Съединителната тъкан на хиподермата (подкожието) е място на синтез на мазнини. Трансформацията на мазнините и въвеждането в системата на кръвообращението се осъществява благодарение на адипоцитите (мастни клетки). Дисфункцията, свързана с поява на целулит всъщност е свързана с изкривена информация, получавана от адипоцитите, които престават да изпълняват правилно функциите си. Това незабавно води до натрупване на мазнини, отслабване на капилярите и образуване на отоци. Кожата добива оточен вид в незначителна степен, все още в незначителна степен – първи симптом на целулит.
Определящи фактори са полът, неправилното хранене, недостигът на движение, някои хормонални нарушения.

Кои са основните причини за появата на целулит?

Първата, и вероятно най-сериозна причина е наследствената предразположеност, следвана от възрастта. След което идва ред на нездравословното хранене – дневен режим, базиращ се на “забранени храни” от рода на хамбургери, пържени картофки, пица и какво ли още не, изобилие от въглехидрати под формата на вкусни вафлички и липса на всякакви плодове и зеленчуци.

От което неизменно следва проблемът с наднорменото тегло, а то е четвъртата причина за поява на портокалова кожа. При което в определен момент човек решава да се подложи на редуциращ режим на хранене, а честите колебания в телесната маса са следващата причина за появата на целулит.

Далеч не без значение се оказват заседналият начин на живот и вредните навици, свързани с честия прием на алкохол и тютюнопушенето. Твърде тесните дрехи понякога могат да се превърнат във вреден навик и като следствие от това да настъпи нарушение в процесите на кръвообращение.

Понякога обаче появата на целулит може да бъде провокирана и от настъпил дисбаланс на хормоните в организма. Например, дисфункция на яйчниците, надбъбречните жлези и щитовидната жлеза. Но не бива да поставяме на последно място замърсената околна среда и регулярно повтарящите се стерсови ситуации, защото в определен момент те могат да се превърнат в потенциална причина за появата на целулит.

Патологичните процеси при появата на целулит са свързани с настъпващи смущения в ензимните системи, ендокринни нарушения, локален недостиг на кислород и патологични окислителни процеси. Женското тяло е устроено така, че позволява по-голямо натрупване на мастна тъкан, отколкото при представителите на силния пол.

Друг особено важен и потенциално опасен фактор се оказва въздействието на свободните радикали и съпътстващите ги процеси, изразяващи се в натрупване на определени аниони, които предизвикват дегенерация на хиалуроновата киселина и колагена, увреждане на клетките чрез пероксидация и нарушаване на пропускливостта на клетъчните мембрани.

Резултатът е един – вследствие на всички тези промени нараства налягането вътре в тъканите, развива се хипоксия, а механичният натиск в посока навън към епидермиса деформира кожната повърхност и я прави неравна – с подутини и хлътвания или известната на всички ни портокалова кожа.

Целулитът и мъжете

Целулитът много рядко се наблюдава при мъжете, тъй като техния последен слой подкожна мазнина не е като при жените – успоредни кутийки, а почти хаотично разположени мастни клетки. При мъжете подкожната мазнина често е по-тънка. Това различие в структурата на подкожната мазнина се дължи на различния хормонален статус при мъжете. В много редки случаи мъжете с целулит са родени с дефицит на тестостерон.

И слаби жени имат целулит

Понеже целулитът се дължи на структурни изменения, можем да го срещнем дори при жени, които нямат подкожни мазнини. С годините целулитът се увеличава, защото с остаряването кожата изтънява. Друга причина е, че с възрастта намаляват еластичните влакна, които държат кожата за мазнината. Кожата е разхлабена и нееластична. Много жени, които свалят тегло, а съответно и подкожни мазнини, но си остават с целулит.

Целулитът е проблем, с който жената се опитва да се пребори всеки ден!

Макар да има успешни дейности с широка приложимост срещу целулита, неговото лечение е абсолютно индивидуално за всяка дама. Комплексното лечение задължително трябва да включва: диета, спорт, салонни дерматологични процедури и домашна грижа.

