Названието холестерол произлиза от гръцката дума “chole”-жлъчка и “stereos”-твърд, последвани от наставката –ол, с която се обозначава алкохол. Представлява восъкоподобна субстанция, чиято структура е комбинация от липид (мазнина) и стероид. Холестеролът е свързан с множество жизненонеобходими функции в организма. По-голямата част от него е съсредоточена в състава на клетъчните стени и мембрани, липидно-белтъчните обвивки, които обграждат клетките, определят формата им и ги изолират от околните компоненти. В качеството си на основен техен градивен материал, холестеролът има определяща функция за мембранната пропускливост, т.е. определя кои молекули могат и кои не могат да преминат в клетката или извън нея. Практически се намира в клетките на цялото тяло: мозък, нервни келтки, мускули, кожа, черен дроб, сърце.
Особено богати на холестерол са и миелиновите обвивки около аксоните на нервните клетки (невроните), които служат като изолатор за предаването на електрически импулси, с което се осигурява провеждането на нервните сигнали от една към друга клетка.
В далеч по-малки количества, но с изключително важна роля, холестеролът служи като изходен продукт за синтезата на стероидните хормони: мъжки (тестостерон) и женски (естрогени, прогестерон) полови хормони, глюкокортикоиди (кортизол), минералкортикоиди (алдостерон).
Той е предшественик за синтезата на витамин Д, а също така има важна роля в обмяната на мастноразтворимите витамини: А, Д, E и K. Подпомага правилното функциониране на серотониновите рецептори.
Холестеролът служи и като продукт за синтезата на жлъчните киселини, които се образуват в черния дроб и се излъчват в жлъчката чрез жлъчните пътища и жлъчния мехур. Те имат основна роля в абсорбцията ( всмукването) на мазнините от чревното съдържимо.
В човешкото тяло се съдържат приблизително 100 г холестерол. Около 85% от него се синтезира в черния дроб. Количеството холестерол, което се образува в даден организъм е в зависимост от неговите гени. Ето защо голяма част от хората имат високо ниво на холестерола, независимо от спазването на бедна на холестерол диета, което представлява един наследствен проблем.
Останалото количество около 15% холестерол се внася в организма чрез храната. Храните, които са особено богати на холестерол са яйчен жълтък, бекон, хайвер, гъши дроб, черен дроб, масло, пълномаслени млека и сирена, кашкавал, сметана, сладолед, скариди, миди, октоподи, сардини, бързи закуски (хамбургери, тостери и др.), говежди бял дроб, бъбреци, език и др.
Когато в организма се внася повече холестерол чрез храната, намалява неговата продукция в черния дроб. Обратно, ако се намали вносът на холестерол чрез консумиране на нискохолестеролови храни, то тогава нараства образуването на холестерол в организма ни. Крайният резултат е, че за повечето хора, холестероловото съдържание на храната всъщност оказва много малко влияние върху нивата на кръвния им холестерол. Доказателство за тази зависимост е факта, че въпреки ограничаването на холестерола в менюто, в голяма част от случаите нивото на кръвния холестерол остава почти непроменено.
Познати са няколко вида холестерол:.
Липопротеини с ниска плътност (LDL), познати още като “лош” холестерол. LDL пренася холестерола от черния дроб към клетките. Ако съдържанието му в кръвта е по-голямо, съответно и до клетките достига по-голямо количество, като неоползотвореният излишък от “лош” холестерол се натрупва в стените на артериите. С течение на времето натрупването на “лош” холестерол нараства, като се образува уплътнение в стената на кръвоносния съд. Това е т.нар. плака, която постепенно нараства, като стеснява и дори може напълно да запуши кръвоносния съд, блокирайки кръвотока в дадена атерия, с което да доведе до исхемични съдови инциденти, най-сериозните от които инфаркт на миокарда и мозъчен иснулт. От тук и названието “лош” холестерол.
- Липопротеини с висока плътност (HDL), наричани още “добър” холестерол. Обратно на LDL, HDL пренася холестерол от клетките към черния дроб, където той се метаболизира. Освен това “добрият” холестерол има важна функция за подържане нормалната структура на ендотела на кръвоносните съдове, чието увреждане е първата стъпка към атеросклероза.
- Липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Те са преносители на холестерол и триглицериди. Образуват се в черния дроб в отговор на богата на въглехидрати храна. Тяхното ниво се увеличава при затлъстяване, захарен диабет и някои видове рак. Счита се, че имат роля за развитието на атеросклероза.
