Monthly Archives: June 2014

Всичко за улцерозния колит.Място на хомеопатията в комплексното му лечение.

nr1251 хухк-1

Ул­це­роз­ни­ят ко­лит е хро­нич­но въз­па­ли­тел­но за­бо­ля­ва­не на де­бе­ло­то чер­во и рек­ту­ма, с пре­дим­но хро­нич­но ре­ци­ди­ви­ращ ход. Ха­рак­те­ри­зи­ра се с по­вър­х­нос­т­ни кър­вя­щи яз­вич­ки и кър­ве­не от ли­га­ви­ца­та на чер­во­то.

За­бо­ля­ва­не­то се на­ри­ча хро­ни­чен ул­це­ро­хе­мо­ра­ги­чен ко­лит (ХУХК).

Улцерозният колит е едно от най-разпространените възпалителни заболявания на дебелото черво. Же­ни­те бо­ле­ду­ват по-чес­то от тази болест. Тя пре­об­ла­да­ва в мла­да­та въз­раст – от 10 до 35 го­ди­ни. Около 10 – 30% от пациентите с улцерозен колит имат поне един близък роднина със същото заболяване.

Вто­ри пик се наб­лю­да­ва меж­ду 55- и 60-го­диш­на въз­раст. Про­из­хо­дът на за­бо­ля­ва­не­то не е на­пъл­но изяс­нен. Пред­по­ла­га се на­ме­са­та на мно­гоб­рой­ни фак­то­ри: ин­фек­ци­оз­ни, нев­ро­ген­ни, пси­хо­ген­ни, нас­лед­с­т­ве­ни, алер­гич­ни и имун­ни. При­е­ма се, че ул­це­роз­ният ко­лит е ав­то­и­мун­но за­бо­ля­ва­не.

В се­ру­ма на бол­ни с ХУХК има ан­ти­те­ла, ко­и­то ре­а­ги­рат сре­щу ан­ти­ге­ни­те на соб­с­т­ве­ни­те им епи­тел­ни клет­ки от ли­га­ви­ца­та на де­бе­ло­то чер­во. Ав­то­и­мун­ни­ят про­из­ход на ХУХК се под­к­ре­пя и от не­ряд­ко­то му съ­че­та­ние с дру­ги ав­то­и­мун­ни за­бо­ля­ва­ния – сис­те­мен лу­пус, хе­мо­ли­тич­на ане­мия, вас­ку­ли­ти, уве­ит и дру­ги. В ос­тър ста­дий ли­га­ви­ца­та на де­бе­ло­то чер­во е за­чер­ве­на, оточ­на, виж­дат се мно­жес­т­во яз­ви.

За­бо­ля­ва­не­то обик­но­ве­но за­поч­ва от рек­ту­ма и се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в прок­си­мал­на по­со­ка.

По ло­ка­ли­за­ция се раз­ли­ча­ват след­ни­те фор­ми на ХУХК:

– със за­ся­га­не са­мо на рек­ту­ма или на рек­ту­ма и сиг­ма­та;
– със за­ся­га­не и на ко­ло­на;
– със за­ся­га­не на ця­ло­то де­бе­ло чер­во;
– за­ся­га­не са­мо на част от чер­во­то, без да е във­ле­чен рек­ту­мът; иле­о­ко­лит – ос­вен де­бе­ло­то чер­во се за­ся­га и иле­у­мът.

Раз­ли­ча­ват се ня­кол­ко кли­нич­ни фор­ми на ХУХК:

– Ле­ка – ня­кол­ко из­хож­да­ния за 24 ч., при­ме­се­ни с кръв и слуз из­п­раж­не­ния.

– Сред­но теж­ка – ко­рем­ни бол­ки, 5-10 из­хож­да­ния на слуз­ни и кър­ва­ви из­п­раж­не­ния. Об­що­то със­то­я­ние е ув­ре­де­но.

– Теж­ка – 15-20 и по­ве­че из­хож­да­ния за 24 ч. на кръв, слуз и гной. Ко­рем­ни­те бол­ки са дос­та сил­ни, нас­тъп­ват де­хид­ра­та­ция и за­гу­ба на тег­ло. Тем­пе­ра­ту­ра­та е по­ви­ше­на. Има ане­мия, хи­поп­ро­те­и­не­мия.

