Tag Archives: николай кехайов

Хомеопатия при грип и настинки

3ced58d386Хомеопатия при грип и настинки

Грипът е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Разпространява се лесно от човек на човек, циркулира по целия свят и може да засегне всеки – от най-малките до старите хора и да причини епидемии. Болестта е известна от древността. Има данни, че досега човечеството е преживяло над 30 пандемии, като само през миналия век те са три. Най-сериозната от тях, т.нар. “испански грип”, възникнал през 1918 год., е довела до смъртта на 20-50 млн. души.
Инкубационният период (периодът между заразяването и появата на симптоми) е между 1-4 дни. Началото на заболяването може да се появи внезапно в продължение на един ден или може да напредва по-бавно в продължение на няколко дни. Грипът започва остро и обикновено включва много от характерни за заболяването симптоми. Клиничната картина се разгръща бързо, за броени часове.

Грипът започва с внезапно втрисане и покачване на телесната температура до 38ºС-40ºС. Обикновено температурата е по-ниска при пациенти в напреднала възраст, отколкото при млади хора.
Кожата може да бъде топла или гореща в зависимост от състоянието на вътрешната температура. Пациенти, които са фебрилни с лош прием на течности, могат да покажат признаци на лека хиповолемия със суха кожа.

Основният неврологичен симптом е главоболието, придружено от фотофобия, усещане за парене или болка при движение на очите.
Миалгията е често срещана при грип и варира от лека до тежка. Слабост и тежка умора могат да попречат на пациентите да изпълняват нормалните си дейности или работа.
Кашлица и други респираторни симптоми могат първоначално да бъдат минимални, но често прогресират, когато се развие инфекцията. Пациентите страдат от суха, дразнеща и непродуктивна кашлица, свързана с кашлица плеврална гръдна болка и диспнея. Често се развива трахеобронхит. Други респираторни признаци са възпалено гърло и назална конгестия (хрема, запушен нос). Болките в гърлото могат да бъдат тежки и да продължат 3-5 дни.

imagesХомеопатичнo лечение на настинки и грип

Хомеопатията отдавна е доказала своята ефикасност при подобни заболявания. По време на Испанската болест, смъртността сред пациентите, лекувани с традиционните лекарства била над 30%, а смъртността на тези, които се подложили на хомеопатично лечение, само 1,05%.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, намаляват продължителността на грипа и настинката и предотвратяват настъпването на усложнения. Те са безопасни за употреба и за бебета и бременни. Могат да се закупят от аптечната мрежа без рецепта.

Лечението с хомеопатия е индивидуализирано, т.е всеки пациент получава различна рецепта. Продължителността и вида на симптомите при настинки и грип са различни при всеки човек заради различното състояние на тяхната имунна система. Всеки изпитва различни симптоми и има нужда от хомеопатично лекарство, което да пасне точно на неговия случай.

Най-честите хомеопатични лекарства за настинки и грип могат лесно да се разграничат едно от друго по типа на температурата и другите оплаквания на пациента.

Хомеопатични лекарства за висока температура с внезапно начало на болестта

  • Аконит е най-полезен при първите симптоми на настинка и грип. Внезапно начало на оплакванията, обикновено след излагане на студ или леден вятър. Много висока температура с втрисане, зачервена, суха кожа. Пациентът е много тревожен и постоянно се движи неспокойно.
  • Беладона – рязко начало на заболяването с много висока температура, която ту се покачва, ту спада. Лицето е силно зачервено с обилно изпотяване. Пациентът се дразни от силната светлина. Състоянието на Беладона често следва след употребата на Аконит, когато температурата започне да спада и пациентът започва да се поти.

Хомеопатични лекарства за постепенно начало на настинка или грип и постоянна температура

  • Гелсемиум – оплакванията се развиват постепенно, в рамките на няколко дни. На пациента му е студено, втриса го, много е отпуснат и вял, постоянно му се лежи в леглото. Тъпо главоболие в областта на тила. Не му се пие вода, въпреки постоянната температура и обилното изпотяване.
  • Бриония – Силна сухота на лигавиците (пресъхнала уста) и непрекъсната жажда за големи количества течности. Пациентът се старае да е напълно неподвижен в леглото, защото всяко движение предизвиква силна болка. Силните болки и главоболието го правят много раздразнителен за разлика от сънливия и отпуснат Гелсемиум.
  • Рус токс – пациент с температура и ставни болки, който постоянно се движи в леглото, защото движението облекчава болките в ставите. Настинката или грипът често започват след намокряне в дъжда.
  • Еупаториум – силни костно-ставни болки сякаш костите са счупени. Болка при натиск върху очите.

Хомеопатични лекарства за настинка и грип с “ниска” температура

  • Ферум фосфорикум – симптомите на настинка и грип са неясни и се развиват в рамките на няколко дни. Отпаднал пациент. Леко повишена температура до 38градуса. Лицето е бледо или розово в зависимост от това доколко е висока температурата. Настинките и грипът понякога се усложняват с болки в ушите или болезнена суха кашлица.

Как да се предпазим от грипа?

 Хранете се здравословно – приемайте храни, богати на витамин С (ябълки, цитруси, червени чушки и пр.); лук, хрян и чесън; храни, съдържащи протеини и др.
Поддържайте добра хигиена на ръцете, устната и носна лигавица.
Не претопляйте дома си и проветрявайте редовно помещенията.
Приемайте добавки с мултивитамини и минерали.
Носете маска, ако се намирате в близост до болен от грип.
Всекидневно правете физически упражнения.
По време на епидемия избягвайте местата, където се събират много хора.

VaccinationКлюч в профилактиката на грипа е противогрипната ваксина. Заболеваемостта и смъртността от грип могат да бъдат в голяма степен предотвратени посредством ежегодна противогрипна ваксинация. Ваксината се препоръчва специално за тези хора, изложени на висок риск от заболяване и/или развитие на усложнения в резултат на инфекцията. Тук влизат:

Бременни жени
Деца под 5 години, особено под 2 години
Хора с хронични заболявания – белодробни, сърдечносъдови, диабет и др.
Имуносупресирани хора вследствие на заболявания или терапия
Хора от социалните домове
Здравни работници, работещи в аптеки и пр.

