Наближава времето на чаканата цяла зима лятна почивка. За да прекаратe отпуската си спокойно и приятно, вземете със себе си хомеопатичните медикаменти от първа необходимост,които ще облекчат голяма част от типичните за летните дни заболявания като слънчевото изгаряне,слънчевата алергия, летните настинки и диарии, травмите,навяхванията и ухапванията от насекоми.

Хомеопатичните лекарства са много ефикасни и бързо действащи особено ако се започнат навреме. Те нямат странични ефекти и могат да се прилагат при всички възрастови групи, включително кърмачета и бременни. Хомеопатичните препарати са напълно съвместими с конвенционално лечение. Могат да се намерят в повечето аптеки. В зависимост от силата на оплакванията, сложете 5 гранули под езика, докато напълно се разтворят. Взимайте лекарството на всеки 2 до 4часа, като разредите приемите при настъпване на подобрение на оплакванията.

Най-честите  летни заболявания и тяхното хомеопатично лечение

Прилошаване при пътуване

Чудесен хомеопатичен избор при прилошаване по време на пътуване е препаратът е Кокулин. Той се приема 3 пъти дневно по 1 таблетка в деня преди тръгване и 1 таблетка половин час преди пътуването, а след това при нужда по още 1-2 таблетки на всеки час.При безпокойство от предстоящото пътуване, в деня преди тръгване, могат да се вземат 5 гранули Gelsemium 30 СН.

Слънчево изгаряне

При слънчево изгаряне с розова и оточна кожа помага Apis 30 СН, а ако кожата е наситено червена и излъчва топлина, придружена понякога от температура, пулсиращо главоболие и червено лице, подходящо е да се взема Belladonna 9СН – 4 пъти дневно по 5 гранули.

Аpis 30СН и Natrum muriaticum 9CH са подходящи при слънчева алергия. Вземат се сутрин и вечер по 5 гранули от двете. В 80% от случаите тази комбинация действа много добре. Задължителна е консултацията с лекар!

Лятна настинка

Добре е да си вземете и по една опаковка Инфлуцид или Осцилококцинум в случай на настинка. При хрема вземайте Коризалия, а за болки в гърлото Хомеожен или Тонзилотрен. В листовките им има подробна информация за начина на прием.

Dulcamara i Rhus tox 30CH се препоръчват при настинки в следствие на продължителен престой във водата.

Лятна диария

Podophylum peltatum 9Ch- медикамент на избор при т.нар. “туристическа диария”, дължаща се на инфекция от мръсни ръце и транспортни средства.Вземайте по 5 гранули след всяко изхождане и болките в корема и диарията спират бързо.

Препиване и преяждане

Nux vomica 9СН медикамант на избор при злоупотреба с алкохол и преяждане. Взема се сутрин 2 пъти по 5 гранули през 1 час и оплакванията ще изчезнат бързо.

Зачервено гърло

• Belladonna – сухота и драскане по гърлото, червено гърло
• Mercurius solubilis – зачервено гърло с лош дъх от устата, болки при преглъщане, обложен език

Кожни алергии

• Apis mellifica– розов сърбящ обрив, надигнат над кожата, с подобрение от студени компреси
• Urtica urens – обрив от риба и други морски храни

Лошо храносмилане

• Nux vomica –киселини, болки в корема след преяждане и препиване, лекарство за махмурлук
• Chelidonium – болка в жлъчката след хапване на мазна храна, възможна е и болка под дясната плешка

Сенна хрема

• Allium cepa –кихане и обилно отделяне на воднист секрет от носа, който разранява ноздрите, начало на хрема при настинка
• Euphrasia – сенна хрема с дразнещо сълзотечение от очите, алергичен конюнктивит

Температура

• Aconitum – много висока температура, която започва внезапно в пълно здраве, суха кожа
• Belladonna – висока температура с внезапно начало, кожата обилно се поти
• Ferrum phosphoricum –слабо повишена температура, възможни са болки в ухото

Травми

• Arnica montana – всякакъв вид травми, синини и болка по мускулите
• Ruta graveolens – травма на сухожилия и периост
• Hypericum – травма с невралгична болка
• Bryonia – мускулни и ставни болки, които се влошават от най-малкото движение
• Rhus tox – ставни болки, които се подобряват от движение

Ухапване от насекоми

Ledum palustrae 9 СН  гони комарите!Ако искате да се отървете от ухапванията, взeмайте по 5 гранули всеки ден и комарите ще бягат надалеч. Ако вече има налице ухапване, лекарството е Аpis mellifica 30СН. Взема се няколко пъти дневно по 5 гранули, особено ако ухапаното място е розово-червено, подуто и много сърби.

