Tag Archives: усложнения

Гастроезофагеална рефлуксна болест и хомеопатични възможности за лечение

КАКВО Е ГАСТРО-ЕЗОФАГЕАЛНА РЕФЛУКСНА БОЛЕСТ

Гастро-езофагеалната рефлуксна болест е често заболяване, от което страдат около 30-40% от населението. Характеризира се с обратно придвижване на стомашно и дуоденално съдържимо през долния хранопроводен сфинктер.

Какви са болестните промени?

imagesEзофагеалният сфинктер играе ролята на антирефлуксна бариера между различните налягания в стомаха и хранопровода. Нормално налягането в хранопровода е с 10-25 ммHg по-високо от това в стомаха. Физиологично разхлабване на езофагеалният сфинктер настъпва при акта на гълтане. Физиологичен рефлукс може да се наблюдава и при здрави хора след прием на вино, мазна храна, шоколад, цитрусови плодове. Различават се следните състояния, свързани с гастро-езофагеалния рефлукс:

  • гастро-езофагеален рефлукс – изразява се само с обратно връщане на стомашно съдържимо в хранопровода;
  • физиологичен рефлукс – при прием на някои храни;
  • рефлуксна болест – повтарящ се рефлукс със субективни оплаквания;
  • рефлукс-езофагит – рефлуксна болест с микроскопски белези за възпалителна инфилтрация в стената на хранопровода.

Недостатъчността на антирефлуксната бариера може да се дължи на различни причини – неадекватно разхлабване на долния езофагеален сфинктер извън акта на гълтане, прекалено ниско налягане в долната част на хранопровода, т.е. не се поддържа бариера между зони с различни налягания, абнормни контракции на сфинктера. Увреждането на езофагеалната лигавица – езофагит, се причинява от агресивното действие на стомашното съдържимо. За рефлукса на стомашно съдържимо способстват и заболявания на стомаха, които затрудняват неговото изпразване.

  • ПРИЧИНИ

Причините за патологичен рефлукс са:

Ниско налягане на долния хранопроводен сфинктер, анатомични вариации в дължината на частта от хранопровода под диафрагмата; забавено изпразване на стомаха, увеличено вътрекоремно налягане, повишена стомашна киселинност. Рефлукс се среща по време на бременност, тъй като има повишаване на вътрекоремното налягане от плода, както и намален тонус на долния хранопроводен сфинктер от ендокринни фактори.

Храните и лекарствата, които намаляват налягането в долната част на хранопровода или увреждат лигавицата на хранопровода са:

660_ed9d58057c54d1d7e12bcaf5f2f8bbb2-620x305Храни

  • Мазнини – намаляват тонуса на долния сфинктер на хранопровода и забавят изпразването на стомаха
  • Шоколад
  • Мента
  • Алкохол
  • Кафе
  • Цитрусови плодове
  • Домати
  • Газирани напитки
  • Зеле, броколи, карфиол

zdrawoslovno_hranene

Лекарства:

  • Прогестерон
  • Медикаменти с/у високо кръвно налягане и стенокардия – Бета-блокери; Калциеви антагонисти
  • Никотин
  • Морфин
  • Диазепам
  • Теофилин
  • СИМПТОМИ:kiselini
  • Парене зад гръдната кост
  • Връщане на кисело стомашно съдържимо към хранопровода (регургитация)
  • Болка зад гръдната кост. Може да се съчетае с паренето или да се появи самостоятелно. Наподобява болката при язва, жлъчна криза, стенокардия, инфаркт.

Връщането на стомашния сок към хранопровода през нощта може да доведе до симптоми на нощна кашлица, сутрешен пресипнал глас. Понякога се  появяват белодробни симптоми от аспирация (преминаване на стомашно съдържимо в дихателните пътища), които може да доведат до развитие на бронхиална астма. Други оплаквания са хъркане през нощта, чувство за притискане в областта на глътката.

УСЛОЖНЕНИЯ на заболяването

  • Язва на хранопровода, която се проявява с болка, разпространяваща се към гърба;
  • Развитие на стриктури (стеснения)
  • Синдром на Барет – най-тежкото усложнение, при което се променя епителът на хранопровода и може да се стигне до развитие на злокачествен процес.

 ДИАГНОСТИКА

evreler

Диагнозата се поставя чрез 24 – часовото мониториране на рН на хранопровода. Ендоскопското изследване е метод за доказване на видимите изменения на лигавицата на хранопровода.

С какво може да се обърка?

На първо място трябва да се изключат причини и състояния, които могат да предизвикат рефлукс – повишаване на интраабдоминалното налягане при бременност, асцит, затлъстяване, след хирургични интервенции в областта на хранопровода, при някои системни заболявания като склеродермия и др. Нарушената моторика на хранопровода също може да бъде причина за рефлукс и да се дължи на нервно-функционални нарушения с неясна причина. Обикновено те протичат като дифузен спазъм на хранопровода или съкращения на хранопровода с голяма амплитуда. Някои заболявания на хранопровода също могат да предизвикат рефлукс – карцином, язва, дивертикул. Не трябва да се забравя, че подобна симптоматика – пареща ретростернална болка, може да има и при исхемична болест на сърцето. Уточняването на диагнозата е задължително.

  • ЛЕЧЕНИЕ

Правилното лечение на гастроезофагеалната рефлуксна болест е съчетание от промени в начина на живот и медикаментозна терапия. В краен случай се стига и до хирургична намеса.

Прекратяване на тютюнопушенето;

Намаляване приема на алкохол и мазнини;

Редукция на телесна маса при пациенти с наднормено тегло;

Избягване на стегнати дрехи и колани.

Препоръчват се три основни хранения дневно и две леки закуски.

Избягване на прием на храна и течности 3 часа преди сън.

Повдигане с 15-20см на главата и горната половина на тялото по време на сън.

  • Медикаментозно лечение

Медикаменти, които подтискат стомашната секреция. Към тях се отнасят инхибиторите на протонната помпа (омепразол, езомепразол, пантопразол, ланзопразол, рабепразол); хистамин-2- рецепторните антагонисти (ранитидин, фамотидин). Прилагат се прокинетици, които увеличават тонуса на долния хранопроводен сфинктер и ускоряват изпразването на стомаха.

Инхибиторите на протонната помпа са най-ефективната терапия на ГЕРБ и водят до най-бързо облекчаване на рефлуксните симптоми и до подобряване на качеството на живот. Обикновено между 6 и 12 месеца след спиране на фармакологичното лечение, симптомите на заболяването се връщат в около 80% от случаите.

При недостатъчен ефект на консервативното лечение и тежки изменения на хранопровода се провежда хирургично лечение. Операцията се нарича фундопликация по Nissen. При нея се променя ъгълът на свързване на хранопровода със стомаха, което намалява рефлукса. Едно от усложненията на операцията е т.нар синдром на Roemheld – чувство на тежест, поради събиране на въздух в стомаха, което довежда до сърдечни оплаквания.

Как да се предпазим?

