Tag Archives: симптоми

Констипация (запек). Причини, диагностика, традиционни и хомеопатични методи за лечение.

Uncategorized, , , , , , , , , , , ,

imagesНай-често под констипация  от клинична гледна точка  разбираме редки (под 3 изхождания по голяма нужда седмично) или регулярно изхождане на твърди изпражнения, често придружено с трудности при дефекацията и чувство за незавършващо изхождане. Всеки четвърти у нас страда от запек и съпътстващите го здравни проблеми – газове, хемороиди, затлъстяване, разширени вени и т.н.

constip3Причини за запек могат да бъдат начинът на хранене, намаленият прием на храна, богата на фибри, недостатъчно вода, обездвижване. Редица заболявания като хипертиреоидизъм, захарен диабет, болест на Паркинсон, мултиплена склероза, анални фисури, полипи или карцином на дебелото черво също могат да протекът с пероиди на констипация. Много лекарства също водят до запек: антидепресанти, антипаркиносонови, антиепилептични, антипсихотици, опиоидни аналгетици (морфин) и др.

При най-често срещаната форма на запек изпражненията са твърди и трудни за изхождане. Напъването от своя страна може да причини хемороиди и анални фисури. В долната част на корема се появяват болки, къркорене, газове.

download (1)Запек  при бебета и малки деца

При новородени, бебета и малки деца, запекът си има своите характерни особености.

Първото, което трябва да се знае за запека при новородени е, че обикновено той зависи от храната, която поема майката, ако детето е на кърма и от бебешката храна, която консумира, ако е на изкуствено хранене.

При запек изпражненията на новороденото стават сухи и с характерна миризма, то се свива и изчервява, докато се напъва. Може да се стигне до отказ от храна, раздразнителност и силен плач. Решението са свещички, някои сиропи на билкова основа или различни отвари от билки, познати от народната медицина.

Помага и масаж на долната част на коремчето, а често влиза в употреба термометърът, който, намазан с кремче, са вкарва леко около 1 см в дупенцето на бебето. Ако майката кърми, трябва да промени храната си, щом бебето получава запек, а при изкуствено хранене може да се помисли за промяна на адаптираното мляко.

При бебетата над 4 месеца в храната им може да се включат специално адаптирани каши и чай против запек.

При малките деца запекът може да бъде предизвикан както от количеството и вида на храната, която трябва да е богата на фибри, с много плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб и зърнени закуски, така и от недостатъчен прием на вода, липсата на достатъчно движение и от емоционални причини.

Важно е да се изгради навик за редовно изхождане, особено при децата, които посещават детска градина и обикновено избягват ходенето по голяма нужда там.

8Бременност и запек

Бременността е един от най-критичните периоди за жената и тогава тя е силно предразположена към запек. Причината за това са най-вече промените, които настъпват в хормоналния баланс по време на бременност. По време на бременност трябва да се подхожда изключително внимателно към лечението на запек.

За това се препоръчват основно промени в хранителния режим – фибри, плодове и зеленчуци, сушени плодове.

Много полезни са в случая сладко или сок от рози и от смокини на гладно с няколко чаши топла вода.

Също така се препоръчва консумацията на храни богати на магнезий и пиенето на много вода.

При бременност допълнителна предпоставка за получаване на запек се явява фактът, че червата се повлияват от прогестерона, който отпуска матката и това води до намаляване и забавяне на техните естествени движения.

Не се препоръчва решаването на проблема с лаксативи, поради опасността от контракции. Доброто решение е правилното хранене, с много плодове, като сливи, смокини и други, в краен случай използване на меки средства, като водни екстракти от плодове, домашно приготвени или от рода на „Фрутилакс”.

Полезни съвети при запек по време на бременност:

При неразположение в чревния тракт хората често прибягват до народната медицина. Запекът може да стане сериозен проблем, но ако си наложите няколко прости правила, ще се справите бързо с неприятната ситуация:

  • на първо място забравете за белия хляб и го заменете с пълнозърнест
  • намалете до минимум консумацията на тестените изделия
  • наблягайте на плодове като круши, сини сливи и всякакви подобни, които действат разхлабващо ма организма
  • препоръчва се яденето на овесени ядки, които да са залети с 3 с.л. гореща вода и 1 с.л. мед

images (2)Диагноза

Анамнеза- характеристика на дефекациите, начин на хранене, прием на течности, начин на живот, начало на констипацията. Трябва да се снеме и лекарствена анамнеза.

Физикален преглед- наличие на болезнена коремна стена при палпация, подуване на корема, опипване на туморна маса, ректално туширане.

Лабораторни тестове- хематологични и биохимични изследвания (електролити, кръвна захар на гладно, серумен креатинин), вкл. хормони на щитовидната жлеза.

Двойно контрастно изследване с бариев сулфат при всички пациенти  над 50 години.

При наличието на алармиращи симптоми (астеноадинамия, консумативен синдром, анемия и гастроинтестинално кървене)- извършване  и на ендоскопия и радиографско изследване.

Лечението е трудно, упорито и продължително, ако се установи вторична констипация се лекува основното заболяване. Като начало се започва с нефармакологични методи на терапия.

imagesДиетата е от огромно значение. Тя трябва да съдържа достатъчно фибри и течности за осигуряване на достатъчна фекална маса. В развитите страни най-честата причина за констипацията е недостатъчният прием на фибри с храната. Пациентът се стимулира да приема около 25 – 30 грама фибри на ден, като се започва с ниско дозов прием на фибри (около 10 грама дневно) и постепенно той се увеличава до необходимото за предизвикване на нормална дефекация количество.

Богати на фибри са небелени ябълки, портокали, банани, сливи, круши, моркови, фасул, грах, в аптеките се продават и хранителни добавки съдържащи фибри.

Адекватна хидратация, приема на вода трябва да е поне 1500 мл/дневно. Прием на топла вода с мен сутрин на гладно.

Желателно е да се увеличи и физическата активност.

Белият хляб да се замени с пълнозърнест, богат на фибри.

downloadЛечение на запек с хомеопатия

Има много хомеопатични лекарства, които успешно лекуват констипация.Те са ефикасни и без странични ефекти. Поради тяхната безопасност хомеопатичните медикаменти са отличен избор за лечение на запек при деца, бременни и възрастни хора.

