Синузитът е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латински: sinuitis). Синузитът е често срещано заболяване на околоносните кухини. Според статистиката всяка година в Европа от синузит заболяват 10 милиона души.
 Той се развива най-често едновременно със или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синуитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти начелюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.

Различават се остри и хронични синуити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синуити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелит, менингит, менингоенцефалит, мозъчен абсцес и др.

Какви са предразполагащите фактори за развитието на синузита?

Най-честата причина за развитието на синузит е затрудненото носно дишане, дължащо се на изкривена носна преграда. Носните полипи, хипертрофията на носните конхи, зачестилите през последното десетилетие алергични заболявания, лошият зъбен статус също са предпоставка за развитие на синузит.

Остър синузит

Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса – при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синузит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст – при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен

Хроничен синузит

Хроничният синуит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица.

Освен това според анатомията на възпаления синус се различават:

– максиларен синузит- възпаление на максиларните синуси.

– фронтален синузит- възпаление на фронталните синуси.

– етмоидален синузит- възпаление на етмоидалните синуси.

– сфеноидален синузит- възпаление на сфеноидалните синуси.

– пансинузит- възпаление на всички околоносни кухини.

Най-често възпалението засяга максиларния синус, на второ място е възпалението на етмоидалния синус, последван от възпалението на фронталния синус.

 

Какви са симптомите на острия синузит?

Най-честите симптоми при синузит са главоболие, болка и тежест около очите и скулите. Главоболието и лицевата болка се засилват обикновено при навеждане и завъртане на главата, както и в следобедните часове. Освен тези симптоми при остър синузит може да има и висока температура, втрисане, чувство за обща отпадналост и неразположение, хрема, запушен нос, поради набъбване на носната лигавица, зачервено гърло, стичане на секрети от носа към фаринкса (гърлото), кашлица, мускулни и ставни болки, оток около или под очите и сенки около очите. По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош дъх в устата, хъркане, липса на апетит, нарушено обоняние, заглъхване на ушите. 

Главоболието и тежестта в областта на лицето, челото или скулите са най-характерните и чести симптоми при синузит. За лекаря е важно точно да опишете болките, които имате. Според характера и локализацията на главоболието е възможно да се прецени, кой синус е възпален и да се направят съответни допълнителни изследвания за доказването му.

Симптоми на остър етмоидален синузит:

– при възпаление на етмоидалните синуси, които са разположени по срединната линия зад корена на носа е налице болка между очите или във вътрешния ъгъл на едното окото; усещане за дълбока, вътречерепна тежест и челно главоболие, смущения в обонянието; при децата може да има оток във вътрешния очен ъгъл. Болката или усещането за тежест се влошават при кашляне или лежане на гръб. Симптомите се подобряват, когато главата е в изправено положение.

Симптоми на остър максиларен синузит:

– при максиларния синузит болката е предимно в областта на скулите (под очите, над горните зъби) и горната челюст. Понякога пациента може да се заблуди, че това е зъбна болка и да потърси консултация от стоматолог.

– болка или тежест в областта на едната или двете бузи.

– понякога болката може да се разпространи и да обхване едната половина на главата. 

– главоболието е по-силно през сутрешните часове на деня, а след обяд се замества с чувство за тежест и пълнота.

– зачервяване или оток на кожата на скулата (над горната челюст).

– симптомите се влошават, когато главата е в изправено положение и се навежда напред и се подобряват, когато болния е в полулегнало положение.

Симптоми при остър фронтален синузит:

– челно главоболие в областта над веждите и в предногорната част (челната област) на главата.

– болката се засилва при почукване под и над веждата.

– болката се влошава, когато болния е полулегнал и се подобрява, когато главата е в изправено положение, назална и постназална секреция.

Симптоми на остър сфеноидален синузит:.

– дълбоко пулсиращо главоболие зад очните ябълки. 

– двойно виждане или нарушение в зрението.

– нарушения в обонянието.

– болката е по-силна, когато пациента лежи по гръб или се навежда напред.