Развитието на гастро-езофагеалната рефлуксна болест в повечето случаи се дължи на функционални нарушения на хранопровода и долния езофагеален сфинктер, които са с неизяснена причина. Препоръчително е спазване на някои диетични мерки, които предпазват от рефлуксни оплаквания – намаляване на телесната маса, избягване на мазни храни,на късното вечерно хранене, да се избягва злоупотреба със сладки храни, никотин, вино, алкохол, след хранене да не се ляга веднага, да се спи с леко повдигната глава, да не се носят стегнати дрехи, колани и др.

downloadХомеопатична терапия

Хомеопатията предлага избор от средства за лечение и болезнени симптоми на киселини в стомаха и рефлукс. При избора на правилното лекарство за лечение на киселини в стомаха, трябва да се вземат предвид всички аспекти от проблема на пациента.

Nux vomica- Едно от основните средства за защита при повечето храносмилателни проблеми е Нукс Вомика. Пациентът може да се оплаква от всички видове болки в стомаха, включително парене, подуване на корема, болки, запек, гадене, оригване и киселини. Неговите личностни характеристики, които спомагат за определяне на това лекарство са претовареност, преумореност, забързан начин на живот. Той или тя може да бъде деспотичен и лесно да се гневи. Този човек често яде и пие алкохол в излишък. Той желае кафе, пикантни храни, мазни храни и други стимуланти. Лицето, нуждаещо се от Нукс Вомика, е склонно да прекалява с всичко, което допринася за неговите киселини и рефлукс.

Phosphorus- Пациентът се нуждае от хомеопатичен фосфор за киселини в стомаха, ако се оплаква от парене и болки в областта на корема, подуване на корема и чувство на ситост, придружено от голяма жажда за заледени студени напитки, които се връщат назад, скоро след като са се стоплили в стомаха. Оригване и повръщане на несмляна храна са характерни за лицето, нуждаещо се от фосфор. Лицето  често търси компания и привързаност.

Arsenicum album- Лицата, нуждаещи се от Арсеникум Албум за киселини и рефлукс, може да се оплакват от изгарящи болки в стомаха и в хранопровода. Това е съпроводено с болки чак до гърлото. Възможно е да има тежка водниста, жълта диария. При много от симптомите, ще се почувствате по-добре, когато пиете топли напитки като чай или чрез прилагане на горещи компреси. Те могат да бъдат жадни за малки, чести глътки студена вода. Тяхното психическо състояние може да бъде тревожност, нервност и страх да не бъдат изоставени.

Pulsatila- Лицата, нуждаещи се от Пулсатила, се оплакват от чувството на усещане за дупка в стомаха им, придружен от метеоризъм. Те могат да чувстват, че все едно са преяли след хранене и искат да разхлабят дрехите си за облекчение. Те са неженени, обикновено прекалено чувствителни личности. Те се страхуват да не останат сами и търсят много съчувствие. Те могат да имат глад за сладолед, мазни храни и сладкиши, които ги карат да се чувстват по-зле и предизвикват рефлукс.
Carbo vegetabilis- Индивидът нуждаещ се от Карбо Вегетабилис има киселини, характеризиращи се с оригване, подуване на корема, тежест в стомаха и гърдите и стресът от яденето на прости, обикновени храни.  Лицето може да има отвращение към храни като месо, мляко и мазнини. Много често характеристика на индивида е, че има голямо желание за свеж въздух или просто да са в легнало положение по време на атаките. Киселините в стомаха създават горящи болки, простиращи се от стомаха към гърба и пациентът изпитва временно освобождаване от тези симптоми по време на оригване.

Предпазни мерки

Лечението на рефлуксната болест трябва да се осъществи единствено след консултация с лекар специалист! Не се самолекувайте! Ако симптомите не изчезнат, потърсете медицинска помощ.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.biopoged.com

Хомеопатия при деца: рецидивиращ среден отит

images (2)

Възпаление на средното ухо при деца се нарича среден отит (otitis media).

Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всяка възрастова група, но кърмачета и малки деца до 3 годшна възраст боледуват най- често.Три от всеки четири деца преболедуват поне веднъж от ушна инфекция, докато навършат 3годишна възраст.

Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси.

Няколко са причините за голямата честота на ушните инфекции при децата. В детска възраст. Евстахиевите тръби са по-тесни и къси, отколкото при възрастните. Детската имунна система е все още незряла и не функционира перфектно.

Видове отит

Има 3 основни типа отити:

  • Остър катарален отит – остро възпаление на средното ухо. Много болезнено състояние със зачервено тъпанче. Обикновено се предхожда от банална настинка.
  • Серозен отит – възниква, когато Евстахиевите тръби не функционират нормално и зад тъпанчевата мембрана се задържа серозна течност. Рядко има болка. Водещият симптом е чувството за заглъхване на ухото и намален слух.
  • Гноен отит – гнойно възпаление на средното ухо.

Заразен-ли-отит

Защо кърмачетата и малките деца боледуват често от отит?

Основната причина е в липсата на изграден имунитет.  В ранна детска възраст децата се срещат с бактерии и вируси, към които нямат изградени антитела и лесно се поддават на инфекция. Второто важно условие е структурата на Евстахиевата тръба. В ранна детска възраст тя е къса и права, което позволява по-лесно преминаване на бактерии и вируси през нея и инфектиране на средното ухо. Счита се, че храненето с биберон и използването на гумени предмети за смучене (залъгалки) повишава риска от среден отит при кърмачета. Във възрастта между 1 и 3 години събирането на много деца на едно място (повече от 4-5) също е рисков фактор за развитие на среден отит. Честите инфекции на гърлото, възпалени сливици (ангина), възпалена трета сливица, хрема също могат да бъдат причина за развитие на среден отит при деца. При най-малките кърмачета (до към 4 месечна възраст) повръщането на стомашно съдържимо (регургитация) може да бъде скрита причина за възпаление на средното ухо. Обичайно до към 6-7 годишна възраст децата спират да боледуват често от отити.

Причинители на средния отит при деца са бактерии и вируси. Най-честите бактериални причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis, а наи-честите вирусни причинители са респираторно-синцитиални вируси, грипни вируси, риновируси и аденовируси. В по-редки случаи не се открива инфекция и като причина се приема алергия.

Оплакванията при остър среден отит при деца са зависими от възрастта, но като правило кърмачетата и малките деца не могат да локализират и да посочат болното ухо, а реагират с общи симптоми.

Винаги трябва да се мисли за отит при един или повече от следните симптоми:
  • неспокойствие през деня;
  • неспокоен сън или безсъние;
  • безапетитие;
  • повръщане;
  • диария;
  • изтичане на секрет от ухото;
  • посягане към или докосване на болното ухо;
  • заболявания на горни дихателни пътища.
Кои са рисковите фактори за ушна инфекция?

Най-честите рискови фактори за развитие на ушна инфекция са:

  • Възраст – бебета и малки деца
  • Деца на изкуствено хранене
  • Инфекции на дихателната система
  • Отглеждане в детски ясли
  • Пушене в присъствие на детето
  • Наследственост

pochistvane_ushi

Как се поставя диагнозата?

 Преглед на детето е задължителен. Най-сигурен начин е директната отоскопия от опитен лекар. Чрез това изследване се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Без отоскопия диагнозата е несигурна.

article__20bbb4b27b4f07682833ab9979c5edef

Как се лекува среден отит при деца?

