Главоболието е обединяващо понятие за различни болки и болезнени усещания в областта на главата. То винаги е признак или резултат на някаква болест или реакция на организма към дадени условия на живот. Трудно е да се диагностицират причините на главоболието, за което е необходимо всеки болен да проследи общото състояние на организма си, периодичността на болките, областта, в която се явяват, времето на явяване и обстановката, при която болките са най-силни.

Главоболието се класифицира като:

Първично главоболие

Типове първично главоболие: мигрената, тензионното главоболие, клъстърно главоболие, автономните тригеминални цефалгии.Според същата класификация към първичното главоболие се причисляват и някои по-рядко срещани типове като главоболие породено от кашлица, напрежение и сексуално главоболие

Вторично главоболие

Вторичното главоболие за класифицира въз основа на своята етиология, а не на проявените симптоми. Основните типове вторично главоболие са причинени от травма във врата или главата като: „камшичен удар“, вътречерепен хематом, посткраниотомия или други наранявания на главата и врата.

Като вторично главоболие се класифицира и такова причинено от смущение в черепните и шийните съдове като исхимичен инсулт и преходна исхимична атака, нетравматична вътречерепна хеморагия, съдова малформация или артериит.

В течение на една календарна година 90% от хората страдат от главоболие. От тези потърсили медицинска помощ при около 1% се установява наличието на сериозно първично заболяване.

Първичното главоболие съставлява повече от 90% от оплакванията от главоболие, а от тези най-често срещаното е епизодочното тензионно клавоболие.

Мигрената е хронично нарушение, което се характеризира с повтарящи се умерени до силни главоболия, които често се свързват с редица симптоми на автономната нервна система. Обикновено главоболието е едностранно и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват гадене, повръщане, фотофобия (повишена чувствителност към светлината), фонофобия (повишена чувствителност към звука) и болката обикновено се засилва при физическа активност. До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват аура: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.

Смята се, че причината за мигрените е смесица от фактори от околната среда и генетични фактори.Около две-трети от случаите се предават в семействата.Променливите нива на хормоните също може да играят роля: мигрената засяга малко повече момчета, отколкото момичета преди пубертета, но около два до три пъти повече жени, отколкото мъже.Предразположението към мигрена обикновено намалява по време на бременност

Мигрената обикновено се проявява чрез самоограничаващо се, повтарящо се силно главоболие, свързано със симптоми на автономни симптоми. Мигрената, която трае повече от 72 часа се определя като мигренен статус.Има четири възможни фази на мигрената, въпреки че не винаги се изпитват всички фази:

1. Продромалната, която се появява часове или дни преди главоболието
2. аура, която предхожда непосредствено главоболието
3. Фазата на болка, която е позната също като фаза на главоболие
4. Постдромалната, ефектите, изпитвани след края на мигренния пристъп

Диагностицирането на мигрената се основава на признаци и симптоми.От време на време се прави визуализационен тест, който да изключи други причини за главоболието.Смята се, че значителен брой от хората с такова състояние не са били диагностицирани.

Диагностицирането на мигрената без аура, съгласно Международното дружество по главоболие може да бъде направено въз основа на следните критерии – „критериите 5, 4, 3, 2, 1“:

• Пет или повече пристъпа – за мигрена с аура два пристъпа са достатъчни за диагноза.
• Четири часа до три дни продължителност
• Две или повече от следните:
  • Едностранна (засягаща едната половина на главата);
  • Пулсираща;
  • “Умерена или голяма интензивност на болката”;
  • “Влошаване от или причиняваща избягване на обичайната физическа активност”
  • Едно или повече от следните:
    • Гадене и/или повръщане;
    • Чувствителност както на светлина (фотофобия), така и на звук (фонофобия)

Ако някой усеща две или повече от следните: фотофобия, гадене или неработоспособност/неспособност за учене за ден, диагнозата е по-правдоподобна. При хората с четири или пет от следните: пулсиращо главоболие с продължителност от 4 до 72 часа, болка от едната страна на главата, гадене или симптоми, които пречат на живота на човека, вероятността това да е мигрена е 92%. При хората с по-малко от три от тези симптоми, вероятността е 17%

Провокиращи фактори:

—Храни: шоколад, алкохол / коняк и червено вино/, сирене и други млечни продукти, кафе и чай, мазни меса, изкуствени подсладители, цитрусови плодове, ядки ,пушени риби.

