Tag Archives: мануална терапия

Намалете неприятните симптоми на менопаузата с хомеопатия!

lkjhgjfghdfyhdtudy5463123254675680jythsertgretstgdsgsg5rg4t3klimakterium 2

Менопаузата представлява естествено и необратимото прекратяване на функцийте на яйчниците – окончателно прекратяване на менструирането и настъпването на невъзможност за забременяване. 

Остаряването е свързано и с промени в половата система. Намаляват способностите на яйчниците да произвеждат хормони и да отделят годни за оплождане яйцеклетки. Това в крайна сметка води до невъзможност за зачеване и раждане. Жената престава да менструира.

Настъпването на менопауза е свързано с хормонални промени и с неприятни симптоми. Този период се нарича перименопауза и често се означава като климактериум (понятието климактериум е по-широко и включва и постменопаузата). Тя започва години преди настъпването на менопаузата и по дефиниция завършва 1 година след последната менструация. Перименопаузата може да продължи 6 и повече години.

Перименопаузалните симптоми са предизвикани от променящите се нива на хормони отделяни от яйчниците, какъвто е естрогенът. По време на този преход нивата на естрогените постепенно намаляват. Появяват се симптоми, като нередовен мензис, горещи вълни, нарушения на съня, промени в настроението. Настъпват и неприятни симптоми от пикочно-половата система – болка при полов контакт и / или сухота на влагалището, ниско либидо (полово влечение). По време на перименопаузата жените могат да заченат, въпреки че вероятността е много по-ниска.

Появата на симптомите на прехода към менопауза обикновено започва на около възраст 45,5-47,5 години. Средната възраст на настъпване на менопаузата е около 50-51 години. Менопаузата се счита за преждевременна, когато настъпи преди 40-годишна възраст. Хормоналните промени при преждевременна менопауза наподобяват тези при навреме настъпилата. Яйчниците произвеждат много малко естроген.

Причините за преждевременна менопауза може да са много:

  • Автоимунни заболявания: тиреоидитът на Хашимото, витилиго и миастения гравис и др.;
  • Ендокринни заболявания
  • Вирусни инфекции: паротит и други;
  • Химиотерапия при злокачествени заболявания;
  • Лъчева терапия;
  • Хирургично отстраняване на яйчниците – овариектомия; хирургия за премахване на матката (хистеректомия) води до прекратяване на менструирането, но менопауза настъпва тогава, когато яйчниците престанат да функционират;
  • Токсини: тютюнопушенето е една от честите причини;
  • Генетични аномалии;
  • Живот на голяма надморска височина.
  • При пушачки, изпушващи повече от една кутия цигари на ден, е по-голяма вероятността климаксът да настъпи по-рано. Причината е, че никотинът нарушава синтеза на естроген.

Симптоми на менопаузата

300x300_2068meno

По време на прехода към менопауза – перименопаузата, в резултат на намаляване на естрогените могат да се появят различни оплаквания. При част от жените (20 %) оплаквания могат да липсват, но при повечето има различни по тежест симптоми – леки, умерени или тежки. Оплакванията могат да продължат от 6 месеца до около 10 години.

Нередовният мензис може да е първият симптом на перименопаузата. Обикновено първоначално циклите (под менструален цикъл се разбира периодът между две менструации) се скъсяват, а след това се удължават, но всякакви други промени са възможни. Освен промяна в дължината на цикъла може да се промени и естеството на менструалното кръвотечението – по-оскъдно или по-обилно. Тези промени могат да продължат до пълното отпадане на менструацията, да има редуване на периоди с менструални нарушения с такива с нормален цикъл. При някои жени имат редовни цикли до настъпване на менопаузата.

Най-честото оплакване на една жена в прехода към менопаузата са горещите вълни. Вълните се срещат при около 75 % от жените перименопаузално и / или след менопауза. При повечето засегнати жени появата им продължава повече от 1 година, а при близо половината – до 5 години. Горещите вълни често причиняват неудобство и дискомфорт, както и нарушения на съня и емоционална лабилност, особено ако те са интензивни и се появяват често. Вълната трае от 30 секунди до няколко минути и се появява с различна честота – на всеки час, на всеки няколко дни. Средната продължителност е 2-3 минути. 

Други симптоми, които могат да възникнат в климактериума, са промени в настроението, депресия, раздразнителност, тревожност, нервност, нарушения на съня (включително безсъние), загуба на концентрация, главоболие и умора. За появата им значение имат и много други фактори (стареенето, придружаващи заболявания и др.)

Изследвания при менопауза

При около 66 % от жените клиничната картина е типична и е ясно, че се касае за настъпване на менопауза. В такива случаи лабораторни тестове обикновено не са необходими. Ако нарушенията в менструалния цикъл започнат далеч преди 50-годишна възраст или ако има неясни симптоми, се налага извършване на изследвания, за да се прецени каква е причината за нарушенията. За да се потвърди менопауза или перименопауза, се правят кръвни тестове за измерване на нивата на естроген и фоликулостимулиращия хормон – FSH.

При намаляване на функцията на яйчниците се повишава секрецията на хормоните, стимулиращи яйчниците – гонадотропните хормони, отделящи се от хипофизата. С настъпване на менопаузата секрецията на гонадотропините се увеличава драстично. Нивата на FSH са по-високи от тези на LH. Затова ФСХ се използва като диагностичен маркер за яйчникова недостатъчност. Изследването на LH не е необходимо за поставяне на диагноза менопауза. Нивата на естрадиола и естрогена престават да имат големи колебания, както по време на менструалния цикъл, измерените им стойности са много по-ниски. Нивата на циркулиращия естрадиол са много различни преди и след менопауза, като тези нива са много по-ниски в менопаузата.

За да се прецени дали да се включва лечение, е необходимо лекарят да проведе подробен разпит за медицинската и семейната история за жените и физикален преглед. Необходим е преглед на гърдите, мамографията или ехографско изследване. Подробен гинекологичен преглед и проследяване на кръвното налягане също са неизменна част от подготовката. Извършват се кръвните тестове. Получената информация помага на лекарите да определят риска на жената от развитие на определени заболявания след менопаузата.

Ако се стартира лечение, е необходимо да се правят периодично гинекологични изследвания, както и изследване на гърдите.

Измерване на костната плътност е хубаво да се започне след настъпването на менопаузата, особено при жени с рискови фактори за остеопороза.

Необходимо ли е лечение при менопауза?

 Общи мерки

менопауза2

Най-честото оплакване при жените в менопауза са горещите вълни. За облекчаването им дамите могат да използват някои общи мерки, като:

  • При някои жени е възможно провокиране на горещите вълни от храни и напитки. Най-често такива са кафе, чай и пикантни храни. Ако се установи такава зависимост, е препоръчително избягването им.
  • Намаляването и спирането на тютюнопушенето, както и избягване на стреса, може да помогне за облекчаване на горещите вълните и подобряване на съня.
  • Друга възможност за постигане на температурен комфорт при горещи вълни е носенето на няколко ката дрехи, които могат да бъдат събличани при необходимост. Дамите трябват да предпочитат естествени проветриви материи за дрехи и спално бельо, като памучната материя.
  • Редовната физическа активност (особено аеробни упражнения) може да облекчи горещите вълни и да подобри съня.
  • При някои жени добър ефект се получава при използването на техники за релаксация, медитация, масаж, йога. Освен за облекчаването на горещите вълни, те помагат и за депресията, раздразнителността и умората. Създадени са техники на дишане, които могат да помогнат при тези оплаквания.

Чест проблем е наддаването на тегло. Редовни физически упражнения, особено когато се комбинират с ниско калорийна диета, бедна на мазнини и бързи въглехидрати, помага на жените да контролират теглото си, а също спомагат за понижаване на нивата на холестерола в кръвта и намаляват риска от атеросклероза, включително и за коронарна болест.

Физическите упражнения, като ходене, бягане и вдигане на тежести, заедно с приема на калций и витамин D могат да забавят загубата на костна плътност.

 

Хормонална терапия

Хормонална терапия

Хормоналната терапия, наречена още хормон-заместителна терапия, е все още най-ефективният начин за лечение на симптомите на менопаузата. Но дългосрочните проучвания на жени, получаващи комбинирана хормонална терапия с естроген и прогестерон, са били спрени, тъй като е открито, че тези жени са имали повишен риск от инфаркт, инсулт и рак на гърдата,в сравнение с жените, които не получават хормонална терапия. По-късните изследвания на жени, приемащи само естрогенова терапия, показват, че естрогенът е свързан с повишен риск от инсулт, но не и от инфаркт или рак на гърдата. Но самостоятелната терапия с естроген е свързана с повишен риск от развитие на рак на ендометриума (рак на лигавицата на матката) при жени в постменопауза, които не са с отстранена хирургично матка.

Въпреки положителните ефекти на хормоналната терапия, потенциално по-високият риск от развитие на някои заболявания прави решението за започването й трудно и отговорно. Всяка жена трябва да взема участие във вземането на решението. Когато рисковете в конкретния случай надвишават очакваните ползи, тази терапия не се препоръчва.

Хормоналната терапия включва естрогени или комбинация между естрогени и прогестини. Лекарят избира най-подходящия за конкретната жена медикамент. Изборът зависи от възрастта, какви са оплакванията на пациентката, дали се касае за перименопауза или менопауза, а също и дали е хистеректомирана. Много фактори, например личната здравна история, семейната история, тютюнопушенето, културата, необходимостта от контрацепция, етническата принадлежност и финансовите възможности, също играят роля в окончателното решение.

Налице е голям интерес в последните години за използването на т.нар. “биоидентична” хормонална терапия за жени в менопауза. Биоидентичните хормонални препарати са лекарства, които имат една и съща химична формула като тези, произведени естествено в организма. Хормоните са създадени в лабораторни условия чрез промяна на съединения, получени от естествено срещащи се растителни продукти. Някои от т.нар. биоидентични хормонални препарати са одобрени от Американската агенция за контрол на лекарствата и храните и са произвеждани от фармацевтичните компании.

