ИПП са обикновено бактериални и са локализирани в долния уринарен тракт- пикочен мехур и уретра. Това са едни от най-често срещаните инфекции в активна възраст. Приблизително една на всеки 3 жени на възраст до 24г. е имала ИПП. За ИПП се приема наличието на микроорганизми в уринарния тракт, които не са резултат на контаминация. В 80% от случаите се касае за E.coli, произхождаща от чревната флора на гостоприемника.

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена . 

Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване /аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура/, той се нарича вторичен.

Какво причинява цистит?

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактериите (от латински colon – дебело черво).
В около 70-95% от случаите причинителите на цистит са бактерии Escherichia Coli. Това е бактерия, която нормално обитава червата, помага за храносмилането и унищожава някои вредни бактерии, но попаднала в пикочните пътища и в пикочния мехур, тя води до възпаление.
По-рядко, около 5-15% причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.
Рядко се срещат и други причинители като Proteus mirabilis и Klebsiella.
Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити. Циститът бива:

• инфекциозен — на бактериална, вирусна, гъбична основа
• неинфекциозен — радиационен, лекарствен.

Според статистически проучвания при 15 % от жените периодично възникват оплаквания от често уриниране, съпроводено от парене и болка, дължаща се на възпаление на пикочния мехур ( цистит ) и на пикочните пътища. Причина за голямото разпространение на циститите сред жените е късата уретра при тях и близостта на нейния външен отвор до ануса. Това улеснява попадането на нормално присъстващи в червата бактерии ( най-вече Ешерихия коли ) в пикочните пътища и в пикочния мехур, където тези бактерии предизвикват възпаление на лигавицата. При мъжете пикочните инфекции зачестяват в по – напреднала възраст, когато увеличената простатна жлеза води до затруднено изпразване на пикочния мехур.

Симптомите на пикочната инфекция варират в зависимост от възрастта, пола и засегнатия орган на отделителната система.

• постоянни позиви за уриниране
• парене в пикочния мехур и уретрата при уриниране
• често отделяне на малки количества урина
• тъмна, мътна или кървава урина с лош мирис
• болка в кръста
• болка в таза при жените или в ректума при мъжете.

Рискови групи за развитие на уроинфекции:

Рисковите фактори за развитие на пикочни инфекции включват:

• Жени
• Аномалии на пикочополовата система
• Сексуално активни хора
• Менопауза
• Захарен диабет
• Камъни в бъбреците
• Увеличена простата
• Поставяне на катетър
• След урологична операция
• Потисната имунна система
• Бременност
• Лоша хигиена
• Недостатъчен прием на вода

Особености на ИПП по време на бременност

По време на бременност има изразена дилатация на бъбречното легенче и уретерите, намалена уретерална перисталтика, намален тонус на пикочния мехур. Тези промени водят до задържане на урина и намалена защита срещу рефлукса на бактерии към бъбреците.

Асимптоматична бактериурия се наблюдава при 4-7% от бременните. Нелекувана, може да предизвика прееклампсия, преждевременно раждане, мъртво раждане.

Затова се провеждат рутинни тестове за бактериурия преди забременяването и в 28 гестационна седмица.  20-40% от бременните с ИПП развиват остър пиелонефрит.

Назначава се 7-дневна терапия с Амоксицилин/ клавуланова киселина, цефалоспорини, нитрофурантоин. Урокултурата се проследява 1-2 седмици след завършване на терапията, а след това 1 път месечно до края на бременността. Тетрациклините, флуорохинолоните, сулфонамидите са противопоказани.

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показание се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При положителна посявка от урината лечението е антибиотично, като други лечебни мероприятия са пиенето на билкови чайове, особено полски хвощ, както и почивка от поне 10 дена. Важно е да се спомене, че ако заболяването не изчезне до 15-20 дена, е наложително да се направи детайлно урологично изследване.

Хроничният цистит се образува като резултат на неправилно излекуван остър цистит или в резултат на друго предществащо заболяване, което е довело да него (аденом на простатната жлеза, туберкулоза, т.н).  Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Този цистит може да протече с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване, което го е причинило.

