Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били издълбавани, пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.
Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.
Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.
Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.
Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.
Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.
Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма.Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.
Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.
При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.
Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.
Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.
Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.
Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.
Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт.ейства много деликатно на стомашно-чревния тракт.
Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхот и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.
Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.
Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.
За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция.
Печената тиква притежава много полезни свойства, които помагат на човек да поддържа здравето си в перфектно състояние, съдържа нужните на организма аминокиселини и витамини.
Съдържащият се в тиквата витамин Е, активно стимулира функциите на половите жлези, а също така подмладява организма, предпазвайки го от преждевременно стареене.
Ползата от тиквата е огромна, тъй като в нея се съдържат едни от най-важните микроелементи, към които се отнасят магнезий, калий, калций, фосфор инатрий.
В този природен дар има голямо количество витамин А, С, витамини от група В – В1, В2, В12, както и витамин РР. Един от най-ценните витамини, съдържащи се в тиквата, е витамин К, който практически липсва в останалите плодове и зеленчуци.
Липсата на този витамин предизвиква кръвотечения от носа, венците и най-лошото – във вътрешните органи. Всичко това прави тиквата незаменим продукт.
При заболявания на стомаха и стомашно-чревния тракт тиквата се препоръчва да се яде само печена. Вкусната печена тиква, освен че е изключително полезна, съдържа нищожно количество калории, което я прави незаменима при диети или за хора, които се притесняват за натрупване на излишни килограми.
Ябълка
Още от деца знаем английската поговорка, че ако изядем една ябълка на ден и лекарят няма да идва при нас. Това е вярно, тъй като тя спомага за укрепване на здравето ни и защото е ценен източник на витамини и минерални соли.
Ябълките са полезни не само за децата, но и за хората от всички възрасти и особено за тези над средната, тъй като играят важна роля върху регулиране на количеството на холестерина в кръвта. Според френски учени това се дължи на факта, че съдържащият се в ябълката пектин се съединява с холестерина в стомаха и по такъв начин става изхвърлянето му от организма. Ценното качество на ябълковия пектин е и в това, че той поема в себе си токсините от храните, натрупани в стомаха. Той е в състояние да “изнесе” от организма дори солите на оловото, живака и кобалта. Затова за хора, заети в производството на тези метали, е задължително ежедневното консумиране на ябълки.С това ролята на ябълковите пектини не се изчерпва. Те спомагат за минералното равновесие в човешкото тяло, а така също за подобряване на микрофлората, която разгражда в червата онези частици, които не се преработват напълно.
Друго ценно качество на ябълките е, че те са нискокалорични.
Проведени изследвания с опитни животни (морски свинчета) показват, че диета от ябълки спомага за лекуване на цироза на черния дроб, на хипертония и на сърдечно-съдови заболявания.
При отоци вследствие на сърдечни заболявания народната медицина препоръчва ябълкови диети, в които от 700 до 1000 г ябълка се смесват с 300 до 500 г извара.
Ябълките са много полезни и при анемията, тъй като съдържат голямо количество желязо и фолиева киселина. Народната медицина е измислила още по-оригинален начин, като препоръчва забиването в голяма по размери ябълка на 15-20 гвоздея и след 24 часа обогатената с желязо ябълка да се консумира.
Ябълките съдържат много фенолови съединения като фенолови киселини и флавоноиди. А те са отлична защита на сърцето.
В ролята си на антиоксиданти ябълките възпрепятстват оксидацията (окисляването) на LDL- холестерола и така предпазват от опасното вкалцяване на артериите – една от причините за високото кръвно налягане и сърдечния инфаркт.
Освен това ябълките предотвратяват образуването на тромбоксан – веществото, което причинява слепването на кръвните плочици. Вследствие на това не се образуват така лесно съсиреци.
Ябълката осигурява добро храносмилане. Баластните вещества в ябълките в преобладаващата си част са водноразтворими. Образуват желатиноподобни масла и правят съдържанието на червата меко и по-подходящо за преминаване на червата. Стимулират перисталтиката.
Ябълките са подходящи при лечението на гастрити и язви.
При бъбречни заболявания алкализират урината и препятстват образуването на пясък и камъни. Използват се при чернодробно-жлъчни страдания, подагра, анемии, при затлъстяване и диабет.
Наличният калий в ябълката от една страна поддържа нормалната сърдечна дейност и киселинно-алкално състояние на организма. От друга страна, извлича излишната вода и намалява отоците при бъбречна и сърдечна недостатъчност.