Решението за хормонална терапия е много индивидуално, за което пациентът и лекарят трябва да вземат предвид присъщите рискове и ползи от лечението, заедно със собствената медицинска история на всяка жена. Понастоящем се препоръчва, че ако се използва хормонална терапия, трябва да се прилага в най-малката ефективна доза за възможно най-кратко време. Резултати от някои проучвания не подкрепят използването на хормоналната терапия за предотвратяване на хронични заболявания.

Оралните контрацептиви са друга форма на хормонална терапия, която често се предписва на жени в перименопауза за лечение на нередовно вагинално кървене. Преди започване на лечението лекарят трябва да изключи други причини за променливото вагинално кървене. Оралните контрацептиви често се дават на жени в преход към менопауза за регулация на менструалния цикъл, облекчаване на горещите вълни, както и за предоставяне на контрацепция. Списъкът на противопоказанията на оралните контрацептиви при жени в преход към менопауза е същият като този за пременопаузалните жени.

Локална (вагинална) хормонална терапия

Съществува и локално (т.е. прилагащо се директно във вагината) хормонално лечение за симптомите на вагинален естрогенен дефицит. Локалното лечение при менопауза включва вагинален пръстен, съдържащ естроген, вагинален естрогенен крем, или вагинални естрогенни таблетки. Понякога се комбинират локално и орално естрогенно лечение.

Антидепресантите са клас лекарства, известни като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Те са показали, че са ефективни при контролиране на симптомите на горещи вълни в до 60 % от жените и се използват в някои случаи като фармацевтична терапия при менопауза. Въпреки това, антидепресантите могат да бъдат свързани със странични ефекти, включително намалено либидо или сексуална дисфункция..

Лекарства за високо кръвно налягане, включително клонидин, са толкова ефективни, колкото антидепресантите за горещите вълни, но не разполагат с ползите на антидепресантите, свързани с въздействието върху настроението и мислите. Въпреки това те заслужават специално внимание при жените, страдащи едновременно от високо кръвно налягане и горещи вълни.

Хомеопатична терапия

Larg6_26_2009homeopathy1

Хомеопатичните лекарства могат чувствително да облекчат повечето от симптомите на менопауза.Те са най-безвредното лечение преди и по време на менопаузата, защото стимулират естествения хормонален баланс без страничните ефекти на обичайната хормонална терапия.

Хомеопатията е ефикасно лечение също така за профилактика на остеопорозата и проблеми със сърцебиене и промени на кръвното налягане.

Eто и няколко особено често прилагани в менопаузата хомеопатични лекарства:

Lachesis mutus – Жена, на която й е винаги топло и не понася притискане под никаква форма – не може да носи стегнати яки, поло, стегнати бижута около врата, сутиен. Изключително приказлива, понякога подозрителна и ревнива. По време на менопаузата може да има подчертан афинитет към употреба на алкохол. В този период започва да се оплаква от сърцебиене, високо кръвно налягане, много чести топли вълни със зачервяване на лицето и врата, левостранни пулсиращи главоболия. Тежък предменструален синдром в последните години преди спиране на менструацията, като всички симптоми се облекчават от започване на месечното кръвотечение.

Sepia– Слаба жена, вечно уморена и изтощена. Раздразнителна, зиморничава. Топлите вълни са без зачервяване на лицето, но с обилно изпотяване. Тежест ниско долу в корема. Обилни кръвотечения, последвани от изтощение. Тенденция към птоза/спадане/ на матка, влагалище или вътрешни органи – пикочен мехур, черва, стомах.Чувство на отчуждение от семейството, липса на сексуално желание, липса на интерес към живота като цяло. Физическата активност – упражнения, танци, веднага подобряват и физическото й състояние, и нейното настроение.

Graphites – Ранна менопауза у зиморничава, бледа и мудна жена. Напълняване на тегло, често провокирано от намалена функция на щитовидната жлеза. Тежък запек, хемороиди, кожни обриви със задебеляване на кожата и сълзящи рагади.

Thuya occidentalis – Наддаване на тегло в областта на корема, задръжка на течности и целулит. Тенденция към мазна кожа, полипи, кондиломи, миомни възли, кисти. Дълготрайно лечение с конвенционални лекарства, противозачатъчни или повтарящи се ваксинации.

Хомеопатията се справя успешно с най-честите кожни проблеми!

Акне

acne382a3b4674489987

Акнето е най-разпространеният кожен проблем, който засяга не само тийнейджъри, но и много хора в зряла възраст. Възниква на местата, където са разположени най-голям брой мастни жлези – лицето, гърба, гърдите и раменете. Според статистиката около 80% от хората на възраст между 11 и 30 години имат прояви на акне.

От акне по-често страдат момчетата, отколкото момичетата. Според медицината основна причина за образуване на акне е повишената чувствителност на организма към нормалното ниво на половия хормон тестостерон. Заради това мастните жлези в кожата произвеждат необичайно голямо количество себум. Той е мастен секрет, който смазва и предпазва кожата.

Точната причина за появата на акне не е ясна, но най-вероятно няколко са рисковите фактори, които го причиняват. Това са нарасналата продукция на хормонипо време на пуберетата; хормонални промени по време на бременност; започване или прекратяване на прием на противозачатъчни таблетки; някои видове лекарства;гримове с високо съдържание на липиди; наследственост – гените на всеки човек определят големината на мастните жлези. Някои ендокринни проблеми като поликистозни яйчници и хиперплазия на надбъбречните жлези също могат да провокират акне.

Механизъм на поява на акне

Мастните жлези в тялото отделят мастна субстанция, наречена себум. Той се излива в порите на космените фоликули, а когато пората е блокирана анаеробните бактерии започват да се размножават и да секретират различни химични вещества, които разширяват стената на пората. Концентрацията на себум е под контрол на хормоните в тялото. Андрогените стимулират себоцитите и себумната продукция, докато естрогените действат инхибиращо.

Propionibacterium acnes представлява микроаерофилен организъм, който се открива в голяма част от акне лезиите. Това е бавнорастяща, грам положителна бактерия, която освен акне може да причини и възпаление на клепачите и обвивките на очната ябълка. Възпалението може да бъде първична или вторична причина за появата на акнето. В повечето случаи то е вторичен фактор.

Видове акне

Акнето може да се изглежда като малка червена точка до голяма, изпълнена с гной киста. Възможно е да се прояви под много форми, които от своя страна да преминават от една в друга или да бъдат напълно независими по произход. Акнето се развива, вследствие от запушването на космения фоликул от себум и мъртви клетки. След това се инфектира от бактерии.

Това причинява запушване, зачервяване и болка в засегнатото от инфекцията място. В зависимост от своите форми и големина, акнето се разделя на възпалително и невъзпалително.

Началото на акнето представлява микрокомедон – микроскопична лезия. Според нейният растеж може да се получи черна точка – отворен комедон или бяла точка – затворен комедон. Пустулите и възелчетата са сериозна форма на усложнение на акнето. Пустулите представляват жълтеникави подутини, пълни с гной, а възелчетата са големи и плътни подкожни образувания.

Съществува и средна форма на акнето, при която има само зачервяване. Гнойните кисти са най-тежката форма на акнето, която причинява силна болка. Тези кисти засягат дълбоките слоеве на кожата и се разпространяват около първичното място на инфектиране.

Акне Вулгарис (Acne vulgaris) – представлява най-срещаната форма на акне. Едновременно се наблюдават бели и черни комедони.

Акне Розацеа (Acne rosacea) – тази форма на акне се среща предимно при възрастните, засяга по-често мъжете. Проявява се със зачервени и възпалени подутини по лицето и най-вече носа.

Инфантилно акне – представлява лека форма на акнето, проявяваща се при новородени бебета. Получава се под действието на феталните хормони, понякога от повишен тестостерон и фоликуло-стимулиращ хормон.

Кортикостероидно акне – често се получава при употреба на стероиди от спортуващите. Не е изключено да прерасне в изключително тежка форма.

Диагностициране на акне

Диагнозата се поставя въз основа на редица клинични данни. При жени с установен хирзутизъм или дисменорея е необходимо да се назначи хормонално изследване. При пациентки с хиперандрогенизъм се прави оценка на серумните липидни нива. Друг метод за диагностициране на акне е микробиологичното изследване, като се взема материал от кожните лезии.

Лечение на акне

Акнето е козметичен и медицински проблем, който изисква продължително лечение и много търпение. Локалните антибиотици са важна част от борбата с акнето. За острите форми на акнето се използва еритромицин. Предписва се на хора, които имат непоносимост към тетрациклин. Нанася се на малки участъци и най-често се съчетава с орално лечение. Салициловата киселина се ползва при по-леките форми на акне, но е възможно да предизвика страничен ефект, като екзема. Хормоналното лечение е подходящо за жени, при които освен акне има и смущения в менструалния цикъл и прекалено окосмяване.

Киселинният витамин А е в основата на всички кремове срещу акне. Тези кремове отпушват порите и по този начин позволяват на излишния секрет да изтече, без да инфектира други участъци. По време на лечението с киселинен витамин А не се препоръчва излагането на слънце, защото той е много чувствителен към светлина и може да се получи изгаряне на кожата.

Хомеопатия при акне

-Calcarea sulfurica– при ювенилно, пусулозно акне

Tuberculinum residuum туберозно, тежко акне, оставящо белези

Selenium metallicum младежко акне с комедони

Eugenia jambosa– акне с комедони,появяващи се преди и по време на менструация

Antimonium arsenicosum младежко акне, в резултат на хранителни нарушения и тревожност

Хранене при акне

Препоръчва се да се ограничи консумацията на шоколад и сладки изделия. Мазни храни и млечни продукти трябва да се заменят с рибаленено масло и конопено семе. Зеленият чай оказва голяма помощ за изчистването на кожата от неприятните пъпки. Прекалено солените храни също трябва да се изключат от дневно меню. Хубаво е да се наблегне на консумацията на пресни плодове и зеленчуци.

