Акне
Акнето е най-разпространеният кожен проблем, който засяга не само тийнейджъри, но и много хора в зряла възраст. Възниква на местата, където са разположени най-голям брой мастни жлези – лицето, гърба, гърдите и раменете. Според статистиката около 80% от хората на възраст между 11 и 30 години имат прояви на акне.
От акне по-често страдат момчетата, отколкото момичетата. Според медицината основна причина за образуване на акне е повишената чувствителност на организма към нормалното ниво на половия хормон тестостерон. Заради това мастните жлези в кожата произвеждат необичайно голямо количество себум. Той е мастен секрет, който смазва и предпазва кожата.
Точната причина за появата на акне не е ясна, но най-вероятно няколко са рисковите фактори, които го причиняват. Това са нарасналата продукция на хормонипо време на пуберетата; хормонални промени по време на бременност; започване или прекратяване на прием на противозачатъчни таблетки; някои видове лекарства;гримове с високо съдържание на липиди; наследственост – гените на всеки човек определят големината на мастните жлези. Някои ендокринни проблеми като поликистозни яйчници и хиперплазия на надбъбречните жлези също могат да провокират акне.
Механизъм на поява на акне
Мастните жлези в тялото отделят мастна субстанция, наречена себум. Той се излива в порите на космените фоликули, а когато пората е блокирана анаеробните бактерии започват да се размножават и да секретират различни химични вещества, които разширяват стената на пората. Концентрацията на себум е под контрол на хормоните в тялото. Андрогените стимулират себоцитите и себумната продукция, докато естрогените действат инхибиращо.
Propionibacterium acnes представлява микроаерофилен организъм, който се открива в голяма част от акне лезиите. Това е бавнорастяща, грам положителна бактерия, която освен акне може да причини и възпаление на клепачите и обвивките на очната ябълка. Възпалението може да бъде първична или вторична причина за появата на акнето. В повечето случаи то е вторичен фактор.
Видове акне
Акнето може да се изглежда като малка червена точка до голяма, изпълнена с гной киста. Възможно е да се прояви под много форми, които от своя страна да преминават от една в друга или да бъдат напълно независими по произход. Акнето се развива, вследствие от запушването на космения фоликул от себум и мъртви клетки. След това се инфектира от бактерии.
Това причинява запушване, зачервяване и болка в засегнатото от инфекцията място. В зависимост от своите форми и големина, акнето се разделя на възпалително и невъзпалително.
Началото на акнето представлява микрокомедон – микроскопична лезия. Според нейният растеж може да се получи черна точка – отворен комедон или бяла точка – затворен комедон. Пустулите и възелчетата са сериозна форма на усложнение на акнето. Пустулите представляват жълтеникави подутини, пълни с гной, а възелчетата са големи и плътни подкожни образувания.
Съществува и средна форма на акнето, при която има само зачервяване. Гнойните кисти са най-тежката форма на акнето, която причинява силна болка. Тези кисти засягат дълбоките слоеве на кожата и се разпространяват около първичното място на инфектиране.
Акне Вулгарис (Acne vulgaris) – представлява най-срещаната форма на акне. Едновременно се наблюдават бели и черни комедони.
Акне Розацеа (Acne rosacea) – тази форма на акне се среща предимно при възрастните, засяга по-често мъжете. Проявява се със зачервени и възпалени подутини по лицето и най-вече носа.
Инфантилно акне – представлява лека форма на акнето, проявяваща се при новородени бебета. Получава се под действието на феталните хормони, понякога от повишен тестостерон и фоликуло-стимулиращ хормон.
Кортикостероидно акне – често се получава при употреба на стероиди от спортуващите. Не е изключено да прерасне в изключително тежка форма.
Диагностициране на акне
Диагнозата се поставя въз основа на редица клинични данни. При жени с установен хирзутизъм или дисменорея е необходимо да се назначи хормонално изследване. При пациентки с хиперандрогенизъм се прави оценка на серумните липидни нива. Друг метод за диагностициране на акне е микробиологичното изследване, като се взема материал от кожните лезии.
Лечение на акне
Акнето е козметичен и медицински проблем, който изисква продължително лечение и много търпение. Локалните антибиотици са важна част от борбата с акнето. За острите форми на акнето се използва еритромицин. Предписва се на хора, които имат непоносимост към тетрациклин. Нанася се на малки участъци и най-често се съчетава с орално лечение. Салициловата киселина се ползва при по-леките форми на акне, но е възможно да предизвика страничен ефект, като екзема. Хормоналното лечение е подходящо за жени, при които освен акне има и смущения в менструалния цикъл и прекалено окосмяване.