Добре е ябълките да се консумират един час преди или след хранене или да се пие по 200-250 мл ябълков сок.
Ябълките понижават холестерола
Това се дължи на пектина в ябълките. Нужни са 3-4 плода на ден, за да се намали холестерола в кръвта. Пектинът набъбва в червата, неутрализира и свързва отровните вещества, също и оловото и живака.
Атариновите киселини в ябълката инхибират вредните ферментни образувания и заселването на проблемни бактерии в червата. Затова при диария се препоръчва многократно през деня да се яде настъргана ябълка.
Предпазва от рак.
Намиращите се в ябълката пектин, витамин С и флавоноиди предотвратяват възникването на злокачествени клетки. Действието на баластните вещества се проявява главно върху клетките на червата.
Флавоноидите и витамин С са част от защитната система срещу свободните радикали. Предпазват клетките от техните атаки и от злокачествено израждане. От друга страна, ябълките повишават имунитетът ви.
Какво лекува ябълката?
– Отлично лекарство за сърцето.
– Понижава холестерола.
– Понижава кръвното налягане.
– Стабилизира кръвната захар.
– Потиска апетита.
– Съдържа пакет от химически съединения, които блокират развитието на рак.
– Установено е, че ябълковият сок убива инфекциозните вируси.
Яденето на 2-3 ябълки на ден може да понижи холестерола и леко да увеличи полезния. Да понижи кръвното налягане и да понижи кръвната захар.
Круша
Крушата може да бъде чудесно начало на деня. Тя може да ни зареди с жизненост и добро настроение през целия ден, благодарение на етеричните масла в нея, които борят стреса и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се из ползва като ободряващо и тонизиращо средство.
Тя е отлична комбинация от целулоза, пектин, бактерицидни вещества и ферменти и това я прави незаменим “чистач” на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един важен елемент – арбутин, който може да предотврати различни заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е полезен и при инфекции на пикочните пътища, тъй като притежава антимикробно действие. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и въздейства благоприятно върху жлъчния мехур.
Близкият родственик на ябълката и особено сладките му едроплодни сортове, съдържа голямо разнообразие от хранителни вещества. Без да е шампион по съдържание на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е много по-голямо от това на ябълките и сливите и в една голяма круша (ок. 180 гр) то достига до 12 мкгр. И макар да отстъпва на ябълките по съдържание на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкова разпространени роднини по съдържание на хлорогенни киселини. Те действат като антиоксидант и имат съдоукрепващо действие.
Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) отколкото в ябълката. Калият е нужен на организма ни за поддържане на нормална сърдечна дейност, както и за регулиране на функциите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно действие при сърцебиене, а също така действа диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо – до 0,3 мг, манган – до 0,9 мг, калций – 16 мг, фосфор – 19 мг, магнезий – 13 мг. Плодът е и ценен източник на цинк – 0,18 мг.
В народната медицина плодовете на всички сортове от круши, в пресен или сушен вид, се използват при чревни разстройства, поради значителното съдържание на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й притежават противоглистни свойства.
Крушата е и полезна съставка за любителите на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и след това да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като успешно прибира разширените пори.
Крушата, оказва се, е един от най-полезни плодове, които въпреки липсата на безценните омега-3, притежават качеството да потискат възпалителни процеси в организма, благодарение на антиоксидантите, които съдържа. Дори много повече, флавоноидите в този меден плод носят ползи не само на сърдечносъдовото здраве, но и имат антираков ефект.
Известно ни е, че консумацията на плодове и зеленчуци по принцип е от ползва в борбата срещу диабет, но измежду всички видове крушите и ябълките са тези, които има най-силен ефект да намаляват риска от захарна болест.
Въпреки сладостта й, крушата може да се използва в профилактичните режими срещу диабет тип 2, основно заради съдържанието на три групи флавоноиди, които имат свойството да подобряват чувствителността на клетките към инсулина. Това са: 1. флавоноли, включително изорамнетин, кверцетин и каемпферол; 2. фалаван-3-оли и по-специално епицатекин; и 3. антоцианини, на които са богати сортовете с червена коричка.
Според експерти флавоноидите в крушата, разтворими и неразтворими, допринасят и за превенцията на сърдечносъдовото здраве.
Фибрите на крушата влизат в реакция с жлъчните сокове, което допринася за разреждането им в червата и за елиминиране на неприятните усещания, но и за намаляване синтеза на холестерол, което я прави подходящ плод за сърдечно болни по принцип.
