които се появяват при инфектиране на рани, при счупвания, изгаряния.
  • Екземи, локализирани по дланите и ходилата и засягащи предимно млади хора.

2. Ендогенни екземи

Причините за тези екземи не са напълно изяснени. Счита се, че те са генетично /вродено/ обусловени; налице е силна реактивност на организма на множество места: по големите гънки на тялото, по клепачите, раменете и др. Обикновено започва като екзема у кърмачета и малки деца /от 3 месеца до 3 години/, която преминава често безследно, но може да се прояви отново в ученическа възраст, а по-късно, в зряла възраст, като дифузен. Като правило болните оздравяват спонтанно. Този вид екзема се провокира много често от неврогенни фактори /при стресови ситуации, психични изживявания, силна умора и т. н./.

3. Себорейни екземи

Те се развиват в т. нар. себорейни области /богати на мастни жлези/ под влиянието на хормонални въздействия, невровегетативни смущения, стомашно-чревни смущения вследствие на хранителни грешки и др. При нея кожата става мазна и се покрива с жълти люспи. В косата се наблюдава себорея /пърхот/.

Причини

Екземата е често стремеж на тялото да се прочисти, изхвърляйки отровите през кожата навън. Понякога тя е израз на самолечебен процес на организма, в друг случай е последица от паразитно нашествие. Друг път тя се дължи на наличие на фокална инфекция: възпалени синуси, сливици, бронхи; дефицит на определени витамини и микроелементи; алергична пренастройка на имунната система; хормонален дисбаланс. Екземата може да се дължи и на преживян стрес, излагане на рязка температурна разлика, неправилна обмяна на веществата, отравяне с лекарства, замърсяване на кръвта, разстройство на храносмилането, прегряване на децата в силно затоплена стая, използване на завивки и възглавници от пух, употреба на храни с консерванти, консумиране на големи количества мляко и др.

1357700975_dieta_21Как да се храним при екзема

Лечението на атопичен дерматит е изключително трудно, защото изисква тотална промяна на досегашния начин на живот, като най-съществената част е отказването от някои храни и заместването им с други.

Да се избягват  храните, които провокират формирането, обострянето и хронифицирането наатопичния дерматит:
-на първо място, това са шоколадовите изделия ( шоколади, шоколадови бонбони, вафли, млечно-какаови смеси, шоколадови торти и др.)

– на второ място са млечните произведения (прясно и кисело мляко, сирена и кашкавал, съдържащи сухо мляко и консерванти– за съжаление това са по-голямата част от млечните продукти на пазара)
– сухата и течна сметана

Атопиците са хора със значително повишена чувствителност. Кожата им реагира с алармиращи симптоми – сухота, сърбеж и зачервяване.
“Е”-тата са изключително вредни и за имунната ни система, подтискат я и ни правят изключително уязвими на инфекции и тумори. Статистиката показва, че раковите заболявания са скочили в пъти през последните няколко десетилетия.
По време на консултациите и прегледите е важно да се установи кои продукти са отключили заболяването при всеки отделен пациент. Когато става въпрос за кърмачки е важно да се установи храната на майката. Важно е и да се даде правилен съвет как една вредна храна да бъде заменена с една безвредна. Така например в сладкарницата може да заместите шоколадовата паста с тулумбичка или баклава, които не съдържат сухо мляко.

Други примери за заместване на вредни храни са представени в таблицата по-долу:

Забранени храни Разрешени храни
1. Прясно и кисело мляко (особено вредни са млеката с удължен срок на годност)2. Млечни произведения, съдържащи сухи млека и консерванти – сирене, кашкавал, топено сирене и др3. Шоколадови изделия (шоколади, вафли, бонбони, торти)4. Газирани напитки, сокове в кутийки и бутилки – на 100% съдържат консерванти, оцветители и ароматизанти, някои повече, други по-малко. Те водят до извратено вкусово усещане, което кара децата да не приемат впоследствие плодове и зеленчуци.

5. Хляб и тестени изделия, съдържащи набухватели и консерванти и други “подобрители”

6. Консервирани меса и месни деликатеси– пастети, кренвирши и салами

7. Извънсезонни плодове и зеленчуци(тяхната дълготрайност е постигната с помощта на химикали и облъчване). Да не се злоупотребява с банана, който е тежкосмилаема и нискостойностна храна.