Предписва ли се атибиотик? В началото и при ранно поставяне на диагнозата не се препоръчва антибиотично лечение, особено ако общото състояние на детето е добро и температурата е нормална или леко повищена. В тези случаи тъпанчевата мембрана е леко вазпалена, липсват данни за излив в средното ухо и в голям процент от случаите може да се постигне оздравяване без антибиотично лечение. Използват се деконгестанти в носа, капки за уши, обезболяващи лекарства през устата. При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. Решението за въздържане от антибиотично лечение изисква ежедневни или през ден контролни прегледи на детето и проследяване на възпалението. Наличието на тежко възпаление в средното ухо, негноен излив (течност) или гнойно възпаление изискват лечение с антибиотик. Изборът на антибиотик зависи от вида на възпаленето, предпоагаемия микроб и опита на лекаря. Изтичане на секрет от ухото е признак за спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана и налага също антибиотично лечение. Спонтанната перфорация на мембраната улеснява оздравителния процес, но изисква серьозно антибиотично лечение и внимателно наблюдение.

По преценка на лекар-специалист понякога се налага оперативно, целево перфориране на тъпанчевата мембрана (миринготомия), целящо изтичане на течност или гной от средното ухо. След оздравяване, перфорацията, независимо дали е спонтанна или целева, се затваря без последствия. Като крайна мярка, целяща запазване на слуха при тежки, продължителни или повтарящи се отити, в оперативния отвор на тъпанчевата мембрана се поставя специална вентилационна тръбичка, която може да остане там месеци и служи за вентилиране на средното ухо и преодоляване на инфекцията.

 Усложнения на срения отит при деца (при нелекуване):
  • Преминаване на серозния (негноен) среден отит в гноен среден отит;
  • Разпространение на инфекцията в други части на главата, вклучително вътрешното ухо и мозъка;
  • Хронифициране на инфекцията и повтарящи се отити;
  • Намаление или загуба на слуха и впоследствие говорни нарушения;
 Как да предпазим детето от среден отит?

Кърмачетата на естествено хранене (кърмене) боледуват по-рядко и по леко от среден отит;

Предпазването от инфекции на горните дихателни пътища (ангина, ринофарингит, аденоидит) предпазва и от среден отит. Навременното им лечение цели недопускане на инфекция на средното ухо;

Ограничете  контактите с болни деца;

Не допускайте често боледуващото дете в големи колективи (ясли, детски градини) особено прз зимните месеци;

Ако детето боледува често от ангина или възпалена трета сливица, обсъдете с вашия лекар вероятната причинна връзка със повтарящия се среден отит. Трябва да се прецени нуждата от оперативно отстраняване на небните тонзили (сливици) или аденоидектомия (оперативно отстраняване на трета сливица)

HOMEOPATHY-IN-MEERUT_19551_image

Хомеопатичните лекарства при повтарящи се инфекции на средното ухо

При леките случаи на среден негноен отит добри резултати могат да се постигнат с хомеопатично лечение. При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

Катарален отит

Ferrum phosphoricum. Постепенно начало, субфебрилна температура 9СН 3 пъти по 5 гранули
Oscillococcinum+ Aviare. Профилактично при деца с рецидивиращи отити след всяка хрема Oscillococcinum- през 6 часа по една туба

Aviare 15CH- 10 гранули веднъж дневно

Belladonna. Висока температура, зачервено лице,изпотена глава 15 СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Arsenicum album. Неспокойно дете,подобрение от затопляне, парещи болки в ухото 9СН През половин час по 5 гранули до подобрение
Chammomilla. Отит при никнене на млечните зъби  15 СН 4 пъти по 5 гранули

Гноен отит

Hidrastis Canadensis. Гноен,жълто-зелен секрет от ушите, заден ринит 9 СН 3 пъти по 5 гранули
Pyrogenium+ Hepar sulfur

Комбинация, изписвана при гнойни процеси от различен произход

9 СН Пез 1 час по 5 гранули, двата медикамента се редуват

При катарални и серозни отити предприетото навреме хомеопатично лечение води до избягване на нуждата от антибиотик. При гноен отит хомеопатията е само допълващ метод и антибиотичното лечение е задължително.

Редица хомеопатични лекарства успешно лекуват рецидивиращи възпаления на средното ухо. Сред най-честите медикаменти за повтарящи се ушни инфекции са:

  • Arsenicum album –болката в ухото обикновено започва нощем, между 1 и 3ч. Детето слага ръчичка върху засегнатото ухо и болката намалява бързо от топъл компрес върху ухото. При повечето заболявания детето реагира с отпадналост и тревожност.
  • Calcarea carbonica – дете с рецидивиращи ушни инфекции и ангини; отитът често е провокиран от увеличена трета сливица; пълничко бебе или дете с голяма глава и коремче, склонно към изпотяване по дланите и главата; по-бавно прохождане и никнене на зъбите.
  • Chamomilla – болка в ухото при раздразнителни и гневливи бебета и деца; болката изглежда нетърпима. Детето е ядосано, пищи и удря; ушните инфекции са често свързани с много болезнено никнене на зъбите. Детето се чувства по-добре, когато е носено на ръце.
  • Pulsatila е често предписвано лекарство за отит, който следва банална настинка. Болката в ухото се провокира от гъста жълтеникава хрема, която блокира Евстахиевите тръби. Детето е плачливо и иска да бъде гушкано.
  • Silicea е едно от най-добрите лекарства за ушни инфекции, които се точат със седмици и сякаш не се повлияват от антибиотичното лечение; бавно и продължително нагнояване на средното ухо; слабичко дете с капризен апетит, което много често боледува от УНГ инфекции и често развива усложнения.

* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www. wikipedia.org, www.lekar.bg, www.medinfo.bg, www.homeopathytoday.eu и др.

Всичко за синузита. Лечение с хомеопатия

sinuzit-200x192Синузитът е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латинскиsinuitis). Синузитът е често срещано заболяване на околоносните кухини. Според статистиката всяка година в Европа от синузит заболяват 10 милиона души.
 Той се развива най-често едновременно със или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синуитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти начелюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.

Различават се остри и хронични синуити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синуити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелитменингитменингоенцефалитмозъчен абсцес и др.

Какви са предразполагащите фактори за развитието на синузита?

Най-честата причина за развитието на синузит е затрудненото носно дишане, дължащо се на изкривена носна преграда. Носните полипи, хипертрофията на носните конхи, зачестилите през последното десетилетие алергични заболявания, лошият зъбен статус също са предпоставка за развитие на синузит.

Остър синузит

Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса – при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбилискарлатинадифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синузит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст – при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен

Хроничен синузит

Хроничният синуит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица.

okolonosni_kuhini

Освен това според анатомията на възпаления синус се различават:

– максиларен синузит- възпаление на максиларните синуси.

– фронтален синузит- възпаление на фронталните синуси.

– етмоидален синузит- възпаление на етмоидалните синуси.

– сфеноидален синузит- възпаление на сфеноидалните синуси.

– пансинузит- възпаление на всички околоносни кухини.