Изборът на лекарство се определя от симптомите и причината за запека. Целта на терапията е изхождания на всеки 2 до 3 дни без напъване.

  • Аlumina лекува запек, при който напъването е много мъчително и дори меки изпражнения се изхождат трудно.
  • Bryonia alba е ефикасно лекарство за сухи, твърди и обемни изпражнения, които изглеждат черни, като изгорели. Запекът е предизвикан от силна сухота на лигавиците.
  • Graphites– запек без позиви за изхождане, хемороиди и фисури на ануса, от които сълзи жълтеникава течност. Запек поради намалена функция на щитовидната жлеза. Зиморничав пациент, склонен към напълняване.
  • Causticum– възрастни пациенти с атеросклероза (или след мозъчен инсулт) със запек и болезнени напъни; честа употреба при тежък запек при деца, които се изхождат по-лесно прави.
  • Collinsonia – болезнено напъване и обемни изпражнения; честа употреба при бременност; запек и хемороиди.
  • Nux vomica – запекът е провокиран от заседнал начин на живот, преяждане, консумация на храни, които са богати на полуфабрикати и консерванти, алкохол. Хемороиди.
  • Opium – липса на напъни за изхождане, парализа на перисталтиката; твърди, черни изпражнения; запек след операция.
  • Hydrastis canadensis – хроничен запек, изпражненията са обвити в слуз; дълготрайна употреба на слабителни средства.

Прости промени в начина на живот, като увеличаване на физическата активност, прием на повече течности и целулоза в храната, могат значително да подобрят оплакванията от запек и се използват едновременно с хомеопатичното лечение.

zapek5

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.rozali.com, www.wikipedia.org, www.lekar.bg и др.

Всичко за рецидивиращия цистит. Помощ с хомеопатия.

здраве, , , , , , , , , , , , ,

cistit

ИПП са обикновено бактериални и са локализирани в долния уринарен тракт- пикочен мехур и уретра. Това са едни от най-често срещаните инфекции в активна възраст. Приблизително една на всеки 3 жени на възраст до 24г. е имала ИПП. За ИПП се приема наличието на микроорганизми в уринарния тракт, които не са резултат на контаминация. В 80% от случаите се касае за E.coli, произхождаща от чревната флора на гостоприемника.

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена . 

Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване /аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура/, той се нарича вторичен.

Какво причинява цистит?

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактериите (от латински colon – дебело черво).
В около 70-95% от случаите причинителите на цистит са бактерии Escherichia Coli. Това е бактерия, която нормално обитава червата, помага за храносмилането и унищожава някои вредни бактерии, но попаднала в пикочните пътища и в пикочния мехур, тя води до възпаление.
По-рядко, около 5-15% причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.
Рядко се срещат и други причинители като Proteus mirabilis и Klebsiella.
Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити. Циститът бива:

Според статистически проучвания при 15 % от жените периодично възникват оплаквания от често уриниране, съпроводено от парене и болка, дължаща се на възпаление на пикочния мехур ( цистит ) и на пикочните пътища. Причина за голямото разпространение на циститите сред жените е късата уретра при тях и близостта на нейния външен отвор до ануса. Това улеснява попадането на нормално присъстващи в червата бактерии ( най-вече Ешерихия коли ) в пикочните пътища и в пикочния мехур, където тези бактерии предизвикват възпаление на лигавицата. При мъжете пикочните инфекции зачестяват в по – напреднала възраст, когато увеличената простатна жлеза води до затруднено изпразване на пикочния мехур.

imagesСимптомите на пикочната инфекция варират в зависимост от възрастта, пола и засегнатия орган на отделителната система.

  • постоянни позиви за уриниране
  • парене в пикочния мехур и уретрата при уриниране
  • често отделяне на малки количества урина
  • тъмна, мътна или кървава урина с лош мирис
  • болка в кръста
  • болка в таза при жените или в ректума при мъжете.
cisРискови групи за развитие на уроинфекции:

Рисковите фактори за развитие на пикочни инфекции включват:

  • Жени
  • Аномалии на пикочополовата система
  • Сексуално активни хора
  • Менопауза
  • Захарен диабет
  • Камъни в бъбреците
  • Увеличена простата
  • Поставяне на катетър
  • След урологична операция
  • Потисната имунна система
  • Бременност
  • Лоша хигиена
  • Недостатъчен прием на вода

bremenna_macka_koremcheОсобености на ИПП по време на бременност

По време на бременност има изразена дилатация на бъбречното легенче и уретерите, намалена уретерална перисталтика, намален тонус на пикочния мехур. Тези промени водят до задържане на урина и намалена защита срещу рефлукса на бактерии към бъбреците.

Асимптоматична бактериурия се наблюдава при 4-7% от бременните. Нелекувана, може да предизвика прееклампсия, преждевременно раждане, мъртво раждане.

Затова се провеждат рутинни тестове за бактериурия преди забременяването и в 28 гестационна седмица.  20-40% от бременните с ИПП развиват остър пиелонефрит.

Назначава се 7-дневна терапия с Амоксицилин/ клавуланова киселина, цефалоспорини, нитрофурантоин. Урокултурата се проследява 1-2 седмици след завършване на терапията, а след това 1 път месечно до края на бременността. Тетрациклините, флуорохинолоните, сулфонамидите са противопоказани.

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показание се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При положителна посявка от урината лечението е антибиотично, като други лечебни мероприятия са пиенето на билкови чайове, особено полски хвощ, както и почивка от поне 10 дена. Важно е да се спомене, че ако заболяването не изчезне до 15-20 дена, е наложително да се направи детайлно урологично изследване.

Хроничният цистит се образува като резултат на неправилно излекуван остър цистит или в резултат на друго предществащо заболяване, което е довело да него (аденом на простатната жлеза, туберкулоза, т.н).  Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Този цистит може да протече с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване, което го е причинило.