Ефектът му е по-бърз дори от този на кортикостероидите!На всеки 10-15 минути се смучат по 5 гранули и така до 40-ата минута болката и отокът са напълно овладeни. Не забравяйте да продължите взeмането на лекарството 3 пъти дневно по 5 гранули в продължение на още 2-3 дни, независимо че вече няма оток.

Бъбречно- каменната болест (нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки,които могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето,но особено често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите),пикочния мехур и уретрата (пикочния канал).Предполага се обаче,че латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече. Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като България е ендемична зона (т.е. болестта е често срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват годишно.
Честотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка при деца.
Данни за нефролитиаза има от дълбока древност в трудовете на Хипократ,Гален,Целзиус и Авицена. Бъбречни камъни са откривани в мумии отпреди 7000 години в Египед.

Причини и класификация.

• наследственост/тя е определяща/
• заболявания на бъбреците, паращитовидните жлези
• подагра
• химиотерапия
• консумация на много месо
• прием на големи количества соли, на твърде големи дози витамин С и Д
• дълго лечение с антиацидни медикаменти. 
  

Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са: топъл и сух климат, недостиг на вода, вродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината, неврогенни заболявания, травми, ендокринни заболявания- хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези), тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза), подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта), инфекции на пикочните пътища, заболявания изискващи продължителен покой- счупване на кости, парализи, тежки вътрешни заболявания, нарушения на храненето и витаминния баланс- недостиг на вит.А и вит.С, излишък на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати), рахит, злоупотреба с лекарства-сулфонамиди, климакс и др…

Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди, но при промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки,чужди тела, бактерии,излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци на следните видове бъбречни камъни според химичният им състав:

I.Неорганични.
1.Калциево-оксалатни камъни.
Те са твърди,оранжеви или кафяви (дори черни ако е имало хематурия-кръв във урината), със шипчета, рентгенопозитивни (виждат са на обикновена рентгенова снимка) и съставляват около 60% от всички бъбречни камъни. Изключете от менюто си киселец, спанак, ревен, магданоз, бобови продукти, домати, кафе и шоколад. Ограничете млечните продукти. Разрешени храни: черен хляб, елда, овесени ядки, патладжан, фасул, тиква, сушени сливи

Солите на оксаловата киселина лесно се изхвърлят с ябълките (яжте ги с кората), крушите, гроздето, черната боровинка, прасковите и кайсиите.
2.Калциево-фосфатни камъни.
Биват белезникави,меки и трошливи,с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите където се утаяват. Почти винаги се съпътстват от инфекция на бъбреците с един микроб наречен Протеус (Proteus), който причинява алкализиране (намаляване на киселинността) на урината и представляват 20-23% от бъбречните камъни. Това налага да се откажете от млякото, изварата, сиренето, кашкавала и йогурта. За предпочитане е да наблегнете на вареното месо, рибата и яйцата. Полезни в този случай са киселите горски плодове и въобще киселите плодове, дините, киселото зеле, брезовият сок.

I I.Органични.
1.Уратни камъни.
Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност,по-меки от органичните и съставляват около 15% от всички бъбречни камъни. Това налага да се откажете от маринатите, пърженото месо, концентрираните месни бульони, субпродуктите, спанака, марулята, ряпата, бобовите продукти, цветното зеле, алкохола и шоколада. Основа на менюто в този случай е растителната храна, млечните и млечно-киселите продукти. За изхвърлянето на такива камъни помагат тиквата, магданозът, целината, краставиците, ягодите, боровинките, дините. Разрешени храни: мляко и млечни продукти, овесена каша, хляб, картофи, мед, сушени плодове, минерална вода
2.Други-цистинови,ксантинови…