Уртикария

866_1kt1

Уртикарията е едно от най-честите кожни заболявания. До 7% от цялото население на Земята поне веднъж в живота си е прекарало такъв обрив. В България този процент стига до 12%. Не зависи от пол и възраст на индивида.

Самият обрив при уртикарията се оприличава на „опарено” от коприва и се нарича уртика – от латинското наименование на копривата. Обхваща големи участъци от кожата на тялото и върви ръка за ръка с висока температура. Възниква както като алергичен отговор, така и като реакция на определени неалергични и физични фактори. Има два варианта на протичане на заболяването:

Остра уртикария – тя започва бързо, неочаквано, при цялостно здраве. Придружена е от много силен сърбеж и най-често генерализиран обрив и отоци;

Хронична уртикария – продължава до над 2 месеца, а може месеци и дори години. Сърбежът е по-слаб, отоци липсват, а обривите са по-оскъдни и се появяват периодично.

Обривът при тази болест е лесно разпознаваем, но лечението трябва да е строго съобразено с причинителя на Уртикария. Голяма част от пациентите се повлияват благоприятно от медикаментозна терапия. Антихистаминовите препарати са основната група медикаменти, които се използват в тези случаи, а при острите много добри резултати дава кратък курс с кортикостероиди. При хроничната уртикария се постигат добри резултати и с други групи медикаменти. Те се прилагат в случаите рефрактерни на антихистаминови препарати.

Изборът да се лекува уртикария с хомеопатия не отменя по никакъв начин необходимостта да се търси факторът, който я е отключил, както и да се приложи стандартната дерматологична терапия.

При наличието на розови, блестящи уртики, сърбеж и парене, засилващи се от топло и намаляващи от студено, хомеопатите препоръчват Apis 15 СН. Приемат се по 5 гранули под езика, на всеки 30 мин, като при отзвучаване на пристъпа приемите се разреждат. При по-бледи уртики, придружени от парещ сърбеж, който се засилва от студени апликации, се препоръчва Urtica urens 9 СН. Приемат се по 5 гранули 3-4 пъти дневно.

При уртикариална реакция, придружена от изразена дихателна алергия, се прилага хомеопатична терапия с екстракт от бял дроб на морско свинче в състояние на анафилактичен шок (Рoumon histamine ). Приема се 3 пъти на ден по 5 гранули. При уртикария, комбинирана със сенна хрема, бронхиална астма или ендогенна екзема, се прилага медикамента Histaminum 15 СН. Приемат се по 5 гранули на всеки 1-2 часа.

При уртикариален обрив без усещане за сърбеж по лицето, по-рядко по ръцете и външните полови органи хомеопатията дава кора от хининово дърво (China 9 CH)

Псориазис

showimageps2

Псориазис е широко разпространена хронично-рецидивираща дерматоза, която се характеризира с рязко ограничени еритемо-папуло-сквамозни изменения по кожата. Характерна за псориазиса е т.нар псориатична плака. Такива плаки могат да се появят навсякъде потялото, но най-често са по пределекционните места (такива са лактите, коленете, кръста, седалищната гънка, кожата в областта на пъпа, окосмената кожа на главата, ушната мида). Плаката представлява зачервена и уплътнена кожа, с груб кожен релеф, покрита със сребристо-бели люспи. При заболяването често се засягат и ноктите, а при по-тежки форми е възможно възпалението да обхване и ставите, което може да доведе до ставни болки и деформации.

Честотата на заболяването зависи от климатичните и генетичните особености на популацията. От псориазис боледуват както мъже, така и жени. По-често псориазисът се среща сред хората, населяващи северните части на земята, но е възможно да се наблюдава и при жителите на тропиците. От десетилетия е известно, че псориазисът е едно от заболяванията, които се влияят в изключително висока степен от психо-емоционалното състояние на организма.

Локални фактори, влошаващи псориазиса:

• Травма – всички видове травма се асоциират с развитие на плакатен псориазис (физична, химична, електрически ток, хирургична, инфекциозна и възпалителна). Развитието на псориатични плаки на мястото на травмата се обозначава като феномен на Кьобнер.

• Слънчева светлина – при повечето пациенти слънчевата светлина се отразява благоприятно върху развитието на псориазиса. Макар и рядко се срещат пациенти, чието състояние се влошава от действието на УВ лъчи на слънцето. По механизма на соларната травма слънцето може да доведе до слъчево изгаряне на кожата и поява на псориатични плаки като проява на феномена на Кьобнер.

Системни фактори, влошаващи псориазиса:

• Инфекции  – стрептококовата инфекция на гърлото предизвиква поява на един от клиничните варианти на псориазис – psoriasis guttata. Съществува хипотеза, че субклиничната стрептококова колонизация или свръхрастеж са отговорни за резистентен на терапия плакатен псориазис.

• Медикаменти – най-често обвинявани лекарства за екзацербация на псориазис са литиеви соли, бета блокери, АСЕ инхибитори, тетрациклин, нестероидни противовъзпалителни, антималарици и др.

• Психологически фактори – стрес, емоционални фактори – често пациентите с псориазис съобщават за влошаване на заболяването след психологически стрес.

• Тютюнопушене – при пушачите съществува повишен риск от чести рецидиви на заболяването.

• Прием на алкохол – акохолът се счита за рисков фактор за обостряне на заболяването, наблюдавано предимно при млади мъже и мъже на средна възраст

• Студен климат

• Ендокринни фактори – тежестта на псориазиса варира в зависимост от хормоналните промени. Пиковете на заболяването са през пубертета и менопаузата. По време на бременност симптомите се подобряват, а в постпарталния период отново се влошават. Затлъстяването също е един от факторите, които влошават протичането на псориазис.

• HIV – при инфектираните с HIV се наблюдава активиране и влошаване на псориазиса.

Какви са проявите на псориазиса?

Леките случаи на псориазис могат да бъдат само естетичен проблем, но при по тежките случаи може да има болка в кожата и ставите, които да доведат до инвалидизиране на човек. Кожните прояви на псориазиса са изключително характерни и в повечето случаи могат да бъдат разпознати при 99% от пациентите, като за поставянето на диагнозата не са необходими допълнителни изследвания. Следните оплаквания са характерни за псориазиса:

• Червени петна по кожата, покрити от сребристи люспи

• Суха напукана кожа, като на някои участъци може да има прокървяване

• Сърбеж, парене или болка

• Задебелени нокти, с неравна повърхност

• Оток, болка и затруднена подвижност на ставите

Заболяването протича с хронично-рецидивиращ ход, т.е. периодите на обостряне са последвани от такива на липса на активност на заболяването. Пристъпите се влияят от изброените по-горе фактори и настъпват под влияние на действието на някой от тях. При провеждане на лечение заболяването се успокоява и навлиза в период на ремисия. Спокойните периоди могат да продължат различно дълго – от дни до години.

Проявите на заболяването могат да варират от единични плаки по лактите или в окосмената част на главата до засягане на 85-98% от кожната повърхност – състояние, известно като „еритродермия”.

Как се поставя диагнозата псориазис?

Псориазисът  се диагностицира въз основа на клиничния преглед и рядко изисква провеждане на допълнителни изследвания. В някои случаи, когато клинични преглед не може със сигурност да установи същността на заболяването, е необходимо провеждане на кожна биопсия и хистопатологично изследване. При засягане на ставите често се налага рентгенографско изследване, което установява причините за засягане на ставите и може да отграничи ставната форма на псориазис от други ревматологични заболявания.

Установената връзка на псориазиса и атеросклерозата през последните години наложи значително по-задълбоченото биохимично изследване при пациенти с псориазис. Изследват се възпалителни показатели, кръвна захар, липиден профил, пикочна киселина.

Какъв е ходът на псориазиса?

Както вече беше отбелязано, псориазисът е заболяване с хронично-рецидивиращ ход. Хроничните форми се характеризират с наличие на единични т. нар. „дежурни” плаки, разположени предимно върху  пределекционните за псориазиса места. Рецидивите започват под влияние на различни фактори, често еруптивно с малки пунктатни розови лезии или капковидни папули, без типична предилекция и често със сърбеж. При около 30% от болните от псориазис се наблюдават спонтанни ремисии.

Какви са най-честите усложнения при псориазиса?

В зависимост от формата на псориазис могат да се наблюдават следните усложнения:

  • Задебеляване на кожата и навлизане на бактериални инфекции в резултат на сърбежа и разчесването
  • Смутен баланс на тъканите течности при тежките форми на псориазис
  • Ниско самочувствие и депресия
  • Социална изолация

Хомеопатично лечение на псориазис

Kalium sulfuricum-  при дерматози с мокрещи,гноевидни секреции и залющвания, влошаващи се от топлина.

Arsenicum album- отличен избор при псориазис,влошаващ се от студено и влажно време,подобряващ се от топло.

Selenium metallicum- при псориазис по дланите на ръцете, влошаващ се от слънце, топлина, алкохол

Sepia officinalis- псориазис със слабо изразени или неболезнени

Radium bromatum-при псориазис на пениса,съчетан със сърбеж обриви по лицето сълзене, зачервяване,еритемен обрив по лицето.

Sulfur- при всякакви дерматози,съпроводени със сърбеж, влошаващи се от затопляне и от вода

Хомеопатичната терпапия е с бавен ефект,необходимо е лечение в продължение на месеци. Терапията и съответните разреждания се назначават само от лекар-хомеопат!

Лабиален херпес 

th_4006изтеглен файл (1)

Херпес на устните се предизвиква от Херпес симплекс вирус тип 1(HSV-1), който е тясно свързан с вируса, който причинява гениталния херпес – тип 2 (HSV-2). И двата типа херпесни вируси могат да засегнат както устата, така и гениталиите.

Какво може да предизвика нова поява на херпес?

