Tag Archives: консултации

Всичко за пробиотиците- от откриването им до наши дни

downloadСъгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН пробиотиците са „живи микроорганизми, които, предписвани в подходящи количества, оказват благоприятно въздействие върху здравето на този, който ги приема“.

Тези организми не са патогенни и не са токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.

Пробиотиците могат да се използват за предпазване от диария и подобряват симптомите на лактозна нетолерантност.

По обобщени литературни данни, трите най-полезни и най-често използвани вида пробиотици са:

  • Lactobacillus acidophilus;
  • Bifidobacterium bifidum;
  • Lactobacillus bulgaricus.

Пребиотици

Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и (или) активността на определени видове бактерии в дебелото черво (колона) и по този начин укрепват здравето.

За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигат дебелото черво, без да са усвоени в по-горната част на храносмилателната система, а след като го достигнат, те трябва да могат да бъдат оползотворени от специализирани групи микроорганизми, които имат ясно изразени и подобряващи здравословното състояние възможности.

Хранителните вещества, отговарящи на тези критерии, са няколко основни групи олигозахариди, като част от тях се срещат в кромида, цикорията и чесъна, други – в боба и граха, трети – в прясното мляко и т.н.

Изброени по-долу, тези вещества стимулират главно растежа на бифидобактериите, заради което се наричат и бифидогенни фактори:

Фруктоолигозахариди 

Те се отнасят към късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза, съдържат от 3 до 5 монозахаридни остатъка и имат енергийна стойност от 6 KJ/g.

FOS не са токсични, карциногенни или предизвикващи токсикологични дефекти и са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт. Трябва да се има предвид, че FOS действат като разслабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози има оплаквания от натрупване на газове (метеоризъм).

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че FOS, приемани в доза 15 г/ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, като едновременно с това редуцират нивото на общо 7 различни патогенни бактерии в дебелото черво, докато приемането на соеви зърна (10 г/ден) води до същия ефект, но той е по-слабо изразен.

Инулини

Инулините се отнасят към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди. Те се получават от корените на цикорията и артишока.

Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза в края на веригата. Инулините стимулират растежа на видове Bifidobacterium в дебелото черво.

Изомалтоолигозахариди

Те представляват смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди.

Изомалтоолигозахаридите се получават в резултат на много ензимни процеси. Те стимулират растежа на видове Bifidobacterium и Lactobacillus в дебелото черво.

Изомалтоолигозахаридите се продават в Япония и САЩ като диетична добавка.

Лактулоза

Тя е полусинтетичен дизахарид, който се разгражда от ограничен брой бактерии в дебелото черво.

Лактилол

Лактилолът е дизахарид, аналогичен на лактулозата. Основното му приложение е при лечение на запек, но в Япония се използва и като пребиотик. Не се усвоява в горната част на храносмилателния тракт и се ферментира от ограничен брой колониални бактерии.

Като резултат се увеличава количеството на бифидобактерии и лактобацили в дебелото черво. В Европа лактитолът се използва като подсладител.

Лактозахароза

Тя е тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза. Лактозахарозата се получава по ензимен път и не се усвоява в стомаха и тънките черва, но се усвоява от чревни видове бифидобактерии и като резултат се увеличава техният брой в дебелото черво.

Пиродекстрини

Те представляват смес от глюкозосъдържащи олигозахариди, които се получават при хидролиза на скорбялата. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт.

Те стимулират размножаването на на бифидобактериите в дебелото черво. Използват се като хранителна добавка.

Соеви олигозахариди

Откриват се в соеви зърна, а също така в боб и грах. Двата най-известни са тризахарид рафиноза и стахиоза.

Соевите олигозахариди стимулират растежа на бифидобактериите в дебелото черво. Продават се като диетични добавки и функционална храна.

Трансгалактоолигозахариди

Те са смес от олигозахариди, съдържащи глюкоза и галактоза. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт и стимулират растежа на бифидобактериите. Продават се като диетични добавки.

Ксилоолигозахариди

Получават се чрез ензимна хидролиза на полизахарида ксилан и са изградени от олигозахариди, съдържащи от 2 до 4 свързани ксилозни остатъци.

Галактоолигозахариди

Те присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства.

Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите, и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Синбиотици

Това са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.

Средното съдържание на белтъчини в тях е 16-25%, на въглехидрати – 40-60% и на мазнини – 20-30%. За наша радост, в магазините за хранителни добавки вече може да се открие голямо разнообразие от синбиотици, произведени от наши и чужди фирми.

