Tag Archives: мануална терапия

Хомеопатични възможности при болезнена менструация и предменструален синдром

Хомеопатия при жени

Болезнена менструация

media/images/homeopathy-women-01.jpg

Болезнената менструация (дисменорея) е медицински термин за менструални крампи – пулсиращи болки в долната част на корема, които някои жени изпитват преди и по време на менструация. В някой случаи те са много силни и могат да нарушат ежедневните дейности на жената. Симптомите се изразяват в тъпи и пулсиращи болки ниско в корема, излъчващи се към гърба и бедрата. По-рядко тези симптоми се придружават от гадене и повръщане,диария, изпотяване и световъртеж. Крампите обикновено започват три години след започване на менструацията, но могат да се появят и по-късно. Те могат да продължават през 20-те години или до раждането , след което да намалеят по сила или да изчезнат напълно.

Най-честият фактор, предизвикващ болка е производството на простагландини от организма – хормоноподобни субстанции , които причиняват контракции (свивания на мускулатурата) на матката по време на менструация и осигуряват изхвърляне извън организма на менструалната кръв и тъкани.

Други причини за болезнена менструация

  • Ендометриоза
  • Тазова възпалителна болест
  • Употребата на противозачатъчна спирала
  • Миома или полипи на матката
  • Карцином

При болезнена менструация, дължаща се на заболяване трябва да се лекува основното заболяване. В зависимост от причината, лечението може да бъде антибиотично (при инфекция),оперативно (при миоматозни възли или полипи).

Възможни хомеопатични монопрепарати са следните:

  • Colocynthis – силни болки, намаляващи от прегъване на две.
  • Dioscorea villosa – силни болки, облекчаващи се от изпъване на тялото назад.
  • Veratrum abum – много силни болки, съпроводени от изпотяване и прималяване.
  • Chammomilla – силни болки, подобряващи е от затопляне и движение; раздразнителност.
  • Lachesis – болки, намаляващи от установяване на кървене; главоболие, нервност.
  • Sabina – силни болки, обхващащи и бедрата, кръвта е тъмна, може да има и съсиреци.
  • Cyclamen – при изключително силни болки, тежък Предменструален синдром.

Предменструален синдром (ПМС)

ПМС е сбор от различни емоционални и физиологични симптоми на стрес и неразположение, които се проявяват у жените преди, а понякога и по време на менструация. Причина за ПМС са цикличните хормонални изменения в женския организъм, които се проявяват в двуседмичния период между овулацията и менструацията. Изследвания показват, че ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст 19-29 години, и при 55-60% от тези над 30 години.

Най- честите симптоми са:

  • Главоболие.
  • Подуване на корема и гърдите.
  • Увеличена жажда и задръжка на течности.
  • Повишен апетит за сладки храни.
  • Тревожност и раздразнителност.
  • Депресия, враждебност и загуба на увереността.

Лечението обикновено започна със смяна на начина на живот – намаляване приема на кофеин, захар и натрий.

Хомеопатични възможности при ПМС:

Задължителна е консултацията с лекар-хомеопат тъй като хомеопатичните монопрепарати се вземат в специфични разреждания в точно определено време от месечния цикъл на жената!

  • Главоболиe, мигрена: може да се опита с Cyclamen 9CH, Sepia 9CH.
  • Задръжка на течности: добър ефект има Natrum sulfuricum 9CH.
  • Болезненост на млечните жлези: подходящи са Phytolacca decandra, Folliculinum.
  • Психично напрежение: често ПМС се съпровожда от нервност, раздразнителност, плачливо и лабилно поведение. За тази цел с успех се прилагат Actea racemosa, Lachesis, Ignatia.

 

Източник: www.homeopathytoday.eu

14 суперхрани за суперформа и тонус през цялата година

timthumb
1. Кайсии
Кайсиите, идващи от Китай, имат в състава си богато количество бета-каротин, калий и желязо. Калият и желязото допринасят за хубавия ни тен, бодростта ни и помагат в профилактиката при сърдечносъдовите заболявания и отоци. Бета-каротинът от своя страна, се преработва от организма до витамин А. Той предпазва клетката от разпадане на вътрешните структури и намалява риска от някои видове рак. Особено полезен е за очите. Когато са твърди, кайсиите са във „върховата си форма”!
images (1)
2. Авокадо
Авокадото е богат на минерали и витамини плод. Съдържа витаминита A, C и E. Съдържа изключително количество протеини. То е полезно за сърцето и предпазва от запушване на кръвоносните съдове. Освен това, спомага за отделянето на токсините от човешкия организъм. Понижава високия холестерол, използва се в козметиката, във фармацевтиката и се препоръчва за бременни поради високите си нива на магнезий.
malini
3. Малини
Нови изследвания показват, че киселини, съдържащи се в малините, прекратяват или забавят растежа на раковите клетки. Съдържат витамин C, витамин А, калий, калций, и намаляват вероятността от сърдечносъдови заболявания и проблеми с холестерола.
Mango with section on a white background
4. Манго
Мангото съдържа много каротин. Месестата му част е богата на бета-каротин, освен това е богат на витамин B, витамин C, на калий, желязо и още редица полезни вещества. Мангото е един от лечебните плодове, използвани в индийската медицина. Подходящ е за кокоша слепота, предпазва кожата от вредното слънчево влияние и контролира дейността на бъбреците и червата. Освен че стимулира храносмилането е полезен и за сърцето.
00003632
5. Пъпеш