При сравнение действието на фибрите в различни плодове да понижават холестерола с това на холестерол понижаващото лекарство cholestyramine, крушите достигат 5% от ефекта му, като само бананите и ананасът показват по-високи резултати, съответно 9% и 5%.
Интересното е, че фибрите на крушата се свързват не просто със стероидните киселини, но и с вторичните стероидни киселини, които по принцип повишават риска от рак на дебелото и на правото черво, освен че носят и други чревни проблеми.
Що се отнася до стомаха, крушите са полезни и за него – те редуцират риска от рак и на този орган, което вече не се дължи на фибрите в тях, а на флавоноидите и по-специално на канелените киселини – кумарова киселина, ферулова и 5-кафеоилхинова киселина. Според изследване достатъчно е на ден да се хапнат 2 круши и 4 порции зеленчуци (порцията се равнява на количество колкото топка за тенис), за да падне до минимум рискът от рак на стомаха.
Третият вид рак, срещу който са ни от полза крушите, е езофагеалният, и по специално ESCC, като това се доказва в машабно проучване на американския Национален здравен институт и Американската асоциация на пенсионерите, в което са участвали близо 500 хил. души. В тази насока полезни са и ябълките, сливите и ягодите, по данни на същото изследване.
Свързани статии..
Праскова – за младост и против депресия! (І част) 0
Фибрите – разтворими, неразтворими и непознати 0
Рак на дебелото черво 0
Крушата не случайно се препоръчва да бъде и една от първите твърди храни, с които се захранват кърмачетата – тя е от плодовете, които най-лесно се усвояват и най-малко киселеят. Освен това е хипоалергична.
За да бъде полезна обаче, крушата трябва да се консумира цяла, без да се обелва, тъй като кожата й съдържа 3-4 пъти повече фитонутриенти от вътрешността. В нея се намират около половината от фибрите на плода.
Иначе, минимум 1/3 от теглото на крушата са фибри. Един средно голям плод, от близо 200 грама, носи малко над 100 ккал. Три четвърти от това тегло е вода, което потвърждава безспорно факта, че крушата е диетична.
С висока концентрация в крушите се отличава наличието на фолиева киселина, холин, витамин С, витамин А и бета-каротин, както и лутеин и зеаксантин, витамин К – всички те достатъчно популярни с ползите си за здравето. Със сигурност това я прави полезна за нервната система и очите, най-малкото.
Богата е още на фосфор, калций, магнезий и изключително много на калий, с което крушата става подходяща и при профилактиката на високото кръвно и остеопорозата.
И не забравяйте, веднъж нарязана крушата бързо се окислява и потъмнява. Можете да предотвратите този ефект като намажете повърхността й с капчици сок от лимон, лайм или портокал.
Дюля
Семената на дюлята са много полезни, защото съдържат биологично активни вещества. В тях има много фруктоза, глюкоза, пектинови съединения,калий, калций, желязо, фосфор, мед.
Дюлята съдържа провитамин А, както и витамините С, Е, В1, В2, В6, РР. Дюлята не се препоръчва при запек, плеврит, както и за хора, които пеят, тъй като в големи количества тя действа зле на гласните струни.
Компотът от дюли и варените дюли, към които е добавен мед и ябълков оцет, подобряват храносмилането. Високото ниво на пектинови съединения в дюлите подобряват състоянието при стомашни възпаления и стомашни разстройства.
Печените и варените дюли се използват като средство срещу повръщане. Сокът от узрели дюли е антисептик. Консумацията му е полезна за всички, които страдат от заболявания на дихателните пътища.
Дюлите са полезни при цистит. Поради полезните макро и микроелементи, които се съдържат в дюлите, тези плодове действат добре на настроението и гонят мрачните мисли.
Астматичните пристъпи могат да намалеят, ако се пие отвара от листа на дюля. Все пак преди това е добре да се чуе и мнението на лекар.
Десет листа от дюля се заливат с една чаена чаша вряла вода и се варят петнадесет минути на водна баня. Пие се преди хранене три пъти дневно по две супени лъжици.
При гастрит помага отвара от семки на дюля. Десет грама семки се заливат с топла вода и се разбъркват пет минути. Не трябва да се смилат семките, защото ще отделят отровното вещество амигдалин, което дава на дюлята лекия аромат на горчив бадем.
