Хомеопатията е добре познат и утвърден в над 80 страни по света метод на лечение, основаващ се на принципа на подобието, безкрайно малката доза и индивидуалния подход към всеки пациент.

Над 150 000 лекари от цял свят практикуват хомеопатия и успешно лекуват редица заболявания.

Предимства на хомеопатията пред стандартното лечение:

1. Ефективност- стотици са клиничните проучвания с реални пациенти, успешно лекувани с хомеопатични лекарства
2. Подобряване функцията на имунната система
3. Безопасност- за разлика от повечето стандартни медикаменти, хомеопатията е напълно безвредна за всички възрастови групи. Тъй като хомеопатичните лекарства са силно разредени, те могат да се използват без проблем включително от бременни жени, кърмачки, бебета и малки деца.
4. Достъпност- хомеопатичните лекарства се отпускат без рецепта и могат да бъдат закупени от всяка аптека
5. Евтин метод
6. Удобен прием без неприятен вкус в устата
7. Бърз ефект при остри заболявания
8. Контрол на хронични заболявания
9. Профилактика на различни заболявания, включително странични ефекти от ваксини
10. При необходимост могат да се комбинират без проблем с конвенционалното лечение

Хомепатията е терапевтичен метод, който стимулира оздравителните сили на организма за справяне с болестта. Най-ефикасните показания за лечение с хомеопатия са:

1. Остри инфкециозни болести- с изключение на тежките заболявания, изискващи болнично лечение, хомеопатията е ефективна при вирусни заблявания (грип, настинки, бронхити, синузити, ринофарингити).
2. Болести на терена. Това са рецидивиращи инфекции на дихателната система, цистити, алергии, хронични дерматити и др. При тези заболявания, хомеопатичните лекарства значително намаляват периодите на екзацербация.
3. Психични заболявания. Хомеопатията е ефективна при състояния на повишена тревожност, депресия, стрес.
4. Травми, спортна медицина, възстановяване след раждане, пред-и следоперативно лечение.

Не се самолекувайте! Лекарят-хомеопат най-добре може да прецени дали хомеопатията е подходяща за вашето заболяване. 

С хомеопатия не могат да се лекуват всички болести. Заболявания, които изискват спешна лекарска помощ или хирургична интервенция са извън нейния обсег. С хомеопатия не могат да се лекуват онкологични заболявания, туберкулоза, захарен диабет, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда или левкемия. Съществуват две важни условия за да бъде ефективна хомеопатичната терапия:

• Патологичните промени да бъдат обратими
• Организмът да е запазил способността си за възстановяване.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Коликите са физиологично състояние, нормална част от развитието на детето. Те се наблюдават както при децата, които се кърмят, така и при тези, хранени с адаптирани млека. Коликите обикновено се проявяват при бебета на възраст най-малко 3 седмици и достигат пик около 6 седмици.

Най-честата причина е физиологичната лактазна недостатъчност, причина за ферментацията на лактозата и образуването на газове в дебелото черво.

Друга честа причина е храната, която консумира майката за бебета, които са на кърма.

Известният американски педиатър описва коликите като “Състояние, което се среща при иначе здрави и добре хранени кърмачета, които имат пристъпи на раздразнителност, неспокойствие или плач, продължаващи общо три часа на ден за повече от три дни в една седмица за период от три седмици.”

Най-чести симптоми:

• Силен, постоянен плач обиковено след храна, следобед или през нощта
• Зачервяване на лицето
• Свиване и отпускане на крачетата към корема, ръцете са със стиснати юмручета, кърмачето може да се извива назад
• Възможно е отделяне на газове
• Отказ от хранене
• Неспокоен сън

Устойчив плач и последици:

• Нарушена връзка майка-дете
• Конфликти в семейството
• Синдром на раздрусаното бебе
• Следродилна депресия
• Тютюнопушене от страна на майката

Колики и как да помогнем:

• Използвайте биберони, които не позволяват поглъщането на въздух
• Изберете подходяща поза за кърмене
• Оригнете бебето след нахранване
• Поставете бебето по корем на скута си или върху гърдите си
• Поносете го и го полюлейте
• Направете нежен масаж на коремчето
• Предложете на бебето чай от лайка, копър, анасон
• Осигурете атмосфера на спокойствие и тишина
• Медикаменти срещу колики: лактаза под формата на капки, газогонни лекарства (симетикон), пробиотици и др.
• Хомеопатия

 Колики и хомеопатия

Хомеопатията е добре познат метод на лечение, който използва изцяло природни източници и има клинично доказан ефект за облекчаване на коликите при кърмачета. Освен това е напълно безвредна и може да се комбинира без проблем с други лекарства.