—Физически фактори: липса на сън или преспиване, умора и изтощение, внезапно и силно напрежение, нарушения в хранителния режим.

—Хормонални : менструация, овулация, промяна в хормонални нива. Установена е връзката на мигрената с нивата на свободните естрогени. Това е и основната причина за изчезването на болестта при настъпването на климактерична възраст при жените.

—Психичен стрес , тревога и безпокойство, депресия.

—Фактори от външната среда: мигаща или ярка светлина, флуоресцентно осветление, промени във времето, силни миризми.

—Лекарства – злуопотребата с тях е рискова.

—Стрес

Хомеопатична терапия при мигренозно главоболие:

В повечето случаи състоянието може да бъде ефективно лекувано. Профилактичното лечение на мигрената цели да редуцира честотата , тежестта и продължителността на мигренозните пристъпи , дори до пълното им изчезване. Хомеопатията може да омекоти и разреди пристъпите. В по-голямата част от случаите се стига до сериозен контрол и дори до излекуване на заболяването.

—IRIS VERSICOLOR – мигрeни, които най –често се появяват през почивните дни, празници, в началото на отпуските. Съпровожда се с повръщане. Често главоболието се предшества от зрителни смущениея.

—NUX VOMICA – при сутрешно главоболие, дължащо се на преяждане и прекалена употреба на алкохол. Подходящ е за хора на отговорни постове, Живеещи в непрекъснат стрес

—KALIUM BICHROMICUM– при точковидно главоболие, най-често над дясното око.Съпровожда се от болки в стомаха и гадене и повръщане.

—CYCLAMEN – главоболието се предшества от зрителни смущения, световъртеж и гадене. Появява се сутрин, преди или по време на ментструация. Ментруалният цикъл е тежък, със съсиреци и спазми на шийката на матката

—SEPIA– при хора с депресивни прояви и локализирани болки в главата в ляво.

—GELSEMIUM– се препоръчва при тилна локализация на главоболието, с усещане на прилив на кръв. Често то се предшества или съпровожда със зрителни смущения, тремор, често уриниране , притеснение и страх от предстоящи събития, сценична треска

—LACHESIS MUTUS – най-често използвания хомеопатичен медикамент от жени в менопауза. Повлиява много добре симптомите – топли вълни, сърцебиене, изпотяване, нередовна менструация и др. Главоболието е изявено сутрин.

—IGNATIA AMARA – при гловоболие, провокирани от силни емоции, мъка и разочарования. Болката е челна, точковидна и се мести.

—NATRIUM MURIATICUM – при хора, склонни на депресивни прояви, отключвани от раздяла ,скръб, разочарование. При глаоболие,предизвикано от силно слънце.

—KALIUM PHOSPHORICUM – при главоболие от умствено претоварване, с тилна локализация.

—ANAKARDIUM ORIENTALE – препоръчва се на ученици и студенти с голямо умствено претоварване и склонност към преяждане и наднормено тегло.

Хомеопатични средства, когато главоболието е провокирано от :

– излагане на студен въздух – Aconitus nappelus 9CH

– интензивен интелектуален труд, студентско главоболие – Kalium phosphoricum 9сн

– eмоциионално притеснение – Gelsemium sempervirens 15 CH

– хранително претоварване, преяждане и препиване – Nux vomicа 9 CH

– прегряване, слънчев удар – Belladonna 15 CH

– претоварване на очите -Ruta graveolens 9 CH

– при жени по време на климактериум – Lachesis mutus 15 CH

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:www. wikipedia.org, www. medinfo.com, www.framar.bg www.homeopathytoday.eu  и др.

Според най-нови проучвания 35% от мъжете между 50-54 години и 83% от 61-70 години имат уголемена простатна жлеза. На практика само в 20% от случаите заболяването се проявява клинично, от които само в 10% се налага оперативно лечение. Причините простатната жлеза да започва да нараства след определена възраст още не са категорично доказани от медицината. Единствен факт е, че при мъже, които на младини са претърпяли отстраняване на тестисите не развиват хиперплазия. Много мъже смятат, че уринарните симптоми са част от процеса на стареене. Те се примиряват с тях, приемат ги като „необходимо зло” и продължават живота си с проблемите, които простатата им създава. Те не знаят, че увеличената жлеза подлежи на лечение, защото може да застраши функционирането на цялата отделителна система. В дългосрочен план увеличената простата може да причини уплътняване на стените на пикочния мехур и намаляване на капацитета за вместимост на урина. Остатъчната урина в пикочния мехур може да причини възпаления, които да се превърнат в хронични. Остатъчната урина е благодатна среда, в която се образуват камъни в мехура. Неизлекуваната простатна хиперплазия може да доведе до хронична бъбречна недостатъчност.