Диетата

Учени твърдят, че няма пряка зависимост между наднорменото тегло и целулита, защото той представлява нарушение в разпределението на мастната тъкан на кожата, а подкожна мазнина имат дори и много слабите дами. Основен момент в антицелулитната диета не е количеството калории, а минералният състав на продуктите.

Вашата диета трябва да бъде балансирана и проста. Старайте се да си набавяте достатъчно количество пресни плодове и зеленчуци – богати на целулоза. Търсете хранителни продукти с минимално участие на овкусители, консерванти и подобрители. Приемайте често прясно изцедени сокове – известно е, че витамин С ускорява обмяната на веществата и подобрява микроциркулацията на кръвта. Отделете достатъчно внимание на зеления чай – съдържащите се в него антиоксиданти спомагат за извеждането на всички шлаки и токсини от организма, които са потенциално отговорни за появата на целулит.

Трябва да приемате и храни, богати на лецитин, мастни киселини и аминокиселини. Те намаляват течността между мастните клетки и повишават кръвообращението на тези на кожата. Богати на лецитин са яйцата и соята. Правилното съотношение на мастни киселини се съдържат в зехтина, олиото от ленено семе, рапицата и суровите ядки, а полифеноли има в изобилие в ягодите, нара, шипките, гроздето и цитрусовите плодове.

Спортът

Една от главните причини за появата на портокаловата кожа е лошата микроциркулация на кръвта, която възниква при воденето на слабо активен начин на живот и отсъствие на физически тренировки.

Можете да спечелите битката с целулита, ако практикувате водни спортове, като аквааеробика и плуване. Водата тонизира кожата и действа благоприятно на кръвоносните съдове, а мазнините се изгарят само в условията на интензивно снабдяване на тъканите с кислород.

Антицелулитните процедури стават все по-масова и по-достъпна услуга на родния пазар на услуги в сферата на здравето и красотата. За едни от най-ефективните антицелулитни процедури се смятат горещите обвивания на основата на тъмните водорасли и кафето, а също и специалните масажи: ръчен, апаратен и вакуумен. Полезни в борбата с портокаловата кожа са и детокс процедурите, в програмата на които влизат обвивания, маски, масажи и хидротерапия.

Дерматологични процедури срещу целулит се провеждат с успех в рамките на курсове с по 5-6 процедури на месец. Ползата само от едно обвиване едва ли ще бъде голяма, препоръчително е колкото се може по-често в домашни условия да се масажирате с морска сол, която укрепва съединителната тъкан и отстранява излишната вода от клетките.

 Домашната козметика

На първо място стои утайката от кафе. Смесена с подходящ хидратантен крем, тя е прекрасно средство за масажиране на засегнатите от целулита места. Изварата също се оказва отлично средство за отводняване на тъканите. Нанесете я върху портокаловата кожа, попийте с кърпа и оставете да действа поне половин час, след което изплакнете обилно с вода.

Можете да си приготвите гореща вана, в която сте добавили една шепа едра морска сол. След изплакване намажете тялото си със зехтин, а за да има осезаем ефект – трябва да отделите поне десет дни в месеца за изпълнението на тази процедура.

Друг вариант: към 100 мл растително олио добавете по 20 капки ароматни масла от риган, лимон, кипарис и хвойна. След душ масажирайте зоните с целулит с тази смес. Етеричните масла подпомагат и стимулират клетките при възвръщането на нормалния им жизнен цикъл.

Aнтицелулитна козметика

Kремовете и лосионите против целулит не се справят изцяло с проблема, но те действат стягащо и съдействат портокаловата кожа да се забелязва по-малко. Колкото и ценни свойства да има вашият антицелулитен крем, неговата ефективност значително намалява, ако го използвате неправилно.

• Нанася не веднъж, а два пъти на ден: сутрин и вечер.
• Кожата задължително трябва да бъде почистена и напарена, един или два пъти седмично преди нанасяне на антицелулитната козметика е необходимо да се използва скраб или пилинг.
• Средството трябва да се втрива няколко минути с кръгови масажни движения, повтаряйки движението на кръвния ток, т.е. отдолу нагоре, от колената към бедрата, а не обратното.