Най-често възпалението засяга максиларния синус, на второ място е възпалението на етмоидалния синус, последван от възпалението на фронталния синус.

 zashto-sa-ti-tezi-sinusi

Какви са симптомите на острия синузит?

Най-честите симптоми при синузит са главоболие, болка и тежест около очите и скулите. Главоболието и лицевата болка се засилват обикновено при навеждане и завъртане на главата, както и в следобедните часове. Освен тези симптоми при остър синузит може да има и висока температура, втрисане, чувство за обща отпадналост и неразположение, хрема, запушен нос, поради набъбване на носната лигавица, зачервено гърло, стичане на секрети от носа към фаринкса (гърлото), кашлица, мускулни и ставни болки, оток около или под очите и сенки около очите. По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош дъх в устата, хъркане, липса на апетит, нарушено обоняние, заглъхване на ушите. 

Главоболието и тежестта в областта на лицето, челото или скулите са най-характерните и чести симптоми при синузит. За лекаря е важно точно да опишете болките, които имате. Според характера и локализацията на главоболието е възможно да се прецени, кой синус е възпален и да се направят съответни допълнителни изследвания за доказването му.

Симптоми на остър етмоидален синузит:

– при възпаление на етмоидалните синуси, които са разположени по срединната линия зад корена на носа е налице болка между очите или във вътрешния ъгъл на едното окото; усещане за дълбока, вътречерепна тежест и челно главоболие, смущения в обонянието; при децата може да има оток във вътрешния очен ъгъл. Болката или усещането за тежест се влошават при кашляне или лежане на гръб. Симптомите се подобряват, когато главата е в изправено положение.

Симптоми на остър максиларен синузит:

– при максиларния синузит болката е предимно в областта на скулите (под очите, над горните зъби) и горната челюст. Понякога пациента може да се заблуди, че това е зъбна болка и да потърси консултация от стоматолог.

– болка или тежест в областта на едната или двете бузи.

– понякога болката може да се разпространи и да обхване едната половина на главата. 

– главоболието е по-силно през сутрешните часове на деня, а след обяд се замества с чувство за тежест и пълнота.

– зачервяване или оток на кожата на скулата (над горната челюст).

– симптомите се влошават, когато главата е в изправено положение и се навежда напред и се подобряват, когато болния е в полулегнало положение.

Симптоми при остър фронтален синузит:

– челно главоболие в областта над веждите и в предногорната част (челната област) на главата.

– болката се засилва при почукване под и над веждата.

– болката се влошава, когато болния е полулегнал и се подобрява, когато главата е в изправено положение, назална и постназална секреция.

Симптоми на остър сфеноидален синузит:.

– дълбоко пулсиращо главоболие зад очните ябълки. 

– двойно виждане или нарушение в зрението.

– нарушения в обонянието.

– болката е по-силна, когато пациента лежи по гръб или се навежда напред.

За разлика от острият синузит, при хроничният синузит главоболието е по-слабо и е генерализирано. 

Chronic Meningitis_BRAIN

До какви усложнения може да доведе синузита?

Усложненията при синузита се дължат на разпространението на инфекцията по съседство или по кръвен път. Възможно е засягане на орбитите, възпаление на зрителния нерв, отит, менингит,енцефалит, остеомиелит, тромбоза на синус кавернозус и други. Едно от опасните усложнения на синузита, особено на фронталния и сфеноидалния синузит, е разпространението на инфекцията от анаеробни бактерии към мозъка, чрез костите или кръвоносните съдове. Това може да доведе до абсцеси, менингит и други животозастрашаващи състояния. В такива случаи, пациентът може да има леки промени в поведението, главоболие, променено съзнание, зрителни проблеми, гърчове и кома.

Обърнете специално внимание на тези симптоми:

– промени в психическо състояние

– гадене или повръщане

– тежка лицева болка

– висока температура (над 39º C)

– силно главоболие

– припадъци

– зачервяване около клепачите

– подуване около клепачите

– спадане на клепача

– понижение на зрението

– двойно виждане

Превенция на синузита

В момента не съществуват ваксини, предназначени специално за превенция на инфекциозен синузит.

Въпреки това, има ваксини срещу вируси (грип) и бактерии (пневмококи), които могат да причинят инфекциозен синузит. Ваксинирането срещу патогени, известни като причинители на инфекциозен синузит, може косвено да намали или да предотврати възможността за поява на заболяването, но няма конкретни проучвания, които да подкрепят тази предположение.

Основната профилактика е предпазване от чести простудни заболявания, правилен хранителен режим, предпазване от климатизирани помещения. Необходимо е да се избягва излагане на тялото на големи температурни разлики и по възможност избягване на онези фактори към които подозираме, че сме алергични.

Ако имате затруднено носно дишане, хрема, която продължава повече от месец и е съпроводена с главоболие, ако усещате стичане на секрети от носоглътката към гърлото и това причинява кашлица, вероятността да страдате от синузит е голяма! Правилното и навременно лечение на синузита в острия стадий предотвратява неговото хронифициране. В случаите на хроничен стадий провеждаме ендоскопска диагноза и ендоскопско еднодневно хирургично лечение за възстановяване на нормалната физиология на носа и околоносните кухини, като отстраняваме причините, предизвикали това социално значимо заболяване.

  • използвайте на орален деконгестант или кратък курс с назален деконгестантен спрей
  • почиствайте носа чрез запушване на едната ноздра и издухване на другата, след което се сменят ноздрите
  • избягвайте тютюнев дим в дома или на работното място, тъй като димът допълнително дразни възпалените мембрани в носа и синусите
  • избягвайте  вдишване на сух въздух
  • избягвайте  въздушния транспорт – ако трябва да летите, използвайте деконгестантен назален спрей преди излитане, за да предотвратите запушване на синусите
  • при наличие на алергия избягвайте  контакт с неща, които могат да предизвикат атаки, при невъзможност използвайте антихистамини и / или назален спрей за контролиране на инфекцията

Larg6_26_2009homeopathy1zx450y250_979812

Хомеопатично лечение на синузит

Хомеопатичното лечение е бързо действащо и ефикасно при остър и хроничен синузит. То включва не само дренаж на синусите и премахване на причинителя, но също така действа върху първопричината и така предотвратява рецидиви.