Има много причини, които могат да доведат до нова изява на херпеса. Всяко нещо, което отслабва имунната система, може да предизвика рецидив:

  • температура
  • продължителен стрес
  • излагане на много силно слънце
  • умора
  • менструация

Как да предпазим околните от заразяване?Херпесът е изключително заразен. Вие лесно можете да инфектирате други хора. Херпес симплекс вирус тип 1 може да се пренася от човек на човек чрез използването на общи хавлиени кърпи, принадлежности за бръснене, прибори за храна, както и чрез целувка. Оралният секс може да разпространи тип 1 към гениталиите и тип 2 до устата.

Ако имате неоздравял херпес на устата, избягвайте близък контакт с хора с отслабена имунна система, като например новородени деца, болни от СПИН или хора на химиотерапия. Херпесът е най-заразен, когато от него изтича течност, но вирусът може да засегне друг човек, дори когато нямате мехурчета.

Хомеопатична терапия

Ето няколко хомеопатични лекарства за бързо успокояване на симптомите при херпес на устните. Ако се използват правилно, те много бързо намаляват болката, отока и обрива и съкращават времето за излекуване.

  • Apis mellifica – розов оток на устната, който пари и боцка; болката се облекчава от налагане със студен компрес. Започнете да приемате апис още при първите симптоми на херпес, когато започнете да усещате боцкане и щипане около устата. Когато се появяват мехурчета, трябва да смените това лекарство с някое от изброените по-долу.
  • Cantharis се използва при силно болезнени големи мехури, които съдържат прозрачна течност.
  • Mezereum – малки мехурчета, пълни с тъмна кафеникава течност; когато те се пукнат се образуват дебели жълтеникави крусти, под които има гной.
  • Rhus tox – най-често използваното хомеопатично лекарство за бързо облекчаване на херпес на устата; мехурчета пълни със светла жълтеникава течност, много силен сърбеж.
  • Vaccinotoxinum – произвежда се от ваксината за едра шарка; използва се при рецидивиращ херпес. Една единствена доза в 15СН се приема в самото начало на започващ херпес.

Косопад

kak-da-se-predpazim-ot-kosopad-sled-boyadisvane-kosopad kosopad-hininova-voda

Косата има основна естетическа роля и поради това косопадът тревожи както жените, така и мъжете. Смята се, че е нормално човек да губи дневно от 50 до 100 косъма. Преди да се пристъпи към лечение на косопада е задължително да се потърси възможната причина за падането на косата. Съществуват различни видове косопад.

Андрогенен косопад
Този косопад е най-често срещан и има генетичен характер. Предизвикан е от действието на андрогенни хормони на генетично предразположени космени фоликули. При мъжете започва с изтъняване на косата в областта на слепоочията, последвани от косопад на фронталната част. Процесът засяга симетрични участъци. Започва обикновено след двадесетата година. Жените също не са пощадени и според някои данни между 10 и 20% от тях страдат от андрогенен косопад.

Косопад, дължащ се на заболявания

Травматичният косопад е предизвикан от физическа травма, която може да бъде случайна или предизвикана в резултат на чести козметични процедури. В повечето случаи този косопад е обратим при спиране на агресията върху скалпа-боя за коса, фризьорски процедури. Внимавайте с много опънатите прически и стегнатите опашки. Силната горещина разрушава косъма, затова дръжте сешоара на около 20 см от косата и го движете, за да я сушите равномерно. Предпочитайте по-ниската степен на сушене.

Косопад от недоимъчно хранене . При недостатъчен белтъчен прием космите стават сухи, чупливи, с частична загуба на пигмент.

Косопад при ендокринни заболявания . При хипотиреоидизма косопадът е честа проява. Косата е разредена, суха и груба.

Много лекарства, използвани при различни заболявания могат да доведат до косопад, например цитостатици, антикоагуланти, тиреостатични препарати и др.
Реакционен косопад. Някои събития като продължителната и висока температура, значителната кръвозагуба, психичен шок и др могат да провокират сериозен косопад.. Този косопад е обратим в рамките на няколко месеца. След раждането между 30 % и 50% от жените губят част от косата си. Загубата може да е значителна, но косата се възстановява след няколко месеца. В този случай не трябва да се страхуваме , че косопадът ще е дефинитивен. Косопадът не е само козметичен проблем, затова констатирате ли, че падането на косите е над нормалното, потърсете незабавно съветите на кожен лекар.

Днес медицината разполага с редица методи, които са в състояние да предпазят косъма от разрушаване, стига лечението да започне навреме.

Средствата, с които се преодолява косопадът, са не само медикаментозни, а включват и промяна в начина на живот, когато причината за проблема налага това:

• Диета – здравата коса изисква балансирано хранене – богатата на витамини и минерали диета доставя на косата необходимите й желязо, цинк и витамини B и C.

• Режим на живот – редуциране на стреса, намаляване на използваните химически субстанции, които се прилагат директно върху косата.

• Системна терапия – най-често се прилагат таблетки – комплекс от витамини, микроелементи и аминокиселини. При хормонални проблеми се налага лечение с медикаменти, повлияващи хормоналния баланс на организма.

• Локална терапия – Стимулиращи лосиони и ампули – засилват растежа на косъма. При лек до умерен косопад те са достатъчни за спиране на опадането на косата.

• Мезотерапия: метод, прилаган от няколко години в естетичната медицина за намаляване на разреждането на косата. Чрез серия от микроинжекции в областта на скалпа се инжектират комплекси от активни вещества, които стимулират растеж на косата. Процедурите се прилагат веднъж седмично, като са необходими поне 5-6 процедури за постигане на видим резултат.

Косопад при мъже

mazki-kosopad

Андрогенна алопеция
Мъжкият тип опадане на косата е генетично определено и се предава от поколение на поколение. Рядко се проявява преди 20-годишна възраст. Основна причина е повишената чувствителност на рецепторите за мъжки полови хормони в космените фоликули. Основен хормон, чийто метаболизъм има отношение към мъжкия тип оплешивяване, е тестостеронът и по-точно неговият метаболит – дихидротестостерон. При предразположени хора мъжките полови хормони първоначално предизвикват скъсяване на фазата на космения растеж, а след това водят до изтъняване и отпадане на косъма. Най-често проявите на андрогенната алопеция се наблюдават при възрастни мъже, при които липсват над 70% от космената покривка на главата. Този процес обаче започва още в младежка възраст със задълбочаване на обезкосмената зона над челото, а впоследствие – в областта на темето. При мъжете, както и при жените, е възможно косата да се разреди и под влияние на хормонални проблеми, стресови фактори, лошо хранене.

Лечение на мъжки тип алопеция

Голяма част от хората с андрогенно оплешивяване се примиряват с това неприятно състояние. Медицината обаче разполага с множество лечебни подходи за намаляване и спиране на косопада:

• Локално лечение: Андрогенната алопеция се повлиява от веществото миноксидил. Най-добър ефект от този тип лечение има при разреждането на косата в областта над челото.

• Системно лечение: Съществува медикамент под формата на таблетки за лечение на андрогенна алопеция. Той блокира превръщането на тестостерона в дихидротестостерон. Системното и продължително приложение на такъв препарат води до растеж на коса на мястото на преди това оголените зони. Характерно за този вид терапия е ефективността й само за времето на приложение на медикамента. След спирането на терапия порасналата коса отпада в рамките на 6-12 месеца.

•  Мезотерапия: Методът се прилага както при женски, така и при мъжки тип опадане на косата. Обичайно този метод допълва другите средства за лечение.

• Хирургично лечение: Присаждането на коса е хирургична процедура, която включва преместването на кожа, съдържаща космени фоликули, от една част на скалпа в друга. Пресаждат се генетично резистентни на оплешивяване фоликули в зони с липсващо окосмяване.

Домашни маски против косопад

Маска против косопад с мед, сок от алое и чеснов сок

1 супена лъжица мед, сок от алое и чаена лъжичка чеснов сок се смесват. Сместа може да се приготви предварително и да се съхранява в хладилник. Преди използване към 1 супена лъжица смес прибавете един жълтък, добре разбъркайте и намажете кожата на главата. Завържете я с памучна кърпа и отгоре с найлонов плик. Оставете така 20 минути. След това измийте добре косата . Повторете тази процедура пет пъти подред.

Маска против косопад с бира

При косопад помага и горещата бира. С нея се намазва косата и се увива със затоплена кърпа. Тази процедура обаче се прави поне 5 поредни дни.

Домашно приготвена маска против косопад с зехтин

Поставяте в една паничка 200гр. корени от репей и ги заливате с 200гр. зехтин. Сместа трябва да постои едно денонощие на тъмно място. След това изсипете получената течност в тенджера и оставете на бавен огън за около 20мин. След като изстине, маската се поставя на мокра коса. За да има ефект, стойте с маската около 2-3 часа, като след това измийте с хладка вода, без никакви химически препарати. Не използвайте шампоан, или балсам.

Маска против косопад с хума

Хума, мед и оцет се смесват в равни количества до образуването на гъста каша, добавят се няколко капки от бадемово масло. След като се е получила сместа се нанася равномерно върху косата . С маската срещу косопад се стой до изсъхването и след това се отмива с помощта на топла вода и шампоан.

Хомеопатична терапия при косопад

THALLIUM METALLICUM – е  подходящ  за  лечение  на  цялостен  или  ограничен  косопад.При пациентите  се  наблюдава  тежко хронично заболяване, дълъг  оздравяващ  период, неврологична  болка  и  др.

PHOSPHORICUM ACIDUM- косопад,  който  е  предшестван  от  преждевременно  побеляване  на косата. Пациентите  са  изтощени,  тревожни,  преживяли са  дълбок  стрес  или  мъка.

ANACARDIUM ORIENTALE– при  млади хора /студенти/,  които  се  оплакват  от  главоболие, гастритна болка.  Те  понякога  са  агресивни,  и  често имат  проблем  с  паметта

STAPHYSAGRIA– при  нея  имаме  алопеция /оплешивяване/  с  обрив  по  окосмената  част  на  главата .Тези симптоми се  засилват  при скандали  и  спорове,  когато  пациента  ги  приема много на  вътре.

NATRIUM MURIATICUM– при себороичен  дерматит, косопад  при  кърмачки.

