Tag Archives: нежелани ефекти

Всичко, което ви интересува за хомеопатията на едно място

История на хомеопатията

imagesХомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθοςпатос, болест) е терапевтичен метод, който се базира на принципите на подобието, безкрайно малката доза, динамизацията на медикаментите и индивидуалния подход към всеки пациент.

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник- гениалният немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843г.) е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са били кръвопускане, клизми, опиумсмирна и змийска плът. Подобни методи често влошавали симптомите, а се стигало и до летален изход.

Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство Ханеман придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Така формулирал за първи път принципа на подобието, като основен постулат на хомеопатията.

Следващите години Ханеман се отдал на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждал върху себе си, близките си и приятелите си, които приемали малки дози от различни вещества.

През 1810 г. Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава.

В наши дни, хомеопатията е много разпространена. В Европа най-известната клиникасе намира в Белгия, а във Франция Здравноосигурителната каса изплаща на пациентите 35% от стойността на хомеопатичните медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия и Латинска Америка.

Едва в началото на 90-те години на ХХ век в България официално се разрешава вносът на хомеопатични препарати, а през 2007 г. хомеопатията се регламентира със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (бр.31 от 13.04.2007г.)

Основни принципи в хомеопатията

Принцип на подобието (Similia similibus curentur- от лат.ез. „Подобното се лекува с подобно“). Веществата, които в измерими дози причиняват у здрав, чувствителен индивид определени симптоми, същите, предписвани в безкрайно малки дози, са премахнат подобна клинична картина у болни и чувствителни лица. Например лукът при здрави хора дразни лигавицата на очите и носа и предизвиква воднита хрема. В хомеопатията лукът  (Allium cepa) се използва именно, за да лекува подобни симптоми.

Принцип на безкрайно малките дози. Намаляването се осъществява с многократни, последователни разреждания на изходното вещество. Още Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект. Малките разреждания са ефективни при локални симптоми, а високите разреждания влияят вурху поведението и психиката на пациента.

Принцип на динамизацията. Приготвяйки хомеопатичните лекарства, Ханеман забелязал,че многократното разклащане на разтвора на едно лекарство, повишава неговата ефикасност. Този метод, известен като динамизация, се използва и до днес в производството на хомеопатични лекарства.

Принцип на персонализиране на хомепатичното лечение. Хомеопатията лекува конкретния болен и неговите индувидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и предразположението му към едно или друго заболяване. Понятието „терен“ е базисно в хомеопатията. Теренът е съвкупността от физическите, психически, поведенически и генетични особености на индивида, включително и факторите на околната среда, които оказват влияние чрез подобряване или влошаване на заболяването му.

Произход на хомеопатичните лекарства

Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Хомеопатичните лекарства от растителен произход се приготвят от свежи цели растения или части от тях. Полученият извлек традиционно се означава кат тинктура майка (ТМ). Той представлява изходна форма за получаване на различни разреждания.

Хомеопатичните лекарства от животински произход се получават от цели живи насекоми (Apis melifica-цяла пчела), части от животни и някои отрови (Lacesis mutus-отрова от ням кротал).

При хомеопатичните лекарства от минерален произход не същестуват ТМ. Те самите служат като изходен продукт за получаване на разреждания.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства – т.нар. биотерапевтици. (Tuberculinum, Pyrogenium, Pneumococcinum). Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

 

Етапи в създаването на хомеопатични лекарства. Ханеманови и Корсакови разреждания

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода, при коeто се извличат съдържащите се в растението активни вещества.Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и пречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН).

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича “динамизация”.

Използват се два метода за намаляване на концентрацията:

hahnemann_dynamizationМетод на Ханеман

Стотични разреждания по Ханеман. Означават се като СН (центизмално по Ханеман). Първоначално се взема една част от ТМ и се добавят 99 части спиртно-воден разтвор, след което сместа се динамизира. Така се получава първото стотно разреждане (1СН), в което се съдържат 1% от изходния разтвор. От полученото разреждане се взема отново една част и се добавят 99 части нов спиртно-воден разтвор, сместа се динамизира и така се получава 2СН разреждане. По същия начин се получават и следващите разреждания. Този процес е напълно автоматизиран и се извършва в специални лаборатории при спазване на строги стерилни условия.

Прието е стотните разреждания до 5СН да се означават като ниски, 9СН като средни, а от 15 и 30СН за високи.

Десетични разреждания по Ханеман. Намират широко прилжение в Германия. При този тип разреждане към една част от ТМ се добавят 9 части спиртно-воден разтвор и се получава разреждане 1DH (децимално по Ханеман), следва процес на динамизация и се преминава към следващото разреждане.

korsakov_3kМетод на Корсаков

Методът е известен още и като “методът на единственият флакон“.Използва се за производство на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Методът се състои в следното: във флакон се смесват една част от ТМ и 99 части дестилирана вода. Флаконът се разклаща енергично, след което се изпразва. Приема се, че течността, останала по стените му съдържа 1% от началния разтвор и се означава като първо Разреждане по Корсаков или 1К. Процедурата се повтаря до достигане на желаното разреждане (например 100 пъти за разреждане 100К).