Клинична изява

Бъбречно-каменната болест може дълго време да протича безсимптомно и при случайно рентгеново или ехографско (“видеозон”) изследване да се установи камък в бъбреците.В такива случаи става въпрос за латентна нефролитиаза.
Болковата форма на протичане на бъбречно-каменната болест и особено кризисно- болковата- бъбречната колика се изявява с драматични оплаквания:остри болки в кръста,обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер, с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи, щипене и парене при уриниране, често уриниране, потъмняване на урината дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните, най-често при калциево-оксалатните),подуване на корема, гадене и повръщане, слабо повишение на телесната температура, забавяне на пулса, изпотяване, влияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка. При слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно.
При наличието на допълнителна бъбречна инфекция, болката може да е двустранна, с висока температура и помътняване на урината вследствие наличието на гной в урината (пиурия).

Диагноза.

Тя се основава на данните от прегледа,данни за евентуални предшестващи болки в кръста, наличието на кръв във урината, изхвърлянето на камък при уриниране което се чува като изтракване в тоалетната чиния ( в такива случаи се казва,че пациентът си е “изпикал” диагнозата), данните от ехографското изследване (видеозон) и от обикновена рентгенова снимка, венозната урография (рентгенова снимка с контраст вкаран във кръвта,който се отделя с урината), КАТ (скенер) и ЯМР (ядреномагнитен резонанс). Препоръчително е да се изследва химичния състав на всеки камък, изхвърлен при уриниране с цел установяване на вида му, като за целта е препоръчително пациентът да уринира в някакаъв съд във времето на протичане на бъбречната колика.
На практика диагнозата най-често се поставя при ехография, макар че при това изследване може да се изпусне наличието на микролитиаза (така наречените “песъчинки”).    Много често при бъбречна колика с уретеролитиаза (камък в пикочопровода) в дясно се налага да се отграничи от заболяването остър апендицит, който изисква незабавна операция. Често бъбречната колика в дясно може да се сбърка с жлъчна колика която обикновено възниква в дясно подребрие, правокира се от ядене на мазни и пържени храни, яйца,зеле и др., но често дава болезненост и в дясната поясна област.

Усложнения

Най-честото усложнение на бъбречно-каменната болест е острият и хроничен пиелонефрит (възпаление на бъбречното легенче). Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритичен абсцес (кухина с гной), пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване), хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека), атрофия на бъбрека, остра бъбречна недостатъчност, уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).

Нелекуваната БКБ може да доведе до следните усложнения:

• затруднено оттичане на урината
• хронични и рецидивиращи инфекции на бъбрека и пикочните пътища
• хипертонична болест
• в редки случаи – бъбречна недостатъчност

Лечение

Първостепенна задача при бъбречната колика е да се премахне болката. Ефекта от лекарствата поставени в домашни и амбулаторни (кабинетни) условия понякога е неубедителен и често се налага пациентът да постъпи за лечение в болница.
В извънболнични условия обикновено при бъбречна колика се използват лекарства от групата на аналгетиците (Аналгин, Парацетамол, Дексофен, Аулин, Нимезил…) и спазмолитиците (Спазмалгон, Но-Шпа, Бусколизин, Антиспазмин, Папаверин…).
В болнични условия (урологични клиники) обикновено се прилагат същите медикаменти, но във венозна инфузия и някои апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата, пикочния мехур и пикочопроводите. В най-упоритите случаи се пристъпва към оперативно премахване на конкремента от бъбреците. Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни и последващото изхвърляне на отломъците с урината е екстракорпоралната литотрипсия (пациентът се поставя във вана с вода и след центраж се провежда серия от ударни вълни до разрушаване на камъка, като подходящи за това лечение са пациенти с проходимост на пикочопроводите, липса на пикочна инфекция и големина на камъка до 2 сантиметра).

Хирургично отстраняване
Основно оперативното отстраняване на камъните се избира и прилага когато няма друга възможност за отстраняването на конкремента. Изборът на оперативен метод се определя от общото състояние на пациента, големината на камъка или камъните, неговото разположение по хода пикочо- отделителната система, химическия състав, бързината на нарастването му, повторното му появяване, наличието на придружаваща инфекция, функционалното състояние на бъбреците и на целия организъм като цяло,както и много други фактори.
При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците (пиелонефрит) се прилагат антибиотици и химиотерапевтици.