Усложнения при нелекуван цистит:

  • Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
  • Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
  • Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
  • Пиелонефрит – това безспорно е едно от най-тежките усложнения на цистита. От пикочния мехур, през уретерите, бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците. Това усложнение трябва да се взима под внимание всеки път, особено, когато се наблюдават повишена температура или болки в лумбалната област.
  • Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
  • По време на бременност, циститът често може да протече (20-40%) без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

GranulesХомеопатично лечение на пикочни инфекции:

Хомеопатичното лечение на рецидивиращи пикочни инфекции трябва да е строго индивидуално, съобразено с възрастта, индивидуланите особености и фертилния статус на всеки пациент.

Антибиотиците са най-честият избор за лечение на остри пикочни инфекции, но за съжаление не винаги са ефикасни при често рецидивиращи такива. Продължителният им прием е съпроводен с гъбични инфекции и бактериална резистентност.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, те  са ефективни и напълно безопасни, затова могат да се приемат и от бременни жени.

Хомеопатични препарати за бързо облекчаване на оплакванията при пикочна инфекция:
  • Арсеникум албум – силно парене в пикочния мехур и уретрата, което се облекчава от топлина; оплакванията се влошават нощем; пациентът е много отпаднал, постоянно му е студено и е много разтревожен за състоянието си.
  • Кантарис – постоянни позиви за уриниране; парене преди, по време и след уриниране; оскъдно количество урина – уринира по няколко капки тъмна на цвят или кървава урина.
  • Химафила – болезнено уриниране на оскъдно количество урина; пикочни инфекции, провокирани от увеличена простата; невъзможност да уринира, освен ако пациентът не е прав със широко разтворени крака и наведено напред тяло.
  • Еквизетум – болка в пикочния мехур като от разтягане, пробождащи болки в уретрата, постоянни позиви за уриниране, обилно количество светла урина.
  • Меркуриус корозивус – изключително болезнено уриниране, може да отдели само няколко капки тъмна или кървава урина; повишена температура и нощно изпотяване.
  • Сарсапарила – силно парене в края на уринирането; болка в десния бъбрек, пикочни инфекции, причинени от камъни на бъбреците или хроничен простатит; кожни заболявания – екземи.
  • Стафизагрия – цистит след полов контакт, цистит на “младоженката”.

1403704113_1374474131_fitoterapiyaФитотерапия:

Американската червена боровинка

Златната пръчица действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Освен това тя има противомикробно и болкоуспокително действие. Химичният състав на билката е подробно проучен и клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица са най-много.
Брезовите листа са естествен диуретик и облекчават частично болката при пикочните инфекции.
Глухарчето също действа диуретично и пречиства черния дроб. Облекчава дискомфорта при пикочните инфекции.
Мечото грозде е една от най-често препоръчваните билки за цистит. Действа силно диуретично и антисептично. Много е ефективно специално срещу Escherihia Coli. Но не се препоръчва прием по време на бременност. При предозиране, билката може да бъде токсична.
Царевичната коса действа силно диуретично и противовъзпалитено.
Баросмата помага при инфекции на пикочния мехур, придружени от парене при уриниране.
Хидрастисът повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.
Корените от ружа подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.
Други полезни билки са корените от репей, плодовете от хвойна, кава кава и шипките.

Други методи:

  • Прием на пробиотици – могат да възстановят бактериалното равновесие в червата и да повишат имунната система;
  • Акупунктура;
  • Масаж;
  • Седящи бани;
  • Релаксация и визуализации;
  • Соколечение;
  • Хомеопатия;

images (2)Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

  • Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
  • Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня. Те имат диуретично и почистващо действие.
  • Препоръчително е да не приемате алкохол, газирани напитки, кафе, шоколад, пречистени и преработени храни, прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
  • Правете топли двадесетминутни седящи бани – помагат за облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Към водата можете да добавите две склидки чесън и да се редуват ваните. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
  • Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
  • Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
  • Когато отидете до тоалетна, седнете на чинията, така че да се облегнете на стената, а не да се навеждате напред, докато уринирате. В тази поза пикочният мехур се изпразва най-добре.
  • Подържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да се измиват гениталиите след полово сношение.
  • Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи. Избягвайте носенето на тясно, стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
  • Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
  • Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие.
  • Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони.
  • Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спрете употребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
  • Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

images (1)Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието, човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

  • Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност. Не носете твърде къси поли през студените месеци.
  • Спазвайте определни правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества и с едновременен прием на много вода.
  • За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища (ангини, синуити, кариеси и др.).
  • Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
  • При заседнал начин на живот, на всеки час, правете поне по 10 минути упражнения.
  • Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източници: www.botanic.cc, www.homeopathytoday.eu, www.bgwikipedia.org и др.

Гастроезофагеална рефлуксна болест и хомеопатични възможности за лечение

Uncategorized, , , , , , , , , , , ,

КАКВО Е ГАСТРО-ЕЗОФАГЕАЛНА РЕФЛУКСНА БОЛЕСТ

Гастро-езофагеалната рефлуксна болест е често заболяване, от което страдат около 30-40% от населението. Характеризира се с обратно придвижване на стомашно и дуоденално съдържимо през долния хранопроводен сфинктер.

Какви са болестните промени?

imagesEзофагеалният сфинктер играе ролята на антирефлуксна бариера между различните налягания в стомаха и хранопровода. Нормално налягането в хранопровода е с 10-25 ммHg по-високо от това в стомаха. Физиологично разхлабване на езофагеалният сфинктер настъпва при акта на гълтане. Физиологичен рефлукс може да се наблюдава и при здрави хора след прием на вино, мазна храна, шоколад, цитрусови плодове. Различават се следните състояния, свързани с гастро-езофагеалния рефлукс:

  • гастро-езофагеален рефлукс – изразява се само с обратно връщане на стомашно съдържимо в хранопровода;
  • физиологичен рефлукс – при прием на някои храни;
  • рефлуксна болест – повтарящ се рефлукс със субективни оплаквания;
  • рефлукс-езофагит – рефлуксна болест с микроскопски белези за възпалителна инфилтрация в стената на хранопровода.