Киселинният витамин А е в основата на всички кремове срещу акне. Тези кремове отпушват порите и по този начин позволяват на излишния секрет да изтече, без да инфектира други участъци. По време на лечението с киселинен витамин А не се препоръчва излагането на слънце, защото той е много чувствителен към светлина и може да се получи изгаряне на кожата.
Хомеопатия при акне
-Calcarea sulfurica– при ювенилно, пусулозно акне
Tuberculinum residuum– туберозно, тежко акне, оставящо белези
Selenium metallicum– младежко акне с комедони
Eugenia jambosa– акне с комедони,появяващи се преди и по време на менструация
Antimonium arsenicosum– младежко акне, в резултат на хранителни нарушения и тревожност
Хранене при акне
Препоръчва се да се ограничи консумацията на шоколад и сладки изделия. Мазни храни и млечни продукти трябва да се заменят с риба, ленено масло и конопено семе. Зеленият чай оказва голяма помощ за изчистването на кожата от неприятните пъпки. Прекалено солените храни също трябва да се изключат от дневно меню. Хубаво е да се наблегне на консумацията на пресни плодове и зеленчуци.
Уртикария
Уртикарията е едно от най-честите кожни заболявания. До 7% от цялото население на Земята поне веднъж в живота си е прекарало такъв обрив. В България този процент стига до 12%. Не зависи от пол и възраст на индивида.
Самият обрив при уртикарията се оприличава на „опарено” от коприва и се нарича уртика – от латинското наименование на копривата. Обхваща големи участъци от кожата на тялото и върви ръка за ръка с висока температура. Възниква както като алергичен отговор, така и като реакция на определени неалергични и физични фактори. Има два варианта на протичане на заболяването:
Остра уртикария – тя започва бързо, неочаквано, при цялостно здраве. Придружена е от много силен сърбеж и най-често генерализиран обрив и отоци;
Хронична уртикария – продължава до над 2 месеца, а може месеци и дори години. Сърбежът е по-слаб, отоци липсват, а обривите са по-оскъдни и се появяват периодично.
Обривът при тази болест е лесно разпознаваем, но лечението трябва да е строго съобразено с причинителя на Уртикария. Голяма част от пациентите се повлияват благоприятно от медикаментозна терапия. Антихистаминовите препарати са основната група медикаменти, които се използват в тези случаи, а при острите много добри резултати дава кратък курс с кортикостероиди. При хроничната уртикария се постигат добри резултати и с други групи медикаменти. Те се прилагат в случаите рефрактерни на антихистаминови препарати.
Изборът да се лекува уртикария с хомеопатия не отменя по никакъв начин необходимостта да се търси факторът, който я е отключил, както и да се приложи стандартната дерматологична терапия.
При наличието на розови, блестящи уртики, сърбеж и парене, засилващи се от топло и намаляващи от студено, хомеопатите препоръчват Apis 15 СН. Приемат се по 5 гранули под езика, на всеки 30 мин, като при отзвучаване на пристъпа приемите се разреждат. При по-бледи уртики, придружени от парещ сърбеж, който се засилва от студени апликации, се препоръчва Urtica urens 9 СН. Приемат се по 5 гранули 3-4 пъти дневно.
При уртикариална реакция, придружена от изразена дихателна алергия, се прилага хомеопатична терапия с екстракт от бял дроб на морско свинче в състояние на анафилактичен шок (Рoumon histamine ). Приема се 3 пъти на ден по 5 гранули. При уртикария, комбинирана със сенна хрема, бронхиална астма или ендогенна екзема, се прилага медикамента Histaminum 15 СН. Приемат се по 5 гранули на всеки 1-2 часа.
При уртикариален обрив без усещане за сърбеж по лицето, по-рядко по ръцете и външните полови органи хомеопатията дава кора от хининово дърво (China 9 CH)
Псориазис
Псориазис е широко разпространена хронично-рецидивираща дерматоза, която се характеризира с рязко ограничени еритемо-папуло-сквамозни изменения по кожата. Характерна за псориазиса е т.нар псориатична плака. Такива плаки могат да се появят навсякъде потялото, но най-често са по пределекционните места (такива са лактите, коленете, кръста, седалищната гънка, кожата в областта на пъпа, окосмената кожа на главата, ушната мида). Плаката представлява зачервена и уплътнена кожа, с груб кожен релеф, покрита със сребристо-бели люспи. При заболяването често се засягат и ноктите, а при по-тежки форми е възможно възпалението да обхване и ставите, което може да доведе до ставни болки и деформации.