Горещи камъни

Как да се храним срещу целулит?

Всеобщо известен факт е, че от целулит страдат над 90% от жените по света.

Балансираното хранене е първата и водеща стъпка в поддържането на гладка и стегната кожа без целулит.

Общи съвети за хранене срещу целулит

*Разделното хранене е отлично решение срещу целулит. Затова спазвайте принципите му. Най-вече яжте месото и рибата със зеленчуци, а не с паста, ориз, картофи и други въглехидратни храни.

*Пийте много вода – поне 1,5-3 литра дневно.  Дехидратираната кожа е по-склонна към образуване на целулит.

*Изключете от менюто си колбасите, чипса, консервите и всички прекалено солени храни. Организмът има нужда от баланс на натрия и калия, а тези продукти съдържат голямо количестви натрий. Същевременно имаме сериозен недостиг на калий заради начина, по който се храним.

*Захарта е не по-малко вредна от солта. Сладкишите и всички захарни изделия нямат място в чиниите ви. Заменете ги с плодове.

*Стремете се да консумирате възможно най-малко храни с консерванти. Следете за съдържанието на различни Е-номера на етикетите и ги избягвайте.

*Ограничете алкохола. Една чаша вино дневно е достатъчна. Алкохолът е висококалоричен, при това с празни калории.

*Заменете кафето с  чай. Прекаляването с кофеина свива кръвоносните съдове и води до образуване на „портокалова кожа“. Чаят е далеч по-полезен, защото освен кофеин, съдържа и танини, които имат благотворен ефект върху кръвообращението.

*Яжте храни, богати на витамините C и P. Те заздравяват капилярите и правят кожата по-еластична, т.е. по-малко склонна към образуване на целулит.

Ягодите, вишните, гроздето, цитрусите, доматите, червените чушки, елдата и т.н., са отлични източници на двата витамина.

*Забравете мазните храни, продукти и субпродукти като масло, маргарин, сметана, колбаси и всичко пържено.

Те са сред основните причини за натрупването на мастни депа и превръщането им в “портокалова кожа”.

Хомеопатия

Към комплексните мерки като различните по степен съобразени със здравословното ни състояние физически упражнения (бягане, аеробика, каланетика), към различните методи на масаж може да включим и един природосъобразен ефикасен и приложим без никакви странични вредни за здравето метод на лечение – хомеопатичния.

Хомеопатичните медикаменти ще подпомогнат организма да се регулира и да организира по добре своя метаболизъм, бавно, но трайно, без никакви вредни странични въздействия! В следващите редове ще разгледам само някои от многото хомеоатични медикаменти,подходящи при целулит.

– Thuya occidentalis- много подходящо за хора с широк ханш, който при най-малкото отклонение от диетата се увеличава все повече и повече. При тревога тези хора преминават на много мазни храни и стават булимични. Този медикамент е много ценен в борбата с целулита!

– Ignatia amara- при нервни хора, с повишен апетит в следствие на стрес и напрежение

– Nux vomica- за хиперактивни, делови, раздразнителни хора,често изпадащи в ярост и са жертви на заседнал начин на живот; постоянно изпитват нужда от консумация на кафе, алкохол, тютюн, за да са винаги във форма.

– Natrum sulfuricum –подходящ при проблеми с водното преразпределение в организма. Целулитът е болезнен при натиск. Тези хора често имат проблеми със ставите, може да страдат и от астма. Те са много чувствителни на влага и усещат дъждовното време.

– Anacardium orientale- за хора,подложени на стрес,който се облекчава от честия прием на храна

Atmonium crudum-подходящ за хора,склонни към преяждане, след което изпитват чувство за вина от поетата храна.

Цефамадар- при наднормено тегло, по една таблетка 1 до 3 пъти дневно.

Слимбел– хомеопатичен продукт, особено подходящ за хора с наднормено тегло. Успешно използван за отслабване, разграждайки мазнините от мастните депа, както и ефективно изчиства излишъка от телесни течности. СЛИМБЕЛ е ефективен и при целулитни проблеми и стрии. Стяга кожата в процеса на отслабване. По 2 таблетки 3 пъти дневно.