Хомеопатично лечение – остри лекарства

Sticta pulmonaria

  • типично лекарство за фронтален синузит
  • болка в основата на носа, която може да продължи към челото
  • суха хрема

Kalium iodatum

  • водниста обилна и дразнеща хрема
  • носът е подут и зачервен
  • очите сълзят парят и подпухват
  • болка във фронталния синус
  • симптомите се засилват при свеж въздух

Kalium bichromicum

  • лекарство за максиларни синузити
  • усещане за натиск в основата на носа
  • жълт лепкав секрет – като ластик
  • при издухване се отлепя трудно от носа
  • децата са зиморничави, обичат топли процедури, топъл чай и топли завивки

Hydrastis canadensis

  • има същите симптоми като на предишното лекарство, но състоянието на децата е по-влошено
  • в топла стая носът се запушва

Dulcamara

  • синузит с влажна кашлица, който се влошава от влажно време и влажни помещения
  • може да се съчетае и с астма

Cinnabaris

  • слузест секрет, стичащ се назад в гърлото
  • болка по ръба на носа
  • може да има болка около очите, окото е яркочервено
  • при етмоидни и сфеноидни синузити

Mercurius solubilis

  • гнойна, зеленикава, обилна хрема
  • увеличено слюноотделяне
  • обилно и парещо сълзене
  • влошава се особено нощем

Lachesis mutus

  • влошава се от стягане и топлина
  • подобрява се от поява или подновяване на секрецията
  • Mercurius solubilis – зеленикав, разраняващ ноздрите секрет; език, покрит с бял налеп, лош дъх.
  • Hepar sulfur е едно от най-добрите хомеопатични лекарства за болезнен гноен синузит. Болката се влошава от студа и се облекчава от топъл компрес върху болезненото място..
  • Mezereum – парещи болки в носа и челюстите. Жълтозелен секрет с кръвенисти жилки.

Почти всички хомеопатични лекарства се изписват в разреждане 9СН 1-4 пъти дневно по 5 гранули. Изключение правят 2 лекарства – хепар сулфур и пулсатила, които винаги следва да се изписват в 15СН или 30СН поради риск от влошаване.

Теренно лечение на рецидивиращи синузити:

1. Силицея – най-често използваният медикамент
2. Арсеникум албум
3. Калкарея карбоника
4. Пулсатила
5. Ликоподиум
6. Фосфор
7. Йод
8. Tуя
9. Медорин

Тъй като при рецидивиращите синуити има период на здраве между 2 остри епизода, най-често използваните лекарства тук са псоричните или псоро-сикотичните/силицея, калкарея карбоника/.

Теренно лечение при хронични синузити:

На-честите теренни медикаменти са :
1. Туя окциденталис – най-честият
2. Силицея
3. Медорин
4. Псоринум
Тъй като хроничните синузити са с протичане, характерно за сикотичния реактивен тип, то тук най-често се използват сикотичните лекарства – силицея, туя ,медорин.
Туята е най-често използваният тук теренен медикамент.
Псоринът е особено подходящ,когато пациентът не отговаря на правилно предписано хомеопатично лечение- симптоматично или теренно. Липса на реакция с екстремни слабост и зиморничавост. – 15СН 1 доза седмично или 30СН 2 пъти месечно.

ЦИНАБСИН съдържа ехинацея, която е известен стимулант за имунната система. Той не само лекува острите синузити и ринити, но също така може успешно да се използва като профилактика при хроничен синузит.

Ако е налице тенденция към пансинуит силицея е средство на избор.Тя е и най-често използваният теренен медикамент при рецидивиращи и хронични синуити.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.medinfo.bg, www.drmaneva.com, www.homeopathytoday.eu, www.lekar.bg, www.framar.bg и др.

Сезонно обостряне на гастрита и ролята на хомеопатията в неговото лечение

gastrithttp://www.dreamstime.com/-image22858251

Острият гастрит е краткотраен възпалителен процес на стомашната лигавица.
Причини за острия гастрит могат да бъдат различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства (аспирин, кортикостероиди, резерпин, сърдечни гликозиди, сулфонамиди и други). Остър гастрит се развива при някои инфекциозни заболявания.
Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично, с периоди на изостряне и подобрения. В зависимост от измененията на стомашната лигавица се наблюдават няколко вида хроничен гастрит: атрофичен, хипертрофичен, гигантски, ерозивен, повърхностен.

Helicobacter pylori

Инфекцията с Helicobacter pylori е основната причина за появата на хроничен гастрит и пептична язва; освен това, епидемиологични проучвания извършени през последните години потвърждават свързването на персистиращата инфекция с повишен риск от развитие на рак на стомаха. На бактерията се дължат и голяма част от случаите на лимфом от типа MALT (форми на хематологични неоплазии, характеризиращи се с клетъчна пролиферация на лимфоидната тъкан, свързана с лигавицата на храносмилателната система).

Името ѝ често се съкращава като H. pylori. Тя е единственият микроорганизъм, който може да оцелее във висококиселинната среда на стомаха. Инфекцията най-вероятно се осъществява по орален път, като е по-често срещана в бедни райони с лоша хигиена и органичен достъп доантибиотици.

От откриването й през 1983 година до сега, бактерията Helicobacter pylori предизвиква голям интерес сред изследователите, доказан от множеството проучвания, извършени по целия свят, които доказват ролята на бактерията при различни храносмилателни заболявания.

Основният източник на инфекцията са H. pylori са заразените с бактерията хора, а междуличностният контакт (напр. използване на общи съдове) е най-разпространения начин на предаването й.

Как се проявява инфекцията ?

В много случаи се развива асимптоматично. Когато е съпроводена от клинични прояви, при пациентите обикновено се наблюдават диспептични симптоми с: дискомфорт в коремната област, коремни болки, повдигане, парене, регургитация, чувство на тежест след хранене.

Хроничният гастрит е възпаление на стомашната лигавица, което продължава дълго време и има прогресиращ ход. Преминава през няколко стадия – повърхностен гастрит, атрофичен гастрит и последната фаза е стомашна атрофия.

Видове хроничен гастрит:

Хроничен гастрит тип А или автoимунен гастрит. При тази форма възпалението обхваща корпуса на стомаха. Откриват се циркулиращи антитела към пристенните клетки в стомашната лигавица, както и към интринзик фактора, произвеждан от тях, необходим за абсорбцията на витамин B12. Този вид гастрит се среща най-често при болни от пернициозна анемия, но също така се свързва и с редица други автоимунни заболявания като болест на Адисън, тироидни заболявания, витилиго, захарен диабет тип 1.

Хроничен гастрит тип Б – причинява се от инфекция с бактерия Helicobacter Pylori. Съставлява около 85% от случаите на хроничен гастрит. Възпалението обхваща антрума, т.е. крайната част на стомаха, намираща се преди пилора (изхода към дванадестопръстника). Честотата на тази форма на гастрит се увеличава с възрастта  и обхваща около 50% от хората над 50 годишна възраст и достига  почти 100% от хората над 70 годишна възраст.

Особени форми на хроничен гастрит:

  • химически гастрит – при употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, рефлукс(връщане) на жлъчка към стомаха.
  • лимфоцитарен гастрит – открива се след радиационна терапия, при болни с глутенова ентеропатия
  • еозинофилен гастрит – рядка форма на гастрит, свързва се с хранителни алергии, наблюдава се и при болни прекарали алергични заболявания като астма и други
  • грануломатозен гастрит – рядко срещана форма, наблюдава се при болни от туберкулоза, болест на Крон, саркоидоза
  • хипертрофични гастропатии – наблюдава се при болестта на Menetrier и се характеризира със силно уголемени стомашни гънки

Ако хроничният гастрит не се лекува, може да доведе до язва и кървене на стомаха. Също така клетъчните изменения на стомашната лигавица при хроничен гастрит тип А, както и инфекцията с Helicobacter Pylori, повишават риска от развитие на рак на стомаха.