Честотата на заболяването зависи от климатичните и генетичните особености на популацията. От псориазис боледуват както мъже, така и жени. По-често псориазисът се среща сред хората, населяващи северните части на земята, но е възможно да се наблюдава и при жителите на тропиците. От десетилетия е известно, че псориазисът е едно от заболяванията, които се влияят в изключително висока степен от психо-емоционалното състояние на организма.
Локални фактори, влошаващи псориазиса:
• Травма – всички видове травма се асоциират с развитие на плакатен псориазис (физична, химична, електрически ток, хирургична, инфекциозна и възпалителна). Развитието на псориатични плаки на мястото на травмата се обозначава като феномен на Кьобнер.
• Слънчева светлина – при повечето пациенти слънчевата светлина се отразява благоприятно върху развитието на псориазиса. Макар и рядко се срещат пациенти, чието състояние се влошава от действието на УВ лъчи на слънцето. По механизма на соларната травма слънцето може да доведе до слъчево изгаряне на кожата и поява на псориатични плаки като проява на феномена на Кьобнер.
Системни фактори, влошаващи псориазиса:
• Инфекции – стрептококовата инфекция на гърлото предизвиква поява на един от клиничните варианти на псориазис – psoriasis guttata. Съществува хипотеза, че субклиничната стрептококова колонизация или свръхрастеж са отговорни за резистентен на терапия плакатен псориазис.
• Медикаменти – най-често обвинявани лекарства за екзацербация на псориазис са литиеви соли, бета блокери, АСЕ инхибитори, тетрациклин, нестероидни противовъзпалителни, антималарици и др.
• Психологически фактори – стрес, емоционални фактори – често пациентите с псориазис съобщават за влошаване на заболяването след психологически стрес.
• Тютюнопушене – при пушачите съществува повишен риск от чести рецидиви на заболяването.
• Прием на алкохол – акохолът се счита за рисков фактор за обостряне на заболяването, наблюдавано предимно при млади мъже и мъже на средна възраст
• Студен климат
• Ендокринни фактори – тежестта на псориазиса варира в зависимост от хормоналните промени. Пиковете на заболяването са през пубертета и менопаузата. По време на бременност симптомите се подобряват, а в постпарталния период отново се влошават. Затлъстяването също е един от факторите, които влошават протичането на псориазис.
• HIV – при инфектираните с HIV се наблюдава активиране и влошаване на псориазиса.
Какви са проявите на псориазиса?
Леките случаи на псориазис могат да бъдат само естетичен проблем, но при по тежките случаи може да има болка в кожата и ставите, които да доведат до инвалидизиране на човек. Кожните прояви на псориазиса са изключително характерни и в повечето случаи могат да бъдат разпознати при 99% от пациентите, като за поставянето на диагнозата не са необходими допълнителни изследвания. Следните оплаквания са характерни за псориазиса:
• Червени петна по кожата, покрити от сребристи люспи
• Суха напукана кожа, като на някои участъци може да има прокървяване
• Сърбеж, парене или болка
• Задебелени нокти, с неравна повърхност
• Оток, болка и затруднена подвижност на ставите
Заболяването протича с хронично-рецидивиращ ход, т.е. периодите на обостряне са последвани от такива на липса на активност на заболяването. Пристъпите се влияят от изброените по-горе фактори и настъпват под влияние на действието на някой от тях. При провеждане на лечение заболяването се успокоява и навлиза в период на ремисия. Спокойните периоди могат да продължат различно дълго – от дни до години.
Проявите на заболяването могат да варират от единични плаки по лактите или в окосмената част на главата до засягане на 85-98% от кожната повърхност – състояние, известно като „еритродермия”.
Как се поставя диагнозата псориазис?
Псориазисът се диагностицира въз основа на клиничния преглед и рядко изисква провеждане на допълнителни изследвания. В някои случаи, когато клинични преглед не може със сигурност да установи същността на заболяването, е необходимо провеждане на кожна биопсия и хистопатологично изследване. При засягане на ставите често се налага рентгенографско изследване, което установява причините за засягане на ставите и може да отграничи ставната форма на псориазис от други ревматологични заболявания.
Установената връзка на псориазиса и атеросклерозата през последните години наложи значително по-задълбоченото биохимично изследване при пациенти с псориазис. Изследват се възпалителни показатели, кръвна захар, липиден профил, пикочна киселина.
Какъв е ходът на псориазиса?