– Мъл­ни­е­нос­на – мно­гок­рат­ни из­хож­да­ния на теч­ни из­п­раж­не­ния, раз­ме­се­ни с кръв и гной, сил­ни и пос­то­ян­ни бол­ки в ко­ре­ма, ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, та­хи­кар­дия, бле­да су­ха ко­жа, на­ру­ше­ние на съз­на­ни­е­то с гър­чо­ве. Ус­та­но­вя­ват се ане­мия, тром­бо­ци­то­за и склон­ност към об­ра­зу­ва­не на тром­би, азо­те­мия до ос­т­ра бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.

Спо­ред про­ти­ча­не­то се раз­ли­ча­ват след­ни­те фор­ми

– Ос­т­ра – сре­ща се в 10-15% от па­ци­ен­ти­те, ка­то в 1-1,5%  се наб­лю­да­ва мъл­ни­е­нос­на фор­ма.

– Хро­нич­но-ре­ци­ди­ви­ра­ща – сре­ща се в 85% от слу­ча­и­те, про­ти­ча с пе­ри­о­ди на обос­т­ря­не и ре­ми­сия. Най-чес­то за­бо­ля­ва­не­то се обос­т­ря нап­ро­лет, ка­то при ле­ки­те фор­ми трае 2-4 ме­се­ца, а при теж­ки­те – 6 ме­се­ца и по­ве­че. 5 – 10% от те­зи па­ци­ен­ти мо­же да ня­мат оп­лак­ва­ния в про­дъл­же­ние на го­ди­ни след пър­ва­та ата­ка на за­бо­ля­ва­не­то.

– Хро­нич­но-пер­сис­ти­ра­ща – сре­ща се в 5-10% от слу­ча­и­те, не нас­тъп­ва пъл­на ре­ми­сия и е по-неб­ла­гоп­ри­ят­на.

prigotvete-vkusen-lek-za-kolit-ot-leneno-brashno-med-i-zehtin-framar

Кои са симптомите на улцерозен колит?

Симптомите на улцерозния колит са изразени в различна степен при отделните пациенти. Оплакванията им зависят от локализацията на процеса (колко голяма част от дебелото черво е засегната), както и от силата на възпалението.

Най-честите симптоми на улцерозен колит са:

  • диария с примеси от слуз и кръв
  • коремна болка – от лека тежест до силни спастични болки.

Възможни са също анемия, умора и загуба на тегло.
Улцерозният колит често има и извънчревни прояви като ставни болки, афти, кожни, очни и чернодробни симптоми.

veegtables

Особености в храненето при улцерозен колит

Ди­е­та­та е бо­га­та на бел­тъ­чи­ни и бед­на на ба­лас­т­ни ве­щес­т­ва. Из­к­люч­ват се пряс­но­то мля­ко и млеч­ни­те про­дук­ти. Маз­ни­ни­те се ог­ра­ни­ча­ват. Пре­по­ръч­ват се крех­ки ме­са (пи­леш­ко, те­леш­ко), нет­лъс­та ри­ба, ориз, кар­то­фи, бо­га­ти на пек­тин пло­до­ве (ябъл­ки, ба­на­ни, дю­ли). При­е­мат се теч­нос­ти – чай от шип­ки, дрен­ки.

Често при болестта на Крон има недостиг на витамин В12 и проблем със ставите. Язвеният колит също „води” и други проблеми, като анемичен синдром, който може и да е хроничен поради постоянната загуба на кръв. Затова се налага допълнителен прием на желязо. Остеопорозата също не е изключена заради приемането на кортикостероиди като част от терапията, както и болки в ставите. Възможна е и появата на бъбречни камъни, промени в черния дроб и жлъчните канали (първичен склерозиращ холангит). Язвеният колит и болестта на Крон създават условия за тромбоемболични изяви. Спешна помощ трябва да се потърси при силни, нетърпими болки в корема, при повръщане, при силно и неповлияващи се кървене и диария. Успоредно с правилното системно лечение, болните трябва да се хранят редовно, защото губят много ценни вещества.