Противогрипните ваксини се изготвят на базата на информация за текущо циркулиращите вирусни щамове. Добре е да се приложи преди сезона на повишена заболеваемост от грип.
При здрави хора усложненията от противогрипната ваксина са редки и преди всичко местни (оток, зачервяване и болка на инжекционното място), но съществуват определени групи хора или обстоятелства, когато ваксинация не бива да се прави:

При хора с алергия към яйца, тъй като вирусът се култивира на кокоши ембриони
При хора с активни инфекции или хронични заболявания на нервната система
При деца под 6-месечна възраст
При хора с бурни алергични реакции към други ваксини
Ваксинация не се прави по време на остро респираторно заболяване

Предложената статия има за цел само да информира пациента. Не се самолекувайте!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.framar.bg

Всичко, което ви интересува за хомеопатията на едно място

История на хомеопатията

imagesХомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθοςпатос, болест) е терапевтичен метод, който се базира на принципите на подобието, безкрайно малката доза, динамизацията на медикаментите и индивидуалния подход към всеки пациент.

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник- гениалният немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843г.) е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. Сред формите на лечение, използвани по това време, са били кръвопускане, клизми, опиумсмирна и змийска плът. Подобни методи често влошавали симптомите, а се стигало и до летален изход.

Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство Ханеман придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Така формулирал за първи път принципа на подобието, като основен постулат на хомеопатията.

Следващите години Ханеман се отдал на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждал върху себе си, близките си и приятелите си, които приемали малки дози от различни вещества.

През 1810 г. Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава.

В наши дни, хомеопатията е много разпространена. В Европа най-известната клиникасе намира в Белгия, а във Франция Здравноосигурителната каса изплаща на пациентите 35% от стойността на хомеопатичните медикаменти. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия и Латинска Америка.

Едва в началото на 90-те години на ХХ век в България официално се разрешава вносът на хомеопатични препарати, а през 2007 г. хомеопатията се регламентира със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (бр.31 от 13.04.2007г.)

Основни принципи в хомеопатията

Принцип на подобието (Similia similibus curentur- от лат.ез. „Подобното се лекува с подобно“). Веществата, които в измерими дози причиняват у здрав, чувствителен индивид определени симптоми, същите, предписвани в безкрайно малки дози, са премахнат подобна клинична картина у болни и чувствителни лица. Например лукът при здрави хора дразни лигавицата на очите и носа и предизвиква воднита хрема. В хомеопатията лукът  (Allium cepa) се използва именно, за да лекува подобни симптоми.

Принцип на безкрайно малките дози. Намаляването се осъществява с многократни, последователни разреждания на изходното вещество. Още Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект. Малките разреждания са ефективни при локални симптоми, а високите разреждания влияят вурху поведението и психиката на пациента.

Принцип на динамизацията. Приготвяйки хомеопатичните лекарства, Ханеман забелязал,че многократното разклащане на разтвора на едно лекарство, повишава неговата ефикасност. Този метод, известен като динамизация, се използва и до днес в производството на хомеопатични лекарства.

Принцип на персонализиране на хомепатичното лечение. Хомеопатията лекува конкретния болен и неговите индувидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и предразположението му към едно или друго заболяване. Понятието „терен“ е базисно в хомеопатията. Теренът е съвкупността от физическите, психически, поведенически и генетични особености на индивида, включително и факторите на околната среда, които оказват влияние чрез подобряване или влошаване на заболяването му.

Произход на хомеопатичните лекарства

Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.

Хомеопатичните лекарства от растителен произход се приготвят от свежи цели растения или части от тях. Полученият извлек традиционно се означава кат тинктура майка (ТМ). Той представлява изходна форма за получаване на различни разреждания.

Хомеопатичните лекарства от животински произход се получават от цели живи насекоми (Apis melifica-цяла пчела), части от животни и някои отрови (Lacesis mutus-отрова от ням кротал).

При хомеопатичните лекарства от минерален произход не същестуват ТМ. Те самите служат като изходен продукт за получаване на разреждания.

Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства – т.нар. биотерапевтици. (Tuberculinum, Pyrogenium, Pneumococcinum). Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

 

Етапи в създаването на хомеопатични лекарства. Ханеманови и Корсакови разреждания

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация

Майчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода, при коeто се извличат съдържащите се в растението активни вещества.Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация.

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и пречистена вода.

Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН).

Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство. Той се състои от два отделни подетапа – разреждане и динамизиране (потенциране).

При разреждането последователно се намалява концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича “динамизация”.

Използват се два метода за намаляване на концентрацията:

hahnemann_dynamizationМетод на Ханеман

Стотични разреждания по Ханеман. Означават се като СН (центизмално по Ханеман). Първоначално се взема една част от ТМ и се добавят 99 части спиртно-воден разтвор, след което сместа се динамизира. Така се получава първото стотно разреждане (1СН), в което се съдържат 1% от изходния разтвор. От полученото разреждане се взема отново една част и се добавят 99 части нов спиртно-воден разтвор, сместа се динамизира и така се получава 2СН разреждане. По същия начин се получават и следващите разреждания. Този процес е напълно автоматизиран и се извършва в специални лаборатории при спазване на строги стерилни условия.

Прието е стотните разреждания до 5СН да се означават като ниски, 9СН като средни, а от 15 и 30СН за високи.

Десетични разреждания по Ханеман. Намират широко прилжение в Германия. При този тип разреждане към една част от ТМ се добавят 9 части спиртно-воден разтвор и се получава разреждане 1DH (децимално по Ханеман), следва процес на динамизация и се преминава към следващото разреждане.

korsakov_3kМетод на Корсаков

Методът е известен още и като “методът на единственият флакон“.Използва се за производство на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Методът се състои в следното: във флакон се смесват една част от ТМ и 99 части дестилирана вода. Флаконът се разклаща енергично, след което се изпразва. Приема се, че течността, останала по стените му съдържа 1% от началния разтвор и се означава като първо Разреждане по Корсаков или 1К. Процедурата се повтаря до достигане на желаното разреждане (например 100 пъти за разреждане 100К).