Както вече беше отбелязано, псориазисът е заболяване с хронично-рецидивиращ ход. Хроничните форми се характеризират с наличие на единични т. нар. „дежурни” плаки, разположени предимно върху пределекционните за псориазиса места. Рецидивите започват под влияние на различни фактори, често еруптивно с малки пунктатни розови лезии или капковидни папули, без типична предилекция и често със сърбеж. При около 30% от болните от псориазис се наблюдават спонтанни ремисии.
Какви са най-честите усложнения при псориазиса?
В зависимост от формата на псориазис могат да се наблюдават следните усложнения:
- Задебеляване на кожата и навлизане на бактериални инфекции в резултат на сърбежа и разчесването
- Смутен баланс на тъканите течности при тежките форми на псориазис
- Ниско самочувствие и депресия
- Социална изолация
Хомеопатично лечение на псориазис
Kalium sulfuricum- при дерматози с мокрещи,гноевидни секреции и залющвания, влошаващи се от топлина.
Arsenicum album- отличен избор при псориазис,влошаващ се от студено и влажно време,подобряващ се от топло.
Selenium metallicum- при псориазис по дланите на ръцете, влошаващ се от слънце, топлина, алкохол
Sepia officinalis- псориазис със слабо изразени или неболезнени
Radium bromatum-при псориазис на пениса,съчетан със сърбеж обриви по лицето сълзене, зачервяване,еритемен обрив по лицето.
Sulfur- при всякакви дерматози,съпроводени със сърбеж, влошаващи се от затопляне и от вода
Хомеопатичната терпапия е с бавен ефект,необходимо е лечение в продължение на месеци. Терапията и съответните разреждания се назначават само от лекар-хомеопат!
Лабиален херпес
Херпес на устните се предизвиква от Херпес симплекс вирус тип 1(HSV-1), който е тясно свързан с вируса, който причинява гениталния херпес – тип 2 (HSV-2). И двата типа херпесни вируси могат да засегнат както устата, така и гениталиите.
Какво може да предизвика нова поява на херпес?
Има много причини, които могат да доведат до нова изява на херпеса. Всяко нещо, което отслабва имунната система, може да предизвика рецидив:
- температура
- продължителен стрес
- излагане на много силно слънце
- умора
- менструация
Как да предпазим околните от заразяване?Херпесът е изключително заразен. Вие лесно можете да инфектирате други хора. Херпес симплекс вирус тип 1 може да се пренася от човек на човек чрез използването на общи хавлиени кърпи, принадлежности за бръснене, прибори за храна, както и чрез целувка. Оралният секс може да разпространи тип 1 към гениталиите и тип 2 до устата.
Ако имате неоздравял херпес на устата, избягвайте близък контакт с хора с отслабена имунна система, като например новородени деца, болни от СПИН или хора на химиотерапия. Херпесът е най-заразен, когато от него изтича течност, но вирусът може да засегне друг човек, дори когато нямате мехурчета.
Хомеопатична терапия
Ето няколко хомеопатични лекарства за бързо успокояване на симптомите при херпес на устните. Ако се използват правилно, те много бързо намаляват болката, отока и обрива и съкращават времето за излекуване.
- Apis mellifica – розов оток на устната, който пари и боцка; болката се облекчава от налагане със студен компрес. Започнете да приемате апис още при първите симптоми на херпес, когато започнете да усещате боцкане и щипане около устата. Когато се появяват мехурчета, трябва да смените това лекарство с някое от изброените по-долу.
- Cantharis се използва при силно болезнени големи мехури, които съдържат прозрачна течност.
- Mezereum – малки мехурчета, пълни с тъмна кафеникава течност; когато те се пукнат се образуват дебели жълтеникави крусти, под които има гной.
- Rhus tox – най-често използваното хомеопатично лекарство за бързо облекчаване на херпес на устата; мехурчета пълни със светла жълтеникава течност, много силен сърбеж.
- Vaccinotoxinum – произвежда се от ваксината за едра шарка; използва се при рецидивиращ херпес. Една единствена доза в 15СН се приема в самото начало на започващ херпес.
Косопад
Косата има основна естетическа роля и поради това косопадът тревожи както жените, така и мъжете. Смята се, че е нормално човек да губи дневно от 50 до 100 косъма. Преди да се пристъпи към лечение на косопада е задължително да се потърси възможната причина за падането на косата. Съществуват различни видове косопад.