1. Домашно подквасено кисело мляко,  плодови и билкови чайове2. Млечни произведения, които са сертифицирани по Български държавен стандарт, в които няма сухо мляко, палмово масло, консерванти, стабилизатори и др. вредни добавки3. Домашно приготвени десерти, предимно на плодова основа (ябълков пай, баклава, реване, тулумбичк) без мляко и сметана4. Прясно изцедени сокове, домашно приготвени компоти, нектари, сиропи, билкови и плодови чайове

5. Пълнозърнест хляб, домашно приготвен хляб, арабски питки ит.н.

6. Прясно месо, прясна риба, домашно пилешко месо

7. Сезонни плодове и зеленчуци, замразени или сушени плодове

За да се гарантира здравето на детето, не само кърмещите, но и бременните жени е добре да спазват тази диета, тъй като токсините се предават през плацентата на плода.

kak-bistro-pohudet-bez-diet2dulce-veneno-Instituto-de-Salud-Holistica

Кои са основните принципи при лечение на екземата?

Лечението на екземата се осъществява от специалист – дерматолог.
За локално лечение се използват:
емолиенти – те са необходими, за да предотвратят изсушаването на кожата. Тези медикаменти са под различна форма на приложение: мази при суха екзема и кремове, линименти и лосиони при мокреща екзема. Емолиентите са много разнообразни по вид и понякога се налага да се сменят няколко препарата, докато се открие най-подходящия.
кортикостероиди за локално приложение – използават се при липса на ефект от приложението на емолиенти. Съществуват четири групи кортикостероиди, като първа група са меко действащи, а четвърта група са най-мощни. Дерматологът определя кой вид локален кортикостероид ще използва в зависимост от:
възрастта на пациента,
големината на ангажирания от екземата кожен участък и
тежестта на състоянието.
локални имуномодулатори – Използват се при атопичната екзема (Protopic унгвент, Elidel крем).
ултравиолетови лъчи – при тежки форми под лекарски контрол.
Системно лечение:
перорални кортикостероиди – предписват се при много тежки случаи, когато локалните кортикостероиди са без ефект.
антихистаминови препарати – имат антиалергично действие и облекчават сърбежа. Прилагат се системно, тъй като локалните препарати не упражняват желания ефект и често дават локални алергични странични ефекти.

download

Хомеопатично лечение

Хомеопатичните лекарства не само се стремят да намалят възпалението и сърбежа, но също така балансират имунната система и по този начин помагат на организма да се лекува,освен това са напълно безвредни и могат да се приемат от бебета и бременни жени.

  • Antimonium crudum – пълничко дете или бебе, склонно да изяжда големи количества храна. Атопичният дерматит най-често засяга лицето и устата. Склонност към секретиращи обриви и бактериална суперинфекция. Детето е склонно към диария и брадавици.
  • Arsenicum album – суха кожа с парещ сърбеж, който се успокоява от топли компреси. Зиморничаво, тревожно дете със склонност към дихателни и кожни алергии, храносмилателни заболявания като болки в корема, повръщане с/без диария.
  • Graphites – това хомеопатично лекарство се прилага за лечение при мудни, пълнички и зиморничави деца с атопичен дерматит по лице, зад ушите и по гънките на тялото. Екземата често се усложнява с инфекция – обривът започва да секретира жълта, подобна на мед течност, която образува корички.
  • Calcarea carbonica – атопичният дерматит рецидивира през студените и влажни месеци на годината. Тенденция към честа заболеваемост от зачервено гърло и ушни инфекции, увеличение на сливиците и третата сливица, запек. Бавно дете, склонно към наднормено тегло.
  • Lycopodium – сухи плаки със залющване, които предизвикват изключително силен сърбеж. Детето се разчесва до кръв. Сърбежът се облекчава от хладен въздух. Детето ликоподиум страда от периодични повръщания, болки в коремчето или хроничен запек. То обича да се налага у дома, но е срамежливо и отстъпчиво в непозната среда.
  • Psorinum – атопичен дерматит със силно изсушаване на кожата и поява на нови плаки с подчертано влошаване през студените месеци на годината и подобрение при затопляне на времето. Атопичният дерматит се редува с други оплаквания на детето.
  • Сулфур – възпалени плаки с много силен сърбеж и парене, които се влошават след баня или от затопляне в леглото. Силно изразените симптоми карат детето постоянно да се чеши и разчесването води до развитие на вторична инфекция. Чувствителна, склонна към зачервяване и алергични обриви кожа. Зачервени отвори на тялото – червени клепачи, уши, нос, уста, анус, влагалище. Традиционните лекарства или мехлеми не водят до трайно облекчение на симптомите или обривът изчезва, но пациентът започва да страда от тежки дихателни алергии – алергична хрема или астма.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.lekar.bg, www.ezine.bg, www.puls.bg www.homeopathytoday.eu и др.