Меката част на пъпеша е богата на вода, захар, нишесте, белтъчини, въглехидрати, хранителни влакна. Освен това, съдържа свободни органични киселини, калий, желязо, витамините C, PP, B1, B2, каротин, фолиева киселина, магний, фосфор, калций, мед, силиций и още ред полезни вещества. Пъпешът подпомага тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното функциониране поддържа работата на имунната система. Той понижава кръвното и нивото на холестерола, поддържа клетките млади, образува необходимите запаси гликоген в черния дроб и подпомага организма по още много начини.

105612
6. Домати
В доматите се съдържа ликопен. Той е един от най-силните каротиноиди и действа като антиоксидант, намалява риска от заболявания на пикочния мехур и стомаха, както и от рак на дебелото черво. Доматът е още източник на витамин C, -А и -B9, има ниско съдържание на минерали и не съдържа никакви мазнини в състава си.
19
7. Стафиди
Стафидите са източник на желязо, който подобрява пренасянето на кислорода до тъканите. Те помагат при сърдечносъдови, белодробни и простудни, нервни и други проблеми. Подобряват зрението, заздравяват ставите и повишават имунитета. Освен това, олеаноловата киселина, която съдържат, защитава зъбите от крехкост и кариеси и предпазва от заболели венци.
8017166-fresh-figs
8. Смокини

Смокините са богати на пектин плодове. Той подпомага храносмилателната система, намалява натрупването на холестерол в организма и подобрява метаболизма. Сушените смокини съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини, заедно с фенол, което ги прави добри помощници в предотвратяване на коронарни сърдечни заболявания. Смокините също така дават енергия и увеличават силата на мозъка, като премахват умората от организма.

bio-limoni-koshnitsa
9. Лимони
Лимонът е отличен антиоксидант, не съдържа никакви мазнини и въглехидрати и има много малък брой калории. Освен това забавя апетита и е добър помощник в отслабването. Богат е на витамин C и пектин. Използва се не само в кулинарията, но и в козметиката за направата на различни продукти за подобряване на тена на кожата.
images
10. Лук
Лукът понякога може да ни кара да плачем, но всъщност е изключително полезен. Има богато съдържание на флавоноиди и намалява риска от различни видове рак. Не съдържа никакви мазнини и стимулира храносмилането. Освен това се използва за различни маски, помагащи при косопад и премахващи лунички. Пресният лук предпазва зъбите от кариеси, докато сокът му предпазва венците. Почти няма болест, при която лукът да не се препоръчва.
images (2)
 11. Ананас
Ананасът произхожда от Южна Бразилия и Парагвай. Той е бил разпространен от индианците от Южна и Централна Америка до Западните райони още преди пристигането на Колумб.Ананасът е плод, който притежава изключителни диетични и вкусови качества. В един узрял ананас количество на вода е приблизително 86%, органичните киселини стигат до 1.2%, а азотните вещества и минералите са около 1%. Ананасът е много богат на витамини от В групата, А и С. В ананаса се съдържат много калийжелязокалций ийод.В плода няма холестерол и мазнини, а съдържанието на натрий е много ниско. 100 г ананас съдържат само 50 ккал. Богат е на много разтворими и неразтворими фибри, които са полезни за храносмилателната система и дебелото черво.Смята се, че фибрите в ананаса са полезни в борбата срещу лошия холестерол. Изследванията показват, че редовната консумация на вкусния плод е полезна при артрит. Флавоноидите в ананаса предпазват от рак на белите дробове и други опасни онкологични заболяванияВитамин А, съдържащ се в ананаса е известен със своето благоприятно действие по отношение на зрението и очното здраве.
download
12. Киноа

Наричана още “майка на житата”, киноата е изключително полезна.

