Tag Archives: терапия

Хомеопатия при ечемик на окото

ечемик на окотоЕчемик (хордеолум)

Инфекцията на мастните жлези на клепача протича с малка пъпка на външната или вътрешна страна на клепача. Причинява се най-често от Staphylococcus aureus. Във възпалението се въвлича и околната съединителна тъкан.

Инфекцията се предизвиква от стафилококи, попаднали в окото от мръсни ръце. Кожата на клепача отначало започва да сърби, след това се подува. В продължение на няколко дни отокът се увеличава, а след това върху него се образува гнойник. Мнозина не му обръщат достатъчно внимание и пренебрегват появяването на ечемика. Но понякога той се превръща в голям проблем.

nanasqne-grimЖените по-често страдат от този проблем. Причината е в ежедневното нанасяне на грим.  Децата също рискуват да получат такова замърсяване и възпаление заради това, че още не са усвоили личната хигиена.

Има и други предпоставки за появяване на ечемик – преди всичко наследствена предразположеност. Следващ, не по-малко важен фактор, е понижаването на защитните сили на организма. Ечемикът е своеобразен сигнал за това, че има нарушения в имунната система. Не трябва да пренебрегваме и това, че той често се появява заедно с някои хронични заболявания – болести на стомашно-чревния тракт и захарен диабет.

echemik2

Какви са симптомите при ечемик?

  • Втвърдена подутина на клепача
  • Зачервяване
  • Болка
  • Парене в окото
  • Корички по клепачите

Зрението не се засяга.

При появил се ечемик, гримирането трябва да се преустанови за известно време и да не се опитва да се изстисква гнойта. С много добър ефект е прилагането на топли компреси върху засегнатото око.  В повечето случаи ечемикът преминава сам за 3-5 дни.

При по-тежки форми се предписват антибиотици. Възможно е предписването и на физиотерапевтични процедури.

В случай че процесът се разпространи, може да се приложи по-мощна противовъзпалителна терапия с антибиотици и сулфаниламиди. А разпространение на процеса означава засилване на болката, зачервяване, отоци, повишена температура на тялото, увеличаване на челюстните или околоушните лимфни възли. При по-тежки форми може да се наложи хирургична намеса- инцизия.

Потърсете лекарска помощ, ако:

  • Окото на детето е затворено напълно от силен оток
  • Детето има силни болки
  • Има висока температура
  • Отокът трае над 20 дни
  • Непрекъснато се отделя гной от окото
  • Клепачът започва да кърви
  • Детето има проблем със зрението

downloadХомеопатично лечение на ечемик

Хомеопатичните лекарства за ечемик са безопасни и ефикасни. Те нямат странични ефекти. Могат да бъдат закупени от аптеките без рецепта.

  • Apis mellifica – розов оток на клепача с боцкане и парене. Отокът и болката намаляват от студени компреси.
  • Belladonna – болезнена втвърдена бучка на клепача, която предизвиква пулсираща болка. Окото е силно чувствително към светлина.
  • Euphrasia – чувство за пясък в окото, червена конюнктива, сълзене.
  • Hepar sulfur – много болезнен ечемик у дете, податливо на остри гнойни процеси. Клепачите са слепени от гноен секрет. Детето е много раздразнително и не допуска да бъде прегледано – рита, удря лекаря и родителите. Топли компреси върху окото ускоряват спукването на ечемика и намаляват болката.
  • Pulsatila – възпалени клепачи, слепени от жълт секрет, неболезнен ечемик или слабо болезнен. Възпалението се облекчава от студени компреси. Ечемикът е почти винаги на горен клепач. Срамежливо и любвеобилно дете, склонно към рецидивиращи ечемици.
  • Silicea- помага да се предотвратят чести рецидиви на ечемик. Детето е слабичко, злоядо и склонно към развитие на рецидивиращи или хронични (тлеещи с месеци) гнойни процеси – ечемици, УНГ или урогенитални гнойни инфекции.
  • Staphysagria – основното лекарство за халацион – неболезнено уплътнение на клепача.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu, , www.medik.bg, www.lechenie.bg и др.