Недостатъчността на антирефлуксната бариера може да се дължи на различни причини – неадекватно разхлабване на долния езофагеален сфинктер извън акта на гълтане, прекалено ниско налягане в долната част на хранопровода, т.е. не се поддържа бариера между зони с различни налягания, абнормни контракции на сфинктера. Увреждането на езофагеалната лигавица – езофагит, се причинява от агресивното действие на стомашното съдържимо. За рефлукса на стомашно съдържимо способстват и заболявания на стомаха, които затрудняват неговото изпразване.

  • ПРИЧИНИ

Причините за патологичен рефлукс са:

Ниско налягане на долния хранопроводен сфинктер, анатомични вариации в дължината на частта от хранопровода под диафрагмата; забавено изпразване на стомаха, увеличено вътрекоремно налягане, повишена стомашна киселинност. Рефлукс се среща по време на бременност, тъй като има повишаване на вътрекоремното налягане от плода, както и намален тонус на долния хранопроводен сфинктер от ендокринни фактори.

Храните и лекарствата, които намаляват налягането в долната част на хранопровода или увреждат лигавицата на хранопровода са:

660_ed9d58057c54d1d7e12bcaf5f2f8bbb2-620x305Храни

  • Мазнини – намаляват тонуса на долния сфинктер на хранопровода и забавят изпразването на стомаха
  • Шоколад
  • Мента
  • Алкохол
  • Кафе
  • Цитрусови плодове
  • Домати
  • Газирани напитки
  • Зеле, броколи, карфиол

zdrawoslovno_hranene

Лекарства:

  • Прогестерон
  • Медикаменти с/у високо кръвно налягане и стенокардия – Бета-блокери; Калциеви антагонисти
  • Никотин
  • Морфин
  • Диазепам
  • Теофилин
  • СИМПТОМИ:kiselini
  • Парене зад гръдната кост
  • Връщане на кисело стомашно съдържимо към хранопровода (регургитация)
  • Болка зад гръдната кост. Може да се съчетае с паренето или да се появи самостоятелно. Наподобява болката при язва, жлъчна криза, стенокардия, инфаркт.

Връщането на стомашния сок към хранопровода през нощта може да доведе до симптоми на нощна кашлица, сутрешен пресипнал глас. Понякога се  появяват белодробни симптоми от аспирация (преминаване на стомашно съдържимо в дихателните пътища), които може да доведат до развитие на бронхиална астма. Други оплаквания са хъркане през нощта, чувство за притискане в областта на глътката.

УСЛОЖНЕНИЯ на заболяването

  • Язва на хранопровода, която се проявява с болка, разпространяваща се към гърба;
  • Развитие на стриктури (стеснения)
  • Синдром на Барет – най-тежкото усложнение, при което се променя епителът на хранопровода и може да се стигне до развитие на злокачествен процес.

 ДИАГНОСТИКА

evreler

Диагнозата се поставя чрез 24 – часовото мониториране на рН на хранопровода. Ендоскопското изследване е метод за доказване на видимите изменения на лигавицата на хранопровода.

С какво може да се обърка?

На първо място трябва да се изключат причини и състояния, които могат да предизвикат рефлукс – повишаване на интраабдоминалното налягане при бременност, асцит, затлъстяване, след хирургични интервенции в областта на хранопровода, при някои системни заболявания като склеродермия и др. Нарушената моторика на хранопровода също може да бъде причина за рефлукс и да се дължи на нервно-функционални нарушения с неясна причина. Обикновено те протичат като дифузен спазъм на хранопровода или съкращения на хранопровода с голяма амплитуда. Някои заболявания на хранопровода също могат да предизвикат рефлукс – карцином, язва, дивертикул. Не трябва да се забравя, че подобна симптоматика – пареща ретростернална болка, може да има и при исхемична болест на сърцето. Уточняването на диагнозата е задължително.

  • ЛЕЧЕНИЕ

Правилното лечение на гастроезофагеалната рефлуксна болест е съчетание от промени в начина на живот и медикаментозна терапия. В краен случай се стига и до хирургична намеса.

Прекратяване на тютюнопушенето;

Намаляване приема на алкохол и мазнини;

Редукция на телесна маса при пациенти с наднормено тегло;

Избягване на стегнати дрехи и колани.

Препоръчват се три основни хранения дневно и две леки закуски.

Избягване на прием на храна и течности 3 часа преди сън.

Повдигане с 15-20см на главата и горната половина на тялото по време на сън.

  • Медикаментозно лечение

Медикаменти, които подтискат стомашната секреция. Към тях се отнасят инхибиторите на протонната помпа (омепразол, езомепразол, пантопразол, ланзопразол, рабепразол); хистамин-2- рецепторните антагонисти (ранитидин, фамотидин). Прилагат се прокинетици, които увеличават тонуса на долния хранопроводен сфинктер и ускоряват изпразването на стомаха.

Инхибиторите на протонната помпа са най-ефективната терапия на ГЕРБ и водят до най-бързо облекчаване на рефлуксните симптоми и до подобряване на качеството на живот. Обикновено между 6 и 12 месеца след спиране на фармакологичното лечение, симптомите на заболяването се връщат в около 80% от случаите.

При недостатъчен ефект на консервативното лечение и тежки изменения на хранопровода се провежда хирургично лечение. Операцията се нарича фундопликация по Nissen. При нея се променя ъгълът на свързване на хранопровода със стомаха, което намалява рефлукса. Едно от усложненията на операцията е т.нар синдром на Roemheld – чувство на тежест, поради събиране на въздух в стомаха, което довежда до сърдечни оплаквания.

Как да се предпазим?

Развитието на гастро-езофагеалната рефлуксна болест в повечето случаи се дължи на функционални нарушения на хранопровода и долния езофагеален сфинктер, които са с неизяснена причина. Препоръчително е спазване на някои диетични мерки, които предпазват от рефлуксни оплаквания – намаляване на телесната маса, избягване на мазни храни,на късното вечерно хранене, да се избягва злоупотреба със сладки храни, никотин, вино, алкохол, след хранене да не се ляга веднага, да се спи с леко повдигната глава, да не се носят стегнати дрехи, колани и др.

downloadХомеопатична терапия

Хомеопатията предлага избор от средства за лечение и болезнени симптоми на киселини в стомаха и рефлукс. При избора на правилното лекарство за лечение на киселини в стомаха, трябва да се вземат предвид всички аспекти от проблема на пациента.

