Хомеопатия за детето: заекване

zaekvaneЗаекването е говорен дефект, който представлява нарушение на темпоритмичната организация на речта, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Макар че няма точна статистика, сред хората, които имат този проблем, се говори, че 1% от българското население заеква. Според статистиката 4 от 100 новородени деца развиват нарушения в говора. Три от тях са момчета.

Заекването е един от най-стари­те и дискусионни проблеми в исто­рията на изучаването на речевите разстройства. В древността на не­го се е гледало предимно като на болест, свързана с натрупване на течност (влага) в главния мозък (Хипократ) или от неправилно съ­отношение между частите на го­ворния апарат (Аристотел). Почти тогава, а и в Средновековието въз­никва и предположението, че заек­ването е свързано с дисфункции в главния мозък – неврологично обяс­нение.

В началото на XX век се офор­мят три направления: заекване­то като еластична невроза, ре­зултат от дискоординация меж­ду мускулите на говорния апарпат; заекването като асоциатив­но нарушение от психичен про­изход (психогенно);заекването като подсъзнателна проява, ре­зултат от психични травми.

В последните години се разг­раничават два вида заекване: невротично и неврозоподобно (обикновето при рискови деца, с първи признаци на закъсняло моторно развитие).

Заекването е нарушение на темпа, ритъма и плавността на речта. Невротичното заекване (логоневроза, балбуцио) възник­ва най-често към 2-3-тата и 6-тата година. Началото му се свързва с психотрамва. Следва период на мълчание (мутизъм). След този период детето прого­варя, но вече със спазми, които нямат постоянен характер. Принципът е, че спазмите се увеличават в ситуации при об­щуване с непознати, възрастни.

Около 5% от хората се очаква да заекват в даден период от живота си, като около 1% от хората в даден момент заекват. Разликата се дължи на спонтанно възстановяване при много деца, около 65%–75%. Между три и четири пъти повече мъже заекват отколкото жени. Не се наблюдават различия между нивата и видовете заекване при различните култури и раси.

Според вида на проявлението или симптоматиката съществуват следните форми на заекване:

  • физиологическо заекване. Спада към групата физиологически говорни смущения, обусловени от развитието;
  • начална фаза на заекване;
  • хронично заекване

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗАЕКВАНЕТО
Учените смятат, че спектърът от фактори, предразполагащи заекването включва:
– генетични причини: Около 60% от заекващите имат близки роднини, които заекват
– други говорни и езикови проблеми или изоставане в развитието;
– Разлики в мозъчното продуциране на езика: има изследвания, според които при заекващи езиковите процеси се локализират в други мозъчни зони. Според тази теория се появяват проблеми при взаимодействието на мозъка с мускулите, задвижвани при говорене.

bilki-kato-hmel-i-lavandula-shte-vi-pomognat-protiv-zaekvane-framar

РАННИ БЕЛЕЗИ ЗА ЗАЕКВАНЕТО
Първите белези на заекване може да се появят още между 18 и 24-ти месец, когато детето започва да образува първите изречения. За родителите тези ранни прояви могат да бъдат обезпокоителни, но те са често срещани и нормални за този етап от развитието. В този случай е важен деликатния и внимателен подход към детето, доколкото е възможно.
Детето може да заеква за няколко седмици или няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спорадично. За повечето деца, при които се е появявало преди 5 г., заекването отшумява без да е наложителна намесата на логопед. Но е добре детето да бъде направена консултация с логопед още около 3 годишна възраст.
Предучилищна и училищна възраст:
Обикновено заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира своите умения за комуникация. Ако заекването продължи до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема и това го смущава.
Съучениците и приятелите могат да обръщат внимание на това и дори да го дразнят.
Ако това се случва е необходимо да се разговаря с учителите на детето, които могат да окажат съдействие.  Те също трябва да намалят по възможност броя на стресиращите говорни ситуации за детето още преди логопедичната терапия да започне (Например да не изпитват детето устно пред класа. – б.пр.).

zaecvane

Симптоми на заекването:

Най-често заекването се съпровожда със смущение във вегетативната нервна систе­ма – зачервяване, изпотяване, нощни напи­кавания с изразени страхови преживявания (от вода, тъмно, животни и др), трудно зас­пиване.