За предотвратяване на образуването на нови конкременти се препоръчва поемането на големи количества течности– минимум 2 литра на ден, мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните- черен дроб, слезка, мозък, бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза- избягване на салата, спанак, киселец, фасул, грах, сини сливи, какао, шоколад), а при фосфатните обратно- целта е повишаване на киселинността (с помощта на българското лекарство Солуран, белтъчна и мастна диета и вещества съдържащи вит.А и вит.Д- рибено и краве масло), разтваряне на уратните и смесените камъни посредством медикаментите Роватинекс, Цистенал, Алурекс…
Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, а при фосфатни камъни- вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.

Диета при бъбречно-каменна болест

Диета № 14:

Показания: при бъбречно-каменна болест/нефролитиаза/, при уратни, фосфатни, оксалатни и смесени камъни.

Цел на диетата: да възпрепядства образването на камъни в пикочно-отделителната система.

Характеристика: храната е разнообразна. В зависимост от от състава на камъните варират количеството и видът на белтъците, мазнините и въглехидратите. Избягва се прехранването, а болни с наднормено тегло приемат храни с ниска калорийност .Широко се застъпват витамините, особено вит. А./шипки, пиперки, моркови/, вит.С /шипки, цитруси, карфиол и др./

Препоръчва се минерална вода съобразно вида на камъните около 2 л. дневно, отвари, чайове, плодови и зеленчукови сокове, включвата се лаксативно действащи продукти/мед, сладко от рози и др. Солта е в умерено количество.Избягват се дразнещи храни, остри подправки и екстрактивни вещества.

Дита 14У:

При уратна нефролитиаза: храната е предимно млечно- зеленчуково-плодова. Приемат се предимно алкални минерални води. Мазнини и въглехидрати се ограничават. Дневната каларийност е 2500-2700ккал.

Диета 14О:

При наличие на оксалатни камъни: широко се застъпват храни богати на алкали/картофи, моркови, зеле, ягоди, ябълки, дренки/: Минералната вода е алкална около 1,5-2 л. дневно. Застъпват се умерени количества месо и месни, а се ограничавата млякото и млечни и храни богати на /калций/. Изключват се храни богати на оксалова киселина/спанак, лапад, патладжан, червено цвекло и др./

Диета 14 Ф:

При наличие на фосфатни камъни: храната е пълноценна и богата. Трябва да е предимно белтъчна с широко застъпване на месни и рибни ястия. Ограничават се плодовете, зеленчуците, млякото и млечните. Веднъж седмично менюто меж да се състои само от месни или рибни продукти. Да се приемат дневно големи количества течности и въглекисели минерални води. Билкови чайове и отвари.

Ястията при всички от дитеа 14 се приготвят чрез варене, печене на фурна и скара, задушаване и рядко пържене. Сол-до 8гр. дневно. Препоръчва се 4-5 кратно хранене.

Течности 1,5-2 л. дневно.

В зависимост от състава на камъните има различни ограничения в диетата, но ето някои общи препоръки:

• Пийте поне литър и половина минерална вода дневно
• Не приемайте за дълъг период от време големи дози витамин С, витамин Д, антиацидни медикаменти, съдържащи калций.
• Ако сте предразположен към образуване на камъни, намалете вноса на белтъци с храната/не злоупотребявайте с месо/, сол и алкохол.
• Ако камъните, които образувате съдържат оксалати, ограничете употребата на чай, кафе, шоколад, спанак,
• Не намалявайте вноса на калций с храната/ рискувате остеопороза/, но не приемайте калциеви таблетки.
• Ако имате наднормено тегло или водите заседнал начин на живот, проведете диета с цел нормализирането му и правете повече физически упражнения.
• Приемайте като хранителна добавка магнезий и витамин В6.
• Увеличете в менюто си храни, съдържащи витамин А.

Променете калциевия метаболизъм!

Проблемът се решава трайно, когато се акцентира на профилактиката и се вземат мерки за коригиране на калциевия метаболизъм. Любителите на „Кока-кола”,  „Фанта”, „Спрайт” и други трябва да са особено внимателни. Тези напитки съдържат фосфорна киселина, която смущава калциевия метаболизъм. Опасни са, ако пием големи количества или често. При химическо изследване на камъка – магнезиево-амониев фосфат, се оказва, че около 67% са калциев оксалат, карбонат, цистин. Така, ако имаме „песъчинки”, за няколко месеца те пак могат да образуват отливъчен камък.