Симптоми на простатна хипертрофия:

–   начален стадий– основно е  по-честото уриниране. Редуват се периоди на по-лесно и по-трудно уриниране. По-късно уринирането става по-трудно за по-продължително време и струята изтънява. Денем мъжете уринират по-добре, а нощем – по-трудно. Затруднението се проявява с по-голяма сила в началото на уринирането, сутрин след ставане от сън. Силата на струята и нейната ширина също се променят. В този стадий могат да се появят и проблеми в сексуалната област, които се проявяват с ерекция /възбуда/, предимно сутрин. Общото състояние на пациентите се запазва в границите на нормата. При изследване се установява увеличение на простатната жлеза, без да се намират други отклонения. При една част от пациентите в този стадий се намира незначително количество урина в пикочния мехур. Този първи период може да продължи  различно дълго, дори до 10-20 години.

–       Вторият стадий на заболяването се характеризира с по-честото уриниране, по-тънката струя и по-трудното изтичане на урината. Тези симптоми са изразени повече през нощта. Уринирането, особено сутрин, започва с изчакване и след приключване на акта на уриниране остава чувстовото, че в пикочния мехур е останала урина.При изследването на тези болни в пикочния мехур винаги се намира остатъчна урина, която може да бъде в различно количество, но винаги значително. Болните нарушават съня си, отслабват, депресират се.

–       През третия период оплакванията на болните са още по-ясно изразени. Струята на урината е още по-слаба, върви трудно и бавно. След уриниране продължават да се отделят капки урина. Количеството на задържаната урина се увеличава все повече, надхвърля нормалния обем на мехура и може да достигне 200-300 до 1000 см³.

Най-честите усложнения:

1. Острата внезапна задръжка на урина – невъзможност за уриниране. Пикочният мехур може да достигне до пъпа. Това усложнение може да настъпи във втори и трети стадий. Провокира се от употребата на студени течности, алкохол, при обездвижване – залежаване, дълго пътуване, когато болния се въздържа да уринира дълго време. Чувства се болка и тежест в областта на пикочния мехур. Налага се бърза катетеризация.
2. Уриниране на кръв
3. Инфекция на пикочните пътища. Придружава се от мътна урина, парене и болка при уриниране, много чести позиви за уриниране, миризлива урина, повишаване на температурата и тежест в поясната област.
4. Като последица от инфекцията могат да се засегнат тестисите, придатъците и пикочния канал.
5. Възпаление на простатата – усеща се тъпа или остра болка при сядане и ходене, при туширане простатата е силно болезнена и отделя секрет, който изобилства от левкоцити.

Диагноза – поставя се чрез ректално туширане, ехография – през кожата над срамната кост и през ануса със специален за целта трансдюцер. Правят се и рентгенови изследвания , скениране, магнитно-ядрен резонанс.
Лечение – може да започне с хигиенно-диетични мерки и режим, да се назначат медикаменти или да се предприеме оперативно лечение Не трябва да се предприема самолечение!. Модерните методи за премахването на увеличена простата, която създава уринарни смущения са лазерите. Простатната лазерна хирургия е процедура, която премахва пикочни симптоми, причинени от уголемена простата или т.нар. доброкачествена хиперплазия на простатата (ВРН).

За предотвратяване или подпомагане на лечението на простатата се препоръчва хранителен режим и промяна на начина на живот.

1. По отношение на диета, е важно да се ядат много плодове и зеленчуци; намаляване на консумацията на червено месо и млечни продукти (вегетарианците имат по-ниска честота на паталогични състояния на простатата); намаляване на консумацията на обработени храни. Уролозите твърдят, че мъжете, които се хранят предимно с необработени, естествени храни (за предпочитане биохрани или контролирани биологични насаждения) са с по-здрава простата. Препоръчителни са: горски плодове, тиквени семки и зеленчуци от семейство Кръстоцветни: рукола, броколи, брюкселско зеле, зеле, карфиол, зеле и т.н.
2. Важно е да се уверите, че получавате достатъчно Омега-3 мастни киселини. Лесно е да се приемат повече Омега-6 мастни киселини, защото те са доминиращи липиди в повечето полиненаситени растителни масла..Препоръчват се като източник на омега-3: конопено семе, конопено масло и лененото масло.