• Raphanus sativus niger   9CH: подходящ за кърмачета с много газове и влошаване  през нощта и от „раздрусване“
• Magnesia phosphorica 9CH: внезапно начало и край, много неспокойно дете; подобрение при присвиване на крачетата към корема
• Dioscorea villosa 9CH: подобрение от изпъване на тялото назад

Дозировка: 10 гранули в 15-20ml вода, често. Разреждане на приемите при подобрение

• Chamomilla vulgaris 15CH: подходящ за раздразнителни кърмачета  с много газове. Облекчение при движение: в кола, люлеене „на ръце“, разходка с бебешката количка.
• Дозировка: 15 гранули в 15-20ml вода, често, на глътки. Разреждане на приемите при подобрение

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8

https://colief-bg.com/%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8/

https://problem.framar.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8

https://www.forlife.bg/koliki-bebe-simptomi-reshenie

Като всички алтернативни методи на лечение,съвременната медицина отдава все по-малко значение на вендузотерапията като ефективна терапия на заболявания от най- различен характер. Наистина, дори за специалистите, занимаващи се с тази методика е прекалено да се вярва, че
единствено с помощта на „малката чашка“ пациентът ще се вдигне на крака и ще забрави за болките. Именно поради тази причина искам да направя предварителна уговорка, че лечението чрез вендузи е изключително допълнение към цялостния комплекс за лечение на различни по вид и тежест заболявания.

За да можем максимално адекватно да разберем смисъла на този вид терапия бих желал първо да се запознаем с нейната история. Данни за употребата на вендузи съществуват от най- дълбока древност. Интресното е, че въпреки всеобщото мнение за произхода на методиката от древната китайска медицина, първите описани случаи датират от преди 5000 г. от Древен Египет.Смята се, че първоначално са се ползвали релаксиращите свойства на вендузите- един вид „древна спа- процедура“, мобилизираща тялото и духа. Кой е бил първоизточникът няма толкова голямо значение, но е факт, че основоположниците на Китайската медицина са проучили из основи ефектите на терапията и до днес я използват като незамениема част от своите терапевтични методи. Със сигурност малко по-късно и обичащите живота римляни са взаимствали процедурата. От една страна при тях е била използвана като лечебно средство (особено при настинки и проблеми с гърба), но от друга страна е станала  „козметична процедура“, подобряваща тонуса на тялото. Във времето много народи и нации са се възползвали от ефектите на вендузотерапията, докато стигнем до наши дни, където тя присъства както във физиотерапевтичната , курортологията и балнеологията, козметиката , така и в холестичната медицина . Като заключение можем да си направим извода, че развиваща се във времето и допълвана от новите научни познания на съвременната наука, вендузотерапията е запазила първоначалните си „зони на действие“, а именно лечение и отпускане на организма.

Какво представлява вендузата ? На този въпрос почти всеки без да се замисля би могъл да отговори, което е още едно доказателство за популярността на този метод. Първоначално тя се е изработвала от животински рог, който обаче поради недостатъчно гладките си долни повърности и невъзможността на древния лечител за фина допънителна обработка е отстъпила пред керамичните и глинени разновидности. Древните лечители са разбрали, че за да има ефект е необходимо създаването на максимален вакуум между чашката и човешкото тяло.

Значително по-късно започват да се произвеждат масово вендузите и от стъкло, които са познати и на съвременния човек. Те остават може би най-ефективните и употребявани от специалистите. Големината им също варира, като има голямо значение както от зоните, за които се употребяват, така и от желания от терапевта ефект. През последните години се произвеждат и пластмасови, и силиконови, но техните качества са спорни и много малко от терапевтите, занимаващи се с тази методика прибягват до тях.

Какви са ефектите на вендузата ?

Този въпрос е значително по- труден и може да получи голям брой различни отговори, спрямо различните теории, зависещи и от възможностите на науката да проучва и изследва. Интересното е, че за разлика от разнопосочните мнения за много други видове терапии, някои, от които са и взаимноизключващи се, при вендузотерапията всички теории само се допълват и развиват. Най- общо можем да разграничим 10 различни ефекта/ теории, а именно:

1. Източна теория (Теория на 5 елемента). Най- древната от всички. Смятало се е, че благодарение на нагряването на вендузата в нея се вкарва енергия чрез един от петте елемента, а именно огън. Така се внася лечебна „Ян“ енергия, която помага на тялото да се активира.
2. Механична теория. Благодарение на вакуумът, който се създава, успешно се отделя кожата от подкожието. По този начин се възпрепядстват всякакъв по вид застойни процеси. При тази теория вендузотерапията се явява един вид масажна техника.
3. Циркулаторна теория. Може би най- широко приеманата от всички. Благодарение на процесите, възникващи под влияние на вендузата, в участъка, в който е поставена се повишава кръвообръщението. Благодарение на това, до клетките достига повече кислород и хранители вещества, а по- лесно се отделят отпадните продукти на обмяната.
4. Физиологична теория. Част от циркулаторната. Доказано е, че при различни по вид патологични процеси в организма на човек се образуват токсини с изключително неблагоприятно влияние. Смята се, че чрез процеса на физична детоксикация тези токсини се изтеглят посредством вендузата и процесите, свързани с тях се прекратяват.
5. Биохимична теория. Тя също може да се разглежда като част от циркулаторната и приема, че се повишава кислородната сатурация (насищането с кислород) на клетките, благодарение, на което се ускоряват оздравителните процеси.
6. Електрохимична теория. Според нея се променят електрическите потенциали на клетъчните мембрани, като по този начин се променя тяхната пропускливост.
7. Електрическа теория. Тя гласи, че се променя йонното равновесие и като следствие от това се променя проводимостта в тъканите.
8. Рефлексогенна теория. Тя приема, че се действа рефлекторно на органите според зоните на Захарин- Хед. Те са ограничени участъци по кожата, при които с възбуждането на патологично огнище в сегментарния апарат на гръбначния мозък, възниква кожна проекция в зоната, инервирана от съответния сегмент. Чрез вендузата се въздейства по обратния път- от кожата към гръбнака.
9. Теория на патофакторите. Леко абстрактно виждане, според което чрез вендузата се изтеглят патологичните вибрации от студ, вятър и влага.
10. Хормонална теория. Тя гласи, че след разпад на някои клетки се отделят некрохормони, които от своя страна имат мощно стимулиращо действие в разработването на анти-тела към патогените за огранизма.

Лично аз смятам, че се упражнява съчетано действие, в което имат най-голямо значение имат повишаването на кръвообръщението, насищането на клетките с кислород, засилване на отделянето на отпадните продукти, промяната на електическите потенциали на кл. мембрани и рефлекторното въздействие по зоните на Захарин- Хед.

Методи на използване на вендузата

Най-общо могат да се откроят четири основни начини на работа във вендузотерапията, а именно:

1. Фиксиране на вендузите в определени области. При този метод вендузите се поставят на определени места по повърхността на човешкото тялото и се оставят за известен период от време без да се докосват нито от лекаря, нито от пациента. Интересен феномен е, че в областите, в които има патологични изменения, вендузата веднага засмуква и престоява доста време, докато в незасегнатите области, тя може да падне почти веднага. Този метод е най-широко застъпен и лично според мен с най- голяма ефективност, стига разбира се да се използва от професионалист.
2. Плъзгане/ масаж с вендуза. Интересен метод, чрез който първоначално зоните на въздействие се обработват с масажен или друг вид крем, за да се подпомогне плъзгането на вендузата. Лекарят плъзга вендузата по повърхността на тялото, което води до отпукане на подлежащата мускулатура. Лично аз не препоръчвам този метод от една страна поради кожните особености на всеки пациент ( бемки, обриви, рани), а от друга страна, макар и прецизно извършена при тази процедура малко или много се нарушава вакуума, а съответно и действието на вендузата. Смятам, че правилно поставената и фиксирана вендуза, за правилен период от време е значително по- ефективна.
3. Поставяне на голям брой малки по размер вендузи и бързото им преместване от зона на зона. Използва се главно от руските медици. Този метод се използва за заболявания на гръбначния стълб и се характеризира с позициониране на вендузите по самия гръбнак. Вендузата престоява малко (около 10-15 сек.), след което бързо се променят местата им за залавяне.
4. Съчетано използване на вендузите с други методи. Тук вариациите са много и ще разгледаме само някои от тях. Има специалисти използващи съчетано вендузотерапия с иглотерапия, като на мястото на поставяне на вендузата, поставят и игла. Според мен в по- голямата част от случаите конкретните точки на действие на иглотерапията и вендузотерапията не съвпадат и от тяхното съвместно действие няма по- добър резултат. Съчетаването на вендузотерапия с билкотерапия (престой на вендузите в билкова смес или директното поставяне на билки във вендузата) също няма логична медицинска обосновка, но няма и да навреди. Терапевти, вече част от холестичната медицина, използват и съвместно вендузотерапията и кристалолечението, като в мястото на поставяне на вендузата, слагат и кристал. Също доста впечатляващ пациента,но и не твърде научно- обоснован метод,

Противопоказания

Като всеки метод на лечение, вендузотерапията също има своите противопоказания и състояния, при които трябва да се действа с особена предпазливост от страна на терапевта.