Хомеопатично лечение на камъни в бъбреците

Хомеопатичното лечение дава много добри резултати в борбата с БКБ и позволява от една страна да се обезболи пациента и да се забави скоростта на образуването на нови камъни, а от друга да не се допуснат усложнения и рецидиви.. Най-често използваните медикаменти при бъбречна колика са:

• Calcarea carbonica – най-често изписваният медикамент. Дава се системно при всеки болен,тъй като повечето камъни съдържат калций.
• Colocynthis– при бъбречна криза със силни спазми и много силна пристъпна болка, пациентът се подобрява, ако се присвие надве, силно притисне корема или от топло.
• Berberis vulgaris – болки като от натъртено по дължината на уретера, болка в кръста с чувство за изтръпване, която се излъчва към пикочния мехур и бедрата. Най-често е левостранна колика с мътна, червеникава урина, с много кристали.
• Pareira brava – непрекъснати позиви за уриниране, а се отделя съвсем оскъдно количество урина, болният може да уринира само свит в ембрионална поза- това облекчава болката; болки като от натъртено по дължината на уретера
• Belladonna– внезапно начало на болката, често е пулсираща и се влошава от минимално сътресение на тялото. Често пациентът е със зачервено и потно лице, ускорен пълен пулс, повишена температура.
• Cantharis – пареща болка в бъбреците, ирадиираща към пикочния мехур, отделя се кървава урина.
• Calcarea phosphorica– намира приложение в профилактиката и лечението на фосфатните бъбречни камъни при деца с издължена конструкция, които се уморяват лесно и при които умствената умора води до главоболие. При тези деца често е налице тенденция към рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища. В такива случаи е препоръчително детето ежедневно да приема по пет гранули от медикамента в разреждане.
• Аrnica montana– универсален съдов протектор. При положение, че кръвозагубите не са големи, да се приемат по 5 гранули дневно 1-2 пъти. При по-големи кръвозагуби, да се приемат по пет гранули по пет-шест пъти дневно.

 Извън период на криза помагат:

Calcarea carbonica 9 CH – два пъти дневно по 5 гранули, но през ден (примерно – понеделник, сряда и петък). Тази потенция отговаря за калциевите соли. А именно калциевите отлагания в бъбрека се поддават трудно на консервативно лечение.

Lycopodium 9 CH – приема се като Calcarea carbonica. Като двата препарата се редуват (вторник, четвъртък и събота). Ликоподиумът отговаря за урати, холестерол, чернодробна стеатоза и т. н. Често след 3-4 дни уратите започват да се отделят във вид, подобен на стрита керемида.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източник: www.medik.bg, www.pramed.com, www.homeopathytoday.eu, www.medinfo.bg  и др.

Менопаузата представлява естествено и необратимото прекратяване на функцийте на яйчниците – окончателно прекратяване на менструирането и настъпването на невъзможност за забременяване. 

Остаряването е свързано и с промени в половата система. Намаляват способностите на яйчниците да произвеждат хормони и да отделят годни за оплождане яйцеклетки. Това в крайна сметка води до невъзможност за зачеване и раждане. Жената престава да менструира.

Настъпването на менопауза е свързано с хормонални промени и с неприятни симптоми. Този период се нарича перименопауза и често се означава като климактериум (понятието климактериум е по-широко и включва и постменопаузата). Тя започва години преди настъпването на менопаузата и по дефиниция завършва 1 година след последната менструация. Перименопаузата може да продължи 6 и повече години.

Перименопаузалните симптоми са предизвикани от променящите се нива на хормони отделяни от яйчниците, какъвто е естрогенът. По време на този преход нивата на естрогените постепенно намаляват. Появяват се симптоми, като нередовен мензис, горещи вълни, нарушения на съня, промени в настроението. Настъпват и неприятни симптоми от пикочно-половата система – болка при полов контакт и / или сухота на влагалището, ниско либидо (полово влечение). По време на перименопаузата жените могат да заченат, въпреки че вероятността е много по-ниска.

Появата на симптомите на прехода към менопауза обикновено започва на около възраст 45,5-47,5 години. Средната възраст на настъпване на менопаузата е около 50-51 години. Менопаузата се счита за преждевременна, когато настъпи преди 40-годишна възраст. Хормоналните промени при преждевременна менопауза наподобяват тези при навреме настъпилата. Яйчниците произвеждат много малко естроген.

