История на мануалната терапия

“Това е старо изкуство. Към тези, които първи са го открили, изпитвам най-голямо уважение, както и към тези, които идват след мен и които със своите открития ще допринесат за по-нататъшното развитие на изкуството да се лекува по естествен начин. Нищо не бива да отбягва от окото или ръцете на способния лекар, за да може да оправи на операционната маса плъзнатите прешлени без вреда за болния…щом като манипулацията е извършена по правилата на изкуството, не може да се достигне до вреда”.

Хипократ, V в. пр.н.е.

Мануалната медицина е толкова стара, колкото старо е и човечеството. От най-древни времена болните са се доверявали на изпитани методи, които могат единствено чрез изкуството на ръцете и познанието на анатомията, да манипулират върху гръбначния стълб и да облекчат и премахнат страданието.

Още от 4000 г. пр. н. е. са открити релефи, папируси и други археологически находки, свидетелстващи за възникването и развитието на тази наука в Месопотамия, Китай, Египет и Тайланд. Доста по – късно, около 500 г. пр. н. е. “бащата на европейската медицина” Хипократ, Аристотел и Гален са оставили множество писмени доказателства за важността, която имат манипулациите върху гръбнака, както за лечението на конкретни заболявания, така и за общото здравословно състояние на организма.

През 1874 г. в Криксвил, САЩ Andrew Still основава първото медицинско училище за остеопати. Студентите не са завършили медици, обучението трае 2 години, през които усвояват различни методики за манипулации върху гръбначния стълб. Остеопатите отдават по-голяма стойност на функционалните смущения, като предпочитат при манипулациите дългите лостове в човешкото тяло (глава и крайници), но могат да въздействат целенасочено на един-единствен двигателен сегмент.

През 1895 г. D. Palmer основава и първото официално хиропрактическо училище в Девенпорт. Там учениците се обучават не само в основите на медицинската наука, но и как да продават своите знания и умения. Първо курсът траел едва 14 дни, като по-късно продължителността му била увеличена на 1 година. Хиропрактиците отдавали най-голямо значение на структурните неправилности на гръбначния стълб и употребявали в практиката си преди всичко късите лостове (израстъците на прешлените), върху които въздействали с контактни похвати.

Добрите резултати и популярността, които набират двете школи на лаици (хиропрактици и остеопати) успешно лекуващи редица патологии на гръбнака, провокират и дипломираните лекари да се насочат към мануалната медицина. Този процес е особено ясно изразен след Втората световна война (след откриването на дисковата херния), когато механотерапията и безоперативните интервенции при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, набират голяма популярност сред пациентите. Лекарите започват не само да практикуват и изучават мануалната терапия, но основават и научни дружества и школи.

Същност на мануалната терапия

“Човекът е във висша степен саморегулираща се машина, която сама се поддържа, насочва и дори усъвършенства.”

И.Павлов

За същността на мануалната терапия може да се изпише много. Теориите и практическите похвати, използвани при нейното развитие са многобройни, като всеки практикуващ специалист ги интерпретира спрямо своя опит, виждания и резултати. Безспорно най- голяма роля се отдава на откриването и отстраняването на нарушената ставна игра (“joint play”), както и диагностицирането и премахване на възникналия “блокаж” в засегнатата става и последствията, които оказва той върху нервната система и общото здравословно състояние на пациента. Именно поради тази причина ще обърнем внимание на ролята на нервната система и гръбначния стълб, на възникването и промените, които настъпват при блокаж и ролята на терапевтичната манипулация за неговото отстраняване.

Нервната система (НС) регулира както вътрешната среда на организма, така и спомага за адаптирането на индивида към непрестанно изменящите се условия и дразнения от външната среда. Чрез преработването на дразнения, имащи ролята на сигнали НС трябва да пригоди вътрешната среда към условията на външната. По този начин се отчита ръководния й принцип във висшестоящите организми.

Човешкото тяло е богато на множество и различни по своите функции и устройство рецептори. При дразненето им посредством НС се получава двигателна или секреторна ответна реакция, означена като “рефлекс”. Рефлексът сам по себе си бил условен или безусловен, прост или сложен е основата за управление чрез НС.

Рефлексорната дейност има три функционална съставки:

• Рецепторна функция – възприемане на дразненията.
• Асоциативна функция – синтез и анализ на получената информация в различни отдели на ЦНС.
• Ефекторна функция – осъществява се реакция-отговор, изразяваща се в двигателна или секреторна дейност.

Нервната система се разделя на централна (ЦНС) и периферна (ПНС). От своя страна ЦНС е изградена от главния и гръбначния мозък, а ПНС е представена от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или “нервна клетка”. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки.

Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни, предавани по тънки влакна, наречени аксони. Напречен отрязък от гръбначния мозък и свързаните с него леви и десни гръбначномозъчни нерви, чрез които главният мозък контролира определен участък от тялото се нарича нервен сегмент.

Гръбначният стълб играе огромна роля в рефлекторната дейност на организма. Благодарение на своето устройство и функции, той излиза на преден план в практиката. Образуван е от различни по големина и форма прешлени, както следва: 7 шийни, 12 гръдни (торакални), 5 поясни (лумбални), 5 кръстцови (срастнали в едно) и опашната кост. Между прешлените се намират междупрешленни дискове, състоящи се от пихтиесто ядро и фиброзен пръстен, образуван от плътна съединителна тъкан, който го обгражда. Тези дискове имат огромна роля, тъй като осигуряват подвижността, еластичността, устойчивостта и способността на гръбначния стълб да издържа на натоварване. Два прешлена, съединени с 2 междупрешленни стави и междупрешленен диск, защитаващи участък от гръбначния мозък, се означават като гръбначен сегмент.

Въпреки ръководната роля, която се пада на ЦНС, рефлекторната терапия обръща особено внимание на периферията. Мануалната интервенция трябва да се извърши по възможност по-близко до сетивата – да се започва от рецепторите в периферията съгласно принципа, че аференциацията (предаването на информация от рецепторите към ЦНС) е основата на всяка рефлекторна дейност, тоест точката на въздействие лежи точно там, където клиничното изследване е открило смущение в рефлекторния процес. Периферията може да се дефинира чрез сегмента , който редовно излиза на преден план, особено когато в неговата зона съществува някакъв вид дразнене, особено болково. При негово смущение откриваме типични находки: блокаж, мускулен спазъм, типични точки на натиск върху сухожилията, връзките и периоста (максимални точки), хипералгични кожни зони на Head и функционални смущения в орган.

Мануалната терапия представлява ефективно лечение на ставите на крайниците, както е и терапия на избор при функционална нарушения на осевия орган, тоест тя се явява терапия на двигателната система на човека. Най-честото и типично функционално смущение на гръбначния стълб е ограничението на подвижността му в даден двигателен сегмент, така нареченият “обратим блокаж”. Това смущение се локализира в ставата и води до значими рефлекторни изменения. Причините могат да бъдат динамични и статични, но най-често са неправилните мускулни натоварвания, травмите и рефлекторната фиксация на двигателния сегмент вследствие на патологично дразнене в сегмента (при вътрешни заболявания). В много случаи пациентите съобщават за “сецване” (именно това представлява блокажът), съпроводено с чувството за остра болка и невъзможност за движение. Трябва да се знае, че блокирането в един дял предизвиква функционални смущения в други, съседните дялове, които първоначално компенсират чрез хипермобилитет (свръхподвижност), като при напредване и нелекуване на процеса и там започват да се образуват нови блокажи, при което се образува един порочен кръг на хипер- и хипофункция, което изключително влошава състоянието на болния. При напреднали процеси се достига и до морфологични изменения. Функционалните смущения от своя страна довеждат до нарушения в трофиката. Крайният резултат е намалени приспособителни възможности на гръбначния стълб, свързани с болка и значително влошаване на качеството на живот на пациента. Целта на мануалната терапия е да възстанови функцията на ставата там, където тя е блокирана. Манипулацията е най-прякото, най- ефективното и най- икономичното средство. При успешна манипулация подвижността в двигателния сегмент се възстановява веднага след процедурата. След възстановяването на ставната функция се установяват и рефлекторни въздействия – изчезва рефлекторният мускулен спазъм и хипералгичната зона. Настъпва хипотония на мускулатурата и съединителната тъкан, болният започва да чувства облекчение и чувство за топлина. Силата на засегнатия мускул се подобрява мигновено, както се подобряват и отслабените мускулни рефлекси. Всички въздействия освен възвръщането на ставната подвижност (предмет на мануалната терапия) са от рефлекторно естество поради простата причина, че ставите успоредно с механичната си функция, изпълняват и тази на рефлекторни полета, от които изхождат интензивни рефлекси. Заседналия начин на живот в последните десетилетия, липсата на физическа активност и поддържане на опорно- двигателния апарат на съвременния човек, допълнително провокират възникването и развитието на този вид заболявания. Пациентите на трябва да пренебрегват проблемите свързани с болки в областта на гръбначния стълб и ограничение на техните движения. Колкото по-рано потърсят специализирана лекарска помощ и блокажът бъде остранен, толкова по-малко ще са последствията за качеството на техния живот.