Съдържа всички осем незаменими аминокиселини – изключително рядко качество в растителния свят. Често тази храна е наричана “идеална”, защото е пълноценен протеин.

Киноата е добър източник на витамин E – антиоксидант, необходим за оздравителните процеси в организма. Съдържа и подсилващи имунната система минерали – като цинк, нужен за тимусната жлеза, която управлява производството на имунни клетки.

Използва се за храна и лекарство. Съществуват различни сортове киноа, но най-популярни са обикновената киноа (с дребни, светлобежови семена) в Перу и кралската киноа (с по-едри, червеникави семена) в Боливия. В Южна Америка наричат киноата “дребен ориз”, семената й наподобяват на кускус, има лек орехов аромат, а по хранителни качества прилича на млякото.  Много изследвания вече показват, че киноата намалява значително риска от диабет тип 2. и това е напълно логично – заради високото съдържание на фибри – един от ключовите компоненти, необходими за регулиране нивото на кръвната захар. В тази посока вероятно действат и поне част от противовъзпалителните компоненти.

Джинджифил-Ginger

13. Джинджифил

Джинджифилът (Zingiber officinale, на турскиzencefil – Зенджефил), наричан още исиот или имбир, е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак

Джинджифилът стимулира храносмилането и подобрява перисталтиката на червата. Освен това, успокоява лигавицата на стомаха и балансира секрецията на стомашни сокове. Интересът към него се засилва в сезона на настинките поради антисептичните му свойства. При болки в гърлото помага запарка от джинджифил, с която се прави гаргара. Подправката тонизира и помага при възстановяване. Джинджифилът разширява кръвоносните съдове, предпазва от мозъчни удари и сърдечни атаки. Народната азиатска медицина използва подправката за лечение на някои видове рак.

papaya

14. Папая

Може и да не знаете, но маите са почитали дървото на папаята и са го наричали „дървото на живота”.  Има легенди, че е било едно от любимите плодове на Колумб.

  1. Помага на кожата. Едни от най – големите ползи от папаята са за кожата. Помага при възпаления или акне. Също е добър антиоксидант срещу стареене.
  2. Може да се използва при чревни проблеми.
  3. Богата е на фобри и подобрява храносмилането.
  4. Ефективна срещу пърхота
  5. Ниско съдържание на калогии, подходяща за диети
  6. Съдържа есетсвени противовъзпалителни агенти,  подпомагащи борбата с артрит, ревматизъм и други възпалителни заболявания и процеси.
  7. Има добър ефект при сутрешно гадене при бременни жени
  8. Намалява холестерола

Мануалната терапия-сигурно безоперативно и безболезнено лечение на болести на опорно-двигателния апарат с траен ефект!

История на мануалната терапия

“Това е старо изкуство. Към тези, които първи са го открили, изпитвам най-голямо уважение, както и към тези, които идват след мен и които със своите открития ще допринесат за по-нататъшното развитие на изкуството да се лекува по естествен начин. Нищо не бива да отбягва от окото или ръцете на способния лекар, за да може да оправи на операционната маса плъзнатите прешлени без вреда за болния…щом като манипулацията е извършена по правилата на изкуството, не може да се достигне до вреда”.

Хипократ, V в. пр.н.е.

media/images/chiropractice-01.jpgМануалната медицина е толкова стара, колкото старо е и човечеството. От най-древни времена болните са се доверявали на изпитани методи, които могат единствено чрез изкуството на ръцете и познанието на анатомията, да манипулират върху гръбначния стълб и да облекчат и премахнат страданието.

Още от 4000 г. пр. н. е. са открити релефи, папируси и други археологически находки, свидетелстващи за възникването и развитието на тази наука в Месопотамия, Китай, Египет и Тайланд. Доста по – късно, около 500 г. пр. н. е. “бащата на европейската медицина” Хипократ, Аристотел и Гален са оставили множество писмени доказателства за важността, която имат манипулациите върху гръбнака, както за лечението на конкретни заболявания, така и за общото здравословно състояние на организма.

media/images/chiropractice-03.jpgПрез 1874 г. в Криксвил, САЩ Andrew Still основава първото медицинско училище за остеопати. Студентите не са завършили медици, обучението трае 2 години, през които усвояват различни методики за манипулации върху гръбначния стълб. Остеопатите отдават по-голяма стойност на функционалните смущения, като предпочитат при манипулациите дългите лостове в човешкото тяло (глава и крайници), но могат да въздействат целенасочено на един-единствен двигателен сегмент.

media/images/chiropractice-04.jpgПрез 1895 г. D. Palmer основава и първото официално хиропрактическо училище в Девенпорт. Там учениците се обучават не само в основите на медицинската наука, но и как да продават своите знания и умения. Първо курсът траел едва 14 дни, като по-късно продължителността му била увеличена на 1 година. Хиропрактиците отдавали най-голямо значение на структурните неправилности на гръбначния стълб и употребявали в практиката си преди всичко късите лостове (израстъците на прешлените), върху които въздействали с контактни похвати.