За разлика от острият синузит, при хроничният синузит главоболието е по-слабо и е генерализирано. 

До какви усложнения може да доведе синузита?

Усложненията при синузита се дължат на разпространението на инфекцията по съседство или по кръвен път. Възможно е засягане на орбитите, възпаление на зрителния нерв, отит, менингит,енцефалит, остеомиелит, тромбоза на синус кавернозус и други. Едно от опасните усложнения на синузита, особено на фронталния и сфеноидалния синузит, е разпространението на инфекцията от анаеробни бактерии към мозъка, чрез костите или кръвоносните съдове. Това може да доведе до абсцеси, менингит и други животозастрашаващи състояния. В такива случаи, пациентът може да има леки промени в поведението, главоболие, променено съзнание, зрителни проблеми, гърчове и кома.

Обърнете специално внимание на тези симптоми:

– промени в психическо състояние

– гадене или повръщане

– тежка лицева болка

– висока температура (над 39º C)

– силно главоболие

– припадъци

– зачервяване около клепачите

– подуване около клепачите

– спадане на клепача

– понижение на зрението

– двойно виждане

Превенция на синузита

В момента не съществуват ваксини, предназначени специално за превенция на инфекциозен синузит.

Въпреки това, има ваксини срещу вируси (грип) и бактерии (пневмококи), които могат да причинят инфекциозен синузит. Ваксинирането срещу патогени, известни като причинители на инфекциозен синузит, може косвено да намали или да предотврати възможността за поява на заболяването, но няма конкретни проучвания, които да подкрепят тази предположение.

Основната профилактика е предпазване от чести простудни заболявания, правилен хранителен режим, предпазване от климатизирани помещения. Необходимо е да се избягва излагане на тялото на големи температурни разлики и по възможност избягване на онези фактори към които подозираме, че сме алергични.

Ако имате затруднено носно дишане, хрема, която продължава повече от месец и е съпроводена с главоболие, ако усещате стичане на секрети от носоглътката към гърлото и това причинява кашлица, вероятността да страдате от синузит е голяма! Правилното и навременно лечение на синузита в острия стадий предотвратява неговото хронифициране. В случаите на хроничен стадий провеждаме ендоскопска диагноза и ендоскопско еднодневно хирургично лечение за възстановяване на нормалната физиология на носа и околоносните кухини, като отстраняваме причините, предизвикали това социално значимо заболяване.

• използвайте на орален деконгестант или кратък курс с назален деконгестантен спрей
• почиствайте носа чрез запушване на едната ноздра и издухване на другата, след което се сменят ноздрите
• избягвайте тютюнев дим в дома или на работното място, тъй като димът допълнително дразни възпалените мембрани в носа и синусите
• избягвайте  вдишване на сух въздух
• избягвайте  въздушния транспорт – ако трябва да летите, използвайте деконгестантен назален спрей преди излитане, за да предотвратите запушване на синусите
• при наличие на алергия избягвайте  контакт с неща, които могат да предизвикат атаки, при невъзможност използвайте антихистамини и / или назален спрей за контролиране на инфекцията

Хомеопатично лечение на синузит

Хомеопатичното лечение е бързо действащо и ефикасно при остър и хроничен синузит. То включва не само дренаж на синусите и премахване на причинителя, но също така действа върху първопричината и така предотвратява рецидиви.

Хомеопатично лечение – остри лекарства

Sticta pulmonaria

• типично лекарство за фронтален синузит
• болка в основата на носа, която може да продължи към челото
• суха хрема

Kalium iodatum

• водниста обилна и дразнеща хрема
• носът е подут и зачервен
• очите сълзят парят и подпухват
• болка във фронталния синус
• симптомите се засилват при свеж въздух

Kalium bichromicum

• лекарство за максиларни синузити
• усещане за натиск в основата на носа
• жълт лепкав секрет – като ластик
• при издухване се отлепя трудно от носа
• децата са зиморничави, обичат топли процедури, топъл чай и топли завивки