Хомеопатично лечение на увеличена простата

Никога не се самолекувайте! Хомеопатията дава много добри резултати в началните стадии на болестта, но задължителна е консултацията с уролог за уточняване на диагнозата! Хомеопатичното лечиние може да намали честотата на уринирането, да подобри оттичането на урината и да профилактира пикочни инфекции. Ето и някои чести използвани медикаменти:

• Baryta carbonica – увеличение на простата съчетана с атеросклеротични промени, преждевременно остаряване, високо кръвно налягане, проблеми с паметта.
• Conium maculatum– много чести позиви за уриниране, изтичане на капки урина след уриниране, често уриниране нощем, непълно изпразване на пикочния мехур;
• Clematis erecta – чести позиви за уриниране, прекъсване на струята по време на уриниране; спонтанно изтичане на капки урина след края на микцията.
• Pareira brava– при простатна хиперплазия, съчетана с цистит и камъни в бъбреците
• Sabal serrulata– най-често изписваното лекарство за ДХП,наричано още „хомеопатичен катетър” ,слаба струя, често уриниране нощем, тежест в таза.
• Thuya occidentalis – често уриниране, остра, режеща болка в пикочния мехур, струята е слаба или се разделя на две, наднормено тегло в областта на корема, дългогодишно лечение на други придружаващи заболявания.
• Chimaphila umbellata– при комбинация от ретенция на урината поради хиперплазия на простатата и пикочни инфекции
• Causticum– при стеснение на уретрата в следствие на хирургични интервенции върху простатата, чести позиви за уриниране.

Източник: www.homeopathytoday.eu

Названието холестерол произлиза от гръцката дума “chole”-жлъчка и “stereos”-твърд, последвани от наставката –ол, с която се обозначава алкохол. Представлява восъкоподобна субстанция, чиято структура е комбинация от липид (мазнина) и стероид. Холестеролът е свързан с множество жизненонеобходими функции в организма. По-голямата част от него е съсредоточена в състава на клетъчните стени и мембрани, липидно-белтъчните обвивки, които обграждат клетките, определят формата им и ги изолират от околните компоненти. В качеството си на основен техен градивен материал, холестеролът  има определяща функция за мембранната пропускливост, т.е. определя кои молекули могат и кои не могат да преминат в клетката или извън нея. Практически се намира в клетките на цялото тяло: мозък, нервни келтки, мускули, кожа, черен дроб, сърце.

Особено богати на холестерол са и миелиновите обвивки около аксоните на нервните клетки (невроните), които служат като изолатор за предаването на електрически импулси, с което се осигурява провеждането на нервните сигнали от една към друга клетка.

В далеч по-малки количества, но с изключително важна роля, холестеролът служи като изходен продукт за синтезата на стероидните хормони: мъжки (тестостерон) и женски (естрогени, прогестерон) полови хормони, глюкокортикоиди (кортизол), минералкортикоиди (алдостерон).

Той е предшественик за синтезата на витамин Д, а също така има важна роля в обмяната на мастноразтворимите витамини: А, Д, E и K. Подпомага правилното функциониране на серотониновите рецептори.

Холестеролът служи и като продукт за синтезата на жлъчните киселини, които се образуват в черния дроб и се излъчват в жлъчката чрез жлъчните пътища и жлъчния мехур. Те имат основна роля в абсорбцията ( всмукването) на мазнините от чревното съдържимо.

В човешкото тяло се съдържат приблизително 100 г холестерол. Около 85% от него се синтезира в черния дроб. Количеството холестерол, което се образува в даден организъм е в зависимост от неговите гени. Ето защо голяма част от хората имат високо ниво на холестерола, независимо от спазването на бедна на холестерол диета, което представлява един наследствен проблем.

Останалото количество около 15% холестерол се внася в организма чрез храната.  Храните, които са особено богати на холестерол са яйчен жълтък, бекон, хайвер, гъши дроб, черен дроб, масло, пълномаслени млека и сирена, кашкавал, сметана, сладолед, скариди, миди, октоподи, сардини, бързи закуски (хамбургери, тостери и др.), говежди бял дроб, бъбреци, език и др.