Андрогенен косопад
Този косопад е най-често срещан и има генетичен характер. Предизвикан е от действието на андрогенни хормони на генетично предразположени космени фоликули. При мъжете започва с изтъняване на косата в областта на слепоочията, последвани от косопад на фронталната част. Процесът засяга симетрични участъци. Започва обикновено след двадесетата година. Жените също не са пощадени и според някои данни между 10 и 20% от тях страдат от андрогенен косопад.
Косопад, дължащ се на заболявания
Травматичният косопад е предизвикан от физическа травма, която може да бъде случайна или предизвикана в резултат на чести козметични процедури. В повечето случаи този косопад е обратим при спиране на агресията върху скалпа-боя за коса, фризьорски процедури. Внимавайте с много опънатите прически и стегнатите опашки. Силната горещина разрушава косъма, затова дръжте сешоара на около 20 см от косата и го движете, за да я сушите равномерно. Предпочитайте по-ниската степен на сушене.
Косопад от недоимъчно хранене . При недостатъчен белтъчен прием космите стават сухи, чупливи, с частична загуба на пигмент.
Косопад при ендокринни заболявания . При хипотиреоидизма косопадът е честа проява. Косата е разредена, суха и груба.
Много лекарства, използвани при различни заболявания могат да доведат до косопад, например цитостатици, антикоагуланти, тиреостатични препарати и др.
Реакционен косопад. Някои събития като продължителната и висока температура, значителната кръвозагуба, психичен шок и др могат да провокират сериозен косопад.. Този косопад е обратим в рамките на няколко месеца. След раждането между 30 % и 50% от жените губят част от косата си. Загубата може да е значителна, но косата се възстановява след няколко месеца. В този случай не трябва да се страхуваме , че косопадът ще е дефинитивен. Косопадът не е само козметичен проблем, затова констатирате ли, че падането на косите е над нормалното, потърсете незабавно съветите на кожен лекар.
Днес медицината разполага с редица методи, които са в състояние да предпазят косъма от разрушаване, стига лечението да започне навреме.
Средствата, с които се преодолява косопадът, са не само медикаментозни, а включват и промяна в начина на живот, когато причината за проблема налага това:
• Диета – здравата коса изисква балансирано хранене – богатата на витамини и минерали диета доставя на косата необходимите й желязо, цинк и витамини B и C.
• Режим на живот – редуциране на стреса, намаляване на използваните химически субстанции, които се прилагат директно върху косата.
• Системна терапия – най-често се прилагат таблетки – комплекс от витамини, микроелементи и аминокиселини. При хормонални проблеми се налага лечение с медикаменти, повлияващи хормоналния баланс на организма.
• Локална терапия – Стимулиращи лосиони и ампули – засилват растежа на косъма. При лек до умерен косопад те са достатъчни за спиране на опадането на косата.
• Мезотерапия: метод, прилаган от няколко години в естетичната медицина за намаляване на разреждането на косата. Чрез серия от микроинжекции в областта на скалпа се инжектират комплекси от активни вещества, които стимулират растеж на косата. Процедурите се прилагат веднъж седмично, като са необходими поне 5-6 процедури за постигане на видим резултат.
Косопад при мъже
Андрогенна алопеция
Мъжкият тип опадане на косата е генетично определено и се предава от поколение на поколение. Рядко се проявява преди 20-годишна възраст. Основна причина е повишената чувствителност на рецепторите за мъжки полови хормони в космените фоликули. Основен хормон, чийто метаболизъм има отношение към мъжкия тип оплешивяване, е тестостеронът и по-точно неговият метаболит – дихидротестостерон. При предразположени хора мъжките полови хормони първоначално предизвикват скъсяване на фазата на космения растеж, а след това водят до изтъняване и отпадане на косъма. Най-често проявите на андрогенната алопеция се наблюдават при възрастни мъже, при които липсват над 70% от космената покривка на главата. Този процес обаче започва още в младежка възраст със задълбочаване на обезкосмената зона над челото, а впоследствие – в областта на темето. При мъжете, както и при жените, е възможно косата да се разреди и под влияние на хормонални проблеми, стресови фактори, лошо хранене.
Лечение на мъжки тип алопеция
Голяма част от хората с андрогенно оплешивяване се примиряват с това неприятно състояние. Медицината обаче разполага с множество лечебни подходи за намаляване и спиране на косопада:
• Локално лечение: Андрогенната алопеция се повлиява от веществото миноксидил. Най-добър ефект от този тип лечение има при разреждането на косата в областта над челото.