Когато болестта е активна – с разстройство и кръв, храненето трябва да е щадящо, а пациентите да избягват пикантни, дразнещи храни и подправки. Препоръчват се варени меса, юфка, безсолно сирене, риба, маслини, ориз, ябълки, банани. Допуска се и малко бяло вино. Някои гастроентеролози дори смятат, че е добре да се избягва и червеното месо. Важно е сами да се наблюдават и да избягват проблемните храни. Добре е да приемат различните групи от пробиотици, фолиева киселина и витамин D.” Заради болките много от пациентите спират да се хранят. За тях е подходяща течно-кашава храна, съдържащи белтъчини и щадящи въглехидрати, които да не са дразнещи.

Хранителни съвети
Приемайте витамини. Те могат да подобрят отделните симптоми, както и цялостното си състояние. Полезни хранителни добавки са съдържащите витамини А, С, Е и К, бета-каротин, фолиева киселина, калций, магнезий, селен и цинк.
• Изключете хранителните алергени. Между храните, способни да предизвикат симптоми, са млечните продукти, свинското, доматите, пикантните подправки, цитрусите, ябълките, гроздето и морските ракообразни. Избягването на съдържащи сяра аминокиселини (каквито има в яйцата, сиренето, пълномасленото мляко, сладоледа, майонезата, соевото мляко, виното, минералната вода, ядките и кръстоцветните зеленчуци) също би могло да облекчи симптомите и да намали честотата на активизиране на болестта.
• Увеличете консумацията на влакнини. Недостигът им повишава риска от УК, така че богатата на тях диета би могла да ви предпази. През периодите на активизиране на болестта обаче може да ви се наложи да намалите приемането на влакнини, докато не се успокои възпалението.
• Ограничете захарта и животинските мазнини. Консумацията им в големи количества е свързана с увеличен риск от УК.
• Вземайте пробиотици. При двойно-сляпо изпитание върху 116 пациенти с улцерозен колит терапията с непатогенен щам на Ешерихия коли се оказала толкова ефикасна, колкото и ниските дози от лекарството месалазин, за контролирането на симптомите и поддържането на болестта в ремисия. И двете средства постигали около 70-процентна ремисия, която траела средно 6 месеца. Комбинация, включваща четири щама лактобацили, три щама бифидобактерии и един щам стрептококи, също демонстрирала благотворен ефект.
• Есенциални мастни киселини. Съдържащите рибено масло добавки, богати на омега-3 мастни киселини, могат да ограничат възпалението и съответно нуждата от противовъзпалителни медикаменти.

– Билки. Смолата на дървото Boswellia serrata (индийски тамян) е традиционно средство от Аюрведа срещу възпалителни заболявания. Клинични изпитания при пациенти с УК и други възпалителни чревни болести показаха обещаващи резултати. При едно изследване 82% от пациентите с УК, лекувани с тази смола (350 мг 3 пъти дневно в продължение на 6 седмици), постигнали ремисия, срещу 75% от онези, лекувани с медикамента сулфасалазин.

Друго противовъзпалително природно средство е алое вера. При двойно-сляпо изпитание оралното приемане на гел от растението довело до ремисия или подобряване на симптомите при 47% от пациентите, в сравнение с 14% при плацебо-групата. Други ефикасни билки са гинко билоба, джинджифил, бряст, сминдух и дяволски нокът.

изтеглен файл

Ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние

Чрез него са­мо се по­доб­ря­ва със­то­я­ни­е­то на па­ци­ен­та. Пъл­но из­ле­ку­ва­не нас­тъп­ва след опе­ра­тив­но ле­че­ние. При­ла­гат се:

– Ами­но­са­ли­ци­ла­ти – те по­тис­кат въз­па­ле­ни­е­то на чер­ва­та. При­ла­гат се пе­ро­рал­но и рек­тал­но. Под­хо­дя­щи са за ле­че­ние на ле­ки и сред­но теж­ки фор­ми. Пре­па­ра­ти: оса­ла­зин, кла­вер­сал (са­ло­фак) и др.

– Кор­ти­кос­те­ро­и­ди – те са по-мощ­ни про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни сред­с­т­ва и се при­ла­гат при теж­ки и мъл­ни­е­нос­ни фор­ми. Тряб­ва да се при­ла­гат по въз­мож­ност по-крат­ко, по­ра­ди опас­ност от ре­ди­ца ус­лож­не­ния.