Nux vomica- Едно от основните средства за защита при повечето храносмилателни проблеми е Нукс Вомика. Пациентът може да се оплаква от всички видове болки в стомаха, включително парене, подуване на корема, болки, запек, гадене, оригване и киселини. Неговите личностни характеристики, които спомагат за определяне на това лекарство са претовареност, преумореност, забързан начин на живот. Той или тя може да бъде деспотичен и лесно да се гневи. Този човек често яде и пие алкохол в излишък. Той желае кафе, пикантни храни, мазни храни и други стимуланти. Лицето, нуждаещо се от Нукс Вомика, е склонно да прекалява с всичко, което допринася за неговите киселини и рефлукс.

Phosphorus- Пациентът се нуждае от хомеопатичен фосфор за киселини в стомаха, ако се оплаква от парене и болки в областта на корема, подуване на корема и чувство на ситост, придружено от голяма жажда за заледени студени напитки, които се връщат назад, скоро след като са се стоплили в стомаха. Оригване и повръщане на несмляна храна са характерни за лицето, нуждаещо се от фосфор. Лицето  често търси компания и привързаност.

Arsenicum album- Лицата, нуждаещи се от Арсеникум Албум за киселини и рефлукс, може да се оплакват от изгарящи болки в стомаха и в хранопровода. Това е съпроводено с болки чак до гърлото. Възможно е да има тежка водниста, жълта диария. При много от симптомите, ще се почувствате по-добре, когато пиете топли напитки като чай или чрез прилагане на горещи компреси. Те могат да бъдат жадни за малки, чести глътки студена вода. Тяхното психическо състояние може да бъде тревожност, нервност и страх да не бъдат изоставени.

Pulsatila- Лицата, нуждаещи се от Пулсатила, се оплакват от чувството на усещане за дупка в стомаха им, придружен от метеоризъм. Те могат да чувстват, че все едно са преяли след хранене и искат да разхлабят дрехите си за облекчение. Те са неженени, обикновено прекалено чувствителни личности. Те се страхуват да не останат сами и търсят много съчувствие. Те могат да имат глад за сладолед, мазни храни и сладкиши, които ги карат да се чувстват по-зле и предизвикват рефлукс.
Carbo vegetabilis- Индивидът нуждаещ се от Карбо Вегетабилис има киселини, характеризиращи се с оригване, подуване на корема, тежест в стомаха и гърдите и стресът от яденето на прости, обикновени храни.  Лицето може да има отвращение към храни като месо, мляко и мазнини. Много често характеристика на индивида е, че има голямо желание за свеж въздух или просто да са в легнало положение по време на атаките. Киселините в стомаха създават горящи болки, простиращи се от стомаха към гърба и пациентът изпитва временно освобождаване от тези симптоми по време на оригване.

Предпазни мерки

Лечението на рефлуксната болест трябва да се осъществи единствено след консултация с лекар специалист! Не се самолекувайте! Ако симптомите не изчезнат, потърсете медицинска помощ.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.biopoged.com

Хомеопатията успешно облекчава симптомите при екзема

Uncategorized, здраве, , , , , , , , , , , , ,

pustulonodular-rosaceaЕкзема е остро или хронично незаразно кожно заболяване вследствие сериозно възпаление на епидермиса.

Екземата или т. нар. атопичен дерматит е възпалителна асептична реакция на кожата и се дели на три вида: екзогенна или контактна /появила се под действието на външни фактори/, ендогенна /появила се под действието на вътрешни фактори/ и себорейна екзема.

Въпреки че атопичният дерматит може да се появи във всяка възраст, той най-често започва при деца под 1година. Появяват се сухи, лющещи плаки със сърбеж по скалпа и лицето, които понякога засягат и цялото тяло.

Атопичната екзема не е заразно заболяване. Тя е резултат от взаимодействието на генетични фактори и фактори на околната среда.

ekzema

Признаците на атопичния дерматит включват:
  • Розови, червени или кафеникаво оцветени плаки.
  • Сърбеж, особено нощем. Разчесването често предизвиква кожни инфекции.
  • Обрив, който набъбва, после започва да секретира течност.
  • Задебеляване, залющване и нацепване на кожата.
Провокиращи фактори:

Множество фактори могат да предизвикат или влошат атопичния дерматит, като например:

  • Суха кожа
  • Контактни алергии
  • Хранителна алергия
  • Алергени, които се вдишват от въздуха
  • Дразнители на кожата, като сапуни и детергенти
  • Някои тъкани, като вълна, найлон и др.
  • Студен климат
  • Стрес
  • Кожни инфекции – инфекция със златист стафилокок (Staphyloccocus aureus)

Въпреки че симптомите на атопичен дерматит намаляват и дори изчезват при 50% от засегнатите деца до пубертета, заболяването може да продължи и в късна възраст. Не е възможно да се прогнозира дали една екзема ще се подобри или не.

e4Видове

1. Екзогенни /контактни/ екземи

Те възникват у предразположени хора при контакт с някои алергени: вредни вещества от физическо, химическо и биологично естество. Екзогенните /контактни/ екземи са най-честото възпаление на кожата в развитите страни. Сред дразнещите вредни вещества са перилните препарати, смазочните масла, органичните разтворители, калиевият бихромат в цимента, разтворителите на лакове за нокти, гримът, моливите, спиралите и др. При нарушена цялост на кожата гореизброените вещества проникват лесно през нея и увреждат структурата й. Екземата възниква на мястото на контакта, най-често по откритите части на лицето, китките, клепачите, долните крайници.

По начин на протичане екзогенните екземи биват остри, подостри и хронични. Водещ субективен признак е сърбежът.

  • Острата екзема е подмокряща. Тя е придружена с оток и зачервяване, оформяне на везикули /мехури/. Тези мехури лесно се разкъсват при разчесване. По-късно при развитието на екземата от мехурчетата се отделя бистра течност /лимфа/, която засъхва и образува корички.
  • Подострата екзема е по-сух вариант на заболяването, която се характеризира с образуването на папули /пъпки/ върху зачервената кожа.
  • Хроничната екзема е сух вариант на заболяването, която е придружена със силен локален сърбеж, като най-често се засягат гънките. Те са груби, с неравна повърхност и покрити с люспи.