В състава на тези хранителни добавки различните фирми включват и допълнителни вещества и по този начин се увеличават ползите от приемането на синбиотици – понижава се процентът мазнини в тялото, повишава се възможността за натрупване на мускулна маса, намаляват умората и стресът, регулира се калциево-фосфорната обмяна, предотвратяват се пораженията при остеопороза.

Полезни ефекти на пробиотиците

1. Антитуморен ефект на дебелото черво – Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва – Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания – Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект – Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции – Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori – Конкурентна колонизация

7. Алергии – Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система – Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин;

9. Устойчивост към вътрешни патогени – Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия – Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата – Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Фармакологично и токсикологично проучване на български пробиотик

imagesЗадълбочена научна работа на редица български учени, позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични млечнокисели нисколактозни продукти, съдържащи основно Lactobacillus bulgaricus.

Изисквания към микроорганизмите за приложението им като пробиотици са:

  • Точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект (Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002). Някои от ефектите на лактобацила Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.

Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).

Пробиотиците- исторически преглед на изследванията върху тях в България

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.

Според някои практикуващи алтернативна медицина на чревната дисбактериоза следните болести и смущения могат да бъдат добре лекувани с пробиотици:

  • Психични смущения
  • Синдром на хроничната умора
  • Болезненост и скованост на мускулите
  • Автоимунни разстройства, включително лупус, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), реактивен артрит и синдром на Райтер (чрез регулиране на имунната система и възстановяване на пропускащите черва)
  • Непоносимост към лактоза (чрез увеличаване на количеството на лактазата)
  • Инфекциозни болести
  • Високо кръвно налягане (едно изследване показва, че систоличното кръвно налягане спада с 10-20 мм Hg при прием на ферментирал млечен продукт)
  • Висок холестерол (клиничните изследвания не са категорични; спо­ред един източник „данните не са убедителни“)
  • Рак (чрез намаляване на контакта с променящи гените вещества)
  • Проблеми, свързани с менопаузата при жените (чрез подобряване на способността на черния дроб да отстранява отровите и да елиминира хормоналните метаболити)
  • Вагиноза (преди време се смяташе за относително безобидна, но сега на нея се отдава ранното предаване на венерическите болести, на тазово-възпалителните заболявания и на свързаните с бременността усложнения, които се подобряват от понижаването на вагиналното pH, възпиращо развитието на неблагоприятни бактерии)
  • Алергии и астма (двойно сляпо плацебо-контролирано изследване показва спад на симптомите с 50% при децата, проследен до навършването на втората година)
  • Камъни в бъбреците (като пречи на абсорбцията на оксалат от червата).

По-конкретно се твърди, че пробиотичните храни и диетични добавки противодействат на чревната дисбиоза по следните начини:

  • Производство на витамини. Смята се, че благотворните бактерии произвеждат витамин В3, витамин В6, В12 и фолиева киселина.
  • Антитуморно и противораково действие
  • Потискане на патогенните микроорганизми в полза на непатогенните
  • Облекчаване на симптомите на тревожност посредством косвена детоксикация
  • Защита от радиация и от други токсини в околната среда
  • Поддържане на имунната система чрез намаляване на обременяването й
  • Връщане в циркулацията на кръвния поток на женските хормони от по-чистия (от токсини) черен дроб и от по-чистата кръв. По този начин се поддържа по-високо ниво на естрогените при жените в менопауза
  • Под държане на редовната перисталтика (срещу някои форми на запек).

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.bb-team.org и др.

Всичко, което ви интересува за хомеопатията на едно място

История на хомеопатията

imagesХомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθοςпатос, болест) е терапевтичен метод, който се базира на принципите на подобието, безкрайно малката доза, динамизацията на медикаментите и индивидуалния подход към всеки пациент.

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник- гениалният немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843г.) е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са били кръвопускане, клизми, опиумсмирна и змийска плът. Подобни методи често влошавали симптомите, а се стигало и до летален изход.

Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство Ханеман придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Така формулирал за първи път принципа на подобието, като основен постулат на хомеопатията.

Следващите години Ханеман се отдал на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждал върху себе си, близките си и приятелите си, които приемали малки дози от различни вещества.

През 1810 г. Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава.

В наши дни, хомеопатията е много разпространена. В Европа най-известната клиникасе намира в Белгия, а във Франция Здравноосигурителната каса изплаща на пациентите 35% от стойността на хомеопатичните медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия и Латинска Америка.