Усложнения при нелекуван цистит:

• Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
• Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
• Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
• Пиелонефрит – това безспорно е едно от най-тежките усложнения на цистита. От пикочния мехур, през уретерите, бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците. Това усложнение трябва да се взима под внимание всеки път, особено, когато се наблюдават повишена температура или болки в лумбалната област.
• Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
• По време на бременност, циститът често може да протече (20-40%) без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

Хомеопатично лечение на пикочни инфекции:

Хомеопатичното лечение на рецидивиращи пикочни инфекции трябва да е строго индивидуално, съобразено с възрастта, индивидуланите особености и фертилния статус на всеки пациент.

Антибиотиците са най-честият избор за лечение на остри пикочни инфекции, но за съжаление не винаги са ефикасни при често рецидивиращи такива. Продължителният им прием е съпроводен с гъбични инфекции и бактериална резистентност.

Хомеопатичните лекарства стимулират имунната система, те  са ефективни и напълно безопасни, затова могат да се приемат и от бременни жени.

Хомеопатични препарати за бързо облекчаване на оплакванията при пикочна инфекция:

• Арсеникум албум – силно парене в пикочния мехур и уретрата, което се облекчава от топлина; оплакванията се влошават нощем; пациентът е много отпаднал, постоянно му е студено и е много разтревожен за състоянието си.
• Кантарис – постоянни позиви за уриниране; парене преди, по време и след уриниране; оскъдно количество урина – уринира по няколко капки тъмна на цвят или кървава урина.
• Химафила – болезнено уриниране на оскъдно количество урина; пикочни инфекции, провокирани от увеличена простата; невъзможност да уринира, освен ако пациентът не е прав със широко разтворени крака и наведено напред тяло.
• Еквизетум – болка в пикочния мехур като от разтягане, пробождащи болки в уретрата, постоянни позиви за уриниране, обилно количество светла урина.
• Меркуриус корозивус – изключително болезнено уриниране, може да отдели само няколко капки тъмна или кървава урина; повишена температура и нощно изпотяване.
• Сарсапарила – силно парене в края на уринирането; болка в десния бъбрек, пикочни инфекции, причинени от камъни на бъбреците или хроничен простатит; кожни заболявания – екземи.
• Стафизагрия – цистит след полов контакт, цистит на “младоженката”.

Фитотерапия:

Американската червена боровинка

Златната пръчица действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Освен това тя има противомикробно и болкоуспокително действие. Химичният състав на билката е подробно проучен и клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица са най-много.
Брезовите листа са естествен диуретик и облекчават частично болката при пикочните инфекции.
Глухарчето също действа диуретично и пречиства черния дроб. Облекчава дискомфорта при пикочните инфекции.
Мечото грозде е една от най-често препоръчваните билки за цистит. Действа силно диуретично и антисептично. Много е ефективно специално срещу Escherihia Coli. Но не се препоръчва прием по време на бременност. При предозиране, билката може да бъде токсична.
Царевичната коса действа силно диуретично и противовъзпалитено.
Баросмата помага при инфекции на пикочния мехур, придружени от парене при уриниране.
Хидрастисът повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.
Корените от ружа подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.
Други полезни билки са корените от репей, плодовете от хвойна, кава кава и шипките.

Други методи:

• Прием на пробиотици – могат да възстановят бактериалното равновесие в червата и да повишат имунната система;
• Акупунктура;
• Масаж;
• Седящи бани;
• Релаксация и визуализации;
• Соколечение;
• Хомеопатия;

Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

• Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
• Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня. Те имат диуретично и почистващо действие.
• Препоръчително е да не приемате алкохол, газирани напитки, кафе, шоколад, пречистени и преработени храни, прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
• Правете топли двадесетминутни седящи бани – помагат за облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Към водата можете да добавите две склидки чесън и да се редуват ваните. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
• Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
• Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
• Когато отидете до тоалетна, седнете на чинията, така че да се облегнете на стената, а не да се навеждате напред, докато уринирате. В тази поза пикочният мехур се изпразва най-добре.
• Подържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да се измиват гениталиите след полово сношение.
• Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи. Избягвайте носенето на тясно, стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
• Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
• Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие.
• Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони.
• Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спрете употребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
• Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието, човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

• Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност. Не носете твърде къси поли през студените месеци.
• Спазвайте определни правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества и с едновременен прием на много вода.
• За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища (ангини, синуити, кариеси и др.).
• Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
• При заседнал начин на живот, на всеки час, правете поне по 10 минути упражнения.
• Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда.

Автор: д-р Габриела Кехайова

Източници: www.botanic.cc, www.homeopathytoday.eu, www.bgwikipedia.org и др.