• Системно лечение: Съществува медикамент под формата на таблетки за лечение на андрогенна алопеция. Той блокира превръщането на тестостерона в дихидротестостерон. Системното и продължително приложение на такъв препарат води до растеж на коса на мястото на преди това оголените зони. Характерно за този вид терапия е ефективността й само за времето на приложение на медикамента. След спирането на терапия порасналата коса отпада в рамките на 6-12 месеца.
• Мезотерапия: Методът се прилага както при женски, така и при мъжки тип опадане на косата. Обичайно този метод допълва другите средства за лечение.
• Хирургично лечение: Присаждането на коса е хирургична процедура, която включва преместването на кожа, съдържаща космени фоликули, от една част на скалпа в друга. Пресаждат се генетично резистентни на оплешивяване фоликули в зони с липсващо окосмяване.
Домашни маски против косопад
Маска против косопад с мед, сок от алое и чеснов сок
1 супена лъжица мед, сок от алое и чаена лъжичка чеснов сок се смесват. Сместа може да се приготви предварително и да се съхранява в хладилник. Преди използване към 1 супена лъжица смес прибавете един жълтък, добре разбъркайте и намажете кожата на главата. Завържете я с памучна кърпа и отгоре с найлонов плик. Оставете така 20 минути. След това измийте добре косата . Повторете тази процедура пет пъти подред.
Маска против косопад с бира
При косопад помага и горещата бира. С нея се намазва косата и се увива със затоплена кърпа. Тази процедура обаче се прави поне 5 поредни дни.
Домашно приготвена маска против косопад с зехтин
Поставяте в една паничка 200гр. корени от репей и ги заливате с 200гр. зехтин. Сместа трябва да постои едно денонощие на тъмно място. След това изсипете получената течност в тенджера и оставете на бавен огън за около 20мин. След като изстине, маската се поставя на мокра коса. За да има ефект, стойте с маската около 2-3 часа, като след това измийте с хладка вода, без никакви химически препарати. Не използвайте шампоан, или балсам.
Маска против косопад с хума
Хума, мед и оцет се смесват в равни количества до образуването на гъста каша, добавят се няколко капки от бадемово масло. След като се е получила сместа се нанася равномерно върху косата . С маската срещу косопад се стой до изсъхването и след това се отмива с помощта на топла вода и шампоан.
Хомеопатична терапия при косопад
THALLIUM METALLICUM – е подходящ за лечение на цялостен или ограничен косопад.При пациентите се наблюдава тежко хронично заболяване, дълъг оздравяващ период, неврологична болка и др.
PHOSPHORICUM ACIDUM- косопад, който е предшестван от преждевременно побеляване на косата. Пациентите са изтощени, тревожни, преживяли са дълбок стрес или мъка.
ANACARDIUM ORIENTALE– при млади хора /студенти/, които се оплакват от главоболие, гастритна болка. Те понякога са агресивни, и често имат проблем с паметта
STAPHYSAGRIA– при нея имаме алопеция /оплешивяване/ с обрив по окосмената част на главата .Тези симптоми се засилват при скандали и спорове, когато пациента ги приема много на вътре.
NATRIUM MURIATICUM– при себороичен дерматит, косопад при кърмачки.
ARSENICUM ALBUM– предна /фронтална/ алопеция. Пациентите са напрегнати и тревожни.
NUX VOMICA/– при хора, заемащи ръководни постове, подложени на ежедневен стрес, злуопотребили със сънотворни и кафе.
SELENIUM– алопеция придружена с акне по лицето. Имаме и изтощение и безсъние.
Целулит
Целулитът е проблем, с който жената се опитва да се пребори всеки ден!
Макар да има успешни дейности с широка приложимост срещу целулита, неговото лечение е абсолютно индивидуално за всяка дама. Комплексното лечение задължително трябва да включва: диета, спорт, салонни дерматологични процедури и домашна грижа.
Диетата
Учени твърдят, че няма пряка зависимост между наднорменото тегло и целулита, защото той представлява нарушение в разпределението на мастната тъкан на кожата, а подкожна мазнина имат дори и много слабите дами. Основен момент в антицелулитната диета не е количеството калории, а минералният състав на продуктите.
Вашата диета трябва да бъде балансирана и проста. Старайте се да си набавяте достатъчно количество пресни плодове и зеленчуци – богати на целулоза. Търсете хранителни продукти с минимално участие на овкусители, консерванти и подобрители. Приемайте често прясно изцедени сокове – известно е, че витамин С ускорява обмяната на веществата и подобрява микроциркулацията на кръвта. Отделете достатъчно внимание на зеления чай – съдържащите се в него антиоксиданти спомагат за извеждането на всички шлаки и токсини от организма, които са потенциално отговорни за появата на целулит.