ARSENICUM ALBUM– предна /фронтална/  алопеция. Пациентите  са  напрегнати  и  тревожни.

NUX VOMICA/– при  хора, заемащи ръководни постове, подложени на ежедневен стрес, злуопотребили  със  сънотворни и кафе.

SELENIUM– алопеция придружена  с акне по  лицето. Имаме и  изтощение и  безсъние.

Целулит

images

Целулитът е проблем, с който жената се опитва да се пребори всеки ден!

Макар да има успешни дейности с широка приложимост срещу целулита, неговото лечение е абсолютно индивидуално за всяка дама. Комплексното лечение задължително трябва да включва: диета, спорт, салонни дерматологични процедури и домашна грижа.

no to junk food

Диетата

Учени твърдят, че няма пряка зависимост между наднорменото тегло и целулита, защото той представлява нарушение в разпределението на мастната тъкан на кожата, а подкожна мазнина имат дори и много слабите дами. Основен момент в антицелулитната диета не е количеството калории, а минералният състав на продуктите.

Вашата диета трябва да бъде балансирана и проста. Старайте се да си набавяте достатъчно количество пресни плодове и зеленчуци – богати на целулоза. Търсете хранителни продукти с минимално участие на овкусители, консерванти и подобрители. Приемайте често прясно изцедени сокове – известно е, че витамин С ускорява обмяната на веществата и подобрява микроциркулацията на кръвта. Отделете достатъчно внимание на зеления чай – съдържащите се в него антиоксиданти спомагат за извеждането на всички шлаки и токсини от организма, които са потенциално отговорни за появата на целулит.

Трябва да приемате и храни, богати на лецитин, мастни киселини и аминокиселини. Те намаляват течността между мастните клетки и повишават кръвообращението на тези на кожата. Богати на лецитин са яйцата и соята. Правилното съотношение на мастни киселини се съдържат в зехтина, олиото от ленено семе, рапицата и суровите ядки, а полифеноли има в изобилие в ягодите, нара, шипките, гроздето и цитрусовите плодове.

les-cremes-minceur-au-banc-d-essai

Спортът

Една от главните причини за появата на портокаловата кожа е лошата микроциркулация на кръвта, която възниква при воденето на слабо активен начин на живот и отсъствие на физически тренировки.

Можете да спечелите битката с целулита, ако практикувате водни спортове, като аквааеробика и плуване. Водата тонизира кожата и действа благоприятно на кръвоносните съдове, а мазнините се изгарят само в условията на интензивно снабдяване на тъканите с кислород.

Антицелулитните процедури стават все по-масова и по-достъпна услуга на родния пазар на услуги в сферата на здравето и красотата. За едни от най-ефективните антицелулитни процедури се смятат горещите обвивания на основата на тъмните водорасли и кафето, а също и специалните масажи: ръчен, апаратен и вакуумен. Полезни в борбата с портокаловата кожа са и детокс процедурите, в програмата на които влизат обвивания, маски, масажи и хидротерапия.

Дерматологични процедури срещу целулит се провеждат с успех в рамките на курсове с по 5-6 процедури на месец. Ползата само от едно обвиване едва ли ще бъде голяма, препоръчително е колкото се може по-често в домашни условия да се масажирате с морска сол, която укрепва съединителната тъкан и отстранява излишната вода от клетките.

 Домашната козметика

На първо място стои утайката от кафе. Смесена с подходящ хидратантен крем, тя е прекрасно средство за масажиране на засегнатите от целулита места. Изварата също се оказва отлично средство за отводняване на тъканите. Нанесете я върху портокаловата кожа, попийте с кърпа и оставете да действа поне половин час, след което изплакнете обилно с вода.

Можете да си приготвите гореща вана, в която сте добавили една шепа едра морска сол. След изплакване намажете тялото си със зехтин, а за да има осезаем ефект – трябва да отделите поне десет дни в месеца за изпълнението на тази процедура.

Друг вариант: към 100 мл растително олио добавете по 20 капки ароматни масла от риганлимон, кипарис и хвойна. След душ масажирайте зоните с целулит с тази смес. Етеричните масла подпомагат и стимулират клетките при възвръщането на нормалния им жизнен цикъл.

Aнтицелулитна козметика

Kремовете и лосионите против целулит не се справят изцяло с проблема, но те действат стягащо и съдействат портокаловата кожа да се забелязва по-малко. Колкото и ценни свойства да има вашият антицелулитен крем, неговата ефективност значително намалява, ако го използвате неправилно.

  • Нанася не веднъж, а два пъти на ден: сутрин и вечер.
  • Кожата задължително трябва да бъде почистена и напарена, един или два пъти седмично преди нанасяне на антицелулитната козметика е необходимо да се използва скраб или пилинг.
  • Средството трябва да се втрива няколко минути с кръгови масажни движения, повтаряйки движението на кръвния ток, т.е. отдолу нагоре, от колената към бедрата, а не обратното.

Горещи камъни

Методът е заимстван от източната медицина, където се практикува от векове. Комплектът лечебни камъни обикновено се състои от 54 горещи черни камъка и 18 студени бели камъка, които се редуват по време на процедурата. Черният базалт с вулканичен произход има способността дълго да запазва топлината. Белите камъни са от хладен мрамор. Прилагането им повишава притока на кръв към проблемните зони, клетките започват да работят по-активно, а кръвта и лимфата освобождават токсините.

Липосукция

Липосукция – изсмукване на мазнини при локални натрупвания в подкожния мастен слой (най-често в областта на ханша, бедрата и хълбоците) с помощта на вакуум или ултразвук. Въпреки че методите за липосукция се усъвършенстват непрекъснато, тя е оперативна процедура и крие рискове – образуване на тромби, подкожни кръвоизливи, неравности по кожата, неестествена пигментация и т.н. Преди да се решите на някоя по-сериозна антицелулитна процедура, непременно се консултирайте с дерматолог.

Мезотерапия

Мезотерапия – много ефикасен метод за лечение на целулит с дълготраен резултат. Използват се препарати, които подпомагат разграждането на мастните отлагания, вещества, които улесняват оттичането на лимфата, подобряват микроциркулацията и еластичността на кожата.

Как да се храним срещу целулит?

Всеобщо известен факт е, че от целулит страдат над 90% от жените по света.

Балансираното хранене е първата и водеща стъпка в поддържането на гладка и стегната кожа без целулит.

Общи съвети за хранене срещу целулит

*Разделното хранене е отлично решение срещу целулит. Затова спазвайте принципите му. Най-вече яжте месото и рибата със зеленчуци, а не с паста, ориз, картофи и други въглехидратни храни.

*Пийте много вода – поне 1,5-3 литра дневно.  Дехидратираната кожа е по-склонна към образуване на целулит.

*Изключете от менюто си колбасите, чипса, консервите и всички прекалено солени храни. Организмът има нужда от баланс на натрия и калия, а тези продукти съдържат голямо количестви натрий. Същевременно имаме сериозен недостиг на калий заради начина, по който се храним.

*Захарта е не по-малко вредна от солта. Сладкишите и всички захарни изделия нямат място в чиниите ви. Заменете ги с плодове.

*Стремете се да консумирате възможно най-малко храни с консерванти. Следете за съдържанието на различни Е-номера на етикетите и ги избягвайте.

*Ограничете алкохола. Една чаша вино дневно е достатъчна. Алкохолът е висококалоричен, при това с празни калории.

*Заменете кафето с  чай. Прекаляването с кофеина свива кръвоносните съдове и води до образуване на „портокалова кожа“. Чаят е далеч по-полезен, защото освен кофеин, съдържа и танини, които имат благотворен ефект върху кръвообращението.

*Яжте храни, богати на витамините C и P. Те заздравяват капилярите и правят кожата по-еластична, т.е. по-малко склонна към образуване на целулит.

Ягодите, вишните, гроздето, цитрусите, доматите, червените чушки, елдата и т.н., са отлични източници на двата витамина.

*Забравете мазните храни, продукти и субпродукти като масло, маргарин, сметана, колбаси и всичко пържено.

Те са сред основните причини за натрупването на мастни депа и превръщането им в “портокалова кожа”.

images (2)images (1)

Ето ги и най-мощните врагове на целулита сред храните: аспержи, броколи, карфиол, брюкселско зеле, спанак, грах, лук, гъби, моркови, тиква, домати, целина, тиквички, ябълки, кайсии, сливи, ягоди, смокини, пъпеш, грейпфрут, кафяв ориз, овесени ядки и пълнозърнест хляб.

Към комплексните мерки като различните по степен съобразени със здравословното ни състояние физически упражнения (бягане, аеробика, каланетика), към различните методи на масаж може да включим и един природосъобразен ефикасен и приложим без никакви странични вредни за здравето метод на лечение – хомеопатичния.

Приемайки хомеопатичните лекарства след проведена консултация от квалифициран лекар хомеопат, който ще изпише индивидуална комплексна схема, ще подбере подходящия медикамент в подходящото разреждане 5СН,9СН,15СН или 30СН, всеки от нас може да се справи при нужда с излишните килограми и целулита!

Хомеопатичните медикаменти ще подпомогнат организма да се регулира и да организира по добре своя метаболизъм, бавно, но трайно, без никакви вредни странични въздействия! В следващите редове ще разгледам само някои от многото хомеоатични медикаменти,подходящи при целулит.

– Thuya occidentalis- много подходящо за хора с широк ханш, който при най-малкото отклонение от диетата се увеличава все повече и повече. При тревога тези хора преминават на много мазни храни и стават булимични. Този медикамент е много ценен в борбата с целулита!

– Ignatia amara- при нервни хора, с повишен апетит в следствие на стрес и напрежение

– Nux vomica- за хиперактивни, делови, раздразнителни хора,често изпадащи в ярост и са жертви на заседнал начин на живот; постоянно изпитват нужда от консумация на кафе, алкохол, тютюн, за да са винаги във форма.

– Natrum sulfuricum –подходящ при проблеми с водното преразпределение в организма. Целулитът е болезнен при натиск. Тези хора често имат проблеми със ставите, може да страдат и от астма. Те са много чувствителни на влага и усещат дъждовното време.