За да се заглади кожата, да се намалят стриите, за по стегнат и здрав вид е добре към горните лекарства да се прибави Calcarea fluorica 15 CH, 10 гранули седмично.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopathytoday.eu, www.d-rmario.com, www.framar.bg и др.

Честотата на аденоидните вегетации съществено нараства през последните години. Този факт се обуславя от урбанизацията и особеностите на социално-икономическия живот, както и от алергизациите. Колкото по-рано се спре създалият се порочен патологичен кръг, толкова по-бързо настъпва обратното развитие и пълното възстановяване на нарушените функции на организма.
Фарингеалната тонзила, като част от лимфоидния гърлен пръстен на Валдайер-Пирогов изпълнява всички свойства на имунокомпетентен орган. Това включва важни защитни и имунологични функции при адаптацията на организма към факторите на околната среда. При определени условия възниква лимфоцитарно-лимфобластна хиперплазия, наричана аденоидни вегетации. Най-често засяга децата между 2 и 10 години. Засягат се еднакво често двата пола. Честотата е 3.5-8% от децата. Липсата на адекватно лечение, вследствие на повтарящи се възпалителни процеси на дихателната система довежда до развитие на трайна хиперплазия.

Чести инфекциозни заболявания като грип и други вирусни инфекции. Също и рефлукс на храна. Благоприятна среда за уголемяването й създават неблагоприятните битови условия като влага в дома, студ, запрашен въздух и др. Също и алергични заболявания в семейството – бронхиална астма, сенна храма, атопичен дерматит.

За предотвратяване на патологична хиперплазия на фарингеалната тонзила е необходимо да се прилагат профилактични мерки. Те включват превенция от най-честите респираторни инфекции, закаляване, повишаване на имунологичната реактивност на детския организъм, както и ранна диагностика с рационална терапия на възпалителните заболявания на дихателните пътища.

Предразполагащи фактори за хиперплазията са: възрастова имунологична инсуфициентност; чести възпалителни процеси на носната лигавица; инфекциозни болести; алергизация на детския организъм, вследствие на чести остри респираторно-вирусни инфекции и други инхалаторни фактори; ендокринни нарушения; хиповитаминоза; конституционални аномалии; фунгиална инвазия; неблагоприятни социално-битови условия.

Основните симптоми са: нарушение в носното дишане и упорити хреми.

Аденоидните вегетации при някои деца водят до развитие на характерни изменения в лицевия скелет (т.нар. аденоиден фациес). Клинично се манифестира с апатично изражение и бледост на кожата; полуотворена уста; леко изразен екзофталм; увиснала долна челюст; неправилно развитие на зъбно-челюстната система; промени в небцето (готическо небце); неправилно развитие на горните резци (изпъкват напред и са неправилно подредени). Неправилното положение на небцето води до промени в развитието на носната преграда (девиации). Настъпват също така изменения във физическото и психическото развитие. Вследствие на затрудненото носно дишане се наблюдава измение в говора (гъглив) и промяна в обонянието. Аденоидните вегетации препятстват нормалните процеси на дишане и хранене. Това води до развитие на риносинуити и стомашно-чревни възпаления.

Дишането през устата е повърхносно и учестено, водещо до неправилно развитие на гръдния кош и анемии. Сънят е неспокоен с отворена уста и е налице хъркане. Тези деца са разсеяни, с отслабени паметови възможности, лесно раздразнителни и изостават в училищната възраст. Постоянното дишане през устата води до чести ангини, хроничен тонзилит, ларинготрахеобронхити, пневмонии, нарушения в сърдечно-съдовата система. Поради близостта до евстахиевата тръба, по механичен път или по-често като огнище на инфекция се развива кондуктивна слухова загуба (хроничен серозен среден отит); остри и хронични средни отити.
Всички тези изменения водят до промени в общото състояние на детето (лесна уморяемост, апатия и лесна плачливост).