Хомеопатия за детето: заекване

zaekvaneЗаекването е говорен дефект, който представлява нарушение на темпоритмичната организация на речта, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Макар че няма точна статистика, сред хората, които имат този проблем, се говори, че 1% от българското население заеква. Според статистиката 4 от 100 новородени деца развиват нарушения в говора. Три от тях са момчета.

Заекването е един от най-стари­те и дискусионни проблеми в исто­рията на изучаването на речевите разстройства. В древността на не­го се е гледало предимно като на болест, свързана с натрупване на течност (влага) в главния мозък (Хипократ) или от неправилно съ­отношение между частите на го­ворния апарат (Аристотел). Почти тогава, а и в Средновековието въз­никва и предположението, че заек­ването е свързано с дисфункции в главния мозък – неврологично обяс­нение.

В началото на XX век се офор­мят три направления: заекване­то като еластична невроза, ре­зултат от дискоординация меж­ду мускулите на говорния апарпат; заекването като асоциатив­но нарушение от психичен про­изход (психогенно);заекването като подсъзнателна проява, ре­зултат от психични травми.

В последните години се разг­раничават два вида заекване: невротично и неврозоподобно (обикновето при рискови деца, с първи признаци на закъсняло моторно развитие).

Заекването е нарушение на темпа, ритъма и плавността на речта. Невротичното заекване (логоневроза, балбуцио) възник­ва най-често към 2-3-тата и 6-тата година. Началото му се свързва с психотрамва. Следва период на мълчание (мутизъм). След този период детето прого­варя, но вече със спазми, които нямат постоянен характер. Принципът е, че спазмите се увеличават в ситуации при об­щуване с непознати, възрастни.

Около 5% от хората се очаква да заекват в даден период от живота си, като около 1% от хората в даден момент заекват. Разликата се дължи на спонтанно възстановяване при много деца, около 65%–75%. Между три и четири пъти повече мъже заекват отколкото жени. Не се наблюдават различия между нивата и видовете заекване при различните култури и раси.

Според вида на проявлението или симптоматиката съществуват следните форми на заекване:

  • физиологическо заекване. Спада към групата физиологически говорни смущения, обусловени от развитието;
  • начална фаза на заекване;
  • хронично заекване

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗАЕКВАНЕТО
Учените смятат, че спектърът от фактори, предразполагащи заекването включва:
– генетични причини: Около 60% от заекващите имат близки роднини, които заекват
– други говорни и езикови проблеми или изоставане в развитието;
– Разлики в мозъчното продуциране на езика: има изследвания, според които при заекващи езиковите процеси се локализират в други мозъчни зони. Според тази теория се появяват проблеми при взаимодействието на мозъка с мускулите, задвижвани при говорене.

bilki-kato-hmel-i-lavandula-shte-vi-pomognat-protiv-zaekvane-framar

РАННИ БЕЛЕЗИ ЗА ЗАЕКВАНЕТО
Първите белези на заекване може да се появят още между 18 и 24-ти месец, когато детето започва да образува първите изречения. За родителите тези ранни прояви могат да бъдат обезпокоителни, но те са често срещани и нормални за този етап от развитието. В този случай е важен деликатния и внимателен подход към детето, доколкото е възможно.
Детето може да заеква за няколко седмици или няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спорадично. За повечето деца, при които се е появявало преди 5 г., заекването отшумява без да е наложителна намесата на логопед. Но е добре детето да бъде направена консултация с логопед още около 3 годишна възраст.
Предучилищна и училищна възраст:
Обикновено заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира своите умения за комуникация. Ако заекването продължи до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема и това го смущава.
Съучениците и приятелите могат да обръщат внимание на това и дори да го дразнят.
Ако това се случва е необходимо да се разговаря с учителите на детето, които могат да окажат съдействие.  Те също трябва да намалят по възможност броя на стресиращите говорни ситуации за детето още преди логопедичната терапия да започне (Например да не изпитват детето устно пред класа. – б.пр.).

zaecvane

Симптоми на заекването:

Най-често заекването се съпровожда със смущение във вегетативната нервна систе­ма – зачервяване, изпотяване, нощни напи­кавания с изразени страхови преживявания (от вода, тъмно, животни и др), трудно зас­пиване.