– Anacardium orientale- за хора,подложени на стрес,който се облекчава от честия прием на храна

Atmonium crudum-подходящ за хора,склонни към преяждане, след което изпитват чувство за вина от поетата храна

Стресът успешно се лекува с хомеопатия

images

Стрес в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концетрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне. Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.

Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.

Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса. Съществува негативен и позитивен стрес:

  • Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.
    • екологична система, обществени бедствия,
    • социално-икономически фактори на стрес,
    • лични инциденти.

Според теорията на Ханс Селие стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в три фази:

  1. Фаза на тревога — соматичен израз на активацията на защитните сили.
  2. Фаза на съпротива.
  3. Фаза на изтощение — при дълго действие на стресогенния агент

Кой страда от стрес?
Повече от 13 % от българите страдат от тревожно разстройство.

На стрес са подложени всички възрасти – от бебето, което тръгва на ясла и плаче за мама, през тинейджърската възраст, завършване на гимназия, кандидатстудентски изпити, първото интервю за работа, сватбата, развода, пенсионирането, менопаузата – възможностите да се сблъскате с него са неизброими. Някои професии са по-често изложени на нервно напрежение: журналисти, учители, лекари, пожарникари, полицаи и др.

Колко време отнема преодоляването на стреса?
Всеки се справя различно бързо със стреса. За някои са нужни няколко часа почивка, за друг – 2 дни, за трети – 5 дни. Изходът от борбата със стреса зависи най-вече от това, доколко индивидът е склонен да се промени, да промени това, което е довело до извънредната ситуация.

kakvo-prichinqva-stresaКакви са симптомите

Когато даден човек живее под продължителен стрес от психосоциален характер, при него по-често се случват следните събития:

      -чести или продължителни физически заболявания, включително настинки, грип;
      – температури, кръвно налягане; – косопад;
      – учестено дишане;
      – сърдечна палпитация;
      – загуба на апетит или преяждане;
      – лош сън, кошмари;
      – влошена концентрация на вниманието,
      – отслабване на паметта;
      -увеличено тютюнопушене и употреба на алкохол
      – занемарен външен вид
      – раздразнителност
      – безпокойство
      – мрачно настроение, депресия.

Стрес и болести

Стресът често е подценяван проблем. Според американски лекари, силният стрес от психосоциален характер има съществено влияние за повече от полвината соматични заболявания, сред които са: исхемична болест на сърцето, рак, мозъчно-съдова болест, диабет, есенциална хипертония, артериосклероза, стомашна язва, различни видове гастрити, отслабване на имунната система. Хроничният стрес играе роля и за възникването и поддържането на различни психични разстройства, като депресии и тревожни разстройства (обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирана тревожност, посттравматично стресово разстройство).

Исхемична болест на сърцето (ИБС).

Хроничното превъзбуждане, което е следствие от постоянен стрес може да доведе до ИБС. Тази болест е основна причина за инвалидизация и смъртност у нас. Исхемичната болест на сърцето се характеризира със стесняване или запушване на кръвеносните съдове, които снабдяват мускулите на сърцето. В тях се натрупва плътно мастно вещество, нарично още плака. По този начин се блокира постъпването на хранителни вещества и кислород в сърцето. Това предизвиква болка, наричана стенокардия (гръдна жаба), която се разпростира по целия гръден кош и ръката. Пълното прекратяване на достъпа на кислорода към сърцето предизвиква инфаркт на миокарда (сърдечен удар).

Заболявания на имунната система.

Данните от редица изследвания на психоневроимунологията показват, че стресът оказва влияние на способността на имунната система да пази организма, потискайки отделянето на антитела от организма (Taylor, 1999). При стрес рискът да се разболее човек от настинка рязко се повишава (Cohen, Tyrel & Smith, 1991). Стресът отслабва имунната система на човека и го прави по-уязвим за болести като простуди, грип и дори към по-сериозни заболявания. Според едно изследване, при младоженците на следващия ден след скарване имунната система е била значително отслабена (Kiecolt-Glaser et al., 1993).

Есенциална хипертония.

Есенциалната хипертония е една от основните психосоматични болести. Приблизително 20% от възрастните хора страдат от хипертония. Стресът е един от основните фактори на хипертония. Установено е, че жителите на страните в преход страдат по-често от високо артериално налягане. За това допринасят социалните стресове и конфликти.

Онкологични заболявания.

Те са включени последни в групата на психосоматичните заболявания. Авторитетни научни изследвания през последните години установяват връзката между онкологичните заболявания и психологичните фактори (стреса). Стресът и стресогенни събития съвпадат с началото на раковите заболявания. Раковите заболявания и по-специално ракът на гърдата се разглеждат като заболявания, свързани със стреса. Стресовите събития могат да намалят телесната съпротива и да увеличат възможността за поява на злокачествени образувания. Загубата на близък или любим е мощен фактор за възникване на рака. Самотата е друг много рисков фактор за рака. Разпадането на социални връзки се преживява като екстремен стрес.

tiempo-de-spa-relajacion-descanso-relax-chica-gКак да се справим със стреса?
Начините да се справим със стреса също са строго индивидуални. Ето някои лесни за изпълнение неща, които всички знаем, но не правим:

  • да използваме пълноценно съботите и неделите за почивка, отмора и развлечение
  • да си вземем домашен любимец – намалява общия стрес в дома, действа позитивно върху всички членове на семейството. Тук влизат така популярната коткотерапия (галене на котка), кучетерапия (игра и разходка на кучето);
  • различни отпускащи процедури – масажи, ароматерапия, акупресура, акупунктура, музикотерапия;
  • двигателен режим съобразно възрастта – фитнес, джогинг, каланетика, аеробика, пилатес, каране на колело и т. н., разходка, туризъм;
  • шопинг терапия (не става дума само за дрехи или обувки, а и на книги)
  • подходящ режим на хранене, защото стресът може да провокира двойнствена реакция. Някои хора реагират на стреса с безапетитие, докато други започват да се тъпчат неконтролируемо. Много подходящо е пиенето на успокояващ чай – от женшен, лайка, маточина.

Larg6_26_2009homeopathy1Хомеопатията намира място в лечението на стреса, тъй като лекува индивида като цяло,а не негов отделен симптом или болест. Ефектът макар и по-бавен е сигурен и траен. По-надолу съм посочила най-често изписваните медикаменти с антистрес ефект. За повече информация относно разрежданията и продължителността на лечение,моля консултирайте се с компетентен лекар-хомеопат.

Nux vomica – един   от  основните  антистрес  медикаменти. Той  се  препоръчва  при свръхамбициозни  индивиди, работохолици, импулсивни хора, раздразнителни  и  избухливи, злоупотребяващи  с  кафе, никотин  и  ободряващи  напитки. Страдащи  от  безсъние – лесно  заспиват,  но  се  събуждат  след един час  и  не  могат  повече  да  заспят.  Страдат  от  спазми  – в  хранопровод,  стомах, дебело черво – запек. Те  се  нервират  от  най-малкия повод . И  най-малкия  стрес  може  да  доведе  до  свръхреакция

Ignatia amara – Те  са  хора,    които  са  изпълнени  с  мъка  и  грижи, преекспонират  проблемите  си.   Също  имат  спазми  и  болки  по  цялото  тяло,  придружено  с  изтръпване. Имат  парадоксалност  в  проявите – заспиват  лесно  на  силен  шум  а  на  тишина  страдат  от  безсъние.  Често  въздишат.  Имат  Изтръпвания  на  крайниците

Aurum metallicum– тези пациенти имат  стрес  от  поемане  на  свръхотговорност. Лесно  се  изчерпват. Биполярност  – крайни прояви  от  депресия  до  възбуда. Имат натрапливи  мисли, чести  нервни  сривове.  Страдат  от  хипертония  и  сърдечно – съдови  нарушения 

Argentum nitricum- тези хора често  изпадат  в  ситуация  ,че  нямат  изход. Припряни  и  нелогични. Винаги  ги  притискат срокове, Имат  много  фобии. Страдат  от  свеновъртеж. Имат  често  киселини, оригвания,  диария. Когато  се  явяват  на  изпит  са  перфектно  подготвени – но  когато  започнат  да  говорят  са  разбъркани, хаотични  и  това  им  се  отразява  на  оценката. Често  страдат  от  мигрени

Gelsemium sempervirens- Притеснения  от  предстоящо  събитие. При  явяване  на  изпит  – бяло  поле, блокират. Често  имат  тремор, дезориентирани  , без  спомен от  минали събития. Страдат  от  чести  позиви  за  уриниране  или  дефекация. Изпотяват  се  и  са  тревожни

Kalium bromatum– Страх  от  големи  отговорности. Пациентитене   са  уверени  в  себе  си. Бързо  се  изчерпват  и  са  раздразнителни. Проблеми  при  пубертета – отказват  се  от  учение  и  други  задължения,  прибягват  до зависимости. Страдат  от  безсъние. Девиации  в  поведението

 Kalium phosphoricum– при свръхнатоварване – физическо и  психическо. Не  понасят  дълги  натоварвания,  имат  нужда  от  почивки. Декомпенсират. Често  ги  боли  глава. Лесно  раздразнителни. Страдат  от  безсъние. Подобряват  се  от  спортни  занимания. Особено  е  ефективен е  при  УЧИЛИЩНО  ГЛАВОБОЛИЕ 

Phosphoricum acidum – Хора  с  „БЪРНАУТ”  синдром – пълно  умствено  и  физическо  изчерпване. Липса  на  емоции. Безкрайна  умора  и  изтощение. Пълна  апатия. Състояние  след  морален  шок 

Staphisagria – Имат  подтиснати  негативни  емоции. Чувствителни  към  липса  на  справедливост – както  лична,  таки  и  социална. Докачливи. Не  обичат  да  споделят. Соматизират  с  кожни  оплаквания  –  сърбеж,  невродермит,  уринарни –цистит. Лекарство  за  стари  стресове 

Natrum muriaticum- При  морален  стрес – смърт,  развод, загуба  на  работа. Те  са  интровертни  – сомоизолират  се. Те  са  свръхотговорни. Имат  „слонска”  памет  и  не  прощават. Те  са  коректни. Плачливи. Страдат  често  от  главоболие  и  безсъние, умора. Кожни  проблеми  тежки  –  псориазис  и  дерматити

  640_dd7dc861a25fd62dc4b73fefbf411b09В ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН

Първият учебен ден е най-стресовият миг от цялата учебна година. С по­мощта на хомеопатията може­те да помогнете на вашите де­ца да изживеят най-пълноценно тези трудни моменти.