В зависимост от причините екзогенните екземи биват още:

  • Професионални екземи, които се срещат у фризьорки, строителни работници и пр.
  • Дегенеративни екземи, които се наблюдават по ръцете на домакините, злоупетребяващи с миещи средства и перилни препарати. Възрастовите промени на кожата, комбинирани с нарушение на нейната цялост, улесняват сухотата и лющенето.
  • Микробни екземи, които се появяват при инфектиране на рани, при счупвания, изгаряния.
  • Екземи, локализирани по дланите и ходилата и засягащи предимно млади хора.

2. Ендогенни екземи

Причините за тези екземи не са напълно изяснени. Счита се, че те са генетично /вродено/ обусловени; налице е силна реактивност на организма на множество места: по големите гънки на тялото, по клепачите, раменете и др. Обикновено започва като екзема у кърмачета и малки деца /от 3 месеца до 3 години/, която преминава често безследно, но може да се прояви отново в ученическа възраст, а по-късно, в зряла възраст, като дифузен. Като правило болните оздравяват спонтанно. Този вид екзема се провокира много често от неврогенни фактори /при стресови ситуации, психични изживявания, силна умора и т. н./.

3. Себорейни екземи

Те се развиват в т. нар. себорейни области /богати на мастни жлези/ под влиянието на хормонални въздействия, невровегетативни смущения, стомашно-чревни смущения вследствие на хранителни грешки и др. При нея кожата става мазна и се покрива с жълти люспи. В косата се наблюдава себорея /пърхот/.

Причини

Екземата е често стремеж на тялото да се прочисти, изхвърляйки отровите през кожата навън. Понякога тя е израз на самолечебен процес на организма, в друг случай е последица от паразитно нашествие. Друг път тя се дължи на наличие на фокална инфекция: възпалени синуси, сливици, бронхи; дефицит на определени витамини и микроелементи; алергична пренастройка на имунната система; хормонален дисбаланс. Екземата може да се дължи и на преживян стрес, излагане на рязка температурна разлика, неправилна обмяна на веществата, отравяне с лекарства, замърсяване на кръвта, разстройство на храносмилането, прегряване на децата в силно затоплена стая, използване на завивки и възглавници от пух, употреба на храни с консерванти, консумиране на големи количества мляко и др.

1357700975_dieta_21Как да се храним при екзема

Лечението на атопичен дерматит е изключително трудно, защото изисква тотална промяна на досегашния начин на живот, като най-съществената част е отказването от някои храни и заместването им с други.

Да се избягват  храните, които провокират формирането, обострянето и хронифицирането наатопичния дерматит:
-на първо място, това са шоколадовите изделия ( шоколади, шоколадови бонбони, вафли, млечно-какаови смеси, шоколадови торти и др.)

– на второ място са млечните произведения (прясно и кисело мляко, сирена и кашкавал, съдържащи сухо мляко и консерванти– за съжаление това са по-голямата част от млечните продукти на пазара)
– сухата и течна сметана

Атопиците са хора със значително повишена чувствителност. Кожата им реагира с алармиращи симптоми – сухота, сърбеж и зачервяване.
“Е”-тата са изключително вредни и за имунната ни система, подтискат я и ни правят изключително уязвими на инфекции и тумори. Статистиката показва, че раковите заболявания са скочили в пъти през последните няколко десетилетия.
По време на консултациите и прегледите е важно да се установи кои продукти са отключили заболяването при всеки отделен пациент. Когато става въпрос за кърмачки е важно да се установи храната на майката. Важно е и да се даде правилен съвет как една вредна храна да бъде заменена с една безвредна. Така например в сладкарницата може да заместите шоколадовата паста с тулумбичка или баклава, които не съдържат сухо мляко.

Други примери за заместване на вредни храни са представени в таблицата по-долу:

Забранени храни Разрешени храни
1. Прясно и кисело мляко (особено вредни са млеката с удължен срок на годност)2. Млечни произведения, съдържащи сухи млека и консерванти – сирене, кашкавал, топено сирене и др3. Шоколадови изделия (шоколади, вафли, бонбони, торти)4. Газирани напитки, сокове в кутийки и бутилки – на 100% съдържат консерванти, оцветители и ароматизанти, някои повече, други по-малко. Те водят до извратено вкусово усещане, което кара децата да не приемат впоследствие плодове и зеленчуци.

5. Хляб и тестени изделия, съдържащи набухватели и консерванти и други “подобрители”

6. Консервирани меса и месни деликатеси– пастети, кренвирши и салами

7. Извънсезонни плодове и зеленчуци(тяхната дълготрайност е постигната с помощта на химикали и облъчване). Да не се злоупотребява с банана, който е тежкосмилаема и нискостойностна храна.

 1. Домашно подквасено кисело мляко,  плодови и билкови чайове2. Млечни произведения, които са сертифицирани по Български държавен стандарт, в които няма сухо мляко, палмово масло, консерванти, стабилизатори и др. вредни добавки3. Домашно приготвени десерти, предимно на плодова основа (ябълков пай, баклава, реване, тулумбичк) без мляко и сметана4. Прясно изцедени сокове, домашно приготвени компоти, нектари, сиропи, билкови и плодови чайове

5. Пълнозърнест хляб, домашно приготвен хляб, арабски питки ит.н.

6. Прясно месо, прясна риба, домашно пилешко месо

7. Сезонни плодове и зеленчуци, замразени или сушени плодове

За да се гарантира здравето на детето, не само кърмещите, но и бременните жени е добре да спазват тази диета, тъй като токсините се предават през плацентата на плода.

kak-bistro-pohudet-bez-diet2dulce-veneno-Instituto-de-Salud-Holistica

Кои са основните принципи при лечение на екземата?