Когато в организма се внася повече холестерол чрез храната, намалява неговата продукция в черния дроб. Обратно, ако се намали вносът на холестерол чрез консумиране на нискохолестеролови храни, то тогава нараства образуването на холестерол в организма ни. Крайният резултат е, че за повечето хора, холестероловото съдържание на храната всъщност оказва много малко влияние върху нивата на кръвния им холестерол. Доказателство за тази зависимост е факта, че въпреки ограничаването на холестерола в менюто, в голяма част от случаите нивото на кръвния холестерол остава почти непроменено.

Познати са няколко вида холестерол:.

Липопротеини с ниска плътност (LDL), познати още като “лош” холестерол.  LDL пренася холестерола от черния дроб към клетките. Ако съдържанието му в кръвта е по-голямо, съответно и до клетките достига по-голямо количество, като неоползотвореният излишък от “лош” холестерол се натрупва в стените на артериите. С течение на времето натрупването на “лош” холестерол  нараства, като се образува уплътнение в стената на кръвоносния съд. Това е т.нар. плака, която постепенно нараства, като стеснява и дори може напълно да запуши кръвоносния съд, блокирайки кръвотока в дадена атерия, с което да доведе до исхемични съдови инциденти, най-сериозните от които инфаркт на миокарда и мозъчен иснулт. От тук и названието “лош” холестерол.

• Липопротеини с висока плътност (HDL), наричани още “добър” холестерол. Обратно на LDL, HDL пренася холестерол от клетките към черния дроб, където той се метаболизира. Освен това “добрият” холестерол има важна функция за подържане нормалната структура на ендотела на кръвоносните съдове, чието увреждане е първата стъпка към атеросклероза.
•  Липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Те са преносители на холестерол и триглицериди. Образуват се в черния дроб в отговор на богата на въглехидрати храна. Тяхното ниво се увеличава при затлъстяване, захарен диабет и някои видове рак. Счита се, че имат роля за развитието на атеросклероза.
• Триглицериди (ТГ). Те са друга химична форма, под която се намират повечето мазнини в тялото, като тези, които се съдържат в храната. Те произхождат от храната или се образуват от други енергийни източници, като например въглехидратите. Калориите, които приемаме, но не изразходваме пряко, се преобразуват в ТГ и се съхраняват в мастните клетки. Когато тялото се нуждае от енергия, но няма прием на храна, ТГ се осовбождават от мастните клетки и служат като енергиен източник. Високото им ниво, подобно на LDL холестерола  е свързано с повишен риск от сърдечно-съдово и мозъчно-съдово заболяване.

Висок LDL холестерол, означава повишени нива в кръвта на холестерол с ниска плътност на липопротеините. LDL холестерола се нарича още лош холестерол, тъй като той се натрупва по стените на кръвоносните съдове повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Високият LDL холестерол може да се дължи на: затлъстяване, алкохолизъм, тютюнопушене, уседнал живот, захарен диабет, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), панкреатит, бъбречни заболявания, бременност, първична хипопротеинемия тип 1, наследствена обремененост, болест на сънната артерия, а също така прием на някои лекарства, като глюкокортикостероиди и естрогени

Високият HDL холестерол, представлява повишени стойности на така наречения “добър’ холестерол, спрямо общите нива на холестерола. HDL холестерола спомага за почистване на натупания по стените на кръвоносните съдове холестерол и пренасянето му до черния дроб, където той се преработва. Той предпазва организма от сърдечно-съдови заболявания. Количествата на HDL холестерол в тялото могат да се повишат по няколко начина, например чрез редовни аеробни упражнения, намаляване на телесното тегло, прием на повече разтворими фибри и омега 3 мастни киселини с храната и други.

Кои могат да бъдат причините за висок холестерол?

Начин на хранене

Прекомерното консумиране на наситени мастни киселини, транс-мазнини и холестерол води до увеличаване нивото на общия и на “лошия” холестерол. Наситените мастни киселини и холестеролът се съдържат основно в животинските продукти като месо, пълномаслено мляко, сирене, масло, а транс-мазнините или т.нар. частично хидрогенирани мазнини в пържените храни, маргарина, солети, чипс, крекери, бисквити, пайове и др.

• Телесно тегло

Затлъстяването може да доведе до покачване нивото на триглицеридите  и “лошия” холестерол и до снижаване на “добрия” холестерол.