– Иму­но­суп­ре­со­ри – из­пол­з­ват се при лип­са на ре­зул­тат от при­ла­га­не­то на ами­но­са­ли­ци­ла­ти и кор­ти­кос­те­ро­и­ди. Пре­па­ра­ти: иму­ран, пу­ри­нет­хол.

Ле­чеб­ни­ят курс мо­же да про­дъл­жи 6-24 ме­се­ца.

– Сим­п­то­ма­тич­ни сред­с­т­ва – ан­ти­ди­а­рий­ни сред­с­т­ва, анал­ге­ти­ци, спаз­мо­ли­ти­ци, ан­ти­а­не­мич­ни сред­с­т­ва – же­лез­ни пре­па­ра­ти, кръ­воп­ре­ли­ва­не.

При теж­ки фор­ми или при по­я­ва на ус­лож­не­ния па­ци­ен­тът се хос­пи­та­ли­зи­ра.

z4

Кога се налага спешно оперативно лечение?

-пер­фо­ра­ция на де­бе­ло­то чер­во, ток­си­чен ме­га­ко­лон, ма­сив­но кръ­во­те­че­ние.

Пла­но­ва опе­ра­ция се про­веж­да при: теж­ко про­ти­ча­щи, ре­ци­ди­ви­ра­щи тла­съ­ци, вло­ша­ва­не на об­що­то със­то­я­ние, по­ви­шен риск от кар­ци­ном, ло­кал­ни или сис­тем­ни ус­лож­не­ния, про­ти­во­по­ка­за­ния за про­дъл­жи­тел­но ле­че­ние с ме­ди­ка­мен­ти. Из­вър­ш­ва се от­с­т­ра­ня­ва­не на част или на ця­ло­то де­бе­ло чер­во – час­тич­но или то­тал­но.

Прог­но­за

Ул­це­роз­ни­ят ко­лит е за­бо­ля­ва­не, ко­е­то про­дъл­жа­ва през це­лия жи­вот на па­ци­ен­та, ос­вен ако не се опе­ри­ра. Про­ти­ча­не­то при раз­лич­ни­те па­ци­ен­ти е твър­де индивидуално. В ед­ни слу­чаи мо­же да има про­дъл­жи­тел­ни ре­ми­сии, а сим­п­то­ми­те да се ов­ла­дя­ват с ме­ди­ка­мен­ти. В дру­ги слу­чаи мо­же да има чес­ти обос­т­ря­ния и да е необ­хо­ди­мо про­дъл­жи­тел­но ле­че­ние с ня­кол­ко ме­ди­ка­мен­та. При по­я­ва на ус­лож­не­ние (ток­си­чен ме­га­ко­лон, пер­фо­ра­ция, кръ­во­из­лив) има ви­со­ка смър­т­ност.

При па­ци­ен­ти със за­ся­га­не на ця­ло­то де­бе­ло чер­во се про­веж­да прок­то­ко­лек­то­мия.

На же­ни­те, бол­ни от ХУХК, не се пре­по­ръч­ва бъ­де­ща бре­мен­ност, по­ра­ди риск от ус­лож­не­ние.

 Larg6_26_2009homeopathy1

Хомеопатично лечение на улцерозен колит

Хомеопатичното лечение може да намали и дори да спре кървенето и диарията, а също така да скъси продължителността на пристъпа на болестта. Хомеопатията също може да спомогне за постигане на дълготрайна ремисия и да предотврати нови обостряния.

Има данни, че улцерозният колит вероятно е автоимунно заболяване, при което болестта се е отключила от вирусна или бактериална инфекция. Хомеопатичното лечение засилва имунната система и така стимулира защитата на организма срещу инфекции. Постига се и забавяне еволюцията на улцерозния колит. Хомеопатията е съвместима с традиционното лечение и можете да взимате хомеопатични лекарства, когато са ви предписани и други медикаменти. При правилно назначено хомеопатично лечение, след няколко месеца отпада нуждата от традиционна поддържаща терапия.