Други усложнения са:

  • кървене от гастроинтестиналния тракт
  • ерозия на стомашната лигавица
  • пернициозна анемия с последващ дефицит на В12
  • дехидратация
  • перфорация на стомаха

При всички случаи на съмнение за гастрит се обръщайте към вашия лекар и предприемайте лечение само под лекарски контрол.

20120816153428homeopatichno_lechenie_na_gastrit

Симптомите на гастрит включват:

  • гадене,
  • подуване на корема след нахранване,
  • тежест след нахранване,
  • загуба на апетит,
  • повишен апетит,
  • загуба на тегло или напълняване,
  • запек,
  • диария,
  • отпадналост,
  • главоболие.
Лечение


Гастритът се лекува дълго време, чрез избягване на определени храни (пикантно люто, мазно, пържено), както и консумация на алкохол. Консумацията на шоколад, зелеви и бобови култури, кафе също трябва да се намали от страдащите от гастрит.

Най-важно за лечение на това заболяване е спазването на диета, която да включва ориз, плодове (най вече банани) и зеленчуци. Добре е да се консумира храна богата на антиоксиданти, това са целина, ябълки, лук, чесън, копър, джинджифил, мед, ленено семе, прясно мляко… Извън периода на обостряне на гастрита (пролет и есен) може да се храните нормално. Гастритът се повлиява добре от много билки –лайка, ехинацея, мащерка и др. Медикаменти се прилагат паралелно с билките и диетата.

images (2)

Лечебна диета  при гастрит:
Диетата се назначава при язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични гастрити, при повишена или запазена стомашна секреция, след операции на стомаха.Целта на диетата е да да се щади стомашната лигавица, като се ограничат химичните и механичните дразнения. В храната трябва да се съдържат достатъчно пълноценни белтъци, мазнини и въглехидрати, също и повече витамини В1 и С. Храната трябва да е варена (във вода или на пара) и пасирана, с малко сол, със стайна температура. Трябва да се яде 5-6 пъти на ден на по-малки порции.
На ден трябва да се приемат: белтъчини 100-110 г, мазнини 100-110 г, въглехидрати 400-450 г, готварска сол 8 г. Калории 3000-3200.Препоръчват се следните храни:Хляб – бял, изпечен предния ден, сухари от бяло брашно, кифлички с ниско съдържание на мазнини, пандишпанени десерти.Супи – млечни с овесени или други ядки, с макаронени изделия, крем супи от пресни зеленчуци (без зеле), плодове, супи от пиле, риба, месо, приготвени от слизеста отвара от жито (не от бульон).Основни ястия – от кайма от нетлъсти меса: говеждо, телешко, заешко, пилешко кюфтета на пара и варени, пудинги, рула, бьофстроганов от варено месо, един или два пъти в седмицата цяло парче месо, добре сварено, без мазнини и сухожилия. Добре сварено пилешко без кожа. Нетлъста риба варена на пара или въвода.Мазнини – краве масло и зехтин.Млечнокисели продукти – кефир или заквасено мляко (еднодневна закваска), некисела сметана, извара, суфлета, пудинги от извара на пара или водна баня.Ястия от яйца – варени рохки яйца и омлети на пара.

Зърнени храни – макаронени изделия, овесени, пшеничени и др. видове ядки.

Зеленчуци – картофи, моркови, тиквички, цвекло, тиква, зелен грах, зелен фасул, карфиол, алабаш, земна ябълка, зелена салата – пюрета, суфлета и пудинги на пара, кюфтета и др.

Предястия – хайвер с масло (един – два пъти седмично по 20 г), пастет от варено месо, крокети от риба или месо на пара, желирана в зеленчуков бульон риба.

Десерти – варени пасирани (дори претрити през сито) сладки плодове, сурови ягоди, пасиран компот, кисели и желета от сладки плодове, млечни кремове и желета, сладко, мед.

Напитки (студените със стайна, топлите с телесна температура) – слаб зелен и черен чай, чай с мляко или течна сметана, слаби кафе и какао с мляко, слаба отвара от шипки, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, разредени с вода.

ЗАБРАНЕНИ СА – силни чай, кафе, какао; месни, рибни, гъбени и силни зеленчукови бульони, боршове; пържени, пушени и консервирани храни; туршии; тлъсти меса и риби, патешко, гъше месо; пикантни подправки – пипер, горчица, хрян, оцет, чесън; зеле, спанак, лук, краставици; мазни теста – бутер и ронливо маслено; черен и пресен бял хляб.

КАТЕГОРИЧНО СЕ ЗАБРАНЯВАТ – алкохол (всякакъв), студени и горещи храни и напитки.

Диагностицирането на гастрита може да бъде извършено, на основата на история и преглед от лекуващия лекар. В някой случай може да включва изследване на кръв и други тестове(ендоскопия) или консултация със специалист(обикновено гастроентеролог)

При първото посещение от значение за личния лекар са симптомите, медицинската история, навиците, начина на живот и лекарствените продукти, които приемате. В повечето случай тази информация е достатъчна за поставянето на диагноза

Най-често прилаганите тестове са: за H. Pylori, брой на кръвните клетки, бъбречна и чернодробна функция, изследване на урина, функция на жлъчка и панкреас, тест за бременност, изследване на фецес за кръв.

Как се поставя диагнозата хроничен гастрит?

При съмнение за хроничен гастрит, вашият лекар ще ви назначи изследване – фиброгастроскопия с вземане на биопсичен материал.

За доказване на инфекция с Helicobacter Pylori се прави кръвен или дихателен тест, а в ендоскопския кабинет може да се извърши и бърз уреазен тест, като по време на фиброгастроскопията се взема парче от лигавицата на храносмилателния тракт и се поставя в среда, съдържаща урея.

Larg6_26_2009homeopathy1

 

Предимствата на хомеопатичните медикаменти, повечето от които са получени от растения и минерали, са, че стимулират организма сам да се бори със заболяването и са абсолютно безвревни и че могат да бъдат приемани както от бременни жени, така и от хора с алергии и с хронични бъбречни или чернодробни заболявания.

За да бъде ефективно хомеопатичното лечение то трябва да бъде съобразено с основните симптоми на първо място, след това с условията, които влошават и подобряват симптомите на гастрита и със съпътстващите заболявания на пациента. Дозите и интервала на приема на хомеопатичния продукт трябва да бъдат назначени от лекар.

За лечението на гастрита се използват следните хомеопатични лекарства:

Graphites
Този препарат се препоръчва при следните симптоми: метеоризъм, парене в областта на стомаха, колики, облекчаване на състоянието след нахранване. Болните имат непоносимост към месо. Топлите напитки и похапването на бонбони влошават оплакванията от гастрита.

Kalium bromatum
Диспепсия поради непоносимост към бира. Загуба на апетит. Тежест след хранене, метеоризъм. Не могат да усвояват месо.

Lycopodium

Болните много бързо се засищат още след първата хапка, чувство за тежест след нахранване, което не се последва редки изхождания, горчив вкус в устата през нощта, киселини. Болният изпива много голям апетит преди хранене, но след няколко хапки храна болният се чувства много сит и описва корема си като „топка“.