Отварата се прецежда и се пие по една супена лъжица четири пъти дневно, половин час след хранене. Тази отвара е много полезна и при изгаряния, както и при кожни раздразнения. С отварата се мажат поразените места поне десет пъти през деня.
Мушмула
Съдържанието на плода включва голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (преобладават ябълчената, лимонената и винената, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, има и оцетна). Захарите в плода са за сметка на фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата подходяща храна за диабетици.
Витаминният състав включва витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Плодът съдържа и минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий.Хранителната стойност на мушмулите е равна на тази на ябълките и крушите.
Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много лекари от Средновековието например, са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.
Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.
Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.
Доброто лечебно действие на мушмулата се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.
При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.
Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.
Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.
Рецепта за отвара с листа от мушмула:
Двайсетина листа, заливат се с 500 мл вряла вода и се варят 10-12 минути. Отварата се прецежда и се оставя да изстине. С нея се жабури 3 пъти дневно, а външно се използва за мазане на възпалена кожа с напоен памучен тампон.
Лечебни свойства на дренките
Дренките съдържат захари, минерални вещества, витамин С, както и значително количество антиоксиданти. Всички части на растението имат адстрингентни (стягащи) свойства поради наличието на танин в тях. По тази причина дренките са ефективно средство при диария, действат освен запичащо и дезинфектиращо. Дренките се препоръчват за понижаване на висока температура, както и като кръвоспиращо средство. Отварата от дренки може да се използва при кървящи венци.
В народната медицина плодовете на дряна се употребяват за лечение на подагра, анемия, кожни заболявания, ставни болки, както и при нарушена обмяна на веществата. Както плодовете на дряна, така и листата и кората му се използват при заболявания на стомашно чревния тракт. “Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи”, съветва Петър Дънов.
Има изследвания, които сочат, че съставките на дренките са в състояние да извеждат от организма радиоактивни вещества. Тинктурата от кора на дряна или от самите му плодчета може да се използва още и при стомашни спазми и болки, при кожни инфекции, чревни паразити.
Грозде
Една от най-ценните съставки в гроздето е глюкозата, която е много полезна за хората, страдащи от заболявания на сърцето. От науката е известно, че за нормалното функциониране на сърцето са необходими 140-150 калории. Същите могат да бъдат набавени само от 200-300 г добре узряло грозде. Гроздовата захар е физиологичен стимулатор на сърцето, спомагащ за подобряване на окислителните процеси и подобрява обмяната на веществата. Затова гроздето е известно като лечител при много сърдечни заболявания. Гроздовата захар улеснява усвояването на кислорода в тъканите и затова тя участва в енергийния баланс на човешкия организъм. Високо е и съдържанието на органични киселини (винена, ябълчена, лимонена и други).
Гроздето е богато и на витамини Д, В1, В2, и С. Важно е да се знае, че те се съдържат повече в ципата, отколкото в месото на зърната. Гроздовите зърна трябва да се консумират заедно с ципата и поради това, че тя е отлично средство за изхвърляне на натрупаните отрови в стомаха и червата. Друго ценно качество на гроздето е, че то съдържа пектинови вещества, които също се натрупват в ципата на зърната.
Гроздето съдържа и ферментите инвертаза, протеаза и липаза. Те играят положителна роля върху храносмилането.
Лечебен ефект на гроздето върху сърдечносъдовата система. Както бе споменато по-горе, гроздето и гроздовият сок са едновременно отлична храна и отлично лекарство при почти всички видове заболявания на сърдечно-съдовата система и се препоръчва на болни като най-доброто и незаменимо “гориво” за сърцето.
Лечение на черния дроб и бъбреците. При заболяване на черния дроб и бъбреците гроздето действа диуретично и по такъв начин пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пътища. Наред с това гроздовата захар увеличава защитните сили на чернодробните клетки, а освен това тя има и противоотровно действие. Поради тези си качества на гроздето и гроздовия сок се гледа като на една от най-незаменимите храни и лекарства на човешкия организъм и с право някои ги наричат течни слънчеви лъчи, които възстановяват жизнените сили и здравето на хората.
Под влияние на гроздето се усилва обмяната на веществата и особено на водно-солевата обмяна, а някои соли и органични киселини способстват за повишаване на алкалната реакция в червата.
Друго положително действие на гроздето е, че то не дразни епитела на бъбреците от натрупаните в тях соли на пикочната киселина, болестотворни продукти и отпадналите епителни клетки.
При болни от хроничен нефрит със.сравнително запазена функционална способност на бъбреците се наблюдава намаление на белтъчините в тях.