  • Argentum nitricum – диария с примеси на слуз и кръв; голямо газообразуване; пациентът има подчертано желание към консумация на сладки храни, но не понася добре захарните изделия и те още повече засилват диаричните изхождания. Тревожен пациент, винаги забързан, с безпочвени страхове. Диария от притеснение.
  • Аrsenicum album – диария със зловонна миризма, по-чести изхождания нощем, пареща коремна болка, която се подобрява от топлина и топли напитки. Страх от болестта и от смъртта. Зиморничав, отпаднал, но възбуден болен.
  • Меrcurius corosivus – лекарства за улцерохеморагични промени, силно парене и чести много болезнени позиви за изхождане; кървава зловонна диария; болката продължава дълго време след изхождане.
  • Nitricum acidum – диария със слуз и кръв, с пробождащи болки и болезнени позиви за изхождане. Зиморничав, отпаднал, изнервен, със страхове за здравето си.
  • Phosphorus – кървава, обилна, но неболезнена диария. Прекомерна съпричастност към проблемите и болката на другите. Свръхемоционален с пристъпи от тревожност, които се провокират, когато е сам или привечер; бърза умора.

Хомеопатичното лечение може да се използва едновременно с хранителни добавки и билки с благотворен ефект при улцерозен колит – витамини, рибено масло и сок от алое вера. Лечението на улцерозния колит се провежда само след консултация с лекар и в тясно сътрудничество с гастроентеролози и хомеопати!

Всичко за синузита. Лечение с хомеопатия

sinuzit-200x192Синузитът е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латинскиsinuitis). Синузитът е често срещано заболяване на околоносните кухини. Според статистиката всяка година в Европа от синузит заболяват 10 милиона души.
 Той се развива най-често едновременно със или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синуитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти начелюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.

Различават се остри и хронични синуити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синуити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелитменингитменингоенцефалитмозъчен абсцес и др.

Какви са предразполагащите фактори за развитието на синузита?

Най-честата причина за развитието на синузит е затрудненото носно дишане, дължащо се на изкривена носна преграда. Носните полипи, хипертрофията на носните конхи, зачестилите през последното десетилетие алергични заболявания, лошият зъбен статус също са предпоставка за развитие на синузит.

Остър синузит

Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса – при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбилискарлатинадифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синузит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст – при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен

Хроничен синузит

Хроничният синуит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица.

okolonosni_kuhini

Освен това според анатомията на възпаления синус се различават:

– максиларен синузит- възпаление на максиларните синуси.

– фронтален синузит- възпаление на фронталните синуси.

– етмоидален синузит- възпаление на етмоидалните синуси.

– сфеноидален синузит- възпаление на сфеноидалните синуси.

– пансинузит- възпаление на всички околоносни кухини.

Най-често възпалението засяга максиларния синус, на второ място е възпалението на етмоидалния синус, последван от възпалението на фронталния синус.

 zashto-sa-ti-tezi-sinusi

Какви са симптомите на острия синузит?

Най-честите симптоми при синузит са главоболие, болка и тежест около очите и скулите. Главоболието и лицевата болка се засилват обикновено при навеждане и завъртане на главата, както и в следобедните часове. Освен тези симптоми при остър синузит може да има и висока температура, втрисане, чувство за обща отпадналост и неразположение, хрема, запушен нос, поради набъбване на носната лигавица, зачервено гърло, стичане на секрети от носа към фаринкса (гърлото), кашлица, мускулни и ставни болки, оток около или под очите и сенки около очите. По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош дъх в устата, хъркане, липса на апетит, нарушено обоняние, заглъхване на ушите. 

Главоболието и тежестта в областта на лицето, челото или скулите са най-характерните и чести симптоми при синузит. За лекаря е важно точно да опишете болките, които имате. Според характера и локализацията на главоболието е възможно да се прецени, кой синус е възпален и да се направят съответни допълнителни изследвания за доказването му.

Симптоми на остър етмоидален синузит:

– при възпаление на етмоидалните синуси, които са разположени по срединната линия зад корена на носа е налице болка между очите или във вътрешния ъгъл на едното окото; усещане за дълбока, вътречерепна тежест и челно главоболие, смущения в обонянието; при децата може да има оток във вътрешния очен ъгъл. Болката или усещането за тежест се влошават при кашляне или лежане на гръб. Симптомите се подобряват, когато главата е в изправено положение.