Phosphorus

Препоръчва се за лечение на хроничен гастрит. Болният изпитва силна жажда за студени напитки. При консумацията на топли напитки състоянието се влошава. Болните се изпотяват много и имат обилно гъсто слюноотделяне. Много полезно средство за лечение на повръщане.

Arsenicum album

Симптомите, които определят използването на този продукт са: горчив или кисел вкус в устата, пареща болка в стомаха като огън, оригване на горчиво и парливо, гадене и повръщане като повърнатите материи имат слузоподобна консистенция с кървави жилки. Изпитват облекчение при консумацията на топли храни и напитки.
Болките в стомаха се съпътстват от треперене и студенина на крайниците, потиснато настроение и патологична тревожност.

Veratrum album

Симптоми, при които се препоръчва употребата на хомеопатичния препарат са: хълцане след топли напитки, принудителни и чести оригвания, ненаситен глад и жажда, коликообразни колики. При повръщане повърната маса пенеста, със слузеста консистенция и кисела миризма.

Carbo vegetabilis

Препоръчва се при лечението на гастрит със силно проявен метеоризъм (подуване на корема вследствие на газове в храносмилателната система), лошо храносмилане с усещане за тежест след нахранване, оригване с гнилостна миризма.

Аrgentum nitricum

Симптомите от храносмилателната система са: силно и дълбоко оригване, след което се получава облекчение на симптомите, много силна болка в областта на корема, метеоризъм, като болните често казват:“Имам усещането, че нещо ми дълбае от стомаха“ Повръщат се несмлени храни, особено месо. Болните изпитват постоянна нужда от сладки храни.

Меrcurius solubilis

Този препарат се използва за хора, които са хиперактивни, много бързо се изпотяват дори при най–малките усилия, като потта им е с неприятна миризма, имат лош дъх. Симптомите от страна на храносмилателната система са: много силни болки в корема, придружени от силна отпадналост, хиперсаливация (повишено слюноотделяне), като тяхната слюнка е с повишен вискозитет (гъстота), метален вкус в устата, силни колики, болезнени тенезми.

Sulfur

Този хомеопатичен препарат се използва за лечение на гастрит, който е следствие от алкохолизъм. Симптомите, обвързани с храносмилателния тракт са: парене в областта на корема и оригване. Оригването е постоянно и продължително с миризма на храната, която е изядена в предишното хранене. Сутрешно повръщане е много често. Болният казва „Постоянно имам киселини“ Много добър ефект има при комбинация с Aconitum napellus.

Kalium carbonicum

Този хомеопатичен препарат се препоръчва при лечението на гастрит, които е резултат от бактериална инфекция. Симптомите от страна на храносмилателния тракт са: оригване с гнилостна миризма, диспепсия (функционално нарушение на мускулите и/или нервите, които инервират стомаха и горната част на тънките черва). Освен това болните се чувстват отпаднали и сънливи, много често губят мисълта си, което е резултат от лошото усвояване на храната. Преди хранене изпитват отмаляване и болезненост в горната част на корема, силно намалена концентрация. Имат предпочитания към сладки храни.

Pulsatila

Тя е подходяща за хора с флегматичен темперамент, които са нерешителни и бавни, с лесно променливо настроение. Обикновено се преписват на жени, които имат сини очи, светло кестенява коса, която лесно се накъсва и е с бледа кожа. Болните сутринта се събуждат с киселини, през нощта имат горчивина в устата. Нетърпимо гадене и позиви за повръщане, колики пости през целия ден. Имат метален вкус в устата. Имат непоносимост към храни с високо съдържание на мазнини и месни продукти и захар и захарни изделия.

Аconitum napellus

Характерните симптоми, които определят използването именно на тази хомеопатична билка са: оригване, което не носи облекчение след това, гадене и повръщане, обилно изпотяване, балониран корем, който е пълен с газове.
Пациентът се оплаква от силен душевен дискомфорт, патологична тревога и силно проявена паника. Болките в стомаха са непоносими и болният „не може да си намери място“.

Asa faetida

Това е един от основните хомеопатични медикаменти, използвани при повишено образуване на газове в стомашно-чревната система, съпроводена от чести оригвания и от спазми по хода на хранопровода.

Robinia pseudacacia

Ако имате киселини и чувство за парене зад гръдната кост, това лекарство може да помогне за намаляване на киселинността на стомашния сок.

Antimonium crudum

Французите наричат това лекарство “свинско”, защото то се използва най-често при чувство за тежест в стомаха и приа оригвания, дължащи се на преяждане.
Когато става въпрос за колики, променящи локализацията си и провокиращи се от емоции и стрес при хора с по-лабилна нервна система, най-подходящия медикамент е Ignatia.

За да има траен ефект от хомеопатичното лечение, лекарят хомеопат провежда специално интервю с пациента, след което на базата на неговите физически и характерови особености и съобразявайки се с евентуални съпътстващи заболявания и наследствени предразположения изписва най-подходящия медикамент за случая, който да лекува организма като цяло, а не само отделни негови оплаквания.

Какво не знаем за остеопорозата. Лечение с хомеопатия

osteoporosis (1)osteoporoza

Остеопороза e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания — особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии. Голяма част от останалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи. Поради голямата си разпространеност (остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст)и разходи на здравните системи тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението.

Остеопорозата бива първична — генерализирана (обхващаща целия скелет) и локална (при инфекции, продължително обездвижване на част от тялото и др.), и вторична — след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг. Вторичната се среща значително по-рядко — едва 5% от случаите. Първичната остеопороза е масовата — засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормониестрогени. Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса — с повече от 3% годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече прешлени се сплесква и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста.

Симптоми на остеопорозата

В ранните стадии костна загуба обикновено няма външна изява и изразени симптоми.

С напредването на процеса, могат да се появят следните признаци и оплаквания:

  • болки в гърба
  • загуба на височина
  • приведена поза
  • счупвания на прешлени
  • счупване на китки
  • счупване на шийката на бедрената кост
  • счупване на други кости

125577150548749Osteoporosis_Causes

Кои са рисковите фактори за развитие на остеопороза ?