Причините за преждевременна менопауза може да са много:

• Автоимунни заболявания: тиреоидитът на Хашимото, витилиго и миастения гравис и др.;

• Ендокринни заболявания

• Вирусни инфекции: паротит и други;

• Химиотерапия при злокачествени заболявания;

• Лъчева терапия;

• Хирургично отстраняване на яйчниците – овариектомия; хирургия за премахване на матката (хистеректомия) води до прекратяване на менструирането, но менопауза настъпва тогава, когато яйчниците престанат да функционират;

• Токсини: тютюнопушенето е една от честите причини;

• Генетични аномалии;

• Живот на голяма надморска височина.

• При пушачки, изпушващи повече от една кутия цигари на ден, е по-голяма вероятността климаксът да настъпи по-рано. Причината е, че никотинът нарушава синтеза на естроген.

Симптоми на менопаузата

По време на прехода към менопауза – перименопаузата, в резултат на намаляване на естрогените могат да се появят различни оплаквания. При част от жените (20 %) оплаквания могат да липсват, но при повечето има различни по тежест симптоми – леки, умерени или тежки. Оплакванията могат да продължат от 6 месеца до около 10 години.

Нередовният мензис може да е първият симптом на перименопаузата. Обикновено първоначално циклите (под менструален цикъл се разбира периодът между две менструации) се скъсяват, а след това се удължават, но всякакви други промени са възможни. Освен промяна в дължината на цикъла може да се промени и естеството на менструалното кръвотечението – по-оскъдно или по-обилно. Тези промени могат да продължат до пълното отпадане на менструацията, да има редуване на периоди с менструални нарушения с такива с нормален цикъл. При някои жени имат редовни цикли до настъпване на менопаузата.

Най-честото оплакване на една жена в прехода към менопаузата са горещите вълни. Вълните се срещат при около 75 % от жените перименопаузално и / или след менопауза. При повечето засегнати жени появата им продължава повече от 1 година, а при близо половината – до 5 години. Горещите вълни често причиняват неудобство и дискомфорт, както и нарушения на съня и емоционална лабилност, особено ако те са интензивни и се появяват често. Вълната трае от 30 секунди до няколко минути и се появява с различна честота – на всеки час, на всеки няколко дни. Средната продължителност е 2-3 минути. 

Други симптоми, които могат да възникнат в климактериума, са промени в настроението, депресия, раздразнителност, тревожност, нервност, нарушения на съня (включително безсъние), загуба на концентрация, главоболие и умора. За появата им значение имат и много други фактори (стареенето, придружаващи заболявания и др.)

• Удължен менструален цикъл
• Потене
• Нощно изпотяване
• Менструални нарушения
• Безсъние
• Обилно изпотяване
• Хронично затруднение в концентрацията при възрастни
• Умора
• Горещи вълни
• Липса на концентрация
• Умора. Безсъние

Изследвания при менопауза

При около 66 % от жените клиничната картина е типична и е ясно, че се касае за настъпване на менопауза. В такива случаи лабораторни тестове обикновено не са необходими. Ако нарушенията в менструалния цикъл започнат далеч преди 50-годишна възраст или ако има неясни симптоми, се налага извършване на изследвания, за да се прецени каква е причината за нарушенията. За да се потвърди менопауза или перименопауза, се правят кръвни тестове за измерване на нивата на естроген и фоликулостимулиращия хормон – FSH.

При намаляване на функцията на яйчниците се повишава секрецията на хормоните, стимулиращи яйчниците – гонадотропните хормони, отделящи се от хипофизата. С настъпване на менопаузата секрецията на гонадотропините се увеличава драстично. Нивата на FSH са по-високи от тези на LH. Затова ФСХ се използва като диагностичен маркер за яйчникова недостатъчност. Изследването на LH не е необходимо за поставяне на диагноза менопауза. Нивата на естрадиола и естрогена престават да имат големи колебания, както по време на менструалния цикъл, измерените им стойности са много по-ниски. Нивата на циркулиращия естрадиол са много различни преди и след менопауза, като тези нива са много по-ниски в менопаузата.