Симптомите на заекването включват:

  • затруднение при започване на дума, фраза или изречение
  • повторение на звук, съгласна или дума

Заекването често се влошава, ако детето е възбудено или говори бързо. За деца, които заекват, ситуации като говорене с непознати или пред група хора може да е особено притеснително.
Проблемът с говора кара детето да се чувства притеснено, засрамено и дори да избягва да общува, а в по-късна възраст засяга неговата самоувереност и представяне в училище.
Ако заекването продължава да се влошава и трае над 6месеца, е желателно да се обърнете към логопед.

imagesscared-girl

Рискови фактори за развитие на заекване:

  • Пол – заекването е 4 пъти по-често при момчета
  • Наследственост – и други членове на семейството имат този проблем
  • Стрес, изживян страх
  • Други проблеми с речта или с развитието на проговарянето

КАК ДА НАМЕРИМ ПОМОЩ
Ако детето е навършило 5 години и все още заеква,  потърсете помощта на логопед. Също може да се консултирате с логопед ако:
– зачестяват повторенията на цели фрази и думи;
– зачестяват повторенията на звукове и срички;
– налице е удължаване на звукове в думите;
– забелязвате, че детето е твърде напрегнато, когато говори;
– забелязвате напрежение на лицето и мимиката
– забелязвате говорно напрежение при издигане на гласа;
– вашето дете се стреми да избягва ситуации, при които се налага да говори;
– вашето дете извършва мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене;
– имате друго притеснения относно речта на детето.
Много училища разполагат с логопед, който може да окаже съдействие, ако е необходимо.

Какво може да направи логопедът?
Логопедът може да коригира заекването, като намали степента му. Да създаде спокойна атмосфера, успо¬кояваща говора на детето. Да даде „успокояващи“ съвети и на родителите. Ето едни от тях – на Дорвин Брайтънфелд, доктор на науките в Източен Вашингтонски университет:
1.  Целта е заекването да остане на същото ниво, да се предотврати задълбочаването му,  а детето да се стимулира да говори.
2.  Не допускайте детето да разбере, че сте обезпо¬коени от говорното му нарушение.
3.  Грижете се за здравето му, старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.
4.  Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.
5.  Въздържайте се от прилагането на някои непри¬вични жестове:  поемане дълбоко  въздух,  щракане с пръсти, махане с ръка и др.
6.  Не заставяйте детето да говори или рецитира пред  непознати.  Все  пак го  насърчавайте да  говори винаги, когато има нужда и желание.
7.  Приемайте детето си такова, каквото е. Не странете от него и не го отбягвайте.
8.  Не позволявайте на детето ви да бяга от обикно¬вените задължения.   Предявявайте  към  него същите изисквания, както към всяко друго дете.
9.  Не допълвайте думите и фразите. Нека то само да си ги намира. Не го и прекъсвайте.
10.  Когато заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и училище.
11.  Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.
12.  Не мъчете детето си да говори без грешка.
13. Помогнете на детето да намери подходящо твор¬ческо занимание. Насърчавайте го и го окуражавайте.
14.   Говорете спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето си.

Larg6_26_2009homeopathy1Хомеопатична терапия

Хомеопатичта може да се включи в комплексната терапия на заекване. Хомеопатичните лекарства са напълно безвредни и лесни за прием от децата. Заекващите деца са по принцип по-чувствителни и емоционални, и заекването често започва след някаква стресова ситуация или е резултат от комбинация на физически и емоционални причини. Хомеопатията въздейства не само върху речевите мускули и говора, но също върху самата причина за заекването. Често изпизвани:

  • Stramonium – най-често изписваното лекарство за заекване. В повечето случаи заекването започва след изживян страх и се проявява с трудност да се започне думата или фразата. Заекването се придружава от движения на тялото и очите (тикове) или нощно напикаване; агресивно поведение.
  • Causticum – детето заеква, когато е притеснено; заекването е придружено понякога с тикове на лицето и нощно напикаване; парализа на гласна връзка; често дрезгав глас и суха кашлица.
  • Belladonna – бърза и накъсана реч; тревожно дете, което се чувства несигурно.
  • Cuprum metallicum – заекване поради спазми на мускулите; спазмите често се предхождат от хълцане; коремни колики.
  • Mercurius solubilis – тревожност, когато му бъде зададен въпрос; заекване поради колебливост; хиперактивно дете.
  • Natrum muriaticum – бавно и късно проговаряне; затворено и мълчаливо дете; предпочита да си играе само.