  • Пол – счупванията при остеопороза са около два пъти по-чести при жените отколкото при мъжете – жените имат начална по-ниска костна маса и обикновено живеят по-дълго. Те преживяват рязък спад в нивото на естрогените по времето на менопаузата, което ускорява костната загуба. Грацилните жени са в особено голям риск. Мъжете с ниско ниво на мъжкия хормон тестестерон също са с повишен риск от заболяване. След 75-годишна възраст, остеопорозата е еднакво честа при мъжете и при жените.
  • Възраст – колкото повече остарявате, толкова повече нараства риска за остеопороза. Костите стават по-слаби с напредване на възрастта.
  • Раса – бялата и азиатската раса са по-предразположени към остеопороза, за разлика от черната и латиноамериканската раса.
  • Фамилна обремененост – остеопорозата се предава по наследство.
  • Структура на тялото – хората с ниско тегло са по-склонни към остеопороза, защото те имат по-малко резервна костна маса, която постепенно се губи в процеса на остаряването.
  • Тютюнопушене – точната му роля в развитието на остеопорозата не е изяснена, но се предполага, че цигарите допринасят за развитието й.
  • Естрогени – колкото по-дълго време жената е произвеждала или получавала женски полови хормони- естрогени, толкова е по-нисък е рискът от остеопороза. Ако менопаузата е настъпила късно, а първата менструация е в ранна възраст рискът е по-нисък.
  • Хранителни нарушения -жените и мъжете с анорексия нервоза или булимия по-често развиват ниска костна плътност на прешлените и шийката на бедрената кост.
  • Медикаменти – дълготрайната употреба на кортикостероди уврежда костите. Излишъкът от хормони на щитовидната жлеза също причинява загуба на костна маса. Това се случва при повишена функция на щитовидната жлеза или когато приемате прекалено голямо количество щитовидни хормони за лечение на хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза). Някои диуретици (отводняващи) могат да доведат до отделяне на повече калций – фурантрил и буметанид. Дълготрайната употреба на хепарин, лекарството метотрексат и някои противоепилептични медикаменти също могат да причинят костна загуба.
  • Нисък калций – недостатъчният прием на калций или намаленото му усвояване от организма могат да допринесат за загуба на костна тъкан. Операциите върху стомаха могат да повлияят способността на организма да усвоява калций от храната. До подобни нарушения водят болестта на Крон, болестта на Кушинг и анорексия нервоза.
  • Физическа активност – заседналия начин на живот, имобилизацията по една или друга причина благоприятнстват развитието на остеопороза.
  • Хроничен алкохолизъм – при мъжете, алкохолизмът е един от най-важните рискови фактори за остеопороза. Консумацията на високи дози алкохол намалява образуването на костна тъкан и снижава способността на организма да усвоява калция.
  • Депресия. Хората с депресия са с увеличена загуба на калций и минерали.

salmon_10.01osteoporosis-calcio-fracturas-menopausia-artritis-ancianos10532614_3_2010621_11_37_16

За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано. Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите. Достатъчен прием на храни, богати на силиций и витамин C, е ключов за изграждане на еластина и колагена в костната структура, витамин Д и калций са по-маловажни фактори в поддържането здравината на скелета. Добър източник на витамин C са портокалите, чушките и кивитата, на силиций — пълнозърнестите продукти, трици и минерална вода, а Витамин Д е витаминът, осигуряващ доброто усвояване на калция от храната. Той се съдържа в ограничен брой храни — мазни риби, особено сьомга, рибено масло, яйчен жълтък. Някои от храните се обогатяват допълнително с този важен за костната обмяна витамин — мляко, маргарин, десерти на зърнена основа, пудинги. Други хранителни вещества, необходими за костното здраве, са магнезийфосфоркалийцинк. Те се съдържат в повечето храни и се препоръчват като много здравословни. Богати храни на калций са сирене (730 мг в 100 г продукт), бадеми (240 мг в 100 г), както и сухи смокини, хайвер, яйчен жълтък и др. Средният дневен прием на калций е около 600-900 мг при здрави хора на възраст над 40 години. 

Освен физически упражнения и адекватно хранене, при жени в менопауза се прилага хормонозаместителна терапия. При всички случаи, когато калциеви препарати се предписват на жени в менопауза, хормонозаместителна терапия е нужна за усвояването на калция от организма.

images

Как се поставя диагнозата остеопороза ?

Лекарите могат да открият ранните белези на остеопорозата чрез различни апарати за измерване на костната плътност. Най-доброто профилактично изследване е остеоденситометрията. Процедурата е бърза, проста и веднага отчита резултата. Тя позволява да бъде измерена костната плътност на прешлените, шийката на бедрената кост и китката (областите, най-предразположени към остеопороза) и точно да проследяват промените с течение на времето.

Други изследвания, които точно измерват костната плътност включват ултразвуково изследване и количествено компютърно-томографско сканиране.

Лечение

Както за профилактика, така и за лечение като средство на избор се считат медикаменти от групата на бифосфонатите. Най-използваните и успешни препарати от тази група в световен мащаб са Актонел и Фосамакс. Други групи медикаменти, използвани за лечение на остеопороза, с нееднородни резултати са калцитонин, стронциеви препарати, специфичните естроген-рецепторни агонисти, препарати на базата на парат-хормона и др.

Билки, които са доказали своето положително въздействие при боледуващи от остеопороза, са агримония, борови връхчета, бял равнец, орехови листа и др. Важно е да се отбележи важността на физическите упражнения при болни от остеопороза. Основополагащ елемент от лечението на това заболяване е всекидневното ходене пеша на чист въздух или леката гимнастика — без излишни натоварвания и без никакви тежести. 

Larg6_26_2009homeopathy1

Редица хомеопатични лекарства могат да забавят загубата на костна плътност и дори да стабилизират или увеличат костната плътност. Те нямат страничните ефекти на най-често използваните в традиционната медицина биофосфонати.

Хомеопатията е най-ефикасна за профилактика и лечение на лека и средно тежка остеопороза. При тежка остеопороза тя би могла да се добави към конвенционалното лечение.

Най-често използваните хомеопатични медикаменти за остеопороза са Силицея, Калкарея карбоника, Калкарея фосфорика, Калкарея флуорика, Фосфор и Натрум муриатикум. Всички те подобряват калциево-фосфорната обмяна и се предписват като дългосрочно лечение.

Благоприятен ефект има прилагането на комбинирания хомеопатичен медикамент Остеоцинезин при остеопороза при жени в менопауза. Остеоцинезин съдържа ниски разреждания на хомеопатичните лекарства Калкарея карбоника, Калкарея фосфорика, Калкарея флуорика и Сулфур йодатум.

Калкарея Флуорика – много добър хомеопатичен медикамент,играещ важна роля в обмяната на веществата в костната тъкан. Особенно е подходящ при хора с издължена конституция, при които е налице склонност към ранни гръбначни изкривявания. Този медикамент има добро лечебно действие и по отношение на честите болки в гърба и чувство на скованост. Когато тези оплаквания са най-често сутрин след ставане от сън,след продължително обездвижване,при студено и влажно време много добре се допълва и от медикамента Рус Токсикодендрон.
Много добър хомеопатичен медикамент за парещи болки по хода на гръбначния стълб и между плешките е Фосфорус. При хора изключително слаби,зиморничави,раздразнителни с тънки кости, много добър ефект има медикаментът Силицея. При силни болки в кръста с много добър ефект се прилага Радиум Броматум. При жени,които са ниски и набити с тенденция към затлъстяване, добър ефект има медикаменьт Калкарея Карбоника
За жените ,които са застрашени от остеопороза след настъпване на менопауза е полезно всеки ден или през ден да приемат хомеопатичното лекарство Фоликулинум. По този начин се стимулира яйчниковата функция. Той се използва често и за облекчаване на други смущения,свьрзани с промяната на половите хормони,каквито са топлите вълни.
Разбира се за да има траен ефект от хомеопатичното лечение на остеопорозата се назначават строго индивидуални медикаменти според типа реакция на организма. Такива могат да бъдат някои от горе изброените, но могат да бъдат и много други. Затова трябва да бъдат назначени от лекар – хомеопат.