• Ниво на физическа активност

Липсата на физическа активност, която е често в съчетание със затлъстяване като част от генезата му, също може да доведе до намаляване стойностите на “добрия” холестерол, както и да повиши нивата на “лошия” холестерол.

• Редовна употреба на алкохол
• Възраст и пол

След 20 годишна възраст нивото на холестерола се повишава по етсествен път. В повечето случаи при мъжете холестероловите нива се стабилизират след 50 годишна възраст. При жените холестеролът остава сравнително нисък до менопаузата в следствие на подтискащия ефект, който оказват женските полови хормони (естрогените) върху синтезата на “лошия” холестерол. След менопаузата с намаляване нивата на естрогените, общият и “лошият” холестерол съответно се повишава и достигат същите нива както при мъжете. Ето защо с цел намаляване на риска от атеросклероза при жените след менопауза се препоръчва заместително лечение с естрогени, разбира се ако не съществуват противопоказания за прилагането им.

• Някои заболявания

Хората с високо кръвно налягане и/или диабет често имат и висок холестерол.

Някои други заболявания като хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), хронични бъбречни и чернодробни заболявания, нефротичен синдром и др. също водят до покачаване нивото на холестерола.

• Наследственост

При наличие на фамилна анамнеза, баща или брат под 55 години и/или майка, сестра под 65 год., които са имали исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт,  нараства възможността да имате висок холестерол.

• Тютюнопушене

Химичното вещество акролеин, което се съдържа в цигарите може да намали нивата на “добрия” холестерол и да възпрепятства транспорта на “лошия” холестерол към черния дроб, с което се явява рисков фактор за развитието на атеросклероза

• Някои лекарства

Лекарства като тиазидни диуретици, бета-блокери, естрогени, кортикостероиди и др. могат да повишат нивото на триглицеридите и да намалят нивото на “добрия” холестерол.

До какви усложнения може да доведе високият холестерол?

Холестеролът е жизненонеобходим градивен и функционален елемент в организма, но твърде високите му нива в кръвта са свързани с появата на усложнения, които от своя страна водят до намалено качество и/или продължителност на живота.

При повишени нива на кръвния холестерол излишъкът от него и особено “лошият” LDL холестерол се отлага в стените на артериите и води до развитие на атеросклероза. Тя представлява заболяване, което засяга големите и средни по калибър артерии (предимно мозъчни, коронарни, бъбречни, артериите на долните крайници, гръдната и коремната аорта).

Сърдечни усложнения

Наличието на атеросклеротични плаки в коронарните артерии води до исхемична болест на сърцето, която се изявява със стенокардия (болка зад гръдната кост, разпространяваща се към ръцете, долната челюст, шията, гърба), стягане, тежест в гърдите, умора и др.

 Инсулт

Образуването на плаки в стената на вътрешната сънна артерия води до стесняването на лумена и редуциране на кръвотока в дадена област на главния мозък. Много по-често с нарастването на стеснението части от плаката се откъсват и преминават към мозъчните съдове като блокират кръвотока в даден участък, вследствие на което мозъчната тъкан в този участък загива, т.е. развива се исхемичен инсулт. Клиничната изява включва парализа на крайниците, като могат да са налице предвестници като главоболие, лесна уморяемост, пребледняване, изтръпване на крайниците и др.

 Периферна артериална недостатъчност (ПАН)

ПАН е заболяване, което се дължи на формирането на плаки в артериите, които кръвоснабдяват ръцете, дланите, краката и стъпалата. Най-често се засягат долните крайници с развитие на хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). Рискът от развитие на ХАНК се увеличава при съпътстващо тютюнопушене, дори по-изразено отколкото за коронарните артерии. Едни от първите белези за ХАНК е отслабването или липсата на периферния пулс, както и по-ниската локална температура (по-студен) на засегнатия крайник. Освен това е налице промяна в цвета на кожата-по-блед, кожата е по-изтънена и с намалено окосмяване в засегнатия участък.  Налице са оплаквания като болки и схващане на мускулите на долните крайници при физическо натоварване, които отминават при покой.

Как да се храним когато имаме висок холестерол?

Първото средтво в борбата с повишения холестерол е промяната в начина на хранене.

1. Да се консумират повече плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни.