Стресът се дължи главно на раздялата с родителите и прия­телите и на промяната: тръгва­не на детска градина, училище, гимназия, преместване…

Стресът се проявява основно в първия учебен ден, но продъл­жава и през следващите седми­ци, когато детето трябва да се адаптира. Обикновено се на­блюдава само през първите го­дини – във възрастта между 3 и 11 г., но някои деца, които спадат към  “хомеопатичните чувствителни типове” PulsatillaArgentum nitricum, преживяват този вид стрес до юношество­то, дори до no-зряла възраст.

Можете да идентифицирате това стресово състояние у ва­шето дете, защото то се про­явява на физическо и поведенче­ско ниво.

За да се определи с точност подходящият хомеопатичен меди­камент, трябва да се наблюдава детето, да се говори с него, за да сподели то своите усещания.

При някои деца, които спадат към чувствителния тип Lycopodiит, стресът намира израз в сму­щения на храносмилателната си­стема (колики, гадене).

Други още от предходната година започват да се чувстват като жертви, техният медика­мент еStaphysagria. За чувствителния тип Pulsatil­la най-тежка е раздялата с май­ката, а по-късно с любимата учителка.

Silicea се усещат крехки, неж­ни, избягват рискованите игри на открито и се страхуват да се бият. Децата, чийто хомеопатичен медикамент е Gelsemiumнапъл­но блокират и от притеснение и страх.

На така описаните чувстви­телни типове се препоръчва в деня преди началото на учебна­та година или някакво друго важно събитие една доза от 10 гранули от подходящия за тях медикамент в разреждане 15 СН. Можете през следващите две поредни седмици да им давате по още една доза в разреждане 30 СН, след което да преустано­вите.

Ако симптомите продължа­ват, е необходима консултация с лекар хомеопат. Хомеопатичният метод дава отлични резултати при стрес и преодоляване на трудни ситуа­ции.

Често приятелите и учите­лите, без да знаят за приложе­ното хомеопатично лечение, от­белязват положителна промяна в психологическото състояние на детето и в цялостното му пове­дение.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.puls.bg, www.wikipedia.org, www.framar.bg и др.

 

Мъртво море- прекрасна туристическа и лечебна дестинация

map_caves3574_small

Мъртво море е езеро в Близкия Изток, в което се влива река Йордан. Граничи с ИзраелПалестина (Западния бряг на р. Йордан) Йордания, между които страни се разделя неговата акватория.

Разположено е на 427 m под морското равнище (2012 г.) и спада с около 1 m за година. Има площ от около 1020 km2. Дълго е около 76km и широко 18 km, като най-дълбоката точка е на 400 m.

Съдържанието на сол във водата достига до 330 промила (за сравнение солеността на Черно море е около 17 промила).

Езерото е разделено на 2 части – северна, която е и по-дълбока, и южна – по-плитка (едва 6 m) и по-бързо пресъхваща, в която се намират и големи стълбове сол, приличащи на айсберги.

През лятото температурите там достигат 50°C и водите на р. Йордан и няколкото по-малки потока се изпаряват бързо, оставяйки утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс на дъното на езерото.

През 2011 г. учени от университета на “Бен Гурион” в Израел откриха най-различни организми. Условията им за живот се осигуряват от кратери с диаметър от около 15 и дълбочина от 20 m, от които тече прясна вода по морското дъно. Дотогава бяха познати само микроорганизми.

изтеглен файл

Скрито в най-дълбоката долина в света и защитено от величествени пустинни планини, Мъртво море е едно от най-важните неща в земята на мистериите, чудесата и библейските легенди, божествено творение просъществувало като „центърът на цивилизацията повече ог 10000 години,“ както казва Bruce Feiler, автор на „Където боговете се родиха.“ „Jericho, най-старият град на Земята, е тук. Тук са живели Авраам, Мойсей, Исус и всички останали. Mойсей е този, който в Библията разказва историята как това естествено чудо се е образувало – легендата за Содом и Гомора“.

„Господ каза на Лот и неговото семейство да бягат, но да не гледат назад,“ казва Feiler. „Когато жената на Lot поглежда назад, тя се превръща в стълб от сол.“И така се ражда Мъртво море.

Img2698
Днес Мъртво море все още ни озадачава. Защото то е толкова ниско — 1,300 фута под морското ниво , съдържа всички най-дълбоки земни минерали и представлява удинилна гледка с количеството , земна сол, която се изпича на буци на брега в подобие на снежни преспи.То е 10 пъти по-солено отколкото Mediterranean и три пъти по-солено от Голямото солено езеро в Юта. Вие не можете да потънете в Мъртво море – то е толкова тежко и концентрирано със сол, че дори е трудно да поставите краката си на неговото дъно. Туристите се тълпят тук за да се наплискат и окъпят във водите му и тамажат тялото си с неговата богата на минерали кал, за която е казано, че има здравословни качества. Да Мъртво море е най-голямото СПА на света, божествената сила на изцелението позната на човечеството още в древността. Вече хиляди години от всички краища на земното кълбо идват хора за да се възползват от неговите природотерапевтични, лечебни и козметични дарове. Още по времето на Херодот за Мъртво море се знаело, че е най-големият курорт на Земята. Най-красивата жена на античността египетската царица Клеопатра ,идвала тук за да се наслади на благата му и съхрани младостта си. Какво е уникалното в него?

На първо място естествено учените сочат неговата повишена соленост. Ако в един литър океанска вода се съдържат 35 грама различни соли, то в 1 литър вода от Мъртво море – 300 грама! А и по състава на солите Мъртво море съществено се отличава от другите морета на нашата планета. Ако в тях преобладава готварската сол, съставяща 77%, то във водата на Мъртво море нейното съдържание е само 30%, останалите соли са магнезиев хлорид, калиев, натриев, калциев и амониев бромиди. В нея присъстват голямо количество микроелементи. На второ място – това е наличието на живи организми, съществуващи в екстремалните условия на концентрацията от соли т.нар- „хало бактерии“най-древните клетки на света, от които е произлязъл животът на планетата. През 1936 година Б.Вилкански открива тези бактерии, взимайки проби от водата на морето на разстояние 3-4 км от ,устието на р.Йордан. Последвали низ от изследвания , довели до научното обяснение на лечебните свойства на Мъртво море дължащи се на т.нар. „биоорганоминерален комплекс“ – уникален и неповторим природен феномен.

Обикновено сме свикнали, когато става дума за Мъртво море да съобщаваме огромно количество факти отнсно ,съдържащите се във водите му химични елементи и съединения ,смятайки това за най- важно! Доскоро биокомпонентите, които се съдържат в калта на Мъртво море бяха непознати на науката като поведение и въздействие върху здравето на хората. Сега вече се знае, че „животът“ в най-соленото море на земята е причина за неповторимия оздравителен ефект на неговите продукти. Един от тях – калта на Мъртво море , съдържа и голямо количество микроелементи, такива като йод, цинк, литий, манган, кобалт, кадмий, необходими за жизнената дейност на човешкия организъм. Именно в нея учените откриха наличието на мъжки и женски полови хормони, способни да проникват през кожата и да влияят върху цялостния метаболизъм и функциите на организма.

Известно е, че повече от 80% от заболяванията представляват функционални разстройства, които се компенсират добре на първите стадии на своето проявление. Балнеолечебните процедури със своя детоксикиращ ефект са естествен протектор на нашето здраве и главния предпазващ фактор тези заболявания да не придобият органичен характер Лечебната кал от Мъртво море притежава най-високото ефективно, терапевтично въздействие в света. Няма аналог на Земята.! Въпреки, че почти всички заболявания се повлияват благоприятно при процедури с продукти от Мъртво море, бихме могли категорично да посочим тези, които са приети за най-ефективно лечими, а именно:

  • Кожни заболявания, без да се изключват и такава упорита болест, като псориазис;
  • Заболявания на ставите: артрити и полиартрити, поражения на ставите при тежки системни заболявания;
  • Болести на гръбнака: остеохондроза и всички зависещи от гръбнака поражения на периферната нервна система;
  • Болести на мускулите и сухожилията: болки, мускулни дистрофии;
  • Болести на нервната система: невралгии, неврити, полиневрити, ганглионити, фантомни болки;
  • Разстройство на вегетативната нервна система: неврози при децата и възрастните вегетативно-съдова дистония;
  • Заболявания на ухото, гърлото, носа, : хронични ринити, тонзолити, фарингити, ларингити, отити, неврити на слуховия апарат;
  • Гинекологични заболявания: възпалителни заболявания на женската полова система, безплодие, доброкачествени нови образувания (миоми, кисти);
  • Заболявания на периферните съдове: атеросклероза на съдовете на долните крайници;
  • Заболявания на дихателните органи: остър хроничен бронхит, бронхиална астма, хронични пневмонии, а също така професионални заболявания (силикози, пневмокониози, интоксикации при професионален контакт с тежки метали, алуминий, олово, вибрационна болест);
  • Заболявания на органите на храносмилането: хронични гастрити, язвена болест на стомаха и на дванадесетопръстника, холецистити, хронични хепатити, колити.

Но дори и здравето Ви да е в отлично състояние ,възможността да се потопите във водите на Мъртво море , пряко или чрез използване на неговите продукти като кал, соли и производните им козметични серии е надежна инвестиция, която ще ви донесе много здраве,  красота и желание за живот.