След като приключи процесът на разреждане и динамизация, обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител е смес между млечна захар и обикновена захар.

От изходните вещества – 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули. Те се импрегнират по т.нар. “тройна импрегнация”. с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

5-9-15-30-copy-e1423952099612След като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят – зелен, син, оранжев, лилав и т.н.

Хомеопатични лекарствени форми

Монопрепаратите се предлагат на българския пазар под формата на тройно импрегнирани гранули, поставени в цилиндрични пластмасови опаковки., които са различно оцветени в зависимост от разреждането: зелено – 5CH, синьо – 9CH, оранжево – 15CH и виолетово – 30CH.

Специалитетите са фиксирани комбинации, обикновено от две и повече хомеопатични лекарства, които имат определени терапевтични показания и дозировка, указани в листовката за пациента. В България се предлагат в различни фармацевтични форми: таблетки, сиропи, гел, мази, разтвор.

Показания и противопоказания за приложение на хомеопатични лекарства

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

  1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
  2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
  3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
  4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

  • Патологичните промени да бъдат обратими
  • Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Нежелани лекарствени реакции

Хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта в аптеките. Тъй като съществуват в безкрайно малки дози, практически са напълно безвредни.

Клинично приложение на хомеопатията. Избор на медикамент

Изборът и предписването на хомеопатично лекарство става след подробно снета анамнеза в хода на хомеопатичното интервю и прегледа на пациента като най-общо се базира на принципа на подобието.

За улеснение при избора на хомеопатично лекарство се използва определен алгоритъм, известен като „кръст на Херинг“ (американски хомеопат от 19-ти век). Кръстът се попълва квадрант по квадрант съобразно информацията, получена от пациента.

 

I. Патоанатомично подобие

Локализация на патологичния процес, засегнати органи, тъкани

 

II. Усещания

Как се чувствате?

Какво усещате?

 IV. Съпътстващи признаци

Какви други оплаквания имате?

III. Модалности

От какво се подобряват и от какво се влошават оплакванията Ви?

При откриване на патоанатомично подобие (квадрант 1) се отбелязва лекарството, което е специфично за съответните болестни изменения. Например при травми на меките тъкани с увреждане не кръвоносните съдове подходящ медикамент е Arnica Montana.

В квадрант 2 се уточняват усещанията на пациента.

В квадрант 3 се търсят определени модалности. Необходимо е да се изясни от какво се подобрява или влошава пациента, има ли зависимост между неговите симптоми и външни фактори. Например при лумбална болка, влошаваща се при влага, подходящ медикамент е Dulcamara.

Съпътстващите признаци (квадрант 4) са симптоми,придружаващи основното заболяване. Например при фебрилни състояния,  ако кожата е суха, зачервена, пациентът изпитва силна жажда, подходящ медикамент е Belladonna.

При хроничните заболявания, наред със симптоматичните лекарства, се назначават и „теренни“ лекарства (поликрести), които имат дълбоко действие върху организма. Те се изписват във високи разреждания (15 СН, 30СН) обикновено веднъж седмично по 10 гранули. Например: случай на жена на средна възраст, с реактивна депресия след загуба на близък човек, оплаква се от чувство за задушаване, „топка в гърлото“, чести въздишки, сърцебиене, повишена чувствителност, подходящ медикамент е Ignatia amara.

Изборът на разреждане се определя от степента на подобие между патогенезата на хомеопатичния медикамент и оплакванията на пациента. Колкото е по-голямо подобието, толкова и разреждането е по-високо. Ако подобието е на ниво локални симптоми, се избират ниски разреждания (5СН), при подобие на ниво общи симптоми, се избират средни разреждания (9СН). При подобие на ниво психика, цялостно поведение на пациента, се избират високи разреждания (15-30СН).

Прием на хомеопатичните лекарства

Препоръчително е хомеопатичните лекарства да се приемат на „чиста уста“ т.е да се вземат поне 20 мин преди или след хранене като се поставят под езика без да се дъвчат до пълното им разтваряне. Желателно е да се избягват непосредствено след приема кафе, чай, продукти, съдържащи мента като пасти за зъби, дъвки.

Лечението с хомеопатични медикаменти не изключва тяхното съвместно приложение с алопатични лекарства. Не се самолекувайте!

 

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

  1. Ив.Енев „Практическа хомеопатия“, издателство „Изток-Запад“
  2. Материали на Европейската школа по клинична хомеопатия
  3. Ив. Ламбев, Н. Бояджиева, „Фармакология за студенти по медицина”, издателство „Арсо“
  4. Материали на Българската медицинска хомеопатична организация
  5. Материали от интернет

 

Планковете (японска дъска): тайната за стегнат корем

download„ Тялото не е създадено, за да се свива или навежда отново и отново; то е създадено, за да оказва съпротивление на сила”.

Планкът е статично упражнение, при което се задържате в позиция на модифицирана лицева опора, като тежестта е на пръстите на краката ви и на предмишниците. Тялото ви образува права, успоредна на земята  линия от врата, чак до глезените.  Ако сте начинаещи, може да се опитате да задържите в позиция на планк , започвайки от 20сек., докато успеете да задържате до 60сек.

Планкът е едно от най-ефективните упражнения за стягане на корема и подобряване на стойката. Извършва се без необходимост от уреди, изисква малко време и дава невероятни резултати за сравнително малко време.

Това, което трябва да направите, е да заемете позиция за лицева опора с поставени на земята длани и лакти, сгънати под 90°. Упражнението се състои в това да задържите в тази позиция продължително време (колкото можете по-дълго).

Планкът може да изглежда като едно съвсем просто упражнение, но от него има много ползи за тялото и за формата ви. От значение е обаче да изпълнявате упражнението правилно. Избрахме 10 причини, които ще ви убедят, че е добре да правите планка най-малко всяка сутрин.