Трябва да приемате и храни, богати на лецитин, мастни киселини и аминокиселини. Те намаляват течността между мастните клетки и повишават кръвообращението на тези на кожата. Богати на лецитин са яйцата и соята. Правилното съотношение на мастни киселини се съдържат в зехтина, олиото от ленено семе, рапицата и суровите ядки, а полифеноли има в изобилие в ягодите, нара, шипките, гроздето и цитрусовите плодове.
Спортът
Една от главните причини за появата на портокаловата кожа е лошата микроциркулация на кръвта, която възниква при воденето на слабо активен начин на живот и отсъствие на физически тренировки.
Можете да спечелите битката с целулита, ако практикувате водни спортове, като аквааеробика и плуване. Водата тонизира кожата и действа благоприятно на кръвоносните съдове, а мазнините се изгарят само в условията на интензивно снабдяване на тъканите с кислород.
Антицелулитните процедури стават все по-масова и по-достъпна услуга на родния пазар на услуги в сферата на здравето и красотата. За едни от най-ефективните антицелулитни процедури се смятат горещите обвивания на основата на тъмните водорасли и кафето, а също и специалните масажи: ръчен, апаратен и вакуумен. Полезни в борбата с портокаловата кожа са и детокс процедурите, в програмата на които влизат обвивания, маски, масажи и хидротерапия.
Дерматологични процедури срещу целулит се провеждат с успех в рамките на курсове с по 5-6 процедури на месец. Ползата само от едно обвиване едва ли ще бъде голяма, препоръчително е колкото се може по-често в домашни условия да се масажирате с морска сол, която укрепва съединителната тъкан и отстранява излишната вода от клетките.
Домашната козметика
На първо място стои утайката от кафе. Смесена с подходящ хидратантен крем, тя е прекрасно средство за масажиране на засегнатите от целулита места. Изварата също се оказва отлично средство за отводняване на тъканите. Нанесете я върху портокаловата кожа, попийте с кърпа и оставете да действа поне половин час, след което изплакнете обилно с вода.
Можете да си приготвите гореща вана, в която сте добавили една шепа едра морска сол. След изплакване намажете тялото си със зехтин, а за да има осезаем ефект – трябва да отделите поне десет дни в месеца за изпълнението на тази процедура.
Друг вариант: към 100 мл растително олио добавете по 20 капки ароматни масла от риган, лимон, кипарис и хвойна. След душ масажирайте зоните с целулит с тази смес. Етеричните масла подпомагат и стимулират клетките при възвръщането на нормалния им жизнен цикъл.
Aнтицелулитна козметика
Kремовете и лосионите против целулит не се справят изцяло с проблема, но те действат стягащо и съдействат портокаловата кожа да се забелязва по-малко. Колкото и ценни свойства да има вашият антицелулитен крем, неговата ефективност значително намалява, ако го използвате неправилно.
- Нанася не веднъж, а два пъти на ден: сутрин и вечер.
- Кожата задължително трябва да бъде почистена и напарена, един или два пъти седмично преди нанасяне на антицелулитната козметика е необходимо да се използва скраб или пилинг.
- Средството трябва да се втрива няколко минути с кръгови масажни движения, повтаряйки движението на кръвния ток, т.е. отдолу нагоре, от колената към бедрата, а не обратното.
Горещи камъни
Методът е заимстван от източната медицина, където се практикува от векове. Комплектът лечебни камъни обикновено се състои от 54 горещи черни камъка и 18 студени бели камъка, които се редуват по време на процедурата. Черният базалт с вулканичен произход има способността дълго да запазва топлината. Белите камъни са от хладен мрамор. Прилагането им повишава притока на кръв към проблемните зони, клетките започват да работят по-активно, а кръвта и лимфата освобождават токсините.
Липосукция
Липосукция – изсмукване на мазнини при локални натрупвания в подкожния мастен слой (най-често в областта на ханша, бедрата и хълбоците) с помощта на вакуум или ултразвук. Въпреки че методите за липосукция се усъвършенстват непрекъснато, тя е оперативна процедура и крие рискове – образуване на тромби, подкожни кръвоизливи, неравности по кожата, неестествена пигментация и т.н. Преди да се решите на някоя по-сериозна антицелулитна процедура, непременно се консултирайте с дерматолог.
Мезотерапия
Мезотерапия – много ефикасен метод за лечение на целулит с дълготраен резултат. Използват се препарати, които подпомагат разграждането на мастните отлагания, вещества, които улесняват оттичането на лимфата, подобряват микроциркулацията и еластичността на кожата.