Съдържайки хранителни фибри те могат да се окажат един от най-значимите начини за намаляване на сърдечно-съдовия риск.  Богати на разтворими фибри са овес, боб, леща, грах, нахут, плодовете и зленчуците. Препоръчва се да се консумират пресни плодове и зеленчуци ежедневно на всяко хранене, пълнозърнести храни поне три пъти седмично и четири пъти седмично да се консумират бобови храни, ядки, семена.  

      2. Внимателен подбор на калорийния внос за сметка на мазнините

Мазнините не бива да надвишават 30% от дневния калориен внос, т.е. количеството им да бъде до 70 грама дневно. Наситените мазнини да са под 7% от общия хранителен калориен внос, което се равнява на не повече от 20 грама дневно. Богати на НМК са най-вече тлъстите меса, мазнини от животински произход, сметана, пълномаслени млека и млечни продукти и др. Консумирането на мазнини да е основно за сметка на ненаситените масти в растителните масла: рапично, фастъчено, зехтин, царевично, соево масло.  

      3. Да се консумират разнообразни белтъчни храни

Предпочита се да се консумират риба и пилешко месо (без кожа), които са по-бедни на наситени мазнини и холестерол в сравнение с червените меса (свинско, агнешко, говеждо, месо от патици и др.). От значение е да се консумират достатъчно омега-3 мастни кислеини (омега-3 МК), чийто отличен източник са сьомга, сардини, ленено семе, карамфил, орехи. Добър източник на омега-3 МК са скариди, риба треска, риба тон, соя.

      4. Ограничаване приема на холестерол и масти

Необходимо е ограничаване на простите въглехидрати, основно в храните и напитките, съдържащи кристална захар (подсладени сокове, безалкохолни напитки, шоколад и други захарни изделия).

     5.Редовно хранене

Пропускането на едно хранене обикновено води до последващо преяждане. Препоръчват се 5-6 балансирани по количество хранения дневно.

Хомеопатията има своето място в борбата с високия холестерол.Само с нея можем да лекуваме начален стадий на хиперхолестеролемия. В напредналите стадии, хомеопатията е допълващ лечебен метод.  В следващите редове ще спомена някои медикаменти с добър ефект срещу хиперхолестеролемията:

– Lycopodium clavatum изписва се при повишени нива на холестерол и триглицериди в съчетание с чернодробна стеатоза и повишени нива на пикочна киселина и урея

– Sulfur– при нарушена мастна обмяна и повишено кръвнозахарно ниво

-Phosphorus–  допълва лечебното действие на Lycopodium и  Sulfur

–Arsenicum iodatum– при повишено ниво на холестерол и триглицериди, водещи до ранно отлагане на атеросклеротични плаки по съдовете и сърдечни смущения

Baryta carbonica– дава се за профилактика на атеросклеротичните процеси,особено при мудни хора с нарушена концентрация

–Berberis, Carduus marianus, Chelidonium majus– подобряват жлъчно-чернодробната функция

Anacardium orientale, Antimonium crudum- изписват се при повишен апетит, лакомия, затлъстяване

–Thuya occidentalis и Natrum sulfuricum– изписват се при пациенти със значителни целулитни натрупвания по ханша и бедрата

Ignatia amara, Staphysagria– когато причината за наднорменото тегло са отицателни емоции, преживяна мъка, стрес.

Източник: www.homeopathytoday.eu

Енурезата се дефинира като неволно изпразване на пикочния мехур през нощта при деца над 5 годишна възраст. Според резултатите от наскоро проведено  проучване, около 20% от всички деца в първи клас се напикават понякога, като при 4% от тях това се случва поне два-три пъти седмично. От децата с енуреза 1-2% продължават да се напикават в леглото през целия си живот.

Енурезата се среща предимно при момчета. Енурезата може да се раздели също на първична и вторична. Първичната се дефинира като :

–       Неволно изпускане на урина след 6 годишна възраст

–       По време на нощния сън

–       Повече от 3 пъти седмично

–       Датира от раждането

За вторична се приема тази, при която след шест месеца на пълна липса на епизоди на напикаване, то отново се появи.

Патогенезата на двете форми е сходна и включва нарушения, свързани с по-трудно събуждане от сън, нощна полакиурия, намален капацитет на пикочния мехур. От изключително важно значение са възрастта, пола, наследствеността, вродени и придобити заболявания. Фамилността е 45% при един родител с енуреза и 75% при двама родители енуретици. Съотношението момчета:момичета е 3:2. Прецизната анамнеза е съществена за диагностициране на енурезата.