1. Просто и статично упражнение

На първо място може да го правите у дома и без специална екипировка, но по-важно е да усвоите как точно да задържате тялото си за определ;ен период от време във въздуха, като се подпирате само на лакти и пръстите на краката си. Лактите ви трябва да са точно на ширината на раменете ви. За да постигате напредък, трябва всеки ден да увеличавате времето на задържане в тази позиция с 30 секунди.

2. Лесно се променя

Има няколко варианта на планк, които оформят различните мускули на тялото – страничен планк, повдигащ планк, планк с единия крак, кардио планк.

3. Не се изисква специална екипировка и уред

Все пак, за тези, които искат да направят планка по-трудно упражнение, може да използвате топка за основа. Резултатите с нея ще са по-бързи, но упражнението е по-трудно заради трудния баланс на равновесие. Може да търкаляте топката напред и назад – така ще работите върху коремните мускули и тезиу на ръцете. Задържайте раменете си точно над сгъвката на лактите.

4. Планковете изгарят повече калории

С тяхна помощ ще укрепите мускулите си в различните групи – крака, ръце, глутеуси. Планкът е много ефективно упражнение за изгаряне на мазнините в коремната област. За да имате по-голема ефект, комбинирайте планка с упражнения.

5. Планковете увеличават гъвкавостта

С тяхна помощ разтягате много добре мускулите на гърба и на краката. Докато изпълнявате упражнението, сводовете на краката се опъват силно, а това въздейства на мускулатурата на прасците и на задната част на бедрата. Страничните планкове помагат за разтягането на страничната коремна преса.

6. Планковете подобряват баланса на тялото

За да подобрите общия баланс, добре е да правите планк с топка и страничен планк. Те са истинско предизвикателство за неопитните, с редовни занимания ще постигнете невероятни за вас резултати. Практикуването на планкове помага за стягането на коремната област, на горната и на долната част на тялото, както и на силата на мускулите в тази част.

7. Помагат за плосък корем

Планкът работи върху всеки мускул от коремната ви област – напречни, вътрешни, външни, на гърба и на бедрата. Това помага да подобрите общата стойка на тялото си.

8. Планкът помага за подсилване на мускулите на гърба

Ето защо след известно време практикуване на планкове ще почувствате гърба си по-изправен – мускулите му ще са по-силни. Планковете предотвратяват дегенеративни заболявания на дисковете, който е един от най-често срещаните проблеми на гърба. Планковете подсилват долната част на гърба, което ще ви помогне да се избавите от болките между плешките, които се появяват при продължително заседяване.

9. Планковете са безопасно упражнение

Това е статично упражнение, което обаче трябва да сте сигурни, че изпълнявате правилно. Много атлети, които тренират за бягане на дълги разстояния изпозлват планковете като превантивна мярка срещу претоварване по време на тренировките си.

10. Повдигат перфектно глутеусите,оформят раменете и краката

Дори и да изпълнявате класически планк, добре е да бъдете редовни – само така ще забележими резултати в мускулите на гърба, раменете и краката. За по-бързи резултати, може да изпълнявате планкове с повдигане на единия крак. Планковете оформят и мускулите на бицепсите и трицепсите и са чудесен начин на общо тонизиране.


Преден планк

Това упражнение помага за увеличаване на силата и издръжливостта на стабилизиращите мускули на корема и торса.

Изпълнение

Заемете положение за лицева опора, само че вместо на длани, застанете на лакти. Това е т.нар. лакътна опора. Важно е лакътните стави да са сгънати на 90 градуса и лактите да са поставени точно под раменете. От тази позиция стегнете дупето и корема. Горната част на тялото трябва да е хоризонтална, не позволявайте на кръста да пропада надолу. Задръжте за около 30 сек. Починете си малко и опитайте отново.

plankСтраничен планк

Това упражнение също помага за увеличаване на силата и издръжливостта на мускулите на корема, като има по- голямо отношение към косите ( страничните) коремни мускули.

Изпълнение

Легнете на пода на една страна. Сгънете лакътната става на 90 градуса и се подпрете на лакътя, като по този начин само предмишницата остава на пода. Торсът трябва е повдигнат. Краката са изпънати, а ходилата са едно върху друго. Стегнете мускулите на дупето и корема. Повдигнете дупето до момента, в който всички части на тялото ви (ходила, бедра, таз, торс и глава) застанат в една линия. Не позволявайте на дупето или на бедрата да пропадат надолу. Задръжте в тази позиция за около 30 сек. Повторете на другата страна.

Как да коригирате петте основни грешки при изпълнение на планк:

Грешка №1: Долната част на гърба се спуска надолу
Коригиране: Вместо да поставяте на риск долната част на гърба чрез спускане на дупето надолу, стегнете корема, представяйки си, че се опитвате да докоснете пъпа към гръбначния стълб! Това ще ви помогне да държите торса си изправен и кръста ви ще бъде в безопасност. Ако искате да бъдете перфектни, помолете ваш приятел да постави дълга дръжка от метла или друг дълъг подобен на този предмет на гърба ви, като вие се стараете да правите контакт с него с главата, плешките, дупето ви и прасците, което е гаранция, че сте изправен идеално.
Грешка №2: Вдигате дупето си твърде високо
Коригиране: При изпълнение на планк, вие не трябва да изглеждате сякаш сте заели йога поза „Куче гледащо надолу“. За да ангажирате наистина корема си, който е основната цел на упражнението, вие трябва да държите гърба си успоредно на пода. Нито прекаленото повдигане на дупето нагоре, нито спускането му ниско до земята може да ви осигури това напрежение в коремните мускули, както когато сте идеално изправен от главата до петите и именно силните усилия са гарант за правилното ви позициониране.
Грешка №3: Позволявате на главата си да пада надолу
Коригиране: Много често, изпълняващите упражнението се фокусират върху запазването на права линия от гърба до бедрата и спират да мислят за позицията на главата. Тя слиза надолу, което води до изпъване на гръбнака и създаване на напрежение в него. Погледът ви трябва да е към пода, на около 30 сантиметра пред ръцете ви, което дава възможност на врата ви да остава в неутрална позиция.
Грешка №4: Забравяте да дишате
Коригиране: В човешката природа е да задържа дъха си, когато е напрегнат за определен период от време. Но, спирането на притока на кислород може да ви донесе световъртеж или гадене, които са неприятни в най-добрия случай и опасни в най-лошия.
Грешка №5: Твърде много се съсредоточавате върху хронометъра
Коригиране: Качествените резултати при изпълнение на планк са правопропорционални на количеството време, което сте останали в позицията. Когато обаче развалите правилната форма поради умора, още в същата секунда трябва да спрете хронометъра. Няма никакъв смисъл да продължавате да гледате времето и да се измъчвате, само и само да издържите повече. В този случай, вие не сте ефективни и резултатите са нулеви. Ето защо, мислете за правилната форма, само тя и единствено тя ви носи ползите, когато започнете да мислите за изминалото време, вие несъзнателно губите връзката между ума и мускулите и провала веднага чука на вратата.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.framar.bg, www.elle.bg, www.ladyzone.bg, www.diana.bg и др.