За да се прецени дали да се включва лечение, е необходимо лекарят да проведе подробен разпит за медицинската и семейната история за жените и физикален преглед. Необходим е преглед на гърдите, мамографията или ехографско изследване. Подробен гинекологичен преглед и проследяване на кръвното налягане също са неизменна част от подготовката. Извършват се кръвните тестове. Получената информация помага на лекарите да определят риска на жената от развитие на определени заболявания след менопаузата.

Ако се стартира лечение, е необходимо да се правят периодично гинекологични изследвания, както и изследване на гърдите.

Измерване на костната плътност е хубаво да се започне след настъпването на менопаузата, особено при жени с рискови фактори за остеопороза.

Необходимо ли е лечение при менопауза?

 Общи мерки

Най-честото оплакване при жените в менопауза са горещите вълни. За облекчаването им дамите могат да използват някои общи мерки, като:

• При някои жени е възможно провокиране на горещите вълни от храни и напитки. Най-често такива са кафе, чай и пикантни храни. Ако се установи такава зависимост, е препоръчително избягването им.
• Намаляването и спирането на тютюнопушенето, както и избягване на стреса, може да помогне за облекчаване на горещите вълните и подобряване на съня.
• Друга възможност за постигане на температурен комфорт при горещи вълни е носенето на няколко ката дрехи, които могат да бъдат събличани при необходимост. Дамите трябват да предпочитат естествени проветриви материи за дрехи и спално бельо, като памучната материя.
• Редовната физическа активност (особено аеробни упражнения) може да облекчи горещите вълни и да подобри съня.
• При някои жени добър ефект се получава при използването на техники за релаксация, медитация, масаж, йога. Освен за облекчаването на горещите вълни, те помагат и за депресията, раздразнителността и умората. Създадени са техники на дишане, които могат да помогнат при тези оплаквания.

Чест проблем е наддаването на тегло. Редовни физически упражнения, особено когато се комбинират с ниско калорийна диета, бедна на мазнини и бързи въглехидрати, помага на жените да контролират теглото си, а също спомагат за понижаване на нивата на холестерола в кръвта и намаляват риска от атеросклероза, включително и за коронарна болест.

Физическите упражнения, като ходене, бягане и вдигане на тежести, заедно с приема на калций и витамин D могат да забавят загубата на костна плътност.

Хормонална терапия

Хормоналната терапия, наречена още хормон-заместителна терапия, е все още най-ефективният начин за лечение на симптомите на менопаузата. Но дългосрочните проучвания на жени, получаващи комбинирана хормонална терапия с естроген и прогестерон, са били спрени, тъй като е открито, че тези жени са имали повишен риск от инфаркт, инсулт и рак на гърдата,в сравнение с жените, които не получават хормонална терапия. По-късните изследвания на жени, приемащи само естрогенова терапия, показват, че естрогенът е свързан с повишен риск от инсулт, но не и от инфаркт или рак на гърдата. Но самостоятелната терапия с естроген е свързана с повишен риск от развитие на рак на ендометриума (рак на лигавицата на матката) при жени в постменопауза, които не са с отстранена хирургично матка.

Въпреки положителните ефекти на хормоналната терапия, потенциално по-високият риск от развитие на някои заболявания прави решението за започването й трудно и отговорно. Всяка жена трябва да взема участие във вземането на решението. Когато рисковете в конкретния случай надвишават очакваните ползи, тази терапия не се препоръчва.

Хормоналната терапия включва естрогени или комбинация между естрогени и прогестини. Лекарят избира най-подходящия за конкретната жена медикамент. Изборът зависи от възрастта, какви са оплакванията на пациентката, дали се касае за перименопауза или менопауза, а също и дали е хистеректомирана. Много фактори, например личната здравна история, семейната история, тютюнопушенето, културата, необходимостта от контрацепция, етническата принадлежност и финансовите възможности, също играят роля в окончателното решение.

Налице е голям интерес в последните години за използването на т.нар. “биоидентична” хормонална терапия за жени в менопауза. Биоидентичните хормонални препарати са лекарства, които имат една и съща химична формула като тези, произведени естествено в организма. Хормоните са създадени в лабораторни условия чрез промяна на съединения, получени от естествено срещащи се растителни продукти. Някои от т.нар. биоидентични хормонални препарати са одобрени от Американската агенция за контрол на лекарствата и храните и са произвеждани от фармацевтичните компании.