Лечението на екземата се осъществява от специалист – дерматолог.
За локално лечение се използват:
емолиенти – те са необходими, за да предотвратят изсушаването на кожата. Тези медикаменти са под различна форма на приложение: мази при суха екзема и кремове, линименти и лосиони при мокреща екзема. Емолиентите са много разнообразни по вид и понякога се налага да се сменят няколко препарата, докато се открие най-подходящия.
кортикостероиди за локално приложение – използават се при липса на ефект от приложението на емолиенти. Съществуват четири групи кортикостероиди, като първа група са меко действащи, а четвърта група са най-мощни. Дерматологът определя кой вид локален кортикостероид ще използва в зависимост от:
възрастта на пациента,
големината на ангажирания от екземата кожен участък и
тежестта на състоянието.
локални имуномодулатори – Използват се при атопичната екзема (Protopic унгвент, Elidel крем).
ултравиолетови лъчи – при тежки форми под лекарски контрол.
Системно лечение:
перорални кортикостероиди – предписват се при много тежки случаи, когато локалните кортикостероиди са без ефект.
антихистаминови препарати – имат антиалергично действие и облекчават сърбежа. Прилагат се системно, тъй като локалните препарати не упражняват желания ефект и често дават локални алергични странични ефекти.

download

Хомеопатично лечение

Хомеопатичните лекарства не само се стремят да намалят възпалението и сърбежа, но също така балансират имунната система и по този начин помагат на организма да се лекува,освен това са напълно безвредни и могат да се приемат от бебета и бременни жени.

  • Antimonium crudum – пълничко дете или бебе, склонно да изяжда големи количества храна. Атопичният дерматит най-често засяга лицето и устата. Склонност към секретиращи обриви и бактериална суперинфекция. Детето е склонно към диария и брадавици.
  • Arsenicum album – суха кожа с парещ сърбеж, който се успокоява от топли компреси. Зиморничаво, тревожно дете със склонност към дихателни и кожни алергии, храносмилателни заболявания като болки в корема, повръщане с/без диария.
  • Graphites – това хомеопатично лекарство се прилага за лечение при мудни, пълнички и зиморничави деца с атопичен дерматит по лице, зад ушите и по гънките на тялото. Екземата често се усложнява с инфекция – обривът започва да секретира жълта, подобна на мед течност, която образува корички.
  • Calcarea carbonica – атопичният дерматит рецидивира през студените и влажни месеци на годината. Тенденция към честа заболеваемост от зачервено гърло и ушни инфекции, увеличение на сливиците и третата сливица, запек. Бавно дете, склонно към наднормено тегло.
  • Lycopodium – сухи плаки със залющване, които предизвикват изключително силен сърбеж. Детето се разчесва до кръв. Сърбежът се облекчава от хладен въздух. Детето ликоподиум страда от периодични повръщания, болки в коремчето или хроничен запек. То обича да се налага у дома, но е срамежливо и отстъпчиво в непозната среда.
  • Psorinum – атопичен дерматит със силно изсушаване на кожата и поява на нови плаки с подчертано влошаване през студените месеци на годината и подобрение при затопляне на времето. Атопичният дерматит се редува с други оплаквания на детето.
  • Сулфур – възпалени плаки с много силен сърбеж и парене, които се влошават след баня или от затопляне в леглото. Силно изразените симптоми карат детето постоянно да се чеши и разчесването води до развитие на вторична инфекция. Чувствителна, склонна към зачервяване и алергични обриви кожа. Зачервени отвори на тялото – червени клепачи, уши, нос, уста, анус, влагалище. Традиционните лекарства или мехлеми не водят до трайно облекчение на симптомите или обривът изчезва, но пациентът започва да страда от тежки дихателни алергии – алергична хрема или астма.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.lekar.bg, www.ezine.bg, www.puls.bg www.homeopathytoday.eu и др.

Хомеопатия при деца: рецидивиращ среден отит

Uncategorized, здраве, , , , , , , , , ,

images (2)

Възпаление на средното ухо при деца се нарича среден отит (otitis media).

Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всяка възрастова група, но кърмачета и малки деца до 3 годшна възраст боледуват най- често.Три от всеки четири деца преболедуват поне веднъж от ушна инфекция, докато навършат 3годишна възраст.

Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси.

Няколко са причините за голямата честота на ушните инфекции при децата. В детска възраст. Евстахиевите тръби са по-тесни и къси, отколкото при възрастните. Детската имунна система е все още незряла и не функционира перфектно.

Видове отит

Има 3 основни типа отити:

  • Остър катарален отит – остро възпаление на средното ухо. Много болезнено състояние със зачервено тъпанче. Обикновено се предхожда от банална настинка.
  • Серозен отит – възниква, когато Евстахиевите тръби не функционират нормално и зад тъпанчевата мембрана се задържа серозна течност. Рядко има болка. Водещият симптом е чувството за заглъхване на ухото и намален слух.
  • Гноен отит – гнойно възпаление на средното ухо.

Заразен-ли-отит

Защо кърмачетата и малките деца боледуват често от отит?

Основната причина е в липсата на изграден имунитет.  В ранна детска възраст децата се срещат с бактерии и вируси, към които нямат изградени антитела и лесно се поддават на инфекция. Второто важно условие е структурата на Евстахиевата тръба. В ранна детска възраст тя е къса и права, което позволява по-лесно преминаване на бактерии и вируси през нея и инфектиране на средното ухо. Счита се, че храненето с биберон и използването на гумени предмети за смучене (залъгалки) повишава риска от среден отит при кърмачета. Във възрастта между 1 и 3 години събирането на много деца на едно място (повече от 4-5) също е рисков фактор за развитие на среден отит. Честите инфекции на гърлото, възпалени сливици (ангина), възпалена трета сливица, хрема също могат да бъдат причина за развитие на среден отит при деца. При най-малките кърмачета (до към 4 месечна възраст) повръщането на стомашно съдържимо (регургитация) може да бъде скрита причина за възпаление на средното ухо. Обичайно до към 6-7 годишна възраст децата спират да боледуват често от отити.

Причинители на средния отит при деца са бактерии и вируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси. В по-редки случаи не се открива инфекция и като причина се приема алергия.

Оплакванията при остър среден отит при деца са зависими от възрастта, но като правило кърмачетата и малките деца не могат да локализират и да посочат болното ухо, а реагират с общи симптоми.