- Триглицериди (ТГ). Те са друга химична форма, под която се намират повечето мазнини в тялото, като тези, които се съдържат в храната. Те произхождат от храната или се образуват от други енергийни източници, като например въглехидратите. Калориите, които приемаме, но не изразходваме пряко, се преобразуват в ТГ и се съхраняват в мастните клетки. Когато тялото се нуждае от енергия, но няма прием на храна, ТГ се осовбождават от мастните клетки и служат като енергиен източник. Високото им ниво, подобно на LDL холестерола е свързано с повишен риск от сърдечно-съдово и мозъчно-съдово заболяване.
Висок LDL холестерол, означава повишени нива в кръвта на холестерол с ниска плътност на липопротеините. LDL холестерола се нарича още лош холестерол, тъй като той се натрупва по стените на кръвоносните съдове повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Високият LDL холестерол може да се дължи на: затлъстяване, алкохолизъм, тютюнопушене, уседнал живот, захарен диабет, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), панкреатит, бъбречни заболявания, бременност, първична хипопротеинемия тип 1, наследствена обремененост, болест на сънната артерия, а също така прием на някои лекарства, като глюкокортикостероиди и естрогени
Високият HDL холестерол, представлява повишени стойности на така наречения “добър’ холестерол, спрямо общите нива на холестерола. HDL холестерола спомага за почистване на натупания по стените на кръвоносните съдове холестерол и пренасянето му до черния дроб, където той се преработва. Той предпазва организма от сърдечно-съдови заболявания. Количествата на HDL холестерол в тялото могат да се повишат по няколко начина, например чрез редовни аеробни упражнения, намаляване на телесното тегло, прием на повече разтворими фибри и омега 3 мастни киселини с храната и други.
Кои могат да бъдат причините за висок холестерол?
Начин на хранене
Прекомерното консумиране на наситени мастни киселини, транс-мазнини и холестерол води до увеличаване нивото на общия и на “лошия” холестерол. Наситените мастни киселини и холестеролът се съдържат основно в животинските продукти като месо, пълномаслено мляко, сирене, масло, а транс-мазнините или т.нар. частично хидрогенирани мазнини в пържените храни, маргарина, солети, чипс, крекери, бисквити, пайове и др.
Затлъстяването може да доведе до покачване нивото на триглицеридите и “лошия” холестерол и до снижаване на “добрия” холестерол.
- Ниво на физическа активност
Липсата на физическа активност, която е често в съчетание със затлъстяване като част от генезата му, също може да доведе до намаляване стойностите на “добрия” холестерол, както и да повиши нивата на “лошия” холестерол.
- Редовна употреба на алкохол
- Възраст и пол
След 20 годишна възраст нивото на холестерола се повишава по етсествен път. В повечето случаи при мъжете холестероловите нива се стабилизират след 50 годишна възраст. При жените холестеролът остава сравнително нисък до менопаузата в следствие на подтискащия ефект, който оказват женските полови хормони (естрогените) върху синтезата на “лошия” холестерол. След менопаузата с намаляване нивата на естрогените, общият и “лошият” холестерол съответно се повишава и достигат същите нива както при мъжете. Ето защо с цел намаляване на риска от атеросклероза при жените след менопауза се препоръчва заместително лечение с естрогени, разбира се ако не съществуват противопоказания за прилагането им.
Хората с високо кръвно налягане и/или диабет често имат и висок холестерол.
Някои други заболявания като хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), хронични бъбречни и чернодробни заболявания, нефротичен синдром и др. също водят до покачаване нивото на холестерола.
При наличие на фамилна анамнеза, баща или брат под 55 години и/или майка, сестра под 65 год., които са имали исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт, нараства възможността да имате висок холестерол.
Химичното вещество акролеин, което се съдържа в цигарите може да намали нивата на “добрия” холестерол и да възпрепятства транспорта на “лошия” холестерол към черния дроб, с което се явява рисков фактор за развитието на атеросклероза
Лекарства като тиазидни диуретици, бета-блокери, естрогени, кортикостероиди и др. могат да повишат нивото на триглицеридите и да намалят нивото на “добрия” холестерол.
До какви усложнения може да доведе високият холестерол?
Холестеролът е жизненонеобходим градивен и функционален елемент в организма, но твърде високите му нива в кръвта са свързани с появата на усложнения, които от своя страна водят до намалено качество и/или продължителност на живота.
При повишени нива на кръвния холестерол излишъкът от него и особено “лошият” LDL холестерол се отлага в стените на артериите и води до развитие на атеросклероза. Тя представлява заболяване, което засяга големите и средни по калибър артерии (предимно мозъчни, коронарни, бъбречни, артериите на долните крайници, гръдната и коремната аорта).
Сърдечни усложнения
Наличието на атеросклеротични плаки в коронарните артерии води до исхемична болест на сърцето, която се изявява със стенокардия (болка зад гръдната кост, разпространяваща се към ръцете, долната челюст, шията, гърба), стягане, тежест в гърдите, умора и др.