Хипертрофията на фарингеалната тонзила е обратим процес, но възникналите усложнения са трайни и нерядко водят до инвалидизация.

Диагноза

За поставянето на диагнозата се използва комплексен подход, включващ анамнеза, обективни и инструментални изследвания.  Мултидисциплинарният подход, вкл. личен лекар, педиатър, оториноларинголог и др. специалисти, е определящ за постигане на трайнo положителните резултати.

В анамнезата се установяват чести респираторни инфекции, продължителни или постоянни хреми, субфебрилитет, прогресиращо нарушение в общото състояние

Размерът и консистенцията на аденоидите се определя чрез задна риноскопия или епифарингеално туширане.

Лечение

Целта на лечението е възстановяване на носното дишане и профилактика на развитието на съпътстващи вътрешни болести.

Немедикаментозното лечение включва: закалителни процедури, различни физиопроцедури (УВЧ, диатермия, ендоназална електрофореза), фототерапия, промивки със солеви разтвори (целят елиминация на антигените и алергените от лигавицата).

Медикаментозното лечение включва средства, повлияващи назалната обструкция и инфекцията. Прилагат се и някои хомеопатични продукти (Умкалор, Лимфомиозот, Тонзилотрен и др.) за период 1-1.5 месеца.

Хирургичното лечение (аденоидектомията) е водещо за дефинитивното решаване на проблема, когато другите форми са с нисък или без резултат.

Показания за аденоидектомия

• Детето прави повече от  три  отита  през  годината
• Има  трайно  намален  слух
• Прави  често  други  усложнения – бронхит, пневмония, ларингит
• Носното  дишане е  с  0 %
• Дискомфортен  и  силно  нарушен  сън,  в продължение  на година , причинен  отхъркане  , кашлица  които  водят  до често  събуждане.

Минимална  възраст  за  предприемане  на оперативно  лечение  е  3  години  а  максимална -7.

Противопоказания за аденоидектомия

1.  Остри респираторни инфекции.
2. Инфекциозни болести (грип, скарлатина, паротит, коклюш, инфекциозна мононуклеоза, вирусни хепатити). Оперативно лечение е удачно да се проведе най-малко след 3-4 месеца.
3.   Хематологични заболявания (анемии, тромбоцитопении, левкози и др.)
4.   Имунодефицитни заболявания.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След уточняването  на  диагнозата  родителите  трябва  рязко  да намалят  контактите  на детето си  с  други  болни  деца.

Преразглежда  се  посещението  в  детското  заведение.

В  зимните  месеци  се  приемат  имуностимулиращи  медикаменти.

През  лятото  задължително  детето се  води  на  море и  планина.

Хомеопатични възможности при аденоидни вегетации

Хомеопатичните лекарства помагат детето да не боледува толкова често от вирусни и бактериални инфекции. Повишават противоалергичната му защита. Не позволяват да се стигне до усложнение и подобряват дишането и качеството на съня при тези деца.

• Лимфомиозот е хомеопатичен лекарствен продукт, препоръчван при оточни състояния на тъкани – лимфаденит, отоци след травма и операция, хроничен тонзилит или възпаление на сливиците, тонзиларна хипертрофия – т.е. трета сливица.
• Аgraphis nutans (горски зюмбюл) е подходящ при деца с увеличени сливици и намален слух поради запушване на Евстахиевите тръби ; тенденция към рецидивиращи отити. Предписва се в 5 СН, 2х5 гранули.

• Barita carbonica – увеличени сливици, рецидивиращи УНГ заболявания, срамежливо и мудно дете, понякога със забавено физическо или умствено развитие, по-бавно развитие на речта.15 СН е подходящ за деца, които се развиват малко по-късно, в сравнение с връстниците си – по-късно са проходили, по-бавно са проговорили

• Calcarea carbonica –15 СН в същата дозировка се предпочита при  по-ниски и пълнички деца, които също страдат от инфекции на горните дихателни пътища, придружени от увеличаване на лимфните възли. Тенденция към рецидивиращи ангини и отити. Увеличени и меки шийни лимфни възли. Хроничен запек, екзема. Бавно, мудно и притеснително дете.