Винаги трябва да се мисли за отит при един или повече от следните симптоми:
  • неспокойствие през деня;
  • неспокоен сън или безсъние;
  • безапетитие;
  • повръщане;
  • диария;
  • изтичане на секрет от ухото;
  • посягане към или докосване на болното ухо;
  • заболявания на горни дихателни пътища.
Кои са рисковите фактори за ушна инфекция?

Най-честите рискови фактори за развитие на ушна инфекция са:

  • Възраст – бебета и малки деца
  • Деца на изкуствено хранене
  • Инфекции на дихателната система
  • Отглеждане в детски ясли
  • Пушене в присъствие на детето
  • Наследственост

pochistvane_ushi

Как се поставя диагнозата?

 Преглед на детето е задължителен. Най-сигурен начин е директната отоскопия от опитен лекар. Чрез това изследване се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Без отоскопия диагнозата е несигурна.

article__20bbb4b27b4f07682833ab9979c5edef

Как се лекува среден отит при деца?

Предписва ли се атибиотик? В началото и при ранно поставяне на диагнозата не се препоръчва антибиотично лечение, особено ако общото състояние на детето е добро и температурата е нормална или леко повищена. В тези случаи тъпанчевата мембрана е леко вазпалена, липсват данни за излив в средното ухо и в голям процент от случаите може да се постигне оздравяване без антибиотично лечение. Използват се деконгестанти в носа, капки за уши, обезболяващи лекарства през устата. При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. Решението за въздържане от антибиотично лечение изисква ежедневни или през ден контролни прегледи на детето и проследяване на възпалението. Наличието на тежко възпаление в средното ухо, негноен излив (течност) или гнойно възпаление изискват лечение с антибиотик. Изборът на антибиотик зависи от вида на възпаленето, предпоагаемия микроб и опита на лекаря. Изтичане на секрет от ухото е признак за спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана и налага също антибиотично лечение. Спонтанната перфорация на мембраната улеснява оздравителния процес, но изисква серьозно антибиотично лечение и внимателно наблюдение.

По преценка на лекар-специалист понякога се налага оперативно, целево перфориране на тъпанчевата мембрана (миринготомия), целящо изтичане на течност или гной от средното ухо. След оздравяване, перфорацията, независимо дали е спонтанна или целева, се затваря без последствия. Като крайна мярка, целяща запазване на слуха при тежки, продължителни или повтарящи се отити, в оперативния отвор на тъпанчевата мембрана се поставя специална вентилационна тръбичка, която може да остане там месеци и служи за вентилиране на средното ухо и преодоляване на инфекцията.

 Усложнения на срения отит при деца (при нелекуване):
  • Преминаване на серозния (негноен) среден отит в гноен среден отит;
  • Разпространение на инфекцията в други части на главата, вклучително вътрешното ухо и мозъка;
  • Хронифициране на инфекцията и повтарящи се отити;
  • Намаление или загуба на слуха и впоследствие говорни нарушения;
 Как да предпазим детето от среден отит?

Кърмачетата на естествено хранене (кърмене) боледуват по-рядко и по леко от среден отит;

Предпазването от инфекции на горните дихателни пътища (ангина, ринофарингит, аденоидит) предпазва и от среден отит. Навременното им лечение цели недопускане на инфекция на средното ухо;

Ограничете  контактите с болни деца;

Не допускайте често боледуващото дете в големи колективи (ясли, детски градини) особено прз зимните месеци;

Ако детето боледува често от ангина или възпалена трета сливица, обсъдете с вашия лекар вероятната причинна връзка със повтарящия се среден отит. Трябва да се прецени нуждата от оперативно отстраняване на небните тонзили (сливици) или аденоидектомия (оперативно отстраняване на трета сливица)

HOMEOPATHY-IN-MEERUT_19551_image

Хомеопатичните лекарства при повтарящи се инфекции на средното ухо

При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

Катарален отит

Ferrum phosphoricum. Постепенно начало, субфебрилна температура 9СН 3 пъти по 5 гранули
Oscillococcinum+ Aviare. Профилактично при деца с рецидивиращи отити след всяка хрема Oscillococcinum- през 6 часа по една туба

Aviare 15CH- 10 гранули веднъж дневно

Belladonna. Висока температура, зачервено лице,изпотена глава 15 СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Arsenicum album. Неспокойно дете,подобрение от затопляне, парещи болки в ухото 9СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Chammomilla. Отит при никнене на млечните зъби  15 СН 4 пъти по 5 гранули

Гноен отит

Hidrastis Canadensis. Гноен,жълто-зелен секрет от ушите, заден ринит 9 СН 3 пъти по 5 гранули
Pyrogenium+ Hepar sulfur

Комбинация, изписвана при гнойни процеси от различен произход

 9 СН Пез 1 час по 5 гранули, двата медикамента се редуват

При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително.

Редица хомеопатични лекарства успешно лекуват рецидивиращи възпаления на средното ухо. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

  • Arsenicum album –болката в ухото обикновено започва нощем, между 1 и 3ч. Детето слага ръчичка върху засегнатото ухо и болката намалява бързо от топъл компрес върху ухото. При повечето заболявания детето реагира с отпадналост и тревожност.
  • Calcarea carbonica – дете с рецидивиращи ушни инфекции и ангини; отитът често е провокиран от увеличена трета сливица; пълничко бебе или дете с голяма глава и коремче, склонно към изпотяване по дланите и главата; по-бавно прохождане и никнене на зъбите.
  • Chamomilla – болка в ухото при раздразнителни и гневливи бебета и деца; болката изглежда нетърпима. Детето е ядосано, пищи и удря; ушните инфекции са често свързани с много болезнено никнене на зъбите. Детето се чувства по-добре, когато е носено на ръце.
  • Pulsatila е често предписвано лекарство за отит, който следва банална настинка. Болката в ухото се провокира от гъста жълтеникава хрема, която блокира Евстахиевите тръби. Детето е плачливо и иска да бъде гушкано.
  • Silicea е едно от най-добрите лекарства за ушни инфекции, които се точат със седмици и сякаш не се повлияват от антибиотичното лечение; бавно и продължително нагнояване на средното ухо; слабичко дете с капризен апетит, което много често боледува от УНГ инфекции и често развива усложнения.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.lekar.bg, www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu и др.