Симптомите на заекването включват:

  • затруднение при започване на дума, фраза или изречение
  • повторение на звук, съгласна или дума

Заекването често се влошава, ако детето е възбудено или говори бързо. За деца, които заекват, ситуации като говорене с непознати или пред група хора може да е особено притеснително.
Проблемът с говора кара детето да се чувства притеснено, засрамено и дори да избягва да общува, а в по-късна възраст засяга неговата самоувереност и представяне в училище.
Ако заекването продължава да се влошава и трае над 6месеца, е желателно да се обърнете към логопед.

imagesscared-girl

Рискови фактори за развитие на заекване:

  • Пол – заекването е 4 пъти по-често при момчета
  • Наследственост – и други членове на семейството имат този проблем
  • Стрес, изживян страх
  • Други проблеми с речта или с развитието на проговарянето

КАК ДА НАМЕРИМ ПОМОЩ
Ако детето е навършило 5 години и все още заеква,  потърсете помощта на логопед. Също може да се консултирате с логопед ако:
– зачестяват повторенията на цели фрази и думи;
– зачестяват повторенията на звукове и срички;
– налице е удължаване на звукове в думите;
– забелязвате, че детето е твърде напрегнато, когато говори;
– забелязвате напрежение на лицето и мимиката
– забелязвате говорно напрежение при издигане на гласа;
– вашето дете се стреми да избягва ситуации, при които се налага да говори;
– вашето дете извършва мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене;
– имате друго притеснения относно речта на детето.
Много училища разполагат с логопед, който може да окаже съдействие, ако е необходимо.

Какво може да направи логопедът?
Логопедът може да коригира заекването, като намали степента му. Да създаде спокойна атмосфера, успо¬кояваща говора на детето. Да даде „успокояващи“ съвети и на родителите. Ето едни от тях – на Дорвин Брайтънфелд, доктор на науките в Източен Вашингтонски университет:
1.  Целта е заекването да остане на същото ниво, да се предотврати задълбочаването му,  а детето да се стимулира да говори.
2.  Не допускайте детето да разбере, че сте обезпо¬коени от говорното му нарушение.
3.  Грижете се за здравето му, старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.
4.  Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.
5.  Въздържайте се от прилагането на някои непри¬вични жестове:  поемане дълбоко  въздух,  щракане с пръсти, махане с ръка и др.
6.  Не заставяйте детето да говори или рецитира пред  непознати.  Все  пак го  насърчавайте да  говори винаги, когато има нужда и желание.
7.  Приемайте детето си такова, каквото е. Не странете от него и не го отбягвайте.
8.  Не позволявайте на детето ви да бяга от обикно¬вените задължения.   Предявявайте  към  него същите изисквания, както към всяко друго дете.
9.  Не допълвайте думите и фразите. Нека то само да си ги намира. Не го и прекъсвайте.
10.  Когато заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и училище.
11.  Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.
12.  Не мъчете детето си да говори без грешка.
13. Помогнете на детето да намери подходящо твор¬ческо занимание. Насърчавайте го и го окуражавайте.
14.   Говорете спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето си.

Larg6_26_2009homeopathy1Хомеопатична терапия

Хомеопатичта може да се включи в комплексната терапия на заекване. Хомеопатичните лекарства са напълно безвредни и лесни за прием от децата. Заекващите деца са по принцип по-чувствителни и емоционални, и заекването често започва след някаква стресова ситуация или е резултат от комбинация на физически и емоционални причини. Хомеопатията въздейства не само върху речевите мускули и говора, но също върху самата причина за заекването. Често изпизвани:

  • Stramonium – най-често изписваното лекарство за заекване. В повечето случаи заекването започва след изживян страх и се проявява с трудност да се започне думата или фразата. Заекването се придружава от движения на тялото и очите (тикове) или нощно напикаване; агресивно поведение.
  • Causticum – детето заеква, когато е притеснено; заекването е придружено понякога с тикове на лицето и нощно напикаване; парализа на гласна връзка; често дрезгав глас и суха кашлица.
  • Belladonna – бърза и накъсана реч; тревожно дете, което се чувства несигурно.
  • Cuprum metallicum – заекване поради спазми на мускулите; спазмите често се предхождат от хълцане; коремни колики.
  • Mercurius solubilis – тревожност, когато му бъде зададен въпрос; заекване поради колебливост; хиперактивно дете.
  • Natrum muriaticum – бавно и късно проговаряне; затворено и мълчаливо дете; предпочита да си играе само.

Особено важно е родителите да реагират правилно още при първите белези на заекване у своето дете. Добре е да установят дали е подложено на стрес в училище и да му осигурят спокойна атмосфера у дома, да го обгръщат с много топлота и да му помогнат да изгради увереност в себе си.
Ако децата получават внимание, само когато заекват, те се опират на заекването като помощно средство, очаквайки любов и грижа към тях. Това ги прави още по-зависими към говорното им нарушение.

Автор: Габриела Кехайова

Използвана литература: www.homeopatytoday.eu, www.wikipedia.org, www.roditel.bg, www.ladyzone.bg, www.hera.bg, www.logopedia.bg www.psychologist.bg и др.