Особено важно е родителите да реагират правилно още при първите белези на заекване у своето дете. Добре е да установят дали е подложено на стрес в училище и да му осигурят спокойна атмосфера у дома, да го обгръщат с много топлота и да му помогнат да изгради увереност в себе си.
Ако децата получават внимание, само когато заекват, те се опират на заекването като помощно средство, очаквайки любов и грижа към тях. Това ги прави още по-зависими към говорното им нарушение.

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopatytoday.eu, www.wikipedia.org, www.roditel.bg, www.ladyzone.bg, www.hera.bg, www.logopedia.bg www.psychologist.bg и др.

Всичко за синузита. Лечение с хомеопатия

sinuzit-200x192Синузитът е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латинскиsinuitis). Синузитът е често срещано заболяване на околоносните кухини. Според статистиката всяка година в Европа от синузит заболяват 10 милиона души.
 Той се развива най-често едновременно със или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синуитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти начелюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.

Различават се остри и хронични синуити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синуити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелитменингитменингоенцефалитмозъчен абсцес и др.

Какви са предразполагащите фактори за развитието на синузита?

Най-честата причина за развитието на синузит е затрудненото носно дишане, дължащо се на изкривена носна преграда. Носните полипи, хипертрофията на носните конхи, зачестилите през последното десетилетие алергични заболявания, лошият зъбен статус също са предпоставка за развитие на синузит.

Остър синузит

Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса – при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбилискарлатинадифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синузит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст – при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен

Хроничен синузит

Хроничният синуит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица.

okolonosni_kuhini

Освен това според анатомията на възпаления синус се различават:

– максиларен синузит- възпаление на максиларните синуси.

– фронтален синузит- възпаление на фронталните синуси.

– етмоидален синузит- възпаление на етмоидалните синуси.

– сфеноидален синузит- възпаление на сфеноидалните синуси.

– пансинузит- възпаление на всички околоносни кухини.

Най-често възпалението засяга максиларния синус, на второ място е възпалението на етмоидалния синус, последван от възпалението на фронталния синус.

 zashto-sa-ti-tezi-sinusi

Какви са симптомите на острия синузит?

Най-честите симптоми при синузит са главоболие, болка и тежест около очите и скулите. Главоболието и лицевата болка се засилват обикновено при навеждане и завъртане на главата, както и в следобедните часове. Освен тези симптоми при остър синузит може да има и висока температура, втрисане, чувство за обща отпадналост и неразположение, хрема, запушен нос, поради набъбване на носната лигавица, зачервено гърло, стичане на секрети от носа към фаринкса (гърлото), кашлица, мускулни и ставни болки, оток около или под очите и сенки около очите. По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош дъх в устата, хъркане, липса на апетит, нарушено обоняние, заглъхване на ушите. 

Главоболието и тежестта в областта на лицето, челото или скулите са най-характерните и чести симптоми при синузит. За лекаря е важно точно да опишете болките, които имате. Според характера и локализацията на главоболието е възможно да се прецени, кой синус е възпален и да се направят съответни допълнителни изследвания за доказването му.

Симптоми на остър етмоидален синузит:

– при възпаление на етмоидалните синуси, които са разположени по срединната линия зад корена на носа е налице болка между очите или във вътрешния ъгъл на едното окото; усещане за дълбока, вътречерепна тежест и челно главоболие, смущения в обонянието; при децата може да има оток във вътрешния очен ъгъл. Болката или усещането за тежест се влошават при кашляне или лежане на гръб. Симптомите се подобряват, когато главата е в изправено положение.

Симптоми на остър максиларен синузит:

– при максиларния синузит болката е предимно в областта на скулите (под очите, над горните зъби) и горната челюст. Понякога пациента може да се заблуди, че това е зъбна болка и да потърси консултация от стоматолог.