 

Какво не знаем за остеопорозата. Лечение с хомеопатия

osteoporosis (1)osteoporoza

Остеопороза e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания — особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии. Голяма част от останалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи.

Поради голямата си разпространеност (остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст) и разходи на здравните системи, тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

Остеопорозата бива първична — генерализирана (обхващаща целия скелет) и локална (при инфекции, продължително обездвижване на част от тялото и др.), и вторична — след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг. Вторичната се среща значително по-рядко — едва 5% от случаите. 

Първичната остеопороза е масовата — засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормониестрогени. Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса — с повече от 3% годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече прешлени се сплесква и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста.

Симптоми на остеопорозата

В ранните стадии костна загуба обикновено няма външна изява и изразени симптоми.

С напредването на процеса, могат да се появят следните признаци и оплаквания:

  • болки в гърба
  • загуба на височина
  • приведена поза
  • счупвания на прешлени
  • счупване на китки
  • счупване на шийката на бедрената кост
  • счупване на други кости

125577150548749Osteoporosis_Causes

Кои са рисковите фактори за развитие на остеопороза ?

  • Пол – счупванията при остеопороза са около два пъти по-чести при жените отколкото при мъжете. При жените се наблюдава рязък спад в нивото на естрогените по времето на менопаузата, което ускорява костната загуба. Грацилните жени са в особено голям риск. Мъжете с ниски нива на тестостерон също са с повишен риск от заболяване. След 75-годишна възраст, остеопорозата е еднакво честа при мъжете и при жените.
  • Възраст – костите стават по-слаби с напредване на възрастта.
  • Раса – бялата и азиатската раса са по-предразположени към остеопороза, за разлика от черната и латиноамериканската раса.
  • Фамилна обремененост – остеопорозата се предава по наследство.
  • Структура на тялото – хората с ниско тегло са по-склонни към остеопороза, защото те имат по-малко резервна костна маса, която постепенно се губи в процеса на остаряването.
  • Тютюнопушене – точната му роля в развитието на остеопорозата не е изяснена, но се предполага, че цигарите допринасят за развитието й.
  • Естрогени– колкото по-дълго време жената е произвеждала или получавала женски полови хормони- естрогени, толкова е по-нисък е рискът от остеопороза. Ако менопаузата е настъпила късно, а първата менструация е в ранна възраст рискът е по-висок.
  • Хранителни нарушения– жените и мъжете с анорексия нервоза или булимия по-често развиват ниска костна плътност на прешлените и шийката на бедрената кост.
  • Медикаменти – дълготрайната употреба на кортикостероди уврежда костите. Излишъкът от хормони на щитовидната жлеза също причинява загуба на костна маса. Това се случва при повишена функция на щитовидната жлеза или когато приемате прекалено голямо количество щитовидни хормони за лечение на хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза). Някои диуретици (отводняващи) могат да доведат до отделяне на повече калций – фурантрил и буметанид. Дълготрайната употреба на хепарин, лекарството метотрексат и някои противоепилептични медикаменти също могат да причинят костна загуба.
  • Нисък калций – недостатъчният прием на калций или намаленото му усвояване от организма могат да допринесат за загуба на костна тъкан. Операциите върху стомаха могат да повлияят способността на организма да усвоява калций от храната. До подобни нарушения водят болестта на Крон, болестта на Кушинг и анорексия нервоза.
  • Физическа активност – заседналия начин на живот, имобилизацията по една или друга причина благоприятнстват развитието на остеопороза.
  • Хроничен алкохолизъм – при мъжете, алкохолизмът е един от най-важните рискови фактори за остеопороза. Консумацията на високи дози алкохол намалява образуването на костна тъкан и снижава способността на организма да усвоява калция.
  • Депресия. Хората с депресия са с увеличена загуба на калций и минерали.

salmon_10.01osteoporosis-calcio-fracturas-menopausia-artritis-ancianos10532614_3_2010621_11_37_16

За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано. Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите. Достатъчен прием на храни, богати на силиций и витамин C, е ключов за изграждане на еластина и колагена в костната структура, витамин Д и калций са по-маловажни фактори в поддържането здравината на скелета. Добър източник на витамин C са портокалите, чушките и кивитата, на силиций — пълнозърнестите продукти, трици и минерална вода, а Витамин Д е витаминът, осигуряващ доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в ограничен брой храни — мазни риби, особено сьомга, рибено масло, яйчен жълтък. Някои от храните се обогатяват допълнително с този важен за костната обмяна витамин — мляко, маргарин, десерти на зърнена основа, пудинги. Други хранителни вещества, необходими за костното здраве, са магнезийфосфоркалийцинк. Те се съдържат в повечето храни и се препоръчват като много здравословни. Богати храни на калций са сирене (730 мг в 100 г продукт), бадеми (240 мг в 100 г), както и сухи смокини, хайвер, яйчен жълтък и др. Средният дневен прием на калций е около 600-900 мг при здрави хора на възраст над 40 години.

Освен физически упражнения и адекватно хранене, при жени в менопауза се прилага хормонозаместителна терапия. При всички случаи, когато калциеви препарати се предписват на жени в менопауза, хормонозаместителна терапия е нужна за усвояването на калция от организма.

images

Как се поставя диагнозата остеопороза ?

Picture2Остеоденситометрия: СЗО определя измерването на костната минерална плътност като основен критерий за диагноза на остеопорозата. С остеоденситометрията се определя величината на костната загуба, разграничава се остеопения (костна минерална плътност между 1-2.5 SD под средната за младата възраст – T-score) от остеопороза (T-score >2.5); проследява се ефектът от лечението. Методът има и предиктивна стойност за определяне на фрактурния риск при липса на клинична симптоматика.

Рентгенологично изследване: Костната загуба е доловима при рентгенография, едва когато надхвърли 30% от костната маса, поради което с този метод се диагностицират напредналите форми. Най-често се изследват гръдният и поясният сегмент на гръбначния стълб.

Биохимични маркери за оценка на костнияturnover”.  

Маркери за костна резорбция (разграждане, остеокластна активност) са: количеството екскретирани с урината калций, хидроксипролин и колагенови фрагменти – пиридинолин, деоксипиридинолин.

Маркери за костно образуване (формиране, остеобластна активност) са: костната фракция на алкалната фосфатаза в серума, остеокалцинът, карбокситерминалният пропептид на проколаген тип 1 и др.

Костна биопсия (трансилиачна). Методът е инвазивен и болезнен. Рядко се налага при посменопаузална остеопороза – само за изключване на специфични костни заболявания.

Лечение

Както за профилактика, така и за лечение като средство на избор се считат медикаменти от групата на бифосфонатите.  Други групи медикаменти, използвани за лечение на остеопороза, с нееднородни резултати са калцитонин, стронциеви препарати, специфичните естроген-рецепторни модулатори, препарати на базата на паратхормона и др.

Билки, които са доказали своето положително въздействие при боледуващи от остеопороза, са агримония, борови връхчета, бял равнец, орехови листа и др. Важно е да се отбележи важността на физическите упражнения при болни от остеопороза. Основополагащ елемент от лечението на това заболяване е всекидневното ходене пеша на чист въздух или леката гимнастика — без излишни натоварвания и без никакви тежести. 

Larg6_26_2009homeopathy1Хомеопатично лечение

Редица хомеопатични лекарства могат да забавят загубата на костна плътност и дори да стабилизират или увеличат костната плътност. Те нямат страничните ефекти на най-често използваните в традиционната медицина биофосфонати.

Хомеопатията е най-ефикасна за профилактика и лечение на лека и средно тежка остеопороза. При тежка остеопороза тя би могла да се добави към конвенционалното лечение.

Най-често използваните хомеопатични медикаменти за остеопороза са Силицея, Калкарея карбоника, Калкарея фосфорика, Калкарея флуорика, Фосфор и Натрум муриатикум. Всички те подобряват калциево-фосфорната обмяна и се предписват като дългосрочно лечение.

Благоприятен ефект има прилагането на комбинирания хомеопатичен медикамент Остеоцинезин при остеопороза при жени в менопауза. Остеоцинезин съдържа ниски разреждания на хомеопатичните лекарства Калкарея карбоника, Калкарея фосфорика, Калкарея флуорика и Сулфур йодатум.

Калкарея Флуорика – много добър хомеопатичен медикамент, играещ важна роля в обмяната на веществата в костната тъкан. Особенно е подходящ при хора с издължена конституция, при които е налице склонност към ранни гръбначни изкривявания. Този медикамент има добро лечебно действие и по отношение на честите болки в гърба и чувство на скованост. Когато тези оплаквания са най-често сутрин след ставане от сън,след продължително обездвижване,при студено и влажно време много добре се допълва и от медикамента Рус Токсикодендрон.
Много добър хомеопатичен препарат за парещи болки по хода на гръбначния стълб и между плешките е Фосфорус. При хора с изключително ниско тегло, зиморничави, раздразнителни с тънки кости, много добър ефект има медикаментът Силицея. При силни болки в кръста  се прилага Радиум Броматум. За жени с нисък ръст и склонност към затлъстяване, добър ефект има медикаменьт Калкарея Карбоника.
За жените, които са застрашени от остеопороза след настъпване на менопауза е полезно всеки ден или през ден да приемат хомеопатичното лекарство Фоликулинум. По този начин се стимулира яйчниковата функция. Той се използва често и за облекчаване на други смущения, свьрзани с промяната на половите хормони, каквито са топлите вълни.
Лечението на остеопорозата е стро индивидуално и продължително. Ефективността на лечението се проследява чрез измерване на костната плътност през 2 години. Изследват се също и костните маркери – те спадат 3-6 месеца след започване на лечението, ако пациентът отговаря на терапията. Наред с конвенционалната терапия могат да се добавят и хомеопатични медикаменти според оплакванията на пациента в съответните разреждания, предписани от опитен лекар- хомеопат.

Използвана лиетратура:

www.homeopathytoday.eu; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0; www.framar.bg