• Calcarea phosphorica – 15 СН по 5 гранули дневно, води до свиване на третата сливица. Особено подходящ е при по-слаби, високи деца, които боледуват често от инфекции на горните дихателни пътища, с бавно и много болезнено никнене на зъбите, развитие на ранни кариеси или потъмняване на зъбния емайл. Мрънкащо, хленчещо дете, което често проявява капризи и недоволство.

• Calcarea fluorica – увеличените аденоидни вегетации са придружени от увеличени твърди лимфни възли по шията, вродена сколиоза/гръбначно изкривяване/, “хлабави” стави, бавно никнене на зъби, късно прохождане.

• Tuberculinum – увеличени лимфни възли, сливици и аденоидни вегетации. Дете, което е болно от различни УНГ инфекции всяка седмица или през седмица.
• Dulcamara (червено кучешко грозде) 9 СН се предписва, когато оплакванията на детето се провокират или засилват при влага.
• Тонзилотрен е комплекс от пет хомеопатични съставки. Тези съставки въздействат всяка поотделно и “колективно” при възпаления на лимфни жлези и тъкани в зоната на гърлото. Използва се успешно при ангина, остър фарингит, след оперативно отстраняване на сливиците. Тонзилотрен овладява възпалителния процес, успокоява и редуцира болката, улеснява говора и преглъщането.
• Цинабсин е хомеопатична комбинация от четири ефективни съставки. Приемът се препоръчва при остри и хронични състояния на синузит, когато синусите и носоглътката са оточни, с възпалени лигавици, затруднено дишане и преглъщане и главоболие. Приемът на цинабсин повлиява и възпалената трета сливица, като съдейства за оздравителен процес, “прибиране” и улесняване на дишането. Таблетките се държат в устата до пълното им разтваряне. Приемат се при остри състояния на всеки 1-2 часа; деца под 6-годишна възраст не бива да приемат повече от 6 таблетки дневно, а възрастните не повече от 12. Продуктът може да се приема не повече от 8 седмици, а по лекарско указание този срок може да бъде продължен.
• Еуфорбиум е хомеопатична композиция, съставена от осем елемента. Еуфорбиум се прилага при възпалена трета сливица, остър и хроничен синузит, серозен отит и възпаление на Евстахиевата тръба.

Продължителността на хомеопатичното лечение за увеличени аденоидни вегетации зависи от размера им и трябва да продължи няколко месеца. Облекчението на симптомите / запушен нос, хъркане, стичане на секрет по гърлото/ се наблюдава обикновено след месец-два от началото на лечението.

Не лекувайте сами! Предоставената тук информация има само информативна цел. Необходима е консултация с лекар- специалист, който след обстоен преглед да предпише най- подходящото лечение за вашето дете!

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източници:www.lekar.bg,www.hera.bg,www.medik.bg,www.homeopathytoday.eu, www.d-mario.com,www.framar.bg, www.

История на мануалната терапия

“Това е старо изкуство. Към тези, които първи са го открили, изпитвам най-голямо уважение, както и към тези, които идват след мен и които със своите открития ще допринесат за по-нататъшното развитие на изкуството да се лекува по естествен начин. Нищо не бива да отбягва от окото или ръцете на способния лекар, за да може да оправи на операционната маса плъзнатите прешлени без вреда за болния…щом като манипулацията е извършена по правилата на изкуството, не може да се достигне до вреда”.

Хипократ, V в. пр.н.е.

Мануалната медицина е толкова стара, колкото старо е и човечеството. От най-древни времена болните са се доверявали на изпитани методи, които могат единствено чрез изкуството на ръцете и познанието на анатомията, да манипулират върху гръбначния стълб и да облекчат и премахнат страданието.

Още от 4000 г. пр. н. е. са открити релефи, папируси и други археологически находки, свидетелстващи за възникването и развитието на тази наука в Месопотамия, Китай, Египет и Тайланд. Доста по – късно, около 500 г. пр. н. е. “бащата на европейската медицина” Хипократ, Аристотел и Гален са оставили множество писмени доказателства за важността, която имат манипулациите върху гръбнака, както за лечението на конкретни заболявания, така и за общото здравословно състояние на организма.