Добрите резултати и популярността, които набират двете школи на лаици (хиропрактици и остеопати) успешно лекуващи редица патологии на гръбнака, провокират и дипломираните лекари да се насочат към мануалната медицина. Този процес е особено ясно изразен след Втората световна война (след откриването на дисковата херния), когато механотерапията и безоперативните интервенции при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, набират голяма популярност сред пациентите. Лекарите започват не само да практикуват и изучават мануалната терапия, но основават и научни дружества и школи.

Същност на мануалната терапия

“Човекът е във висша степен саморегулираща се машина, която сама се поддържа, насочва и дори усъвършенства.”

И.Павлов

media/images/chiropractice-05.jpgЗа същността на мануалната терапия може да се изпише много. Теориите и практическите похвати, използвани при нейното развитие са многобройни, като всеки практикуващ специалист ги интерпретира спрямо своя опит, виждания и резултати. Безспорно най- голяма роля се отдава на откриването и отстраняването на нарушената ставна игра (“joint play”), както и диагностицирането и премахване на възникналия “блокаж” в засегнатата става и последствията, които оказва той върху нервната система и общото здравословно състояние на пациента. Именно поради тази причина ще обърнем внимание на ролята на нервната система и гръбначния стълб, на възникването и промените, които настъпват при блокаж и ролята на терапевтичната манипулация за неговото отстраняване.

Нервната система (НС) регулира както вътрешната среда на организма, така и спомага за адаптирането на индивида към непрестанно изменящите се условия и дразнения от външната среда. Чрез преработването на дразнения, имащи ролята на сигнали НС трябва да пригоди вътрешната среда към условията на външната. По този начин се отчита ръководния й принцип във висшестоящите организми.

Човешкото тяло е богато на множество и различни по своите функции и устройство рецептори. При дразненето им посредством НС се получава двигателна или секреторна ответна реакция, означена като “рефлекс”. Рефлексът сам по себе си бил условен или безусловен, прост или сложен е основата за управление чрез НС.

Рефлексорната дейност има три функционална съставки:

  • Рецепторна функция – възприемане на дразненията.
  • Асоциативна функция – синтез и анализ на получената информация в различни отдели на ЦНС.
  • Ефекторна функция – осъществява се реакция-отговор, изразяваща се в двигателна или секреторна дейност.

media/images/chiropractice-01.jpgНервната система се разделя на централна (ЦНС) и периферна (ПНС). От своя страна ЦНС е изградена от главния и гръбначния мозък, а ПНС е представена от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка, наречена неврон или “нервна клетка”. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки.

Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни, предавани по тънки влакна, наречени аксони. Напречен отрязък от гръбначния мозък и свързаните с него леви и десни гръбначномозъчни нерви, чрез които главният мозък контролира определен участък от тялото се нарича нервен сегмент.

Гръбначният стълб играе огромна роля в рефлекторната дейност на организма. Благодарение на своето устройство и функции, той излиза на преден план в практиката. Образуван е от различни по големина и форма прешлени, както следва: 7 шийни, 12 гръдни (торакални), 5 поясни (лумбални), 5 кръстцови (срастнали в едно) и опашната кост. Между прешлените се намират междупрешленни дискове, състоящи се от пихтиесто ядро и фиброзен пръстен, образуван от плътна съединителна тъкан, който го обгражда. Тези дискове имат огромна роля, тъй като осигуряват подвижността, еластичността, устойчивостта и способността на гръбначния стълб да издържа на натоварване. Два прешлена, съединени с 2 междупрешленни стави и междупрешленен диск, защитаващи участък от гръбначния мозък, се означават като гръбначен сегмент.