Хомеопатична първа помощ за зимната ваканция

download (2)Почивката сред природата през зимата може да се превърне в едно прекрасно изживяване ако навреме помислим за опасностите за здравето ни, които крие зимният сезон.

За любителите на зимните спортове, курортите предлагат ски, сноуборди, пързаляне с кънки и др. Други пък предпочитат разходката сред пухкавия сняг, и побелелите гори. Зимата обаче крие доста рискове,особено ако сме тръгнали с деца на почивка. Често срещани са настинките в резултат на намокрени дрехи и обувки, изпотяването след игри и спорт, травмите, навяхванията и счупванията. Понякога, взети навреме, тези малки на вид гранули могат да спасят и човешки живот.

23344_8450_1286732714

Травми

Арника 30СН e първи избор  за всякакви травми. Може да се намери в аптеката под формата на ганули или гелове за мазане (Арнигел).

След удар или нараняване вземете по 5 гранули на всеки 15 минути през първия час, а после на 2 часа по 5 гранули. Ако вземете арника веднага след травмата, ще избегнете дори образуването на синини. Ако отдавна не сте се качвали на ските и сте с мускулна треска, вземете 3 пъти дневно по 5 гранули и мускулните болки бързо ще преминат.

Синините минават много бързо при намазване с Арнигел – 3-4 пъти дневно. Това е най-често използваното лекарство от спортисти при лечение на спортни травми. Не прилагайте Траумил върху отворена рана.

file12025Навяхвания и счупвания

Ruta graveolens 9СН- при травми на периоста; на 2 часа по 5 гранули заедно с арника ще помогне при навяхване и изкълчване на ставите.
Symphitum 9СН 3 пъти дневно по 5 гранули заедно с арника помага за обезболяване при травми на костите, включително пукнати и счупени кости. Започнете да го взимате след като ви бъде оказана медицинска помощ и го продължете докато не ви свалят гипса.

gripНастинки

При грип и настинки, вземете някои от следните хомеопатични медикаменти:

Инфлуцид– щом почуствате първите симптоми на настинка като болезнено преглъщане, температура, мускулни боли,обща отпадналост, примайте Инфлуцид на всеки час до максимум 9 таблетки дневно. Следващите дни разреждайте дозите.

Осцилококцинум– ефикасен при грип и настинки.

Възрастни и деца:
Дозировката трябва да се уточни в зависимост от стадия на заболяването:

  • За профилактично лечение: 1 доза (туба) седмично в период на опасност от зараза.
  • При първите симптоми на грип: 1 доза (туба), колкото е възможно по-скоро. Приемът да се повтори от 2 до 3 пъти през интервал от 6 часа.
  • При изявена клинична картина: по 1 доза (туба) 2 пъти дневно (сутрин и вечер) в продължение на 1 до 3 дни.

Цялото съдържание на 1 доза (туба) да се остави до пълното разтваряне под езика.
Деца под 1 година: да се разтвори във вода преди прием.

Aconitum 30СН на всеки 30 минути по 5 гранули при висока температура след излагане на студен вятър и сняг.

Alium cepa 9СН 4 пъти дневно по 5 гранули при остра водниста хрема с кихане.

Коризалия- комбиниран хомеопатичен медикамент за хрема от всякакъв произход

Dulcamara- при настинки в следствие на излагане на мъгла или влага.

Belladonna- при настинки с рязко повишена температура, силна жажда, пулсирао главоболие и фотофобия.

                     С пожелание за незабравими почивни дни, много                         усмивки, здраве и щастие през Новата 2017  година!

Kamina za koleda

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.lekar.bg, www.ezine.bg и др.

Хомеопатия при деца: рецидивиращ среден отит

images (2)

Възпаление на средното ухо при деца се нарича среден отит (otitis media).

Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всяка възрастова група, но кърмачета и малки деца до 3 годшна възраст боледуват най- често.Три от всеки четири деца преболедуват поне веднъж от ушна инфекция, докато навършат 3годишна възраст.

Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси.

Няколко са причините за голямата честота на ушните инфекции при децата. В детска възраст. Евстахиевите тръби са по-тесни и къси, отколкото при възрастните. Детската имунна система е все още незряла и не функционира перфектно.

Видове отит

Има 3 основни типа отити:

  • Остър катарален отит – остро възпаление на средното ухо. Много болезнено състояние със зачервено тъпанче. Обикновено се предхожда от банална настинка.
  • Серозен отит – възниква, когато Евстахиевите тръби не функционират нормално и зад тъпанчевата мембрана се задържа серозна течност. Рядко има болка. Водещият симптом е чувството за заглъхване на ухото и намален слух.
  • Гноен отит – гнойно възпаление на средното ухо.

Заразен-ли-отит

Защо кърмачетата и малките деца боледуват често от отит?

Основната причина е в липсата на изграден имунитет.  В ранна детска възраст децата се срещат с бактерии и вируси, към които нямат изградени антитела и лесно се поддават на инфекция. Второто важно условие е структурата на Евстахиевата тръба. В ранна детска възраст тя е къса и права, което позволява по-лесно преминаване на бактерии и вируси през нея и инфектиране на средното ухо. Счита се, че храненето с биберон и използването на гумени предмети за смучене (залъгалки) повишава риска от среден отит при кърмачета. Във възрастта между 1 и 3 години събирането на много деца на едно място (повече от 4-5) също е рисков фактор за развитие на среден отит. Честите инфекции на гърлото, възпалени сливици (ангина), възпалена трета сливица, хрема също могат да бъдат причина за развитие на среден отит при деца. При най-малките кърмачета (до към 4 месечна възраст) повръщането на стомашно съдържимо (регургитация) може да бъде скрита причина за възпаление на средното ухо. Обичайно до към 6-7 годишна възраст децата спират да боледуват често от отити.

Причинители на средния отит при деца са бактерии и вируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси. В по-редки случаи не се открива инфекция и като причина се приема алергия.

Оплакванията при остър среден отит при деца са зависими от възрастта, но като правило кърмачетата и малките деца не могат да локализират и да посочат болното ухо, а реагират с общи симптоми.

Винаги трябва да се мисли за отит при един или повече от следните симптоми:
  • неспокойствие през деня;
  • неспокоен сън или безсъние;
  • безапетитие;
  • повръщане;
  • диария;
  • изтичане на секрет от ухото;
  • посягане към или докосване на болното ухо;
  • заболявания на горни дихателни пътища.
Кои са рисковите фактори за ушна инфекция?

Най-честите рискови фактори за развитие на ушна инфекция са:

  • Възраст – бебета и малки деца
  • Деца на изкуствено хранене
  • Инфекции на дихателната система
  • Отглеждане в детски ясли
  • Пушене в присъствие на детето
  • Наследственост

pochistvane_ushi

Как се поставя диагнозата?

 Преглед на детето е задължителен. Най-сигурен начин е директната отоскопия от опитен лекар. Чрез това изследване се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Без отоскопия диагнозата е несигурна.

article__20bbb4b27b4f07682833ab9979c5edef

Как се лекува среден отит при деца?

Предписва ли се атибиотик? В началото и при ранно поставяне на диагнозата не се препоръчва антибиотично лечение, особено ако общото състояние на детето е добро и температурата е нормална или леко повищена. В тези случаи тъпанчевата мембрана е леко вазпалена, липсват данни за излив в средното ухо и в голям процент от случаите може да се постигне оздравяване без антибиотично лечение. Използват се деконгестанти в носа, капки за уши, обезболяващи лекарства през устата. При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. Решението за въздържане от антибиотично лечение изисква ежедневни или през ден контролни прегледи на детето и проследяване на възпалението. Наличието на тежко възпаление в средното ухо, негноен излив (течност) или гнойно възпаление изискват лечение с антибиотик. Изборът на антибиотик зависи от вида на възпаленето, предпоагаемия микроб и опита на лекаря. Изтичане на секрет от ухото е признак за спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана и налага също антибиотично лечение. Спонтанната перфорация на мембраната улеснява оздравителния процес, но изисква серьозно антибиотично лечение и внимателно наблюдение.