Симптоми на остър максиларен синузит:

– при максиларния синузит болката е предимно в областта на скулите (под очите, над горните зъби) и горната челюст. Понякога пациента може да се заблуди, че това е зъбна болка и да потърси консултация от стоматолог.

– болка или тежест в областта на едната или двете бузи.

– понякога болката може да се разпространи и да обхване едната половина на главата. 

– главоболието е по-силно през сутрешните часове на деня, а след обяд се замества с чувство за тежест и пълнота.

– зачервяване или оток на кожата на скулата (над горната челюст).

– симптомите се влошават, когато главата е в изправено положение и се навежда напред и се подобряват, когато болния е в полулегнало положение.

Симптоми при остър фронтален синузит:

– челно главоболие в областта над веждите и в предногорната част (челната област) на главата.

– болката се засилва при почукване под и над веждата.

– болката се влошава, когато болния е полулегнал и се подобрява, когато главата е в изправено положение, назална и постназална секреция.

Симптоми на остър сфеноидален синузит:.

– дълбоко пулсиращо главоболие зад очните ябълки. 

– двойно виждане или нарушение в зрението.

– нарушения в обонянието.

– болката е по-силна, когато пациента лежи по гръб или се навежда напред.

За разлика от острият синузит, при хроничният синузит главоболието е по-слабо и е генерализирано. 

Chronic Meningitis_BRAIN

До какви усложнения може да доведе синузита?

Усложненията при синузита се дължат на разпространението на инфекцията по съседство или по кръвен път. Възможно е засягане на орбитите, възпаление на зрителния нерв, отит, менингит,енцефалит, остеомиелит, тромбоза на синус кавернозус и други. Едно от опасните усложнения на синузита, особено на фронталния и сфеноидалния синузит, е разпространението на инфекцията от анаеробни бактерии към мозъка, чрез костите или кръвоносните съдове. Това може да доведе до абсцеси, менингит и други животозастрашаващи състояния. В такива случаи, пациентът може да има леки промени в поведението, главоболие, променено съзнание, зрителни проблеми, гърчове и кома.

Обърнете специално внимание на тези симптоми:

– промени в психическо състояние

– гадене или повръщане

– тежка лицева болка

– висока температура (над 39º C)

– силно главоболие

– припадъци

– зачервяване около клепачите

– подуване около клепачите

– спадане на клепача

– понижение на зрението

– двойно виждане

Превенция на синузита

В момента не съществуват ваксини, предназначени специално за превенция на инфекциозен синузит.

Въпреки това, има ваксини срещу вируси (грип) и бактерии (пневмококи), които могат да причинят инфекциозен синузит. Ваксинирането срещу патогени, известни като причинители на инфекциозен синузит, може косвено да намали или да предотврати възможността за поява на заболяването, но няма конкретни проучвания, които да подкрепят тази предположение.

Основната профилактика е предпазване от чести простудни заболявания, правилен хранителен режим, предпазване от климатизирани помещения. Необходимо е да се избягва излагане на тялото на големи температурни разлики и по възможност избягване на онези фактори към които подозираме, че сме алергични.

Ако имате затруднено носно дишане, хрема, която продължава повече от месец и е съпроводена с главоболие, ако усещате стичане на секрети от носоглътката към гърлото и това причинява кашлица, вероятността да страдате от синузит е голяма! Правилното и навременно лечение на синузита в острия стадий предотвратява неговото хронифициране. В случаите на хроничен стадий провеждаме ендоскопска диагноза и ендоскопско еднодневно хирургично лечение за възстановяване на нормалната физиология на носа и околоносните кухини, като отстраняваме причините, предизвикали това социално значимо заболяване.

  • използвайте на орален деконгестант или кратък курс с назален деконгестантен спрей
  • почиствайте носа чрез запушване на едната ноздра и издухване на другата, след което се сменят ноздрите
  • избягвайте тютюнев дим в дома или на работното място, тъй като димът допълнително дразни възпалените мембрани в носа и синусите
  • избягвайте  вдишване на сух въздух
  • избягвайте  въздушния транспорт – ако трябва да летите, използвайте деконгестантен назален спрей преди излитане, за да предотвратите запушване на синусите
  • при наличие на алергия избягвайте  контакт с неща, които могат да предизвикат атаки, при невъзможност използвайте антихистамини и / или назален спрей за контролиране на инфекцията

Larg6_26_2009homeopathy1zx450y250_979812

Хомеопатично лечение на синузит

Хомеопатичното лечение е бързо действащо и ефикасно при остър и хроничен синузит. То включва не само дренаж на синусите и премахване на причинителя, но също така действа върху първопричината и така предотвратява рецидиви.