Лечението с вендузи- сигурен помощник на лекаря в терапията на различни заболявания

venduzi-(4)-28586-500x334Като всички алтернативни методи на лечение,съвременната медицина отдава все по-малко значение на вендузотерапията като ефективна терапия на заболявания от най- различен характер. Наистина, дори за специалистите, занимаващи се с тази методика е прекалено да се вярва, че
единствено с помощта на „малката чашка“ пациентът ще се вдигне на крака и ще забрави за болките. Именно поради тази причина искам да направя предварителна уговорка, че лечението чрез вендузи е изключително допълнение към цялостния комплекс за лечение на различни по вид и тежест заболявания.

За да можем максимално адекватнcuppingо да разберем смисъла на този вид терапия бих желал първо да се запознаем с нейната история. Данни за употребата на вендузи съществуват от най- дълбока древност. Интресното е, че въпреки всеобщото мнение за произхода на методиката от древната китайска медицина, първите описани случаи датират от преди 5000 г. от Древен Египет.Смята се, че първоначално са се ползвали релаксиращите свойства на вендузите- един вид „древна спа- процедура“, мобилизираща тялото и духа. Кой е бил първоизточникът няма толкова голямо значение, но е факт, че основоположниците на Китайската медицина са проучили из основи ефектите на терапията и до днес я използват като незамениема част от своите терапевтични методи. Със сигурност малко по-късно и обичащите живота римляни са взаимствали процедурата. От една страна при тях е била използвана като лечебно средство (особено при настинки и проблеми с гърба), но от друга страна е станала  „козметична процедура“, подобряваща тонуса на тялото. Във времето много народи и нации са се възползвали от ефектите на вендузотерапията, докато стигнем до наши дни, където тя присъства както във физиотерапевтичната , курортологията и балнеологията, козметиката , така и в холестичната медицина . Като заключение можем да си направим извода, че развиваща се във времето и допълвана от новите научни познания на съвременната наука, вендузотерапията е запазила първоначалните си „зони на действие“, а именно лечение и отпускане на организма.

Какво представлява вендузата ? На този въпрос почти всеки без да се замисля би могъл да отговори, което е още едно доказателство за популярността на този метод. Първоначално тя се е изработвала от животински рог, който обаче поради недостатъчно гладките си долни повърности и невъзможността на древния лечител за фина допънителна обработка е отстъпила пред керамичните и глинени разновидности. Древните лечители са разбрали, че за да има ефект е необходимо създаването на максимален вакуум между чашката и човешкото тяло.

-fire-cup-glass-jars-various-dimensions-code-v4Значително по-късно започват да се произвеждат масово вендузите и от стъкло, които са познати и на съвременния човек. Те остават може би най-ефективните и употребявани от специалистите. Големината им също варира, като има голямо значение както от зоните, за които се употребяват, така и от желания от терапевта ефект. През последните години се произвеждат и пластмасови, и силиконови, но техните качества са спорни и много малко от терапевтите, занимаващи се с тази методика прибягват до тях.

Какви са ефектите на вендузата ?

Този въпрос е значително по- труден и може да получи голям брой различни отговори, спрямо различните теории, зависещи и от възможностите на науката да проучва и изследва. Интересното е, че за разлика от разнопосочните мнения за много други видове терапии, някои, от които са и взаимноизключващи се, при вендузотерапията всички теории само се допълват и развиват. Най- общо можем да разграничим 10 различни ефекта/ теории, а именно:

  1. Източна теория (Теория на 5 елемента). Най- древната от всички. Смятало се е, че благодарение на нагряването на вендузата в нея се вкарва енергия чрез един от петте елемента, а именно огън. Така се внася лечебна „Ян“ енергия, която помага на тялото да се активира.
  2. Механична теория. Благодарение на вакуумът, който се създава, успешно се отделя кожата от подкожието. По този начин се възпрепядстват всякакъв по вид застойни процеси. При тази теория вендузотерапията се явява един вид масажна техника.
  3. Циркулаторна теория. Може би най- широко приеманата от всички. Благодарение на процесите, възникващи под влияние на вендузата, в участъка, в който е поставена се повишава кръвообръщението. Благодарение на това, до клетките достига повече кислород и хранители вещества, а по- лесно се отделят отпадните продукти на обмяната.
  4. Физиологична теория. Част от циркулаторната. Доказано е, че при различни по вид патологични процеси в организма на човек се образуват токсини с изключително неблагоприятно влияние. Смята се, че чрез процеса на физична детоксикация тези токсини се изтеглят посредством вендузата и процесите, свързани с тях се прекратяват.
  5. Биохимична теория. Тя също може да се разглежда като част от циркулаторната и приема, че се повишава кислородната сатурация (насищането с кислород) на клетките, благодарение, на което се ускоряват оздравителните процеси.
  6. Електрохимична теория. Според нея се променят електрическите потенциали на клетъчните мембрани, като по този начин се променя тяхната пропускливост.
  7. Електрическа теория. Тя гласи, че се променя йонното равновесие и като следствие от това се променя проводимостта в тъканите.
  8. Рефлексогенна теория. Тя приема, че се действа рефлекторно на органите според зоните на Захарин- Хед. Те са ограничени участъци по кожата, при които с възбуждането на патологично огнище в сегментарния апарат на гръбначния мозък, възниква кожна проекция в зоната, инервирана от съответния сегмент. Чрез вендузата се въздейства по обратния път- от кожата към гръбнака.
  9. Теория на патофакторите. Леко абстрактно виждане, според което чрез вендузата се изтеглят патологичните вибрации от студ, вятър и влага.
  10. Хормонална теория. Тя гласи, че след разпад на някои клетки се отделят некрохормони, които от своя страна имат мощно стимулиращо действие в разработването на анти-тела към патогените за огранизма.