След като приключи процесът на разреждане и динамизация, обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител е смес между млечна захар и обикновена захар.

От изходните вещества – 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. Те се импрегнират по т.нар. “тройна импрегнация”. с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

5-9-15-30-copy-e1423952099612След като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят – зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Хомеопатични лекарствени форми

Монопрепаратите се предлагат на българския пазар под формата на тройно импрегнирани гранули, поставени в цилиндрични пластмасови опаковки., които са различно оцветени в зависимост от разреждането: зелено – 5CH, синьо – 9CH, оранжево – 15CH и виолетово – 30CH.

Специалитетите са фиксирани комбинации, обикновено от две и повече хомеопатични лекарства, които имат определени терапевтични показания и дозировка, указани в листовката за пациента. В България се предлагат в различни фармацевтични форми: таблетки, сиропи, гел, мази, разтвор.

Показания и противопоказания за приложение на хомеопатични лекарства

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

  1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
  2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
  3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
  4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

  • Патологичните промени да бъдат обратими
  • Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Нежелани лекарствени реакции

Хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта в аптеките. Тъй като съществуват в безкрайно малки дози, практически са напълно безвредни.

Клинично приложение на хомеопатията. Избор на медикамент

Изборът и предписването на хомеопатично лекарство става след подробно снета анамнеза в хода на хомеопатичното интервю и прегледа на пациента като най-общо се базира на принципа на подобието.

За улеснение при избора на хомеопатично лекарство се използва определен алгоритъм, известен като „кръст на Херинг“ (американски хомеопат от 19-ти век). Кръстът се попълва квадрант по квадрант съобразно информацията, получена от пациента.

 

I. Патоанатомично подобие

Локализация на патологичния процес, засегнати органи, тъкани

 

II. Усещания

Как се чувствате?

Какво усещате?

 IV. Съпътстващи признаци

Какви други оплаквания имате?

III. Модалности

От какво се подобряват и от какво се влошават оплакванията Ви?

При откриване на патоанатомично подобие (квадрант 1) се отбелязва лекарството, което е специфично за съответните болестни изменения. Например при травми на меките тъкани с увреждане не кръвоносните съдове подходящ медикамент е Arnica Montana.

В квадрант 2 се уточняват усещанията на пациента.

В квадрант 3 се търсят определени модалности. Необходимо е да се изясни от какво се подобрява или влошава пациента, има ли зависимост между неговите симптоми и външни фактори. Например при лумбална болка, влошаваща се при влага, подходящ медикамент е Dulcamara.

Съпътстващите признаци (квадрант 4) са симптоми,придружаващи основното заболяване. Например при фебрилни състояния,  ако кожата е суха, зачервена, пациентът изпитва силна жажда, подходящ медикамент е Belladonna.

При хроничните заболявания, наред със симптоматичните лекарства, се назначават и „теренни“ лекарства (поликрести), които имат дълбоко действие върху организма. Те се изписват във високи разреждания (15 СН, 30СН) обикновено веднъж седмично по 10 гранули. Например: случай на жена на средна възраст, с реактивна депресия след загуба на близък човек, оплаква се от чувство за задушаване, „топка в гърлото“, чести въздишки, сърцебиене, повишена чувствителност, подходящ медикамент е Ignatia amara.

Изборът на разреждане се определя от степента на подобие между патогенезата на хомеопатичния медикамент и оплакванията на пациента. Колкото е по-голямо подобието, толкова и разреждането е по-високо. Ако подобието е на ниво локални симптоми, се избират ниски разреждания (5СН), при подобие на ниво общи симптоми, се избират средни разреждания (9СН). При подобие на ниво психика, цялостно поведение на пациента, се избират високи разреждания (15-30СН).

Прием на хомеопатичните лекарства

Препоръчително е хомеопатичните лекарства да се приемат на „чиста уста“ т.е да се вземат поне 20 мин преди или след хранене като се поставят под езика без да се дъвчат до пълното им разтваряне. Желателно е да се избягват непосредствено след приема кафе, чай, продукти, съдържащи мента като пасти за зъби, дъвки.

Лечението с хомеопатични медикаменти не изключва тяхното съвместно приложение с алопатични лекарства. Не се самолекувайте!

 

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

  1. Ив.Енев „Практическа хомеопатия“, издателство „Изток-Запад“
  2. Материали на Европейската школа по клинична хомеопатия
  3. Ив. Ламбев, Н. Бояджиева, „Фармакология за студенти по медицина”, издателство „Арсо“
  4. Материали на Българската медицинска хомеопатична организация
  5. Материали от интернет