Хомеопатично лечение – остри лекарства

Sticta pulmonaria

  • типично лекарство за фронтален синузит
  • болка в основата на носа, която може да продължи към челото
  • суха хрема

Kalium iodatum

  • водниста обилна и дразнеща хрема
  • носът е подут и зачервен
  • очите сълзят парят и подпухват
  • болка във фронталния синус
  • симптомите се засилват при свеж въздух

Kalium bichromicum

  • лекарство за максиларни синузити
  • усещане за натиск в основата на носа
  • жълт лепкав секрет – като ластик
  • при издухване се отлепя трудно от носа
  • децата са зиморничави, обичат топли процедури, топъл чай и топли завивки

Hydrastis canadensis

  • има същите симптоми като на предишното лекарство, но състоянието на децата е по-влошено
  • в топла стая носът се запушва

Dulcamara

  • синузит с влажна кашлица, който се влошава от влажно време и влажни помещения
  • може да се съчетае и с астма

Cinnabaris

  • слузест секрет, стичащ се назад в гърлото
  • болка по ръба на носа
  • може да има болка около очите, окото е яркочервено
  • при етмоидни и сфеноидни синузити

Mercurius solubilis

  • гнойна, зеленикава, обилна хрема
  • увеличено слюноотделяне
  • обилно и парещо сълзене
  • влошава се особено нощем

Lachesis mutus

  • влошава се от стягане и топлина
  • подобрява се от поява или подновяване на секрецията
  • Mercurius solubilis – зеленикав, разраняващ ноздрите секрет; език, покрит с бял налеп, лош дъх.
  • Hepar sulfur е едно от най-добрите хомеопатични лекарства за болезнен гноен синузит. Болката се влошава от студа и се облекчава от топъл компрес върху болезненото място..
  • Mezereum – парещи болки в носа и челюстите. Жълтозелен секрет с кръвенисти жилки.

Почти всички хомеопатични лекарства се изписват в разреждане 9СН 1-4 пъти дневно по 5 гранули. Изключение правят 2 лекарства – хепар сулфур и пулсатила, които винаги следва да се изписват в 15СН или 30СН поради риск от влошаване.

Теренно лечение на рецидивиращи синузити:

1. Силицея – най-често използваният медикамент
2. Арсеникум албум
3. Калкарея карбоника
4. Пулсатила
5. Ликоподиум
6. Фосфор
7. Йод
8. Tуя
9. Медорин

Тъй като при рецидивиращите синуити има период на здраве между 2 остри епизода, най-често използваните лекарства тук са псоричните или псоро-сикотичните/силицея, калкарея карбоника/.

Теренно лечение при хронични синузити:

На-честите теренни медикаменти са :
1. Туя окциденталис – най-честият
2. Силицея
3. Медорин
4. Псоринум
Тъй като хроничните синузити са с протичане, характерно за сикотичния реактивен тип, то тук най-често се използват сикотичните лекарства – силицея, туя ,медорин.
Туята е най-често използваният тук теренен медикамент.
Псоринът е особено подходящ,когато пациентът не отговаря на правилно предписано хомеопатично лечение- симптоматично или теренно. Липса на реакция с екстремни слабост и зиморничавост. – 15СН 1 доза седмично или 30СН 2 пъти месечно.

ЦИНАБСИН съдържа ехинацея, която е известен стимулант за имунната система. Той не само лекува острите синузити и ринити, но също така може успешно да се използва като профилактика при хроничен синузит.

Ако е налице тенденция към пансинуит силицея е средство на избор.Тя е и най-често използваният теренен медикамент при рецидивиращи и хронични синуити.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.medinfo.bg, www.drmaneva.com, www.homeopathytoday.eu, www.lekar.bg, www.framar.bg и др.