Лично аз смятам, че се упражнява съчетано действие, в което имат най-голямо значение имат повишаването на кръвообръщението, насищането на клетките с кислород, засилване на отделянето на отпадните продукти, промяната на електическите потенциали на кл. мембрани и рефлекторното въздействие по зоните на Захарин- Хед.

venduzi-(3)-28589-500x0Методи на използване на вендузата

Най-общо могат да се откроят четири основни начини на работа във вендузотерапията, а именно:

  1. Фиксиране на вендузите в определени области. При този метод вендузите се поставят на определени места по повърхността на човешкото тялото и се оставят за известен период от време без да се докосват нито от лекаря, нито от пациента. Интересен феномен е, че в областите, в които има патологични изменения, вендузата веднага засмуква и престоява доста време, докато в незасегнатите области, тя може да падне почти веднага. Този метод е най-широко застъпен и лично според мен с най- голяма ефективност, стига разбира се да се използва от професионалист.
  2. Плъзгане/ масаж с вендуза. Интересен метод, чрез който първоначално зоните на въздействие се обработват с масажен или друг вид крем, за да се подпомогне плъзгането на вендузата. Лекарят плъзга вендузата по повърхността на тялото, което води до отпукане на подлежащата мускулатура. Лично аз не препоръчвам този метод от една страна поради кожните особености на всеки пациент ( бемки, обриви, рани), а от друга страна, макар и прецизно извършена при тази процедура малко или много се нарушава вакуума, а съответно и действието на вендузата. Смятам, че правилно поставената и фиксирана вендуза, за правилен период от време е значително по- ефективна.
  3. Поставяне на голям брой малки по размер вендузи и бързото им преместване от зона на зона. Използва се главно от руските медици. Този метод се използва за заболявания на гръбначния стълб и се характеризира с позициониране на вендузите по самия гръбнак. Вендузата престоява малко (около 10-15 сек.), след което бързо се променят местата им за залавяне.
  4. Съчетано използване на вендузите с други методи. Тук вариациите са много и ще разгледаме само някои от тях. Има специалисти използващи съчетано вендузотерапия с иглотерапия, като на мястото на поставяне на вендузата, поставят и игла. Според мен в по- голямата част от случаите конкретните точки на действие на иглотерапията и вендузотерапията не съвпадат и от тяхното съвместно действие няма по- добър резултат. Съчетаването на вендузотерапия с билкотерапия (престой на вендузите в билкова смес или директното поставяне на билки във вендузата) също няма логична медицинска обосновка, но няма и да навреди. Терапевти, вече част от холестичната медицина, използват и съвместно вендузотерапията и кристалолечението, като в мястото на поставяне на вендузата, слагат и кристал. Също доста впечатляващ пациента,но и не твърде научно- обоснован метод,

drugi-opasnostiПротивопоказания

Като всеки метод на лечение, вендузотерапията също има своите противопоказания и състояния, при които трябва да се действа с особена предпазливост от страна на терапевта.

  1. Възпалително заболяваня по кожата и образувания с неясен произход (рани, язви, бенки, брадавици). При наличие на рани, обриви или бенки, вендузата не бива да се поставя в засегнатите участъци, защото може допълнително да усложни наличните изменения.
  2. Заболявания на сърдечно- съдовата система. Трябва предварително пациентът да се разпита за наличие на хипертония, степен и медикаментозно лечение. Всички процеси, свързани с нарушения на кръвотока трябва да се прецизират и да се прецени риска за лекувания.
  3. Възпалителни заболявания на вътрешните органи. При тях,поставени в конкретна зона на тялото, имаща отношение към заболелия орган, могат да се появят много и различн нежелани странични реакции.
  4. Онкологични заболявания. Трябва да се знае вида на заболяването, стадия и да се снеме подробна анамнеза за състоянието на пациента.
  5. Остри хирургични състояния. Отново подробно снетата анамнеза за оплакванията и техния характер, ще помогне на лекаря да прецени колко е спешно състоянието и как да се процедира.
  6. Бременни жени. Въпреки многото и различни мнения, според мен вендузотерапията не бива да се прилага при жени в напреднала бременност.
  7. Състояния, свързани с повишена температура. Практиката показва, че първо трябва да се овладее причината за повишената температура и едва след нормализирането й да се прибегне към вендузотерапия.

Като всяка терапия и тук е възможна появата на странични реакции от провежданото лечение. Все пак всеки човек има индивидуални особености, които трябва да се имат в предвид от лекаря, за да може да реагира адекватно в различните ситуации. Най- често пациентите могат да се оплакват от главоболие, световъртеж, задух и стягане в областта на гърдите или гадене. При такива случаи е необходимо процедурата да се преустанови и да се даде почивка на лекувания.

Препоръчително е след всяка процедура пациентът да се остави да почине около 10 минути,преди да се премине към друга методика или да си тръгне.