Решението за хормонална терапия е много индивидуално, за което пациентът и лекарят трябва да вземат предвид присъщите рискове и ползи от лечението, заедно със собствената медицинска история на всяка жена. Понастоящем се препоръчва, че ако се използва хормонална терапия, трябва да се прилага в най-малката ефективна доза за възможно най-кратко време. Резултати от някои проучвания не подкрепят използването на хормоналната терапия за предотвратяване на хронични заболявания.

Оралните контрацептиви са друга форма на хормонална терапия, която често се предписва на жени в перименопауза за лечение на нередовно вагинално кървене. Преди започване на лечението лекарят трябва да изключи други причини за променливото вагинално кървене. Оралните контрацептиви често се дават на жени в преход към менопауза за регулация на менструалния цикъл, облекчаване на горещите вълни, както и за предоставяне на контрацепция. Списъкът на противопоказанията на оралните контрацептиви при жени в преход към менопауза е същият като този за пременопаузалните жени.

Локална (вагинална) хормонална терапия

Съществува и локално (т.е. прилагащо се директно във вагината) хормонално лечение за симптомите на вагинален естрогенен дефицит. Локалното лечение при менопауза включва вагинален пръстен, съдържащ естроген, вагинален естрогенен крем, или вагинални естрогенни таблетки. Понякога се комбинират локално и орално естрогенно лечение.

Антидепресантите са клас лекарства, известни като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Те са показали, че са ефективни при контролиране на симптомите на горещи вълни в до 60 % от жените и се използват в някои случаи като фармацевтична терапия при менопауза. Въпреки това, антидепресантите могат да бъдат свързани със странични ефекти, включително намалено либидо или сексуална дисфункция..

Лекарства за високо кръвно налягане, включително клонидин, са толкова ефективни, колкото антидепресантите за горещите вълни, но не разполагат с ползите на антидепресантите, свързани с въздействието върху настроението и мислите. Въпреки това те заслужават специално внимание при жените, страдащи едновременно от високо кръвно налягане и горещи вълни.

Хомеопатична терапия

Хомеопатичните лекарства могат чувствително да облекчат повечето от симптомите на менопауза.Те са най-безвредното лечение преди и по време на менопаузата, защото стимулират естествения хормонален баланс без страничните ефекти на обичайната хормонална терапия.

Хомеопатията е ефикасно лечение също така за профилактика на остеопорозата и проблеми със сърцебиене и промени на кръвното налягане.

Eто и няколко особено често прилагани в менопаузата хомеопатични лекарства:

Lachesis mutus – Жена, на която й е винаги топло и не понася притискане под никаква форма – не може да носи стегнати яки, поло, стегнати бижута около врата, сутиен. Изключително приказлива, понякога подозрителна и ревнива. По време на менопаузата може да има подчертан афинитет към употреба на алкохол. В този период започва да се оплаква от сърцебиене, високо кръвно налягане, много чести топли вълни със зачервяване на лицето и врата, левостранни пулсиращи главоболия. Тежък предменструален синдром в последните години преди спиране на менструацията, като всички симптоми се облекчават от започване на месечното кръвотечение.

Sepia– Слаба жена, вечно уморена и изтощена. Раздразнителна, зиморничава. Топлите вълни са без зачервяване на лицето, но с обилно изпотяване. Тежест ниско долу в корема. Обилни кръвотечения, последвани от изтощение. Тенденция към птоза/спадане/ на матка, влагалище или вътрешни органи – пикочен мехур, черва, стомах.Чувство на отчуждение от семейството, липса на сексуално желание, липса на интерес към живота като цяло. Физическата активност – упражнения, танци, веднага подобряват и физическото й състояние, и нейното настроение.

Graphites – Ранна менопауза у зиморничава, бледа и мудна жена. Напълняване на тегло, често провокирано от намалена функция на щитовидната жлеза. Тежък запек, хемороиди, кожни обриви със задебеляване на кожата и сълзящи рагади.

Thuya occidentalis – Наддаване на тегло в областта на корема, задръжка на течности и целулит. Тенденция към мазна кожа, полипи, кондиломи, миомни възли, кисти. Дълготрайно лечение с конвенционални лекарства, противозачатъчни или повтарящи се ваксинации.