Hydrastis canadensis

• има същите симптоми като на предишното лекарство, но състоянието на децата е по-влошено
• в топла стая носът се запушва

Dulcamara

• синузит с влажна кашлица, който се влошава от влажно време и влажни помещения
• може да се съчетае и с астма

Cinnabaris

• слузест секрет, стичащ се назад в гърлото
• болка по ръба на носа
• може да има болка около очите, окото е яркочервено
• при етмоидни и сфеноидни синузити

Mercurius solubilis

• гнойна, зеленикава, обилна хрема
• увеличено слюноотделяне
• обилно и парещо сълзене
• влошава се особено нощем

Lachesis mutus

• влошава се от стягане и топлина
• подобрява се от поява или подновяване на секрецията

• Mercurius solubilis – зеленикав, разраняващ ноздрите секрет; език, покрит с бял налеп, лош дъх.
• Hepar sulfur е едно от най-добрите хомеопатични лекарства за болезнен гноен синузит. Болката се влошава от студа и се облекчава от топъл компрес върху болезненото място..
• Mezereum – парещи болки в носа и челюстите. Жълтозелен секрет с кръвенисти жилки.

Почти всички хомеопатични лекарства се изписват в разреждане 9СН 1-4 пъти дневно по 5 гранули. Изключение правят 2 лекарства – хепар сулфур и пулсатила, които винаги следва да се изписват в 15СН или 30СН поради риск от влошаване.

Теренно лечение на рецидивиращи синузити:

1. Силицея – най-често използваният медикамент
2. Арсеникум албум
3. Калкарея карбоника
4. Пулсатила
5. Ликоподиум
6. Фосфор
7. Йод
8. Tуя
9. Медорин

Тъй като при рецидивиращите синуити има период на здраве между 2 остри епизода, най-често използваните лекарства тук са псоричните или псоро-сикотичните/силицея, калкарея карбоника/.

Теренно лечение при хронични синузити:

На-честите теренни медикаменти са :
1. Туя окциденталис – най-честият
2. Силицея
3. Медорин
4. Псоринум
Тъй като хроничните синузити са с протичане, характерно за сикотичния реактивен тип, то тук най-често се използват сикотичните лекарства – силицея, туя ,медорин.
Туята е най-често използваният тук теренен медикамент.
Псоринът е особено подходящ,когато пациентът не отговаря на правилно предписано хомеопатично лечение- симптоматично или теренно. Липса на реакция с екстремни слабост и зиморничавост. – 15СН 1 доза седмично или 30СН 2 пъти месечно.

ЦИНАБСИН съдържа ехинацея, която е известен стимулант за имунната система. Той не само лекува острите синузити и ринити, но също така може успешно да се използва като профилактика при хроничен синузит.

Ако е налице тенденция към пансинуит силицея е средство на избор.Тя е и най-често използваният теренен медикамент при рецидивиращи и хронични синуити.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Използвана литература: www.medinfo.bg, www.drmaneva.com, www.homeopathytoday.eu, www.lekar.bg, www.framar.bg и др.

Острият гастрит е краткотраен възпалителен процес на стомашната лигавица.
Причини за острия гастрит могат да бъдат различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства (аспирин, кортикостероиди, резерпин, сърдечни гликозиди, сулфонамиди и други). Остър гастрит се развива при някои инфекциозни заболявания.
Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично, с периоди на изостряне и подобрения. В зависимост от измененията на стомашната лигавица се наблюдават няколко вида хроничен гастрит: атрофичен, хипертрофичен, гигантски, ерозивен, повърхностен.

Инфекцията с Helicobacter pylori е основната причина за появата на хроничен гастрит и пептична язва; освен това, епидемиологични проучвания извършени през последните години потвърждават свързването на персистиращата инфекция с повишен риск от развитие на рак на стомаха. На бактерията се дължат и голяма част от случаите на лимфом от типа MALT (форми на хематологични неоплазии, характеризиращи се с клетъчна пролиферация на лимфоидната тъкан, свързана с лигавицата на храносмилателната система).