Въпреки ръководната роля, която се пада на ЦНС, рефлекторната терапия обръща особено внимание на периферията. Мануалната интервенция трябва да се извърши по възможност по-близко до сетивата – да се започва от рецепторите в периферията съгласно принципа, че аференциацията (предаването на информация от рецепторите към ЦНС) е основата на всяка рефлекторна дейност, тоест точката на въздействие лежи точно там, където клиничното изследване е открило смущение в рефлекторния процес. Периферията може да се дефинира чрез сегмента , който редовно излиза на преден план, особено когато в неговата зона съществува някакъв вид дразнене, особено болково. При негово смущение откриваме типични находки: блокаж, мускулен спазъм, типични точки на натиск върху сухожилията, връзките и периоста (максимални точки), хипералгични кожни зони на Head и функционални смущения в орган.

media/images/chiropractice-02.gifМануалната терапия представлява ефективно лечение на ставите на крайниците, както е и терапия на избор при функционална нарушения на осевия орган, тоест тя се явява терапия на двигателната система на човека. Най-честото и типично функционално смущение на гръбначния стълб е ограничението на подвижността му в даден двигателен сегмент, така нареченият “обратим блокаж”. Това смущение се локализира в ставата и води до значими рефлекторни изменения. Причините могат да бъдат динамични и статични, но най-често са неправилните мускулни натоварвания, травмите и рефлекторната фиксация на двигателния сегмент вследствие на патологично дразнене в сегмента (при вътрешни заболявания). В много случаи пациентите съобщават за “сецване” (именно това представлява блокажът), съпроводено с чувството за остра болка и невъзможност за движение. Трябва да се знае, че блокирането в един дял предизвиква функционални смущения в други, съседните дялове, които първоначално компенсират чрез хипермобилитет (свръхподвижност), като при напредване и нелекуване на процеса и там започват да се образуват нови блокажи, при което се образува един порочен кръг на хипер- и хипофункция, което изключително влошава състоянието на болния. При напреднали процеси се достига и до морфологични изменения. Функционалните смущения от своя страна довеждат до нарушения в трофиката. Крайният резултат е намалени приспособителни възможности на гръбначния стълб, свързани с болка и значително влошаване на качеството на живот на пациента. Целта на мануалната терапия е да възстанови функцията на ставата там, където тя е блокирана. Манипулацията е най-прякото, най- ефективното и най- икономичното средство. При успешна манипулация подвижността в двигателния сегмент се възстановява веднага след процедурата. След възстановяването на ставната функция се установяват и рефлекторни въздействия – изчезва рефлекторният мускулен спазъм и хипералгичната зона. Настъпва хипотония на мускулатурата и съединителната тъкан, болният започва да чувства облекчение и чувство за топлина. Силата на засегнатия мускул се подобрява мигновено, както се подобряват и отслабените мускулни рефлекси. Всички въздействия освен възвръщането на ставната подвижност (предмет на мануалната терапия) са от рефлекторно естество поради простата причина, че ставите успоредно с механичната си функция, изпълняват и тази на рефлекторни полета, от които изхождат интензивни рефлекси. Заседналия начин на живот в последните десетилетия, липсата на физическа активност и поддържане на опорно- двигателния апарат на съвременния човек, допълнително провокират възникването и развитието на този вид заболявания. Пациентите на трябва да пренебрегват проблемите свързани с болки в областта на гръбначния стълб и ограничение на техните движения. Колкото по-рано потърсят специализирана лекарска помощ и блокажът бъде остранен, толкова по-малко ще са последствията за качеството на техния живот.

Влезте във форма с хомеопатия

debelankoЗатлъстяването е болестно състояние, при което индексът на телесната маса е 30,0 или по-висок. Затлъстяването е резултат от нарушено равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида.

Затлъстяването е не само естетичен, но и здравословен проблем! То е причина за развитието на редица заболявания: сърдечно-съдови (атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт), захарен диабет тип 2, злокачествени новообразувания, подагра, ставни и дихателни заболявания, и други. Излишните килограми натоварват допълнително гръбначния стълб, мускулите, ставите, което води до хрнични заболявания на гърба. В резултат на всичко това, затлъстяването съкращава живота и води до преждевременна смърт.

Видове затлъстяване:

В зависимост от разпределението на подкожната мастна тъкан се различават три типа на затлъстяване:

·        генерализирано – дебелината на подкожната мастна тъкан нараства по цялото тяло;

·        женски тип (гиноидно) или периферно – отлагането на мазнините е предимно в долната част на тялото/ханша/; тялото придобива форма на круша;

·        мъжки тип (андроидно) или централно – най-голямо количество мастна тъкан е отложена по корема и гърдите; тялото придобива форма на ябълка.

Според официалната статистика понастоящем 250 млн. души от населението на планетата са диагностицирани със затлъстяване, а 1.1 млрд. – с наднормено тегло, като тенденцията е до 2015 г. тези цифри да достигнат респективно 700 млн. и 2.3 млрд. Още по-тревожни са фактите, че броят на децата със затлъстяване под 5-годишна възраст надхвърля 5 млн. и че разпространението на морбидното затлъстяване III степен (≥ 40 кг/м2) се е увеличило около 6 пъти за последното десетилетие.