– болка или тежест в областта на едната или двете бузи.

– понякога болката може да се разпространи и да обхване едната половина на главата. 

– главоболието е по-силно през сутрешните часове на деня, а след обяд се замества с чувство за тежест и пълнота.

– зачервяване или оток на кожата на скулата (над горната челюст).

– симптомите се влошават, когато главата е в изправено положение и се навежда напред и се подобряват, когато болния е в полулегнало положение.

Симптоми при остър фронтален синузит:

– челно главоболие в областта над веждите и в предногорната част (челната област) на главата.

– болката се засилва при почукване под и над веждата.

– болката се влошава, когато болния е полулегнал и се подобрява, когато главата е в изправено положение, назална и постназална секреция.

Симптоми на остър сфеноидален синузит:.

– дълбоко пулсиращо главоболие зад очните ябълки. 

– двойно виждане или нарушение в зрението.

– нарушения в обонянието.

– болката е по-силна, когато пациента лежи по гръб или се навежда напред.

За разлика от острият синузит, при хроничният синузит главоболието е по-слабо и е генерализирано. 

Chronic Meningitis_BRAIN

До какви усложнения може да доведе синузита?

Усложненията при синузита се дължат на разпространението на инфекцията по съседство или по кръвен път. Възможно е засягане на орбитите, възпаление на зрителния нерв, отит, менингит,енцефалит, остеомиелит, тромбоза на синус кавернозус и други. Едно от опасните усложнения на синузита, особено на фронталния и сфеноидалния синузит, е разпространението на инфекцията от анаеробни бактерии към мозъка, чрез костите или кръвоносните съдове. Това може да доведе до абсцеси, менингит и други животозастрашаващи състояния. В такива случаи, пациентът може да има леки промени в поведението, главоболие, променено съзнание, зрителни проблеми, гърчове и кома.

Обърнете специално внимание на тези симптоми:

– промени в психическо състояние

– гадене или повръщане

– тежка лицева болка

– висока температура (над 39º C)

– силно главоболие

– припадъци

– зачервяване около клепачите

– подуване около клепачите

– спадане на клепача

– понижение на зрението

– двойно виждане

Превенция на синузита

В момента не съществуват ваксини, предназначени специално за превенция на инфекциозен синузит.

Въпреки това, има ваксини срещу вируси (грип) и бактерии (пневмококи), които могат да причинят инфекциозен синузит. Ваксинирането срещу патогени, известни като причинители на инфекциозен синузит, може косвено да намали или да предотврати възможността за поява на заболяването, но няма конкретни проучвания, които да подкрепят тази предположение.

Основната профилактика е предпазване от чести простудни заболявания, правилен хранителен режим, предпазване от климатизирани помещения. Необходимо е да се избягва излагане на тялото на големи температурни разлики и по възможност избягване на онези фактори към които подозираме, че сме алергични.

Ако имате затруднено носно дишане, хрема, която продължава повече от месец и е съпроводена с главоболие, ако усещате стичане на секрети от носоглътката към гърлото и това причинява кашлица, вероятността да страдате от синузит е голяма! Правилното и навременно лечение на синузита в острия стадий предотвратява неговото хронифициране. В случаите на хроничен стадий провеждаме ендоскопска диагноза и ендоскопско еднодневно хирургично лечение за възстановяване на нормалната физиология на носа и околоносните кухини, като отстраняваме причините, предизвикали това социално значимо заболяване.

  • използвайте на орален деконгестант или кратък курс с назален деконгестантен спрей
  • почиствайте носа чрез запушване на едната ноздра и издухване на другата, след което се сменят ноздрите
  • избягвайте тютюнев дим в дома или на работното място, тъй като димът допълнително дразни възпалените мембрани в носа и синусите
  • избягвайте  вдишване на сух въздух
  • избягвайте  въздушния транспорт – ако трябва да летите, използвайте деконгестантен назален спрей преди излитане, за да предотвратите запушване на синусите
  • при наличие на алергия избягвайте  контакт с неща, които могат да предизвикат атаки, при невъзможност използвайте антихистамини и / или назален спрей за контролиране на инфекцията

Larg6_26_2009homeopathy1zx450y250_979812

Хомеопатично лечение на синузит

Хомеопатичното лечение е бързо действащо и ефикасно при остър и хроничен синузит. То включва не само дренаж на синусите и премахване на причинителя, но също така действа върху първопричината и така предотвратява рецидиви.