Името ѝ често се съкращава като H. pylori. Тя е единственият микроорганизъм, който може да оцелее във висококиселинната среда на стомаха. Инфекцията най-вероятно се осъществява по орален път, като е по-често срещана в бедни райони с лоша хигиена и органичен достъп доантибиотици.

От откриването й през 1983 година до сега, бактерията Helicobacter pylori предизвиква голям интерес сред изследователите, доказан от множеството проучвания, извършени по целия свят, които доказват ролята на бактерията при различни храносмилателни заболявания.

Основният източник на инфекцията са H. pylori са заразените с бактерията хора, а междуличностният контакт (напр. използване на общи съдове) е най-разпространения начин на предаването й.

Как се проявява инфекцията ?

В много случаи се развива асимптоматично. Когато е съпроводена от клинични прояви, при пациентите обикновено се наблюдават диспептични симптоми с: дискомфорт в коремната област, коремни болки, повдигане, парене, регургитация, чувство на тежест след хранене.

Ако хроничният гастрит не се лекува, може да доведе до язва и кървене на стомаха. Също така клетъчните изменения на стомашната лигавица при хроничен гастрит тип А, както и инфекцията с Helicobacter Pylori, повишават риска от развитие на рак на стомаха.

Други усложнения са:

• кървене от гастроинтестиналния тракт
• ерозия на стомашната лигавица
• пернициозна анемия с последващ дефицит на В12
• дехидратация
• перфорация на стомаха

При всички случаи на съмнение за гастрит се обръщайте към вашия лекар и предприемайте лечение само под лекарски контрол.

Предимствата на хомеопатичните медикаменти, повечето от които са получени от растения и минерали, са, че стимулират организма сам да се бори със заболяването и са абсолютно безвревни и че могат да бъдат приемани както от бременни жени, така и от хора с алергии и с хронични бъбречни или чернодробни заболявания.

За да бъде ефективно хомеопатичното лечение то трябва да бъде съобразено с основните симптоми на първо място, след това с условията, които влошават и подобряват симптомите на гастрита и със съпътстващите заболявания на пациента. Дозите и интервала на приема на хомеопатичния продукт трябва да бъдат назначени от лекар.

За облекчаване симптомите на гастрита се използват следните хомеопатични лекарства:

Graphites
Този препарат се препоръчва при следните симптоми: метеоризъм, парене в областта на стомаха, колики, облекчаване на състоянието след нахранване. Болните имат непоносимост към месо. Топлите напитки и похапването на бонбони влошават оплакванията от гастрита.

Kalium bromatum
Диспепсия поради непоносимост към бира. Загуба на апетит. Тежест след хранене, метеоризъм. Не могат да усвояват месо.

Lycopodium

Болните много бързо се засищат още след първата хапка, чувство за тежест след нахранване, което не се последва редки изхождания, горчив вкус в устата през нощта, киселини. Болният изпива много голям апетит преди хранене, но след няколко хапки храна болният се чувства много сит и описва корема си като „топка“.

Phosphorus

Препоръчва се за лечение на хроничен гастрит. Болният изпитва силна жажда за студени напитки. При консумацията на топли напитки състоянието се влошава. Болните се изпотяват много и имат обилно гъсто слюноотделяне. Много полезно средство за лечение на повръщане.

Arsenicum album

Симптомите, които определят използването на този продукт са: горчив или кисел вкус в устата, пареща болка в стомаха като огън, оригване на горчиво и парливо, гадене и повръщане като повърнатите материи имат слузоподобна консистенция с кървави жилки. Изпитват облекчение при консумацията на топли храни и напитки.
Болките в стомаха се съпътстват от треперене и студенина на крайниците, потиснато настроение и патологична тревожност.

Veratrum album

Симптоми, при които се препоръчва употребата на хомеопатичния препарат са: хълцане след топли напитки, принудителни и чести оригвания, ненаситен глад и жажда, коликообразни колики. При повръщане повърната маса пенеста, със слузеста консистенция и кисела миризма.