На територията на Европа наднорменото тегло засяга около 50%, а затлъстяването около 20% от населението, като Централна и Източна Европа са сред най-силно засегнатите райони.

В България положението е изключително сериозно – от наднормено тегло страдат около 63% от мъжете и 46% от жените в икономически активна възраст, а от затлъстяване – съответно 17 и 19% (4).

Страната с най-висока честота на затлъстяване сред населението е Микронезийската Република Науру – 85% при мъжете и 93% при жените.

КАК МОЖЕ ДА ОЦЕНИТЕ ТЕЛЕСНОТО СИ ТЕГЛО?

Чрез Индекса на телесната маса (ИТМ), който се определя като се раздели теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.

Класификация на наднорменото тегло в зависимост от ИТМ

Класификация

ИТМ (кг/м2)
Здравен риск
нормално тегло 18.5 – 24.9 нисък
наднормено тегло 25 – 29.9 леко повишен
затлъстяване >=30

– първа степен

30.0 – 34.9 умерено висок

– втора степен

35.0 – 39.9 висок

– трета степен

> 40 много висок

• Чрез измерване на обиколката на талията, която нормално не трябва да надхвърля 94 см при мъжете и 80 см при жените. Обиколка на талията при мъжете над 102 см и над 92 см при жените говори за значително повишен здравен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система (инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт). Установено е, че с нарастването на обиколката на талията се увеличава и кръвното налягане.
• Чрез измерване на съотношението талия/ханш, което дава представа за разпределението на телесните мазнини. Нормално съотношението талия/ханш трябва да е по-малко от 1,0 за мъжете и от 0,85 за жените. Доказано е, че честотата на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите инциденти расте с повишаване на съотношението талия/ханш и при двата пола.
За определяне на теглото и телесния състав в съвременната медицина се използват и професионални анализатори, които дават информация за ИТМ, процентното съдържание на мазнините в организма, мускулната маса, общото количество вода и други.

        КАК МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕТЕ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО?

Като промените хранителните и двигателните си навици, макар това да не е никак лесно. Важното е, че е възможно!
За да поддържате здравословно телесно тегло, спазвайте следните правила:
Приемайте храна с енергийна стойност, съответстваща на Вашия енергоразход. Съвременният човек в активна трудова възраст (30 – 60 години) упражнява ниска или умерена физическа активност, поради което средната енергийна потребност за мъжете е съответно 2583 ккал/ден и 2927 ккал/ден, а за жените – съответно 1988 ккал/ден и 2252 ккал/ден.
Хранете се често и умерено (разпределете храната в 3 основни приема с 2-3 междинни закуски и намалете обема на порциите);
Спазвайте определени часове на хранене; вечеряйте не по-късно от 2-3 часа преди лягане; Увеличете консумацията на плодове и зеленчуци; редовно консумирайте варива и зърнени храни. Тези продукти са бедни на мазнини и богати на хранителни влакнини, които увеличават обема на храната и засилват усещането за ситост;
Избягвайте пикантните подправки и солта;
Пийте най-малко 1,5 л вода и течности дневно;
Намалете консумацията на мазнини и алкохол, тъй като те са висококалорични;
Ограничете консумацията на сладкарски и тестени изделия (пасти, торти, шоколадови десерти, баници и други), тъй като освен въглехидрати те съдържат и голямо количество мазнини;
Движете се ежедневно, като ходите пеша или упражнявате леки физически упражнения.

media/images/overweight-02.jpgОсновни принципи в диетолечението са да се ограничи приема на животински мазнини. Доказано е, че те съдържат много повече калории от въглехидратите. На 1 грам мазнини се падат по 9 калории, за разлика от въглехидратите, където са 4 калории на 1 грам. Добре е да се мине на вегетарианска диета, тъй като тя е богата на целулоза,а целулозата засища, но същевременно е нискокалорична. Освен това подобна храна, особено зеленчуците трябва да се дъвче по-продължително време, а това изморява и човек яде по-малко.

Според изследвания, човек трябва да приема по 20 грама целулоза дневно за да има нормално тегло. Важно е също така да се откажете от така наречената „бяла храна”- картофи, макарони, бял хляб, брашно, тъй като бързо повишават кръвната захар. Важно е също така да приемате лелено семе и риба, богати на омега-3 мастни киселини, които повишават чувствителността на организма към инсулина. Има продукти, които са нискокалорични, но много вкусни и подтискат чувството за глад. Такива са лимоните, киселото зеле, домати, зелена салата, грейпфрут, небеленият ориз, зеленият чай, чрвеното вино. Чаша червено вино по време на хранене, подтиска апетита. То ще задържи постъпването на въглехидратите в кръвта, ще се забави усвояването на белтъчините, а апетитът ще намалее.