Едва в началото на 90-те години на ХХ век в България официално се разрешава вносът на хомеопатични препарати, а през 2007 г. хомеопатията се регламентира със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (бр.31 от 13.04.2007г.)

Основни принципи в хомеопатията

Принцип на подобието (Similia similibus curentur- от лат.ез. „Подобното се лекува с подобно“). Веществата, които в измерими дози причиняват у здрав, чувствителен индивид определени симптоми, същите, предписвани в безкрайно малки дози, са премахнат подобна клинична картина у болни и чувствителни лица. Например лукът при здрави хора дразни лигавицата на очите и носа и предизвиква воднита хрема. В хомеопатията лукът  (Allium cepa) се използва именно, за да лекува подобни симптоми.

Принцип на безкрайно малките дози. Намаляването се осъществява с многократни, последователни разреждания на изходното вещество. Още Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект. Малките разреждания са ефективни при локални симптоми, а високите разреждания влияят вурху поведението и психиката на пациента.

Принцип на динамизацията. Приготвяйки хомеопатичните лекарства, Ханеман забелязал,че многократното разклащане на разтвора на едно лекарство, повишава неговата ефикасност. Този метод, известен като динамизация, се използва и до днес в производството на хомеопатични лекарства.

Принцип на персонализиране на хомепатичното лечение. Хомеопатията лекува конкретния болен и неговите индувидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и предразположението му към едно или друго заболяване. Понятието „терен“ е базисно в хомеопатията. Теренът е съвкупността от физическите, психически, поведенически и генетични особености на индивида, включително и факторите на околната среда, които оказват влияние чрез подобряване или влошаване на заболяването му.

Произход на хомеопатичните лекарства

Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Хомеопатичните лекарства от растителен произход се приготвят от свежи цели растения или части от тях. Полученият извлек традиционно се означава кат тинктура майка (ТМ). Той представлява изходна форма за получаване на различни разреждания.

Хомеопатичните лекарства от животински произход се получават от цели живи насекоми (Apis melifica-цяла пчела), части от животни и някои отрови (Lacesis mutus-отрова от ням кротал).

При хомеопатичните лекарства от минерален произход не същестуват ТМ. Те самите служат като изходен продукт за получаване на разреждания.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства – т.нар. биотерапевтици. (Tuberculinum, Pyrogenium, Pneumococcinum). Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

 

Етапи в създаването на хомеопатични лекарства. Ханеманови и Корсакови разреждания

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода, при коeто се извличат съдържащите се в растението активни вещества.Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и пречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН).

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича “динамизация”.

Използват се два метода за намаляване на концентрацията:

hahnemann_dynamizationМетод на Ханеман

Стотични разреждания по Ханеман. Означават се като СН (центизмално по Ханеман). Първоначално се взема една част от ТМ и се добавят 99 части спиртно-воден разтвор, след което сместа се динамизира. Така се получава първото стотно разреждане (1СН), в което се съдържат 1% от изходния разтвор. От полученото разреждане се взема отново една част и се добавят 99 части нов спиртно-воден разтвор, сместа се динамизира и така се получава 2СН разреждане. По същия начин се получават и следващите разреждания. Този процес е напълно автоматизиран и се извършва в специални лаборатории при спазване на строги стерилни условия.

Прието е стотните разреждания до 5СН да се означават като ниски, 9СН като средни, а от 15 и 30СН за високи.

Десетични разреждания по Ханеман. Намират широко прилжение в Германия. При този тип разреждане към една част от ТМ се добавят 9 части спиртно-воден разтвор и се получава разреждане 1DH (децимално по Ханеман), следва процес на динамизация и се преминава към следващото разреждане.

korsakov_3kМетод на Корсаков

Методът е известен още и като “методът на единственият флакон“.Използва се за производство на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Методът се състои в следното: във флакон се смесват една част от ТМ и 99 части дестилирана вода. Флаконът се разклаща енергично, след което се изпразва. Приема се, че течността, останала по стените му съдържа 1% от началния разтвор и се означава като първо Разреждане по Корсаков или 1К. Процедурата се повтаря до достигане на желаното разреждане (например 100 пъти за разреждане 100К).

След като приключи процесът на разреждане и динамизация, обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител е смес между млечна захар и обикновена захар.