Хомеопатично лечение – остри лекарства

Sticta pulmonaria

  • типично лекарство за фронтален синузит
  • болка в основата на носа, която може да продължи към челото
  • суха хрема

Kalium iodatum

  • водниста обилна и дразнеща хрема
  • носът е подут и зачервен
  • очите сълзят парят и подпухват
  • болка във фронталния синус
  • симптомите се засилват при свеж въздух

Kalium bichromicum

  • лекарство за максиларни синузити
  • усещане за натиск в основата на носа
  • жълт лепкав секрет – като ластик
  • при издухване се отлепя трудно от носа
  • децата са зиморничави, обичат топли процедури, топъл чай и топли завивки

Hydrastis canadensis

  • има същите симптоми като на предишното лекарство, но състоянието на децата е по-влошено
  • в топла стая носът се запушва

Dulcamara

  • синузит с влажна кашлица, който се влошава от влажно време и влажни помещения
  • може да се съчетае и с астма

Cinnabaris

  • слузест секрет, стичащ се назад в гърлото
  • болка по ръба на носа
  • може да има болка около очите, окото е яркочервено
  • при етмоидни и сфеноидни синузити

Mercurius solubilis

  • гнойна, зеленикава, обилна хрема
  • увеличено слюноотделяне
  • обилно и парещо сълзене
  • влошава се особено нощем

Lachesis mutus

  • влошава се от стягане и топлина
  • подобрява се от поява или подновяване на секрецията
  • Mercurius solubilis – зеленикав, разраняващ ноздрите секрет; език, покрит с бял налеп, лош дъх.
  • Hepar sulfur е едно от най-добрите хомеопатични лекарства за болезнен гноен синузит. Болката се влошава от студа и се облекчава от топъл компрес върху болезненото място..
  • Mezereum – парещи болки в носа и челюстите. Жълтозелен секрет с кръвенисти жилки.

Почти всички хомеопатични лекарства се изписват в разреждане 9СН 1-4 пъти дневно по 5 гранули. Изключение правят 2 лекарства – хепар сулфур и пулсатила, които винаги следва да се изписват в 15СН или 30СН поради риск от влошаване.

Теренно лечение на рецидивиращи синузити:

1. Силицея – най-често използваният медикамент
2. Арсеникум албум
3. Калкарея карбоника
4. Пулсатила
5. Ликоподиум
6. Фосфор
7. Йод
8. Tуя
9. Медорин

Тъй като при рецидивиращите синуити има период на здраве между 2 остри епизода, най-често използваните лекарства тук са псоричните или псоро-сикотичните/силицея, калкарея карбоника/.

Теренно лечение при хронични синузити:

На-честите теренни медикаменти са :
1. Туя окциденталис – най-честият
2. Силицея
3. Медорин
4. Псоринум
Тъй като хроничните синузити са с протичане, характерно за сикотичния реактивен тип, то тук най-често се използват сикотичните лекарства – силицея, туя ,медорин.
Туята е най-често използваният тук теренен медикамент.
Псоринът е особено подходящ,когато пациентът не отговаря на правилно предписано хомеопатично лечение- симптоматично или теренно. Липса на реакция с екстремни слабост и зиморничавост. – 15СН 1 доза седмично или 30СН 2 пъти месечно.

ЦИНАБСИН съдържа ехинацея, която е известен стимулант за имунната система. Той не само лекува острите синузити и ринити, но също така може успешно да се използва като профилактика при хроничен синузит.

Ако е налице тенденция към пансинуит силицея е средство на избор.Тя е и най-често използваният теренен медикамент при рецидивиращи и хронични синуити.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.medinfo.bg, www.drmaneva.com, www.homeopathytoday.eu, www.lekar.bg, www.framar.bg и др.