1. Възпалително заболяваня по кожата и образувания с неясен произход (рани, язви, бенки, брадавици). При наличие на рани, обриви или бенки, вендузата не бива да се поставя в засегнатите участъци, защото може допълнително да усложни наличните изменения.
2. Заболявания на сърдечно- съдовата система. Трябва предварително пациентът да се разпита за наличие на хипертония, степен и медикаментозно лечение. Всички процеси, свързани с нарушения на кръвотока трябва да се прецизират и да се прецени риска за лекувания.
3. Възпалителни заболявания на вътрешните органи. При тях,поставени в конкретна зона на тялото, имаща отношение към заболелия орган, могат да се появят много и различн нежелани странични реакции.
4. Онкологични заболявания. Трябва да се знае вида на заболяването, стадия и да се снеме подробна анамнеза за състоянието на пациента.
5. Остри хирургични състояния. Отново подробно снетата анамнеза за оплакванията и техния характер, ще помогне на лекаря да прецени колко е спешно състоянието и как да се процедира.
6. Бременни жени. Въпреки многото и различни мнения, според мен вендузотерапията не бива да се прилага при жени в напреднала бременност.
7. Състояния, свързани с повишена температура. Практиката показва, че първо трябва да се овладее причината за повишената температура и едва след нормализирането й да се прибегне към вендузотерапия.

Като всяка терапия и тук е възможна появата на странични реакции от провежданото лечение. Все пак всеки човек има индивидуални особености, които трябва да се имат в предвид от лекаря, за да може да реагира адекватно в различните ситуации. Най- често пациентите могат да се оплакват от главоболие, световъртеж, задух и стягане в областта на гърдите или гадене. При такива случаи е необходимо процедурата да се преустанови и да се даде почивка на лекувания.

Препоръчително е след всяка процедура пациентът да се остави да почине около 10 минути,преди да се премине към друга методика или да си тръгне.

Нормално е, след проведаната процедура, в зоните, където е била поставена вендузата да останат различни по цвят и интензивност на оцветяването следи. Те са във формата на кръг и пряко колерират с големината и формата на вендузата. Цветът  им може да бъде от червеникъв до тъмно син и не бива да притеснява пациентите. В повечето случаи, в зависимост от индивидуалните особености на кожата, преминава за 7-10 дни.

Заболявания, подходящи за вендузотерапия

Нашата практика е свързана най- вече със заболявания, засягащи гръбначния стълб и нервната система и именно поради тази причина, най- широко застъпени са процедурите в тази област, а именно:

1. Заболявания на опорно- двигателната система: болки в областта на гръбначния стълб, раменна и тазобедрена става, ошипяване, неясни болки в областта на тила, свързани с главоболие и схванатост. Атрозна болест- гонартроза, коксартроза. Травми от претоварване.
2. Заболявания на нервната система– дискова херния, дископатия, плексит, радикулит,ишиас, лумбаго, различни по произход и локализация невралгии.

При този вид заболявания имаме голям опит и наблюдения. Тук вендузотерапията е незаменимо допълнение към мануалната терапия и медикаментозното лечение за бързо и продължително повлияване на болковия синдром.

  Други патологични състояния, които могат да се повлияят от лечението чрез вендузи са както следва:

3. Дихателна система-обикновени настинки, бронхит, бронхиална астма, бронхиолит, хронична кашлица, стрес- обусловено стягане в гърдите, придружено с кашлица и чувство за задух. Спорни са разултатите при пневмония и туберкулоза като спомагатлно лечение, като при тях препоръчваме консултации със специалист- пулмолог.
4. Храносмилателна система– гастро- езофагеален рефлукс, гастрит, стомашна и дуоденална язва, колит, затруднена дефекация. Съчетаването на вендузотерапията с правилен хранителен режим и медикаментозно лечение от специалист- гастроентеролог, спомага за по- бързото възстановяване на пациентите.
5. Обща релаксация- използва се за отпускане и тонизиране на кожата и мускулатурата, премахване на хроничната умора, както и общо укрепване на организма. Добра ефективност при лечението на целулит, както и всички състояния предизвикани от стресови фактори.

Нямаме опит при използването на вендузотерапия при заболявания на сърдечно- съдовата система,тъй като в по- голямата част от случаите при подробно снета анамнеза и съпоставяне на рискове: ползи, сме преценили за излишно да се използва вендузотерапия при този вод пациенти.

От всичко написано, можем да си направим следните изводи:

1. Лечение чрез вендузи е сигурен помощник на лекаря в терапията на различни по вид заболявания, но то е само допълнение към основното лечение и добро средство за профилактика.
2. Ако сте решили да преминете към този алтернативен метод е необходимо поне първия път да се консултирате с лекар, за да се прецени състоянието, ползите и рисковете, които крие лечението ви.
3. Дори да сте преминали курс на лечение при конкретен лекар и да са ви направили подробна програма за домашно лечение чрез вендузи, всяка промяна в състоянието или особено чувство трябва да се обсъди с лекуващия.
4. Спокойно след консултация,може да бъдете обучени вие и близките ви, как да провеждате самостоятелно лечение в домашни условия.

Автор: д-р Николай Кехайов