Нормално е, след проведаната процедура, в зоните, където е била поставена вендузата да останат различни по цвят и интензивност на оцветяването следи. Те са във формата на кръг и пряко колерират с големината и формата на вендузата. Цветът  им може да бъде от червеникъв до тъмно син и не бива да притеснява пациентите. В повечето случаи, в зависимост от индивидуалните особености на кожата, преминава за 7-10 дни.

Зimagesаболявания, подходящи за вендузотерапия

Нашата практика е свързана най- вече със заболявания, засягащи гръбначния стълб и нервната система и именно поради тази причина, най- широко застъпени са процедурите в тази област, а именно:

  1. Заболявания на опорно- двигателната система: болки в областта на гръбначния стълб, раменна и тазобедрена става, ошипяване, неясни болки в областта на тила, свързани с главоболие и схванатост. Атрозна болест- гонартроза, коксартроза. Травми от претоварване.
  2. Заболявания на нервната система– дискова херния, дископатия, плексит, радикулит,ишиас, лумбаго, различни по произход и локализация невралгии.

При този вид заболявания имаме голям опит и наблюдения. Тук вендузотерапията е незаменимо допълнение към мануалната терапия и медикаментозното лечение за бързо и продължително повлияване на болковия синдром.

  Други патологични състояния, които могат да се повлияят от лечението чрез вендузи са както следва:

  1. Дихателна система-обикновени настинки, бронхит, бронхиална астма, бронхиолит, хронична кашлица, стрес- обусловено стягане в гърдите, придружено с кашлица и чувство за задух. Спорни са разултатите при пневмония и туберкулоза като спомагатлно лечение, като при тях препоръчваме консултации със специалист- пулмолог.
  2. Храносмилателна система– гастро- езофагеален рефлукс, гастрит, стомашна и дуоденална язва, колит, затруднена дефекация. Съчетаването на вендузотерапията с правилен хранителен режим и медикаментозно лечение от специалист- гастроентеролог, спомага за по- бързото възстановяване на пациентите.
  3. Обща релаксация- използва се за отпускане и тонизиране на кожата и мускулатурата, премахване на хроничната умора, както и общо укрепване на организма. Добра ефективност при лечението на целулит, както и всички състояния предизвикани от стресови фактори.

Нямаме опит при използването на вендузотерапия при заболявания на сърдечно- съдовата система,тъй като в по- голямата част от случаите при подробно снета анамнеза и съпоставяне на рискове: ползи, сме преценили за излишно да се използва вендузотерапия при този вод пациенти.

От всичко написано, можем да си направим следните изводи:

  1. Лечение чрез вендузи е сигурен помощник на лекаря в терапията на различни по вид заболявания, но то е само допълнение към основното лечение и добро средство за профилактика.
  2. Ако сте решили да преминете към този алтернативен метод е необходимо поне първия път да се консултирате с лекар, за да се прецени състоянието, ползите и рисковете, които крие лечението ви.
  3. Дори да сте преминали курс на лечение при конкретен лекар и да са ви направили подробна програма за домашно лечение чрез вендузи, всяка промяна в състоянието или особено чувство трябва да се обсъди с лекуващия.
  4. Спокойно след консултация,може да бъдете обучени вие и близките ви, как да провеждате самостоятелно лечение в домашни условия.

Автор: д-р Николай Кехайов

Хранене и рискове за здравето според кръвната група

kryaМного години учените отхвърляха идеята за някакво друго медицинско значение на кръвната група, освен при преливането на кръв. Те не обръщаха внимание и на спазваната от звездите диета според кръвната група, която определя реакцията на организма към определени храни.

Напоследък обаче все повече изследвания разкриват начините, по които кръвната група влияе на податливостта към някои смъртоносни болести. Нещо повече – спрягат я като наръчник за това как трябва да живеем.

85.1Кръвна група 0

Това е най-старата и най-често срещата група. Хората с кръвна група 0 са универсални кръводарители. Те притежават силна имунна и храносмилателна система. Условно са наречени „месоядни“, тъй като трябва да се хранят предимно с животински протеини, умерено количество мазнини и да ограничат приема на въглехидрати.

Такива хора са екстровертни, силни, уверени, прагматични и обикновено се изявяват като лидери.

Препоръки за начина на живот

Съставете точен план с целите и задачите си като планирате ежедневието. За да бъдете по-енергични, редувайте работата с физическата активност. Хранете се бавно и спокойно. Дъвчете добре храната. Бъдете позитивни и си давайте награда при всяка изпълнена задача.

Чести дефицити и рискови заболявания
дефицит на витамини от група В, който причинява умствена свръхактивност и умора;
дефицит на йод – предразполага към заболявания на щитовидната жлеза;
дефицит на калций – причинява ставни заболявания и остеопороза;
дефицит на ензими, който води до чревни проблеми.

Хората с кръвна група 0 често се нуждаят от детоксикация срещу гнилостни процеси в дебелото черво – заболявания на стомаха и язва.

big_06617a39218cafdfef8bbddd6f81ab9eХранителни препоръки

Имате свободата да хапвате разнообразни меса, но все пак избягвайте свинското и гъшето. Най-подходящите за вас риби са сьомга, хек и пъстърва. Не се препоръчват хайвер и ястия с октопод.

Изключително важно е да знаете, че всички млечни продукти са противопоказани за вас. Ако все пак имате апетит към такива, можете да консумирате в умерени количества продукти от козе мляко. Можете да ядете по 2-3 яйца на седмица, но нека бъдат рохки. Полезни за вас са лененото масло, зехтина и бобовите култури. Повечето зърнени храни имат неутрално отношение към вашето здраве, но все пак е добре да консумирате пшеницата и белите брашна възможно най-рядко.

Полезните за вас зеленчуци и плодове са чесън, броколи, лук, смокини и сини сливи. Ограничете картофите, карфиола, портокалите, мандарините и ягодите. Кафето, газираните напитки и концентратите са изключително вредни, така че пийте вода в колкото се може по-големи количества.

Подходящите за вас билки са зеленият чай, салвията, риганът, джинджигилът и куркумата.