Carbo vegetabilis

Препоръчва се при лечението на гастрит със силно проявен метеоризъм (подуване на корема вследствие на газове в храносмилателната система), лошо храносмилане с усещане за тежест след нахранване, оригване с гнилостна миризма.

Аrgentum nitricum

Симптомите от храносмилателната система са: силно и дълбоко оригване, след което се получава облекчение на симптомите, много силна болка в областта на корема, метеоризъм, като болните често казват:“Имам усещането, че нещо ми дълбае от стомаха“ Повръщат се несмлени храни, особено месо. Болните изпитват постоянна нужда от сладки храни.

Меrcurius solubilis

Този препарат се използва за хора, които са хиперактивни, много бързо се изпотяват дори при най–малките усилия, като потта им е с неприятна миризма, имат лош дъх. Симптомите от страна на храносмилателната система са: много силни болки в корема, придружени от силна отпадналост, хиперсаливация (повишено слюноотделяне), като тяхната слюнка е с повишен вискозитет (гъстота), метален вкус в устата, силни колики, болезнени тенезми.

Sulfur

Този хомеопатичен препарат се използва за лечение на гастрит, който е следствие от алкохолизъм. Симптомите, обвързани с храносмилателния тракт са: парене в областта на корема и оригване. Оригването е постоянно и продължително с миризма на храната, която е изядена в предишното хранене. Сутрешно повръщане е много често. Болният казва „Постоянно имам киселини“ Много добър ефект има при комбинация с Aconitum napellus.

Kalium carbonicum

Този хомеопатичен препарат се препоръчва при лечението на гастрит, които е резултат от бактериална инфекция. Симптомите от страна на храносмилателния тракт са: оригване с гнилостна миризма, диспепсия (функционално нарушение на мускулите и/или нервите, които инервират стомаха и горната част на тънките черва). Освен това болните се чувстват отпаднали и сънливи, много често губят мисълта си, което е резултат от лошото усвояване на храната. Преди хранене изпитват отмаляване и болезненост в горната част на корема, силно намалена концентрация. Имат предпочитания към сладки храни.

Pulsatila

Тя е подходяща за хора с флегматичен темперамент, които са нерешителни и бавни, с лесно променливо настроение. Обикновено се преписват на жени, които имат сини очи, светло кестенява коса, която лесно се накъсва и е с бледа кожа. Болните сутринта се събуждат с киселини, през нощта имат горчивина в устата. Нетърпимо гадене и позиви за повръщане, колики пости през целия ден. Имат метален вкус в устата. Имат непоносимост към храни с високо съдържание на мазнини и месни продукти и захар и захарни изделия.

Аconitum napellus

Характерните симптоми, които определят използването именно на тази хомеопатична билка са: оригване, което не носи облекчение след това, гадене и повръщане, обилно изпотяване, балониран корем, който е пълен с газове.
Пациентът се оплаква от силен душевен дискомфорт, патологична тревога и силно проявена паника. Болките в стомаха са непоносими и болният „не може да си намери място“.

Asa faetida

Това е един от основните хомеопатични медикаменти, използвани при повишено образуване на газове в стомашно-чревната система, съпроводена от чести оригвания и от спазми по хода на хранопровода.

Robinia pseudacacia

Ако имате киселини и чувство за парене зад гръдната кост, това лекарство може да помогне за намаляване на киселинността на стомашния сок.

Antimonium crudum

Французите наричат това лекарство “свинско”, защото то се използва най-често при чувство за тежест в стомаха и приа оригвания, дължащи се на преяждане.
Когато става въпрос за колики, променящи локализацията си и провокиращи се от емоции и стрес при хора с по-лабилна нервна система, най-подходящия медикамент е Ignatia.

За да има траен ефект от хомеопатичното лечение, лекарят хомеопат провежда специално интервю с пациента, след което на базата на неговите физически и характерови особености и съобразявайки се с евентуални съпътстващи заболявания и наследствени предразположения изписва най-подходящия медикамент за случая, който да лекува организма като цяло, а не само отделни негови оплаквания.

Статията има само информативен характер! Не се самолекувайте!