Как да се храним срещу целулит?
Всеобщо известен факт е, че от целулит страдат над 90% от жените по света.
Балансираното хранене е първата и водеща стъпка в поддържането на гладка и стегната кожа без целулит.
Общи съвети за хранене срещу целулит
*Разделното хранене е отлично решение срещу целулит. Затова спазвайте принципите му. Най-вече яжте месото и рибата със зеленчуци, а не с паста, ориз, картофи и други въглехидратни храни.
*Пийте много вода – поне 1,5-3 литра дневно. Дехидратираната кожа е по-склонна към образуване на целулит.
*Изключете от менюто си колбасите, чипса, консервите и всички прекалено солени храни. Организмът има нужда от баланс на натрия и калия, а тези продукти съдържат голямо количестви натрий. Същевременно имаме сериозен недостиг на калий заради начина, по който се храним.
*Захарта е не по-малко вредна от солта. Сладкишите и всички захарни изделия нямат място в чиниите ви. Заменете ги с плодове.
*Стремете се да консумирате възможно най-малко храни с консерванти. Следете за съдържанието на различни Е-номера на етикетите и ги избягвайте.
*Ограничете алкохола. Една чаша вино дневно е достатъчна. Алкохолът е висококалоричен, при това с празни калории.
*Заменете кафето с чай. Прекаляването с кофеина свива кръвоносните съдове и води до образуване на „портокалова кожа“. Чаят е далеч по-полезен, защото освен кофеин, съдържа и танини, които имат благотворен ефект върху кръвообращението.
*Яжте храни, богати на витамините C и P. Те заздравяват капилярите и правят кожата по-еластична, т.е. по-малко склонна към образуване на целулит.
Ягодите, вишните, гроздето, цитрусите, доматите, червените чушки, елдата и т.н., са отлични източници на двата витамина.
*Забравете мазните храни, продукти и субпродукти като масло, маргарин, сметана, колбаси и всичко пържено.
Те са сред основните причини за натрупването на мастни депа и превръщането им в “портокалова кожа”.
Към комплексните мерки като различните по степен съобразени със здравословното ни състояние физически упражнения (бягане, аеробика, каланетика), към различните методи на масаж може да включим и един природосъобразен ефикасен и приложим без никакви странични вредни за здравето метод на лечение – хомеопатичния.
Приемайки хомеопатичните лекарства след проведена консултация от квалифициран лекар хомеопат, който ще изпише индивидуална комплексна схема, ще подбере подходящия медикамент в подходящото разреждане 5СН,9СН,15СН или 30СН, всеки от нас може да се справи при нужда с излишните килограми и целулита!
Хомеопатичните медикаменти ще подпомогнат организма да се регулира и да организира по добре своя метаболизъм, бавно, но трайно, без никакви вредни странични въздействия! В следващите редове ще разгледам само някои от многото хомеоатични медикаменти,подходящи при целулит.
– Thuya occidentalis- много подходящо за хора с широк ханш, който при най-малкото отклонение от диетата се увеличава все повече и повече. При тревога тези хора преминават на много мазни храни и стават булимични. Този медикамент е много ценен в борбата с целулита!
– Ignatia amara- при нервни хора, с повишен апетит в следствие на стрес и напрежение
– Nux vomica- за хиперактивни, делови, раздразнителни хора,често изпадащи в ярост и са жертви на заседнал начин на живот; постоянно изпитват нужда от консумация на кафе, алкохол, тютюн, за да са винаги във форма.
– Natrum sulfuricum –подходящ при проблеми с водното преразпределение в организма. Целулитът е болезнен при натиск. Тези хора често имат проблеми със ставите, може да страдат и от астма. Те са много чувствителни на влага и усещат дъждовното време.
– Anacardium orientale- за хора,подложени на стрес,който се облекчава от честия прием на храна
Atmonium crudum-подходящ за хора,склонни към преяждане, след което изпитват чувство за вина от поетата храна
Основни принципи в диетолечението са да се ограничи приема на животински мазнини. Доказано е, че те съдържат много повече калории от въглехидратите. На 1 грам мазнини се падат по 9 калории, за разлика от въглехидратите, където са 4 калории на 1 грам. Добре е да се мине на вегетарианска диета, тъй като тя е богата на целулоза,а целулозата засища, но същевременно е нискокалорична. Освен това подобна храна, особено зеленчуците трябва да се дъвче по-продължително време, а това изморява и човек яде по-малко.