От изходните вещества – 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. Те се импрегнират по т.нар. “тройна импрегнация”. с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

5-9-15-30-copy-e1423952099612След като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят – зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Хомеопатични лекарствени форми

Монопрепаратите се предлагат на българския пазар под формата на тройно импрегнирани гранули, поставени в цилиндрични пластмасови опаковки., които са различно оцветени в зависимост от разреждането: зелено – 5CH, синьо – 9CH, оранжево – 15CH и виолетово – 30CH.

Специалитетите са фиксирани комбинации, обикновено от две и повече хомеопатични лекарства, които имат определени терапевтични показания и дозировка, указани в листовката за пациента. В България се предлагат в различни фармацевтични форми: таблетки, сиропи, гел, мази, разтвор.

Показания и противопоказания за приложение на хомеопатични лекарства

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

  1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
  2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
  3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
  4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

  • Патологичните промени да бъдат обратими
  • Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Нежелани лекарствени реакции

Хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта в аптеките. Тъй като съществуват в безкрайно малки дози, практически са напълно безвредни.

Клинично приложение на хомеопатията. Избор на медикамент

Изборът и предписването на хомеопатично лекарство става след подробно снета анамнеза в хода на хомеопатичното интервю и прегледа на пациента като най-общо се базира на принципа на подобието.

За улеснение при избора на хомеопатично лекарство се използва определен алгоритъм, известен като „кръст на Херинг“ (американски хомеопат от 19-ти век). Кръстът се попълва квадрант по квадрант съобразно информацията, получена от пациента.

 

I. Патоанатомично подобие

Локализация на патологичния процес, засегнати органи, тъкани

 

II. Усещания

Как се чувствате?

Какво усещате?

 IV. Съпътстващи признаци

Какви други оплаквания имате?

III. Модалности

От какво се подобряват и от какво се влошават оплакванията Ви?

При откриване на патоанатомично подобие (квадрант 1) се отбелязва лекарството, което е специфично за съответните болестни изменения. Например при травми на меките тъкани с увреждане не кръвоносните съдове подходящ медикамент е Arnica Montana.

В квадрант 2 се уточняват усещанията на пациента.

В квадрант 3 се търсят определени модалности. Необходимо е да се изясни от какво се подобрява или влошава пациента, има ли зависимост между неговите симптоми и външни фактори. Например при лумбална болка, влошаваща се при влага, подходящ медикамент е Dulcamara.

Съпътстващите признаци (квадрант 4) са симптоми,придружаващи основното заболяване. Например при фебрилни състояния,  ако кожата е суха, зачервена, пациентът изпитва силна жажда, подходящ медикамент е Belladonna.

При хроничните заболявания, наред със симптоматичните лекарства, се назначават и „теренни“ лекарства (поликрести), които имат дълбоко действие върху организма. Те се изписват във високи разреждания (15 СН, 30СН) обикновено веднъж седмично по 10 гранули. Например: случай на жена на средна възраст, с реактивна депресия след загуба на близък човек, оплаква се от чувство за задушаване, „топка в гърлото“, чести въздишки, сърцебиене, повишена чувствителност, подходящ медикамент е Ignatia amara.

Изборът на разреждане се определя от степента на подобие между патогенезата на хомеопатичния медикамент и оплакванията на пациента. Колкото е по-голямо подобието, толкова и разреждането е по-високо. Ако подобието е на ниво локални симптоми, се избират ниски разреждания (5СН), при подобие на ниво общи симптоми, се избират средни разреждания (9СН). При подобие на ниво психика, цялостно поведение на пациента, се избират високи разреждания (15-30СН).

Прием на хомеопатичните лекарства

Препоръчително е хомеопатичните лекарства да се приемат на „чиста уста“ т.е да се вземат поне 20 мин преди или след хранене като се поставят под езика без да се дъвчат до пълното им разтваряне. Желателно е да се избягват непосредствено след приема кафе, чай, продукти, съдържащи мента като пасти за зъби, дъвки.

Лечението с хомеопатични медикаменти не изключва тяхното съвместно приложение с алопатични лекарства. Не се самолекувайте!

 

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

  1. Ив.Енев „Практическа хомеопатия“, издателство „Изток-Запад“
  2. Материали на Европейската школа по клинична хомеопатия
  3. Ив. Ламбев, Н. Бояджиева, „Фармакология за студенти по медицина”, издателство „Арсо“
  4. Материали на Българската медицинска хомеопатична организация
  5. Материали от интернет