Поради липса на натриев хлорид в гроздето, то е отлично средство за провеждане на диета с безсолев хранителен режим на бъбречно болни.
Укрепване на организма. При редовна консумация на грозде се наблюдава увеличение на хемоглобина в кръвта, на червените кръвни телца, нормализиране дейността на стомашно-чревната система и секреторните функции на стомаха.
Заболяване на храносмилателната система. Върху храносмилателната система гроздето действа по различен начин и в зависимост от това кога се приема – преди или след ядене. Когато гроздето се консумира преди хранене (на гладен стомах), то се задържа в него за кратко време и постъпва бързо в дванадесетопръстника, където съдържащите се в него органични киселини по рефлексен път стимулират отделянето на повече сокове от жлъчката и панкреаса, които спомагат за по-бързото смилане на мазнините и белтъчините.
Друго предимство при консумирането на гроздето на празен стомах е, че то действа слабително, докато приемането му след хранене се смесва с храната в стомаха и създава чувството за тежест.
Много американски лекари препоръчват консумирането не само на гроздето, но и на всички плодове и зеленчуци преди ядене на меса и други трудно смилаеми храни, тъй като за смилане на последните са необходими от 6 до 8 часа, а за първите само 1-2 часа. Консумирането на плодове след трудно смилаемите храни създава условия за развитието в стомаха на гни- лостни процеси, които именно създават усещането на тежест и гадене.
Високото съдържание на целулоза (влакнини) от 10 до 20% е своеобразна “метла”, която очиства стомаха от натрупаните в него отрови, а освен това ускорява перисталтиката на червата и изхвърля преработената храна от организма. С това се предотвратява опасността от развитието на рак на стомаха и дебелото черво.
Заболявания на дихателната система. Гроздето се смята за едно от най-добрите лекарства както за острите, така и за хроничните белодробни заболявания. Изключително полезно е за туберкулозно болни, за астматици и болни от хронични бронхити. Освен че увеличава защитните сили на организма и че кръвта се алкализира, то очиства дихателните пътища от храчки и секрети.
Кой не трябва да консумира грозде?
За съжаление, от хранителните и лечебни свойства на гроздето не могат да се ползват хора, които имат язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични диарии, свръхчувствителност към гроздето, болните с тежки декомпенсации на сърцето, при напреднала фаза в развитието на туберкулоза и при язвички в устната кухина.
Както бялото, така и червеното грозде, съдържа големи количества елагова киселина – една фенолова киселина, която може да обезвреди канцерогени като бензопирен и други ароматни въглеводороди, свързвайки се с тях по химически път.
Флавоноидите пропъждат и свободните радикали и така пазят клетките от уврежданията, нанасяни от радикалите, и от образуването на тумори.
Хора, които имат проблеми със сърцето, Добре е винаги да имат под ръка стафиди, особено когато работите. Дъвчете ги продължително, мускулите на вашето сърце ще са ви благодарни. Стафидите (сушените гроздови зърна) съдържат много баластни вещества и имат важен принос за доброто функциониране на храносмилането. Можете да им се доверите и да ги използвате като подходящо за вкуса ви лечебно средство. Но все пак не трябва да се прекалява, тъй като те съдържат много въглехидрати и са висококалорични!
Гроздето се отличава с приятен вкус, характерен за типичните десертни сортове.
Всеки сорт има свои специфичен вкус, благодарение на което е много трудно за добрите специалисти да бъдат заблудени по това от кой сорт е даден грозд. Тамянката не може да се сбърка с Перла, Хамбургския Мискет, Червен Мискет, Димят, Чауш, Болгар и т.н.
Десертните сортове в зависимост от структурата на зърната се делят на три основни групи:
– I-ва група – с нежна обвивка и освен това сочни. Към тази група са: Перл, Дьо Ксаба, Шасла доре, Памид и Мискет.
– II-ра група сортове са груби и месести – Болгар, Чауш, Димят и Хамбургски Мискет.
Към 3-та група са ароматичните сортове Червен Мискет, Чауш, Хамбургски Мискет и Перла Дьо Ксоба.
Автор: Габриела Кехайова
Използвана литература: www.zdravedae.bg, www.rozali.com, www.zaneya.com и др.
Колики и хомеопатия
![fon_tikvi_[132]](http://blog.alternativemedicine-bg.com/wp-content/uploads/2014/10/fon_tikvi_132.jpg)