Инсулт
Образуването на плаки в стената на вътрешната сънна артерия води до стесняването на лумена и редуциране на кръвотока в дадена област на главния мозък. Много по-често с нарастването на стеснението части от плаката се откъсват и преминават към мозъчните съдове като блокират кръвотока в даден участък, вследствие на което мозъчната тъкан в този участък загива, т.е. развива се исхемичен инсулт. Клиничната изява включва парализа на крайниците, като могат да са налице предвестници като главоболие, лесна уморяемост, пребледняване, изтръпване на крайниците и др.
Периферна артериална недостатъчност (ПАН)
ПАН е заболяване, което се дължи на формирането на плаки в артериите, които кръвоснабдяват ръцете, дланите, краката и стъпалата. Най-често се засягат долните крайници с развитие на хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). Рискът от развитие на ХАНК се увеличава при съпътстващо тютюнопушене, дори по-изразено отколкото за коронарните артерии. Едни от първите белези за ХАНК е отслабването или липсата на периферния пулс, както и по-ниската локална температура (по-студен) на засегнатия крайник. Освен това е налице промяна в цвета на кожата-по-блед, кожата е по-изтънена и с намалено окосмяване в засегнатия участък. Налице са оплаквания като болки и схващане на мускулите на долните крайници при физическо натоварване, които отминават при покой.
Как да се храним когато имаме висок холестерол?
Първото средтво в борбата с повишения холестерол е промяната в начина на хранене.
1. Да се консумират повече плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни.
Съдържайки хранителни фибри те могат да се окажат един от най-значимите начини за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Богати на разтворими фибри са овес, боб, леща, грах, нахут, плодовете и зленчуците. Препоръчва се да се консумират пресни плодове и зеленчуци ежедневно на всяко хранене, пълнозърнести храни поне три пъти седмично и четири пъти седмично да се консумират бобови храни, ядки, семена.
2. Внимателен подбор на калорийния внос за сметка на мазнините
Мазнините не бива да надвишават 30% от дневния калориен внос, т.е. количеството им да бъде до 70 грама дневно. Наситените мазнини да са под 7% от общия хранителен калориен внос, което се равнява на не повече от 20 грама дневно. Богати на НМК са най-вече тлъстите меса, мазнини от животински произход, сметана, пълномаслени млека и млечни продукти и др. Консумирането на мазнини да е основно за сметка на ненаситените масти в растителните масла: рапично, фастъчено, зехтин, царевично, соево масло.
3. Да се консумират разнообразни белтъчни храни
Предпочита се да се консумират риба и пилешко месо (без кожа), които са по-бедни на наситени мазнини и холестерол в сравнение с червените меса (свинско, агнешко, говеждо, месо от патици и др.). От значение е да се консумират достатъчно омега-3 мастни кислеини (омега-3 МК), чийто отличен източник са сьомга, сардини, ленено семе, карамфил, орехи. Добър източник на омега-3 МК са скариди, риба треска, риба тон, соя.
4. Ограничаване приема на холестерол и масти
Необходимо е ограничаване на простите въглехидрати, основно в храните и напитките, съдържащи кристална захар (подсладени сокове, безалкохолни напитки, шоколад и други захарни изделия).
5.Редовно хранене
Пропускането на едно хранене обикновено води до последващо преяждане. Препоръчват се 5-6 балансирани по количество хранения дневно.
Хомеопатията има своето място в борбата с високия холестерол.Само с нея можем да лекуваме начален стадий на хиперхолестеролемия. В напредналите стадии, хомеопатията е допълващ лечебен метод. В следващите редове ще спомена някои медикаменти с добър ефект срещу хиперхолестеролемията:
– Lycopodium clavatum изписва се при повишени нива на холестерол и триглицериди в съчетание с чернодробна стеатоза и повишени нива на пикочна киселина и урея
– Sulfur– при нарушена мастна обмяна и повишено кръвнозахарно ниво
-Phosphorus– допълва лечебното действие на Lycopodium и Sulfur
–Arsenicum iodatum– при повишено ниво на холестерол и триглицериди, водещи до ранно отлагане на атеросклеротични плаки по съдовете и сърдечни смущения
Baryta carbonica– дава се за профилактика на атеросклеротичните процеси,особено при мудни хора с нарушена концентрация
–Berberis, Carduus marianus, Chelidonium majus– подобряват жлъчно-чернодробната функция
Anacardium orientale, Antimonium crudum- изписват се при повишен апетит, лакомия, затлъстяване
–Thuya occidentalis и Natrum sulfuricum– изписват се при пациенти със значителни целулитни натрупвания по ханша и бедрата
Ignatia amara, Staphysagria– когато причината за наднорменото тегло са отицателни емоции, преживяна мъка, стрес.
Източник: www.homeopathytoday.eu