По преценка на лекар-специалист понякога се налага оперативно, целево перфориране на тъпанчевата мембрана (миринготомия), целящо изтичане на течност или гной от средното ухо. След оздравяване, перфорацията, независимо дали е спонтанна или целева, се затваря без последствия. Като крайна мярка, целяща запазване на слуха при тежки, продължителни или повтарящи се отити, в оперативния отвор на тъпанчевата мембрана се поставя специална вентилационна тръбичка, която може да остане там месеци и служи за вентилиране на средното ухо и преодоляване на инфекцията.

 Усложнения на срения отит при деца (при нелекуване):
  • Преминаване на серозния (негноен) среден отит в гноен среден отит;
  • Разпространение на инфекцията в други части на главата, вклучително вътрешното ухо и мозъка;
  • Хронифициране на инфекцията и повтарящи се отити;
  • Намаление или загуба на слуха и впоследствие говорни нарушения;
 Как да предпазим детето от среден отит?

Кърмачетата на естествено хранене (кърмене) боледуват по-рядко и по леко от среден отит;

Предпазването от инфекции на горните дихателни пътища (ангина, ринофарингит, аденоидит) предпазва и от среден отит. Навременното им лечение цели недопускане на инфекция на средното ухо;

Ограничете  контактите с болни деца;

Не допускайте често боледуващото дете в големи колективи (ясли, детски градини) особено прз зимните месеци;

Ако детето боледува често от ангина или възпалена трета сливица, обсъдете с вашия лекар вероятната причинна връзка със повтарящия се среден отит. Трябва да се прецени нуждата от оперативно отстраняване на небните тонзили (сливици) или аденоидектомия (оперативно отстраняване на трета сливица)

HOMEOPATHY-IN-MEERUT_19551_image

Хомеопатичните лекарства при повтарящи се инфекции на средното ухо

При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

Катарален отит

Ferrum phosphoricum. Постепенно начало, субфебрилна температура 9СН 3 пъти по 5 гранули
Oscillococcinum+ Aviare. Профилактично при деца с рецидивиращи отити след всяка хрема Oscillococcinum- през 6 часа по една туба

Aviare 15CH- 10 гранули веднъж дневно

Belladonna. Висока температура, зачервено лице,изпотена глава 15 СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Arsenicum album. Неспокойно дете,подобрение от затопляне, парещи болки в ухото 9СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Chammomilla. Отит при никнене на млечните зъби  15 СН 4 пъти по 5 гранули

Гноен отит

Hidrastis Canadensis. Гноен,жълто-зелен секрет от ушите, заден ринит 9 СН 3 пъти по 5 гранули
Pyrogenium+ Hepar sulfur

Комбинация, изписвана при гнойни процеси от различен произход

9 СН Пез 1 час по 5 гранули, двата медикамента се редуват

При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително.

Редица хомеопатични лекарства успешно лекуват рецидивиращи възпаления на средното ухо. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

  • Arsenicum album –болката в ухото обикновено започва нощем, между 1 и 3ч. Детето слага ръчичка върху засегнатото ухо и болката намалява бързо от топъл компрес върху ухото. При повечето заболявания детето реагира с отпадналост и тревожност.
  • Calcarea carbonica – дете с рецидивиращи ушни инфекции и ангини; отитът често е провокиран от увеличена трета сливица; пълничко бебе или дете с голяма глава и коремче, склонно към изпотяване по дланите и главата; по-бавно прохождане и никнене на зъбите.
  • Chamomilla – болка в ухото при раздразнителни и гневливи бебета и деца; болката изглежда нетърпима. Детето е ядосано, пищи и удря; ушните инфекции са често свързани с много болезнено никнене на зъбите. Детето се чувства по-добре, когато е носено на ръце.
  • Pulsatila е често предписвано лекарство за отит, който следва банална настинка. Болката в ухото се провокира от гъста жълтеникава хрема, която блокира Евстахиевите тръби. Детето е плачливо и иска да бъде гушкано.
  • Silicea е едно от най-добрите лекарства за ушни инфекции, които се точат със седмици и сякаш не се повлияват от антибиотичното лечение; бавно и продължително нагнояване на средното ухо; слабичко дете с капризен апетит, което много често боледува от УНГ инфекции и често развива усложнения.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.lekar.bg, www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu и др.