През 1874 г. в Криксвил, САЩ Andrew Still основава първото медицинско училище за остеопати. Студентите не са завършили медици, обучението трае 2 години, през които усвояват различни методики за манипулации върху гръбначния стълб. Остеопатите отдават по-голяма стойност на функционалните смущения, като предпочитат при манипулациите дългите лостове в човешкото тяло (глава и крайници), но могат да въздействат целенасочено на един-единствен двигателен сегмент.

През 1895 г. D. Palmer основава и първото официално хиропрактическо училище в Девенпорт. Там учениците се обучават не само в основите на медицинската наука, но и как да продават своите знания и умения. Първо курсът траел едва 14 дни, като по-късно продължителността му била увеличена на 1 година. Хиропрактиците отдавали най-голямо значение на структурните неправилности на гръбначния стълб и употребявали в практиката си преди всичко късите лостове (израстъците на прешлените), върху които въздействали с контактни похвати.

Добрите резултати и популярността, които набират двете школи на лаици (хиропрактици и остеопати) успешно лекуващи редица патологии на гръбнака, провокират и дипломираните лекари да се насочат към мануалната медицина. Този процес е особено ясно изразен след Втората световна война (след откриването на дисковата херния), когато механотерапията и безоперативните интервенции при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, набират голяма популярност сред пациентите. Лекарите започват не само да практикуват и изучават мануалната терапия, но основават и научни дружества и школи.

Същност на мануалната терапия

“Човекът е във висша степен саморегулираща се машина, която сама се поддържа, насочва и дори усъвършенства.”

И.Павлов

За същността на мануалната терапия може да се изпише много. Теориите и практическите похвати, използвани при нейното развитие са многобройни, като всеки практикуващ специалист ги интерпретира спрямо своя опит, виждания и резултати. Безспорно най- голяма роля се отдава на откриването и отстраняването на нарушената ставна игра (“joint play”), както и диагностицирането и премахване на възникналия “блокаж” в засегнатата става и последствията, които оказва той върху нервната система и общото здравословно състояние на пациента. Именно поради тази причина ще обърнем внимание на ролята на нервната система и гръбначния стълб, на възникването и промените, които настъпват при блокаж и ролята на терапевтичната манипулация за неговото отстраняване.

Нервната система (НС) регулира както вътрешната среда на организма, така и спомага за адаптирането на индивида към непрестанно изменящите се условия и дразнения от външната среда. Чрез преработването на дразнения, имащи ролята на сигнали НС трябва да пригоди вътрешната среда към условията на външната. По този начин се отчита ръководния й принцип във висшестоящите организми.

Човешкото тяло е богато на множество и различни по своите функции и устройство рецептори. При дразненето им посредством НС се получава двигателна или секреторна ответна реакция, означена като “рефлекс”. Рефлексът сам по себе си бил условен или безусловен, прост или сложен е основата за управление чрез НС.

Рефлексорната дейност има три функционална съставки:

• Рецепторна функция – възприемане на дразненията.
• Асоциативна функция – синтез и анализ на получената информация в различни отдели на ЦНС.
• Ефекторна функция – осъществява се реакция-отговор, изразяваща се в двигателна или секреторна дейност.

Нервната система се разделя на централна (ЦНС) и периферна (ПНС). От своя страна ЦНС е изградена от главния и гръбначния мозък, а ПНС е представена от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или “нервна клетка”. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки.

Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни, предавани по тънки влакна, наречени аксони. Напречен отрязък от гръбначния мозък и свързаните с него леви и десни гръбначномозъчни нерви, чрез които главният мозък контролира определен участък от тялото се нарича нервен сегмент.