50e81c81bf9f7f70d2bf3dab88988ac1Кръвна група А

Прародителите на тази кръвна група са били земеделци, консумиращи предимно плодове и зеленчуци. Поради растителния произход на генетичния им код, храната трябва да бъде предимно растителна.

Хората с кръвна група А са интровертни, емоционални и изобретателни.

Препоръки за начина на живот

Създайте си последователен дневен режим. Спете поне по осем часа на денонощие и си правете чести почивки по време на работния ден. Яжте малко и често. Спортувайте умерено и не потискайте емоциите и тревогите си.

Бъдете решителни. Отделяйте време за усамотение и освобождаване от стреса.

Чести дефицити и рискови заболявания
недостиг на ензими, което води до намалено отделяне на стомашна киселина и рак на стомаха;
на витамин Е, което причинява кожни проблеми и сърдечносъдови заболявания;
на някои витамини от група В, което обуславя лоша способност за овладяване на стреса;
дефицит на калций, свързан с умора и проблеми с костната система;
и на желязо, което е предпоставка за развитие на анемия и диабет.

Хранителни препоръки

Избягвайте месо и местни продукти и високомаслени продукти. Допустими са пуешкото и пилешкото месо 2-3 пъти седмично в малки количества и максимум по 4 яйца. Особено полезни за вас са зехтинът и лененото масло, фъстъците, тиквеното семе, елдата и ечемикът. Вие също трябва да избягвате пшеницата и белите брашна.

Яжте големи количества листни зеленчуци, ряпа, моркови, тиква, краставици и лук, както и много плодове. Най-подходящите за вас са кайсии, череши, смокини и сливи. Не се препоръчват банани и цитрусови плодове.

На хората от кръвна група А добре влияят кафето и виното. Избягвайте бира, концентрати и газирани напитки. Полезните за вас билки са лайка, риган, женшен и гинкобилоба.

Кръвна група В

Това е кръвната група на щастливците. Такива хора са се появили преди около 15 хил. години. пр. н.е. Заради множеството миграции условно са наречени „чергари“.

Това е малко по-специфична кръвна група и тя е характерна за независимите, свободомислещи  творчески личности.

Препоръки за начина на живот

Следвайте биологичния си режим на сън и бодърстване. Хранете се често, в умерени количества. Намалете захарта. Изберете спорт с по-малко натоварвания. Работете в екип и общувайте само с приятни за вас хора. Намирайте време за творческа дейност и визуализирайте целите си.

Чести дефицити и рискови заболявания
дефицит на магнезий – изразява се в честа умора и депресия;
дефицит на цинк – води до нисък имунитет срещу вируси и инфекции;
на витамини от група В – може да причини стресов дисбаланс, депресия;
недостиг на ензими- причинява храносмилателни проблеми, язва;
на хром- води до инсулинозависим диабет.
food_typesХранителни препоръки

От месните продукти препоръчителни са агнешкото, телешкото и дивеч. Избягвайте свинско и пилешко месо. Най-полезните морски храни са сьомга, хек и пъстърва, като не се препоръчват калмари и раци. С изключение на синьото сирене и рокфора всички останали млечни продукти, както и яйца могат свободно да се консумират.

От бобовите и зърнените култури най-полезни за тази кръвна група са ориза, просото и овеса. Да се избягват ръж, пшеница, леща и нахут.
Консумирайте големи количества зеленчуци и плодове, като най-добрите за вас са зеле, патладжан, пипер, краставици, картофи, банани, грозде, ананас и сливи. Избягвайте домати, царевица, кокосови орех и нар.

Можете да пиете разнообразни напитки, но избягвайте газираните и концентратите. Подходящите за вас билки са зелен чай, магданоз, бъз, лецитин, гинко билоба и гъбите Рейши и Шейтаке.

Кръвна група АВ

Това е най-младата кръвната група, възникнала преди около 2000 години, след придвижване и смесване на хора от кръвни групи А и В. Хората от тази кръвна група са консуматори на смесена храна. Те са интуитивни, дружелюбни, емоционални и страстни.

Препоръки за начина на живот

Планирайте ежедневието си. Разнообразете работния си ден с физическа активност. Изберете своя собствен спорт, хоби, занимание. Храненето често и на малки порции ще подобри храносмилането ви, като закуската при вас е кралицата на храненията.

Работете в дружелюбна обстановка и избягвайте конкуренцията. Давайте си малки награди, когато постигате целите си. Даряването на кръв ще обнови кръвните ви клетки и ще увеличи имунните ви сили.

Чести дефицити и рискови заболявания
дефицит на витамин С, характеризиращ се с ниско ниво на стомашни киселини;
недостатъчно антиоксиданти като селен, цинк, хром – води до дегенерация на клетките, кисти, ракови образувания;
дефицит на магнезий, който води диабет и сърдечно-съдови заболявания;
дефицит на витамин D – чест причинител на aвтоимунни заболявания;
дефицит на ензими и пробиотици, който причинява алергии.

1357700975_dieta_21Хранителни препоръки

Препоръчителните за вас меса са агнешкото, заешкото и пуешкото. Избягвайте останалите. Рибните продукти, които се препоръчва да консумирате са бяла риба, щука, сардина, пъстърва и шаран. Избягвайте октопод и раци.

Можете свободно да консумирате повечето млечни продукти, като избягвайте високомаслените. Консумирайте до 4 яйца на седмица. От растителните масла избягвайте слънчогледово, сусамено и царевично, като замените със зехтин, фъстъчено и ленено масло. Яжте повече зърнени храни, най-полезните са бял и черен боб, просо, ориз, овес. Избягвайте пшеницата, царевица, елда.

Консумирайте големи количества зеленчуци и плодове. Най-препоръчителни са листните зеленчуци, чесън и карфиол, а от плодовете смокини, киви, череши, ананс и лимони. Онези, които трябва да избягвате са домати, маслини, портокали и нар. Кафето, чая, виното и бирата можете да приемате свободно, ограничете концентратите и газираните напитки. Подходящите за вас билки са зелен чай, чесън, бъз, джинджифил.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.puls.bg