Други полезни съвети си да не преяждате, да не съчетавате храненето с гледане на телевизия или работа на компютър, да ядете бавно и да си определоите лимит за консумация, също така да сипвате храната в малки чинии. Важно е да не се пропуска хранене, по- добре на често по малко. Кoнсумирайте повече плодове и зеленчуци, те ще ви заситят. Ограничете употребата на заливки и сосове към ястията.

zatlastqvane

Хомеопатични лекарства, които оказват добър ефект при наднормено тегло и целулит. Необходим е продължителен прием!

  • Anacardium orientale – препоръчвам го при хора, които изпитват облекчение на различни страдания чрез храненето, но след това изпитват от чувство за вина от преяждането
  • Antimonium crudum – основно за потискане на апетита в следствие на лакомия
  • Natrum muriaticum и Thuya occidentalis – при целулитни образувания предимно на ханша и бедрата
  • Natrum sulfuricum – при изразен целулит на цялото тяло.
  • Ignatia и Staphysagria – потискат повишения апетит, появил се при различни отрицателни емоции и стрес.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.riokoz-vt.com, www.homeopathytoday.eu, www.bb-team.org  и др.

Хомеопатични възможности в терапията на мигренозното главоболие

belchohristov.com_3428 Главоболието е обединяващо понятие за различни болки и болезнени усещания в областта на главата. То винаги е признак или резултат на някаква болест или реакция на организма към дадени условия на живот. Трудно е да се диагностицират причините на главоболието, за което е необходимо всеки болен да проследи общото състояние на организма си, периодичността на болките, областта, в която се явяват, времето на явяване и обстановката, при която болките са най-силни.

Главоболието се класифицира като:

Първично главоболие

Типове първично главоболие: мигренататензионното главоболиеклъстърно главоболие, автономните тригеминални цефалгии.Според същата класификация към първичното главоболие се причисляват и някои по-рядко срещани типове като главоболие породено от кашлица, напрежение и сексуално главоболие

Вторично главоболие

Вторичното главоболие за класифицира въз основа на своята етиология, а не на проявените симптоми. Основните типове вторично главоболие са причинени от травма във врата или главата като: „камшичен удар“, вътречерепен хематом, посткраниотомия или други наранявания на главата и врата.

Като вторично главоболие се класифицира и такова причинено от смущение в черепните и шийните съдове като исхимичен инсулт и преходна исхимична атака, нетравматична вътречерепна хеморагия, съдова малформация или артериит.

В течение на една календарна година 90% от хората страдат от главоболие. От тези потърсили медицинска помощ при около 1% се установява наличието на сериозно първично заболяване.

Първичното главоболие съставлява повече от 90% от оплакванията от главоболие, а от тези най-често срещаното е епизодочното тензионно клавоболие.

migraine-headacheprichini_migrena

Мигрената е хронично нарушение, което се характеризира с повтарящи се умерени до силни главоболия, които често се свързват с редица симптоми на автономната нервна система. Обикновено главоболието е едностранно и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват гаденеповръщанефотофобия (повишена чувствителност към светлината), фонофобия (повишена чувствителност към звука) и болката обикновено се засилва при физическа активност. До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват аура: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.

Смята се, че причината за мигрените е смесица от фактори от околната среда и генетични фактори.Около две-трети от случаите се предават в семействата.Променливите нива на хормоните също може да играят роля: мигрената засяга малко повече момчета, отколкото момичета преди пубертета, но около два до три пъти повече жени, отколкото мъже.Предразположението към мигрена обикновено намалява по време на бременност

Мигрената обикновено се проявява чрез самоограничаващо се, повтарящо се силно главоболие, свързано със симптоми на автономни симптоми. Мигрената, която трае повече от 72 часа се определя като мигренен статус.Има четири възможни фази на мигрената, въпреки че не винаги се изпитват всички фази:

  1. Продромалната, която се появява часове или дни преди главоболието
  2. аура, която предхожда непосредствено главоболието
  3. Фазата на болка, която е позната също като фаза на главоболие
  4. Постдромалната, ефектите, изпитвани след края на мигренния пристъп

Диагностицирането на мигрената се основава на признаци и симптоми.От време на време се прави визуализационен тест, който да изключи други причини за главоболието.Смята се, че значителен брой от хората с такова състояние не са били диагностицирани.