Гръбначният стълб играе огромна роля в рефлекторната дейност на организма. Благодарение на своето устройство и функции, той излиза на преден план в практиката. Образуван е от различни по големина и форма прешлени, както следва: 7 шийни, 12 гръдни (торакални), 5 поясни (лумбални), 5 кръстцови (срастнали в едно) и опашната кост. Между прешлените се намират междупрешленни дискове, състоящи се от пихтиесто ядро и фиброзен пръстен, образуван от плътна съединителна тъкан, който го обгражда. Тези дискове имат огромна роля, тъй като осигуряват подвижността, еластичността, устойчивостта и способността на гръбначния стълб да издържа на натоварване. Два прешлена, съединени с 2 междупрешленни стави и междупрешленен диск, защитаващи участък от гръбначния мозък, се означават като гръбначен сегмент.

Въпреки ръководната роля, която се пада на ЦНС, рефлекторната терапия обръща особено внимание на периферията. Мануалната интервенция трябва да се извърши по възможност по-близко до сетивата – да се започва от рецепторите в периферията съгласно принципа, че аференциацията (предаването на информация от рецепторите към ЦНС) е основата на всяка рефлекторна дейност, тоест точката на въздействие лежи точно там, където клиничното изследване е открило смущение в рефлекторния процес. Периферията може да се дефинира чрез сегмента , който редовно излиза на преден план, особено когато в неговата зона съществува някакъв вид дразнене, особено болково. При негово смущение откриваме типични находки: блокаж, мускулен спазъм, типични точки на натиск върху сухожилията, връзките и периоста (максимални точки), хипералгични кожни зони на Head и функционални смущения в орган.

Мануалната терапия представлява ефективно лечение на ставите на крайниците, както е и терапия на избор при функционална нарушения на осевия орган, тоест тя се явява терапия на двигателната система на човека. Най-честото и типично функционално смущение на гръбначния стълб е ограничението на подвижността му в даден двигателен сегмент, така нареченият “обратим блокаж”. Това смущение се локализира в ставата и води до значими рефлекторни изменения. Причините могат да бъдат динамични и статични, но най-често са неправилните мускулни натоварвания, травмите и рефлекторната фиксация на двигателния сегмент вследствие на патологично дразнене в сегмента (при вътрешни заболявания). В много случаи пациентите съобщават за “сецване” (именно това представлява блокажът), съпроводено с чувството за остра болка и невъзможност за движение. Трябва да се знае, че блокирането в един дял предизвиква функционални смущения в други, съседните дялове, които първоначално компенсират чрез хипермобилитет (свръхподвижност), като при напредване и нелекуване на процеса и там започват да се образуват нови блокажи, при което се образува един порочен кръг на хипер- и хипофункция, което изключително влошава състоянието на болния. При напреднали процеси се достига и до морфологични изменения. Функционалните смущения от своя страна довеждат до нарушения в трофиката. Крайният резултат е намалени приспособителни възможности на гръбначния стълб, свързани с болка и значително влошаване на качеството на живот на пациента. Целта на мануалната терапия е да възстанови функцията на ставата там, където тя е блокирана. Манипулацията е най-прякото, най- ефективното и най- икономичното средство. При успешна манипулация подвижността в двигателния сегмент се възстановява веднага след процедурата. След възстановяването на ставната функция се установяват и рефлекторни въздействия – изчезва рефлекторният мускулен спазъм и хипералгичната зона. Настъпва хипотония на мускулатурата и съединителната тъкан, болният започва да чувства облекчение и чувство за топлина. Силата на засегнатия мускул се подобрява мигновено, както се подобряват и отслабените мускулни рефлекси. Всички въздействия освен възвръщането на ставната подвижност (предмет на мануалната терапия) са от рефлекторно естество поради простата причина, че ставите успоредно с механичната си функция, изпълняват и тази на рефлекторни полета, от които изхождат интензивни рефлекси. Заседналия начин на живот в последните десетилетия, липсата на физическа активност и поддържане на опорно- двигателния апарат на съвременния човек, допълнително провокират възникването и развитието на този вид заболявания. Пациентите на трябва да пренебрегват проблемите свързани с болки в областта на гръбначния стълб и ограничение на техните движения. Колкото по-рано потърсят специализирана лекарска помощ и блокажът бъде остранен, толкова по-малко ще са последствията за качеството на техния живот.