Органични фактори:

–       Вродени и придобити заболявания на отделителната система

–       Заболяваниа на Централна нервна система- спина бифида, минингити, миелити

–       Изоставане в развитието

–       Аденоидити, тонзилити, чревни паразити, епилепсия

–       От изключително важно значение е и средата, в която живее детето

Симптомите, които насочват към наличие на намален функционален капацитет на пикочния мехур, включват чести позиви за уриниране и никтурия. Необходимо е да се проследи и приемът на течности. Много от децата не приемат достатъчно течности през деня, обикновено когато са извън дома, като техният основен прием е късно следобед и вечер, което благоприятства нощната полиурия. Конвенционалното лечение на енурезата включва поведенчески интервенции, използването на алармена система и фармакотерапия и хомеопатия. Целта на поведенческата терапия е създаване на редовни навици за микция и дефекация. Децата трябва да се стимулират да уринират често, на кратки интервали, за да се избегнат дневната инконтиненция и да се изхождат редовно всяка сутрин, след закуска, преди тръгване за училище.

Този вид лечение изисква мотивирано дете, подкрепа от страна на родителите, достатъчно време (средно шест месеца) и много търпение. Съдействието от страна на децата и родителите е налице, когато и двете страни осъзнават ясно проблема и разбират, че промените в поведението имат смисъл.

При малките деца използването на адаптори за тоалетната чиния и столчета за поставяне на краката подпомага заемането на подходящата поза, която води до релаксиране на мускулите на тазовото дъно и улеснява изпразването на пикочния мехур и червата.

Препоръки за промени в поведението:

– Насърчавайте децата да не отлагат микцията

– Стимулирайте децата да посещават тоалетната за микция поне веднъж на два часа, поне няколко пъти на ден в училище, за да се предотвратят инконтиненцията и енурезата

– Опитайте да гарантирате лесен достъп до тоалетните в училище

– Стимулирайте децата да приемат достатъчно количество вода през деня (поне 30 ml/kg)

– Намалете до минимум приема на течности късно вечер, с изключение на случаите на активно спортуване

– Създайте навик за редовна дефекация, за предпочитане сутрин след закуска, преди тръгване за училище

– Уверете се, че децата заемат правилна позиция за релаксиране на мускулите на тазовото дъно и улесняване на изпразването на пикочния мехур и червата

– Предлагайте на децата меню, богато на плодове, които да стимулират чревната перисталтика

– Стимулирайте децата да спортуват активно и да избягват заседналия начин на живот

Алармените системи събуждат децата при първите признаци на подмокряне. Целта е подобряване на събуждането от сън.

Хомеопатичният терапевтичен метод заема изключително място в комплекса от лечебни мерки срещу нощното напикаване. В по-долните редове ще посоча медикаментите с добър ефект, като е задъжителна консултацията с лекар!

–       Equisetum hiemale– показан е при дневна и многократно повтаряща се нощтна енуреза. Особено при деца с аномалии на долните етажи на уринарния тракт

–       Cina– при многократно напикаващи се деца, склонни към скърцане със зъби, сомнамбулизъм. Те са мрачни, вечно недоволни и капризни

–       Kreosotum– за този медикамент е характерно, че децата изпитват спешна нужда да уринират,когато си легнат и спят дълбоко, като се напикават още в първата половина на нощта.

–       Causticum– този медикамент оказва влияние върху сфинктера на пикочния мехур и подобрява процеса на задържане на урина

–       Pulsatila– при трудно заспиващи деца, които не искат да се отделят от родителите си. Напикават се веднага щом заспят, искат да бъдат гушкани и да са център на внимание

–       Lachesis mutus– когато причината за енурезата е ревност поради раждане на друго дете в семейството

–       Staphysagria– чрез енурезата детето изразява вътрешната си подтиснатост. Това дете е много чувствително, тътри вината в себе си.

–       Ignatia amara– енурезата е израз на преживяна мъка, тъга, противоречие

–       Gelsemium–  изписва се при много притеснителни деца, предварително преживяващи събитията

–       Nux vomica– при раздразнителни, избухливи деца, склонни към спазми

Лечението на този проблем е винаги комплексно, в тясно сътрудничество с лекари от различни специалности- нефролози, психиатри, ендокринолози, хомеопати!

www.homeopathytoday.eu