Диагностицирането на мигрената без аура, съгласно Международното дружество по главоболие може да бъде направено въз основа на следните критерии – „критериите 5, 4, 3, 2, 1“:

  • Пет или повече пристъпа – за мигрена с аура два пристъпа са достатъчни за диагноза.
  • Четири часа до три дни продължителност
  • Две или повече от следните:
    • Едностранна (засягаща едната половина на главата);
    • Пулсираща;
    • “Умерена или голяма интензивност на болката”;
    • “Влошаване от или причиняваща избягване на обичайната физическа активност”
    • Едно или повече от следните:

Ако някой усеща две или повече от следните: фотофобия, гадене или неработоспособност/неспособност за учене за ден, диагнозата е по-правдоподобна. При хората с четири или пет от следните: пулсиращо главоболие с продължителност от 4 до 72 часа, болка от едната страна на главата, гадене или симптоми, които пречат на живота на човека, вероятността това да е мигрена е 92%. При хората с по-малко от три от тези симптоми, вероятността е 17%

headacheПровокиращи фактори:

—Храни: шоколад, алкохол / коняк и червено вино/, сирене и други млечни продукти, кафе и чай, мазни меса, изкуствени подсладители, цитрусови плодове, ядки ,пушени риби.

—Физически фактори: липса на сън или преспиване, умора и изтощение, внезапно и силно напрежение, нарушения в хранителния режим.

—Хормонални : менструация, овулация, промяна в хормонални нива. Установена е връзката на мигрената с нивата на свободните естрогени. Това е и основната причина за изчезването на болестта при настъпването на климактерична възраст при жените.

—Психичен стрес , тревога и безпокойство, депресия.

—Фактори от външната среда: мигаща или ярка светлина, флуоресцентно осветление, промени във времето, силни миризми.

—Лекарства – злуопотребата с тях е рискова.

—Стрес

images

Хомеопатична терапия при мигренозно главоболие:

В повечето случаи състоянието може да бъде ефективно лекувано. Профилактичното лечение на мигрената цели да редуцира честотата , тежестта и продължителността на мигренозните пристъпи , дори до пълното им изчезване. Хомеопатията може да омекоти и разреди пристъпите. В по-голямата част от случаите се стига до сериозен контрол и дори до излекуване на заболяването.

IRIS VERSICOLOR – мигрeни, които най –често се появяват през почивните дни, празници, в началото на отпуските. Съпровожда се с повръщане. Често главоболието се предшества от зрителни смущениея.

NUX VOMICA – при сутрешно главоболие, дължащо се на преяждане и прекалена употреба на алкохол. Подходящ е за хора на отговорни постове, Живеещи в непрекъснат стрес

KALIUM BICHROMICUM– при точковидно главоболие, най-често над дясното око.Съпровожда се от болки в стомаха и гадене и повръщане.

CYCLAMEN – главоболието се предшества от зрителни смущения, световъртеж и гадене. Появява се сутрин, преди или по време на ментструация. Ментруалният цикъл е тежък, със съсиреци и спазми на шийката на матката

—SEPIA– при хора с депресивни прояви и локализирани болки в главата в ляво.

—GELSEMIUM– се препоръчва при тилна локализация на главоболието, с усещане на прилив на кръв. Често то се предшества или съпровожда със зрителни смущения, тремор, често уриниране , притеснение и страх от предстоящи събития, сценична треска

—LACHESIS MUTUS – най-често използвания хомеопатичен медикамент от жени в менопауза. Повлиява много добре симптомите – топли вълни, сърцебиене, изпотяване, нередовна менструация и др. Главоболието е изявено сутрин.

—IGNATIA AMARA – при гловоболие, провокирани от силни емоции, мъка и разочарования. Болката е челна, точковидна и се мести.

—NATRIUM MURIATICUM – при хора, склонни на депресивни прояви, отключвани от раздяла ,скръб, разочарование. При глаоболие,предизвикано от силно слънце.

—KALIUM PHOSPHORICUM – при главоболие от умствено претоварване, с тилна локализация.

—ANAKARDIUM ORIENTALE – препоръчва се на ученици и студенти с голямо умствено претоварване и склонност към преяждане и наднормено тегло.

Хомеопатични средства, когато главоболието е провокирано от :

– излагане на студен въздух – Aconitus nappelus 9CH

– интензивен интелектуален труд, студентско главоболие – Kalium phosphoricum 9сн

– eмоциионално притеснение – Gelsemium sempervirens 15 CH

– хранително претоварване, преяждане и препиване – Nux vomicа 9 CH

– прегряване, слънчев удар – Belladonna 15 CH

– претоварване на очите -Ruta graveolens 9 CH

– при жени по време на климактериум – Lachesis mutus 15 CH

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература:www. wikipedia.org, www. medinfo.com, www.framar.bg www.homeopathytoday.eu  и др.